Постинг
10.01.2014 20:14 -
6:3. Кръговратът Зодиак./Борис Балкх Видовден/
§ 6:3. Кръговратът Зодиак.
Тук считам за необходимо да направя уточнение и пояснение относно названието „Зодиак“ и неговият смисъл в древността и днес.
Всички знаем, че сега то звучи лековато за сериозния човек и изследователите. И с право, като се има предвид съвременния начин за ползване на зодиака във вестници, списания и отделни книги, с претенции за изчерпателност и задълбоченост по въпроса.
Ще се върна в началото, в древността. Първичният смисъл, съдържанието на Зодиака носи информация за раждането, еволюцията и отмирането на материята. За същността на пространството и времето. Но тъй като те са абстрактни и недостижими за обикновените хора, древните наши праотци са се постарали тези знания да останат в паметта на хората като са направили няколко важни неща.
Първо. Разделят втората половина от кръговрата на дванадесет части, за да се поддържа култа към числото дванадесет. За всяка от тези дванадесет части са избрали дванадесет символа, предимно животни с някаква идейна прилика със съответната част. Това е Големият Зодиак.
Второ. Разделят небесния кръг на нашата галактика на дванадесет участъка със същите имена. Това е Звездният Зодиак — картата на Млечния път.
Трето. Разделят земната година на дванадесет зодии-месеци със същите имена. Това е Малкият — Българският Зодиак.
Думата зодия е само формално название за една от дванадесетте части на кръговрата, означена с определено животно. Българската дума за зодия, за част от кръговрата е живот. Така е записано в Симеоновия сборник, където е описан и нарисуван Българският зодиак.
Мисля, че живот е правилното название, защото животът е време, а всяка част от кръговрата е следствие от предишната и причина за следващата.
§ 6:3:1. Големият Зодиак.
Той е част от кръговрата и обхваща неговата втора половина. От средата на третия период, целия четвърти период и половината от първия период. Той е малката тайна, за създаването, съществуването и разграждането на материята около земното ядро.
Този път — процес е еднократен, вторият полукръг от кръговрата, но е обособен като самостоятелно интелектуално творение и условно представен като многократно повтарящ се затворен кръг, който започва отдолу, стига до горе и завършва отново долу. По същия начин са структурирани Малкият зодиак, Колелото на промените и календарът.
Имената на зодиите са подбрани така, че да изразяват най-характерното действие на Закона през зодията. Да подчертаят изявата на Закона през време на всяка от тях.
Същият смисъл имат и аватарите на бог Вишну в Индия.
Аватара, буквално означава „слизане“, „спускане“ — бог слиза на Земята и добива видима форма, защото само на Земята е мястото, където човек може да го възприеме със сетивата си. Божественият дух може да пребивава навсякъде в пространството непроявен, нероден, недвижим… Индуистките философи винаги завършват с думите, че Бог е един и че всяка физическа проява е мая, илюзия, резултат от ограничените ни мисловни възможности.
Начало и на трите зодиака е зодията Стрелец. Тя е символ за непорочното зачатие. А защо е Стрелец?
В древността човек е могъл да въздейства на разстояние само с няколко оръжия: камък хвърлен с прашка, бумеранг, копие и стрела. Копието по далекобойност не може да се сравнява с останалите три, а камъкът и бумерангът нараняват целта само външно. Единствено стрелата пробива и влиза в целта. Освен това по форма тя е точно целенасочена в пространството. Но посоката и целта са избор на стрелеца. Затова зодията е Стрелец.
Втората зодия е Козирог. В Българския зодиак тя е Еднорог. Защо козирог и защо еднорог?
За да си обясним това трябва да пренесем гледната точка вътре в ядрото. А то е затворено кълбо. За да започне да излъчва то трябва да се отвори. Сферата която трябва да се отвори е небето за гледащия отвътре. Но за яснота ще се върнем на Земята запазвайки естествените позиции на човека и небето. За древните, дивите кози са животните достигащи най-високо по скалистите зъбери на планините и съответно най-близо до небето. Естествено е те да го достигнат и пробият, но за целта техните рога не са най-подходящите. Затова се съчетават козирог и еднорог.
Третата зодия е Водолей. След като сферата на ядрото е вече пробита то ще започне да излъчва. Но какво? Древните наричат съдържанието, това което изпълва Всемира Водите. Космосът е прозрачен като вода. Едната противоположност изтича от другата и се втича в Черната дупка. След това, при зодия Водолей тя извира от ядрото и потича към вакуума и накрая ще се влее в него. Но някой контролира този процес и насочва Водите. Затова зодията е наречена Водолей. В астрономията това са неутронните звезди.
Четвъртата зодия е Риби. След като водата потече, ядрото започва да излъчва само един вид елементарни частици, които преминават последователно в три различни качествени състояния — светлина, топлина и звук. От тях се изгражда цялото материално многообразие, като се изграждат първо елементарните частици, а след това и атомите. В древността атомите са оприличавани на риби, защото и те като рибите се раждат и плуват във Водите. В астрономията така излъчват звездите, каквото е и нашето Слънце.
Петата зодия е Овен. Защо Овен? Тук ще пренесем гледната точка в Слънчевата система и ще погледнем Юпитер отблизо. След като ядрото започне да излъчва, след време излъчването става по-интензивно, а излъчените елементарни частици и образувалите се атоми се умножават. Променя се и напрегнатостта на полето около ядрото, така че произведените атоми се групират помежду си и се задържат близо до него.
Тук ще припомня, че материята около ядрото се изгражда от горе на долу. Първо се изгражда най-външния слой — ефирът, т.е. всичко в околоземното пространство което не е твърдо или течно. И така от горе надолу се изгражда първо ефирът и после в него се задържат, примесват и увеличават пари, които след време ще образуват течността. И накрая под течността ще се образува твърдта.
Зодия Овен е символ на етапа от развитието на физическата система когато ядрото е обвито с гъсти пари и под тях се образува течност. В това състояние е днес Юпитер. Неговата атмосфера е оприличена от древните на овчето руно.
Шестата зодия е Телец. След етапа в който е сега Юпитер, течността ще се увеличава, а напрегнатостта на полето около ядрото ще се променя и отдолу, под течността ще се образуват твърди елементи, които ще се групират и постепенно ще образуват твърда кора около ядрото. Твърдта ще се увеличава докато части от нея излязат над течността, а това вече ни е съвсем познато. Твърдата обвивка около ядрото, земната суша е символизирана с бика. Той е най-здравото и силно животно в нашия бит, с изявена мускулатура.
Седмата зодия е Близнаци. След като на Земята се е образувала твърдта и полето около ядрото е такова, че позволява наличието и съществуването едновременно на ефира, течността и твърдта, върху земната повърхност се изгражда многообразие от материални форми, които съществуват за определено време в зависимост от промените на полето в околоземното пространство.
Зодия Близнаци е върхът, средата на периода Кхала — Самар от Кръговрата. В тази зодия развитието на материята достига своя зенит, върха, най-горната точка от кръга на Големия зодиак. Първата половина от зодията е възходяща, а втората низходяща. Затова символично е представена с близнаци. Символ за тази зодия е и двуглавият орел.
Осмата зодия е Рак. По-горе писах, че материята около ядрото се изгражда отгоре надолу през първата половина на Големия зодиак. През втората половина тя се разгражда по същия начин, от горе надолу. След време от околоземното пространство ще изчезне първо ефирът, а после и течността. Твърдта ще остане последна, като камъни и прах. Днес в това състояние са Марс и Луната. А когато втората противоположност от ядрото, излъчвайки се се изчерпи, каменната твърд ще се раздроби и ще се понесе в космоса като поток от каменни отломки. Началото на този път е зодия Рак.
Деветата зодия е Лъв. При разграждането си материята ще се раздробява и умалява до ниво елементарни частици, а те ще бъдат излъчени в междузвездното пространство. Но в тази зодия каменната твърд ще се раздроби на едри късове — астероиди. Процесът е опреличен на убиването и разкъсването на жертвата от лъва.
Десетата зодия е Везни. С везните се теглят малки тежести и се установяват най-малките разлики в теглото. Те са символ за етапа в който елементарните частици се излъчват от околоядреното пространство в космоса.
Единадесетата зодия е Скорпион. Знайно е, че опашката на скорпиона с отровния шип е извита в кръг и стои над главата му. Това символизира края на кръга на Големия зодиак. Освен това съществува поверие, че скорпионът при опасност си забива отровното жило в главата и така се самоубива. Това е символ, че след тази зодия през която ядрото се изчерпва, остават само раздробени каменни късове и нищо вече не напомня за съществуването на тази физическа система.
Последната, дванадесета зодия е Дева. Тя символизира отново зареденото ядро, очакващо непорочното зачатие.
Това е смисълът на зодиите от Големия зодиак, представен условно като многократно повтарящ се кръг. За разлика от него в Малкия зодиак кръгът реално е затворен и реално се повтаря многократно на едно място с едни и същи физически, химически и биологични системи. Това е годината с нейните сезонни промени, обусловени от промяната на полето върху земната повърхност, заради случайното сегашно състояние на наклона на земната ос спрямо слънчевите лъчи. Ако оста на земното кълбо не е наклонена спрямо слънчевите лъчи, няма да има метеорологична година с нейните сезони. Но наклонът на земната ос е факт и е позволил на древните да сътворят времеизмерителния инструмент Малък зодиак, от който произлизат съвременния Григориански и древния Български календар.
§ 6:3:2. Малкият Зодиак.
Времето е в нас и ние сме във времето.
То нас обръща и ние него обръщаме.
Васил Левски
Времето, това неуловимо и необяснимо нещо или може би нищо, винаги ни е вълнувало. Хиляди години човекът — ловец се е опитвал да го улови и опитоми, като диво животно. Но то е като водата в шепите, винаги изтича.
И кое време да лови? Своето, на водата която тече като него, на Луната, на Слънцето? Всяко нещо има свое време и те всички са различни. Някои са променливи, други не. И така от улов на улов ловецът трупа опит и знания за времената. Избира си едно от тях и започва да съизмерва другите с него.
Днес ние използваме времето на околоосното въртене на Земята и земната обиколка около Слънцето за мерни единици спрямо всички други времена. Дори и днес още се използва времето на лунната обиколка около Земята, а в древността се е използвало и времето на юпитеровата обиколка около Слънцето. С установяване на времена — мерки стигаме до календара.
Що е календар?
Всички знаем че има различни календари, започващи в различно време от годината. Съдържащи различен брой месеци, седмици и дни. Всички те някога и някъде са служили на хората.
Самият факт, че съществуват много календари доказва, че някои са по-точни, други не. Същият факт ни убеждава, че и ние можем да си измислим календар. Той може да започва по всяко време на годината, защото тя е кръг. Може да съдържа произволен брой месеци, седмици и дни в тях. Може да е лесен за употреба, може и да не е. Но ние ще го направим според нашите знания, умения и изисквания за сезонните работи през годината. А за начало на новото летоброене ще поставим някоя важна дата от нашия бит.
От казаното до тук може да се обобщи, че календарът е измислено от човека средство за времева ориентация в годишния кръговрат. Той е субективна истина. Тя може да е близо до обективната истина в действителността, в природата, а може и да не е. Знаем, че има прецизни и точни календари, но с тях си служат само астрономи и математици. В ежедневието се употребяват календари с различни недостатъци.
Съчетаването на точността и прецизността на професионалните календари и изискванията на бита и ежедневието е мярката за качество на всеки календар.
За наша радост и за наша гордост дедите ни са създали най-практичния и точен календар за широка гражданска употреба. Такъв е той и до днес.
Но в наше време се ползва Григорианският календар. Той е наложен с була от папа Григорий XIII, през октомври 1582 г. За негова основа е послужил проектът на проф. Луиджи Лилио Гарали от Перуджа.
Всички познаваме този календар и вероятно много от нас са се питали:
Защо годината започва именно на първи януари?
Защо броят на дните в месеците е различен — 28, 29, 30 и 31?
Защо броят на дните в сезоните и полугодията е различен?
Защо се редуват месеци с различен брой дни, без никакво основание за това?
