Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.01.2014 21:43 - Извори отъждестяващи Бактрия/БАЛК ХАРА/БААЛ АРИЯ с българите
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 1611 Коментари: 0 Гласове:
2



image             Индииският поет Валмики, написал 24 000 стиховият епос Рамаяна, в която описва царството на Бахликите.                                                                                                                            В редица индииски епоси, се споменават държавиците Бахлика и Мадра у северна Индия. Днес е сигурно че те са основани от преселници от страната Бактрия(балхара). Във пураните и махабхарата, за владетел на Бахлика е посочен Кардама. Според изндииските интерпретатори, името му идва от топонима на Река Кардам във Персия, но те очевидно не са запознати със 100% аналогия в имената, между Бахликският и Българският владетели.
На снимката - индииският поет Валмики, написал 24 000 стиховият епос Рамаяна, в която описва царството на Бахликите. ИзображениеРамаяна, локализира Бахлика като част от Северна Индия, непосредствено под планините на Хиндокуш. Според нея, Ила, син на Кардама Крал на Бахли, дал на сина си Сасабинду властта. Династията на тримата владетели(дядо-баща и син), е наречена Кардамили, което във съвременният индииски означава - Духовно чисти. Езика на епоса е Санскрит, но това не е единственият епос, говорещ за тази българска държава и славните ни владетели.Според Петър Добрев, и неговата книга "сага за древните българи"chitanka.info/text/8270/11 и трите имена(Кардама, Ила и Саса-бинду), имат аналози със тези от вече пристигналите в Европа българи. Пълният текст на Пураните и на Рамаяна, който дават екстензивни сведения за устроиството на държавите на древние българи могат да се намерят на сайта www.sacred-texts.com/, като за съжаление и досега няма български превод, поне на онези пасажи касаещи българската история и нашите поселения из Евразия. Все пак се надяваме че в близко бъдеще и това ще стане, предвид все по-големият интерес към ранната ни история. безпорно е любопитно как едно име е могло да се съхрани за около 10-15 века и то на хиляди километри разстояние, но това само доказва още повече здравината силата и издръжливостта на българският дух.                      image   Oще китайски източници са ни назовавали Българи и са посочвали тези земи за наша прародина.                             Китайските хроники говорят за изместване на българската административна Йерархия на запад, от централна Азия към Северен Кавказ. Титлата Сулифа за вожд на българите Пуку фигурира, в централна азия, а по късно в 10 век Ал Масуди споменава за титла Сулифа между Черните Българи на Бат Боян и главният им град Семендер. В Централна азия титлата сулифа е записана за владетел "Сулифа Кенан Баин", което вероятно означава Сулифа Кан Баян. Факт е че китайците не използват титлата Хан. И до днес има спорове относно етимологията на титлата, защото е широко признато че тя е без близък аналог, и изкривеното китайско название прави почти невъзможно нейното дефиниране.                    image         /в Синьо са земите, за който Ал Масуди е употребил титлата Сулифа"/
image
   Броя на семеиствата, населението и обучените войски са достатъчни за да се каже че това е велик народ... Климатът е топъл и влажен, и дори орис се намира... Хората са многобройни и са под владението на Партите... Имат много билки и дървета, домашни животни, петте вида зърно, плодове, зеленчуци, храна и вода в изобилие, палати и домове, пазари, парична единица, много оръжия, злато, перли, също като в Ке-пин. Също така у тях има страхотни праскови. Лъвът и бикът живеят там, и по обичай се счита за доброкачествен онзи, който убие такова животно. На предната страна на парите им(монетите им), има мъжка глава, а на задната - фигура на яздещ мъж... На запад от тази земя лежи Партия.
Исторически разкази на Династията Хан(Han Narrative Stories), раздел "описание на западните земи", писан от Зханг Куан, посетил тези земи. 206 година от нашата ера. Както се вижда от неговото кратко съобщение, в Хоросан(указан е на картата), климатът е бил твърде различен от днес. Може би именно променята му е провокирала българите да потеглят на Запад, както описва Михаил Сирииски. Интересно е че в България се описва едно изобилие което се обяснява не само със пресичането на търговски пътища, но и с първокачествената ни земя. Интересно е и съобщението им за монетите на Кхоросан... Намерени са монети отговарящи на описанието от Кушанско време.                     image    / Кушаните са народът, заселил се в Бактрия след българската миграция, в опразнената земя... На монетите се виждат редица български символи... Кушанските владетел са с ленти на главата и черепни деформации. На повечето от монетите на кушаните(както на втората монета) има и тризъбец, символ на държавността при българите/                                                                                   За кушаните се говори във една добавка към предния документ направена през 220 година. в Добавката са описани още Согдиана, Кабул и други страни...

