Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.12.2013 08:52 - НИНХУРСАГ
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 1690 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 20.12.2013 08:59


 image image                                                                                                                                                 Тя е главното шумерско женско божество. Тя е “богинята майка”. Причисляват я към основната четворка творящи – Ан, Енки и Енлил. До сега показах връзката и със Св.Марина и Св.Петка. Второто име директно сочи числото 5, а това е ранга на Нинхарсаг. Приема се, че “Петка” произхожда от седмичния ден петък. Но петък в латинските езици се именува от планетата Венера (и богиня Фрея), която пак води до дъщерята на Ан. Във фолклора при женските персонажи най-високо положение заема Богородица. Обикновено тя придружава Господ и Св.Иван (Ан и Енлил) , помага при раждане и е милостива към хората. Нинти има атрибутите на акушерка, участва в сътворението на човека и обича хората. По-нататък ще добавя още примери в същата посока. Подчертавам, че на Нинхарсаг е съответна фолклорната Богородица, което е нещо различно от християнската Св.Богородица - Дева Мария, въпреки многото общи черти.

Основният Богородичен празник – Голяма Богородица е на 15 август или през осмия месец. Той е съответен на Венера (осма) и зодия Лъв. Съчетанието л-в или л-б е основа на думи за любов. От там, най-вероятно, произлиза името на една основна българска шевица – елбетицата. Всички разновидности на тая шевица имат осем дяла. Риза с избродирана елбетица става любовен атрибут. В популярната песен две уж глупави жени се карат за риза: “Скарали ми са скарали(2) /Зълва и буля двенките/ За една риза шарена/ Със...шити кенари/ Едната вика – моя е/ моя е мъжова ми е/ Другата вика- моя е/ моя е, братова ми е/ От де ги зачу Никола/.../Никола сестрин мил братец/...Като сте толкоз хубави/ Защо сте толкоз глупави/ Че ми ризата скъсахте/.

Точно е разяснено отношението на всеки от тримата към ризата. Роднинските връзки са определени по три независими начина. Повторението указва, че това е много важно. Историята става сериозна, щом се намесва Никола-Енки. Карат се жената на Енки и сестра му. Повод за ревнивата свада са неколкократните сексуални забежки на “великия княз” при сестрата. Той иска син от нея. Не е известно как Дамкина е реагирала, но във фолклорен план това си е жива изневяра. В резултат двете започват да се дърпат за любовния атрибут – везаната риза на Енки. (Същото съотношение го има и в триъгълника Инана, Думузи, Гещинана).

Тук се появява още един известен фолклорен мотив – мъж предлага на девойка да му опере и закърпи ризата. В многото образци, които срещнах, няма отказ, а оправдание, че няма сапун. Това обаче не е основателна причина за отхвърляне на поръчката и т.н. А самата риза от три години непрана и некърпена. Постепенно ми се избистри, че тук не става дума за хигиена, а за нещо по-важно. Трябва да има връзка между думите риза и ризик (съдба гр.). Известен е изразът “роден с риза” за човек с голям късмет. Предлаганата риза е везана по подразбиране и олицетворява съдбата, същността на този, който я носи. Като любовен атрибут, тя може да се предложи само на бъдеща съпруга.

Правих опити да намеря връзка между имената на селища и месности с божествените герои. Решението дойде от едно среднощно предаване по БНР. Събеседникът беше Георги Тодоров – главен редактор на “Църковен вестник”.Той обясни последната смяна на името на гр.София със смяната на катедралния храм. Според него името на селището се съгласува с името на храма и храмовият празник е официалният празник (събор) на селището. Колко просто било. Месност, нейният небесен собственик-пазител, храм, селище. Когато ротондата Св.Георги била съборен храм, градът се казвал Средец (Сердика). Георги е енлилско име, Богдан е енлилско име, и първенецът на Средна гора е вр.Голям Богдан. Близо до ротондата е църквата Св.Петка (Самарджийска?), колко то е от майка до син. Градът станал София, когато основен (катедрален) храм става църквата Св.София.

