Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.12.2013 20:13 - Богове III-то поколение - ШУМЕРСКИ МИТОВЕ В БЪЛГ.ФОЛКЛОР
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 1909 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
           image                                                                                                                      Цар Костадин владее Цариград, както Мардук – Вавилон. И двамата са справедливи, уважават закона; и двамата ненедейно губят властта си.

Важна е срещата между цар Костадин и стареца, който се похвалил, че е по-богат от него. Оказало се (П10), че богатството не е от грабеж, а дошло по сравнително честен начин. Старецът продавал скъпо и прескъпо храна през гладната година. Някъде за такива работи бият през пръстите, но царят приел благосклонно обяснението. По-важното в случая е в последните стихове на песента :

“Ой та тебе Ирхангиле,
Ирхангиле Михаиле!”.

Споменаването в коледната песен на единствения фолклорен архангел ми дава повод да потърся мястото му във шумерския пантеон на най-високо ниво. Съществено е, че старецът има девет сина. Толкова са и братята на “малка мома”, която по-долу ще сравня с Ерешкигал – дъщеря на Нана(р) (Син). Славата му била голяма, защото дал (породил) великите Уту и Инана.

И така, във фолклорния арх.Михаил откривам сина на Енлил - Нана. Божественото му число е 30. Той е бог на Луната. Едно от имената му е ЗУ.ЕН – “господар на оловното гърне”, както наричали останалото от войнствения Кингу. (Кингу - съпруг на Тиамат, превърнал се на Луна). Символ на Нана е полумесецът, а главният му храм бил в Ур (което значи, че Аврам е бил негов жрец). По-късно получил за владение Синайския полуостров, който носи името му. Той е първи син на Енлил, женен за Нингал. Мястото на Нанар в календара е десето, непосредствено преди сина му Уту (Слънцето). През десети месец е и празникът на арх.Михаил (при католиците; православният празник е през ноември). Там е календарното животно овен. По начало Луната може да се свърже или с крава или с овен, като изхождаме от рогата. В това изследване давам няколко основания за връзката Луна-Овен. Считам, че съставителят на календара е наредил животните именно така. След време стават важни трансформации :

1. Мардук (Ра) става слънчев бог. Подмяната е фиксирана в думата “утро”, в която Уту е пръв, а Ра е втори. Роднинска връзка : Уту е син на братовчед на Ра.

2. Разместват се календарните животни маймуна и овен.

3. Първата зодия “свиня” – Козирог става последна, а първа вече е “мишка” – Водолей. Този преврат може би има връзка с реформите на фараона Ехнатон. Така или иначе, календарът (българския!) запазил началното си състояние. Това се доказва с календарните имена, свързани с годините “маймуна” и “овен”.

Богът, който има за спътник маймуна (павиан) е Тот (Набу). Хронологически имената на владетели (пр.н.е.) с неговото име са : Набонасар – 747 - кон, Набу-надин-зери - след 14г. - овен, Набопаласар – 625 - овен, НавуходоносорII – 604 - змия, Набонид – 555 - кон.

Всички имена водят до “Набу”. Всички години са съседни или съвпадат с година “маймуна”. Особено показателен е случаят с последния цар на Нововавилонското царство - Набонид. В превод това ще да е “потомък на Набу”. Преди него царува Лабаши Мардук, в 555 г., но само 3 месеца! Набонид започва царуването си най-късно в първите месеци на следващата година. Но ако след 555г. – “кон” следваше година “овен”, то царят нямаше да пропусне възможността да приеме име, свързано със любимия си бог Син. Майката на Набонид била главна жрица на Син в гр. Харан. (Тя в никакъв случай не би дала на сина си име на друг бог! Това показва, че името Набонид не е рождено, а възшествено.) Въпреки лошото състояние на държавата си, младият цар се опитал да наложи Син за главен бог на Вавилон. Това било крайно непопулярна мярка - народът отказвал да приеме чуждия бог. Набонид напуснал града, който няколко години след това Кир завладял. И така, косвено се доказа, че 554г. е “маймуна”, а не “овен”. Това го доказва и Й.Вълчев върху примера с юбилейния медал на папа Григорий XIII.

