Постинг
15.01.2014 17:44 -
СВЕДЕНИЯ ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ЦАРЕ ОТ ВСИЧКИ ДИНАСТИИ (“Джагфар Тарихъ”, т. III )
Списък на българските царе от всички династии
Списъкът на българските царе от всички династии е съставен от мен (коментарии в текста: Фархат Нурутдинов) още преди да се загуби текста на Нигматуллин (руски превод на хрониките “Джагфар Тарихъ” , съхраняван от И.М.-К. Нигматуллин) през 1982г. въз основа на данните на Кул Гали и Гази-Баба. За Гази-Баба като основени източници са послужили документите на Илчи Йорта (Посланическо управление), за Кул Гали – книгата на Габдаллах Ибн Бащу “Хазар Тарихъ”. Кул Гали цитира данните на Габдаллах, защото неговите сведения е смятал за най-пълни от всички, които познавал, макар и те да са противоречили на други списъци на българските царе. Отброяването на времето в книгата започвало от царуването на Буртас (ние даваме тези дати в съответствие с григорианското летоброене).
Кул Гали дава поетически редове за първите идел-български царе:
Постъпките и нравите им са били обикновени,
Обикновени и подобни – дните на управлението им.
Затова хората от древни времена
Не запомнили много царски имена.
През хилядолетията се запазили
Само тези, които царят да прослсви успял....
Ерги или Чакчак. Легендарната царица, която се опитала с помоща на Туран да образува женското “царство Туран” преди цар Джам.
Българските царе от именската династия
Джам-Иджи или Иджик (14 953 – 14 653 г. пр. н.е.). Първият български цар на Идел от династията Имен. В негова чест всички представители на Именската и Сарматската династии се наричали “иджибак” – “управителят от рода Иджик”. За обикновените хора думата “иджибак” започнала да означава “цар”, “господин”, “повелител”, а за знатните означавало “августейш”. По-късно към титлата на царете почнали да добавят и думата “джабгу – славен”, но в края на краищата думата “джабгу” изместила думата “иджибак”. Съпругата на Джам се казвала Танбит, но някои източници твърдят, че тя и Ерги-Чакчак са едно и също лице. В държавата на Джам са влезли седем племена (народа), част от които са били господстващия в нея народ българи. Затова държавата Джам е получила названието Идел – “Седем (иде) Племена (ел)”.
Ал или Бал (14 000 г. пр. н.е.). Ал (Бал) означава “глава”, “вожд”, “главен”, “свещен”, “свят”, “господин”.
Кан (13 000 г. пр. н.е.). По време на царуването му част от иделците отишли на Изток.
Ит (12 000 г. пр. н.е.). Нарекъл, в чест на предците си, Уралските планини “Балкан”.
Кар (11 000 г. пр. н.е.). По негово време в Идел дошли племената кари (фини), “и той им даде земя за заселването, която почна да се нарича Карел – Страната (ел) на Карите (кар)”.
Улит или Лут (10 000 г. пр. н.е.) Наречен така, защото по време на неговото раждане имало смъртоностна епидемия. Той изгонил от Идел част от българите, предводителствани от племето дебер (себер). Една част от изгонените се заселила в Кара-Саклан (Украйна), друга – в Мекен или Макидан (Балканите), трета - в Сувар (Месопотамия), където основала държавата Самар (Шумер). Много скоро в състава на Самар (Шумер) влезли също така Мидан (Иран), Англъ-Самар (Палестина, Ливан, Сирия), Мекен (Балканите), Креш (Крит), Кубар (Крит), Мамил Египет), Атряч (Троя,Мала Азия,Турция), Каркаш или Кафкаш (Кавказ). Знакът на Тангра и на савета за тях бил “казак” (тризъбец). Оръжието на двамата им главни алпи – Нардуган (Карга-Мардукан, Сабан, Самар,Симбир....) и Кубар Бозидан (“владетел на синята долина” – световния океан) – също така е имало вид на тризъбец, но се е казвало “санак” (копие, вила). Старите български кам-бояни (шамани) знака “санак” наричали “казак”. (Те) наричали главните алпи “ака (ага)”, “субаш”, “барадж” (което означавало освен другото “благодат”, “носещ благодат”). След Потопа, по време на който загинала българската царска династия и повечето войни на Самар, тази държава се разпаднала на Мамил (Египет), Креш (Критската империя, на която се подчинявали Мекен, Атряч и Англъ-Самар),Мидан и Сувар (Месопотамия), в който властта била завзета от бившите роби – гараби (араби). Думата “гараб” се е образувала от българското съчетание “кара аба – черният род”. Но най-често българите наричали тогава арабите “сарканъ”, а “саркан” е означавало “бархан”, “пустиня”, “жител на пустинята”. Креш (Крит) е бил голям остров, на който ставали кинешите (събирания на вождовете) и двубои между борци – “креш” (от тази българска дума произлиза названието Креш – Крит), победителите от които се избирали за царе. Впоследствие и тази българска държава се разпаднала, и в края на краищата я завладели тирците (предци на гърците), които започнали да се наричат, също така, по името на Креш “крешци” или “крящени” (оттук идва “гречин”, “грък”). “Ен” в старобългарския език тогава означавало “земя”, но впоследствие “ен” или “ан” означавало само околната или крайбрежната територия.
