Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.12.2013 07:55 - ПЕСНИ ЗА ЯНКУЛ(ЮПИТЕР ЕНКИ)
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 1120 Коментари: 0 Гласове:
0



 Очакваме да намерим там кодирана важна
информация за света на българите.
Янкул е и Юпитер, (Зевс), Мардук, а както
показа Г. Кръстев – шумерския Енки.
За семейството на Янкул има обилна информация.
В разглежданите по-долу песни той е женен ; има от 0
до 9 сина и неизвестен брой дъщери. Следва текст:

ЧУДНА ЯБЪЛЧИЦА
Сон сонила Янкулица,
На утрина во неделя:
Изникнала яболшница
среде дворье песочина,
сребрен корен , злати гранки,
завързала пет яболки,
пет яболки позлакени.
Говореше Янкулица:
- А Янкула господине,
да сум сон я сонила
во неделя на утрина:
изникнала яболшница
среде дворье песочина,
сребрен корен, злати гранки,
завързала пет яболки,
пет яболки позлакени.
Янкула е говореше:
- Янкулице бре, невесто,
тоа ли ти не текнует?                                                                                     яболшница сама ти си,
а яболки наши деца!
БНПТ, т1,стр.350, Прилепско (Миладинови № 622)
Повторението въобще не е самоцелно! Това е най-
важната част – сътворението. Пред нас е химнът на
Българския космос. Началото са Слънцето и
Юпитер. Те са породили другите подвижни светила -
планети и естествено е развитието по нататък да идва
от младата “дървесина”. Общия брой е 7, получено от
2 + 5. Това обуславя различието на българския
космос, от други космогонии , които извеждат 7 от 3
+ 4. Новите 5 светила имат двойствена природа. В
Българския календар те съответстват на 5-те стихии.
Женското и мъжкото у тях се проявява със създаването
на 5 семейни двойки. Поставянето на Юпитер редом до
Слънцето има и съвременна обосновка. Юпитер е
много голяма планета. Той е събрал повече от 2/3 от
масата на слънчевата система (без Слънцето). Освен
това, той излъчва повече енергия, от колкото получава.
Това дава основание да се разглежда Слънцето като
двойна звезда. Прочие, ние живеем в системата на
двойната звезда Слънце-Юпитер. Може да се попита –
от къде древните са знаели, че това е така? Сигурно е,
че не е станало с налучкване. Според един “гръцки”
мит, боговете по някъкъв повод започнали да роптаят
против Зевс. Той им предложил да опънат през
планината верига, да се заловят всички, за да може сам
да ги издърпа. Боговете не приели.                                                           Сънят на Янкулица е в неделя, слънчевия ден.
Златото е “слънчев” метал, а златната корона на
ябълката може да се разглежда като царска корона.
Ябълковото дърво пониква “среди дворье
песочина”, което може да бъде само “сред небето и
звездите”. Завързаните 5 златни ябълки са
“законните” 5 подвижни светила, за разлика от
зловещите комети.
Цитирания по-горе муртафларски надпис, заедно с
Чудната ябълчица трябва да стоят в началото на
книжката по история на България. Какво е било преди
това не е дадено да се знае от човек.
Тук символиката не е очевидна, за това няма да
правим разбор.
С появата на снахите божественото семейство стана
12 (както веднага забеляза д-р Св. Попов). Това
заслужава специално внимание, тъй като Янкул (той и
Юпитер, Зевс, Мардук) е в основата на българския
календар. Тук има 12 божествени елемента, разделени
по равно – 6 мъжки и 6 женски.
Следващата песен е лазарска от сборника на
Шапкарев, № 97, от Костурско, записана от учителя
П. Орлев.

Седнал ми е стари Яно
да ми яде, да ми пие,
на сам дено, на Великден,
с неговите пет синови,
с неговите мили сна’и,                                                                                   с неговата първа любна;
да ми яде, да ми пие
симид лебец от фурната,
рудо ягне препечено,
ройно вино преточено,
баш ракия преварена.
