Блогът на budha2 :: КОЛЕДА И СУРВАКА Борис Балкх

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

24.12.2013 08:43 - КОЛЕДА И СУРВАКА Борис Балкх

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 827 Коментари: 0 Гласове:

Много са неизвестните в древната история на българите. Къде е тяхната първа Родина? Към кой духовен и културен кръг са принадлежали? Какви превратности са претърпели?

Аз не знам кога е времето и къде е мястото на нашето начало, защото те днес все още са променливи величини. Връщайки се назад в историята, търсейки истината за нашите деди, учените достигат до предел във времето, зад който няма сведения и той става началото, докато се открият нови данни и истината за нас се премести още по-назад във времето и някъде по картата на Евразия.

Вземайки предвид последните достижения на историографията в България и сведенията, които са ми известни, мога да кажа, че съвременните българи са наследници на народи, принадлежали към древния духовен център в района на средноазиатските планини Тян Шан, Памир, Хиндокуш и Западните Хималаи. Район, известен като „Люлката на народите”. Древното учение, към което са принадлежали нашите праотци, е в основата на всички значими древни и съвременни религии, на всички древни философски школи, явни и тайни учения.

Името на това учение е Балкхара. В него е вложено познанието на нашите деди за същността, изграждането, съществуването, преобразуването и разграждането на всичко във Вселената. Но до тайните на Балкхара може да се достигне единствено чрез свещения език на древните българи Бхаджа.

Балкхара е най-мощният идеен тласък в човешката история, но с времето избледнява, а Бхаджа се забравя, препокрити от множеството породени религии, митологии, езици и символи. Тях днес ги няма в обхвата на съвременното човешко познание. Но в Индия, в този океан от религии, философски течения, митове, писмености и езици е останала голяма част от идеите на Балкхара и Бхаджа, като ехо от онези славни времена когато идеализмът беше над всичко.

Тук ще покажа значението на две думи от езика Бхаджа, които са достигнали до нас от древността и не са променили своя смисъл и предназначение въпреки огромната дистанция във времето и пространството.

Първата дума е Коледа. Днес за голяма част от българите тя е синоним на Рождество Христово. Но има и немалко наши сънародници които правят разлика между двата празника, а църковниците направо заявяват, че не трябва да се смесват, защото единият е свещен за християните, а другият е недостоен езически празник. Каква е истината?

За християнският празник Рождество Христово няма нито един факт или смислен аргумент, който да указва или потвърждава неговата истинност. Годината му е произволно избрана, а датата е заимствана от учението Балкхара, от езическия празник Коледа.

За да обясня същността на Коледа е необходимо да направя едно уточнение. Трябва да се има предвид, че днес се е наложила практиката при писането или произнасянето на някои древни думи от езиците Бхаджа и Санскрит, звукът Х да не се пише и произнася. Ето и примери за това: Хиндра днес се произнася Индра, Дхарма – Дарма, Брахма – Брама, Кхали – Кали. Същото е станало и с думите Коледа и Сурвака. Тези думи са част от годишния кръговрат и за да ги обясня ще си послужа с друга дума, също част от годишния кръговрат, за която вече съм писал и публикувал отделна статия. Ето цитат от нея.

„Парамардха – това е първообразът на Баба Марта. Термин от древното учение на българите – Балкхара, буквално означаващ „край – излизане от Мъртвото дихание”. Тук става въпрос за диханието на Брахма. Когато той издишва, се създава всичко и светът се разширява, а когато вдишва, светът се свива и всичко се унищожава. Това е модел от макрокосмическо естество, но същият принцип е валиден и за нашия свят, в по-малки мащаби и по-ограничено действие. Това е кръговратът на сезоните в годините, който циклично и безспирно се повтаря като метрична пулсация.

Днес годината се разделя на четири сезона; пролет – сътворение, лято – съществуване, есен – унищожение и зима – покой. Но според древното учение тя се разделя по още два начина, на две полугодия. Според първия се разделя на издишване – от средата на зимата, до средата на лятото и вдишване – от средата на лятото, до средата на зимата. А според втория, на Мъртво дихание – от средата на есента, до средата на пролетта и на Живо дихание – от средата на пролетта, до средата на есента.

