Блогът на budha2 :: 4. 7. 2 ВТОРОТО ДВИЖЕНИЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ СИСТЕМИ – ПРЕМЕСТВАНЕ НА ЯДРАТА – ВЪНШНО УРАВНОВЕСЯВАНЕ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

10.01.2014 21:38 - 4.7.2 ВТОРОТО ДВИЖЕНИЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ СИСТЕМИ – ПРЕМЕСТВАНЕ НА ЯДРАТА – ВЪНШНО УРАВНОВЕСЯВАНЕ – В,ВА.

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 725 Коментари: 0 Гласове:

§ 4.7.2 ВТОРОТО ДВИЖЕНИЕ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ СИСТЕМИ – ПРЕМЕСТВАНЕ НА ЯДРАТА – ВЪНШНО УРАВНОВЕСЯВАНЕ – В,ВА.
Ако символично представим ядрото като ветроходна яхта, без двигател, тополето ще е платното и. При взаимодействие между две физически системи,напрегнатостта между техните полета ще е вятърът, който ще издува платната им в определена степен и в определена посока, като
устремява физическите системикъм уравновесяване помежду им.

При взаимодействие, полетата се стремят към равновесно полево състояние, с нулева напрегнатост едно спрямо друго. За да осъществят това, полетатапреместват ядрата си на удовлетворяващо целта разстояние между тях (между ядрата).Четири са предпоставките оказващи влияние при взаимодействието между две физически системи:
Големината на ядрата им.
Разстоянието между ядрата им.
Разстоянието на ядрата, от равновесното положение помежду им.
Посоката и напрегнатостта на полетата им.При взаимодействието си, две физически системи могат да са в три пространствени разположения една спрямо друга:
Да са на разстояния, при които се привличат.
Да са на разстояния, при които се отблъскват.
Да са в равновесно положение, една спрямо друга.От тези три точки се вижда, че физическите системи се движат радиално, като сеприближават една към друга или се отдалечават една от друга. Целта на тези две движения на физическите системи, винаги, е достигане на равновесното им положение, една спрямо друга.Какво е равновесно положение?Полетата на физическите системи са с различна напрегнатост. Затова при взаимодействието си, две физически системи съпоставят своите полета и установяват равновесното разстояние помежду си, където напрегнатостта между техните полета е нула и полетата им се стремят да установят ядрата им на това разстояние.
Разстоянието на равновесното положение между две физически системи е:
Съразмерно на разликата от големината на ядрата им.
Съразмерно на сбора от посоката и напрегнатостта на полетата им.Скоростта на радиалното движение на физическите системи към или отравновесното им положение е:
Съразмерна на разликата от големината на ядрата им.
Съразмерна на сбора от посоката и напрегнатостта на полетата им.
Съразмерна на разстоянието от мястото на възникване на взаимодействието,до мястото на равновесното им положение.Ще дам за пример взаимодействие между звезда и фотон, роден от звездното ядро.По точка първа за скоростта –
разликата от големината на ядрата
на звездатаи фотона е огромна. Следователно и скоростта на движение на фотона към равновесното им положение ще е огромна.По точка втора за скоростта –
сбора от посоката и напрегнатостта между полетата им
, посоката и на двете е разширение, а напрегнатостта на полетата им и между полетата им е огромна. Следователно и скоростта на движение на фотона,към равновесното им положение ще е огромна.По точка трета за скоростта –
разстоянието от мястото на възникване навзаимодействието
(повърхността на звездното ядро),
до мястото на равновесното им положение,
е максимално възможното. Следователно и скоростта на движение на фотона, за достигане на равновесното им положение една спрямо друга, ще е максимално възможната за този случай.В горният пример, фотонът ще бъде изстрелян със скоростта на светлината към мястото на равновесното му положение спрямо звездата. Ще започне радиалното му движение – преместване на ядрото за външно уравновесяване между звездата и фотона.

