Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.12.2013 18:10 - БОГОВЕ, ГЕНЕТИКА, ЧОВЕК
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 775 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 20.12.2013 18:48


Години преди нашето време Събитие
445000 Водени от Енки, нефилимите пристигат от Дванадесетата планета. В Южна Месопотамия е създаден Ериду — Земна станция I.
430000 Ледената покривка започва да отстъпва. Благоприятен климат в Близкия изток.
415000 Енки продължава навътре в континента, основава Ларса.
400000 Големият междуледников период се разпространява глобално. Енлил пристига на Земята, създава контролен център в Нипур. Енки установява морски пътища до Южна Африка, организира добив на злато.
360000 Нефилимите създават металургичен център за топене и рафиниране на руда в Бад-Тибира.
300000 Бунтът на анунаките. Енки и Нинхурсаг сътворяват човека — „примитивния работник“.
250000 Ранният Homo sapiens се множи, разселва се на други континенти.
200000 Земята преживява нов ледников период.
100000 Климатът отново се затопля.
77000 Убартуту/Ламех, човек от божествен произход, се възцарява в Шурупак под покровителството на Нинхурсаг.
75000 Започва „проклятието“ на Земята — нова ледникова епоха. На Земята живеят регресирали видове хора.
49000 Започва царуването на Зиусудра („Ной“), „верен слуга“ на Енки.
38000 Суровият климат на „седемте преминавания“ започва да унищожава човечеството. Изчезва европейският неандерталец, оцелява само кроманьонецът (в Близкия изток). Разочарован от човечеството, Енлил замисля неговата гибел.
13000 Нефилимите знаят за предстоящата приливна вълна, предизвикана от приближаването на Дванадесетата планета, и се заклеват да оставят човечеството да загине. Потопът помита Земята, рязко слага край на ледниковата епоха.
                                                                                                                                                                                                                                               Един от най-неясните и противоречиви въпроси
пред съвременната наука е произходът на човека.
Официалната наука се придържа строго към идеята за
маймунския произход на човека, но все още не може да
върже веригата на еволюцията, все още не може да
намери последната брънка свързваща човека и
маймуната в единно родословно дърво. Необяснимо е
как за някакви си 100-200 хиляди години еволюцията
ще доведе до появата на човека. Това е нищожен
период, през който такива колосални промени са
невъзможни. Това е един миг в хода на еволюцията,
когато човекът се появява изведнъж като че ли от
нищото.
В същото време няма нито една религия, нито един
народ, които да не стоят зад идеята за човека като
творение на боговете. Интересното е, че тази идея е
далеч по-цялостна и непротиворечива от маймунската,
особено когато се разглежда от позициите на
съвременната генетика.
Що се отнася до шумерите, в тяхното културно
наследство изцяло е застъпена идеята за човека като
резултат на генетичната инженерна дейност на
боговете-анунаки. Същото се отнася и за българите.
По-голямата част от информацията идваща до нас от
шумерските източници се намира и днес зашифрована
в българското народно творчество и обряди.                                                   Ще се постараем да опишем последователността и
особеностите на събитията, които съпътстват
удивителната история на създаването на човека.
Събитията около сътворението на земята се
развиват преди около четири милиарда години. Тогава
окончателно е оформена слънчевата планетна система
с 10 планети. Няма съобщения кога небесните хора-
анунаки пристигат на планетата Нибиру. Очевидно им
е било необходимо време да я овладеят. Само можем
да предполагаме колко време им е било необходимо, за
да се стигне до етапа на колонизиране на Земята. Тя е
представлявала интерес с богатствата си и най-вече с
наличието на живот .
Анунаките пристигат на земята около 270000
години преди новата ера и незабавно се заемат с
нейното колонизиране. Около 252000 години пр.н.е. е
завършен строежа на първият им град Ериду.
Същевременно в Африка са разработени мини за добив
на ценни метали. Във връзка с това Енки пристига в
Африка около 227000 г.пр.н.е. за да поеме
управлението на тази дейност, откъдето идва и името
Буру-„бог на дълбоките мини”.
Рудодобивът е бил задължение на по-низшите
редови богове, което е видно от следните редове:
„Когато боговете като хора се заеха с труд,
страдаха под тежкия товар.