Лук (9000 г.пр. н.е.). Думата “Лук” се използвала в едни случаи като разновидност на думата Улят-Лут (Улят, Уран и др. – имена на могъщата алп-бика Туран), а в други случаи означавала “дракон”, “пазител от беди”, “велик”.
Сакал (8000 г. пр. н.е.). Получил прякора “Ат” заради любовта си към конете.
Ака или Буга (7000 г. пр. н.е.).По негово време част от иделските българи, начело с Атряч, с коне достигнала Сувар (Месопотамия) и земята, която впоследствие започнала да се нарича Атряч (Турция). Той се оградил с доверени хора от тюркския род ака-имен, тъй като им се доверявал и поселил ака-именците в своите онгъли, около реките Саин-Идел (Ока) и Бука (Южен Буг).
Кахъл (6000 г. пр. н.е.) Името му означавало “плитчица”.
Балкан (4550 – 4490 г. пр. н.е.). Обединил всички племена, живяли от двете страни на Урал, затова получил такова име.
Биш (брат на Балкан). По негово време в Идел почнали размирици и войни между потомците на Балкан.
Кубар (син на Балкан). Бил свален и отвел хората си на Запад, където се заселил в планините Макидан (Балкански полуостров).
Таук (син на Кубар). Бил свален и отвел хората си в Сувар (Месопотамия) и Атряч. Много скоро той станал цар на цял Самар (древна Шумерска държава, основана от иделските българи). Впоследствие Самар се разпаднал на Мамил (Египет), Сувар (Месопотамия, Ирак), Атряч (държавата Троя) и Макидан (Балканите).
Ищяк (син на Кубар). В Седморечието (Алтай) отвел свойте хора, който започнали да се наричат ищяци (угри, от ищяк – бележка на преводача).
Иджим (син на Кубар). Останал в Идел. Предприел поход на Изток и нарекъл граничната река Иджим (Ишим).
Ер или Урал (4000 г. пр. н.е.). Отново обединил всички народи на Идел от двете страни на Балкана и тези планини, в памет на това, започнали да наричат с наговото име – Урал.
Биш (3000 г. пр. н.е.) По негово време Идел напуснали много българи от племето билсаг или бишатар. Една част от напусналитесе заселила Кара-Саклан, друга в Мекен, където построила град Билсага, трета – в Кавказ, където съседите започнали да я наричат “хути” или “утиги”, четеърта – в Кашан (Средна Азия), където по-късно се разделила на тугари, сагдаки, масгути и кашанти, пета – в Улуг Хин (Индия). Хутите образували голямо царство, което временно подчинило на себе си почти целия Самар, освен Мамил.
Саклан (дъщеря на Кар). По време на нейното царуване от Седморечието се завърнали българите-ищяци начело с Аскал, но тя позволила да се заселят в Идел само хората на сина му Боян (Маян), за когото се омъжила. Тогава другият син на Аскал, Креш или Балуан, продължили нататък и се заселил на остров Креш (Крит). Макиданските (балканските) българи, недоволни от властта на атрячките българи, му се подчинили. След смъртта на стария Аскал Саклан се разкаяла за своята постъпка и изградила на неговия гроб светилището Ер-Аба. Думата Саклан в старобългарския (“прабългарския” – бележка на преводача) език има няколко значения: “Евразия”, “арий” (индо-арий), “Украйна”, “Източна Европа”, “сармат”, “българ”.
