Блогът на budha2 :: Баал-Арии Сила-Свобода Баала-Рама(белият брат на Кришна)

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

07.01.2014 22:22 - Баал-Арии Сила-Свобода Баала-Рама(белият брат на Кришна)

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 3064 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 07.01.2014 22:24

30 627 г. пр. Р. Хр. - основаване на Стария Велик Туран (Иске Улуг Туран). Според хронологията на египетския жрец Манетон това е началото на историята, започваща с “династията на боговете”.
Индийските посветени са записали в древната „Рамаяна”, че името на водача на арийците /тогава още не е имало индийски племенен съюз/, на санскритски се произнася Рама, а на тибетски – Лама. Оттогава тибетците титлуват върховните си водачи – „Лама”. Но след като в тази дълбока древност е нямало индийска държавност, а индийците като окултен /богоизбран/ народ тепърва се оформяли чрез своите бесмъртни „Веди”, чия е била духовната принадлежност на Рама? Логично е да е на най-стария окултен народ с най-стария календар и Космогония. Древните истории на всички големи народи и религии на земята споменават време, когато няколко раси на човечеството са живели в умерен рай в това, което сега е на Северния полюс. Като арийци (Ари), Krishtaya (християни), Куру, и Tur / anians. Преди Потопът, Криштайана/Krishtayana е дошъл до Индия от Източен Сибир(Уйгурската Империя от наследница на потъналитя континент в Пасификът- "Му") от високо цивилизования Туранско("Му"-анско) племе Курус/Kurus или Криштайа/Krishtaya. Курус/Kurus** е първата в света високо-развита цивилизация, предхождаща Индия, Египет и Су-Меру/Sumeria. След завладяването Индия, Курус/Kurus продължили да завладяват света, включително Мезо-Америка. Карибски индианците заявили пред испанските завоеватели, че техните богове са от Курус. Почти всички индиански племена на двете Америки заявяват, за техният "Турански"-"Уйгурски"("Му"-ански) и Северно-Индийски произход.

Карта на Курукшетра. Мястото на битката Куру = гуру. Етимологията на Куру е многостранна е предхожда гуру, но смисълът е еднозначен. "Куру" има значение на "възвишение" и "светл ина"(Ур, Гр. Οὐρανός-"Уран"). Произходът иде от Туранските езици, наследници на УйГУРската Империя в Северо-Източен Сибир, която е наследник на Му, потъналият континент в Пасифика. На Фински, част от Алтайските езици, "куру" е вид "каньон", като и на Шумерски "Кур" е "планина". на български добаваме и епитетът "здрав", което идва от "кур"- "кур-ав".
"Гуру" е заместило смислово "куру", като "възвишен учител, носещ светлина".

На Санскрит сричките "Гу-ру" са съответно- "тъмнина" "gu" (गु) и "светлина" -"ру" ru (रु) Смислово означава "учител, който разсейва мракът със светлина".

Според Пураните, Курукшетра е кръстен на цар Куру, прародител на Кауравите и Пандавите, както е показано в епична Махабхарата

Индусите от древността са имали древна астро-географска карта с четири лотосови листенца, сочещи в посоките на света, наречени Mt. Meru (световната планината). Върхът на левия листенце падна на морско пристанище, наречено Ketumala или Chetumala. Използвани са двете произношения. Долното венчелистче е Jambudvipa (субконтинент Индия). В Индия много индуси обичат да спомена за по-добрата раса от хора, от Uttara Куру (Сибир и Северния полюс). И все пак, на Куру (Арии) на север а Rama са били само на индийският континент и сами са обитавали някога цялото Източно полукълбо хората - Куру на север, и Ramas, Индийския суб континент. В митологиите по света, Куру (туранците) и индусите (Rama) са светите близнаци. Въпреки че и двете групи са били партньори (близнаци) в международната търговия, Куру като мореплаватели и Ramas като воини . Ramas бяха воини, точно както са описани в Махабхарата.

Археологически разкопки в Mt. Zion Другото Mt. Meru.

Суб-континентът на Индия се казва Бхарат. Маха-Мата Бхарати.

Дейвид Айк разкрива, че името на "Британия" иде от Изток - Финикийската "Бхарати". "Оригиналният Сибирски дом на нашите предци ведическите е убедително показано в Ведите на много места. Rig Veda споменава за съществуването на големи арийските царства в днешна (Русия) и Hariyupia (Източна Европа). Потоп разпръсква човечеството във всички посоки, унищожавайки всички съществуващи цивилизации. Не могат да пътуват по целия свят от север на юг, тъй като те са в Едем-дълго, хората след това трябваше да следват пасатите от изток на запад, между тропиците на Рака и Козирога.