Има един прочут българин с името на планетата на Набу-Мумму. Това е Момчил юнак. Той владеел Беломорието и южните части на Родопа(46). През 1341г. във Византия започнала гражданска война. Момчил лавирал между императора и претендента. За да го имат на своя страна, единият го удостоил с титла севастократор, а другият - с деспот. Това са много високи титли – в българската история не са известни повече от 10 удостоени. Такива титли не се крият, а се слагат пред името. Това, че не ги намираме пред неговото име, показва, че то е календарно и го свързва директно със звездите. Остава само годината “маймуна” да е на съответното място. Момчил загинал в 1345г., т.е. може да е получил титлите преди това, но след 1341г.; първата и последната година са малко вероятни. От останалите възможни три години има “маймуна” – това е 1343г. Последните две букви на името “ил” значат “бог” и цялото име става “бог Мумму”. От друга страна, планетата се покрива от Набу, който е от коляното на Енки и значи е юнак. Момчил юнак.

Показах връзка между Нана и Aрхангел Михаил. Трябва да очаквам Михаил да бъде календарно име от зодия “овен”. Това може да се проследи и върху владетелите с това име.

Княз Борис покръства българите през 866г.(“куче”-етх). Променя и името си на Михаил. Счита се, че това го прави, защото кръстник му е император Михаил III - пияницата. Същевременно, има документи, сочещи по-ранна дата за покръстването, поне за самия Борис. Името Михаил ни води до година “овен” – 864. Възможно е той да е приел кръста през 864г. (или в края на предната 863г.), което само по себе си е основание за името Михаил. За радост на кръстника му. Но покръстването на целия народ също е повод за ново име! В апокрифите се среща “княз Михаил Каган” и “цар Гаган”. Покръстването продължило през голяма част от годината. Следващата 867г. е “свиня” с планета Гага (Кака) – Плутон. Към името на княза прибавили прякора Гаган.

Оказа се, че всички източници са давали вярна информация. Наистина покръстването е станало на два етапа, наистина е имало цар Гаган, а князът е покръстил българите в годината “етх бехти”. Календарните имена доказват и двете дати – 866г. и 864г. Компромисната 865г. е празна от съдържание.

Разбира се, и останалите владетели с име Михаил са свързани със зодия “овен”. Най-известен от тях е Михаил VIII Палеолог (1259-1282), защото е основател на династия. Български владетели или кандидати за трона са Михаил II Асен 1246(7) - “овен” е 1248; Михаил Асен (син на Константин Тих) 1272, Михаил Асен (съвладетел) 1332; Михаил III (Шишман) Асен 1323, но той се среща доста преди това - името му вероятно е от 1308г.-“овен”.

Системният подход изисква всеки елемент на ситемата да е част от пирамидална структура, и да съдържа определящите я свойства. Ако фолклорът е система, излиза, че няма нужда да се ходи до Междуречието или Космоса. Трябва да търсим тук и на място! “Тук” за мен е гр.Русе.

Запознах се с доклада на Николай Ненов, директор на Русенския исторически музей, за името на нашия град. Той го представи на вторите ”Арнаудови четения”, организирани в Русенския Университет през 2000г. Излиза,че още Раковски е писал по въпроса. Русе носи името на баба Руса, която имала хан край Дунава. От “рус” лесно се стига до "сур"-змей, дракон. Според възможностите си, ще подкрепя това твърдние. Накрая от легендата за русите на Светослав, уж дали име на града, няма да остане нищо.

Ще започна от Гюргево, град-близнак на Русе. Името по вид е “змейско” и би могло да произхожда от Св.Гьорги или от Гюргя самовила. За по-кратко ще се спра само на първия вариант.