Преропало на дворови.
-Шчо ропова на дворови ?
-Ой ти, татко, стари Яно,
житари се, жито саке !
-На ти, синко, ключовите,
да отключиш амбарите,
да му дадеш бел пченица...

Около Янкуловата софра са се подредили 12-те
месеца. Пръв е Янкул – януари. Следват : Янкулица, 1-
ви син, 1-ва снаха и т.н.
На трапезата има 2 храни и 2 напитки, които са
символи на 4-те сезона – лято – хляб; пролет-
печено агне; есен- вино; зима- ракия. Изборът на
храни и напитки не е произволен. Същото важи и за
редът в който се изброяват. Преди всичко тия, които
тропат на двори не са гости, а молители. Формата на
молба няма нищо общо с християнското “Моля ти се
Господи”, а е същото, като “Дай Боже дож” при обреда
“пеперуда”.
Житарите искат жито. И Янкул се разпорежда с
ключовете от небесния хамбар. По същия начин
винарите искат вино, а ракиярите – ракия.                                               Наличието на печено агне на Великденска трапеза
показва дохристиянска традиция. Тук е праобраза на
Гергьов ден, който може и да е носил име Великден.
Той се е празнувал през (от) първия ден на петия
месец. Съответства на празника Белтеин на келтите.
Мъжките месеци, които се падат на Янкуловите
синове са : III, V, VII, IX, XI. След като гощавката
става през петия месец (втория син), следващия по ред
син е третия. На него Янкул дава ключовете от
хамбара. Това е месецът след лятното слънцестояне –
седмия - време за жътва. Тогава се отключват
небесните хамбари и житарите получават исканото.
(Големия радетел на българщината Х. Тзавела
казва, че за всяка народна песен може да се напише
монография...)
На винарите вино дава снахата “по – средна”. В
сметката трябва да включим оставащите женски
месеци VIII, X, XII. Среден е месец X – елем.
Очевидно тогава ври и превира виното.
На ракиярите благата ракия дава най – малката
снаха. Тук се докосваме до неизвестна до сега страна
от българския бит, а именно – ракията са я варили през
последния месец на годината.
Нормално е гостите да похлопат на портите. В
случая те неизвестно как се появяват на Янкуловите
“равни дворове” и какво правят – тропат. Като вземем
предвид сакралната същност на Янкул, това трябва да
представлява цялостен ритуал. По цялата земя
Българска на сам ден Великден се люлеят и тропат                              хора. Мегданът – това е за ритуалния танц дворът
на Янкул. Хорото се вие в звезден ритъм (виж
Т.Танев). Хората са различни. Дружно набиват
стъпките житари – посланието за голям берекет трябва
добре да се чуе. Не остават по назад и другите
молители, и всяка група играе свое си хоро (като
стъпки, мелодия, такт). По хорото Янкуловата челяд
трябва да определи що за люде са тия играчи и какво
искат. И месец VII точно долавя ритъма на житарското
хоро, както и Х месец хорото на винарите.
Двойката “хоро-Янкул” не може да бъде разкъсана.
Юпитер е Тор (Thorsday-четвъртък). Геометричното
тяло тор лесно се дефинира като геврек и още по-лесно
като “змия, захапала опашката си”. Това е символ на
началото и края, също като сключеното хоро. Значи е
вярно: змия – Юпитер – Тор – Хор – хоро – змия.
Хорото е Янкулов ритуал.
Несключеното хоро има име “буенец”. Буенеца “се
вие като смочага”, т.е. змията е на лице. За значение на
думата “буенец” предлагаме “змей”. То се получава от
сравняването на “е ти сабя – е ми руса глава” и
руското”моей буйной головой”. Връзката сур – рус –
змей е разисквана от други автори, а змей-змия следва
от Дръстър и Силистра-две имена на един град.