В Индия, символ за радиалното движение е:„…
ведическият бог Ваю – богът на ветровете.Той е бог и на нежния бриз,дори и на дъха, оживяващ хора и животни.Той е самият Дъх,а от тук и бог на живота,защото първото от което се нуждае живият човек е дъхът.”
За оживотворителното действие на
дъха,
е споменато и в Библията:
„И Господ Бог създаде човекаот пръст из земята,и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание;и човекът стана жива душа.”
Движението е изразено като вятър и в мита на догоните:
„На своето място превърнал По
във вятъри така оставил това:от момента, когато Амма сътворил всички неща,всички те били в По
(ядрото, ББ),
те растели, но По не се увеличавало;зърното По било превърнато във вятър,но за това не трябва да се говори”.
В началото на радиалното движението на фотона, скоростта му ще е максимална за случая, защото тежнението разширение прилагано върху него ще превишава максимално тежнението свиване, а скоростта му, с приближаване до равновесното му положение спрямо звездата ще намалява, заради намаляване на разликата между тежненията прилагани върху него. Ако учените днес уловят такава светлина, спектралните и линии ще са отместени към виолетовия край на спектъра.
Виолетовото отместване на спектралните линии на светлината, е знак и мярка, за забавяне на движението и и приближаване на светлината към равновесното и положение, спрямо излъчилия я източник.
Практически, Земята да е на равновесното разстояние на фотона спрямо звездата, е малко вероятно, но теоретично е възможно и след като фотонът едостигнал равновесното си положение спрямо звездата, тежненията прилагани върху него ще са в равновесие и ако учените уловят такава светлина, спектралнитеи линии няма да бъдат отместени нито към виолетовия, нито към червения край на спектъра.Щом фотонът премине равновесното си положение спрямо звездата, тежнениетосвиване прилагано върху него, ще започне да превишава тежнението разширение искоростта му ще продължи да се забавя. С отдалечаване на фотона от равновесното му положение, забавянето ще нараства, заради увеличаващата серазлика между двете тежнения. Ако учените уловят такава светлина, спектралните и линии ще бъдат отместеникъм червения край на спектъра.
Червеното отместване на спектралните линии на светлината, е знак имярка, за забавяне на движението и и отдалечаване на светлината от равновесното и положение, спрямо излъчилия я източник.
От написаното до тук следват изводите, че скоростта на светлината е променлива и не е пределната скорост във Вселената. А сега ще дам пример за взаимодействие между звезда и комета.Кометите са небесни тела прихванати и задържани от и в полето на звездата.В момента на прихващането – начало на взаимодействието им, двете полета сесъпоставят и определят мястото на равновесното положение на двете небесни тела,едно спрямо друго.Като следствие от това, кометата (по-малката система) ще се отправи къмравновесното си положение, в посока към звездата, защото тежнението свиванеприлагано върху нея, ще превишава тежнението разширение, а скоростта и ще сезабавя, заради намаляване на разликата между двете тежнения. С достигане наравновесното положение спрямо звездата, тежненията ще се уравновесят, а следотминаването му скоростта и ще продължи да се забавя, защото тогава тежнениеторазширение, прилагано върху нея ще започне да превишава тежнението свиване иразликата между тях ще се увеличава.След отминаване на равновесното положение и приближаване към звездата,напрегнатостта на полето на кометата ще се повиши заради влиянието на звезднотополе, което ще предизвика по-интензивно „излъчване” от ядрото и. Напрегнатосттана полето на кометата и „излъчването” от ядрото и ще се усилват с приближаване накометата към звездата. Но напрегнатостта на полето на звездата и „излъчването” и,ще подчинят „излъчването” от ядрото на кометата и ще му наложат своята посока –навън, отдалечаване от звездата.Затова около ядрото на кометата се образува светла опашка, която е насочена винаги навън от звездата, през цялото време докато кометата е вътре в кръга на своето равновесно положение спрямо звездата. След като кометата заобиколи звездата и достигне своя перихелий, скоростта ище се ускори, защото разликата между тежненията ще е максималната за тозислучай. Кометата ще започне да се отдалечава от звездата и да се приближаваотново към равновесното си положение, а интензивността на „излъчване” от нейнотоядро ще намалява. С приближаване на кометата към равновесното и разстояние,скоростта и ще се забавя, защото разликата между тежненията ща намалява. Когато достигне окръжността на равновесното си положение, тежненията ще сеуравновесят, а светлата и опашка ще угасне. След преминаване на равновесното положение, скоростта и ще продължи да се забавя, защото свиването ще превишава разширението, а забавянето ще расте с отдалечаването и от окръжността на равновесното и положение, защото разликата между тежненията ще расте.С отдалечаване на кометата, навън от окръжността на равновесното и положение, върху ядрото и ще се появи и химическа материя. Когато кометата достигне своя афелий, ядрото и ще е покрито с химическа материя. След афелия кометата ще тръгне обратно към равновесното си положение и към звездата и това орбитално движение вече ще се повтаря многократно.В книгата Джан можем да прочетем следния текст:
„Как ги създава Фохат? Той събира Огнения прах. Образува Огнени Топки.Минава през тях и около тях като им влива живот и после ги привежда в движение: едни в една посока, други – в друга. Те са студени, тъй ги стопля. Те са сухи, той ги овлажнява. Те блестят, той ги духа и охлажда. Така действува Фохат, от един Здрач до друг, през Седем Вечности.”
От написаното до тук се вижда, че
кометата е небесно тяло хибрид, звезда –планета. Когато е вътре в окръжността на равновесното си положение е звезда,а когато е вън, е планета.

