Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.12.2013 09:23 - УСТРОЙСТВО НА БЪЛГАРСКИЯ КАЛЕНДАР
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 1174 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 24.12.2013 21:29


 image                                                                                                                                        В книгата на Антон Глогов четем следното:
“Началото бе мъртва точка, а първичност бяха само Силата на сътворението и Силата на разрушението”.

“Силата на сътворението като творческа сила не е могла да бъде вечно в тази мъртва точка, в което е държана от Силата на разрушението. Тласкана от съзнанието за творчество, Силата на сътворението влиза в борба със Силата на разрушението и тая борба свършва най-сетне с разкъсване на мъртвата точка за да премине от небитие към битие, т.е. да започне мировото сътворение, сътворението на света.”

По същество това е една лекция по космогония. Мъртвата точка е аналог на първичното яйце, е нейното разкъсване е аналог на Големия Взрив.

Космологията на богомилите е представена от идеята за “създаване на ред във всемира” и привеждането му в състояние на равновесие. По този въпрос те казват следното:

“След завършека на първата част от сътворението, Силата на сътворението не тури край на творчеството си, защото между телата във всемира се появи опит да се рушат едно друго, поради безредието в което се движеха в пространството. Ето защо Силата на сътворението каза: “Трябва да се внесе ред в движението на телата във всемира и поради това, както се подчини на мен Силата на разрушението, така следва да се подчинят тези тела еднона друго, според силата която съм им дал.” По този начин Силата на сътворението създаде равновесие между нейните творения във всемира, а за център на всемира тя определи да бъде Слънцето, нейното най-могъщо творение,около което се движат всички тела във всемира. Така се създаде кръговъртежа във вселената, т.е. Земята да се движи около Слънцето и да се грее от него, месеца да се движи около Земята и всички тела да се движат било около Земята или около Слънцето, било едно около друго, според силата която им е определила Силата на сътворението, независимо от техния общ кръговъртеж, заедно със земята и с месеца, около центъра на всемира, Слънцето.

Силата на сътворението определи за център на всемира Слънцето, защото в него беше преминала най-голямата част от нейната творческа сила и то носеше и топлина, и виделина на всички други тела, които бяха със слаба светлина.”

По-добре не може да бъде казано. Пред нас е една лекция по космология, която представя хелиоцентричния модел

От древно българските надписи ще посоча само един, който по мое мнение съдържа най-голямо количество информация. Той гласи следното:

“Подвижните светила са 7. небесен господар им е слънцето. То и Юпитер-времегосподарят управлява.”

Подвижните светила са Слънце, Луна, Марс, Меркурий, Юпитер, Венера и Сатурн.

Определянето на Слънцето за небесен господар означава, че то е център, че моделът е хелиоцентричен.

Проучванията показват, че почти всички единици за измерване на време са в съответствие с периода на въртене на Юпитер около Слънцето. Това води до извода, че българският календар е слънчев и юпитеров.

Този извод има важно значение за възстановяването на българския календар, но още по-важно е да знаем, че много преди Коперник, Галилей и Нютон, българите са знаели, че планетите се въртят около Слънцето, а не около Земята.

Българите са разпределили календарната година по оригинален начин, като един от дните е отделен от другите. Този ден е нулев. Той не се брои и няма седмично име. Това е българската Нова Година.

Останалите 364 дни се разпределят в 4 тримесечия, всяко по 91 дни. Тримесечието съдържа 3 месеца, или 13 седмици. Първият месец има 31 дни, а другите два имат по 30 дни. Началото на годината съвпада със зимното слънцестояние.

Четвъртата година е високосна. Високосният ден също не се брои. Той се прибавя между 30 VI и 1 VII, когато е лятното слънцестояние.

Годините се броят в пакети по 12 години, в съответствие с движението на Юпитер. Пет 12-годишни цикли определят един 60-годишен цикъл.

Българският календар е една съвършена система за отмерване на времето, в която са вложени огромни познания. В този смисъл календарът е банка информация, която ние българите трябва да ползваме най-ефективно. Знанията на древните българи и днес имат актуално значение и представляват интерес за съвременната наука.

ИГНАЖДЕН, КОЛЕДА, НОВА ГОДИНА

Тройката Игнажден, Коледа и Нова Година са най-големите български празници. Най-голям от тях е Коледа. Тези празници бележат края на стария и началото на новия годишен кръговрат в пълно съответствие с движението на земята около слънцето. Преди покръстването българите са чествали това събитие на 21 ви 22 ри и 23 ти декември по григорианския календар.