Защо февруари е толкова къс?
Всички тия недостатъци на Григорианския не съществуват в Българския календар. В него всичко е точно, ясно, логично обосновано и непроменливо.
За това е писано много в последните години и не е необходимо да повтарям вече известни неща.
Сравнявайки двата календара някои хора, а вече и организации у нас, повдигат въпроса за замяна на съвременния календар с нашия — българския, заради неговото съвършенство. Прагматичното мислене на тези хора и навярно известна доза национална гордост, и то с основание, ги кара да желаят замяната на чуждия — несъвършен календар с родния — български. Цялата известна информация в написаното по тази тема им дава основание за това.
И аз, като човек уважаващ реда и симетрията си мислех същото. Безспорно това ще е крачка напред. Пък и ще заменим нещо чуждо с нещо българско. Оказа се обаче, че ако го направим ще заменим нещо българско с друго българско нещо, защото съвременният Григориански календар също е български. И той, и Българският календар произлизат от древния Български Зодиак.
Българският Зодиак е подчинен на две главни условия.
Първо. Той е ориентиран точно спрямо четирите астрономически точки — зимно и лятно слънцестоене, пролетно и есенно равноденствие.
Второ. Той е близо до математическото съвършенство за началата, върховете и краищата на зодиите — месеци и броя на дните в зодиите, сезоните и полугодията, доколкото за това позволява първото условие.
Най-древният аналог на Българския Зодиак е в древния Шумер. Той започва със зодия Стрелец, която е наричана само Мул Гула — Великата зодия, докато всички останали имат по няколко имена.
Друг източник на сведения за Българския Зодиак е Симеоновият сборник, изнесен в десети век в Русия и известен днес като Изборник на Светослав. Там е описан и нарисуван Българският Зодиак с начална зодия Стрелец.
Но Българският Зодиак е ползван от колобрите и посветените велможи, а за удобство е бил създаден за широка гражданска употреба Българския календар. Лесен за запомняне и боравене с него, той и до днес е най-съвършения създаван някога календар за широка гражданска употреба.
Българският Зодиак, освен че е бил ползван в България до времето на Симеон, е пренесен и в Италия от Алцековите българи, от богомилите или от предишните преселения на българи на Апенинския полуостров. Там папа Григорий го установява като официален календар, с който светът си служи и днес. За това писа и Йордан Вълчев в книгата си „Календар и слово“.
Единственото, което е направил папа Григорий е било да измести началото на съвременния календар девет дни след Коледа в Българския Зодиак и Нова година в Българския календар, за да не се обезличи големият християнски празник Рождество Христово. Но най-вероятно е знаел и за деветте Мръсни дни, от Коледа — 22 декември до 1 януари — Суров ден, денят на новото слънце от българската целогодишна празнично-обредна система. Затова е поставил съвременната Нова година на Суров ден (светлия ден), след Мръсните (черните)дни.
Седмицата в Българския календар е започвала в Неделя. Самото име подсказва, че Неделята е неработен ден. Седмиците се повтарят една след друга и е без значение дали Неделята ще се счита за ден първи или последен от седмицата, както е в Григорианския календар. Днес Неделята е почивен ден след трудовата седмица, а в древността е била ден първи, ден за размисъл и планиране на дейността за предстоящата трудова седмица. С това нашите деди поставят разума преди труда, както за всяка дейност в своя живот.
Денят Неделя не е броен. Бройни имена получават някои от останалите дни на седмицата.
Първият е Понеделник. Той не получава числово название, например Пръвник, защото така директно ще бъде посочен като пръв ден от седмицата. Не е наречен и Вторник защото Неделята не е броен ден, а е получил най-точното име Понеделник — След Неделник, като с това се утвърждава Неделята като ден първи.
Думата по се е употребявала в някои наши диалекти като синоним на след. В средновековието, така е образувано названието помаг, помаци — хора следващи мага. Това е времето на насилственото покръстване на българите от княз Борис I, предизвикало съпротива в част от народа, предвождана от своя Маг (вероятно Боян), за отстояване на старата духовност.
Дори и днес по се употребява като синоним на след. В шоплука може да се чуе „оди по мене“, върви след мен.
Вторият броен ден естествено е наречен Вторник.
Третият ден не е наречен с бройно име, а с името Сряда — среда. С това се указва, че Сряда е реалната среда на седмицата, което също уточнява, че Неделята е ден първи.
Четвъртък и Петък са наречени с естествени бройни имена.
Последният ден има лично, а не бройно име — Събота. То не показва собствения си смисъл, но логично и звуково най-близо до него стои руската дума забота — грижа. Не е невъзможно първите два звука да се променят от за на съ, но звукосъчетанието съ е често използвана представка в езика ни и означава съвместно действие: съученик, съселянин, съотборник и др. Възможно е първообразът да е бил съ/ра/бота — съвместна работа в общински и държавни дела, като строежи на крепости, напоителни канали, валове и др. Нещо като ленинските съботници, които по-възрастните вероятно още помнят. По същия начин са образувани и думите събор — съвместна борба и събран — съвместна бран. И двете означават рат, война, но по-късно в тях остава само смисъла за събирането на войската под знамената събор и събрание, а днес те вече имат трето значение — събиране на много хора на едно място.
Трета възможност е чуждата дума сабат, шабат, но в речника за чуждите думи пише, че тя означава последният неработен ден от седмицата, а това ни отвежда пак в началото. Освен това събота, сабат или шабат са една и съща дума, което означава общ произход, но от кой език и от кой народ никой не е в състояние да докаже.
Неделята е началото на седмицата и затова е приета и за ден за житейското начало, ден за сватби и кръщенета, а Съботата ката ден последен от седмицата е определен за края на житейските неволи и радости и затова е определена като ден за почитане на мъртвите. Това е възприето и от църквата.
В календара ползван в Съединените щати днес, седмицата започва в Неделя.
Как са изписвали датите в древността?
Водещо е било астрологичното начало, а астрологичните различия между зодиите са по-осезаеми и ясни от тези на отделните дни. И за да се изведе на преден план числото дванадесет, първо се е изписвала зодията, съответно месеца от календара и след това денят и годината.
И този начин на записване е наложен като календарна особеност в САЩ. Също там е наложено отброяване на часовете през денонощието да става на два пъти по дванадесет. Преди полунощ — РМ и след полунощ — АМ. Така отново се акцентира на числото дванадесет.
Доказателства за истинността и древността на Българския Зодиак.
Доказателство първо. Хронологично сведенията за Българския Зодиак са преди налагането на Григорианския календар.
Доказателство второ. Всички въпроси за несъвършенствата на съвременния календар, които си зададохме по-горе, получават своите отговори в Българския Зодиак.
Абсолютността, на условие първо — ориентиране на Зодиака спрямо четирите астрономически точки налага, по условие второ — математическото съвършенство, броя на дните в месеците да е такъв, че върхът на всяка зодия да е в средата на месеца, а върхът на всеки сезон да съвпада с една от астрономическите точки. Това е наложило броя на дните и в съвременния календар.
Що се отнася до различието на броя на дните в сезоните и полугодията, за това е „виновен“ февруари. Защо той има 28/29 дни. Зодиакът дава отговор и на този въпрос. Защото Земята през февруари се движи по-бързо с около три дни в сравнение с останалата част от годината. Това е по условие първо, което е наложило по условие второ да се отброят толкова дни за февруари.
От казаното до тук се вижда, че Българският Зодиак е точна снимка на действителното положение и движение на системата Земя — Слънце, а не пригоден натъкмен, скалъпен по нечие желание и за някакви нужди. От тук следва още, че няма и не може да има друг Зодиак. Обективната истина в природата е една и истинският Зодиак може да е само един и това е Българският. Всичко друго е измислица.
Вероятно разглеждайки приложените таблици читателят ще се изненада от ранните дати за началата на сезоните в Зодиака. Основанието за това е, че Зодиакът отразява астрологичната причина, а календара метеорологичното следствие.
Ще дам пример с нещо обикновено, от бита. Когато сутрин поставяме съд с вода за чай върху огъня, това е причината, началото. След десет минути, когато водата заври, това е следствието, върхът.
Същото е и със Земята. Астрологичните промени настъпват в магнитосферата, в околоземното пространство и са причината която ще се изрази като осезаемо следствие върху земната повърхност като метеорологични, сезонни промени със закъснение от месец и половина, поради инертността на процесите върху масивното небесно тяло — планетата Земя.
Зодиакът следва и отчита промяната на наклона на земната ос спрямо слънчевите лъчи в дадена географска точка, изразяваща се в промяна на съотношението тъмно — светло, нощ и ден. А температурните промени сме регистрирали и отразили в календара. Справките за времето на тяхната промяна правим пак там.
Доказателство трето. Това са многобройните сведения от нашата история, бит и култура свързани с Българския Зодиак, което ми дава основание да твърдя, че нашата празнична система от времето преди налагане на християнството се основава на Зодиака. Не съм специалист в тази област, затова само ще спомена някои дати без коментар.
Днес изследователите у нас са единодушни, че в древността българската година е завършвала и започвала на 22 декември. На 21 декември от Зодиака е Бъдни вечер, а на 22 Коледа — краят и началото на астрологичната година и Зодиака.
На 24 декември е Бъдни вечер, а на 25 Рождество Христово, според църковния календар.
На 6 януари е Бъдни вечер, а на седми Рождество Христово по Юлианския календар, ползван от старостилните църкви. В Зодиака на 6 януари завършва зодия Стрелец, а на седми започва зодия Козирог.
На 22 март, според Зодиака е върхът на зодия Риби и на астрологичната пролет. Тогава се е празнувал върхът на периода „Парамардха“ — денят „Дхаурус“.
Днес в средноазиатските държави той е възприет от Исляма и се празнува на 21 март с името „Науруз“ — иранската Нова година, а в Християнството е разделен на две, „Сирница“ и „Великден“.
На 6 май според църковния календар е Гергьовден. Според Зодиака на 6 май завършва зодия Овен. Това е причината на Гергьовден да се принасят в жертва агнета и овни. На седми май започва зодия Телец. Тогава е Летов ден — началото и на астрологичното лято.
Според Зодиака 22 юни е Енник, Енинак — върхът на астрологичната година, астрологичното лято и на зодия Близнаци.
На 24 юни е Еньовден — ден за бране на билки.
На 6 август е Преображение. Според Евангелието тогава Христос се е преобразил пред своите ученици. Според народа тогава Слънцето се обръща и поема обратния път. Според Зодиака на шести завършва зодия Рак. Тогава завършва и астрологичното лято. На 7 август започва астрологичната есен.
На 6 ноември е Никулден. Според Зодиака тогава завършва зодия Скорпион.
В обяснението за зодия Риби от Големия Зодиак е записано:
В древността атомите са оприличавани на риби, защото и те като рибите се раждат и плуват във Водите.
Това се отнася за първата, възходящата половина от Зодиака, когато материята около Земята се изгражда, а през втората половина, низходящата, когато материята се разгражда, в зодия Скорпион всички елементарни частици и атоми се излъчват в пространството, а с това и долната вода от ядрото. Така физическата система престава да съществува. Затова на Никулден се принасят в жертва риби, а свети Никола е покровител на моряците.
На 21 ноември от църковния календар е Въведение Богородично. Според Евангелието на този ден Дева Мария е въведена в храма господен. Според Зодиака на 22 ноември е върхът на зодия Дева. В следващата зодия Стрелец е непорочното зачатие.
Това са само няколко празника, но те са основни и показателни за връзката на старото и новото време с Българския зодиак.
