Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.12.2013 15:23 - Aстрономическите основи на стария български календар
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 2320 Коментари: 1 Гласове:
0



 image      imageИзвестно е мнението на големия китайски учен Го Мо Жо, че корените на цикловите календари се простират твърде назад във времето и достигат шумеро-акадската епоха.


За китайския 60 годишен циклов календар се знае, че е въведен от китайския владетел Хуан-ди (известен като Жълтият император с произход от племена на запад или север от съседни на китайцие, разбирай български по Д. Съсълов и Й. Вълчев) през 2627 г. пр.Р.Х. на 6-ти март по Юлианския календар (по това време такъв календар няма, той е въведен от Юлий Цезар от 1 януари 46 г. пр.Р.Х.), което приравнено към сегашния календар е равнозначно на 22 януари , а към 2824 г. пр.Р.Х., т.е. 187 г. преди тази дата китайците вече са знаели, че този календар е съвършен в астрономическо отношение. (По Б.Рогов, „Астрономически основи на прабългарското летоброене”, годината на приемане на цикловия календар е била 2636 или 2696 пр.Р.Х., = година на Мишката) До тогава китайците, традиционно земеделски народ, са си служели с календар от земеделски тип, обслужващ земеделските им работи в 24 сезона, както е посочено:
 image   С приемането на календара от 2627 г. Хуан-ди въвежда за населението календар с познатите животински наименования на годините, месеците и часовете: мишка, вол, …, кон и т.н., а за висшите кръгове астрономически понятия на зодиак с 28 имена, приличащи на известния шумеро-акадски зодиак. Отбележете, че по това време конят не е бил опитомен и вероятно на негово място е стояло друго име, което не е достигнало до нас, а с опитомяването му от западните им съседи е заел мястото си в календара отначало при съседите и после при китайците. Това показва, че китайският циклов календар е вносен, а не творение на китайците. От начало китайците ползват лунен календар с времеизмерване движението на Луната около Земята, след това в периода 1766 – 1122 г. пр.Р.Х. правят реформа и от време на време в този период вмъкват по някой и друг месец за уравняване на този календар с астрономическите данни и годишните времена, след това следват много реформи, преминаване към слънчев календар, лунно-слънчев календар и така до 1949 г., когато официално се въвежда Грегорианския календар, но и сега се ползва по вестници и в бита стария 60 годишен циклов календар. Всички тези промени във времето, а и сегашното състояние на този календар, в смисъл, че началото на всяка нова циклова година се мени, показват, че независимо от общите основи на двата календара излиза, че не са разбрали същността на времеизмерването на българите и за това имат толкова промени. Като се запознаете с другите известни календарни системи, сами ще се изумите на какви знания и капризи е ставало времеизмерването на други народи и защо през тези години не се е налагала промяна на времеизмерването на българите.
 В Китай има много летописи с описания на астрономическите знания на съседите, от които са приели този календар. От тези описания се рзкриват задълбочените познания на тези съседи за движението на небесните тела и техните взаимни позиции, които им служели за времеизмерването. Подробните преводи от китайски на достъпния френски на труда Les Origines de l’Astronomie Chinoise от френския изследовател Leopold de Saussure, а така също на труда Die Hunnen der Vorchristlichen Zeit, Chinesische Urkunden zur Geschichte Asiens на немския изследовател J.J.M. de Groot и използването им от българския изследовател Д. Съсълов му послужват за разкриване на далечното минало на българите и придобитите от тях астрономически познания, които са им позволили да изнамерят съответното времеизмерване и да създадат този, за сега най-съвършен календар. Ако се съобразим с Омуртаговия надпис, в който той споменава „Годината на появата на истинския Бог бе 6328”, която е 823 по грегориянския и предишното и сегашното датиране с календарни знаци от българския календар се уверяваме, че той без всякакви реформи, корекции, интеркалации и т.н. си върши перфектно работата и може без проблеми да се ползва от най-обикновените хора.


От китайските летописи е известно, че наблюдението на звездите на небосклона в Китай е било някакси тайно заключено в неразбираеми книги и достъпно за неколцина избрани, пък и сега е така в почти целия свят. Противно на това за българите в тези времена, а и до скоро, общуването с небето и светилата му е било източник и подбудител на мисли и задълбочаване на унаследени схващания. За подобно нещо съобщава †Йордан Вълчев :

