Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.01.2014 13:07 - "Епосът на Гилгамеш", е писан не от шумерите
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 5827 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 05.01.2014 13:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Българите са били първият народ, от който произлизат всички – от Индия до Англия. Ние сме били Божият народ, който живее на хоризонта. Водачът на този народ е бил първият император, повелител на четирите посоки на света. Това разкриват двама български учени, които проследиха корените на българите назад, чак до един от синовете на Ной.

Днес те дават още по-поразителни факти. Най-древният епос, намерен в Месопотамия – "Епосът на Гилгамеш", е писан не от шумерите, а от царя на нашите директни предци – кутигури или курус                                                                                  Преди Потопът, Криштнайана/Krishtayana е дошъл до Индия от Източен Сибир(Уйгурската Империя от наследница на потъналитя континент в Пасификът- "Му") от високо цивилизования Туранско("Му"-анско) племе Курус/Kurus или Криштайа/Krishtaya. Курус/Kurus** е първата в света високо-развита цивилизация, предхождаща Индия, Египет и Су-Меру/Sumeria.image     news7.bg/%D0%9C%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B8-%D0%B8-%D1%84%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8/%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%BE-%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B5-%D0%A1%D0%B1%D0%BB%D1%8A%D1%81%D1%8A%D0%BA%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D1%83%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B5-3-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82_l.baa_i.39617_b.5488.html  Паралел между Битие и Епоса на Гилгамеш                                        Епос за Гилгамеш - акадско-шумерска поема, местоположение на действието - между Тигър и Ефрат

Епос за Гилгамеш - реална възраст на писанието - 4600-4700 г. Реална личност от епоса - урукският цар Гилгамеш - 27-26 в преди Христа.

Битие от Библията - реална възраст 3400-3600 г.

Епос за Гилгамеш - боговете, които са нерваци, се разгневяват на хората и решават да ги бастисат с потоп. Те обаче имат един любимец - Утнапищим (Ут-напища).

Библия, Битие - бог, който е нервак, се разгневява на хората и решава да ги бастиса с потоп. Той обаче има един любимец - Ной.

Епос за Гилгамеш - боговете дава подробни указания на Утнапищим как да построи голям кораб. Указват и размерите на кораба.

Библия, Битие - бог дава подробни указания на Ной как да построи голям кораб, дава и размерите на кораба (има разлика между размерите на кораба на Ной и на Утнапищим)

Епос за Гилгамеш - на Утнапищим се заповядва да натвари по едно мъжко и по едно женско животно от всеки вид

Библия, Битие - на Ной се заповядва да натвари по едно мъжко и по едно женско животно от всеки вид

Епос на Гилгамеш - потопът настъпва, водата залива всичко

Библия, Битие - потопът настъпва, водата залива всичко

Епос за Гилгамеш - Утнапищим и оцелелите се носят по водата

Библия, Битие - Ной и оцелелите се носят по водата

Епос за Гилгамеш - Утнапищим решава да провери дали няма суша и изпраща гълъб

Библия, Битие - Ной решава да провери дали няма суша и изпраща гълъб

Епос за Гилгамеш - корабът засяда на планината Нисир. Водите се оттеглят, Утнапища и сие излизат на сушата, 3 дни яли пили и се веселили, след което заживели щастливо...

Библия, Битие - корабът засяда на планината Арарат. Водите се оттеглят, Ной и сие излизат на сушата, 3 дни яли пили и се веселили, след което заживели щастливо...                                                                                                                                           Най-старата версия за Потопа е открита при разкопките на царската библиотека в Ниневия

Легендата за всемирния Потоп присъства във всички предания на древния свят. В Библейската версия за Потопа Господ вижда, че "развратът между човеците на земята е голям" и че всичките им сърдечни мисли и помисли са насочени към злото. Той съжалява, че е сътворил човечеството и решава да го изтреби, смилявайки се единствено над праведния Ной и семейството му. Господ го научава как да построи ковчег, в който да прибере по една животинска двойка от всеки вид. 40 дни и нощи ковчегът се носи по превърнатата в океан земя, докато водачите не започват да се оттеглят. Тогава ковчегът спира на планински връх.
В акадската легенда, която датира от второто хилядолетие пр. Хр. и е известна като Епос за Атрахасис или "Когато боговете бяха хора", ролята на Ной играе Атрахасис, който получава нареждане свише:

"Разруши своя дом, построй си кораб!
Презри богатството, душата си спасявай!
Корабът, който си построиш,
Нека има ширина и дължина напълно еднакви!
Наречи го с името: "Спасява живота"..."