В песен, записана в с. Бяла черква, Търновско се
пее:
“Де гиди Великден, Гюргьов ден;
дето йе цяла неделя;
що не йе цяла година -;                                                                                  на оро да са наода;
на либе да са налиба.”
БНТ т. XIII № 604.
Тук става дума за един празник. Малко по-
продължителен, но един.
Потвърждение на горното твърдение намираме в
песен №83(50) :
“Мела Гергана дворове;
със шимширени клонове;
по Великден, по ората;
по Гергьовден, по люлките...”
Метенето с чимширени клони явно е част от
някакъв ритуал. Обърнете внимание на това - кога мете
Гергана? Единството на действието поражда и
единство на определенията, сиреч Великденското хоро
и Гергьовската люлка стават едновременно! До този
извод ни доведе и агнето на Великденската трапеза, но
сега ще обърнем внимание на същността на люлката и
хорото като ритуал. Поставянето им в равностойна
позиция в песента говори за еднаква ритуална
значимост. Ще изходим от скромния си опит – на
гергьовската люлка се люлеят “за конопи”! Ще
цитираме следното:“ На много места из Европа
танците и високите скокове са общоприети
хомеопатични средства, с които посевите се
“подканят” да растат нависоко. Във Франш-Конт,
например, казват, че трябва да танцуваш на карнавала,
та конопът да порасте високо”.                                                                  Изводът е,че Великденското хоро е ритуал за
плодородие. От “Време разделно” на А. Дончев знаем,
че “ляв вир”, вир в който водата се движи на ляво е
“омагьосан”. Великденското хоро се върти на ляво с
единствената цел да се направи магия. Това обяснява
безропотното поведение на Янкул – на магията той е
длъжен да се подчини. При това, според народните
вярвания, Еньо е закрилник на магьосниците.
На Великден по цяла България се е правил
магически ритуал – хоро. За подсилване на магията са
завъртали хорото на ляво. Целта на магията е
комплексното плодородие – за хляба, виното, ракията.
Обект на магията е Янкул ; правилно направената
магия го задължава да даде берекет.
За астрологичната същност на хорото обръща
внимание г-н Николай Радев – Алдебаран. Според него
хорото дублира енергетичния модел на слънчевата
система. С движението си в посока обратна на
часовниковата стрелка се получава по закона на
подобието мощен вибрационен резонанс, проникващ
навън и навътре. Когато хорото се върти на дясно –
има натрупване, акумолиране на енергия; когато
хорото се люшне на ляво – има излъчване на енергия
сиреч послание.
Календарния ред дълбоко е проникнал в същността
на бита на българите. В една песен уговарят момиче да
се потурчи. Тя е почти съгласна, но отказва с
думите:”Как да се потурча, като те празници нямат.
Един байрям имат и то никой не го знае кога се пада”.                         В следващата песен божественото семейство е в
пълен комплект.
Седнал ми е стари Яно
и до него Яноица
на постели бабукерни,
на перници копринени;
синои му свеки светат,
а снаи му диван стоят,
а внуци му слуга служат...
БНТ т.5, стр. 299, Прилепско

В тая почти статична картина се движат единствено
внуците. На господарското ложе са главните – Янкул и
Янкулица. Синовете отново по канона на Дао излъчват
светлина, за разлика от снахите. Внуците на Янкул са
синове божи или смъртни. За тях стари Яно е дядо.
Дядо Господ.
Обръщаме внимание,че песните за Янкул са
предимно лазарски. Предлагаме още една лазарска
песен (БНТ т. 5 стр. 378).
Летеа ми, летеа, Лазаре
девет реда гълъбе.
Дека на стан да паднат?
-У Янкови дворове!
Он на либе говори:
-Пойди, либе, пристъпи,
та юземи ключове,
та отклопи амбаре...                                                                                       Считаме, че деветте ята гълъби може да се
съпоставят с деветте тераси на пирамидата в Чичен
Итца. Гълъбът може да бъде ден или година. При
всички положения, гълъбът трайно присъства в
песните за Янкул и има календарна роля.