Теглото на боговете бе огромно,
работата беше тежка.
Страданието бе много.” Из „Атра-Хазис”                                                              Около 183000 г.пр.н.е. редовите богове се вдигат на
бунт срещу Енлил, заради тежките условия на труд.
Бунтът е причина за съвещание на боговете. На това
съвещание присъства и главният бог Ан, който за целта
„слязъл” от небето (Нибиру) на Земята. На това
съвещание Енки предлага богинята на раждането
Нинти да създаде примитивен работник наречен по-
късно ЛУ-ЛУ означаващо „Размесеният”, като казал:
„Щом присъства Богинята на раждането,
нека тя създаде Примитивен работник,
нека той да поеме игото,
нека той да върши тежкия труд на боговете!”
Из „Атра-Хазис”
Примитивните работници (Лу-Лу) създадени от
Нинти не са могли да се самовъзпроизвеждат и не са
имали полово съзнание. От генетична гледна точка
най-вероятно комбинацията определяща пола на
мъжкия Лу-Лу е от три хромозома Х-Х-У, при която
самовъзпроизводството е невъзможно. Така боговете
са могли изцяло да контролират тяхната популация,
като „произвеждат” само необходимият им брой
работници. На съвременен език Лу-Лу е аналог на
биоробот. Той е бил послушен, изпълнителен и лесно
управляем. Това състояние е подобно на тиха лудост и
може би заради това шумерското Лу-Лу е подобно на
българското ЛУД както като звучене, така и като
съдържание.
Ситуацията около създаването на Лу-Лу подсказва
за осъществяване на проект чрез методите на
генетиката и генното инженерство. „Калта” или                                        „Глината”, от която е създаден Лу-Лу, на
староеврейски се нарича ТИТ. На шумерски език ТИ-
ИТ означава „Онова, което е животът”. Ще допълним,
че ТИ означава „животворна кал”. Но „онова, което е
живот” в съвременната генетика не може да е друго,
освен геном. Следователно „боговете” са
експериментирали със собствените си гени, а първият
„генен инженер” е богинята на раждането – Нинти,
дъщеря на Ан и сестра на Енки.
Нинти изпълнила решението на съвета на боговете,
като създала седем мъжки и седем женски Лу-Лу.
Много автори допускат че Лу-Лу е създаден от
боговете на базата на Хомо Еректус. Вероятно тогава
геномът му е редуциран от 48 на 47 хромозома за
мъжкия и 46 за женския пол.Това събитие е датирано
около 180000 г.пр.н.е. Така Нинти осигурява
необходимите условия за контролирано
„производство” на примитивни работници:
„Мъдра и обучена
Богинята стъкми раждането
на двете седморки;
Роди седем мъжки
Други седем произведе женски.”
Из „Атра-Хазис”
Първоначално цялата дейност свързана с
производството и ползването на примитивните
работници е възложена на Енки, тъй като рудодобива е
бил съсредоточен в Африка. Но около 177000г.пр.н.е.
редовите богове в Месопотамия поставят пред Енлил                                     въпросът за облекчаване и на техния труд с помощта
на Лу-Лу:
“Анунаките (редовите богове)
пристъпиха към Енлил…
Те изискаха от него Онези – Чернокосите.
За да дадат на Онези с Черните коси
да държат търнокопите”.
Из „Атра-Хазис”

Енлил като главен бог на земята, въпреки
несъгласието на Енки, насилствено взема един
Примитивен работник (Лу-Лу) и го настанява в
„Райската градина” в Месопотамия. Може да се
предполага, че по този повод между Енлил и Енки
възниква конфликт.
Тези събития са от изключителна важност за
появата на човека. Подчинявайки се на заповедите на
Енлил, Енки също пристига в Месопотамия, където
заедно с Нинти осъществяват мащабна генетична
програма под надзора на Енлил. Официалната задача
на тази програма е било осигуряването на достатъчен
брой примитивни работници за Енлил. Но Енки, който
има достатъчно основания за недоволство от
действията на Енлил извършва немислимото. Чрез
методите на генетиката от Лу-Лу той създава първите
хора Адам и Ева. Така на света се появява човекът.