На 21 XII на зимното слънцестояние, когато е най-късият ден. Това е краят на отиващата си година. Този празник се е наричал още Иняжден, Полязовден, Млад Ден, Млад Бог. След покръстването към него е прикачен християнския Св. Игнет и празникът постепенно се превърнал в Игнажден. Тази дума е най-близо до Иняжден.

Датата 22 XII не се брои в българския календар. Този ден е нулев поради което няма седмично име. Той на влиза в нито един от месеците. Той е ден-година. Българското му име е Колада, Коледа, или Божич. Това е най-големият български празник, посветен на първичното начало, на първичната невидима сила, силата на сътворението, която стои в основата на всичко видимо и невидимо. Християнството приравнява този празник към Рождество Христово, отчитайки че това е най-добрият компромис между старата и новата вяра.

Денят 23 XII в българския календар е винаги неделя – първи Януари. Това е първият броен ден от на започващата година. Нарича се Сурваки, Суроваки. Днес го честваме като Нова Година.

След приемането на християнството тези празници се установяват на 20 X II, 25 X II и 1 I . Църквата не успява да ги отмени, но успява да ги раздели и разбърка по отношение на зимното слънцестояние, с което намалява значението им като най-важни предхристиянски празници.

Несъвършенството на юлианския календар допълнително обърква нещата. След календарната реформа в България през 1916 г., нашата църква оставя празниците на старите си места. Така се стига до абсурда Игнажден да е на 2 I, Коледа на 7 I, а Нова Година на 14 I. Много по-късно по времето на Тодор Живков църквата поправя тази грешка и празниците идват на сегашното си място.

Ако познаваме предхристиянската същност на тези празници, можем да научим много за мирогледа на българите. Пред нас ще се изправи един народ, който н е само не се е отказал от своята празнична система, но е принудил църквата да нагоди своите празници към неговите исконни празници. Това невероятно събитие се е случило само защото българският народ е донесъл една висока култура, високо развита държавност и религия, неразривно свързани помежду си.

За най-голяма изненада, теоретичните основи на българската мирогледна система откриваме в далекоизточните философски школи и особено в учението за Дао. Китайските празници нямат нищо общо с това учение, но на много хиляди километри от България, празниците на българина са в пълно съответствие с това учение. Излиза, че китайците са съхранили науката, а ние практическото й приложение.

Основна категория в даоизма е невидимото ДАО (ТАО), което ражда всеобемащата енергия КИ, която на свой ред ражда активното начало ЯН и пасивното начало ИН, чрез които навлизаме в дуалистичния свят на хората. Особено място заема Великия Преход, по китайски Тай Цзи. Това е онзи момент от цикличното движение на Вселената, при който не съществува нищо освен Дао. Този момент бележи началото на нов цикъл в движението на Вселената докато достигне до следващия Велик Преход. Особено важно е, че при всеки преход ИН и ЯН разменят местата си. Този факт има важно значение за разбирането, че вселената е пулсираща система.

Удивителното е, че тези “китайски” думи се срещат доста често в съвременния български език.

Дао (Тао), а защо не Тео (Бог) е точно онази първична сила, за която беше споменато. На сръбски ДАО = давам.

Ин е женското, пасивното, тъмното начало. Тази дума е в основата на много български думи от женски род.

Ян е мъжкото, активното, светлото начало. Тази дума също присъства в нашия език.

В Североизточна България съществува коледен ритуал, наречен ТАЙЛАДА, а в някои райони – ДАЙЛАДА.

Тайлада се разбира като велико (голямо) съгласие (ред), а дайлада – като очаквано съгласие (ред).

Иняжден (Игнажден) е денят на най-високата активност на женското начало Ин. Тогава нощта е най-дълга.

Следващия ден 22 X II е повратна точка, след която денят започва да нараства. Това е денят на Великия Предел. Този ден е посветен на невидимото Дао. След него се нареждат останалите 364 дни от годината и затова той се нарича Колада.

Колада означава начало на подреждането, начало на реда. Кол е синоним на начало (Забий кола!). Лад означава ред.

На следващият 23 декември , денят е мъничко пораснал, с едно просено зърно, както казват старите хора. Това е първият броен ден на годината – първи Януари, неделя по българския календар. И тъй като той е още мъничък, млад, суров – българите го нарекли Сурваки.