Българският зодиак
Зодия Начало Връх Край Брой на дните
1. Стрелец 7.12 22.12 6.1 31
2. Козирог 7.1 22.1 6.2 31
3. Водолей 7.2 21.2 6.3 28/29
4. Риби 7.3 22.3 6.4 31
5. Овен 7.4 22.4 6.5 30
6. Телец 7.5 22.5 6.6 31
7. Близнаци 7.6 22.6 6.7 30
8. Рак 7.7 22.7 6.8 31
9. Лъв 7.8 22.8 6.9 31
10. Везни 7.9 22.9 6.10 30
11. Скорпион 7.10 22.10 6.11 31
12. Дева 7.11 22.11 6.12 30
Общо дни 365/366
Сезон Начало Връх Край Брой на дните
Пролет 7.2 22.3 6.5 89/90
Лято 7.5 22.6 6.8 92
Есен 7.8 22.9 6.11 92
Зима 7.11 22.12 6.2 92
Общо дни 365/366
Коледа 22.12
Българският календар
Месец Начало Край Брой на дните
1. Първи 23.12 22.1 31
2. Втори 23.1 21.2 30
3. Трети 22.2 23.3 30
Общо дни тримесечие 91
4. Четвърти 24.3 23.4 31
5. Пети 24.4 23.5 30
6. Шести 24.5 22.6 30
Общо дни тримесечие 91
7. Седми 23.6 23.7 31
8. Осми 24.7 22.8 30
9. Девети 23.8 21.9 30
Общо дни тримесечие 91
10. Десети 22.9 22.10 31
11. Единадесети 23.10 21.11 30
12. Дванадесети 22.11 21.12 30
Общо дни тримесечие 91
Общо дни година 364
Забележителни дни:
Нова година — 22.12. Триста шестдесет и петият ден от годината — неотбелязан в древно българския календар с число, а с лично име — ин, Инник, Ининак, Игнажден.
Уравнителен ден — 22.6. Между шестия и седмия месец. Триста шестдесет и шестият ден от годината — неотбелязан в древно българския календар с число, а с лично име — ЕН, Енник, Енинак, Енювден.
По Йордан Вълчев и Петър Добрев § 6:4. Кръговратът Юг — Запад — Север — Изток.
В началото, преди да станат двуизмерни географски посоки тези четири названия са били означения за четирите периода от Кръговрата.
Съвременните български думи запад и изток са думи изразяващи движенията през втори и четвърти период на кръговрата.
Думата запад идва от глагола западам. Той е различен от падам. Могат да западат цели държави, райони, градове, стопански отрасли, родове, хора и т.н. Това означава, че материята през втория период от кръговрата не само пада надолу, но и че губи качества като се свива, стича и втича в черната дупка.
Това е западът за древните.
Думата изток също е ясна и идва от глагола изтичам. Изтичането на материята от земното ядро през четвъртия период от кръговрата, разширението и движението и към междузвездния вакуум.
Днес определянето на географските посоки в северното полукълбо чрез позицията на човешкото тяло става по два начина, посредством два ориентира.
През деня, по пладне, трябва да застанем с лице към слънцето с разперени ръце. Тогава ще знаем, че лицето ни сочи юг, тилът ни север, лявата ръка изток, а дясната запад.
През нощта трябва да застанем с лице към полярната звезда и да разперим ръце. Лицето ни ще сочи север, тилът ни юг, лявата ръка запад, а дясната изток. Ако искаме да превърнем нощната поза на нашето тяло в показател за четирите периода от кръговрата, то тогава трябва да знаем, че краката ни ще сочат севера — земното ядро, главата ни юга — междузвездния вакуум, лявата ръка залеза, запада — втория период и дясната ръка изгрева, изтока — четвъртия период от кръговрата.
Възможно е това да е причината поради която някои древни общности при погребение са полагали мъртвите с краката на север.
Юг, днес, като физика означава и топло, а топлината предизвиква разширение. Най-топло е на юг, от което следва, че там е максималното разширение. Това е символиката определяща юга като първи период от кръговрата.
За втория период — запада е следният откъс от „Книга за долното полукълбо“ от древен Египет, а откъсът се нарича „Басня за слънчевата лодка“.
1-я час на нощта. — Той слиза, този велик Бог, под земята, „арит“ на западния небосклон, който има окръжност 120 атруи; Боговете които са с него, минават в този арит. Той не се приближава до боговете на долното небе. Величието на този велик Бог достига тогава до Уер-нес (небето) в едно поле, 309 атруи дълго и 120 атруи широко. Нте-му-ра е името на това първо поле на долното небе. Хенба-в-ш-у е името на боговете, които са с него. Погребалните почести, които се получават на земята с облеклото на истината (мумията), се пренасят в голямото долно небе.
Ето и още един цитат от свещена книга на древен Египет. „Книга за излаза от деня“, погрешно преведена като „Книга на мъртвите“. Цитатът е от „Глава за обществото на боговете“:
О, ти, който установяваш намиращата се у мене тайна, произвеждайки преобразуванията, като Хепра, излизайки във вид на кръг за да осветяваш! Аз съм бил заченат на Западната част на Небето, аз давам светлина на душите в техния ковчег, аз хвърлям лъчи върху ония, които се намират затворени в клетка.
Аз приготвям добър път към вратите Тиау; върша това, защото придружавам оногова който е отпаднал и изнемощял, подкрепям го, защото онзи, който плаче е онзи от Западняците, когото спасявам, на когото аз съм Богът Акер от областта Акер.
Ето и още един откъс от „Книга за излаза от деня“, който се отнася и за втори и за четвърти период:
Аз съм вчера и познат ми е утрешния ден. Господар на възкресението, тайна на душата — създателка на боговете, която произвежда жизнените храни за ония, които се приближават до запада на небето, управител на Изтока, господар на лицата, които сияят в неговата светлина, господар на излизащия из тъмнината бъдещ живот.
За третия период има сведение от Индия:
Кубера — Бог на духовете, пазител на Севера. Той е бог на мъртвите и богатствата. Негова обител е Прабха, наричана още Алака, разположена в Хималаите с разкошен парк върху планината Мандара. Кубера притежавал всичкото злато, сребро и скъпоценни камъни на земята. Наричат го още бог на богатствата.
Кубер е бог и владетел на богатствата, защото символично се е считало, че всичко материално не само излиза от земното ядро, но и че се съхранява там. Към това ни насочва и следният текст за Курма-аватара на бог Вишну в Индия която се превежда — костенурка:
По време на първата космическа епоха, или Сатяюга, Вишну приел образа на костенурка и се спуснал до самото дъно на първичния океан, за да изнамери отново някои съкровища, изчезнали по време на потопа.
Потопа е вторият период от кръговрата, а Сатяюга е началото на четвъртия.
За четвъртия период от кръговрата има сведения от древен Египет и от Библията. За Египет са от „Книга за долното полукълбо“, „Басня за слънчевата лодка“, края на текста за дванадесетия час на нощта:
… Величието на този бог достига до тая страна, която е краят на безусловната тъмнина. Раждането на този велик бог, който се е появил в Хепер (бъдещия живот) е станало в тая страна. Името на вратата на тая местност е Тен-нете-у (врата на боговете). Името на това място е Хепер-т-кеку-с-атат-у-мес-т-у (произвеждане на (от) тъмнината, изгрев на ражданията). Ония, които се намират в тая страна се покланят на този велик бог в мига на съединението му с Изтока на небето, те се провикват: „Раждане! Раждане! Произвеждане! Произвеждане!“ Всяка душа от небесния път поднася почестите си на твоята душа; тя се съединява с нея и земята, с твоите същности, господаря на благоговението!
Богът — Слънце когато достигне до горното полукълбо, се издига, образувайки въодушевените същества в собствената им страна.
Аз съм вчера и познат ми е утрешния ден. Господар на възкресението, тайна на душата — създателка на боговете, която произвежда жизнените храни за ония, които се приближават до запада на небето, управител на Изтока, господар на лицата, които сияят в неговата светлина, господар на излизащия из тъмнината бъдещ живот.
Възвание към Ра: Лицето ти се развеселява от добрата истина която възвестяваш, която е влизането ти в небето на изходът ти на Изток.
А ето и текстовете от Библията.
Така той изпъди Адама; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.
Тогава излезе Каин от Господното присъствие и се засели в земята Нод, на изток от Едем.
Дотук сведенията за кръговрата юг — запад — север — изток са откъслечни и би могло да се приеме, че наистина има такъв символичен кръговрат, но най-категорично доказателство за него е запазеният вариант в Китай под името Бха Гуа.
§ 6:4:1. Бха Гуа.
Освен многото благодеяния които направил за хората, митичният китайски император Фуси, който живял в началото на третото хилядолетие преди новата ера, създал и Бха Гуа. Така е записано в книгата „Китайска митология“ от Дерек Уолтърс.
Бха Гуа е символичен модел на кръговрата при който се показва съотношението между двете тежнения през четирите периода на кръговрата в трите гуни — трите химически плътности на полето.
Тежнението разширение е представено с дълга права черта, а тежнението свиване с две по-къси (или една прекъсната). Поставяйки по един от тези два знака за всяка от трите гуни, един върху друг се образува знакът тричерта. Това е най древният пример за двоично записване на информация. Долната черта е за Тама гуна — твърдата плътност на полето, средната за Рама гуна — течната плътност и горната за Сама гуна — ефирната плътност на полето. Възможните комбинации между двата знака по тройки е осем тричерти.
Кръговратът се състои от четири периода от по три части всеки, общо дванадесет. Но първи и трети период са невидими и непознаваеми и затова в Бха Гуа са отразени като една част, а втори и четвърти със своите три части. Така общо отразените части в Бха Гуа стават осем. Осемте отразени части от кръговрата и осемте комбинации — тричерти между цяла и прекъсната линия са щастливо съвпадение и същност на Бха Гуа.
Днес Бха Гуа е известен с няколко варианта, но те почти винаги са неточни като графики и неразбираеми като текст. Две са причините които правят днешният Бха Гуа неразбираем. При линейния вариант отсъства неговата кръгова същност. А при кръговия и осмоъгълен вариант не се указва гледната точка. Четири от тричертите са отвесноогледални съответствия по двойки и затова е важно откъде ще бъдат гледани, отдолу или отгоре. Ако гледната точка не е посочена, те стават неразбираеми.
Това според мен е правилният вариант на линейния Бха Гуа:
Кръговратът Бха Гуа
Кръговият или осмоъгълен вариант на „Късно небесно подреждане“ на тричертите не е логичен. Предполагам, че има своя специфична същност защото е използван като компас от китайските мореплаватели. Изхождайки и от името му, предполагам, че вариантът „Ранно небесно подреждане“ е оригиналът, но е повлиян по-късно от прагматичното предназначение и използване на „Късното небесно подреждане“, като са сменени местата на някои тричерти и триизмерните посоки юг — запад — север — изток от кръговрата, с реалните двуизмерни земни географски посоки изток — запад — север — юг.
Ще представя правилният, според мен, Бха Гуа — „Ранно небесно подреждане“, в осмоъгълен вариант с правилното разположение на тричертите и тяхното съответствие на триизмерните посоки от кръговрата.
Гледната точка за графиката е нейният център. Тричертите трябва да се гледат от там
Но както Големият Зодиак е наложен като проекция върху земната година, за да се помни чрез Малкия Зодиак, така и Бха Гуа е наложен като проекция върху земната година, за да се помни, чрез Колелото на промените известно днес от книгата Идзин.
§ 6:4:2. Колелото на промените.
То е основата и началото на Астрологията. Отразява годишния кръговрат на промените в земното поле, които настъпват като следствие от движението и промяната на взаимното разположение на Слънцето, Земята и Луната. Поради различните скорости с които се извършват тези движения, позициите на трите небесни тела едно спрямо друго са винаги различни за определена дата в годините.
Времето между астрологическата причина — промяната на земното поле и метеорологичното следствие върху земната повърхност се вмества два пъти във всеки от четирите сезона от земната година, а сезоните се определят от четирите астрономически позиции на Земята спрямо Слънцето: Зимно и лятно слънцестоене и пролетно и есенно равноденствие. Така земната година е разделена на осем части.
Една осма част от годината, около 46 дни, е времето след което астрологичната промяна в земното поле, в магнитосферата ще се изяви, осъществи върху земната повърхност, като реална метеорологична, сезонна промяна. И не само като метеорологична промяна. Тези 46 дни са останали в съзнанието на народите като 40 дни и са важен срок в народните обичаи на българите и днес.