” Юпитер е единствената планета, която българите и сега разпознават лесно върху небестния свод. И единствената планета с българско име сред народа – Янкул; запазен е споменът за важната му календарна роля. От детинство сме вземали участие в следния ритуал на наш дядо: събужда само внуците още в тъмното на 22 декември и като ни изведе на сайванта (чардака), виждаме там прясно калайдисано котле, покрито с нов месал (домашно тъкан плат от лен и калчища с различни размери познат още като "трапезник"; с него се повивал хляба след изваждането му от фурната и се съхранявал, за да е мек и вкусен, когато се сложи на трапезата.); дядо оглежда небето, шепнейки нещо, след което плисва котлето с водата и казва „Янкуле, Янкуле, на добър час!” Чак сега разбирам – дядо е отчитал движението на Янкул и Земята. Съмнявам се да е виждал на небето Янкул, дали е наистина е имал постоянен мередиан на наблюдение, дали е отчитал по 12 години. Вековете обаче са оставили в него спомен за ритуал, свързан с Янкул в деня на зимното слънцестоене. Строгата научна стойност на ритуала ще да е изчезнала у него, останал е само навикът, превърнал се в религиозен обред. По това, че си служеше с прясно калайдисано котле и с вода, съдя, че думата „янкул” трябва да свържем с ... Нов поток, Нова вода, Ново протичане (на времето)” „Българският календар”.
history.rodenkrai.com/new/drugi_izsledvaniq/astronomicheskite_osnovi_na_stariq_bylgarski_kalendar.html
БЪЛГАРСКИЯТ КАЛЕНДАР И СЪВРЕМЕННАТА НАУКА

Всеки календар отразява мирогледа и знанията на своя създател. За да разберем българския календар е необходимо да изясним какви са възгледите на нашите прадеди.в областта на космогонията, космологията , строежа на близкия космос и слънчевата система. Особено голяма ценност за нас представлява учението за великото единство, учението на богомилите и философията на даоизма.

Многобройни са източниците по този въпрос, но в синтезиран вид мирогледът на българите е отразен в учението за Великото единство (ВЕД), философията на даоизма, учението на богомилите и каменните надписи от времето на Аспарух.

В учението за великото единство основополагаща е идеята за основното първично начално единство, като на съвременен език означава първичното единно начало. Първичното начално единство обхваща безкрайно пространство и време. Чрез пулсационни излъчвания то създава нови самостоятелни средища, които на свой ред също могат да пулсират и излъчват. Многократното повторение на този процес води до създаване на вселената. Това всъщност е сътворението. Ето какво пише по този въпрос Димитър Съсълов:

“Основното първично начално единство в туптежни излъчвания (пулсации б.а.) ТРОИ в две срещуположни посоки. Това са главните основни начала, които са самостоятелни средища. Освен отделните им времена и простори, на тези средища се присвояват възможности за собствени туптежни излъчвания, за съгласувани и допълващи се взаимодействия и съчетания. Първоначалното начално единство обхваща и просмуква в безкрайните си пространство и време, всичко що е излъчило, както и всичко излъчено в последствие от неговите излъчвания. При също такива туптежи то поглъща обратно с присвоените им простори и особености всички разновидни средища, когато присвоените им времена са се завършили. На излъчените пряко или непряко самостоятелни средища биват присвоени освен простори и времена, също и някои от началните особености на първичното единство. Такива туптежни излъчвания на различни, разнородни и разно степенни самостойни средища, техните допълващи се съгласувани взаимодействия и съчетания на техните обратни туптежни всмуквания от първичното единство, представляват света – цялата вселена и нейния живот. Както знаем, това първично начално единство е бивало наричано Върховно Единство”.

Пред нас е едно прекрасно описание на пулсационния модел на Вселената, където туптежът е пулсация, излъчването – разширение на пространството, а туптежното всмукване – свиване на пространството. В този модел на съществува понятието сътворение. Съвременната теория на Големия взрив описва само едно пулсационно разширение на пространството, само един миг от съществуването на вселената.

Аналогична е картината и в даоизма. ДАО е аналог на първичното единство. ЯН и ИН са аналог на двете главни основни начала. Движението от Великия предел до следващия велик предел е пулсация или туптеж.

Георги Велев отбелязва,че ЯН и ИН са български думи, често употребявани в съвременния ни език, поради което имаме основание да считаме, че учението за Дао е произлязло от учението за ВЕД.

Богомилското движение е чисто българско явление. Поради това то е част от българското културно наследство, за нас е важно да знаем как в него се разглеждат въпросите за първичното начало и сътворението. В книгата на Антон Глогов четем следното:

“Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на сътворението и Силата на разрушението”.

“Силата на сътворението като творческа сила не е могла да бъде вечно в тази мъртва точка, в което е държана от Силата на разрушението. Тласкана от съзнанието за творчество, Силата на сътворението влиза в борба със Силата на разрушението и тая борба свършва най-сетне с разкъсване на мъртвата точка за да премине от небитие към битие, т.е. да започне мировото сътворение, сътворението на света.”

По същество това е една лекция по космогония. Мъртвата точка е аналог на първичното яйце, е нейното разкъсване е аналог на Големия Взрив.