Това знание става удобен инструмент за изследване. Благодаря на г-н Тодоров, въпреки че сам бях близо до това заключение. Нужно е да се намери списък с имената на всички храмове, като начало катедралните. Тази дейност не може да накърни интересите на църквата и вярващите. Това е само общоизвестна информация. В град Антиб на Ривиерата имало храм на Св.Лаврентий, построен върху основите на храм на Меркурий – това е част от визитната картичка на града. Никой не е против общото присъствие на християнски светец и римски бог на едно и също място. Ще илюстрирам възможностите на новия за мен инструмент.

Моят приятел и съмишленик Георги Кръстев от Монтана се спира в първата си книга “Символи от боговете”, изд 1997г. на църквата в родното си село Черни връх, Ломско. Името на храма е Св.Успение Богородично. Той е осветен през 1867г. Следващата година е “змей”. Над свода на вратата на църквата има два змея един срещу друг, поддържащи корона, увенчана с равнораменен кръст. Дали има връзка името на селото и Св.Богородица? Името на шумерския аналог на фолклорната Богородица е Нинхарсаг. В шумерските имена “нин” е господар или господарка. Остава за сравняване:

ХАР.САГ и Черни връх.

Работата се упростява, защото САГ винаги значи връх в примерите от книгите на Сичин. Остана Хар и Черни. Прави впечатление разликата между първите книги на Сичин и последната (на български ез.). Отначало сричката е ХУР, след това става ХАР. Остава съмнението, че не е известен точният гласен звук и спокойно може да считам, че в оригинала е било ХЪР. Не че зная какво значи ХЪР, но така асоциациите стават повече. Прилагат се няколко превода на тая сричка. Това са :” два (върха)”, “планинския”, а може би и “големия”. За планина се използва КУР., което беше близо до първоначалното ХУР, а с ХАР малко се отдалечава. Така или иначе, в книгите на Сичин думата “черно” го няма на шумерски, а става реч за “черноглавия народ” – населението на Шумер. Това всеки шумеролог го знае и аз ще питам първия, когото срещна. До тогава ще се осланям на логиката. Дали ХАР е черно? Всеки случай КУ е бяло, а ХУШ е червено.

Прави впечатление сричката “чер”, с която започват думите “черно” и “червено”. Тая сричка ме води до “царската’ трета планета Уран. С известна завист трябва да продължа, че и в турския език се наблюдава подобен феномен. Там се повтаря сричката “кар”: в “кара” - черен, “кармазъ” - червен. Това са цветовете на Енки и Енлил. Но нещо подобно има и за белия цвят на Ан. Има цвете картоп, което значи “снежна топка”. Тук “кар” еднозначно води до “бяло”. Това е основанието да разглеждам успоредно “чер” и “кар”. По някакъв начин тия думи кореспондират и с “черен”, “черни”. До тук с езиковите особености.

Длъжен съм да изследвам самото владение на Нинхарсаг. Това е планина на Синайския п-в. За Шумер това е очевиден “запад”. В Египетския пантеон богинята се казва Хатор и също има владение в Синай. В превъплъщението си на лъвица, веднъж тя станала кръвожадна и продължила да убива хора без нужда. Успели да я упоят и след това тя добила обичайната си кроткост. Напомням, че Нинхарсаг я свързах със зодия Лъв.

Планините в южната част на Синайскя п-в са от черен гранит и черни на цвят шисти. Най-високия връх е Св.Екатерина – 2614м. и има характерна двуглава форма. Особено се отличава от другите самотният в.Ум Шумар, който е с 13 м. по-нисък от първенеца. Само този връх в най-горната си част съдържал порода със слюда, която блестяла на слънце с “искряща белота”. Името Ум Шумар означава “майка на Шумер”, а това е прозвище на Нингал, съпруга на Син, който пък е патрон на полустрова. За Нинмах или Нинхарсаг остава най-високият връх, Св.Екатерина. Както казах, той е съвсем черен. На неговата географска ширина сняг се задържа съвсем кратко време.