Тази задача е могла да бъде решена на два етапа:
На първия етап е осъществена трансформация на
мъжко Лу-Лу до мъж-човек, който наричаме Адам.
Същността на трансформацията е в премахването на                                     излишния Х хромозом от генома на Лу-Лу. Новата Х-У
комбинация вече не е стерилна. От тук нататък следва
технологията на клониране. Ролята на приемна „майка”
ще осъществи женска Лу-Лу. (Длъжни сме да подчертаем,
че създаването на Адам не е описано подробно в древните
източници, или ако има такива източници, те не са достигнали
до нас. Известно е само че бил направен от „кал-тит”).
На втория етап от гените на Адам е създадена
женска хромозомна комбинация Х-Х и чрез приемна
майка Лу-Лу е създадена Ева. Съгласно генетиката от
мъжките комбинации може да се създадат женски, но
обратното е невъзможно, защото в генома на жената не
съществуват У хромозомите. Така броят на
хромозомите на мъжкия и женския пол се уеднаквяват
на 46 броя.
Тази последователност обяснява как е възможно
Ева да бъде създадена от реброто на Адам. На езика на
шумерите ТИ означава ребро, но означава още и
животворна кал. Явно авторът, който е поставил
шумерските текстове в библията не е направил точния
превод и така Ева вместо от гените на Адам е
сътворена от неговото ребро. Ако това беше истина,
сега мъжете щяха да са с едно ребро по-малко от
жените.
Можем да предполагаме, че Енки и Нинти не са се
задоволили само с тези операции, но са направили и
други промени в генома на Лу-Лу с цел да получат
съвършен човек. Накрая Нинти възкликнала с
възхищение: „Аз сътворих! Ръцете ми го сториха!”.                                       Друг текст допълва, че тя е дарила човека с „кожа
като кожа на бог”.
Няма съмнение, че боговете са ползвали и
собствените си гени при създаването на човека. Тази
теза потвърждава и друг текст за Енки и Нинхурсаг
(Нинти), където семето на Енки е основа на всичко:

ЕНКИ И НИНХУРСАГ
Нинхурсаг прие в утробата си семето,
прие в утробата си семето, семето на Енки.
Един ден трая първия й месец,
два дни трая втория й месец,
три дни трая третия й месец,
четири дни трая четвъртия й месец,
пет дни трая петия й месец,
шест дни трая шестия й месец,
седем дни трая седмия й месец,
осем дни трая осмия й месец,
девет дни трая деветия й месец,
месец на съдбата женска.
Сякаш по масло, сякаш по масло,
сякаш по фино, чудесно масло,
Нинти, майката на страната,
сякаш по масло,
сякаш по масло,
сякаш по чудно, хлъзгаво масло,
роди Нинму.
Нинму застана до брега на реката.
Забеляза Енки край брега на канала,                                                                                   да се щура в мочура,
и на пратеника си Исиму така да говори:
Защо да не целуна детето любимо?
Защо да не целуна любимата Нинму?
Пратеникът Исиму така му отвърна:
Защо не целунеш детето любимо?
Защо не целунеш любимата Нинму?
Царю, обвий се в мъгла непрогледна,
…………….
С един крак стоеше в лодката още,
а с другия стъпваше на брега стръмен.
Притисна я към гърдите си, целуна я,
притисна я към гърдите си, в скута й легна,
облада я буйно, целуна я.
Тя прие в утробата си на Енки семето,
прие в утробата семето, на Енки семето.
Един ден трая първия й месец,
два дни трая втория й месец,
девет дни трая деветия й месец,
месец на съдбата женска.
Сякаш по масло, сякаш по масло,
сякаш по фино, чудесно масло,
Нинму, сякаш по масло, сякаш по масло,
сякаш по чудесно хлъзгаво масло,
роди Нинкура.
Нинкура застана край брега на канала.
И на пратеника си Исиму така рече:                                                          Детето любимо защо да не целуна,
Любимата Нинкура защо да не целуна?
Пратеникът Исиму му отвърна:
Защо не целунеш детето любимо?
Милата Нинкура защо не целунеш?