Думата Сурваки можем да тълкуваме като сурова ки, т.е. като сурова енергия. Това тълкуване е в пълно съответствие със състоянието на мъжката енергия Ян, която е в минимална активност. Не случайно на третия ден от раждането на Ян е Сурваки. Нека си спомним, че нашите баби и майки правят понуда на третия ден от раждането на детето. Но от сакрална гледна точка Сур означава Слънце, или Бог.

Обредната система съпътваща празниците е изцяло подчинена на философското им съдържание. Особено важен е смисъът на коледния колак. Дупката в центъра на колака е символ на невидимото ДАО, което е в пълно съответствие със съдържанието на празника Коледа.

Цялото величие на тандема Иняжден, Колада и Сурваки е изява на една недостижима философия, до която съвременната философия още не е достигнала. В тази философия съзираме най-важните качества на древния българин и можем да си дадем сметка къде сме и кои сме ние. Добре е, че макар и далеко от България, част от тази философия е съхранена,защото това е майчиното мляко с което е закърмен българският народ.        image                                                                                                                                         ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА КАЛЕНДАРА

Българският календар е слънчев.

Българският календар е юпитеров.

Българският календар е циклов.

Българската календарна земна г o д ина започва един ден след зимното слънцестояние, което по григорианския календар е 22 декември.

Българският зодиак не е ретрограден.

Главните измерителни единици за време в календара са земното денонощие, земната година, звездният ден и звездната годин а.

СТРУКТУРА НА ЗЕМНАТА КАЛЕНДАРНА ГОДИНА

ДЕНОНОЩЕН ЦИКЪЛ

Продължителност на денонощието – 24 часа =1440 минути = 86400 секунди.

Начало на денонощието – отчита се от 0. 00 часа в полунощ.

Край на денонощието – в 24. 00 часа.

Продължителност на календарният ден – дванадесет часа считано от 6. 00 до 18. 00 часа.

Продължителност на календарната нощ – дванадесет часа считано от 18. 00 до 6. 00 часа.

Х арактерни моменти в денонощието: сутрин в 6. 00 часа; обед (пладне) в12. 00 часа; вечер в 18. 00 часа; полунощ в 24. 00 часа. Първите часове след полунощ носят определението късна доба, а втората половина на деня се нарича икиндия.

Характерни наименования на деня и нощта в зависимост от тяхната реална продължителност .

Дългият ден – денят на лятното слънцестояние. По грегорианския календар на 22 юни, а по българския – на 30 юни.
Дългата нощ – нощта след деня на зимното слънцестояние.По григорианския календар на 21 декември, а по българския – на 30 декември, събота. На този ден е големият български празник Игнажден (Иняжден, Игнет, Идинак, Поляз и др.).
Средният ден – денят на пролетното равноденствие. По григорианския календар на 23 март, а по българския – 30 март, събота.

Средната нощ – нощта след деня на есенното равноденствие. По григорианския календар на 21 септември, а по българския – на 30 септември, събота.
Характерни дни в българската календарна земна година:

Нулев ден – първият ден след деня на зимното слънцестояние.Това е началото на българската година.На този ден е най големият български празник Коледа. По григорианския календар това е 22 декември. Този ден не носи нито едно от имената на седемте дни от седмицата.
Високосен ден – вмъква се в календара на всяка четвърта година между 30 юни (събота) и 1 юли (неделя) по българското броене. Този ден е нулев.
Еньовден (Яньовден) – денят на лятното слънцестояние.По григорианския календар на 22 юни, а по българския – на 30 юни, събота.
СЕДМИЧЕН ЦИКЪЛ

Седмицата съдържа седем дни.

Неброените дни не влизат в седмицата.

Първият ден на седмицата е неделя,а средата е в сряда.

Годината съдържа 52 седмици.

МЕСЕЧЕН ЦИКЪЛ

Първият, четвъртият, седмият и десетият месеци съдържат по 31 дни, а всички останали по 30.

Неброените дни не влизат в състава на месеца.

Годината съдържа 12 месеца, което прави 364 броени дни.

Първият ден на първият месец е винаги неделя. На този ден е големият български празник Суроваки.

ТРИМЕСЕЧЕН ЦИКЪЛ

Тримесечието съдържа три месеца.

Първият месец съдържа 31 дни, а следващите по 30.

Първият ден на тримесечието е неделя, а последният – събота.

Поради топлинната инерция тримесечията и сезоните не съвпадат напълно.

Годината съдържа 4 тримесечия.