Осемте части са приблизително равни на четиридесет и пет дни и петнадесет часа. Но тъй ката годината е с нечетен брой дни — 365 и поради неравномерното движение на земята през годината, броят на дните в осемте части на Колелото на промените не е еднакъв.
Моделът, който ще видите по-долу е астрономически несъвършен защото е изкуствено създаден инструмент, в който са направени компромиси за да бъде той по симетричен и достъпен за ползване.
Колелото на промените отразява всички възможни взаимни разположения между Слънцето, Земята и Луната за всяка от осемте части за една година. Основна отправна посока в пространството за тази тройна система е галактическият център.
В книгата „Китайска митология“ е записано, че император Фуси е създал Бха Гуа — осемте тричерти, а ето какво пише за Идзин в нея:
Идзин — Книга на промените. Представлява сборник от кратки съждения, смятани за средство, чрез което Небето разкрива волята си.
В Бха Гуа знаците са тричерти, а в Колелото на промените стават шестчерти.
Бха Гуа се преобразува в Колело на промените по следният начин. Всяка тричерта образува осем комбинации — една със себе си и още седем с останалите седем тричерти. Осем комбинации за една тричерта умножени по осем тричерти прави шейсет и четири комбинации. Това е броят на шестчертите в Колелото на промените.
Какво символизират те?
Долните три черти са за тежненията в трите плътности на полето — в трите агрегатни състояния на материята около Земята. Долната е за земната кора, средната за водата, а горната за въздуха.
Горните три черти са за тежненията в трите плътности на полето — в трите агрегатни състояния на материята около Луната. Долната е за лунната кора, средната за водата, а горната за въздуха. Въпреки, че там няма видима хидросфера и атмосфера, тежненията съществуват и се променят.
Това е смисълът на шестчертите.
В „Китайска митология“, за създаването им е записано следното:
Заглавието, стихът и текстът за линиите съставляват основното съдържание на Идзин. За техен автор се смята владетелят Уън, а за хексограмите_ (шестчертите) _неговият син — владетелят У, основател на династията Джоу.
В книката „Китайска митология“, за Идзин можем до прочетем и следното:
При неотдавнашни археологически проучвания се откриха различни варианти на Идзин, разпространени през втори и първи век преди н.е. Стана ясно, че не съществува стандартен вариант нито за наименованията на хексаграмите, нито за реда, по който те се появяват… Текстът и адаптациите на Идзин в днешния им вид се основават на канонизиран вариант, изготвен много векове по-късно.
Защо Бха Гуа става Колело на промените? Защо някой или някои са решили и са създали Колелото на промените? Отговорите са два. Първият е: за да предсказват промените, следствията от влиянието на небесните тела тук, на Земята, а вторият е: защото тогава Луната се е появила на земният небосклон и е станала спътник на Земята.
Ако това наистина се е случило, тогава на Земята се е състоял потопът. Доказателство за това са големите океански и морски приливи и отливи които днес Луната предизвиква при обикалянето си около Земята.
Преди да стигнем до графиката на Колелото на промените ще припомня двоичното записване на двете тежнения.
Положителното тежнение на полето — ДА, чиято посока е разширение към междузвездния вакуум, се записва с дълга, права, водоравна черта, символ за единицата и първата противоположност.
Отрицателното тежнение на полето — АД, чиято посока е свиване към ядрото се записва с две къси, прави, водоравни черти, символ за двойката и втората противоположност.
Върхът на всяка от осемте части от Колелото на промените се изразява с графика от шест знака за двете тежнения, една дълга или две къси линии разположени един над друг, от долу нагоре: за твърдта, течността и ефира. Долните три са за Земята, а горните три за Луната.
Пример: Това е тричертата за периода Циен —
, през който тежнението на полето e положително и в трите агрегатни области на материята в околоземното пространство, описани от долу нагоре: твърдта, течността и ефира. Върхът му е на 22 юни, по пладне.
Пример: Това е тричертата за периода Кун —
, през който тежнението на полето е отрицателно и в трите агрегатни области на материята в околоземното пространство, описани от долу нагоре: твърдта, течността и ефира. Върхът му е на 22 декември, в нула часа. 
Колелото на промените е двоичен математически модел за промените на напрегнатостта на полето върху земната повърхност, следствие от движението на Луната около Земята и на Земята около Слънцето, ориентирани към галактическия център.
Тук се вижда ясно, че хелиоцентричната система е била не сама позната на нашите деди, но и единствена, каквато е и действителността.
Земното поле, между ядрото и междузвездния вакуум, е постоянна величина и би се променяло плавно и закономерно ако ги нямаше Слънцето, Луната и другите планети от Слънчевата система. Поради своите непрекъснати денонощни и орбитални движения те си влияят едно на друго. Естествено, най-мощното влияние върху Земята оказва Слънцето. Неговата активност създава сериозни проблеми в съобщенията, електроснабдяването, транспорта, човешкото здраве и на всичко намиращо се на Земята.
Когато върху слънчевата повърхност се появят петна, напрегнатостта на полето над тях се увеличава, а с това и „излъчването“ от Слънцето. Винаги, когато по някаква причина напрегнатостта на слънчевото поле се увеличи, това ще е неблагоприятно и за всичко намиращо се върху земната повърхност.
Кога Колелото на промените ще опише пълен кръг могат да отговорят само астрономите. Аз бих могъл да кажа само, че началото и краят на един кръговрат на Колелото на промените е моментът когато може да се прекара мислена права линия от галактическия център, която да пресече последователно през центъра им Слънцето, Земята и Луната, като навлезе в Земята през върха на периода Кун за северното полукълбо и излезе от Земята през върха на периода Циен за южното полукълбо.
Накрая ще направя обобщение и пояснение за времевите мерни единици, които са създадени още в древността, а някои от тях се използват непроменени и днес.
Слънчевите времеви мерни единици които се използват и днес са секундата, минутата, часът, денонощието, сезонът и годината.
За да се помни числото дванадесет от Кръговрата, денят и нощта са разделени на по дванадесет часа, а върху земната година се наслагва като проекция моделът на Големия зодиак с неговите четири сезона и дванадесет части именувани с имена на животни, които имат някаква идейна прилика със съответната част. Така годишната обиколка на Земята около Слънцето започва да се измерва с Малкия — Българският зодиак и неговите дванадесет зодии. Те, както и часовете са условни единици и нямат аналог в действителността. Думата зодия не е българска. В написаното за Българския зодиак в Симеоновия сборник, зодията е наричана с времеизмерителната единица, за битност — живот.
През шестнадесети век Българският зодиак е преобразуван от папа Григорий в съвременния Григориански календар. За целта Зодиака е бил завъртян напред с двадесет и пет дни и началото му се е преместило от седми декември на първи януари. През двадесети век Българският зодиак се върна отново при нас, но вече като календар. А ние в древността сме си имали и календар. Известно е, че той е най съвършеният календар за широка гражданска употреба, създаван някога на Земята. Българският календар е съвършено, изкуствено създадено времеизмерително средство което е обвързано единствено с годината. Четирите му сезона и дванадесетте му части са условни и не отговарят на действителните, но съвършената му форма го прави достъпен и лесен за ползване от простолюдието.
В написаното до тук отсъстват месецът е седмицата. Те са лунни времеви мерни единици. Месец е българска дума с две значения.
Първото е българското име на Луната. Луна е чуждица навлязла и уседнала в българския език след освобождението, с навлизане на европейските нрави у нас. Като име Месец се е ползвало и в трите граматически рода:
Настане вечер — месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;…
Огряла си месечината,
месечината во градината.
Ясний месечко се смей,
рог извил на небесата.
Второто значение на думата месец е времеизмерително — за един лунен цикъл. Който е чел индиански романи вероятно си спомня, че и те така измерват времето: с една луна, с три луни, което означава един или три лунни цикъла. По късно, в ново време названието месец остава и в Българския и в Григорианския календар като техен първообраз, въпреки че не съответства с тях като време.
Един лунен цикъл се състои от четири фази: новолуние, първа четвърт, пълнолуние и последна четвърт. Една фаза трае приблизително седем дни. Това е първообразът на седмицата.
Лунна година е безсмислен израз, защото по луната могат да се измерват като време само лунният месец и седмицата. Но Луната, заедно със Слънцето оказват най-същественото външно полево въздействие върху земното поле през годината и с това предизвикват промени в него. Слънцето предизвиква сезонните промени, а Луната цикличните. Всичко това е отразено в Колелото на промените. То се ползва и днес от големите религии за определяне на подвижните им празници.
Като по-голяма времева мерна единица в древността се е ползвал и дванадесетгодишният Юпитеров кръг — една обиколка на Юпитер около Слънцето. В него всяка година е била означена с точно определено животно и в целия кръг са се редували едно след друго дванадесетте животни, животно след животно. В българския език един от синонимите за животно е думата гад, гадина. Ако заменим животно с гадина, в Юпитеровия кръг ще се редуват гадина след гадина.
Гадина е първообразът на съвременната българска дума година. Така твърди Даниел Илиев и аз съм напълно съгласен с него.
Животните от Юпитеровия кръг не съвпадат със животните от Зодиака.
Пет Юпитерови кръга са шейсет години, десет са сто и двадесет години, двадесет и пет са триста години, петдесет са шестстотин години, а сто Юпитерови кръга са хиляда и двеста години.
По-долу е отпечатана стара тибетска графика, предоставена от архитект Слави Дончев. На нея са събрани няколко от символите за кръговрата, за които беше писана по-горе.
В средата на графиката е „Магическият квадрат“, с вписаните в него девет цифри — символ за деветте равнища на напрегнатостта на полето на всяка физическа система.
Вън от магическия квадрат, в първия вътрешен кръг е отпечатан кръговратът Бха Гуа, в неговия вариант „Късно небесно подреждане“.
Навън от Бха Гуа, в следващият кръг е отпечатан Зодиакът. Убеден съм, че идейно става въпрос за Големият Зодиак, въпреки, че животните там са от дванадесетгодишният Юпитеров кръг, неотменима част от българският календар, използван от българите в тяхното времеизмерване до деветнадесети век.
Тези три символа са вписани в „Небесната костенурка“, а тя е вариант на кръговрата „Кхан“.
Петте фигури в горния край на графиката са „Панча Маха Бхудта“ — Петте велики елемента: етер, въздух, вода, земя и огън (тази последователност не е по графиката). Първите четири са пространството, а петият е времето.
Това се вижда от пръв поглед, но вероятно там, както и в други древни документи се съдържат още много безценни съкровища. § 6:5. Кръговратът Кръст.
Кръговратът се извършва в четири периода с дванадесет части. Поради това първото значение на Кръста е символ за кръговрата. Четирите му рамена са символи за четирите периода от кръговрата.
Днес историци в България издигат и поддържат тезата, че някои владетели в Кубратова, а по-късно и в Дунавска България са приели Християнството още преди покръстването на Борис. Основание за това им дават кръстовете върху откритите печати на Кубрат, Аспарух и Органа, върху някои от съдовете в златното съкровище от Наги сент Миклош, от каменни релефи и от други източници. За тези историци те са християнски кръстове, на аз мисля, че са кръстове — символи за кръговрата.
Разглеждайки кръста от таса, от съкровището от Наги сент Миклош и каменния релеф на богомилски кръст от Босна виждаме, че всяко от четирите му рамена завършва с трилистник — символ за трите части на всеки от четирите периода от кръговрата на развитието на всяка физическа система и в частност на нашата планета, Земята. Общо за четирите рамена те са дванадесет — основата на Зодиака. В средата на кръста от таса има окръжност с точка в средата. Това е знакът за третия период от кръговрата и за физическо ядро и в частност за ядрото на Земята. А ние вече знаем, че:
Има ядро — има нещо, няма ядро — няма нищо.
Затова в средата на този кръст е знакът за земното ядро, защото благодарение на него (на ядрото) и заради него се осъществява кръговратът с неговите четири периода и дванадесет части.
От този предхристиянски кръст се е запазила и до днес формата на кръстовете върху много от църквите в България, на които всяко рамо завършва с малък кръст или с трилистник.
