Златният воин от Казахстан - обърнете внимание на върхът на шапката въпреки височината `и.                                                                                                                                                Теорията за кимерийски произход на българите е създадена през Българското Възраждане, тя е и на първата страница на „Зографската история”                                                                                                                                                                                                     „Зад сагините живеят много хунски народи. Простиращата се оттук страна се нарича Евлисия (очевидно Прокопий ползва сведения от „Анонимният Перипъл на Евксинския Понт”, където тази страна от сагините до Дон и Азовско море, е изписана всъщност „Евдоусия”-бел.ред.); крайбрежната й част, както и вътрешността е заселена от варвари чак до така нареченото „Меотийско блато” (Азовско море – бел.ред.) и до река Танаис (Дон – бел.ред.), която се влива в „блатото”. От своя страна то се влива в Евксинския Понт (Черно море – бел.ред.). Народите, които живеят там в древността са се именували кимерийци, а сега се наричат утигури.(.ІV.4, Войната с готите)”.                                             кимерийци                                                                                              Прокопий уточнява още, че по негово време кутригурите живеели на запад от Дон. „ Ако вървиш от град Боспор към град Херсон, който е разположен в приморската област и отдавна е подчинен на римляните, то цялата земя между двата града е заселена с варвари от народа на хуните” (пак там, ІV.5). И така, според Прокопий, кимерийците нападнали готите (пак там, ІV.5). Явно той е убеден, че хунското нашествие през втората половина на ІV в. (около 363-375) на запад от Азовско море, е извършено от тези кимерийци - кутригури и утигури,а когато след краха на Атиловата държава към 460 г. те се върнали от запад на изток, според Прокопий, кутригурите заселили земите от Херсон до Боспор, а утигурите били на изток от Дон до сагините.В „Тайната история”, писана в края на живота му, Прокопий вече не се старае да споменава по имена утигурите и кутригурите, а употребява единствено общото им име „хуни”.
За учените, които спореха безплодно дълго време дали българите са хуни, е било достатъчно да съпоставят "Тайната история" с предишните съчинения на Прокопий, за да видят как в нея той нарича само и единствено с общото, родово име "хуни", онези, които преди това изрично е разграничавал с видовите им имена "утигури" и "кутригури"...

Тоест, по времето, когато Прокопий е бил официозен историк в обкръжението на Юстиниан І (527-565), той очевидно е бил задължен от последния да даде генеалогия на съюзническия народ утигури (= българи). Така постъпва през втората половина на същият VІ в. Агатий Миринейски със съюзническите на Византия лази.

С други думи, сведението на Прокопий за пост-кимерийският произход на хуните и българите, очевидно не е само книжно, а може би е ползвал български информатор, от който знае и легендата за братята Утигур и Кутригур...                                               През 528 г. българи от гр. Боспор (дн. Керч) на Кримския полуостров посещават Константинопол и се срещат с византийския император Юстиниан І. Между тях е и утигура Грод, когото Юстиниан харесва за градоначалник на Боспор. Грод е покръстен в християнството лично от императора. В Константинопол явно по това време е и историка Прокопий Кесарийски, секретар на военачалника Велизарий, който е бил в обкръжението на императора. Българите разказват следното от своята история: „В древността огромен брой хуни, които тогава наричали кимерийци, живеели по тези местности, за които стана дума (на север от Кавказ - бел.м.), и един цар стоял начело на тях. После над тях властвал цар, който имал двама сина, от които единият се казвал Утигур, а другият – Кутригур. Когато баща им починал, двамата си поделили властта и нарекли поданиците си по свое име." Прокопий записва тази древна легенда за синовете на кимериеца-цар в кн.ІV. 5 от своя летопис "Войната с готите"...Прокопий през VІ в. съобщава една важна историческа истина, пренебрегната от учените в модерния свят: хуно-българите произхождат от кимерийците. Пише го дори буквално: "Народите, които живеят там в древността са се именували кимерийци, а сега се наричат утигури. (кн.ІV.4, Войната с готите)”