Мар (2000 г. пр. н.е.). По негово време част от иделските българи – аксага, от областта Мишен, коитто се наричали също така агатари (агачири), мишени и кимери (“лодкари”, “съдостроители” – заради умението им да правят съдове и да плават с тях) – заминала на юг. Една част от агатарите-кимери се заселила в Кара-Саклан (Украйна), друга – покорила себерите балсагатите на Мекен (Балкан), трета се опитала да възстанови Самарската (Шумерската) държава, но била разбита от мамилците. Мекенските агатари завоювали Креш, а впоследствие – Артяч, Мамил и Ангъл-Самар, но при това понесли големи загуби и самите те били разгромени от дошлите от Галидж тирци.
Аспар. Разгромил тирците (протогърците) и ги накарал да избягат от Галидж при макиданските българи-агатари, а последните ги превърнали в свои роби – “сербийци”. Но когато агатарите западнали поради войните, тези роби извикали от Галидж своите съплеменници и заедно с тях завладяли Микен.След смърта на Аспар, Идел загубил своето могъщество и агатарите на Кара-Саклан престанали да се подчиняват на Иделските царе. Затова иделските нългари ги наричали вече не кимери, а камъри.
Бурун. По време на неговото царуване част от иделските българи пак заминала за Седморечието и Кашан (Средна Азия), където се заселила край Кашанското (Аралското) море и Сабанското езеро (Балхаш). На тяхно място се заселили сакланските (украинските) българи, които постепенно били измествани от кимерите.
Дънгър. Прославил се със свиренето си на дънгър. Бил също така келбир, т.е. ръководил народните моления в чест на Тангра по време на празниците Нардуган и Акатуй.
Нукрат. Зет на Дънгър. Превзел властта с помоща на своите хора – ищяци, които също така почнали да се нукратци.
Балта (1200 – 1180 г. пр. н.е.). Син на Нукрат и дъщерята на Дънгър. По време на неговото царуване тирците-сербийци въстанали срещу макиданските българи и ги разбили с помоща на галиджийските тирци. Когато гористата част на Идел се отделила от степната, той останал управител в гористата част, затова получил прякора Балта - Топор (брадва, брадвата била символ на гористата територия, а кинжал и меч – на степната територия на Идел;по късно символ на степта станал лъкът).
Мамъш.
Сорен .
Кама или Бурма (900 г. пр. н.е.). По негово време размириците достигнали невиждани размери. Без да им обръща внимание, Бурма започнал строителство на огромното светилище Алъп Капа (“Високите порти”), където бил погребан след смъртта си.
Алабуга-Булгар (808 – 775 г. пр. н.е.) Син на Бурма. Управлявал 33 години. Отново обединил горските и степните земи на ИДЕЛ, затова и получил прякора “Чирем-Миша (Чирмъш) Иджибак” – “Повелителят на Степта (Чирем) и Гората (Миша)”. Неговите потомци включили този прякор в своята титла, затова династията им се наричала “Чирмъшска” (“Сарматска”). Както гласи българското предание, след неговата смърт Тангра превърнал душата му в крилат, приличащ на змия дракон (барадж) и наредил му да бъде покровител на земята на българите. Любимият му ордос бил Иджибак в областта на Кубан, названието му звучало още като Аспак, Узбак. Този град каганът Кубрат отвоювал от сербийците (тюркютите) в 630 г. и го дал на сиха си Аспарух (т.е.”Ордос на Аспак”). Изображението на Алабуга-Булгар било изсечено върху камък, поставен на неговия гроб край Алабуга (Елабуга).
САМАР. Син на Туймас.
КАНАКБАЛ. Син на Самар.
ТУХЧА. Син на Канакбал.
БУРТАС БУРДЖАН или БУРДЖАНТАЙ, БЕРЕНДЕЙ (683 – 633 г. пр. н.е.) Син на Тухча. От времето на неговото управление започва епохата на “силните Управления” или “Тазбаш” – “бръснати глави”. Разгромил камърите, затова получил прякора “Камър Батър” – “Победител на кимерийците”. По-голямата част от кимерийците избягали в Атряч (Турция), а на техните земи Буртас поселил азиатските саки – капчаци. В близкия изток го наричали “Партатуа”. Опитал се да възтанови българското господство на територията на бившата Самарска (Шумерска) държава и за кратко време превзел по-голямата и част в Буртаската война (починал в 633 г. пр. н.е.)
МАДЖИ-АЗАК (633 – 611 г. пр. н.е.) Син на Буртас.