ШЕСТМЕСЕЧЕН ЦИКЪЛ

Шестмесечието съдържа две тримесечия.
Годината съдържа 2 шестмесечия.
ЕДНОГОДИШЕН КАЛЕНДАРЕН ЦИКЪЛ

Календарната земна година е еквивалентна на една обиколка на земята около слънцето.
Продължителността на реалната година е 365.2422 земни денонощия.
Календарната земна година съдържа 365 дни, от които 364 се броят, а нулевият ден не се брои.
Броените дни се разпределят на 52 седмици, или на 12 месеца, или на 4 тримесечия, или на 2 шестмесечия.
Всяка четвърта календарна година е високосна. Високосният ден е нулев. Високосната година съдържа 366 дни.
ВИСОКОСЕН КАЛЕНДАРЕН ЦИКЪЛ

Високосният календарен цикъл се съдържа неявно в 12-годишния цикъл чрез трите му високосни години.
Този цикъл е свързан с прибавянето на високосен ден за изравняването календарното време с реалното.
В древността този цикъл е познат като Година на Сириус, или Година на Сот с продължителност 1461 дни.
ДВАНАДЕСЕТГОДИШЕН КАЛЕНДАРЕН ЦИКЪЛ

Дванадесетгодишният календарен цикъл съдържа 12 земни години, или четири високосни цикъла.
Предназначението на 12-годишнния цикъл е да осигури технология за осъществяване на високосната корекция.
Високосни години са първата, четвъртата и дванадесетата.
Високосният ден се вмъква между шестия и седмия месеци на високосната година.
Другата функция на 12-годишния цикъл е да осъществи плавен преход към 60 - годишния цикъл в съответствие с нормалната продължителност на човешкия жовот.
Продължителността на 12-годишния цикъл е в съответствие с периода на една юпитерова обиколка около слънцето
На всички години от цикъла са присвоени имена на животни, което го определя като животински.
Номер първи в цикъла е годината на свинята.
Имената на животните от едно до дванадесет са свиня, мишка, вол, барс, заек, змей, змия, кон, маймуна, овен, петел, куче.
В рамките на един цикъл всички животни са или мъжки, или женски.Не се допуска смесен вариант. В този смисъл цикълът е или мъжки, или женски, поради което 12-годишните цикли протичат в алтернативна последователност на мъжки и женски цикли.
Всеки 12-годишен цикъл е наименован с едно от имената на природните стихии вода, огън, земя, дърво, метал. Точно това обстоятелство позволява формирането на 60-годишния цикъл.
Стихиите са “боядисани” с цветове в последователността вода – черно, огън – червено, земя – жълто, дърво – синьо, метал – бяло.
Първи е цикъл вода, а след него следват огън, земя, дърво и метал.
Организацията на 12-годишния цикъл позволява всяка земна календарна година да бъде определена с име на животно,пол на животното, име или цвят на цикъла. По този начин всяка година е еднозначно определена в рамките на един интервал от 120 години.
ШЕСТДЕСЕТГОДИШЕН КАЛЕНДАРЕН ЦИКЪЛ

Шестдесетгодишният календарен цикъл съдържа пет 12-годишни цикли.
Функцията на този цикъл е да формира един звезден ден.
Първият 12-годишен цикъл в неговия състав е вода – черно.
Когато нечетните 12-годишни цикли са мъжки, 60-годишния календарен цикъл е мъжки, а в обратния случай е женски.
СТО И ДВАДЕСЕТГОДИШЕН ЦИКЪЛ

Два 60-годишни цикли формират един 120-годишен цикъл като комбинация от еднакъв брой мъжки и женски структурни единици.
Функцията на 120-годишният цикъл е да осигури възможност за корекция на календара в големи периоди от време, чрез отнемане на вече добавени високосни дни.
ЗВЕЗДНА ГОДИНА

За големи периоди от време, въпреки високосната корекция , календарът започва видимо да изостава. Това налага допълнителни корекции.
Звездната година е измерителна единица за големи периоди от време,предназначена да осигури регламентирана технология за изравняване на календара с реалното време.
Основен цикъл във звездната година е звездният ден, равняващ се на един шестдесетгодишен цикъл от 60 земни години.
Звездната година съдържа 336 звездни дни, или 20160 земни години.
Дните в звездната година са разпределени в седмични, месечни, тримесечни и полугодишни звездни цикли.
Звездната седмица съдържа 7 звездни дни или 420 земни години.
АСТРОНОМИЧЕСКИ ОСНОВИ НА БЪЛГАРСКИЯ КАЛЕНДАР