„Зад сагините живеят много хунски народи. Простиращата се оттук страна се нарича Евлисия (очевидно Прокопий ползва сведения от „Анонимният Перипъл на Евксинския Понт”, където тази страна от сагините до Дон и Азовско море, е изписана всъщност „Евдоусия”-бел.ред.); крайбрежната й част, както и вътрешността е заселена от варвари чак до така нареченото „Меотийско блато” (Азовско море – бел.ред.) и до река Танаис (Дон – бел.ред.), която се влива в „блатото”. От своя страна то се влива в Евксинския Понт (Черно море – бел.ред.). Народите, които живеят там в древността са се именували кимерийци, а сега се наричат утигури.(кн.ІV.4, Войната с готите)”.

                                 урартски шлем                                               „В древността огромен брой хуни, които тогава наричали кимерийци, живеели по тези местности, за които стана дума, и един цар стоял начело на тях. После над тях властвал цар, който имал двама сина, от които единият се казвал Утигур, а другият – Кутригур. Когато баща им починал, двамата си поделили властта и нарекли поданиците си по свое име. И по мое време едните се наричаха още утигури, а другите – кутригури...(пак там, кн.ІV.5)”.            Съдбата на бундурк, т.е. бун (Ван, Бийан – самоназванието на Урарту) и Gamir/Gimir (самоназванието на кимерийците), е проследима в късно-античното грузинско съчинение „Мокцевай Картлисай“, където срещаме и топонима „Херки“.

                             хуни                                                                 В това грузинско съчинение, за наша радост, кимерийците са наречени „хони“, което ни дава донякъде шанс да проследим как и кога се появява спрямо кимерийците името „хони“                                   „В последните две издания на аналите IT и H, съставени съответно в 640 и 639 години, се съобщава, че кимерийският цар Дугдамми, който се намирал в трудно положение " назад ... се върна в страната си " или " армията си и лагера си, той оттеглил в града Харцала"                                                    „Удивил се Александър и проучил, че те били потомци на йевусейците. Понеже не беше във възможностите му да воюва с тях, царят се отдалечи. Тогава дойде отделилото се от халдейците войнствено племе хони и измоли от владетелят на Бундур място за заселване и като даде данък, се заселиха в Занави. И владяха тези земи, плащайки данък, и тази местност се нарича Херки” (грузинското съч. от V в. Мокцевай Картлисай., гл. І)                            Тук под името „хони” не може да се разбира нищо друго, освен кимерийците, които през VІ в. пр.н.е. напускат именно земите вблизост до Халдея, т.е. напускат Кападокия, чието предишно име е било "Гамирка"...  (асирийски клинописи). Пътят на кимерийците на север от Кавказ минава през Урарту и очевидно в „Мокцевай Картлисай” се е запазил спомен от древни времена. В арменската генеалогия Хайк (Херки) е потомък на Гомер. Библейското име на Гомер е идентично с името на асирийските Gimir, и тази версия днес се поддържа от редица учени.             Така към началото на VІ в. пр.н.е. кимерийците и бояните от Урарту живеят съвместно в Задкавказието, в територията на дн. северна Армения и южна Грузия.                                                                                                                                                                     Така стигаме до историята на Партия.                                                                                                                                 Партското царство е доминиращата сила в Иран от края на ІІІ в. пр.н.е. до началото на ІІІ в. от н.е. и контролира обширни територии, включително Месопотамия между 190 г. пр.н.е. и 224 г. от н.е. То е основано и управлявано от династията на Аршакидите.
Походът на партанския цар Фраат (176-171 пр.н.е.) към Кавказ се случва преди 171 г. пр.н.е. След това Фраат е онаследен от брат си Митридат (171-138 пр.н.е.).