Св.Гьорги точно отговаря на Нинурта в родословното дърво. Общи са и имената им : Гьор-ги, ки-орг, земя-обработва(оре); Нинурта-Ураш (орач). Двамата са основните змееборци. Майката е Нинхурсаг (Нинти), в нашия пантеон - Св.Марина (Св.Петка, Св.Богородица).

В една песен се споменава за деца на Никола войвода (Енки) и Мара кръчмарица (Нинти). Твърде е възможно Руса ханджийка и Мара кръчмарица да са идентични.
image
Съпруга на Нинурта е Гула. Нейното име откривам в месност южно от града – Маргуля (Мар-Гуля, “мар” като звезда, богиня). Тая месност е в границите на с.Средна Кула (сега квартал на Русе). Името на село Кула е засвидетелствано още от средата на XV в., а обяснението за него не ми харесва. Имало там турски чифлик, а в чифлика – кула. Но за да бъде средна кулата трябват още две. Ако от кулите можеше да се именуват селища и месности, топонимът “кула” щеше да бъде твърде разпространен. В момента обаче се сещам само за три. От друга страна, между “кула” и “гула” приликата е голяма; “г”лесно преминава в “к” и обратно; и двете са “големи”. Случайно или не, най-старата част на селото е непосредствено до месността Маргуля (среща се и Моргуля).

Между селото и града е чешмата “Буйна Яна”. Прави ми впечатление, че докато в руските песни има израз “буйная голова”, при нас се среща “ е ти сабя, е ми руса глава”. Змейската природа на “рус” вече отбелязах. Змейски характер има и несключеното хоро “буенец”. А.Калоянов цитира(47) “Буенеца се вие като смочага”. Няма да е необосновано сравнението “буйна” и “руса”. Да припомня, че баба Руса е кръстница на града

За пълнота ще спомена и за месността между Маргуля и Буйна Яна – Трите гълъба. “Три гълъба” е фигура във фолклора, кореспондираща с “три овчаря”. Обикновено всеки от овчарите предлага дар на момата, като предпочетен е дарът на третия овчар. Овчарите носят качествата на синовете на Енки – братовчеди на Нинурта - Гьорги.

Гула се среща и под други имена : Ба-у, Баву, Баба. Тук съм длъжен да проверя атрибутите на Нинти. Когато недоволната Инана се оплаква на Енки, че е пренебрегната при разпределението на благата, тя ги изрежда : родилен камък; мазила и растения; нож за пъпната връв; вретено с лазурит; сияен купел. Енки е бил щедър към сестра си. Тя, “господарката на живота”, с получените дарове става първата акушерка. Нейна емблема е ножът за отрязване на пъпната връв – нож с форма на подкова и завити навън краища (виж корицата). Акушерка, а името на снаха и – Баба. Това се обяснява лесно. С течение на времето, Гула изземва функциите на свекърва си. Баба от име става длъжност. Вероятно така е било. Селската баба (акушерка!) няма време да научи дъщерите си на тоя занаят. Тя бива наследена (след обучение) от една от снахите. Както личи от картината, Гула се придружава от куче. Името й “Ба-у” съвсем точно копира звуците, които издава най-добрия приятел на човека (според българските представи).

В Русе има месност “Чародейка” – пак едно от заниманията на Нинти. Като лечителка, тя е и веща магьосница. Да не забравяме мазилата и билките, които й принадлежат.

Присъствието на бабата личи и в другите най-близки до Русе села.

1.По Дунава – с.Мартен. Баба заедно с Руса-Нинти-Марина ни води до баба Марта. Мартеницата виждам заложена в символиката на Бабинден. Тогава бабата дарява червена вълна на децата, родени с нейна помощ-“червявява ги”. 2.Срещу течението – с.Пиргово. “Пирг” значи “кула”. 3. На 31 км. в посока Силистра е с. Бабово.(събор на Св.Дух)

Всеки факт, взет самостоятелно, лесно може да бъде пренебрегнат. Заедно те представляват солидно доказателство за шумеро-акадско духовно присъствие.