От представите на съвремието се разбира, че звездата е небесно тяло околочието ядро няма химическа материя (почти), а планета е небесно тяло, чието ядро е обвито с химическа материя.Формата на орбитата на кометите е овал, чиято степен на овалност зависи отъгъла под който кометата е пресякла за пръв път окръжността на равновесното сиположение, спрямо звездата.След много време орбитата на кометата ще се приближи по форма до окръжности кометата ще остане само планета.Овалността на орбитата на небесно тяло е знак и мярка, че то отскоро е спътник и извършва радиално движение към уравновесяване и установяване в равновесното си положение, спрямо централното небесно тяло.Когато орбитата на спътника е окръжност, това е знак, че той вече е установенна равновесното си разстояние и обикаля по окръжността на равновесното си положение, спрямо централното небесно тяло.
Дължината на орбитата на физическата система, е равна на дължината на окръжността на равновесното и положение.
Съвременното движение по орбита на планетите от Слънчевата система, е крайна фаза на тяхното радиално движение и установяване в равновесното им положение, спрямо Слънцето. Равновесното положение между две физически системи е причината,небесните тела да стоят твърдо и непоклатимо на своите орбити.
Взаимодействието между две физически системи, се различава отвзаимодействието между физическа и химическа система. При второто взаимодействие –
при изкуствените спътници е валидно съвременното мнение научените, че гравитацията и центробежната сила ги държат на орбита.
Това може да се онагледи с примери за промяна на орбитите на изкуствен иестествен спътник. Ако изкуствен спътник обикаля по орбита и ние го преместим по-близо доЗемята, той ще започне да обикаля по нова орбита, чиято окръжност ще е по-малка от първоначалната. Но ако допуснем грешка, той може да падне на Земята. Ако изкуствен спътник обикаля по орбита и ние го преместим по-далече отЗемята, той ще започне да обикаля по нова орбита, чиято окръжност ще е по-голяма от първоначалната. Но ако допуснем грешка, той може да отлети в Космоса . И при трите положения, орбитата на изкуствения спътник ще бъде окръжност. Ако преместим Луната навътре към Земята, тя ще започне да обикаля околоЗемята по нова, елиптична орбита, чиято най-близка точка до Земята ще еразстоянието от първоначалната орбита с което сме я преместили, а най- далечнатаще бъде отвъд първоначалната орбита, на същото разстояние. При преместванетона Луната към Земята, дори и да допуснем грешка, тя не може да падне върху Земята. Ако преместим Луната по-далече от Земята, тя ще започне да обикаля околоЗемята по нова, елиптична орбита, чиято най-далечна точка от Земята ще еразстоянието от първоначалната орбита с което сме я преместили, а най-близкатаще бъде вътре в първоначалната орбита, на същото разстояние. При преместването на Луната по-далече от Земята, дори и да допуснем грешка, тя не може да отлети в Космоса. След много време, елиптичната орбита на Луната и в двата случая ще се промени и тя отново ще започне да обикаля по окръжността на равновесното си положение спрямо Земята.Примерите с изкуствения спътник са се случвали и са проверени, а примерите сЛуната са въображаеми. Но ако не можем да преместим Луната, примерите могат дастанат действителни, ако погледнем кометите в Слънчевата система, с технитеелиптични орбити.Как влияе и се влияе химическата материя около ядрата на две физически системи, при тяхното взаимодействие? Мощта на тежнението свиване на централното ядро, се усилва от тежненията свиване на физическите и химическите системи в полето му, към него и помеждутях.Когато си взаимодействат две централни ядра (Земя – Луна), ядрата на физическите и химическите системи от техните полета, също се привличат с другото централно ядро. Така те намаляват мощта на тежнението свиване – гравитацията насобственото си централно ядро, повишават напрегнатостта на полето му и се отдалечават от него (от ядрото).Пример за това са големите морски и океански приливи, предизвиквани от Луната.Напрегнатостта на земното поле и нейните промени се измерват днес със стойността на атмосферното (и хидросферното) налягане.Друг пример са вертикалните земни трусове и гигантските вълни цунами. Те се предизвикват от развитието на тъмни петна върху земното ядро, под земната кора.Петната са същите, като тези, които се появяват и наблюдават върху слънчевата повърхност и се развиват по същия начин.В случаите когато се образуват цунами, развитието на петното е като падане накапка върху гладка водна повърхност, крайният резултат от което са кръгово отдалечаващи се вълни по водната повърхност, навън от мястото където е паднала капката. Падането на капката предизвиква вертикалния трус, а кръговото движение на вълни върху земното ядро, под земната кора, предизвиква отвесно над себе си промяна на напрегнатостта на земното поле. Това разширява материята над вълната и върху земната или водна (океанска) повърхност се движи друга вълна от повишена напрегнатост, следвайки вълната отдолу.

Нагоре

Гласувай:

Следващ постинг

Предишен постинг

ИЗГРАЖДАНЕ, СЪЩЕСТВУВАНЕ И РАЗГРАЖДАНЕ НАЕДНА ФИЗИЧЕСКА СИСТЕМА

ХИМИЧЕСКАТА ПЛЪТНОСТ НА ПОЛЕТО – ГУНА

Коментари

Няма коментари

Търсене

За този блог

Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8727571
Постинги: 4190
Коментари: 1130

Гласове: 1577

Блог вълни

Календар

Април, 2024

П	В	С	Ч	П	С	Н
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

Блогрол