През 1938 г. един от най-добрите изследоветели на партанската история (A POLITICAL HISTORY OF PARTHIA, BY NEILSON C. DEBEVOIS; CHICAGO · ILLINOIS, 1938) дава следните данни : „Скоро Фраат обърна своето оръжие срещу народите , които обитавали горите Елбрус на юг от Каспийското море. В частност, той депортирал мардите и ги преселил в Харакс около Каспийската врата (Дербенд – бел. м.)“ [с.41].

Харцала, Херки, Харакс...

Според DEBEVOIS, след идването на Митридат на власт през 171 г. пр.н.е. „започнал един от най-значимите периоди на партанската история“ [пак там; с. 41].

Митридат е наследен от сина си Фраат ІІ (138-128 пр.н.е.).

През 130 г. пр.н.е. селевкидският владетел Антиох ІІ Сидет (139-129) решава окончателно да се разправи с Партия и превзема вавилонските земи. Много от царете, данъкопладци на партите, изоставят Фраат ІІ, но не и Гимер, който след като е убит през 129 г. пр.н.е. Антиох ІІ Сидет, става фаворит на Фраат ІІ, който му дава да управлява западните земи, а самият Фраат ІІ отива на изток, за да воюва със саките.

Очевидно името Гимер не е случайно и е прозвище на кимерийския цар, васал на Фраат ІІ. Защо предполагаме това?

Именно този Гимер държи властта на партите над Вавилон и по време на неговото наместничеството през 129 г. пр.н.е. древният град Александрия-Антиохия на Персийския залив е преименуван на… Харакс.                                                                                      През 127 г. пр.н.е. арабите на вожда Гаспаосин воюват срещу Гимер и успяват да превземат Харакс, който става известен като Харакс-Спасино, по името на Гаспаосин, а арабското царство е известно оттук нататък, като Харацена…                                                   Съществуват ли в летописите някакви сведения обединяващи парти и кимери?

Според Манасиевата хроника, древният легендарен египетски цар Сесострис „на хуни прочее дари земята асирийска, а парти назва хуните”.

Но хуни не са превземали Асирия или части от нея. Затова пък кимерийци са превземали. Този откъс в Манасиевата хроника се пропуска от изследователите, които твърдят, че името на „хуните” е архаизирано. Възможно е да е така, но все пак в светлината на кимерийско-хунския синтез, откъсът дава допълнителна семантика…

Можем да допуснем, че в хрониката на Манасий има архаизиране на името „хуни”. Но все пак, ако има някаква връзка между хуни и кимерийци, тогава значи не сме свидетели само на „екзотично сведение”, а и на някаква историческа логика?                                                                                                                Мухамед ибн Хавендшах (1433-1493), известен повече сред арабоезичните историци като „Мирхонд”, е автор на съчинението от 7 тома „Градина на чистотата” (Роузат-ас-сафа фи сират-ил-анбия вел-мулук вел-холаф). В своята книга от 1841 г. „Гюлистан-и Ирам” (вж. изд. Баку., 1991) Аббас-Кули-ага Бакиханов, дава подробни сведения от изворите на Мирхонд от ХV в., упоменавайки и патронима на кимерийците като „Камари”: „Камари, когото наричат още Кемак, бил ловец на зверове, човек с весел нрав. Той се заселил на това място, което впоследствие нарекъл по името на своя по-голям син Булгар, а по-малкия му син, се казвал Партас.”

Много интересно сведение, чакащо да му се обърне внимание, при условие, че същото е записано и в “Ориенталска библиотека” на Ербело де Моленвил (1697 г.)?
letopisec.blog.bg/history/2011/07/03/koi-pyrvi-e-narekyl-kimeriicite-s-termina-quot-hini-quot-hun.775741                    
На картата на Исидор Севилски (560-636) ясно е показано, че източната част от Черно море, е била възприемана като „Кимерийско море“.
МАRE CIMERICUM…