С това въпросът далеч не се изчерпва. При Русе в Дунава се вливат две реки – Лом и от север – Ведя. На няколко пъти в песните срещаме Гьорги и Вида. Двамата виждаме северно от Дунава – Гюргево и Ведя. На южния бряг са Руса и Лом. С какво “змейско” съдържание да напълня р.Русенски Лом? В календара “дракон” е заедно с планетата Марс (№6), по сътворението – Лахму. Синоним на дракон е “ламя”, като родителската роля на Лахму е очевидна. Значи, произходът на името на р. Русенски Лом е “змейски”. На брега на Дунава се срещат “змей и Руса”, “змей и Яна”. Яна освен “буйна” срещаме като: Дил-Яна, Бил-Яна, Лил-Яна, Луда(дели)-Яна.

Гула има 7 дъщери, което може де е повод в нашия край масово на тъщата да се казва “баба”. Тя има и син Шулгашан, който е бил почитан в Лагаш – градът на Нинурта. В района има следи от името Шулга. В телефонния указател на Русе намирам: Шулев, Шулхов, Шулков, а в с.Красен – Шилков.

Подобни следи може да бъдат намерени и в района на гр.Видин. Там баба Вида и кулите са събрани заедно (катедрален храм Св.Димитър). Малко по-встрани са р.Лом и гр.Кула, а на северния бряг е гр.Калафат. “Кал”, “кала” търдо се свързва с “дракон”, “змей”.

На най-високото място над Русе се е намирала Левен табия (укрепление). Там сега се издига телевизионна кула. След като намерих толкова следи от юнаци и хали, ще се помъча да включа това лично място в общата картина. Левен-ЛЕВ.ЕН – получава се лъв – господар. Отделно, значението на думата е “юнак”. Зодия “лъв” свързах отчасти с Енки.

Необходима е допълнителна подкрепа на тая конструкция. Ще споделя свои спомени.

Когато бях на 10 години, се преместихме в с.Средна кула. Разликата в говора между този в с.Тетово, с който бях свикнал, и местния беше огромна. В Кулата се пееха други песни. Най-популярна беше:

Тодоро, Тодорке, вечеряла ли си /
вечеряла ли си, вино пила ли си ?

Не съм вечеряла, не съм вино пила /
снощи съм седяла, Гьорги съм чакала

По-нататък. Посрещахме новата 1961г. във русенската вечерна гимназия – на телевизор. Там училищната прислужница сама реши да поздрави всички, като изпее една песен. Изпя “Залюбил Гьорги буля си”. Тя явно искаше да даде най-доброто от себе си. Все пак присъстваха учители със семействата си, заедно с директора (Васил Дойков). Това нейно странно хрумване заслужава да бъде коментирано.

В няколко песни намирам Маринка и Тодорка взаимозаменяеми. За греховната любов на Гьорги и буля му сигурно са писали древните писари. Гьорги е по-малкият брат на Димитър и за него братовата жена е “кака” или “буля”. За нея той е “драгинко”. Вечния триъгълник образуват Нинурта, Ишкур и жена му (Шала). Под друг ъгъл разглежда случката песента “Умриен бачо Гьоргия”. Смъртта му идва не от болест, а от това, че е пожелал чужда булка. Нинурта е самостоятелен владетел и може да носи титла “бат”. Припевът е “мари бабо” - съвсем на място. Бабата е майката на Гьорги. Видяхме вече двамата в предната песен. За невярната Марийка, жена на Димитър има няколко песни в сборника на Църнушанов(48), напр.№581

“Димитрия, море мили сине/
Покарай си, сине, невестата/
Да не люби, сине,
друго любе освен тебе”.
Братята Гьорги и Димитър, обаче, са от различни майки …

Интересно, дали има следи от Димитър в околността. На три км. южно от Маргуля е манастирът Св.Димитър Басарбовски. В житието на светеца се казва, че той е пришелец. Дошъл и като живял праведно, умрял. Без да е мъченик. Това се случва рядко сред светците. Бъдещият светец (преподобен) е попаднал на свято място, където по-рано е почитано някое божество. Името му би могло да бъде : Ишкур, Зевс, Арес.