Древните арийци и индусите старателно експлоатират природните ресурси на Северна Индия: изсичането на горите, злоупотреба с природните ресурси, както ние правим днес, и увреждане на околната среда и по други начини. Дори река Saraisvati и неговата спътница Hakra (Haggar) пресъхна, отчасти заради безумието на човечеството, създавайки почти необитаема пустиня. В Махарабата споменава Uttara-Куру и Яма / Ями Samvad (разговор). По време на пътуванията си, Пандавите достигнат Мандара планина и Риши там им показват SAPTA-Риши (7 звезди от Голямата Мечка) заобикалят Meru, буквално означава, че те обикалят полюса! "Оста на земята е Meru-Danda или жезъла на Meru. По отношение на охлаждането на Земята, тя може да бъде причина за изменението на климата, което да предизвика ледени епохи и взаимосвързани ледникови периоди. Зороастрийската Авеста говори за внезапното замразяване на полюсите в началото на последната ледникова Епоха 24 000 - 18 000 г. пр. Р. Хр. - Върхов момент на Ледниковата епоха - “Валдайско заледяване”. Потопа беше в краят на този период, когато полярните ледници се топят. Indra се нарича Vritra-Hanta или убиец на демона Vritra. Във Vritra (Властелинът на засушаването) бяха заключени всички води на земята. (Полярната капачката и ледниците). Indra ги освободи , и по този начин стана господар на дъждовете! (на водите) 14 953 г. пр. Р. Хр. - основаване на Идел от цар Джам-Иджик, син на алпа Аудан и алп-биката Байгул-Аби, родоначалник на династията Имен. Управлява 300 години (14 953 - 14 653 г. пр. Р. Хр.).. Конфедерация от седем арийски, финоугорски и алтайски племена, откъдето и името и (Иде-седем и Ел-племе). Арийците–иделци подчинили на своята власт цялата територия на Ара-Ура (започнали да я наричат също Велик или Стар Туран) и образували на неговата територия първата държава на Земята – Арийската държава Идел (други фонетични форми на това название са Атил, Итил, Тел, Тил, Дил и др.), начело с цар от рода на Аудан-Газан на име Джам (Шам, Сам).Царство Идел понякога назовавали с имената на управляващите в него български династии – Ман (Мун, Мен, Май), Хишдек (Иштяк), Куман (Кубан), Сармат (Чирмиш), но територията на държавата неизменно се е казвала Идел.След превръщането на думата “идел” в название на държавата, самоназванието (етнонимът) на иделците станал име на тяхното знаме – булгар-което се обяснявало като “черноглави или вълчи хора Както виждаме, Идел от самото начало бил държава на българите, по-късно получил и второ название на господстващия народ – Булгари Бул-Възвишени и Ари-Свободни, и затова правилно е да считаме Идел за начало на българската държавност и да наричаме Иделската държава също Древнобългарско царство.

12 447 г. пр. Р. Хр. - преселение на група родове от Идел към Прибайкалието, където създават т.нар. Мальтинско-Афонтовска археологическа култура.

9654 г. пр. Р. Хр. - война с Идел (Туран); потъване на Кара-Арал (Атлантида; според Платон - “Тимей”; “Критий” - 9000 години преди посещението на Солон в Египет); начало на края на Ледниковата епоха и на големите преселения.

7502 г. пр. Р. Хр. - основаване на Самарското царство (Шумер) от цар Мар (Май), родоначалник на династията Мардуан-Дуло; управлява 300 години (7502 - 7202 г. пр. Р. Хр.).

3182 г. пр. Р. Хр. - потопът в Самар (Шумер); преселване на последния самарски цар Хон-Анбал и иделския пълководец Куберчек в Хин (Далечния Изток).

2847 г. пр. Р. Хр. - Рождество на Иджик-Хон, син на алпа Боян-Имен и родоначалник на българите; условно начало на Хунската Държава. Великата Кушанска Империя - втората империя на хуни и българи, е образувана като държава около Рождество Хрис-тово. Нейна сърцевина е била Бактрия - древната българска страна Балхара. Haй -голямото си могъщество достига при ювиги Кан Ишка (110-144 г.). от рода ДУЛО, тогава обхваща териториите на днешнити държави Афганистан, Таджикистан, Киргизстан, части от Китaи , Казахстан, Узбе-кистан, Туркменистан, Иран, Пакистан и Индия. Загива през IV в. Българите, хуните, и маджарите се изтеглят на запад, като през 375 г. под техните удари започва Великото преселение на народите, a тe основават нова империя на хуни и българи - Великата Хунска Империя. 445 г. сл. Р. Хр. - възцарява се кан Атила (Атиле Айбат, Аудан Дуло), потомък на Баламбер.

453 г. сл. Р. Хр. - след смъртта на Атила се възцарява най-малкият му син - кан Ирник (Бел-Кермек), основател на Българското Царство (Стара Велика България или Аг Булгар Йортъ).
През 630 година е основана ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ (Мagna Bulgaria), от кан Кубрат от рода Дуло. Столицата й е величественият град Фанагория на Таманския полуостров. Тази съществува - с много перипетии - чак до ХVI век. Простирала се е от хребетите на Урал до реките Сура и Ока, и от Кама и Вятка до Самара и изворите на Дон. Тези земи са сегашните територии на Татарстан, Башкортостан, Чувашия, Самара, Мари/Черемиш, Мордвиния, Удмуртия, Нижни Новгород, както и земи в северен Кавказ: Кабардино-Българската република, Чечения, Ингушетия, Осетия и Дагестан. Кан Кубрат израснал в Константинопол, изучил се там, образовал се и приел християнството през 619 година -през същата година, когато Мохамед започнал да проповядва в Мека исляма, а застанал начело на Велика България през 632 година, когато умира Мохамед. 866 г. сл. Р. Хр. - покръстване на Дунавска България (Кара-Бурджан); начало на 1200-годишния период на “проклятието на Тангра”.

Евентуално бъдеще (?)

2050 г. сл. Р. Хр. - година на “белия кон”; евентуална дата на раждането на Царя (новия Иджик; инд. Калки-Аватара).

2066 г. сл. Р. Хр. - Царят навършва пълнолетие; край на периода на “проклятието на Тангра”; начало на 18-годишната война (според пророчеството от Нарабанчи).

2084 г. сл. Р. Хр. - край на 18-годишната война; начало на новата епоха (?).

Нагоре