Главният център на кушанското царство е Ланши(Балх). На изток граничи с Анкси(Партия), която е на 49 дни пеш... Кушаните се преместиха в Даксия (Бактрия), и разделиха царството на 5 части.
image
Интересно е да се спомене и известието за земите около Кабул:
Царството Гауфу(Кабул), е на югоизток от ДаЮеджи(кушанското царство) То също е голямо царство. Техните маниери на живот са подобни на тези от Тианзху(северна индия), но те вече са слаби и лесни за поглъщане. Добри търговци са и имат големи богатства. От дълго време не са били управлявани от един и същ господар. Когато едно от царствата Тианзху(северна Индия), Джибин(Кушаните), или Анкси(Партия), стане силно, те взимат под свое крило тези земи, а когато отслабнат, ги губят.
image
От това известие можем да направим някой интересни изводи. Към 220 година царството Кабул, вече е наречено слабо, и лесно за превземане место. Наистина, отдава се значимото на търговските качества на населението на царството, но е крайно любопитно че веднага след напускането на българите(през 165 година българите вече са в Европа), тези земи престават да имат силна държавност а се превземат от което от съседните царства е най силно...                                                                                                                                                                   За миграцията на българите, говорят и погребалните ритуали. В некрололите на Бишкекската долина на Южен Таджикистан(северна Бактрия), по поречието на река Кафир-Ниган, приток на Чейхун, повечето от погребеният показват почти 100% съвпадения с гробовете по южното поречие на Волга. Некрополите в северна Бактрия имат много общо с тези в Дунавска България и Северна Добруджа. Редица събития провокирали българите да напуснат Бактрия. натискът от северните тюркски племена и промените в климата принудили Българските земеделци и скотовъдци да се преселят. След разпада на Гръко-Бактрииското царство тази тенденция ставала все по осезаема. през 3 век, Бактрия претърпяла редица войни, а плодородните земи ставали все по-малко, за нарастващото българско население. Всичко това довело до масови български преселения, към района Северно от Кавказ и то още от 2век.