Царю, обвий се в мъгла непрогледна,
Обвий се в мъгла непрогледна.
С един крак стоеше в лодката още,
а с другия стъпи на брега стръмен.
Притисна я към гърдите си, целуна я,
притисна я към гърдите си, в скута й легна,
облада я буйно, целуна я.
Тя прие в утробата си на Енки семето,
прие в утробата семето, на Енки семето.
Един ден трая първия й месец,
два дни трая втория й месец,
девет дни трая деветия й месец,
месец на съдбата женска.
Сякаш по масло, сякаш по масло,
сякаш по фино, чудесно масло,
Нинкура, сякаш по масло, сякаш по масло,
сякаш по чудесно, хлъзгаво масло,
роди Утту, красивата, на която се чудеха.
(Богинята нарежда на градинаря:)
“Донеси ми краставици, но с дръжките,
донеси ми ябълки, но с клоните,
донеси ми фурми, но с листата им,
донеси ми грозде, но с пръчките
и той ще ми стане слуга, вързан с повод,                                                 
След това Енки за втори път събра водите,
с вода рова напълни,
с вода угарите изпълни.
В праха се просна градинарят от радост
и се прегърнаха двамата после.
Кой си ти градинарят го попита?
На градинаря Енки така отговори:
Донеси ми краставици, но с дръжките,
донеси ми ябълки, но с клоните,
донеси ми фурми, но с листата им,
донеси ми грозде, но с пръчките
Донесе му краставици, но с дръжките,
донесе му ябълки, но с клоните,
донесе му фурми, но с листата им,
донесе му грозде, но с пръчките
и всичко изсипа в скута му.
Заблестяха очите на Енки,
Нарами тояга,
забърза към Утту.
Пред дома й извика:
Отвори!
“Кой си ти?”
“Градинарят съм аз, нося краставици,
ябълки и фурми и грозде много.”
Утту щастлива разтвори порти.
Енки на Утту, жената красива,
на която се чудеха,
даде краставици с дръжките,                                                                       даде ябълки с клоните,
даде фурми с листата,
даде грозде с пръчките.
Утту, жената красива,
на която всички се чудеха,
Притича към него, с ръце плесна от радост.
Енки грабна Утту с наслада,
Към гърдите си я притисна, в скута и легна,
Разтвори бедрата и, облада я буйно,
Облада я буйно, целуна я.
Тя прие в утробата си на Енки семето.
Утту милата ръце и бедра разтвори,
Нинхурсаг извади от утробата й
семето на Енки.
Храст поникна от него,
трева медена поникна от него,
репей поникна от него,
глог поникна от него,
маслина поникна от него,
лен поникна от него,
кайсия поникна от него,
рибя трева поникна от него.
Така Енки и Нинти против волята на Енлил
създават едно съвършено същество притежаващо
качества присъщи на боговете, притежаващо ум, разум
и полово съзнание, способно да се самовъзпроизвежда
и да съществува самостоятелно, без зависимост от
боговете. Това недопустимо „нарушение” води до низ                           от драматични събития описани подробно в библията и
шумерските източници.
Змията описана в библията е самият Енки. Ябълката
откъсната от дървото на познанието символизира
формирането на сексуално знание и съзнание у Ева и
Адам. Това знание им е предадено от змията-Енки. От
него те научават, че могат „да се плодят и да се
множат”.
Неминуемо Енлил научава за тези събития и
предприема съответните мерки. Виждайки
съвършенството на Адам и Ева, той не си позволява да
ги унищожи, но ги изгонва от „рая-генетичен център”.
Въпреки несгодите на пустинята Адам и Ева не само
оцеляват, но успешно се адаптират и размножават.
Подразбира се, че това не е станало без помощта на
техния създател Енки. Така на земята се появява
човешкият род. Останалото е история.
Неконтролираното размножение на хората
предизвиква ответна реакция на Енлил. Той
предприема мерки чрез бактериологични средства,
като предизвиква болести в човешката популация:
„Eнлил проведе събрание.
Той рече на боговете, негови синове:”
„Голяма е глъчката на човеците
Този шум ме разстройва;
От тяхната врява сън не ме лови.
......нека се разпространи малария там.