Св.Димитър Басарбовски е местен светец и пазител. Като голяма ценност, мощите му са похитени от влашкия княз Михай Витязул. Сега са в Букурещ и от светеца се очаква да бъде пръв защитник на града. За компенсация, в с. Басарбово (русенски квартал) влашките духовници издигат китна каменна църква, подаряват икони. Има основание да се смята, че светецът не е напуснал окончателно своята обител. Малко жестоко припомняне, но земетресението през 1977г. взе 1500 жертви в Букурещ и нито една в Русе.

В непосредствена близост до Русе са селата Липник, Гагаля и Червена вода. Очакването е те да заемат мястото си в подрежданата картина.

Гагаля веднага “припознавам” за Гага-Плутон-Ерешкигал. Името намираме в регистри от XVI в. в почти същия вид. Пак там Липник е “Либник” и “Либнич”. Очевидна е връзката с “липа”. На времето липата са наричали “медено дърво” – другите основни медоносни дървета са внесени по-късно. Дърво, а по върха му летят пчели – но това е фитоморфният образ на Господ – Илия – Ан. Празникът на селото се чества в лесопарка “Липник” на Илинден.

Името “Либник” ми дава характерната първа сричка “либ”, която свързвам с “лаббу” – лъв – Енки (но и Инана) – VIII месец. Това, че едно име ни води до Ан и Енки едновременно не е парадокс. Функциите на бащи и синове са взаимно преплетени. Тук предимство има бащата – Илинден е на 20 юли, непосредствено преди осмия месец (по българския календар осмият месец започва на 22 юли).

Интересна е историята и за с.Червена вода. Там е съществувало древно селище. В началото на турското робство то е разорено, но бързо се разраства и става град. Населението е било предимно българско - имало е 7 църкви и една джамия. В Русе турците са били понякога повече от българите (след масови изселвания).

Името на селището(49) извеждат от “червенски войвода”, който след превземането на Червен се преместил на ново място. В това намирам рационално зърно. “Вода” в смисъл на “войвода” намирам и в името на гр. Черна вода – Румъния.

При по-задълбочен разбор “червен” се разбива на “чер” и “вен”; ЧЕР – ШЕР – ШАР – КАР; ВЕН – И-ВАН. И така Червен – Цар Иван.

В песните Енки-Никола срещам като Никола войвода. Естествено е да има и Иван войвода. Близо до с.Червен е с.Иваново. Една от прочутите Ивановски скални църкви е посветена на Св.Богородица. Естествено е близкото присъствие на Енлил и Нинхарсаг.

На знамето на Червеноводската чета Петрана Обретенова извезала думата “Каран”. За мен това е календарно прозвище, но в случая виновен е Раковски. Когато русенските комити въвели тайни имена за хората и организациите, Русенския комитет нарекли “Кубрат”, а Червеноводския – “Каран”. Последното взели от стихотворението на Раковски “Воспоминание старославного Червеновода близ города Русчука”. Той възпява юначните българи, каранови потомци, живяли някога в този славен град, сега превърнат в развалини. (Градът е изгорен до основи през 1811г., след оттеглянето на Кутузов, заедно с 600 български семейства. Победата при Русе е от жизнено-важно значение за Русия, защото извадила Турция от войната. Същите войски следващата 1812 г. разбиват съюзника на турците Бонапарт. Разорените български селища не влизат в сметката.)

Каран разглеждам КАР.АН или цар АН. Това може да се направи поради връзката на “кар” с годината “вол” и връзката на Ан със същия този “вол”. Не зная кое е накарало Раковски да нарече червеноводчани “каранови потомци”. От направения разбор, те по-скоро са енлилови потомци. С голямо нетърпение потърсих името на църквата в с.Червена вода. Оказа се Св.Йоан Предтеча. * Грешка. Името на храма е Св.Арх.Михаил* Той е построен върху основите на стария, изгорен храм (предполагам със същото име). Има основание да се счита, че това е бил основният храм на града (имало 7 черкви). Там бил погребан Йожеф Ракоши – син на влашкия княз Ракоши. Около 1970 г. открили плоча с фамилния му герб, зазидана над входа на храма.