Слънцето е най-важният космически обект за човешкия род. Без него животът на земята е немислим. Хората винаги са го почитали като бог. Връзката между слънцето и календара е неразривна. Земната година е главна единица за време, но това всъщност е времето за една обиколка на земята около слънцето. Почти всички параметри на календара се определят от влиянието на слънцето върху земята и другите планети. Продължителността на реалната слънчева година е 365.2422 земни денонощия. След един пълен цикъл на корекции средната стойност на календарната земна година е точно равна на реалната.
Юпитер е най-голямата планета в слънчевата система с период на една околослънчева обиколка 11.86 земни години. Българското му име е Янкул овчарят. В свободен превод Янкул означава Господар на времето. Това подсказва че Юпитер има важна функция в българския календар. Той материализира на небето 12-годишния календарен цикъл.
Едновременното наблюдение върху слънчевия часовник и Юпитер с помощта на две диаметрално разположени звезди показва, че след 12 години по 365 дни плюс още три дни, първата помо щ на звезда се появява на небосвода на с ъщото място, в същия час, както в началния момент на наблюдението.

Тези 4383 дни се разпределят на 3 високосни периода по 1461 дни. Един високосен период съдържа 3 нормални години по 365 дни плюс един високосен ден. Така 12-годишният цикъл създава възможност за регламентирана високосна корекция. Високосни години са четвъртата, осмата и дванадесетата. По български това са годините барс, кон и куче.

Сатурн е втората по големина планета с период на въртене закръглено 30 години.Планетата може да материализира 60-годишния календарен цикъл, а чрез него и дванадесетгодишния.
Уран е седмата планета отброявано от слънцето с период на въртене 84.0127 години.Планетата не се вижда с невъоръжено око но има сведения че някои хора с много остро зрение са могли да я забележат. Открита е през 1781 година от английския астроном Уйлям Хершел.
Годината на Уран много плътно приляга върху параметрите на звездната година. Звездната година съдържа 240 периода от 84 години, звездното тримесечие – 60, звездния м е сец – 20, звездната седмица – 5.

Сириус е най – ярката звезда на небосвода. Българите я познават като Орачът, или като Л ъжикерван. Египтяните са я познавали като Сот с неговия 1461-годишен високосен период , наричан Година на Сириус
Африканското племе догони чества на всеки 60 години празника на Сириус, наричан от тях Сиги. Те знаят че Сириус е тройна звезда.На древните източноирански диалекти Сириус се нарича Тиштриа,което означава Тризвезди. В тази географска зона се намира Б актрия. Имаме основанието да считаме, че българите също са знаели, че Сириус е тройна звезда.

Връзката на Сириус с календара е видима поне в два аспекта:

Четиригодишният високосен цикъл е най-малкия в българския календар. Всички по големи цикли са кратни на четири.
Вторият значим факт е че Сириус се проектира в средата на съзвездието Близнаци, по български змей. Това създава възможност да “закрепим” равнината на еклиптиката към галактичното пространство.
Галактичния център е открит в ново време. Това е най-черната точка на небосвода. Координатите му се проектират на границата между съзвездията Стрелец и Скорпион, по български куче и петел. Това обстоятелство позволява центърът на галактиката да бъде основен репер за ориентиране на зодиакалната равнина. Пре ориентиране то позволява да преместим началната точка за отброяване на съзвездията в г р аничната точка между Стрелец и Скорпион.Така координатната система с център слънцето става точно ориентирана и твърдо св ъ рзана в галактичното пространство.
Зодиакалните съзвездия са в пълно съответствие както с месеците в календарната година, така и с годините на 12-годишния цикъл. За една земна година слънцето, движейки се в посока изток, последователно преминава през всички зодиакални съзвездия. Юпитер в своя 12-годишен път в посока изток по същия начин обхожда всички зодиакални съзвездия.
Тези обстоятелства определят българския календар едновременно като слънчев и юпитеров. В този смисъл е невъзможно българският зодиак да бъде ретрограден, т.е. зодиакалните съзвездия не се броят в посока запад, а в посока изток.