СОРЕН. Съпруга на малкия син на Буртас – Катраг, управлявал степната част на Идел. За кратко време превзела във война Азербайджан.
УЛЯТ ИЛИ ЛУТ.
БУЛУТ ИЛИ креш-булут. Син на Улят. Управлявал 10 години, но преди това бил управител на Сакланската област на Идел. Прославил се с добродушието и миролюбието си. Позволил на крешците (гърците) да построят няколко града в Саклан (Причерноморието), за което те му плащали голям данък. Въвежда гръцкия език и гръцката азбука за кореспонденция с чужди държави, затова получил прякора Креш.
ЛЕУ-АСКАЛ или ЛЕК-АЛЪП. Син на Булут и гъркиня. Прославил се със своя дар на предвиждане. Не приел предложението на своя брат Айяр (Авар) за нападение на гръцките колонии в Саклан, тъй като гадаенето посочвало опасност от Божествено наказание за това. Възмутеният Айяр убил Леу-Аскал (те били доведени братя).
ТОРГАН или АСПАРЪК (558 – 530 г. пр. н.е.). Родил се в 580 г. пр. н.е. Барджилският (персийски) цар (Кир) в една от битките го пленил, макар че той предупредил царя за пророчеството (на майката на Аспарък): “На теб ти е отредено да срещнеш двойник, с когото ще починеш в една година”. Наистина и двамата са се родили и управлявали в едни и същи години и малко след екзекуцията (на Торган) персийският цар загинал, като паднал от коня.
КУНДУЗ БАЛТАВАР (530 – 494 г. пр. н.е.). Малкият син на Торган. Родил се в 530 г. пр. н. е. До пълнолетието му в Идел от неговото име управлявала майка му Тамър-бика. Разгромил персийския цар Таргиз (Дарий). Във всичко му помагал големият му брат Колън (555-486 г. пр. н.е.), изпълнявал при него и по–късно длъжността на ечерге-баил(командващ центъра на войската) и на иджик-кош (глава на царския съвет).
МОСХА (494 – 488 г. пр. н.е.). Големият син на Кундуз. Воювал срещу Барджил (Персия), за своите чести нападения срещу Тимер Капа (“Желязната врата”) получил прякира “Тимер”. Неговата съпруга била Симбирбика – дъщеря на вожда на иделското племе ширак (или ширин) Елбир. Майката на Симбирбика се казвала Шан-къзъ, тъй като родът и се наричал ШАН.
АЛВАР-МАГИЗ ИЛИ АСКАЛ (488 – 486 г. пр. н.е.) Малкият син на Кундуз, който се омъжил след смъртта на Мосха за вдовицата му Симбирбика. Починал след пира, даден в чест на гръцките посланици, затова се разпространил слухът, че го е отровил средният син на Кундуз – Авар Дебер – са да се ожени за Симбирбика, но бил поразен от мълния на брега на пека Дебер – Инеш (Днестър), след което неговите хора напуснали това място и отишли към устието на Сула (Дунав).
БАРЪС (486 – 475 г. пр. н.е.). Син на Колан. Родил се в 530 г. пр. н.е.
АУДАН (ДЖУРАШ) – БАРЪС. Син на Алвар. Родил се в 486 г. пр. н.е. Израснал в семейството на Баръс. Някои легенди за него влезли в древнобългарския епос “Шан талгау”.
БАК-ШИРАК (475 - ? г. пр. н.е.) Малкия син на Колан. Родил се в 525 г. пр. н.е. Накарал Аудан да напусне родиия си аул и да се скита в степта.
САУМАК (Син на Бак-Ширак).
БАИТ.
ТАЙГА.
НАР.
САНАР.
УФА.
КАРА.
УГЪР.
БОЯР или БОЕРАК (400 г. пр. н.е.). Извършил набег срещу Макидан (Македонското царство) и разгромил столицата му Балбал (Пелла), която се наричала също така и Балдиу (“Цар на Дивите”). Но на връщане, в една клисура, отряд на третия му братовчед ТЕЙ (Кам-Етей) попаднал в засада. Етей загинал. Преди похода Етей сънувал алп Вълк, който му казал:”Ако тръгеш в този поход – ти ще загинеш, но българите ще се върнат с голяма плячка, ако не тръгнеш – то ще живееш дълго, но българите ще загубят”. Етей тръгнал само за да победи народа му. В памет на неговия героизъм българите нарекли тази клисура “Кам”.