Космологията на богомилите е представена от идеята за “създаване на ред във всемира” и привеждането му в състояние на равновесие. По този въпрос те казват следното:

“След завършека на първата част от сътворението, Силата на сътворението не тури край на творчеството си, защото между телата във всемира се появи опит да се рушат едно друго, поради безредието в което се движеха в пространството. Ето защо Силата на сътворението каза: “Трябва да се внесе ред в движението на телата във всемира и поради това, както се подчини на мен Силата на разрушението, така следва да се подчинят тези тела еднона друго, според силата която съм им дал.” По този начин Силата на сътворението създаде равновесие между нейните творения във всемира, а за център на всемира тя определи да бъде Слънцето, нейното най-могъщо творение,около което се движат всички тела във всемира. Така се създаде кръговъртежа във вселената, т.е. Земята да се движи около Слънцето и да се грее от него, месеца да се движи около Земята и всички тела да се движат било около Земята или около Слънцето, било едно около друго, според силата която им е определила Силата на сътворението, независимо от техния общ кръговъртеж, заедно със земята и с месеца, около центъра на всемира, Слънцето.

Силата на сътворението определи за център на всемира Слънцето, защото в него беше преминала най-голямата част от нейната творческа сила и то носеше и топлина, и виделина на всички други тела, които бяха със слаба светлина.”

По-добре не може да бъде казано. Пред нас е една лекция по космология, която представя хелиоцентричния модел

От древно българските надписи ще посоча само един, който по мое мнение съдържа най-голямо количество информация. Той гласи следното:

“Подвижните светила са 7. небесен господар им е слънцето. То и Юпитер-времегосподарят управлява.”

Подвижните светила са Слънце, Луна, Марс, Меркурий, Юпитер, Венера и Сатурн.

Определянето на Слънцето за небесен господар означава, че то е център, че моделът е хелиоцентричен.

Проучванията показват, че почти всички единици за измерване на време са в съответствие с периода на въртене на Юпитер около Слънцето. Това води до извода, че българският календар е слънчев и юпитеров.

Този извод има важно значение за възстановяването на българския календар, но още по-важно е да знаем, че много преди Коперник, Галилей и Нютон, българите са знаели, че планетите се въртят около Слънцето, а не около Земята.

Българите са разпределили календарната година по оригинален начин, като един от дните е отделен от другите. Този ден е нулев. Той не се брои и няма седмично име. Това е българската Нова Година.

Останалите 364 дни се разпределят в 4 тримесечия, всяко по 91 дни. Тримесечието съдържа 3 месеца, или 13 седмици. Първият месец има 31 дни, а другите два имат по 30 дни. Началото на годината съвпада със зимното слънцестояние.

Четвъртата година е високосна. Високосният ден също не се брои. Той се прибавя между 30 VI и 1 VII, когато е лятното слънцестояние.

Годините се броят в пакети по 12 години, в съответствие с движението на Юпитер. Пет 12-годишни цикли определят един 60-годишен цикъл.

Българският календар е една съвършена система за отмерване на времето, в която са вложени огромни познания. В този смисъл календарът е банка информация, която ние българите трябва да ползваме най-ефективно. Знанията на древните българи и днес имат актуално значение и представляват интерес за съвременната наука.



Гласувай:
0
0



1. sandlih - Поласкан съм, че сте се позовали на ...
12.10.2014 22:33
Поласкан съм, че сте се позовали на част от един мой текст от "Роден край", за да обосновете тезата си. В тезата Ви има едно твърдение: "Годините се броят в пакети по 12 години, в съответствие с движението на Юпитер. Пет 12-годишни цикли определят един 60-годишен цикъл.", което не е възможно да е коректно. Причината е в продължителността на една обиколка на Юпитер по орбитата му около Слънцето. Тя не е точно 12 години, а не й достигат почти 52 дни, по-точно тя е 11,86 години. За 5 обиколки това прави 59 г. 10 м. и 7-8 дни. От тук следва, че не Юпитер е мерилото, а нещо друго, но то осигурява 60 годишния цикъл. Защото този цикъл е известен и на халдейския жрец Бероз от 300 г.пр.н.е., като sousus и като nerus за 10 пъти по-продължителния годишен цикъл и на китайците с техния шестдесетичен дневен, месечен и годишен цикъл и 12-тичния часови цикъл. За сега е известно, че тези знания са станали известни на Бероз от грижливо пазените много древни записи (на глинени плочки), както и текстове, които са в основата на Вехтия завет, и той ги е описал за Александър Македонски в своята Космогония, от която има запазени откъси при Евсевий, Синкел, Рихтер, както и при йеромонах А. Виноградов (1895). А за тези цикли (дванадесетичният и шестдесетичният), както изглежда, са знаели и тези от българите, които са създали и българския календар!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6965546
Постинги: 4190
Коментари: 1126
Гласове: 1563
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031