Пролетният преходен период, между зимното и лятното полугодие според Българският зодиак е от 7 март до 6 април. Това именно е периодът Парамардха – край на Мъртвото дихание. Върхът на Парамардха е 22 март.

Думата пара означава край, излизане, отвъд. Със същото значение тя се използва и днес в съвременния български език като чуждица – парапсихология, паранормални явления и др.

Думата мар в много езици означава смърт, мъртво. В Будизма това е името на бога на смъртта Мара ( м.р.). А един от седемте висши принципа в Хептат от Зороастризма е Амеретед – безсмъртие. Първата гласна А означава отрицанието Не, а коренът на думата носещ нейния смисъл е мер – смърт.

От същият корен е и името на планетата Марс – Мъртва планета.

Думата дха означава диханието, духът.

Това е смисълът на термина Парамардха, от учението Балкхара.”

Ще припомня отново какво се случва при диханието на бог Брахма.

Когато той вдишва, светът се унищожава – пространството се свива, а времето тече обратно. На езика Бхаджа този полупериод се нарича Кхалидха, а в Индия е богинята Кали. В езика Бхаджа, ЛИ е символ за времето с отрицателен знак.

Когато Брахма издишва, светът се създава – пространството се разширява, а времето тече в права посока. На езика Бхаджа този полупериод се нарича Кхаладха, а в Индия е бог Кала. В езика Бхаджа, ЛА е символ за времето с положителен знак.

Думата Кхала е първообразът на съвременната българска дума хала – змей, ламя или ураганен вятър – вейте бури, вейте хали!

Звукосъчетанието КХ в езика Бхаджа е символ за изграждане или разграждане на материята. Звукът А е символ за Полето (физическото).

Отнесено към годишния кръговрат, това са двете полугодия: Кхаладха – от средата на зимата до средата на лятото и Кхалидха – от средата на лятото до средата на зимата. През първото полугодие времето се затопля и се раждат растения и животни, а през второто - застудява и по-малките растения и животинки умират, а по-големите заспиват. Лятната граница между двете полугодия е 22 юни по пладне, а зимната 22 декември в нула часа. Това е най-мъртвата точка на Мъртвото дихание – Мардха и крайната на Кхалидха – на долния предел, където унищожителното дихание Кхалидха спира. Звукът за установяването в езика Бхаджа е Н. Като го прибавим към Кхали – времето с отрицателен знак и свиване на пространството, за датата 22 декември ще се получи думата Кхалин. Това е първообразът на съвременното българско име Калин, Калина. За да уточня и поясня, че става въпрос за дихание, ще добавя и него. Така цялата дума става Кхалиндха – трудна за произнасяне дума, тъй като езикът Бхаджа не е разговорен, но практическата употреба на Кхалиндха я доизглажда, като премахва двата звука Х и думата става Калинда. Това е първообразът на съвременната българска дума Коледа, като в нея е вложен и смисъла на думата колело. Тъй като денят Кхалиндха – 22 декември е краят на старата и началото на новата година, Калинда придобива смисъл за целия годишен кръговрат, за годината.

В древността е имало избрани хора, астрономи, звездобройци, които са следели за точното измерване на годината и празниците в нея. Тяхното название се е образувало с прибавяне на наставката ар към думата Калинда. Така както се образуват думите: хляб – хлебар, лек – лекар, нож – ножар, от Калинда се образува думата калиндар – човек, познаващ годишния кръговрат. Днес тези хора са заменени с печатните календари.

В античността са известни празниците календи, празнувани от някои народи, но главно те са известни от древния Рим.

От Индия е известна епохата Кхали Уга – Кали Юга – Желязната епоха. Това е ледниковият период, през който следват съответните промени с отрицателен знак. За човека главното през този период, освен телесните промени, е вторичното подивяване и оглупяване. Излизането от Кхали Уга и затоплянето на климата са предпоставка за положителните промени.

И така, в проследяване на годишния кръговрат, стигаме до нощта след деня 21 декември – най-дългата и най-важната нощ през годината – Бъдни вечер. Тогава в семейното огнище се пали голямо дърво, наречено бъдник. То трябва да гори през цялата нощ, за да пренесе огъня на живота през предела – през времераздела на годината – през дванадесетия час от старата година, в нула часа на новата, на 22 декември – Коледа.

