Блогът на budha2 :: 2. Водите /Борис Балкх Видовден/

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

10.01.2014 18:03 - 2. Водите /Борис Балкх Видовден/

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 894 Коментари: 0 Гласове:

Единствено Мракът пълнеше Безпределното Всичко,
защото Бащата, Майката и Синът отново бяха Едно
и Синът не беше се още пробудил за новото Колело,
върху което да почне своето Скитничество.
Едва днес в астрономията започна да се говори за тъмна енергия и тъмна материя, а в Библията, за Водите, цар Соломон е казал:
Тогава видях цялото Божие дело,
че човек не може да издири делото
което остава под слънцето;
Понеже колкото и да се труди
човек да го търси,
пак няма да го намери:
Па дори ако и мъдрият
да рече да го познае,
не ще може да го намери.
Водите са недостижими за човека. Нему не е дадено да достигне до тях нито пряко, нито косвено, нито дори чрез ума. § 2:1. Горната вода — Е

Учените са установили, че в междузвездното пространство съществува общ космически фон от светлина, топлина и звук (микро физически системи), със стойности близки до абсолютната нула. Те са разсейки от дейността на многобройните и разнообразни небесни тела (макро физически системи). В непосредствена близост до тях (до макросистемите), наличието на светлина, топлина и звук е в голямо количество, с високи стойности. В отдалечените от небесните тела места, количеството и стойностите светлина, топлина и звук намаляват и се доближават до абсолютната нула.
От това следва, че ако няма физически системи Вселената ще остане без физически характеристики. Ще бъде тъмна, студена и тиха. Няма да има материя, пространство и време. Няма да има движение, защото няма да има на какво и към какво. Няма да има откъде и накъде. Ще е невъзможна някаква отлика, на нещо от друго нещо, защото всичко ще бъде Едно — Нищото — Небитието — Покоят — Горната Вода.
Тя изпълва цялата Вселена и е космическият фон в който се случват събитията и съществуват нещата.
Тя е недостижима, вечна, безкрайна, единна и непроменлива величина.
Символ за Първата противоположност — Горната вода в Индия е богиня:
Адити — символ на свобода и необвързаност,
на безкрая, космоса и небесата.
Наричат я още Дева-матри — майка на боговете
и Крепителка на небето и закрилница на земята.
В първа песен от „Книга на Джан“, послужила като основа за написване на книгата „Тайното учение“ от Елена Блаватска е записано:
Вечното Баща-Майка,
загърнато в своите вечно невидими одежди,
отново бе заспало за Седем Вечности.
Време нямаше,
защото то спеше в безкрайното Лоно на Продължителността.
Единствено Мракът пълнеше Безпределното Всичко,
защото Бащата, Майката и Синът отново бяха Едно
и Синът не беше се още пробудил за новото Колело,
върху което да почне своето Скитничество.
§ 2:1:1. Мястото на Горната вода — ЕН.

Мястото в действителността, където е установена Горната вода е междузвездният вакуум — ЕН. Съответствие на междузвездния вакуум в древен Египет е богинята Nut. § 2:2. Долната вода — И.

Но ако всичко е само Едно — Горната вода, в това Едно или от това Едно не може да се породи нищо, защото не действа „Законът за единство и борба на противоположностите“. За да заработи той са необходими две противоположности, затова от Първата противоположност (от нея) се разграничава Втората и от Едно се ражда Две. Едно е причина за единството, а Две за раздора и борбата помежду им.
От Първата противоположност — от Междузвездния вакуума се отделя Втората, свива се и се втича в Черната дупка за да образува физическо Ядро.
Втората противоположност е нагнетена и свита да безкрайност Първа противоположност.
Тя е множествена. Ражда се, разграничава се от Първата (от нея), свива се, съществува временно, на ограничено място, в ядрото, връща се в Първата, слива се с нея и престава да съществува, защото роденото умира.
Това е кръговратът на Втората противоположност.
Множественост на Долната вода означава, че всички физически ядра са еднакви по съдържание и различни по големина и качествена изява.
Отделянето на Втората противоположност от Първата (от нея) — на физическото ядро от междузвездния вакуум (от него) в Библията е описано буквално, точно и ясно:
И Бог каза:
Да бъде простор посред водите,
който да раздели вода от вода.
И Бог направи простора;
и раздели водата,
която беше под простора,
от водата,
която беше над простора;
и стана така.
И Бог нарече простора Небе.
На човека не е дадено да достигне до Водите нито пряко, нито косвено, нито дори чрез ума.
В Библията тази забрана е описана така:
И Господ Бог каза:
Ето,
човекът стана като един от Нас,
да познава доброто и злото;
и сега,
за да не протегне ръката си
да вземе и от дървото на живота,
да яде
и да живее вечно,…
постави… херувимите
и пламенния меч, който се въртеше,
за да пазят пътя към дървото на живота.
Този текст се отнася за физическото ядро.
Но забраната съществува и в други текстове и митове отнасящи се до физическото ядро. Ето част от мит на догоните от Бандиагара в Африка:
Началото на нещата е най-голямата тайна на Амма.
Дори повече:
По е било създадено по подобие на своя творец.
Самият Амма не е бил голям,
но за това не трябва да се говори.
На своето място превърнал По във вятър
и така оставил това:
от момента,
когато Амма сътворил всички неща,
всички те били в По,
те растели,
но По не се увеличавало;
зърното По било превърнато във вятър,
но за това не трябва да се говори.
Древните казват още, че не трябва да се разбулва лицето на майката, на жената, а жената е символ за физическото ядро и с тази забрана те се опитваха да ни предпазят от унищожителната мощ на отвореното ядро, но предупрежденията им бяха пренебрегнати и се случиха Хирошима и Нагазаки.
Предупреждението, да не се разбулва ядрото се е превърнало още в древността и в битов модел за поведението на жените в обществото на народите от Средна Азия, а по-късно е станало норма и в Исляма.
§ 2:2:1. Мястото на Долната вода — ИН.