Заслужава да обърнем внимание и на Янкулица.
Леле, Янко, мили сине
............................................
Всяка вечер коня ковеш,
плочи туряш чисто сребро,
клинци ковеш сухо злато
.............................................
във планина във пустиня,
тамо либя самовила,
самовила първо либе.
СбНУ ХХVIII стр. 432, с. Вресово, Айтоско

Комбинацията “самодива – първо либе” не е често
срещана. Като сравним с “Янкулица – първо либе”,
може да се твърди, че Янкул не е женен за обикновена
девойка, което следва и от “сребрен корен, злати
гранки”. Когато самодива се омъжи за човек, бракът
винаги е нетраен, дори да се роди дете.
От една страна имаме за двойката Янкул-Янкулица,
че съвпада с Юпитер-Слънце. От друга страна
самодивата (сомор-див) или мишка-богиня се
различава от съседната зодия вол. Ако приемем
заемане от Слънцето на “територия” от зодия “мишка”,
ще получим, че самодивата има слънчева                                                характеристика. Намесва се и слънчевия бог Шамаш,
който пък заема зодия “сомор”. Тук случаят е
аналогичен на змей-змия.
Янкуловото семейство е без “пукнатини”.
Максималния брой синове достига 9, а заедно със
снахите божествената чета става 20. Какво показва
това число ?
Скитите казвали, че страната им е квадрат, с
дължина 20 дни езда на кон.
След като извършил свещения ритуал –
измерването, канасубиги Омуртаг свидетелства за
разстояния 20 000 разтега между преславните дворци
(храмове) и преславната гробница между тях.
Двадесет години Одисей скита по света.
От (48) стр. 34 : “В “Теогония” на Хезиод присъства
следния любопитен откъс:
Девет нощи и дни наковалня от бронз ако пада,
чак на десетия тя от небето ще стигне земята;
девет нощи и дни наковалнята трябва да пада,
чак на десетия тя от земята тартара ще стига. “
В последния случай 20 е свързано с размера на
вселената. Смисълът му е за необятност, безброй.
По всичко личи, че великият Български владетел е
упражнил правото си да мери. Той не е “оригинален” –
и фараоните са го правили (погребвани са с мерна
пръчица). Това като че ли няма нищо общо с
геодезията. Може да се очаква, че е спазено свещеното
Север – Юг; в случая обърнато на 180 градуса (стар
дворец – нов дворец).                                                                                   Числото 20 има и календарна стойност – толкова са
месеците в календара на маите. Числото 20 те наричат
уиник = човек.
Още за Янкулица - научаваме женитбата на Янкул
за Делидимка дрянополка презморчанка. Девер на
сватбата е Марко. Деверът може да бъде и брат на
младоженеца, но по-близо до неговата функция
“побратим”. Та Марко трябва да преведе безопасно
сватбата през морето (хаоса); за тая цел той разделя
морето и сватбата минава по сухо. Далече е село Дряно
поле. И никой не знае къде е точно. От други песни се
знае, че там ходят Юнаците, в Дрянополската механа
правят юнашки запои, че чак забравят за основната си
задача – бой да се бият на ползу роду. Белезите на
Дряно поле – самодиви, юнаци, на край света съвпадат
с основните характеристики на село Кушкундалево от
приказката на Н. Райнов. Кушкундалево пък съвпада с
Шамбала ! В думата Кушкундалево могат да се открият
Кушан, асирийския Кандалану и силата кундалини.
Ако приемем, че Дряно поле и Змейско поле са
едно и също нещо, то можем да идентифицираме
Дряно поле с космоса. Той е извън Земята и там няма
човеци, а самодиви, юнаци и богове.