Названията Бъдни вечер и Бъдник ни отправят към съвременната дума бъдеще. В древността, а дори и в нашето средновековие, глаголът съм се е изписвал и произнасял в края на изречението. Поради тава думата бъдеще се е изписвала и разбирала като две думи – бъде ще, днешното ще бъде. Затова на Бъдни вечер се мислят (кху мана – добра мисъл), пожелават (кху кхадха – добра дума) и извършват (кху варджа – добро дело) - само положителни неща. Тогава всички се обличат празнично, а трапезата е отрупана с храна. Разменят се подаръци между близките, а към другите се проявява щедрост и благоразположение, защото каквото е тази нощ, ще бъде и през новата година. Затова през тази вечер се извършват пожелания и предсказания от групи млади и здрави мъже, наречени Коледари. Чрез своите песни и наричания те обикалят селото и пожелават на родовете и домовете здраве, берекет и успехи в начинанията през новата година. На следващият ден - 22 декември - е Коледа, най-големият български празник, който няма номер в българския календар и не се брои.

По-горе писах, че празникът Рождество Христово е измислен и натъкмен от сдружение на хора, наричащи себе си християни, за целите и нуждите на тяхната религия, наречена Християнство, без да има никакви реални факти и смислени аргументи за определяне на датата и годината на Рождество Христово. За разлика от това, българският празник Коледа, който се е празнувал още от най-дълбока древност, е основан на астрономическия факт Зимно слънцестоене, което от близкото и далечно историческо минало е непроменлива във времето величина. Такова ще остане то и в близкото и далечно човешко бъдеще.

След Бъдни вечер идва Коледа, а след Коледа, според народната памет, идват деветте мръсни, черни дни, между 22 декември и 1 януари. Пак според народната памет тогава Слънцето се колебае, дали да продължи по стария път, или да поеме по нов. Същата идея се среща в древни текстове, където се споменава, че при определени обстоятелства звездите ще изпопадат на земята. И двете са верни, но не звездите ще изпопадат или Слънцето ще промени пътя си, а Земята ще се обърне. Но за земния наблюдател, ако това се случи или вече се е случвало, ще изглежда като че ли Слънцето се премества или звездите падат.

Днес е известно, че небесните тела от Слънчевата система извършват две движения: годишното обикаляне около Слънцето и денонощното въртене около собствената си ос. Но те извършват и трето движение – въртене около собствена ос, по меридиана.

Третото движение е причина осите на денонощното въртене на планетите от Слънчевата система да имат различен наклон спрямо орбиталните си плоскости, а Венера и Уран дори са се завъртели на 180 и 270 градуса спрямо еклиптиката. Поради третото движение Земята си е сменяла няколко пъти магнитните полюси, а днес те не съвпадат с оста на денонощното й въртене. Третото движение е причина и за промените на климата - преди и сега.

Ако земният екватор е в една равнина с орбиталната плоскост, на Земята няма да има сезони. Зеленият пояс ще се среща с полярните шапки на ширините на южна Европа. Ако той е с наклон към земната орбита от 20 до 25 градуса, какъвто е сега, се оформят три зелени пояса – екваториален и два умерени, разделени от два пустинни.

Ако наклонът започне да се увеличава, климатът ще се затопля и ще се разширяват пустините към екватора и повече към умерените пояси, а умерените пояси ще се преместват към полярните кръгове. Полярните шапки ще се свият и значителна част от ледовете им ще се стопи. Продължителността на зимата и лятото ще се увеличи за сметка на пролетта и есента, а температурите ще са по-високи през лятото и по-ниски през зимата.

Ако наклонът продължи да се увеличава, поради третото движение, ще дойде момент, когато Земята ще се завърти на 90 градуса и ще застане с полюса към Слънцето. След време ще се завърти на 180 градуса и екваторът отново ще съвпада с орбиталната плоскост, но Земята ще се върти обратно, а Слънцето ще изгрява от запад и ще залязва на изток. Магнитните полюси ще са сменили местата си. Ще се измени и земната магнитосфера. Днес Венера е в това положение.

А когато Земята опише пълна окръжност по меридиана и се завърти на 360 градуса, екваторът отново ще съвпада с орбиталната й плоскост, а денонощното й въртене отново ще бъде от запад на изток.