Показателно е и че след 2-3 век в Бактрия вече нямало некрополи, каквито за пръв път се появили в Северен Кавказ. Може да се заяви смело че българите са обогатили доста културата на късните сармати. По време на преселението българите се влели във вълната на множеството източни европеидни народи нахлуващи към Европа, но избрали земи, който са били ключов търговски път. Твърди се че през 4ти век българите са били част от Хунската Конфедерация, като самостоятелен независим съюзник.                                                                                        image   Още преди Атила, през 2-3ти век ние вече сме били в Европа утвърждавайки нашите държавни традиции и прегрупирайки се за да предприемем финално разселение.                                                                                                                                                                                     Има много основания да смятаме, че тази древна Държава се е казвала именно България. Всички древни народи използват за нея различни имена. Също както днес няма нито един народ(освен талишите в Кавказ и един малък народ в Памир), който да произнася правилно името на България. Това се дължи на странния звук, феномен в Българския език- "Ъ". Малко народи имат този звук в езика си, и дори тези, които го имат, не могат правилно да произнесат думата България с ударение в първата сричка. Древните индийци са наричали България- Балхара, което е изключително близо и до името на съвременна България- Балхария. Персите са наричали древната България- Бурдзян(което е нарицателно и означава- "висок", "велик", "голям", от там е взаимствано и арабското наименувание на средновековна Дунавска и Волжка България- Бурджан) или Булгхар. Китайците- Боцзялия, което е близо до съвременното наименувание на България в китайския- Баоцзялия. Най-интерсно от всички древни имена на България е това, което е дадено от арменците. Те наричат България едновременно Булх и Бълг. В тези различни наименувания Петър Добрев откри свързващата нишка. Вторият звук в думата винаги е различен. При персите "У", при идийците "А", при китайците "О". Това означава, че там е стоял някакъв странен звук, който е бил труден за произнасяне от древните народи. Такъв може да е само звука "Ъ".              image     Нека видим какво пише Добрев, в Златният фонд на българската древност: В една старинна хроника, открита в манастира "Сент Петри Сеноненсис" във Франция се съобщава, че през 1234 г. двамата най-силни владетели на Балканите Ватаци и Иван Асен II прекратили враждата помежду си и внезапно нападнали Цариград, където управлявал малолетния император Балдуин II под регентството на Бриен. В бележките за това двамата съюзили се владетели са наречени с израза duobis maioribus satrapis Vastachio et Auxanus ("двамата най-големи управници Ватаци и Асен"), но името на Асен е предадено като Auxanus вероятно поради това, че византийските летописци често са преобръщали неговото име на Асанос. Според техните думи Цариград бил обкръжен от трима големи неприятели и най-опасен от тях бил Иван Асен II, който застрашавал латинските рицари откъм север. Най-интересното в това описание обаче е не самото отдавна отминало събитие, а това че по повод на него българският цар е наречен с израза "Auxanus Rex Bachtrorum ab Equilone", който в превод означава "Асен - цар на Бактрия откъм север". Как и защо е станало така, че българският цар е бил наречен от латинските монаси ЦАР НА БАКТРИЯ, не е посочено в самия документ. Но това, че в случая става дума за царя на България, а не за някой друг владетел, е вън от всякакво съмнение по две причини: първо, защото по онова време Бактрия вече отдавна не е съществувала, и второ, защото в текста, където стои пасаж, се описват подробно владетелите на балканските държави, които се изреждат в следния ред: "Auxanus Rex Bachtrorum ab Equilone, Vatacies, Manuel", "Асен - цар на Бактрия откъм север, Ватаци, Мануил(Комнин)".                                                                                                                                            През далечният I век, Римският хронист Квинт Курций Руф, написва история за походите на Александър Македонски... Макар и станали два века преди неговият живот, Курций е разполагал с по-ранни хроники, които не са достигнали до днес. Някой от главите на историята му също не са запазени, или са само частично разчетени... Историята на Руф и до днес е един от основните източници за походите на Александър Велики на изток. В нея той пише:
Bactrianos Tanais ab Scythis, quos Europaeos vocant, dividit. Idem Asiam et Europam finis interfluit.
image
"Река Танаис отделя бактрианите от скитите, които се наричат европейски. Тя служи и като граница между Азия и Европа."

Извора ни дава сведения за преселение от района на Бактрия към Кавказ. За кой народ става въпрос- не е трудно да се сетите... Очевидно е, че тези Бактриани са българите, като написаното е в една от последните глави на историята му, и се счита за написано спрямо събитията от актуалната за него епоха. С този извор, Курций доказва че някъде около I век, вече е имало една първа вълна българи заселена в земите източно от Танаис, които българите преминават, според легендарното известие на Прокопий, едва век по-късно. Не може да има никакво съмнение че в случая се говори за българска миграция към Европа, и въпросните Бактриани са не други а българите. Разбира се, този извор никога не се вземаше в предвид у родната история, поради схващането, че Бактриици и българи нямат нищо общо, което очевидно е пагубно.

През 11 век, един персииски поет - Насир Кхосров Кубадиани, пише в един от стиховете си:

Doshvar shavad bange to az khaneh be dehliz
Va asan shavad avaze vey az Balkh be Bulgar

"Гласа ти трудно достига коридора от стаята

Но тази песен лесно стига от Балх до Болгар"                        samoistina.com/prarodina.htm                  



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8687772
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031