Но дори и кръстът да не е орнаментиран с трилистници, той пак е кръст символ за кръговрата. Всяко от неговите рамена има три страни. За четирите рамена те са дванадесет
Тук считам за необходимо да направя уточнение и пояснение относно названието „Зодиак“ и неговият смисъл в древността и днес.
Всички знаем, че сега то звучи лековато за сериозния човек и изследователите. И с право, като се има предвид съвременния начин за ползване на зодиака във вестници, списания и отделни книги, с претенции за изчерпателност и задълбоченост по въпроса.
Ще се върна в началото, в древността. Първичният смисъл, съдържанието на Зодиака носи информация за раждането, еволюцията и отмирането на материята. За същността на пространството и времето. Но тъй като те са абстрактни и недостижими за обикновените хора, древните наши праотци са се постарали тези знания да останат в паметта на хората като са направили няколко важни неща.
Първо. Разделят втората половина от кръговрата на дванадесет части, за да се поддържа култа към числото дванадесет. За всяка от тези дванадесет части са избрали дванадесет символа, предимно животни с някаква идейна прилика със съответната част. Това е Големият Зодиак.
Второ. Разделят небесния кръг на нашата галактика на дванадесет участъка със същите имена. Това е Звездният Зодиак — картата на Млечния път.
Трето. Разделят земната година на дванадесет зодии-месеци със същите имена. Това е Малкият — Българският Зодиак.
Думата зодия е само формално название за една от дванадесетте части на кръговрата, означена с определено животно. Българската дума за зодия, за част от кръговрата е живот. Така е записано в Симеоновия сборник, където е описан и нарисуван Българският зодиак.
Мисля, че живот е правилното название, защото животът е време, а всяка част от кръговрата е следствие от предишната и причина за следващата.
§ 6:3:1. Големият Зодиак.
Той е част от кръговрата и обхваща неговата втора половина. От средата на третия период, целия четвърти период и половината от първия период. Той е малката тайна, за създаването, съществуването и разграждането на материята около земното ядро.
Този път — процес е еднократен, вторият полукръг от кръговрата, но е обособен като самостоятелно интелектуално творение и условно представен като многократно повтарящ се затворен кръг, който започва отдолу, стига до горе и завършва отново долу. По същия начин са структурирани Малкият зодиак, Колелото на промените и календарът.
Имената на зодиите са подбрани така, че да изразяват най-характерното действие на Закона през зодията. Да подчертаят изявата на Закона през време на всяка от тях.
Същият смисъл имат и аватарите на бог Вишну в Индия.
Аватара, буквално означава „слизане“, „спускане“ — бог слиза на Земята и добива видима форма, защото само на Земята е мястото, където човек може да го възприеме със сетивата си. Божественият дух може да пребивава навсякъде в пространството непроявен, нероден, недвижим… Индуистките философи винаги завършват с думите, че Бог е един и че всяка физическа проява е мая, илюзия, резултат от ограничените ни мисловни възможности.
Начало и на трите зодиака е зодията Стрелец. Тя е символ за непорочното зачатие. А защо е Стрелец?
В древността човек е могъл да въздейства на разстояние само с няколко оръжия: камък хвърлен с прашка, бумеранг, копие и стрела. Копието по далекобойност не може да се сравнява с останалите три, а камъкът и бумерангът нараняват целта само външно. Единствено стрелата пробива и влиза в целта. Освен това по форма тя е точно целенасочена в пространството. Но посоката и целта са избор на стрелеца. Затова зодията е Стрелец.
Втората зодия е Козирог. В Българския зодиак тя е Еднорог. Защо козирог и защо еднорог?
За да си обясним това трябва да пренесем гледната точка вътре в ядрото. А то е затворено кълбо. За да започне да излъчва то трябва да се отвори. Сферата която трябва да се отвори е небето за гледащия отвътре. Но за яснота ще се върнем на Земята запазвайки естествените позиции на човека и небето. За древните, дивите кози са животните достигащи най-високо по скалистите зъбери на планините и съответно най-близо до небето. Естествено е те да го достигнат и пробият, но за целта техните рога не са най-подходящите. Затова се съчетават козирог и еднорог.
Третата зодия е Водолей. След като сферата на ядрото е вече пробита то ще започне да излъчва. Но какво? Древните наричат съдържанието, това което изпълва Всемира Водите. Космосът е прозрачен като вода. Едната противоположност изтича от другата и се втича в Черната дупка. След това, при зодия Водолей тя извира от ядрото и потича към вакуума и накрая ще се влее в него. Но някой контролира този процес и насочва Водите. Затова зодията е наречена Водолей. В астрономията това са неутронните звезди.
Четвъртата зодия е Риби. След като водата потече, ядрото започва да излъчва само един вид елементарни частици, които преминават последователно в три различни качествени състояния — светлина, топлина и звук. От тях се изгражда цялото материално многообразие, като се изграждат първо елементарните частици, а след това и атомите. В древността атомите са оприличавани на риби, защото и те като рибите се раждат и плуват във Водите. В астрономията така излъчват звездите, каквото е и нашето Слънце.
Петата зодия е Овен. Защо Овен? Тук ще пренесем гледната точка в Слънчевата система и ще погледнем Юпитер отблизо. След като ядрото започне да излъчва, след време излъчването става по-интензивно, а излъчените елементарни частици и образувалите се атоми се умножават. Променя се и напрегнатостта на полето около ядрото, така че произведените атоми се групират помежду си и се задържат близо до него.
Тук ще припомня, че материята около ядрото се изгражда от горе на долу. Първо се изгражда най-външния слой — ефирът, т.е. всичко в околоземното пространство което не е твърдо или течно. И така от горе надолу се изгражда първо ефирът и после в него се задържат, примесват и увеличават пари, които след време ще образуват течността. И накрая под течността ще се образува твърдта.
Зодия Овен е символ на етапа от развитието на физическата система когато ядрото е обвито с гъсти пари и под тях се образува течност. В това състояние е днес Юпитер. Неговата атмосфера е оприличена от древните на овчето руно.
Шестата зодия е Телец. След етапа в който е сега Юпитер, течността ще се увеличава, а напрегнатостта на полето около ядрото ще се променя и отдолу, под течността ще се образуват твърди елементи, които ще се групират и постепенно ще образуват твърда кора около ядрото. Твърдта ще се увеличава докато части от нея излязат над течността, а това вече ни е съвсем познато. Твърдата обвивка около ядрото, земната суша е символизирана с бика. Той е най-здравото и силно животно в нашия бит, с изявена мускулатура.
Седмата зодия е Близнаци. След като на Земята се е образувала твърдта и полето около ядрото е такова, че позволява наличието и съществуването едновременно на ефира, течността и твърдта, върху земната повърхност се изгражда многообразие от материални форми, които съществуват за определено време в зависимост от промените на полето в околоземното пространство.
Зодия Близнаци е върхът, средата на периода Кхала — Самар от Кръговрата. В тази зодия развитието на материята достига своя зенит, върха, най-горната точка от кръга на Големия зодиак. Първата половина от зодията е възходяща, а втората низходяща. Затова символично е представена с близнаци. Символ за тази зодия е и двуглавият орел.
Осмата зодия е Рак. По-горе писах, че материята около ядрото се изгражда отгоре надолу през първата половина на Големия зодиак. През втората половина тя се разгражда по същия начин, от горе надолу. След време от околоземното пространство ще изчезне първо ефирът, а после и течността. Твърдта ще остане последна, като камъни и прах. Днес в това състояние са Марс и Луната. А когато втората противоположност от ядрото, излъчвайки се се изчерпи, каменната твърд ще се раздроби и ще се понесе в космоса като поток от каменни отломки. Началото на този път е зодия Рак.
Деветата зодия е Лъв. При разграждането си материята ще се раздробява и умалява до ниво елементарни частици, а те ще бъдат излъчени в междузвездното пространство. Но в тази зодия каменната твърд ще се раздроби на едри късове — астероиди. Процесът е опреличен на убиването и разкъсването на жертвата от лъва.
Десетата зодия е Везни. С везните се теглят малки тежести и се установяват най-малките разлики в теглото. Те са символ за етапа в който елементарните частици се излъчват от околоядреното пространство в космоса.
Единадесетата зодия е Скорпион. Знайно е, че опашката на скорпиона с отровния шип е извита в кръг и стои над главата му. Това символизира края на кръга на Големия зодиак. Освен това съществува поверие, че скорпионът при опасност си забива отровното жило в главата и така се самоубива. Това е символ, че след тази зодия през която ядрото се изчерпва, остават само раздробени каменни късове и нищо вече не напомня за съществуването на тази физическа система.
Последната, дванадесета зодия е Дева. Тя символизира отново зареденото ядро, очакващо непорочното зачатие.
Това е смисълът на зодиите от Големия зодиак, представен условно като многократно повтарящ се кръг. За разлика от него в Малкия зодиак кръгът реално е затворен и реално се повтаря многократно на едно място с едни и същи физически, химически и биологични системи. Това е годината с нейните сезонни промени, обусловени от промяната на полето върху земната повърхност, заради случайното сегашно състояние на наклона на земната ос спрямо слънчевите лъчи. Ако оста на земното кълбо не е наклонена спрямо слънчевите лъчи, няма да има метеорологична година с нейните сезони. Но наклонът на земната ос е факт и е позволил на древните да сътворят времеизмерителния инструмент Малък зодиак, от който произлизат съвременния Григориански и древния Български календар.
§ 6:3:2. Малкият Зодиак.
Времето е в нас и ние сме във времето.
То нас обръща и ние него обръщаме.
Васил Левски
Времето, това неуловимо и необяснимо нещо или може би нищо, винаги ни е вълнувало. Хиляди години човекът — ловец се е опитвал да го улови и опитоми, като диво животно. Но то е като водата в шепите, винаги изтича.
И кое време да лови? Своето, на водата която тече като него, на Луната, на Слънцето? Всяко нещо има свое време и те всички са различни. Някои са променливи, други не. И така от улов на улов ловецът трупа опит и знания за времената. Избира си едно от тях и започва да съизмерва другите с него.
Днес ние използваме времето на околоосното въртене на Земята и земната обиколка около Слънцето за мерни единици спрямо всички други времена. Дори и днес още се използва времето на лунната обиколка около Земята, а в древността се е използвало и времето на юпитеровата обиколка около Слънцето. С установяване на времена — мерки стигаме до календара.
Що е календар?
Всички знаем че има различни календари, започващи в различно време от годината. Съдържащи различен брой месеци, седмици и дни. Всички те някога и някъде са служили на хората.
Самият факт, че съществуват много календари доказва, че някои са по-точни, други не. Същият факт ни убеждава, че и ние можем да си измислим календар. Той може да започва по всяко време на годината, защото тя е кръг. Може да съдържа произволен брой месеци, седмици и дни в тях. Може да е лесен за употреба, може и да не е. Но ние ще го направим според нашите знания, умения и изисквания за сезонните работи през годината. А за начало на новото летоброене ще поставим някоя важна дата от нашия бит.
От казаното до тук може да се обобщи, че календарът е измислено от човека средство за времева ориентация в годишния кръговрат. Той е субективна истина. Тя може да е близо до обективната истина в действителността, в природата, а може и да не е. Знаем, че има прецизни и точни календари, но с тях си служат само астрономи и математици. В ежедневието се употребяват календари с различни недостатъци.
Съчетаването на точността и прецизността на професионалните календари и изискванията на бита и ежедневието е мярката за качество на всеки календар.
За наша радост и за наша гордост дедите ни са създали най-практичния и точен календар за широка гражданска употреба. Такъв е той и до днес.
Но в наше време се ползва Григорианският календар. Той е наложен с була от папа Григорий XIII, през октомври 1582 г. За негова основа е послужил проектът на проф. Луиджи Лилио Гарали от Перуджа.
Всички познаваме този календар и вероятно много от нас са се питали:
Защо годината започва именно на първи януари?
Защо броят на дните в месеците е различен — 28, 29, 30 и 31?
Защо броят на дните в сезоните и полугодията е различен?
Защо се редуват месеци с различен брой дни, без никакво основание за това?
Защо февруари е толкова къс?