Месопотамската легенда за потопа датира от III в. пр. Хр. В нея Ной носи името Зиусудра. Подобно предание пак от същото време на вавилонския автор Берос именува избрания от боговете човек, който спасява себе си и потомството си, построявайки кораб - Ксисутрус.
Според иранския митраизъм (ХIV в. пр. Пр.) Потопът е дело на Духът на мрака - Ахриман. Той опустошава земята, но един Човек е предупреден от Митра. Той построява ковчег и се спасява заедно със синовете и добитъка си.
В Метаморфозите на Овидий, избранникът се нарича Девкалион. Според самотракийските мистерии оцелелият след потопа носи името Дардан (на когото е наречен протокът Дарданели). Той именно съхранява и посвещава наследниците си в тайнствата, съпровождащи Богинята-майка.
Най-старата версия за Потопа обаче, е открита върху глинени плочки при разкопките на царската библиотека в Ниневия - последната и най-велика столица на Асирийската империя. Библиотеката е построена по времето на цар Асурбанипал (658-533 г. пр. Хр.). Посланието е разчетено в началото на ХIХ в. от Джордж Смит и предизвиква истинска сензация. Сглобените от Смит фрагменти съдържат независима версия за Библейския потоп, с тази разлика, че "ниневийският" текст е писан векове преди юдейския. Разказана е историята за възникването на света и първите сътворени от Бога хора. Фигурира предупреждението на Всевишния, че ще ги изтреби заради греховете им. Налице е и избраникът, който построява ковчег - убежище за семейството му и всички видове зверове, птици и влечуги. След дълго плаване по превърнатата в океан земя, ковчегът спира на планински връх. Там оцелелите отправят гореща молитва към Бога никога вече да не връща земята към първоначалния й хаос. "Юдеите са чули този разказ по време на робството си във Вавилон и впоследствие са го записали", е заключението на Смит. Автентичният разказ за Потопа, който юдеите заимстват - епосът за "Гилгамеш", е писан 2000 години пр.Хр. върху 12 глинени плочи в обем от 300 четириредия. Гилгамеш иска да узнае тайната на безсмъртието, за да съживи най-добрия си приятел. Той научава, че единственият човек, получил такъв дар от боговете е Утнапищи. Гилгамеш го открива и разбира, че той е бил избран от боговете да се спаси от Потопа. Подобно на Ной и той съградил кораб и го намазал отвътре и отвън със смола. В него Утнапищи настанил семейството си и домашните животни.Богът Енлил се разкайва за стореното и дарява Утнапищи с безсмъртие.
Най-любопитен обаче е фактът
къде живее
безсмъртният Утнапищи
В книгата си "Приказки и легенди от древен Шумер" Пиер Гримал пише: "Гилгамеш бил чувал, че на края на Земята, на самотен остров, живее старец, единствен от всички смъртни, който бил успял да избегне смъртта. Той решил да открие стареца, наречен Утнапищи, и да узнае тайната му". Героят тръгва на път и след многобройни премеждия стига до страноприемницата на Сидури. Гилгамеш й доверява, че е цар на град Урук (разположен в днешен Ирак, на югоизток от Багдад) и моли Сидури да му посочи как да стигне до острова, където живее безсмъртният мъж. Тя му разкрива единствения начин, по който може да прекоси водите на "океана, които са смъртоносни и не бива капчица от тях да капне върху ръцете ти." Гилгамеш моли лодкаря на Утнапищи да го закара до там. Двамата пътуват месец и половина преди да навлязат във "водите на Смъртта". "Морето на смъртта, което трябвало да прекосят, много напомня на състоянието на Черно море след Потопа. Тогава сероводородът бил отровил повърхностните му води. Щели да изминат много години преди морето да придобие съвременната си ходрологична структура. Гилгамеш открил шумерския Ной Утнапищи на остров, който, както предполагаме, се е намирал в Черно море... А страноприемницата на Сидури се е намирала някъде на Дарданелите или Босфора... "пишат Петко Димитров и Димитър Димитров в книгата си "Черно море - Потопът". Да припомним, че според самотраките Ной носи името Дардан, защото е акостирал в близост до Дарданелите.
Позовавайки се на мита за Гилгамеш те предполагат, че "след като преживял Потопа, Утнапищи трябва да се е заселил да живее на малък остров в Черно море". Което означава, че официалната версия за мястото на Потопа от Библията е неточна и "Ноевият кораб
не е акостирал
на планината Арарат,
а на остров в Черно море. Ако приемем, че след Потопа равнището на морето се установява на 40 м под съвременното, то Ноевият кораб е възможно да се намира засипан от дебел слой утайка... Настоящото име Черно море, се е разпространило почти сред всички народи през средните векове и от тогава до наши дни то не се е променяло. За неговия произход има много хипотези, но най-вероятно става дума за унаследяване от древните митове на едно трагично събитие от глъбините на човешката история." - пишат учените. Проф. Петко Димитров, освен откривател на "чинията на Ной", е ръководител на секцията "Морска геология и археология" в Института по океанология при Българската академия на науките - Варна. Сред древните Черно море било известно като море на смъртта, заради мъртвите му води, които били обитавани единствено от митични чудовища. Едни от първите мореплаватели, преминали през водите му са аргонавтите, сред които е и Орфей. В книгата си "Курс - морето на Трака" А.Б.Снисаренко цитира древния автор Аполоний, който пише, че преминавайки през Черно море аргонавтите спрели на остров Певка, който се славел като "Страната на блажените" и един от в ходовете към Аид (царството на мъртвите). Името на острова е показателно. Като сравним двете легенди можем да предположим, че именно там е живеел дареният с безсмъртие Утнапищи.
Тракийската култура
е по-древна от гръцката
Предание за Потопа и спасението на един човек и неговото потомство срещаме и в Индия, Китай, Мексико, Южна Америка и Африка - т.е. навсякъде по света.
Виждаме ясно, че в написаното за Потопа съществените разлики са единствено в имената на върховното божество и оцелелия продължител на човешкия род. Бог-отец в Библията и Богинята-майка от Самотраки са безименни. Великата богиня носи името Ищар, или Балет - Мами в шумеро-акадската версия. Избраният от боговете пък в различните легенди е наречен Ной, Утнапищи, Атрахасис, Зиосудра, Ксисутрус, Девклион, Дардан и се спасява благодарение на своята праведност.
В християнството Старият и Новият завет се разглеждат като две неразделни части, като втората следва логично от първата. В Стария завет е описана историята на човечеството през погледа на юдеите от създаването на света до идването на Христос. В религиите на древните обаче ние открихме почти пълно сходство със Стария завет. Сътворението на света също е идентично с юдейската версия. Установихме, че само имената на действащите лица при различните народи се различават. Излиза, че предхристиянската религия е била една и съща за хората от цялата земя. Това е логично. Ако приемем наличието на едно върховно божество, следва, че то е изисквало от човечеството да спазва едни и същи закони, поразявало го е с еднакви наказания, давало му е сходни напътствия и заповеди. Какво значение има тогава тяхната националност - юдейска, вавилонска, шумерска или тракийска? Ако Ной е живял по нашите земи, следва ли от това, че той е трак? Явно претенциите за богоизбраност идват в по-късно време, когато хората започват да се стремят да докажат, че именно тяхното племе е сътворено от Върховното божество и с това те стоят на по-високо стъпало в човешката йерархия. Този стремеж - да се изкараш по-велик от другите народи продължава и днес. Вече видяхме как гърците са обявили тракийските божества и герои за своя собственост и не дават и дума да се изрече, че са ги заимствали. Като че ли ние, българите, сме единственият народ, който с лека ръка отстъпва стореното от предците му в чужди ръце. Историците и археолозите ни се оправдават с факта, че Гърция има хилядолетна традиция в разкопките и всичко намерено там се подчинява на една цел - да се докаже, че тя е страната - люлка на световната цивилизация. У нас обратното - под влияние на панславизма, който СССР налагаше 45 години, за наличието на древна тракийска цивилизация дори не се споменаваше в учебниците. Пробив в тази област направи Людмила Живкова, която започна да налага теорията, че траките не са били диво племе, което заедно с прабългарите е било претопено от славянското море. Много историци и писатели са склонни да вярват, че внезапната й смърт се дължи именно на факта, че опита да нанесе драстични поправки в историята ни. 