ТИГАН
ЕТЕЙ или АТ,АТИ (380 – 339 г. пр. н.е.). Потомък на Уфа, внук на Кам-Етей. Не повярвал на пророчеството на кам (шаман) за това, че ще загине , както и дядо му, ако нападне владенията на Балбал (т.е. Македония), и без нужда, от любопитство отишъл срещу Макидан (Балканите). Загинал (в 339 г. пр. н.е.) в битка срещу царя на Балдиу Балбал (Филип Македонски). В памет на неговия героизъм (а също и на героизма на неговия дядо) българите дали на Саклан второ име – АТИЛ (“Земята на ЕТЕЙ”), а самият Балдиу оженил сина на Етей Баламир за своята доведена дъщеря Уран-бика.
БАЛАМИР (339 – 320 г. пр. н.е.) Син на Етей. Потомък на Аламир-Султан(Александър Македонски), когото надживял с три години, да покори Персия. На “езика на камите” неговото име означава”малък (бала) владетел (мир, пир)”. А прозвишето “Султан” произлиза от “Челдан”, което на “езика на камовете” означава “Световнославен”.
АЛАБУГА,СЪКЕРГАН (339 – 310 г. пр. н.е.) – брат и съвладетел на Баламир. Неговият ордос се намирал на река Съкерган или Буга (Южен Буг), затова той бил наречен на нейното име. Разгромил войската на Александър Македонски, нарушил мирният договор с Идел. В 310 г. пр. н.е. станал владетел на източната част на Идел, където и почивал в своя ордос Алабуга. Наредил на надгробния си камък да се изече само изображението на балта и кинжал (като символ на гората и степта), като казал: “Аз и така приличам на своя предък – за какво да изобразявам себе си ? ”.
ТАРГИЗ (320 – 314 г. пр.н.е.). Син на Баламир и Уран-бика. Баща му го нарекъл Таргиз в чест на разгрома на персийския цар Таргиз (Дарий III ). Потушил въстанието на кара-сакланските къпчаци, разделили се на племената нукрат (наубури), иштяк (есеги) и др. След шест години управление доброволно се отказал от власта, като казал, че народа престанал да уважава властта и че затова той няма да го подкрепя. Починал на 120 години в 236 г. пр. н.е.
АРБАТ. Син на Таргиз.
БАЛАК. Син на Арбат.
ЧИБИК. Син на Балак.
ТИМЕР. Син на Чибик.
КУР.
КУБАР.
АСКАЛ. По време на неговото царуване починал Таргиз.
АСПАР.
ЪТЛАР.
КАШАН (АЗАН) КАНДЖАЛ. Потомък на Алабуга Съгеркан, син на Канджал. Един от най-могъщите иделски царе. Майка му била кашанска (масагетска) бика (принцеса). На млади години извършил поход на изток и стигнал до река Хин (Инд) в Улуг Хин (Индия). На запад той разгромил и подчинил улагците (даки). На юг той извършил победоносен поход към Кавказ и Мала Азия, като разгромил Мидан (Азербайджан), Арьяк (Армения), Барджил (Персия) и подчинил Чиляр (държавата на Селевкиди), Кавъл (Капидокия и Каликия) и Атряч (Западна Турция). Някои смятат , че той изобретил кашанската азбука, която използвали кам-бояните и служителите на дворцовото стопанство. В памет на него българите нарекли Кашан Източна Влахия.
КУБАН. Син на Кашан. Велик български музикант и сказател, цар на Идел. Създал редица поеми-песни, в които отразил митологията и историята на българите. Кул Гали запазил следните му думи:
“Джам Иджик събрал под своята власт седем племена, Благодарение на което се сформирал един вейик народ – български. Таргиз накарал всички да се замислят за съхраняване на единството, като се отказал от власта. Всички тези действия толкова са непонятни, че е ясно: те са предприети по внушение на Тангра. Аз съм, който живее по бреговете на сакланската река (Кубан). – Кубан, потомък на Иджик, Таргиз и Азан. И затова аз моля Тангра: вразумявай ме също така, както (вразумявал си) и моите предци.”
ЧИЛЯР (152 – 146 Г. ПР. Н.Е.). Син на Кубан.Бил свален от трона от племенните вождове – тарханите и почнал да се придвижва покрай Сак син на Саръчин. Къпчатският бий Уразман, за чиято сестра бил оженен Чиляр, го поддържал. Малкият син на Чиляр – Келбир (Кълбур, Елаур) отишъл с част от своите хора в Кара-Бершуд (Крим) при чичо си Уразман, където станал самостоятелен владетел на Саклан (степите на Украйна и Предкавказието).