За сега не разполагаме с мелодиите на
разглежданите песни. Това е доста неприятно, тъй като
без мелодия песен няма. Все пак, по аналогия, която ще
обясним по-долу и предвид осмосричния стих,
предполагаме, че такта им е 5/8.                                                                “От
старогръцките паметници, химнът на Аполона, който
от скоро време е открит, има 5/8 такт с 4 срички
обикновено във всеки отделен такт (рядко три или 5)”.

Има песни със явно сакрален текст, а такта им е
5/16, 8/8 и др. Известна яснота внася уточнението:
“Често една и съща песен намираме в тактове 7/16,
3/8, и 5/8. Обикновено явление е по време на игра на
хорото, певиците да пеят песента в 3/8, а пред
микрофона в 5/8, както и обратно”. Това е доста
ценно сведение, което търси своето обяснение.
Оказва се, че песните за обряда “пеперуда” също са
в 5/8. Всичко това затвърди убеждението, че музиката
съдържа в себе си информация, която другите носители
вече са изгубили. Трябва да се потърси някакво
съответствие с химните на Авестата и др.
Изследването “в такт 5/8” е в началото си, а вече се
оформиха изводи. 5/8 е един от най-простите
неравноделни тактове. Естествено е да се свържат
първите химни с първичния 5/8. Защото химните не са
писани от пастири, а от жреци в храм. Не се знае кой ги
е сътворил, но във тях има много българско. На
основата на простите неравноделни тактове са
изградени по-сложни. За да не им кажат “български”
тактове, употребяват термина “балкански”, без да
подозират, че това са синоними. Ще разгледам 2
разновидности на такта:
Първо – 2 осминки и четвъртинка с точка ;                                               Второ – 3 осминки и четвъртинка.
Общото между тях е, че имат късо и дълго време.
Очевидно химнът на Аполон започва в такт три
осминки и четвъртинка.
“Изгреяла месечинка”, т.е. химнът на Изида – в
такт две осминки и четвъртинка с точка. Любопитно
е, че една добружанска песен за “Каля жетварка” е в
същия такт.”
По естествен път се стига до извода: има “мъжки” и
“женски” тактове. По ”мъжки” започва най-добрата
симфония на най-добрия композитор, наречена
“Heroika”. Ин и Ян; Инана и Янкул; женско и мъжко;
чифт и тек; 2 и 3. Толкова ще удари камбаната когато
ни дойде времето.
С три четвъртинки и едно “провлачено” време
стигаме до Дайчовото” хоро. По горната хипотеза това
трябва да бъде “мъжко” хоро. Една фигура се състои от
4 такта, за които се описва нещо като триъгълник,
хорото се свива и разпуска и малко се завърта от ляво
на дясно. За всеки такт се правят 3 стъпки и един
подскок; общо 12 стъпки и 4 подскока. Как да не го
свържем с 12-те месеца и 4-те сезона! В първите 2
такта хорото се свива – ето ги двата топли сезона; при
разширяването, както знаем от физиката,
температурата пада – ето ги и студените сезони и т.н.
Структура, подобна на Дайчовото хоро имат и
Радомирско, Самоковско, Сворнато и ...Мъжко хоро
(КД “Любими български хора и ръченици” Golden
Records,С 2001; БНТ т13).                                                                           Химните на Янкул са приемани за коледни,
йордановденски, лазарски и еньовденски песни. Може
би така са били запазени основните понятия на битието
на нашите предци.
Записването на народни песни започва в средата на
XIX в. До тогава те са предавани устно, по някога без
да се знае точното значение, но със съзнанието, че това
е много важно, че това е наследство.
Навярно част от това богатство е загубено
безвъзвратно. Все пак най-важното, най-същественото
е оцеляло.
Наш дълг е да поемем своята част от бремето и
да го предадем на идващото поколение.
 svetogled.hit.bg/0%20ENKI.pdf                         



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6965566
Постинги: 4190
Коментари: 1126
Гласове: 1563
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031