Получи се, че независимо от точното значение на сричката “хар”или “хур”, богинята е владеела черен връх. Селото с храм на Богородица, е именувано Черни връх, което събира богинята с владението й. Все пак, да отбележа, че близо до това село няма никакви върхове.

Над вратата на храма, както споменах, има два керамични червени змея, един срещу друг, които поддържат корона. Г. Кръстев предполага, че композицията изобразява българската държавност – утвърждаването на България на юг от Дунава. Двата змея са Аспарух и Кубер. На божествено ниво те трябва да са Енлил и Енки, а короната – тяхната сестра. В читанките на времето еталон за народна песен беше :

Два са бора ред по редом расли,
Между них е ела тънковита...

Ще се спра на породената от Нинхарсаг Св.Петка (Параскева). В руския пантеон тя отговаря на Мокошь, а това е единственото женско божество, което имало идол, редом до тия на Перун и другите големи на киевския хълм. Като богиня-майка, тя е идентична с Нинхарсаг. Съвпадат и атрибутите им. Нинхарсаг има вретено, украсено с лазурит, а Мокошь е предачка. Жертвата и била късчета прежда, хвърлени в кладенец. Р. Сефтерски(44) изследва изображения-шевици на Мокошь, представена като ездачка на два коня или държаща два коня. Главата на ездачката винаги е голяма (с кръгла корона), независимо дали шевицата е от Сливенско, Карелия или Сибир. На изображението Нинхарсаг има същата характерна кръгла корона. Привежда се и обект, именуван “Мокошин верх”, което добре се съгласува с шумерското “саг” в името на богинята.

(44)Сефтерски, Райко. Новооткрити митологични образи на “двуглавия кон” и богинята Мъркош….- Варна’2000 ; от там “ Композиция Двуглав кон и ездачка”. Карелия (по Белицер)”.

image
                  девойката с двамата братя

 Твърде разпространен е мотивът на девойката с двамата братя. С голямо основание, очаквам това да е отглас от тримата велики шумерски богове от второ поколение. Вариантите са : два змея, два коня, два бора, два върха.

Възниква въпросът : а дали всеки обект с име “Черни връх” трябва да принадлежи на Нинхарсаг (Богородица)? Мъчен въпросът . Колкото за първенеца на планината Витоша, може да се посочи присъствието на Богородица в Драгалевския манастир “Успение на Св.Богородица”. Това не стига, за да се докаже паралела на Витоша с планината в Синай, защото подобно име имат множество манастири, включително и Рилският. Може би ключ към загадката е значението на името на планината.

На Синайския връх ангелите занесли тялото на Св.Екатерина Египетска. Това прави светицата кандидатка за едно от превъплъщенията на великата богиня Нинхарсаг. За хубостите на Катерина мома се пее. На Катерина се оплаква младият Енлил за сполетялото го изгнание. Това може да стане, само ако Катерина е велика богиня. В година “кон” – 1762 – Екатерина II узурпира властта в Русия. Някой старателно е унищожил документите за нейния произход. Логиката сочи, че едва след преврата, а не при приемане на православието, тя е приела календарното име Екатерина.
image
Катедралният храм на гр.Варна е “Успение на Св.Богородица”. Допускам, че има връзка между името на града и богинята, за което сега няма доказателства. Интересен архитектурен елемент върху катедралата е поясът от по две четворки кръгове върху всяка от стените. По осем на стена. Във всеки кръг има вписан равнораменен кръст. С осем кръста е маркирана осмата планета Венера – небесният аналог на Нинхарсаг.                                               www.rulinski.hit.bg/                      



Гласувай:
4
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6965420
Постинги: 4190
Коментари: 1126
Гласове: 1563
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031