В тоя храм е осветено знамето на Червеноводската чета. В ранната есен на 1875г. четата тръгнала към Балкана, но нямала успех. Избран е знаменосец, но знамето не било при тях и не го развели. На другата година го развяла четата на Христо Ботев.

Известно време град Червена вода е бил център на епископия. Това предполага приемственост с традициите на по-древния Червен. По моята логика основният храм там е носил същото име.

По най естествен начин стигнах пак до календар. “Червен” е летен месец от славянския календар и много добре би стоял на седмо място – колкото е числото на Енлил – Иван. Но около Енлил трябва да бъдат и другите двама от тройката. За Ан почти го разбулих - той върви с месец “липен”, а по преди е месец “гърмен”. Три месеца се подредиха : “гърмен”, “червен”, “липен” с номера 6, 7 и 8, съответни на Никола, Иван и Илия. В най-чист вид е средният месец, а 6 и 8 взаимно се проникват. (Това не е съвсем точно, защото славянският календар следва вегетацията, а българският е с астрономическо начало. Най-вероятно, те се сливат в месец “гърмен”, но като пети по ред. Съответният шумерски бог е Думузи-Дионис-Герман-Гърмен.)
image
По Селешников, най-близо до българския вариант на славянския календар е украинският. Съвпадат (и) месеците “сърпен” и “руен”. За последната дума Селешников предлага значение “дърво, от което са добивали жълта боя”. Това не се съгласува с познатото ми за тая дума “руйно вино” и “руйна пот”. Тук “руен” има значение на “обилен” или “изобилен”, което е в хармония с качеството на месец август или септември. Месеците “липен” и “сърпен” са под егидата на Ан, а месецът на благата “руен” е по право на Енки. Рогът на изобилието свързват с козата Амалтея, кърмила Зевс. Но козата е спътник на Енки. Потвърждение на връзката на Енки с месец “руен” намирам в името на вр.Руен – първенеца на Осоговската планина. Щом е връх – името трябва да е божествено, а изобилието е атрибут на Енки.

На тройката велики богове съпоставям основните три цвята в българската мъжка носия – черни потури, червен пояс, бяла риза. Много точно един от кварталите извън крепостната стена на Русе е наречен “Червен Иван”.

Моите изводи за топонимията твърде много се различават от публикуваното до сега. Приемат за нормално името на селището да е “фитоморфно” – Липник; “зооморфно” - Мечка; име на основател или характерен жител, по име на месност или природно образувание. Аз приемам, че имената на селищата са предимно “богоморфни”. Поне тези, обитавани от българи. По света положението е същото. Хората приемат името на селището или областта. Казва се рицарят на еди-кой си замък, Уилфред от Айвънхоу, Збишко з-Богданца, Богдан бей (беят на Богданско – Молдова), Кракра Пернишки и т.н. В(51) само едно село – Нисово -косвено се свързва с бог – Дионис. Логиката казва друго.

Българите организирали пространствено територията, която обитавали. Тая организация все още не е съвсем ясна, но редица нейни елементи са очертани. “Горе” е Север, а “долу” е Юг. (Тази ориентация е подобна на шумерската и обратна на египетската). “Среден” върви с Енлил. В Средна гора първенецът е вр.Голям Богдан, в гр.Средец катедралата (ротондата) се казва Св.Георги, а за с.Средна Кула вече стана дума. Членовете на божествените семейства заемат съседни селища и това не е само в Русенско. По всичко личи, че православните храмове са именувани в съгласие с името на селището и неговия древен покровител.        



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6965566
Постинги: 4190
Коментари: 1126
Гласове: 1563
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031