Планетите също имат своето съответствие с календара.Това се вижда най - добре когато приемем че планетит е са 10, както е отбелязано в ш умерските писмени източници.
При отброяване от слънцето ясно се очертават две планетни зони – външна и вътрешна. Всяка зона съдържа 5 планети. Налице е аналогията с два 60-годишни, или един 120-годишен цикъл.Вътрешната зона е аналог на 60-годишен мъжки цикъл, а външната на женския цикъл.Най-силно осветена е планетата, която е най – близо до слънцето и затова трябва да бъде оцветена в бяло. Така съответствието става пълно и еднозначно, както е показано на таблица 4. в приложенията.

По същия начин можем да намерим съответствие с 12-годишния цикъл. Като прибавим към 12-те планети слънцето и Сириус се получава следното съответствие : Слънце – свиня; Меркурий – мишка; Венера – вол; Земя – барс; Марс – заек; Юпитер – змей; Сатурн – змия; Уран – кон; Нептун – маймуна; Плутон – овен; Нибиру – петел; Сириус – куче;.

Движенията на земната ос се определят от прецесията и нутацията.
Прецесията е бавно движение с период 25920 години, при което земната ос описва конус с наклон на образувателната 62 ъглови градуса и 33 минути.

Нутацията е бързо движение на земната ос с период 18.6 години. Три нутационни периода образуват цикъл от 56 години. Този период се нарича цикъл на Метон. Съществува и друг цикъл от 54 години, наречен голям Сарос. Звездната година съдържа 360 Метонови цикъла. Периодът на прецесията съдържа 480 големи Сароса.

Прецесията на земната ос предизвиква движение на точката на равноденствието в западна посока със скорост един ъглов градус за 72 години, или 50 ъглови секунди за година. За една звездна година от 20160 земни години точката на равноденствието се премества с 280 ъглови градуса.

Голямата полуос на земната орбита се движи бавно в източна посока със скорост 11.5345 ъглови секунди за една година. Това означава, че относителната скорост на точката на равноденствието към голямата полуос е 61.5345 ъглови секунди за година, като сума от двете абсолютни скорости. Следователно точката на равноденствието ще преминава през орбиталната ос с период 21061 години. Тази стойност е с 4.47% по-голяма от звездната година, което с приемлива за тези мащаби точност е колкото звездната година. Изводът е, че звездната година се формира от прецесиите на земната ос и о с ите на земната орбита.
                          MATEMАТИЧЕСКИ ОСНОВИ НА КАЛЕНДАРА
                                                                                                                                                 Шестдесетичната бройна система на шумерите е основа на българския календар. Това се потвърждава от факта, че звездният ден е основополагащ елемент на звездната година. Едно произволно число може най-разбираемо да се представи по следният начин:
image

Цифрите а;b;c;d; са от десетичната бройна система и могат да заемат стойности от нула до девет. Ще дадем като пример числото 2160 от десетичната бройна система. В шестдесетичната бройна система това число се записва във вида 3600, защото:

image

Календарните цикли във звездната система ще се преобразуват както е показано на таблица 5.

Когато се работи с числа от древни източници трябва да се внимава, особено ако става дума за свещени числа. Възможно е числото 72000 всъщност да означава десетичното число 26400, ако е записано като шестдесетично.

Българският календар е устроен на основата на факториелната функция. Чрез тази функция може да обозначим стойностите на повечето от календарните цикли. Ще посочим само като числа изразяването чрез факториелната функция на някои от тях:

image

Числото осем има важно присъствие в календара. Това число е свързано с продължителността на звездната година и поради тази причина е символ на календара. В народното творчество фигурите които символизират дълголетие, са винаги осемлъчеви или осмоъгълни. Всъщност в сакрален смисъл осмицата е символ на вечноста.

Интересни числови съвпадения намираме почти навсякъде в календара.
Сумата от квадратите на четните числа до 12 е ревна на числото на броените дни в годината

image

Сумата от квадратите на числата 12; 24;36;48;60;72 и 84 е равна на продължителността на звездната година:


image


Сумата на същите тези числа е равна на броя на звездните дни в звездната година:

image

Нулевият и високосният ден имат статус на месец , дори на тримесечие , или полугодие. Ако ги номерираме като месеци те ще получат номера 13 и 14, което означава, че всъщност годината има 13 месеца, а когато е високосна са 14.