АЛАН (140 – 107 Г. ПР. Н.Е.). Внук на Кубан, син на Сувар-Маджи, тархан. Изместен от властта от другите роднини, съюзил се с Келбир, който помогнал на Алан в 140 г. пр. н.е. да стане цар на Идел, а Алан направил Келбир и неговите потомци тархани (автономни владетели) на Саклан. Келбир се оженил за дъщерята на Алан Узбика. По време на сватбата на брега на реката Кубан пируващите неочаквано били нападнати от войската на Бершуд (Боспорското царство) начело с Тама-Диу, тя пленила невръстния син на Алан – Сакмар или Саумак (“Савмак” от римско гръцките източници). Зарадитова почнала война между Идел и Бершуд. В тази война българските войски оглавявал отначало Келбир, а след това – Балак (син на Келбир и Узбика). Синът на Уразман – Таш – Баш ги поддържал. В края на краищата бершудците били разгромени, а Саумак – освободен. Но тук царят на Дарбазан (Понтийското царство) пристигнал на помощ на бершудците и с помоща на същия Тама – Диу пак пленил Саумак (в 107 г. пр. н.е. според данните на римско-гръцките източници). Като разбрал за това, Алан оичинал от мъка. А Саумак починал в заточение в Диарбезан. Тялото му било откупено срещу голямо количество злато и сребро и погребано в родината му, на брега на реката Сакмак или Сакмар (Сакмара). Алан е основател на Аланската династия.
САРЪЧИН (107 – 65 Г. ПР. Н.Е.). Син на Балак, внук на Алан. По време на неговото царуване Бершуд попаднал под властта на алтънбашците или улакрумийците (римляните). Когато Саръчин тръгнал срещу тях, то бершудците неочаквано преминали на страната на улак-румийците, а братът на Таш – Баш – Джиен, се отказал да го подкрепи. След превземането на Тамья – Бурун (Кубан и Таман) от улак-румийците Саръчин предпочел да признае властта на Улак – Урум над Бершуд. Джиен се сливал с изпълнение на талгау (дастан, епос).
БЕРШУД КАТРАГ (65 – 21 г. пр. н.е.). Син на Саръчин. Родил се в годината на присединението на Бершуд към Улак – Урум, и баща му дал на него името Бершуд, за да се постарае той да върне загубеното (Бершуд някога плащал данък на Идел). За войната с Улак – Урумо наел на българска служба племето “катраги”, затова получил името Катраг. Разгромил мнозина улак-румийски градове в Саклан (Алабуга, Тир и др.). По неговото време владетелят на западната част на Идел бил потомък на Ътлар – Алабуга Барджил (21 г. пр. н.е. – 5 г.). Син на Бершуд.
СУВАР (5 – 23 г.). Син на Барджил.
КУМУК (23 – 46 г.). Син на Сувар.
БАРЪН (46 - 106 г.). Син на Кумук. Мечтаел да отмъсти на Дарбазан за смъртта на своя предък Саумак. По предложение на своя тъст – бек Шан – обсадил Кряшен (Херсон) и тръгнал само след като кряшените му дали склуптура на Тама – бершудския пълководец, пленил неговия предък Саумак. Барън отсякъл главата на склуптората и я хвърлил в яма край гроба на Саумак. Освен това нападнал Дарбазан и го разгромил.
КАВЪЛ.
КУБАР.
ТАШ-БАШ или ЕР-ТАШ АРТАН (? – 150 г.). Син на Кубар. Неговото управление жестоко и грабителско, затова го намразили мнозина. Забранил търговия с Кашан (Средна Азия: Хорезъм, Согдиана, Бактрия, Уйгурия, Хорасан) и изобщо притеснявал търговците. Загинал в 150 г. в боен двубой с Агарджа, при това този двубой се състоял по настояване на сестрата на Ер-Таш – Бояр (Буляр) – Къз и мнозина български тархани, недоволни от управлението на Таш-Баш. След гибелта на Ер-Таш синът му Шад Банант отишъл с част от своите хора на кавказ. Банант означавало “командващ хиляда (бан) конници (ант или юнт)”.
