Поласкан съм, че сте се позовали на част от един мой текст от "Роден край", за да обосновете тезата си. В тезата Ви има едно твърдение: "Годините се броят в пакети по 12 години, в съответствие с движението на Юпитер. Пет 12-годишни цикли определят един 60-годишен цикъл.", което не е възможно да е коректно. Причината е в продължителността на една обиколка на Юпитер по орбитата му около Слънцето. Тя не е точно 12 години, а не й достигат почти 52 дни, по-точно тя е 11,86 години. За 5 обиколки това прави 59 г. 10 м. и 7-8 дни. От тук следва, че не Юпитер е мерилото, а нещо друго, но то осигурява 60 годишния цикъл. Защото този цикъл е известен и на халдейския жрец Бероз от 300 г.пр.н.е., като sousus и като nerus за 10 пъти по-продължителния годишен цикъл и на китайците с техния шестдесетичен дневен, месечен и годишен цикъл и 12-тичния часови цикъл. За сега е известно, че тези знания са станали известни на Бероз от грижливо пазените много древни записи (на глинени плочки), както и текстове, които са в основата на Вехтия завет, и той ги е описал за Александър Македонски в своята Космогония, от която има запазени откъси при Евсевий, Синкел, Рихтер, както и при йеромонах А. Виноградов (1895). А за тези цикли (дванадесетичният и шестдесетичният), както изглежда, са знаели и тези от българите, които са създали и българския календар!