Всички тия недостатъци на Григорианския не съществуват в Българския календар. В него всичко е точно, ясно, логично обосновано и непроменливо.
За това е писано много в последните години и не е необходимо да повтарям вече известни неща.
Сравнявайки двата календара някои хора, а вече и организации у нас, повдигат въпроса за замяна на съвременния календар с нашия — българския, заради неговото съвършенство. Прагматичното мислене на тези хора и навярно известна доза национална гордост, и то с основание, ги кара да желаят замяната на чуждия — несъвършен календар с родния — български. Цялата известна информация в написаното по тази тема им дава основание за това.
И аз, като човек уважаващ реда и симетрията си мислех същото. Безспорно това ще е крачка напред. Пък и ще заменим нещо чуждо с нещо българско. Оказа се обаче, че ако го направим ще заменим нещо българско с друго българско нещо, защото съвременният Григориански календар също е български. И той, и Българският календар произлизат от древния Български Зодиак.
Българският Зодиак е подчинен на две главни условия.
Първо. Той е ориентиран точно спрямо четирите астрономически точки — зимно и лятно слънцестоене, пролетно и есенно равноденствие.
Второ. Той е близо до математическото съвършенство за началата, върховете и краищата на зодиите — месеци и броя на дните в зодиите, сезоните и полугодията, доколкото за това позволява първото условие.
Най-древният аналог на Българския Зодиак е в древния Шумер. Той започва със зодия Стрелец, която е наричана само Мул Гула — Великата зодия, докато всички останали имат по няколко имена.
Друг източник на сведения за Българския Зодиак е Симеоновият сборник, изнесен в десети век в Русия и известен днес като Изборник на Светослав. Там е описан и нарисуван Българският Зодиак с начална зодия Стрелец.
Но Българският Зодиак е ползван от колобрите и посветените велможи, а за удобство е бил създаден за широка гражданска употреба Българския календар. Лесен за запомняне и боравене с него, той и до днес е най-съвършения създаван някога календар за широка гражданска употреба.
Българският Зодиак, освен че е бил ползван в България до времето на Симеон, е пренесен и в Италия от Алцековите българи, от богомилите или от предишните преселения на българи на Апенинския полуостров. Там папа Григорий го установява като официален календар, с който светът си служи и днес. За това писа и Йордан Вълчев в книгата си „Календар и слово“.
Единственото, което е направил папа Григорий е било да измести началото на съвременния календар девет дни след Коледа в Българския Зодиак и Нова година в Българския календар, за да не се обезличи големият християнски празник Рождество Христово. Но най-вероятно е знаел и за деветте Мръсни дни, от Коледа — 22 декември до 1 януари — Суров ден, денят на новото слънце от българската целогодишна празнично-обредна система. Затова е поставил съвременната Нова година на Суров ден (светлия ден), след Мръсните (черните)дни.
Седмицата в Българския календар е започвала в Неделя. Самото име подсказва, че Неделята е неработен ден. Седмиците се повтарят една след друга и е без значение дали Неделята ще се счита за ден първи или последен от седмицата, както е в Григорианския календар. Днес Неделята е почивен ден след трудовата седмица, а в древността е била ден първи, ден за размисъл и планиране на дейността за предстоящата трудова седмица. С това нашите деди поставят разума преди труда, както за всяка дейност в своя живот.
Денят Неделя не е броен. Бройни имена получават някои от останалите дни на седмицата.
Първият е Понеделник. Той не получава числово название, например Пръвник, защото така директно ще бъде посочен като пръв ден от седмицата. Не е наречен и Вторник защото Неделята не е броен ден, а е получил най-точното име Понеделник — След Неделник, като с това се утвърждава Неделята като ден първи.
Думата по се е употребявала в някои наши диалекти като синоним на след. В средновековието, така е образувано названието помаг, помаци — хора следващи мага. Това е времето на насилственото покръстване на българите от княз Борис I, предизвикало съпротива в част от народа, предвождана от своя Маг (вероятно Боян), за отстояване на старата духовност.
Дори и днес по се употребява като синоним на след. В шоплука може да се чуе „оди по мене“, върви след мен.
Вторият броен ден естествено е наречен Вторник.
Третият ден не е наречен с бройно име, а с името Сряда — среда. С това се указва, че Сряда е реалната среда на седмицата, което също уточнява, че Неделята е ден първи.
Четвъртък и Петък са наречени с естествени бройни имена.
Последният ден има лично, а не бройно име — Събота. То не показва собствения си смисъл, но логично и звуково най-близо до него стои руската дума забота — грижа. Не е невъзможно първите два звука да се променят от за на съ, но звукосъчетанието съ е често използвана представка в езика ни и означава съвместно действие: съученик, съселянин, съотборник и др. Възможно е първообразът да е бил съ/ра/бота — съвместна работа в общински и държавни дела, като строежи на крепости, напоителни канали, валове и др. Нещо като ленинските съботници, които по-възрастните вероятно още помнят. По същия начин са образувани и думите събор — съвместна борба и събран — съвместна бран. И двете означават рат, война, но по-късно в тях остава само смисъла за събирането на войската под знамената събор и събрание, а днес те вече имат трето значение — събиране на много хора на едно място.
Трета възможност е чуждата дума сабат, шабат, но в речника за чуждите думи пише, че тя означава последният неработен ден от седмицата, а това ни отвежда пак в началото. Освен това събота, сабат или шабат са една и съща дума, което означава общ произход, но от кой език и от кой народ никой не е в състояние да докаже.
Неделята е началото на седмицата и затова е приета и за ден за житейското начало, ден за сватби и кръщенета, а Съботата ката ден последен от седмицата е определен за края на житейските неволи и радости и затова е определена като ден за почитане на мъртвите. Това е възприето и от църквата.
В календара ползван в Съединените щати днес, седмицата започва в Неделя.
Как са изписвали датите в древността?
Водещо е било астрологичното начало, а астрологичните различия между зодиите са по-осезаеми и ясни от тези на отделните дни. И за да се изведе на преден план числото дванадесет, първо се е изписвала зодията, съответно месеца от календара и след това денят и годината.
И този начин на записване е наложен като календарна особеност в САЩ. Също там е наложено отброяване на часовете през денонощието да става на два пъти по дванадесет. Преди полунощ — РМ и след полунощ — АМ. Така отново се акцентира на числото дванадесет.
Доказателства за истинността и древността на Българския Зодиак.
Доказателство първо. Хронологично сведенията за Българския Зодиак са преди налагането на Григорианския календар.
Доказателство второ. Всички въпроси за несъвършенствата на съвременния календар, които си зададохме по-горе, получават своите отговори в Българския Зодиак.
Абсолютността, на условие първо — ориентиране на Зодиака спрямо четирите астрономически точки налага, по условие второ — математическото съвършенство, броя на дните в месеците да е такъв, че върхът на всяка зодия да е в средата на месеца, а върхът на всеки сезон да съвпада с една от астрономическите точки. Това е наложило броя на дните и в съвременния календар.
Що се отнася до различието на броя на дните в сезоните и полугодията, за това е „виновен“ февруари. Защо той има 28/29 дни. Зодиакът дава отговор и на този въпрос. Защото Земята през февруари се движи по-бързо с около три дни в сравнение с останалата част от годината. Това е по условие първо, което е наложило по условие второ да се отброят толкова дни за февруари.
От казаното до тук се вижда, че Българският Зодиак е точна снимка на действителното положение и движение на системата Земя — Слънце, а не пригоден натъкмен, скалъпен по нечие желание и за някакви нужди. От тук следва още, че няма и не може да има друг Зодиак. Обективната истина в природата е една и истинският Зодиак може да е само един и това е Българският. Всичко друго е измислица.
Вероятно разглеждайки приложените таблици читателят ще се изненада от ранните дати за началата на сезоните в Зодиака. Основанието за това е, че Зодиакът отразява астрологичната причина, а календара метеорологичното следствие.
Ще дам пример с нещо обикновено, от бита. Когато сутрин поставяме съд с вода за чай върху огъня, това е причината, началото. След десет минути, когато водата заври, това е следствието, върхът.
Същото е и със Земята. Астрологичните промени настъпват в магнитосферата, в околоземното пространство и са причината която ще се изрази като осезаемо следствие върху земната повърхност като метеорологични, сезонни промени със закъснение от месец и половина, поради инертността на процесите върху масивното небесно тяло — планетата Земя.
Зодиакът следва и отчита промяната на наклона на земната ос спрямо слънчевите лъчи в дадена географска точка, изразяваща се в промяна на съотношението тъмно — светло, нощ и ден. А температурните промени сме регистрирали и отразили в календара. Справките за времето на тяхната промяна правим пак там.
Доказателство трето. Това са многобройните сведения от нашата история, бит и култура свързани с Българския Зодиак, което ми дава основание да твърдя, че нашата празнична система от времето преди налагане на християнството се основава на Зодиака. Не съм специалист в тази област, затова само ще спомена някои дати без коментар.
Днес изследователите у нас са единодушни, че в древността българската година е завършвала и започвала на 22 декември. На 21 декември от Зодиака е Бъдни вечер, а на 22 Коледа — краят и началото на астрологичната година и Зодиака.
На 24 декември е Бъдни вечер, а на 25 Рождество Христово, според църковния календар.
На 6 януари е Бъдни вечер, а на седми Рождество Христово по Юлианския календар, ползван от старостилните църкви. В Зодиака на 6 януари завършва зодия Стрелец, а на седми започва зодия Козирог.
На 22 март, според Зодиака е върхът на зодия Риби и на астрологичната пролет. Тогава се е празнувал върхът на периода „Парамардха“ — денят „Дхаурус“.
Днес в средноазиатските държави той е възприет от Исляма и се празнува на 21 март с името „Науруз“ — иранската Нова година, а в Християнството е разделен на две, „Сирница“ и „Великден“.
На 6 май според църковния календар е Гергьовден. Според Зодиака на 6 май завършва зодия Овен. Това е причината на Гергьовден да се принасят в жертва агнета и овни. На седми май започва зодия Телец. Тогава е Летов ден — началото и на астрологичното лято.
Според Зодиака 22 юни е Енник, Енинак — върхът на астрологичната година, астрологичното лято и на зодия Близнаци.
На 24 юни е Еньовден — ден за бране на билки.
На 6 август е Преображение. Според Евангелието тогава Христос се е преобразил пред своите ученици. Според народа тогава Слънцето се обръща и поема обратния път. Според Зодиака на шести завършва зодия Рак. Тогава завършва и астрологичното лято. На 7 август започва астрологичната есен.
На 6 ноември е Никулден. Според Зодиака тогава завършва зодия Скорпион.
В обяснението за зодия Риби от Големия Зодиак е записано:
В древността атомите са оприличавани на риби, защото и те като рибите се раждат и плуват във Водите.
Това се отнася за първата, възходящата половина от Зодиака, когато материята около Земята се изгражда, а през втората половина, низходящата, когато материята се разгражда, в зодия Скорпион всички елементарни частици и атоми се излъчват в пространството, а с това и долната вода от ядрото. Така физическата система престава да съществува. Затова на Никулден се принасят в жертва риби, а свети Никола е покровител на моряците.
На 21 ноември от църковния календар е Въведение Богородично. Според Евангелието на този ден Дева Мария е въведена в храма господен. Според Зодиака на 22 ноември е върхът на зодия Дева. В следващата зодия Стрелец е непорочното зачатие.
Това са само няколко празника, но те са основни и показателни за връзката на старото и новото време с Българския зодиак.