АГАРДЖА (150 – 189 г.) Първият идел-български цар от хонския род Дуло. Бил нает от Ер-Таш на служба заедно със своя хонски отряд и получил званието на сабан-тархан (командващ лековъоражени, неопитни воини, а също така оптлченци и наемници). Оженил се за састра на Ер-Таш – Бояр – Къз. На няколко места в “Джагфар Тарихъ” името и се предавало като “Ага – Ружа”.
БАРЪНДЖАР (235 – 271 Г.). Син на Барак. Най-прославеният цар на I Хонска (Гунска) династия. Заедно с катрагите служили за Идел, разгромили (в 251 г.) войската на урумския (римския) император (Деций). Самият император загинал в тази битка. След това войските на Барънджар разграбили урумските владения на Черно море и на юруш превзели Дарбазан – като мъст за неплатения данък на Идел.
КЕРМЕС (края на III в.). Син на Барънджар.
КИШЕТ-БАРАДЖ (границата на III – IV в.).
АЛТЪШ (началото на IV в.). Син на Кишет – Барадж. По негово време Идел се разпаднал вече на шест части.
ТАКАНЪШ (2-та четвърт на IV в.). Син на Алтъш.
КАМА-БАТЪР МАДЖАР (средата на IV в.). Син на Алтъш. Синът му Карадан възглавил западната част на Идел.
БУЛЮМАР-ШЕКЕ, ШЕК-АЛЪП БУДИМИР, БАШИМИР, БАЛАМИР, БАЛАМБЕР (363 – 378 г.). Отново обединил целия Идел под своята власт, станал първият цар на II Хонска династия. По произход – хунски военачалник от рода Дуло, нает на българската служба от Кама-Батър. С думата Булюмар българите наричали Меравския оазис или дори цялата съвременна Туркмения. Оженил се за дъщерята на Кама-Батър – Туран-бика, на която отначало не харесвал поради своята ярко изразена монголоидност (основните черти на българските царе били европеидни, а рядко проявяващите се монголоидни черти – съвсем умерени). Тази Туран-бика е послужила за прообраз на приказната героиня Турандот, а Булюмар влязъл в легендите на предците на русините като“Будимир”.По негово време имало следните воински звания:
САБАН – лековъоражен войник, опълченец, наемен войник.
БУРИ (вълк) – гвардеец (по-късно гвардейците се наричали и “улани”).
БАГАНИН – среден офицер, имал право да командва десетки войници.
ШАД БАГАНИН – “височайш баганин “ – старши офицер, имал право да командва стотица или дори стотици войни (баганините имали право да носят шлемове с бичи рога).
ТАРХАН – голям военачалник, аристократ, имал право да оглавява стотици и дори хиляди войници.
САБАН ТАРХАН – командващ леко въоражени, неопитни и наемни войници, опълченци.
ДЖУРИ ТАРХАН – командващ опитни средновъоражени войници.
БУРИ ТАРХАН – командващ тежковъоражена гвардия.
БАГЪЛ – “голямо подразделение, голяма част” – глава на район, област, генерал, командващ голяма войска (от 100 до 1000).
БАХАДИР,КЕРМЕК –почетно звание за мъжество и храброст, означаващо “смелчага”, “юнак”.
AK – ляво крило на отряд, войска.
БУРИ – дясно крило на отряд, войска.
УРУС САБАН – част от войската, почваща атака (българската войска била сякаш обърната с лице към юг).
КУРЕН ТАРХАН – глава на дворцовото стопанство.
КАПАГАН – глава на военното ведомство и като правило глава на правителството.
Булюмар пренесъл столицата на Идел от Поволжието в Кара-Саклан (Украйна) в основания от него ордос Кан-Балън (бъдещия Киев), където и починал. Киевският хълм, където е погребан, получил неговия прякор ШЕКЕ (“Шек”, “Шековица” на русински).
АЛЪП-БИЙ или АЛП-АБАЙ АРБАТ (372 – 402 г.) – Големият син на Булюмар и Туран-бика, по тая причина сякаш продължил иделската династия на Иджибаки и I -та Хонска династия Дуло, но при това е и продължител и на II -та Хонска династия Дуло. Родил се в 361 г. Управлявал Идел 24 години. Влязъл в легендите на русините под името “Святогор”и “Соловей Будимирович”. Разгромил византийския император Валент в битка край Андрионопол (“Дере”на български), “край планините Арбат” (Родопите) в 378 г. в памет за това получил прозвището “Халиб” – “Победител”, а Кан – Балър бил преименуван в Кан – Дере. Още по-късно Кан – Дере преименували на “Аскал”. Алъп-бий обявил степите между Дунав и Днепър за “царско владение” (“Ангъл” или “Аталък”) и място за пасене на бойни коне. В памет на Алъп-бий бащите на дунавско-българските царе Шамил (Самуил) и Азан (Асен I ) носели името “Халиб”.