Гласувай:
3



1. estirbg - Като имам предвид кой се крие зад всички древни богове в древността,
07.03.2014 22:58
планът на древният човекомразец е прозрачен и лесен за разбиране - чрез реплициране на Истинския Библейски потоп в "митологичната история" на древните народи, той подхранва ревностните национални чувства на всяка тогавашна нация, давайки й титлата"богоизбрана".
Това личи много добре от второто изречение на статията:"Ние сме били Божият народ, който живее на хоризонта."
Сатана прекрасно познава слабостите на всяка човешка нация и на всеки отделен индивид в нея като структурна единица. Луцифер перфектно разбира "Този стремеж - да се изкараш по-велик от другите народи продължава и днес" - та нали и той пожела да се превъзвиши над Твореца. Така сатана яха безумната човешка вълна, за да изтъче лукавия си план.
А той е: - с ФАЛШИВО многонационално мултиплициране на историята за потопа, да се загуби и омаловажи ИСТИНСКАТА, дадена в Библията с автентичния субект Ной и неговото семейство.
Обърквайки, оттук нататък АВТЕНТИЧНАТА история на човечеството след потопа, дадена в Библията, сатана елиминира и дискредитира Божието слово и най-вече отнема титлата на евреите да бъдат божий народ (в който Бог се е клел до разпъването на Христос на кръста) и тяхната мисия да носят и пазят както Божия закон, така и истинното пра-старо слово за създаването на Адам и Ева като творение на Единствения Бог (а не като създадени от n- брой богове създатели , фигуриращи в оплетената митология, измислена от Луцифер)
Има много исторически неистини, артефакти и други археологически клопки поставени, написани и заровени още от зората на човечеството. Затова всеки исторически факт трябва да се сверява и съгласува само и единствено със Словото, а не с различни фалшиви древни езически писания, чийто автор е сатана. Измамникът може единствено това да прави - да лъже, фалшифицира и мами - както в историята, така в настоящето, а за бъдещето да не говорим - чака ни най- грандиозната измама на вековете - идването му и личното му представяне като Исус - Божият син.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8684715
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031