Произведението на тези две числа е равно на дните в едно полугодие:

image

Сумата от квадратите на тези числа е равна на общата сума на дните в една не високосна година:

image

Златни числа и златни цифри .
Стойностите на златните сечения и цифри са както следва:



Първо златно сечение – 1.618034
Второ златно сечение – 1.46557
Трето златно сечение – 1.38
Четвърто златно сечение – 1.3247
Златните цифри са 5; 7 и 9


Редицата на златните сечения е неограничена и клони към единица. Първо златно сечение се обозначава с гръцката буква ? на името на своя откривател гръцкия скулптор Фидий. Златните сечения отразяват свойствата на живите организми, растенията, квазикристалите и вирусите, но най-същественото е, че отразяват свойствата на човешкото мислене и психика.

Златните цифри са свързани с първо златно сечение чрез тригонометрични съотношения. За цифрата 5 е валидно равенството

image

За златната цифра 7 е валидно равенството:

image

За златната цифра 9 е валидно равенството:
image


Първо златно сечение и златните цифри се срещат на много места в български я календар. Златните цифри съществуват като множители във факториелните функции. Броените 364 дни на календарната година се делят точно на 7, което прави точно 52 седмици в годината. Шумерите пишат, че пътуването на боговете от планетата Нибиру до Земята протича през 7 спирки - планети. Седмата спирка е Земята.

Съотношението между периода на прецесията на земната ос и продължителността на земната година също се подчинява на златното сечение:

image

Приведените примери с достатъчна убедителност показват солидната математическа основа на българския календар

Уважаеми читателю, пътят който извървяхме досега, ни позволявя да преосмислим по нов начин нашето знание за света, нашето светоусещане и мироглед. Моделите с които се запознахме създават възможност да изградим ясна представа за световете, които но заобикалят. На базата на разсъжденията в тази книга ще направим опит да класифицираме и опишем в най-общ вид тези светове.

Под свят ще разбираме пространство в смисъла на определението му като множество. В този смисъл всяко пространство (свят) притежава свойствата, които вече описахме.

Едно от най-важните е свойството затвореност. В логически аспект затвореността е предопределена от критериите, на базата на които се извършва обединението на елементите в множество. Като пример ще посочим икономическото пространство. По определение то е обединение в едно на всички икономически обекти и субекти на определена територия. Тук критерият за обединение е икономическия характер на елемента. Това условие прави икономическото пространство недостъпно за неикономически обекти и субекти. В този смисъл то е затворено.

Второто важно свойство е, че бидейки множество от елементи, никое множество не може да бъде непрекъснатост (континуум). В този смисъл за множествата прекъснатостта е абсолют.

При физическите пространства затвореността се формира от скоростите на елементите. Практически затварянето се осъществява чрез образуването на затворени вихри с формата на геометричната фигура тор, което означава, че всяко пространство и всеки елемент има форма на тор.

Задължителната затвореност на пространството означава, че то е изкривено, защото в противен случай не може да се затвори. Следователно е възможно да определим неговата кривина като стойност реципрочна на радиуса му.

Основните свойства на пространството като множество предопределят иерархичната структура на вселената, разглеждана като множество от пространства. На базата на иерархичния модел можем да класифицираме пространствата (световете) по следния вариант:

Имагинерни светове

Всеки свят, който се намира извън дадено пространство е имагинерен на това пространство. Прехода от едно пространство към друго е възможен в две посоки – към по-малко пространство (подпространство), или към по-голямо (надпространство). Този ред от преходи е неограничен както нагоре, така и надолу. Така се изгражда иерархичната стълба на световете. Броя на стъпалата на тази стълба е неограничен, следователно и броя на световете по вертикалата е неограничен.

Паралелни светове

Всяко пространство е мнжество, но съгласно принципа на относителността всеки негв елемент също е множество. Следователно всяко пространство е множество от светове. Тези светове съществуват редом и едновременно в едно и също надпространство, поради което можем да ги наречем паралелни. Трябва да имаме предвид, че паралелните светове в крайна сметка са имагинерни по отношение по отношение на светове от по-висок, или по-нисък ранг от тях.

Всички имагинерни и паралелни светове са резонсни системи и осцилират с определена честота, което означава, че непрекъснато и във всеки миг се появяват, съществуват и изчезват огромен брой светове. Пулсациите, които извършва един и същи свят правят нелогичен въпроса за неговото начало, или край. Може да се говори само за начало и край на една пулсация, но не за начало, или край на света.

Виртуални светове

В рамките на един свят съществуват конфигурации по-големи от неговия елемент. Възможни са случаи при които тези конфигурации да са затворени системи, с което се изпълнява условието за самостоятелно пространство в рамките на пространството майка. За такива светове е подходящо наименованието виртуални светове.