Българският зодиак
Зодия Начало Връх Край Брой на дните
1. Стрелец 7.12 22.12 6.1 31
2. Козирог 7.1 22.1 6.2 31
3. Водолей 7.2 21.2 6.3 28/29
4. Риби 7.3 22.3 6.4 31
5. Овен 7.4 22.4 6.5 30
6. Телец 7.5 22.5 6.6 31
7. Близнаци 7.6 22.6 6.7 30
8. Рак 7.7 22.7 6.8 31
9. Лъв 7.8 22.8 6.9 31
10. Везни 7.9 22.9 6.10 30
11. Скорпион 7.10 22.10 6.11 31
12. Дева 7.11 22.11 6.12 30
Общо дни 365/366
Сезон Начало Връх Край Брой на дните
Пролет 7.2 22.3 6.5 89/90
Лято 7.5 22.6 6.8 92
Есен 7.8 22.9 6.11 92
Зима 7.11 22.12 6.2 92
Общо дни 365/366
Коледа 22.12
Българският календар
Месец Начало Край Брой на дните
1. Първи 23.12 22.1 31
2. Втори 23.1 21.2 30
3. Трети 22.2 23.3 30
Общо дни тримесечие 91
4. Четвърти 24.3 23.4 31
5. Пети 24.4 23.5 30
6. Шести 24.5 22.6 30
Общо дни тримесечие 91
7. Седми 23.6 23.7 31
8. Осми 24.7 22.8 30
9. Девети 23.8 21.9 30
Общо дни тримесечие 91
10. Десети 22.9 22.10 31
11. Единадесети 23.10 21.11 30
12. Дванадесети 22.11 21.12 30
Общо дни тримесечие 91
Общо дни година 364
Забележителни дни:
Нова година — 22.12. Триста шестдесет и петият ден от годината — неотбелязан в древно българския календар с число, а с лично име — ин, Инник, Ининак, Игнажден.
Уравнителен ден — 22.6. Между шестия и седмия месец. Триста шестдесет и шестият ден от годината — неотбелязан в древно българския календар с число, а с лично име — ЕН, Енник, Енинак, Енювден.
По Йордан Вълчев и Петър Добрев § 6:4. Кръговратът Юг — Запад — Север — Изток.
В началото, преди да станат двуизмерни географски посоки тези четири названия са били означения за четирите периода от Кръговрата.
Съвременните български думи запад и изток са думи изразяващи движенията през втори и четвърти период на кръговрата.
Думата запад идва от глагола западам. Той е различен от падам. Могат да западат цели държави, райони, градове, стопански отрасли, родове, хора и т.н. Това означава, че материята през втория период от кръговрата не само пада надолу, но и че губи качества като се свива, стича и втича в черната дупка.
Това е западът за древните.
Думата изток също е ясна и идва от глагола изтичам. Изтичането на материята от земното ядро през четвъртия период от кръговрата, разширението и движението и към междузвездния вакуум.
Днес определянето на географските посоки в северното полукълбо чрез позицията на човешкото тяло става по два начина, посредством два ориентира.
През деня, по пладне, трябва да застанем с лице към слънцето с разперени ръце. Тогава ще знаем, че лицето ни сочи юг, тилът ни север, лявата ръка изток, а дясната запад.
През нощта трябва да застанем с лице към полярната звезда и да разперим ръце. Лицето ни ще сочи север, тилът ни юг, лявата ръка запад, а дясната изток. Ако искаме да превърнем нощната поза на нашето тяло в показател за четирите периода от кръговрата, то тогава трябва да знаем, че краката ни ще сочат севера — земното ядро, главата ни юга — междузвездния вакуум, лявата ръка залеза, запада — втория период и дясната ръка изгрева, изтока — четвъртия период от кръговрата.
Възможно е това да е причината поради която някои древни общности при погребение са полагали мъртвите с краката на север.
Юг, днес, като физика означава и топло, а топлината предизвиква разширение. Най-топло е на юг, от което следва, че там е максималното разширение. Това е символиката определяща юга като първи период от кръговрата.
За втория период — запада е следният откъс от „Книга за долното полукълбо“ от древен Египет, а откъсът се нарича „Басня за слънчевата лодка“.
1-я час на нощта. — Той слиза, този велик Бог, под земята, „арит“ на западния небосклон, който има окръжност 120 атруи; Боговете които са с него, минават в този арит. Той не се приближава до боговете на долното небе. Величието на този велик Бог достига тогава до Уер-нес (небето) в едно поле, 309 атруи дълго и 120 атруи широко. Нте-му-ра е името на това първо поле на долното небе. Хенба-в-ш-у е името на боговете, които са с него. Погребалните почести, които се получават на земята с облеклото на истината (мумията), се пренасят в голямото долно небе.
Ето и още един цитат от свещена книга на древен Египет. „Книга за излаза от деня“, погрешно преведена като „Книга на мъртвите“. Цитатът е от „Глава за обществото на боговете“:
О, ти, който установяваш намиращата се у мене тайна, произвеждайки преобразуванията, като Хепра, излизайки във вид на кръг за да осветяваш! Аз съм бил заченат на Западната част на Небето, аз давам светлина на душите в техния ковчег, аз хвърлям лъчи върху ония, които се намират затворени в клетка.
Аз приготвям добър път към вратите Тиау; върша това, защото придружавам оногова който е отпаднал и изнемощял, подкрепям го, защото онзи, който плаче е онзи от Западняците, когото спасявам, на когото аз съм Богът Акер от областта Акер.
Ето и още един откъс от „Книга за излаза от деня“, който се отнася и за втори и за четвърти период:
Аз съм вчера и познат ми е утрешния ден. Господар на възкресението, тайна на душата — създателка на боговете, която произвежда жизнените храни за ония, които се приближават до запада на небето, управител на Изтока, господар на лицата, които сияят в неговата светлина, господар на излизащия из тъмнината бъдещ живот.
За третия период има сведение от Индия:
Кубера — Бог на духовете, пазител на Севера. Той е бог на мъртвите и богатствата. Негова обител е Прабха, наричана още Алака, разположена в Хималаите с разкошен парк върху планината Мандара. Кубера притежавал всичкото злато, сребро и скъпоценни камъни на земята. Наричат го още бог на богатствата.
Кубер е бог и владетел на богатствата, защото символично се е считало, че всичко материално не само излиза от земното ядро, но и че се съхранява там. Към това ни насочва и следният текст за Курма-аватара на бог Вишну в Индия която се превежда — костенурка:
По време на първата космическа епоха, или Сатяюга, Вишну приел образа на костенурка и се спуснал до самото дъно на първичния океан, за да изнамери отново някои съкровища, изчезнали по време на потопа.
Потопа е вторият период от кръговрата, а Сатяюга е началото на четвъртия.
За четвъртия период от кръговрата има сведения от древен Египет и от Библията. За Египет са от „Книга за долното полукълбо“, „Басня за слънчевата лодка“, края на текста за дванадесетия час на нощта:
… Величието на този бог достига до тая страна, която е краят на безусловната тъмнина. Раждането на този велик бог, който се е появил в Хепер (бъдещия живот) е станало в тая страна. Името на вратата на тая местност е Тен-нете-у (врата на боговете). Името на това място е Хепер-т-кеку-с-атат-у-мес-т-у (произвеждане на (от) тъмнината, изгрев на ражданията). Ония, които се намират в тая страна се покланят на този велик бог в мига на съединението му с Изтока на небето, те се провикват: „Раждане! Раждане! Произвеждане! Произвеждане!“ Всяка душа от небесния път поднася почестите си на твоята душа; тя се съединява с нея и земята, с твоите същности, господаря на благоговението!
Богът — Слънце когато достигне до горното полукълбо, се издига, образувайки въодушевените същества в собствената им страна.
Аз съм вчера и познат ми е утрешния ден. Господар на възкресението, тайна на душата — създателка на боговете, която произвежда жизнените храни за ония, които се приближават до запада на небето, управител на Изтока, господар на лицата, които сияят в неговата светлина, господар на излизащия из тъмнината бъдещ живот.
Възвание към Ра: Лицето ти се развеселява от добрата истина която възвестяваш, която е влизането ти в небето на изходът ти на Изток.
А ето и текстовете от Библията.
Така той изпъди Адама; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.
Тогава излезе Каин от Господното присъствие и се засели в земята Нод, на изток от Едем.
Дотук сведенията за кръговрата юг — запад — север — изток са откъслечни и би могло да се приеме, че наистина има такъв символичен кръговрат, но най-категорично доказателство за него е запазеният вариант в Китай под името Бха Гуа.
§ 6:4:1. Бха Гуа.
Освен многото благодеяния които направил за хората, митичният китайски император Фуси, който живял в началото на третото хилядолетие преди новата ера, създал и Бха Гуа. Така е записано в книгата „Китайска митология“ от Дерек Уолтърс.
Бха Гуа е символичен модел на кръговрата при който се показва съотношението между двете тежнения през четирите периода на кръговрата в трите гуни — трите химически плътности на полето.
Тежнението разширение е представено с дълга права черта, а тежнението свиване с две по-къси (или една прекъсната). Поставяйки по един от тези два знака за всяка от трите гуни, един върху друг се образува знакът тричерта. Това е най древният пример за двоично записване на информация. Долната черта е за Тама гуна — твърдата плътност на полето, средната за Рама гуна — течната плътност и горната за Сама гуна — ефирната плътност на полето. Възможните комбинации между двата знака по тройки е осем тричерти.
Кръговратът се състои от четири периода от по три части всеки, общо дванадесет. Но първи и трети период са невидими и непознаваеми и затова в Бха Гуа са отразени като една част, а втори и четвърти със своите три части. Така общо отразените части в Бха Гуа стават осем. Осемте отразени части от кръговрата и осемте комбинации — тричерти между цяла и прекъсната линия са щастливо съвпадение и същност на Бха Гуа.
Днес Бха Гуа е известен с няколко варианта, но те почти винаги са неточни като графики и неразбираеми като текст. Две са причините които правят днешният Бха Гуа неразбираем. При линейния вариант отсъства неговата кръгова същност. А при кръговия и осмоъгълен вариант не се указва гледната точка. Четири от тричертите са отвесноогледални съответствия по двойки и затова е важно откъде ще бъдат гледани, отдолу или отгоре. Ако гледната точка не е посочена, те стават неразбираеми.
Това според мен е правилният вариант на линейния Бха Гуа:
Кръговратът Бха Гуа
Кръговият или осмоъгълен вариант на „Късно небесно подреждане“ на тричертите не е логичен. Предполагам, че има своя специфична същност защото е използван като компас от китайските мореплаватели. Изхождайки и от името му, предполагам, че вариантът „Ранно небесно подреждане“ е оригиналът, но е повлиян по-късно от прагматичното предназначение и използване на „Късното небесно подреждане“, като са сменени местата на някои тричерти и триизмерните посоки юг — запад — север — изток от кръговрата, с реалните двуизмерни земни географски посоки изток — запад — север — юг.
Ще представя правилният, според мен, Бха Гуа — „Ранно небесно подреждане“, в осмоъгълен вариант с правилното разположение на тричертите и тяхното съответствие на триизмерните посоки от кръговрата.
Гледната точка за графиката е нейният център. Тричертите трябва да се гледат от там
Но както Големият Зодиак е наложен като проекция върху земната година, за да се помни чрез Малкия Зодиак, така и Бха Гуа е наложен като проекция върху земната година, за да се помни, чрез Колелото на промените известно днес от книгата Идзин.
§ 6:4:2. Колелото на промените.
То е основата и началото на Астрологията. Отразява годишния кръговрат на промените в земното поле, които настъпват като следствие от движението и промяната на взаимното разположение на Слънцето, Земята и Луната. Поради различните скорости с които се извършват тези движения, позициите на трите небесни тела едно спрямо друго са винаги различни за определена дата в годините.
Времето между астрологическата причина — промяната на земното поле и метеорологичното следствие върху земната повърхност се вмества два пъти във всеки от четирите сезона от земната година, а сезоните се определят от четирите астрономически позиции на Земята спрямо Слънцето: Зимно и лятно слънцестоене и пролетно и есенно равноденствие. Така земната година е разделена на осем части.
Една осма част от годината, около 46 дни, е времето след което астрологичната промяна в земното поле, в магнитосферата ще се изяви, осъществи върху земната повърхност, като реална метеорологична, сезонна промяна. И не само като метеорологична промяна. Тези 46 дни са останали в съзнанието на народите като 40 дни и са важен срок в народните обичаи на българите и днес.Осемте части са приблизително равни на четиридесет и пет дни и петнадесет часа. Но тъй ката годината е с нечетен брой дни — 365 и поради неравномерното движение на земята през годината, броят на дните в осемте части на Колелото на промените не е еднакъв.