Мястото в действителността, където е установена Долната вода е физическото ядро — ИН. Съответствие на физическото ядро в древен Египет е бог Geb:
Относно местата на двете води в Библията е записано:
Онова което е (водите),
е много далече (ЕН)
и твърде дълбоко (ИН).
Битието започва с разграничаването на Втората противоположност от Първата (от нея).
Има ядро — има нещо, няма ядро — няма нищо.
Тогава се проявяват и започват да си взаимодействат и двете тежнения на двете противоположности. § 2:3. Тежненията — Д.

Всичко осезаемо във Вселената започва и завършва с появата и края на физическото ядро. С появата му Дуализмът се проявява и в Битието, като го разполвява на два полюса, чрез двете тежнения на двете противоположности.
Звукът Д в езика Бхаджа е символ за разполвяването на Битието на два полюса, положителен и отрицателен. Поляризацията насочва физическите ядра в една от двете посоки, свиване към централното ядро или разширение към междузвездния вакуум. Но за да се изразят и двете тежнения с един звук се задейства едно от граматическите правила на езика Бхаджа. А то гласи:
Когато звукът А се прибави в началото на дума, той означава отрицанието НЕ, а смисълът на думата става противоположен.
Тъй ката днес Слънцето и всички планети и комети в Слънчевата система са под влияние на тежнението разширение звукът Д е останал символ за разширението.
Още в началото, при отделянето на Втората противоположност от Първата (от нея) превес има тежнението свиване — АД. То поражда действието изсмукване, отлъчване от междузвездния вакуум (от него) на физически ядра, които започват да се притеглят взаимно и да се сливат. Когато едно от тях превиши останалите по големина, става централно за околните и те започват да се втичат в него. То става Черна дупка.
Тежнението свиване има за цел да свие всичко материално от битието, да го върне в небитието и да го влее в Долната вода, във физическото ядро.
Мощта на тежнението свиване е съразмерна на големината на ядрото.
Мощта на тежнението свиване намалява от ядрото към междузвездния вакуум.
Мощта на тежнението свиване намалява от междузвездния вакуум към ядрото, съразмерно с намаляване на ядрото.
В Индия, тежнението свиване — АД се нарича Адха Рама — Адхарма.
Съответствие на тежнението свиване във физиката днес е силното взаимодействие, а в астрономията гравитацията. То е причината за синтеза.
Когато Втората противоположност започне да се връща към Първата и да се втича в нея, превес има тежнението разширение — ДА. То поражда действието изсмукване, отлъчване и отдалечаване от централното ядро (от него) на физически ядра, които започват да се оттеглят взаимно, да се приближават към междузвездния вакуум и да се втичат в него.
Тежнението разширение има за цел да разшири всичко материално от битието, да го върне в небитието и да го влее в Горната вода, в междузвездния вакуум.
Мощта на тежнението разширение е неограничена.
В Индия, тежнението разширение — ДА се нарича Дха Рама — Дхарма.
Съответствие на тежнението разширение във физиката днес е слабото взаимодействие. То е причина за разпада.
В древен Китай е останал друг начин за означаване на двете тежнения на двете противоположности Ин и Ян. Там те ползват имената от езика Бхаджа на местата където пребивават двете води защото целта на двете тежнения са тези две места — междузвездният вакуум и физическото ядро — ЕН и ИН. Появяват се от там и изчезват пак там.
За тежненията Лао Дзъ е написал:
Противоположностите в действие са Дао.
Слабостта и силата са функция на Дао.
Взаимодействието между двете тежнения изгражда, поддържа и унищожава Битието.