Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.01.2014 18:09 - ПОДРЕДБА НА БУКВИТЕ В ГОВОРЕЩАТА АЗБУКА НА ПРАБЪЛГАРИТЕ
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 2351 Коментари: 1 Гласове:
0



  Дали наистина официалното академично твърдение за безприкословния произход на днешната ни графична азбука “сирилицата” от гръцката азбука, изглежда толкова непоклатимо. Когато сравних днешните три азбуки латинска, гръцка и новобългарския вариант на сирилицата, веднага забелязах някои много очевидни факти. Двете азбуки - сирилицата и гръцката азбука имат фонетично и графично съвпадение само при 5 буквени знака - Д, Г, П, Л, Ф, които липсват в латинската азбука /междувпрочем дори и това ограничение е доста спорно що се отнася за за Д и съответно D / . Почти половината, 14 на брой от буквите в сирилицата /новобългарския вариант/ в графично-фонетичен смисъл нямат аналог нито в латинската нито в гръцката азбуки - Б, Ж, З, И, Й, Н, Ц, Ч, Ш, Щ, Ъ, Ь, Ю, Я. Останалите букви от сирилицата съвпадат с латинските съответстващи букви и с някои от гръцките. Да не говорим, че названията на гръцките букви - алфа, бета, гама, делта и пр. са от финикийско-еврейски тип и нямат нищо общо с начина на изговаряне на латинските и сирилическите букви а, бе, це, де и пр. и съответно а, бъ ,въ, гъ, дъ и пр. Като се има предвид и факта, че гръцкото минускулно, курсивно /малки букви/ писмо, е коренно различно по характера си от маюскулното /главни букви/, уставно, унициално латинско и българско писмо, разстоянието между сирилицата и гръцката азбука нараства още повече. На практика се оказва, че сирилицата е оригинална графична азбука в около петдесет процента от буквния си състав, стилно и в останалия си буквен състав е идентична с латиницата и само пет букви /а може би само четири/, липсващи в латиницата, съвпадат графично и фонетично със съответни главни букви от гръцката азбука. Резултатите от горното сравнение между трите днешни азбуки са достатъчно едри и принципни, и в никакъв случай не биха се повлияли, ако сравнението беше направено в друг исторически момент от състоянието на азбуките. Разбира се, за всички възникващи съмнения относно произхода на сирилицата непосредствено от гръцката азбука могат да се намерят обяснения с официално утвърденото схващане, че самата латиница произлиза от гръцката азбука. Но за всеки по-аналитичен ум, това няма да е достатъчно. Защото съществуват и други варианти. Например латиницата, сирилицата и гръцката азбука, да са повлияни от една по-древна писменост, чието силно влияние да е довело до тяхното очевидно значително сближаване. Безсъмнено е противоречието в произхода и графичния характер между малките и главни букви в гръцката азбука. Или въпросните три азбуки, определящи в голяма степен последната днешна цивилизация са породени от писмеността на една предхождаща ги цивилизация. Като се има предвид, че оригиналните графеми на сирилицата, в голяма степен съвпадат със знаците на писмено-буквената система, конструирана според логиката на “говорещата азбука на прабългарите” и езика на азите ЪЗъ Ер, /виж. четвърто допълнено издание на “Говореща азбука на прабългарите”/, напълно основателно може да предположим, че писмените традиции на древната цивилизация на азите-прабългари лежат в основите на съвремените буквено-графични писмености. Нагледна съпоставка между азбуките             imageПри официалните подредби на графичните азбуки, освен приемствеността, най-трайно в паметта на хората остава идеята за по-лесното наизустяване на всички букви, с цел свободното им прилагане в ежедневието. Например при сирилицата буквите са свързани с определени думи, за по-лесно запомняне на цялата азбука - аз, буки, веди, глаголи и пр. Знаейки за съвършенното умение на азите-прабългари да влагат изключително концентрирано съдържание в думите, направих опит да подредя смислово буквите на “говорещата азбука” - както знаем те са значещи т.е. мотивирани, разбира се ориентирайки се по някои понятия, дълбоко свързани със сирилицата. Останах смаян от резултата, който не закъсня. Може сами да се убедите. Първоначално подредбата на буквите съм извършил според звуково-знаковия /според фонетичните стойности на буквите/ вид на азбуката, а после приложих и графичните букви.

Ъ Зъ - аз.

Бъ У Къ Ръ - букви. Бъ УКъ - стар звук - буква. Тук очевидно Ръ - много - е за множествено число.

Чъ ЙО Тъ - чета, Лексемата съм разгледал в предишна статия, произлиза от Чъ -едно, ЙО -две, Тъ - три ; т.е. едно две три - броя, чета

До тук прочитаме ЪЗъ БъУКъРъ ЧъЙОТъ - аз букви чета. И вече сме наясно за азбукарчетата на Черноризец Храбър, както и за родния буквар.

А БРъ И - без, чист - идва от А БРъ - без клони - обирам, бръсна; И - оставям, следа. Вероятно АБРъИ присъства в новобългарското “брей” със същия смисъл - “без такива”.

КРъ Шъ - грешка - идва от КРъ - крак, сгъвам; Шъ - ръка, шепа. КРъ Шъ - кърша, чупя, греша.

До тук прочитаме ЪЗъ БъУКъРъ ЧъЙОТъ АБРъИ КРъШъ - аз букви чета без грешка.