Епидемията мигновено
ще сложи край на този шум!                                                                         Нека като буря тя да се вихри над тях,
гадене, главоболие, малария, болест!”
Из „Атра-Хазис”
Но предприетите мерки не довеждат до желания
резултат поради изключителната приспособимост на
хората и не без помощта на Енки. Енлил решава да
продължи чрез прилагането на глад:
„Човеците не станаха по-малко,
а са повече отпреди.
Тяхната глъчка ме разстройва;
Суматохата им ми пречи да заспя.
Нека голямото дърво
бъде отсечено от хората;
Нека коремите им се нуждаят от зеленчуци.
Отгоре нека Адад
да направи оскъден неговия дъжд.”
Из „Атра-Хазис”
Следват седем тежки периода на глад. Но и сега
Енки не оставя хората без помощ. На седмия период
той ги спасява, като ги снабдява с храна. През този
период боговете разбират, че при предстоящото си
завръщане Нибиру ще причини на земята потоп, който
ще унищожи човешкия род.
Както се вижда, обстановката при появата на човека
никак не е била нито безболезнена нито безопасна. Тя е
съпроводена с тежки изпитания и борба за оцеляване.
Човеците са заслужили и извоювали съществуването
си на планетата Земя. В резултат на действията на
Енлил гените на човека са били силно замърсени и                               средната продължителност на неговия живот е паднала
под 100 години. Това е причината за забрана на
кръвосмешението при хората, за разлика от боговете,
при които гените са чисти. Явно и тук Енки се е
погрижил да научи хората на ефикасно
противодействие срещу генетичните заболявания.
Събитията, които следват създаването на човека
потвърждават мисълта на Буда, че „На нас не ни
трябват богове, защото проблемите на боговете са
същите като на хората”. Всъщност нещата стоят
точно обратно: „Проблемите на хората са същите като
на боговете”. От боговете хората са се научили на
всички хубави, но и на всички лоши неща.
Божествената хипотеза за произхода на човека
логично поставя и въпроса за произхода на българите.
Наименованията бургури, бургурджани, бурджани,
бури, бургурови и техните синоними водят директно
до името на Енки – БУРУ-„бог на дълбоките мини”.
Това е логично, доколкото Енки по начало е бащата на
всички човеци. Но единствено българите носят
неговото име БУРУ, в смисъл на рудар и металург.
Точно това име е свързано с истинската причина за
създаването на Лу-Лу и Човека. Тези факти подсказват,
че българският род е един от най-ранните, че българите
ги е имало дори преди шумерите. В своята книга
„Машината на Уриел” авторите Кристофър Найт и
Робърт Ломас предполагат, че шумерите са от рода на
гигантите. Те са били предупредени от боговете за
предстоящия световен потоп, поради което са се                                 изтеглили на безопасно място във високите части на
Хималаите. Където приливната вълна не може да ги
достигне. Тук възниква въпросът дали всъщност това
са бургурите, за които със сигурност знаем, че са
оцелели и действително са били в района на
Хималаите. Така нещата изглеждат много по-
достоверни и убедителни.
В традиционните български обреди на празниците
Лазарица, Цветница и Връбница са съхранени много
елементи на тези отдавнашни времена. Много голям
интерес предизвикват обредните хлябове – кукли от
селата Белотинци и Бойница. На езика на съвременната
генетика хлябът от с.Белотинци символизира актът на
зачеване, а хлябът от с.Бойница представя резултатът
от зачеването.
Върху хляба от Белотинци са представени както
женската, така и мъжката половина на човешкия геном,
под формата на спирали, поставени в женската утроба.
Разглеждани като едно, двете спирали изобразяват
фалоса. Налице е цялостната картина на зачеването с
всичките й атрибути.
Върху хляба от с.Бойница виждаме двойната
спирала на живота, поставена в женската утроба.
Заченат е нов живот в резултат на акта на зачеването.
Тук акцентуваме само върху символиката отнасяща
се до създаването на човека, но информацията, която се
съдържа в обредите е много по-обемна и разностранна.
 svetogled.hit.bg/0%20ENKI.pdf    



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6965433
Постинги: 4190
Коментари: 1126
Гласове: 1563
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031