Но тогава на Земята ще са настъпили съществени промени. Гравитацията ще е намаляла. Стойността на магнитосферата също. Условията на земната повърхност ще са различни от днешните, а от това следва, че и животинският, и растителният свят на Земята ще са нови и видоизменени.

Но ако до 1 януари Слънцето не промени своя път, значи всичко е наред и животът продължава. На 1 януари се празнува Суров ден – денят на новото Слънце. Суров ден е наречен така от термина от езика Бхаджа СУР. Най-общо казано Сур е светлината, която се излъчва от физическите ядра. Затова някои ядра се наричат Сур – излъчващи, светли, а други – Асур – неизлъчващи, тъмни. Слънцето е Сур, а Земята - Асур. В Индия Сур е богът Слънце или самото Слънце.

От Сур в българския език са думите: сурат и сурия.

Сурат означава образ, лице. Чрез своето лице човек общува с останалия свят. То е неговият видим представителен образ и чрез него човекът възприема света. Но гледайки човека в лицето, ние всъщност не виждаме нищо друго, освен светлина.

Ако през нощта разгледаме нашата стая, ще видим в нея много предмети. Те наистина са там. Но когато изключим осветлението, не виждаме нищо. А предметите са пак там. Човешкото око не вижда, не възприема нищо друго, освен светлина. Ето защо древните са нарекли човешкото лице сурат.

Сурия днес означава голямо стадо, много овце, но всъщност е множествено число на Сур – поток от фотони, много светещи частици. Множественото число се образува така, както се образува и от Мари – Мария, от Сара – Сарая и др.

Но на Суров ден се празнува нещо много по-значимо. За да научим неговото име, ще трябва да прибавя още срички към Сур. Звукът В или звукосъчетанието ВА от езика Бхаджа, са символ за всестранно излъчваната струя светлина, топлина и звук от физическото ядро. Като добавя ВА към СУР се получава Сурва. Но и това не е всичко. Ще добавя и звукосъчетанието КХА, което в езика Бхаджа означава изграждане или разграждане на материята. С него се получава думата Сурвакха.

Сурвакха е излъчването от земното ядро, така както излъчват ядрата на всички планети. Неотчитайки това, учените днес са озадачени: защо Юпитер излъчва много повече енергия, отколкото получава от Слънцето?

Но върху земната повърхност влияе и Сурвакхата на Слънцето. Съчетанието, съотношението между двете Сурвакхи е най-щастливото обстоятелство във Вселената. Ако една от тях се промени, и двете ще станат неблагоприятни и нас няма да ни има. Затова се изчакват деветте мръсни дни между 22 декември и 1 януари.

От физиката знаем, че едно материално тяло в движение притежава и инерционен момент, който се проявява при спиране или промяна на посоката. Необходимо е време и усилие той да бъде преодолян. Точно това се случва през деветте мръсни дни. И ако всичко е наред, на 1 януари празнуваме Суров ден. Сутринта децата – символ на новото, на началото, тръгват из селото със своите сурвакници, окичени с бели пуканки (сурия) да сурвакат всички хора с пожелания за здраве, берекет и успехи през новата година с израза „Сурва, сурва, весела година…”, който означава, че започвайки светлите, чистите дни, светлата част на денонощието ще се увеличава от ден на ден – „Сурва, сурва...”.

Но ако някога, през мръсните, черните дни Земята се обърне, тогава ще настъпи Асурвакха. На Венера днес е Асурвакха, защото тя се е обърнала на 180 градуса и се върти в обратна посока. Излъчването от нейното ядро се противопоставя на слънчевото и бива унищожавано. Венера няма магнитно поле и животът там ще почака, докато се обърне и получи своята Сурвакха.

След Суров ден започва годишният полупериод Кхаладха. Тогава времето започва да се затопля, за да се родят растения и животни.

Ако от Кхаладха отпаднат двата звука Х, ще остане думата Калада, Клада. Това е първообразът на две съвременни български думи: глаголът клада, с ударение върху последния звук, подклаждам и съществителното клада, с ударение върху първата гласна.

През средновековието на клади са били изгаряни богомилите и техните последователи, катари и тамплиери, както и други еретици. Изгаряли са ги християните от изток и от запад, само защото са проповядвали моралния закон на нашите деди, който се състои от три точки: Кху мана – добра мисъл, Кху кхадха – добра дума и Кху варджа – добро дело.

Нагоре