Е - вика, казва. И до днес в разговорния език “викам” се използва със значение “казвам”

Дъ Ер - перо. Лексемата съм обяснил много отдавна. Идва от Дъ - зъб и Ер - език, листо.

Гъ О Лъ Мъ - голямо. ГъО - едър, голям; Лъ - висок; Мъ - има, притежава;.В контекста най-точно ГъОЛъМъ означава - едро и дълго т.е голямо.

Или дотук поредните подредени букви на “говорещата азбука” на прабългарите гласят - ЪЗъ БъУКъРъ ЧъЙОТъ АБРъИ КРъШъ Е ДъЕр ГъОЛъМъ - аз букви чета без грешка каза перо голямо. А за любителите на древните загадки - обяснение откъде идват митичните български названия на буквите - “и кратко” и “ер голям”. По-проницателните могат да забележат, как вероятно от ДъЕр ГъОЛъМъ - перо голямо, до нас е достигнало понятието “калем” - пак уред за писане.

Но да продължим азбуката нататък.

Нъ - на. В случая интересното е, че Нъ - на, давам, уста, отварям - е използвано в съвременното си значение “на повърхността” и може би “принадлежащо към”

Ю Ор ТРъ - гръб/покрив/ камък търкалям - гръб на търкалящ се камък.

ГРъ - земя.

Аъ МРъ - малко мърдам - т.е. помръдвам, в горния смисъл - смачквам.

АЙ - най

Я - смях, смея се - в горния контекст - голям смях или най-смешно или голям майтап.

За последния пасаж от азбуката получаваме - Нъ ЮОрТРъ ГРъ АъМРъ АЙ Я - на гърба на търкалящ се камък помръдвам/смачквам/ земята, голям майтап/много смешно/.

Естествено Я, също както и при сирилицата е накрая на азбуката. АЙ Я звучи на края като възклицание /наподобява днешното ЮЯ от края на сирилицата/.

Ето как е звучала цялата азбука на прабългарите:



ЪЗъ БъУКъРъ ЧъЙОТъ АБРъИ КРъШъ Е ДъЕр ГъОЛъМъ Нъ ЮОрТРъ ГРъ АъМРъ АЙ Я - АЗ БУКВИ ЧЕТА БЕЗ ГРЕШКА КАЗА ПЕРО ГОЛЯМО. НА ГЪРБА НА ТЪРКАЛЯЩ СЕ КАМЪК ЗЕМЯ(ТА) СМАЧКВАМ. НАЙ-СМЕШНО.

И ако съществува вероятност, десетки векове наред нашите предци да са декламирали точно тази азбука, по целия свят където са се заселвали, то виждате, че не съм измислил нищо произволно - подредбата на “говорещата азбука” в този вид получих, залагайки известни на всички параметри - азбукарчета, и-кратко, ер-голям, странното съвпадение в съвременните азбуки на последователността Къ-Лъ-Мъ-Нъ и други ориентири /например перото в качеството си на четка за писане/. Признавам, че накрая останаха пет шест свободни букви, но логиката вече изискваше точната им комбинация.
Отново ни поразява съвършенната мисъл на азите-прабългари, изразена посредством техния божествен генеративен език ЪЗъЕр. Да подредиш азбуката си по такъв ред на буквите, че те да образуват някакъв завършен словесен израз, който при това да съдържа дълбоко философско послание, разбираемо за деца и възрастни, несъмнено говори за проява на невероятни интелектуални възможности, в една съвсем начална за човечеството историческа епоха. Никога повече днешните съвременни азбуки, приемници на първооригиналната езикова и писмена система на прабългарската цивилизация, няма да достигнат изяществото на оригинала.
В сказанието “За буквите” Черноризец Храбър пише - “ В началото Бог не създаде нито еврейския език, нито нито римския, нито гръцкия, а сирийския, на който е говорил Адам....”. В предишна статия приведох доводи, че така известният в историята сирийски, сурски, асурски език е всъщност езкът на азите-прабългари ЪЗъЕр. Зарядът заложен в древната цивилизация на азите-прабългари е бил толкова мощен, че техния, по всичко личи първочовешки език както виждаме е преодолял, разстоянията и времето, за да пренесе основния си код до наши дни. Защо ли ?. Може би, за да ни помогне да излезем от черупката на догмите и натрупаните неистини.
Накрая искам откровено да си призная пред четящите тези редове, че бях истински разтърсен по време на писането на тази статия, от резултатите и хипотезите до които достигах, разсъждавайки по възникващите пред мен въпроси за азбуката. Първоначално реших да не публикувам статията /или поне в близко бъдеще/, защото се усъмних, че тя може да бъде разбрана и възприета насериозно от някой. Но после реших, че дори съвсем малка част от написаното да доближава истината, то не трябва да бъде достояние само на един човек, защото полъхът идва от твърде големи дълбочини във времето.
Впрочем ето и цялостния графично-фонетично-лексикално мотивиран вид на генеративната “говореща азбука на прабългарите” в оригиналната си също мотивирана подредба                                                              image              



Гласувай:
0



1. anonimen65 - daje do skoro
14.01.2014 03:02
mnogo stari hora ot moia krai kazvaha skoro shte bada v zemnata grad. /golemia er/ I do den dneshen kato davaame neshto na niakoi nekulturno kazvame na vmesto kulturnoto zapoviadai.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8684823
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031