Ще разглеждаме и обясняваме тези пространства от гледна точка на термодинамиката и флуидиката. В случая понятието флуид ше разбираме не като молекулен газ, или течност, а като флуид съставен от най-малките частици на пространството. За нашата метагалактика това ся елементарните фотони. Възможни са четири варианта за които трябва да изясним имат ли качества на виртуален свят:

Една част от пространството с примерна форма на сфера е неподвижна за външния наблюдател. Сферата не е изолирана от околното пространство по отношение на топлината и налягането.В този случай пространството ограничено от сферата (вътрешното пространство) ще следва промените на външното. Параметрите на вътрешното пространство ще се изравняват с тези на външното. Външният наблюдател ще установи свиване, или разширявяне на сферата в пълно съответствие със свиването, или разширяването на пространството извън сферата. При тези условия сферата е неразделна съставна част от средата и не може да се разглежда като виртуален свят.

Сферата е топлинно (следователно и енергийно) изолирана от околния свят. Това условие поражда три варианта:

За сметка на собствената енергия сферата се движи в околното пространство с някаква скорост . Това означава, че в зоната на сферата скоростта на фотоните ще намалява, поради което температурата също ще намалва и сферата ще се свива. Този факт ще бъде регистриран от външния наблюдател. Свиването, което той наблюдава не е илюзорно, а реален факт. Вътрешният няблюдател ще наблюдава точно обратното явление – разширение на сферата. Радиусът на сферата намалява по-бавно от топлинната скорост на фотоните, поради което отделният фотон преминава по диаметъра на сферата за по-голям интервал от време. Поради това той установява, че сферата се разширява. За него процеса на разширение е обективен, тъл като пропорциите в неговото пространство наистина се увеличават. При този вариант пространстворо ограничено от сферата има различни характеристики от средата, т.е. той протежава виртуални свойства и в същото време е част от нея.

Сферата е неподвижна, но температурата и намалява поради намаляване на топлинната скорост на фотоните за сметка на увеличение на вътрешната им енергия. При този вариант ще се наблюдават ефектите, които описахме в предния вариант. Следователно той също притежава виртуални свойства. Този случай има много общи черти с хебернацията.

Сферата е неподвижна.Скоростта на фотоните се разлага на две квадратично свързани компоненти. Едната компонента характеризора хаотичното движение на фотоните. Другата компонента характеризира едни подредено движение по окръжност на всички фитони. Типичен пример за подобна ситуация са така наречените черни дупки. При скорост на въртене близка до тази на светлината сферата има ясно определена граница с околната среда. В прицеса на увеличаване на тази скорост, външншя наблюдател ще констатира свиване на сферата. Когато вътрешншя наблюдател ползва за мерна единица хаотичната скорост, ще наблюдава процес на разширяване на сферата. В този случей елементите на виртуалност са най-изразени, а черната дупка е най-подходящият пеимер за виртуален свят.

Тези примери са само част от възможните виртуални светове, защото вселената необятна. Нашата задача бе да покажем една картина на света, която да бъде разбираема за всеки човек. Тази картина да бъде възприета с мисълта, чувствата и представата, без математика, без формули и чертежи и да стане неразделна част от мирогледа на любознателния читател. Ако сме успяли поне частично, то задачата, която сме ди поставили може да се счита за изпълнена.                                                                                          СВЕТЛОЗАР РУЛИНСКИ    РУСЕ 2005г.




Гласувай:
1



1. talasin - sandlih - На една каца с мед, една лъжичка катран разваля всичкия мед.
10.04.2019 10:42
Твърдението на Светослав Рулински: "Българският календар е Юпитеров", не може да се докаже! За 12 г. Земята обикаля около Слънцето за 4383 дни (9 г. по 365 дни + 3 г. по 366 дни = 4383 дни), а за една от Юпитерови са необходими 4434,7486 дни, тъй като, за същото време на Земята, той прави 11,86 обиколки. За 5 цикъла на Юпитер са необходими 22 173 дни, а за Земята - 21 915 дни. На Земята не й достигат 258 дни за да се изравни с него А по-нататък, след като Йоан Екзарх съобщава, че Р.Х. е 5505 г. след Сътворението, което е началото на Българския календар, какво става със сметката, всеки грамотен, може да се оправи. Отделно за източник, в текста му, относно последното, е посочена годината 5422 преди Р.Х., за началото на споменатият, в предното изречение, календар?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8685421
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031