Моделът, който ще видите по-долу е астрономически несъвършен защото е изкуствено създаден инструмент, в който са направени компромиси за да бъде той по симетричен и достъпен за ползване.
Колелото на промените отразява всички възможни взаимни разположения между Слънцето, Земята и Луната за всяка от осемте части за една година. Основна отправна посока в пространството за тази тройна система е галактическият център.
В книгата „Китайска митология“ е записано, че император Фуси е създал Бха Гуа — осемте тричерти, а ето какво пише за Идзин в нея:
Идзин — Книга на промените. Представлява сборник от кратки съждения, смятани за средство, чрез което Небето разкрива волята си.
В Бха Гуа знаците са тричерти, а в Колелото на промените стават шестчерти.
Бха Гуа се преобразува в Колело на промените по следният начин. Всяка тричерта образува осем комбинации — една със себе си и още седем с останалите седем тричерти. Осем комбинации за една тричерта умножени по осем тричерти прави шейсет и четири комбинации. Това е броят на шестчертите в Колелото на промените.
Какво символизират те?
Долните три черти са за тежненията в трите плътности на полето — в трите агрегатни състояния на материята около Земята. Долната е за земната кора, средната за водата, а горната за въздуха.
Горните три черти са за тежненията в трите плътности на полето — в трите агрегатни състояния на материята около Луната. Долната е за лунната кора, средната за водата, а горната за въздуха. Въпреки, че там няма видима хидросфера и атмосфера, тежненията съществуват и се променят.
Това е смисълът на шестчертите.
В „Китайска митология“, за създаването им е записано следното:
Заглавието, стихът и текстът за линиите съставляват основното съдържание на Идзин. За техен автор се смята владетелят Уън, а за хексограмите_ (шестчертите) _неговият син — владетелят У, основател на династията Джоу.
В книката „Китайска митология“, за Идзин можем до прочетем и следното:
При неотдавнашни археологически проучвания се откриха различни варианти на Идзин, разпространени през втори и първи век преди н.е. Стана ясно, че не съществува стандартен вариант нито за наименованията на хексаграмите, нито за реда, по който те се появяват… Текстът и адаптациите на Идзин в днешния им вид се основават на канонизиран вариант, изготвен много векове по-късно.
Защо Бха Гуа става Колело на промените? Защо някой или някои са решили и са създали Колелото на промените? Отговорите са два. Първият е: за да предсказват промените, следствията от влиянието на небесните тела тук, на Земята, а вторият е: защото тогава Луната се е появила на земният небосклон и е станала спътник на Земята.
Ако това наистина се е случило, тогава на Земята се е състоял потопът. Доказателство за това са големите океански и морски приливи и отливи които днес Луната предизвиква при обикалянето си около Земята.
Преди да стигнем до графиката на Колелото на промените ще припомня двоичното записване на двете тежнения.
Положителното тежнение на полето — ДА, чиято посока е разширение към междузвездния вакуум, се записва с дълга, права, водоравна черта, символ за единицата и първата противоположност.
Отрицателното тежнение на полето — АД, чиято посока е свиване към ядрото се записва с две къси, прави, водоравни черти, символ за двойката и втората противоположност.
Върхът на всяка от осемте части от Колелото на промените се изразява с графика от шест знака за двете тежнения, една дълга или две къси линии разположени един над друг, от долу нагоре: за твърдта, течността и ефира. Долните три са за Земята, а горните три за Луната.
Пример: Това е тричертата за периода Циен —
, през който тежнението на полето e положително и в трите агрегатни области на материята в околоземното пространство, описани от долу нагоре: твърдта, течността и ефира. Върхът му е на 22 юни, по пладне.Пример: Това е тричертата за периода Кун —
, през който тежнението на полето е отрицателно и в трите агрегатни области на материята в околоземното пространство, описани от долу нагоре: твърдта, течността и ефира. Върхът му е на 22 декември, в нула часа. Колелото на промените е двоичен математически модел за промените на напрегнатостта на полето върху земната повърхност, следствие от движението на Луната около Земята и на Земята около Слънцето, ориентирани към галактическия център.
Тук се вижда ясно, че хелиоцентричната система е била не сама позната на нашите деди, но и единствена, каквато е и действителността.
Земното поле, между ядрото и междузвездния вакуум, е постоянна величина и би се променяло плавно и закономерно ако ги нямаше Слънцето, Луната и другите планети от Слънчевата система. Поради своите непрекъснати денонощни и орбитални движения те си влияят едно на друго. Естествено, най-мощното влияние върху Земята оказва Слънцето. Неговата активност създава сериозни проблеми в съобщенията, електроснабдяването, транспорта, човешкото здраве и на всичко намиращо се на Земята.
Когато върху слънчевата повърхност се появят петна, напрегнатостта на полето над тях се увеличава, а с това и „излъчването“ от Слънцето. Винаги, когато по някаква причина напрегнатостта на слънчевото поле се увеличи, това ще е неблагоприятно и за всичко намиращо се върху земната повърхност.
Кога Колелото на промените ще опише пълен кръг могат да отговорят само астрономите. Аз бих могъл да кажа само, че началото и краят на един кръговрат на Колелото на промените е моментът когато може да се прекара мислена права линия от галактическия център, която да пресече последователно през центъра им Слънцето, Земята и Луната, като навлезе в Земята през върха на периода Кун за северното полукълбо и излезе от Земята през върха на периода Циен за южното полукълбо.
Накрая ще направя обобщение и пояснение за времевите мерни единици, които са създадени още в древността, а някои от тях се използват непроменени и днес.
Слънчевите времеви мерни единици които се използват и днес са секундата, минутата, часът, денонощието, сезонът и годината.
За да се помни числото дванадесет от Кръговрата, денят и нощта са разделени на по дванадесет часа, а върху земната година се наслагва като проекция моделът на Големия зодиак с неговите четири сезона и дванадесет части именувани с имена на животни, които имат някаква идейна прилика със съответната част. Така годишната обиколка на Земята около Слънцето започва да се измерва с Малкия — Българският зодиак и неговите дванадесет зодии. Те, както и часовете са условни единици и нямат аналог в действителността. Думата зодия не е българска. В написаното за Българския зодиак в Симеоновия сборник, зодията е наричана с времеизмерителната единица, за битност — живот.
През шестнадесети век Българският зодиак е преобразуван от папа Григорий в съвременния Григориански календар. За целта Зодиака е бил завъртян напред с двадесет и пет дни и началото му се е преместило от седми декември на първи януари. През двадесети век Българският зодиак се върна отново при нас, но вече като календар. А ние в древността сме си имали и календар. Известно е, че той е най съвършеният календар за широка гражданска употреба, създаван някога на Земята. Българският календар е съвършено, изкуствено създадено времеизмерително средство което е обвързано единствено с годината. Четирите му сезона и дванадесетте му части са условни и не отговарят на действителните, но съвършената му форма го прави достъпен и лесен за ползване от простолюдието.
В написаното до тук отсъстват месецът е седмицата. Те са лунни времеви мерни единици. Месец е българска дума с две значения.
Първото е българското име на Луната. Луна е чуждица навлязла и уседнала в българския език след освобождението, с навлизане на европейските нрави у нас. Като име Месец се е ползвало и в трите граматически рода:
Настане вечер — месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;…
Огряла си месечината,
месечината во градината.
Ясний месечко се смей,
рог извил на небесата.
Второто значение на думата месец е времеизмерително — за един лунен цикъл. Който е чел индиански романи вероятно си спомня, че и те така измерват времето: с една луна, с три луни, което означава един или три лунни цикъла. По късно, в ново време названието месец остава и в Българския и в Григорианския календар като техен първообраз, въпреки че не съответства с тях като време.
Един лунен цикъл се състои от четири фази: новолуние, първа четвърт, пълнолуние и последна четвърт. Една фаза трае приблизително седем дни. Това е първообразът на седмицата.
Лунна година е безсмислен израз, защото по луната могат да се измерват като време само лунният месец и седмицата. Но Луната, заедно със Слънцето оказват най-същественото външно полево въздействие върху земното поле през годината и с това предизвикват промени в него. Слънцето предизвиква сезонните промени, а Луната цикличните. Всичко това е отразено в Колелото на промените. То се ползва и днес от големите религии за определяне на подвижните им празници.
Като по-голяма времева мерна единица в древността се е ползвал и дванадесетгодишният Юпитеров кръг — една обиколка на Юпитер около Слънцето. В него всяка година е била означена с точно определено животно и в целия кръг са се редували едно след друго дванадесетте животни, животно след животно. В българския език един от синонимите за животно е думата гад, гадина. Ако заменим животно с гадина, в Юпитеровия кръг ще се редуват гадина след гадина.
Гадина е първообразът на съвременната българска дума година. Така твърди Даниел Илиев и аз съм напълно съгласен с него.
Животните от Юпитеровия кръг не съвпадат със животните от Зодиака.
Пет Юпитерови кръга са шейсет години, десет са сто и двадесет години, двадесет и пет са триста години, петдесет са шестстотин години, а сто Юпитерови кръга са хиляда и двеста години.
По-долу е отпечатана стара тибетска графика, предоставена от архитект Слави Дончев. На нея са събрани няколко от символите за кръговрата, за които беше писана по-горе.
В средата на графиката е „Магическият квадрат“, с вписаните в него девет цифри — символ за деветте равнища на напрегнатостта на полето на всяка физическа система.
Вън от магическия квадрат, в първия вътрешен кръг е отпечатан кръговратът Бха Гуа, в неговия вариант „Късно небесно подреждане“.
Навън от Бха Гуа, в следващият кръг е отпечатан Зодиакът. Убеден съм, че идейно става въпрос за Големият Зодиак, въпреки, че животните там са от дванадесетгодишният Юпитеров кръг, неотменима част от българският календар, използван от българите в тяхното времеизмерване до деветнадесети век.
Тези три символа са вписани в „Небесната костенурка“, а тя е вариант на кръговрата „Кхан“.
Петте фигури в горния край на графиката са „Панча Маха Бхудта“ — Петте велики елемента: етер, въздух, вода, земя и огън (тази последователност не е по графиката). Първите четири са пространството, а петият е времето.
Това се вижда от пръв поглед, но вероятно там, както и в други древни документи се съдържат още много безценни съкровища. § 6:5. Кръговратът Кръст.
Кръговратът се извършва в четири периода с дванадесет части. Поради това първото значение на Кръста е символ за кръговрата. Четирите му рамена са символи за четирите периода от кръговрата.
Днес историци в България издигат и поддържат тезата, че някои владетели в Кубратова, а по-късно и в Дунавска България са приели Християнството още преди покръстването на Борис. Основание за това им дават кръстовете върху откритите печати на Кубрат, Аспарух и Органа, върху някои от съдовете в златното съкровище от Наги сент Миклош, от каменни релефи и от други източници. За тези историци те са християнски кръстове, на аз мисля, че са кръстове — символи за кръговрата.
Разглеждайки кръста от таса, от съкровището от Наги сент Миклош и каменния релеф на богомилски кръст от Босна виждаме, че всяко от четирите му рамена завършва с трилистник — символ за трите части на всеки от четирите периода от кръговрата на развитието на всяка физическа система и в частност на нашата планета, Земята. Общо за четирите рамена те са дванадесет — основата на Зодиака. В средата на кръста от таса има окръжност с точка в средата. Това е знакът за третия период от кръговрата и за физическо ядро и в частност за ядрото на Земята. А ние вече знаем, че:Има ядро — има нещо, няма ядро — няма нищо.
Затова в средата на този кръст е знакът за земното ядро, защото благодарение на него (на ядрото) и заради него се осъществява кръговратът с неговите четири периода и дванадесет части.
От този предхристиянски кръст се е запазила и до днес формата на кръстовете върху много от църквите в България, на които всяко рамо завършва с малък кръст или с трилистник.
Но дори и кръстът да не е орнаментиран с трилистници, той пак е кръст символ за кръговрата. Всяко от неговите рамена има три страни. За четирите рамена те са дванадесет
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. ПАРАЛЕНА РЕАЛНОСТ
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