КАРАТЕН или КАРАТОН (402 – 414 г.) Големият син на Алъп-бий. Родил се в 380 г. Притежавал огромна физическа сила, много пъти побеждавал в двубои в Кан – Дере, на мястото “Крешатаке” (това название означава на български “Мястото на славата на борците” и се запазило във формата “Крещатик”). По негово време урус-тархан (тоест “велик тархан” – глава на правителството) бил Муенчак Айбат (Мунджук, Монзук, Бунчек), неговият брат. Муенчак е погребан край дядо си на Киевския хълм Шеке (Шек – Алъп).
УРУС-РУЖА БУРГАС (414 – 434 г.). Син на Алъп-бий и принцеса от племето урус-ружа (росомоните). Казвал се “Бургас” в памет за мястото Бургас, до което стигнал по време на поход от 378 г. Алъп-бий. Управлявал 20 години. Починал на мястото на дунавския град, който получил неговото име Урус-Бургас (съвременен Русе). По време на управлението на дунавско-българския цар Барджил (Борил) много дунавски българи (особено худаярци-богомили) се преселили от този град във Волжска България.
БУЛУТ или БЛЕДА (434 – 445 г.). Големият син на Муенчак.
ТУКИ, АТИЛЛЕ, АЙБАТ, ТУКАЛ, ТОХОЛ, АТТИЛА, АТИЛА, ЕТЦЕЛ, АТИЛЛА (434 – 453 г.). Син на Муенчак, най-известният български цар и завоевател. Родил се в годината на коня, в 406 г., бил съвладетел (в434-445 г.), а след това – владетел на Идел. По време на неговотп царуване Идел станал най-голямата в историята на човечеството империя от Китай до Франция. По време на управлението на неговия син Тингиз Идел се разпаднал на Кара – Бершуд (дунавско-украйнска част на Идел), Ак – Бершуд или Ечке – Идел – “Вътрешен Идел” (Волго – Уралска част на Идел) и Ескел – “Сибирска част на Идел”. (Предкавказието се отнасяло от българските историци ту към Кара – Бершуд, ту към Ак – Бершуд). Българските бекове от рода на хин-сибер завладели Ак – Бершуд и Ескел. Хин-сиберските българи се наричали от останалите българи ескели, хини, буртаси, кашани, башкорти, себери.
ИЛЛАКАБЪ-ДУЛО БИРЮЛИ (453 – 454 г.). Най-големият син на Атилла, владетел на Идел. Най-много от всичко обичал конните надбягвания. Синът му Чалап-бий (Чаллъ-бий) станал владетел на Ак-Бершуд.
ТИНГИЗ (ТАНЪШ) ХУРСА (454 – 469 г.). Средният син на Атилла, владетел на Идел. Отказал се да изпълни исканията на Кермек да изравни правата на старата хуно-българска аристокрация и знатните огузоезични агачири и буртаси (сармати), затова бил свален от привържениците на Кермек. Кермек включил агачирите и буртасите в господстващия български етнос и великодушно оставил на Тингиз Гаалидж или Улак (Румъния), но неголямата орда на Тингиз без помощта на българите на Кермек загинала. Тингиз много обичал оръжейно-ковачните занаяти, затова мнозина вярвали, че след своята смърт в битка той бил превърнат от Тангра в алпа на оръжейно-ковачни работи Хурса.
КЕРМЕК, КЕРНЕК или БЕЛ-КЕРМЕК, ИРНИК, ХЕРНАХ, ИРНА (463 -489г.) Малкият син на Ахила, продължил неговата династия Дуло. Съвладетел на Идел и владетел на Кара – Бершуд. След разпадането на Идел на части (463 г.) Кермек, запазвайки най-високата титла на каган или кан (импеератор, цар), обявил Кара – Бершуд за Български бейлик (княжество). Самият той обяснил това така: “Аз съм обявил своята част от царството Идел за български бейлик с цел нашите загубили единство и обезкуражени хора да не забравят нмената на своите бащи и деди, великото име на българите”. В легендите често го наричат Маджар – “Жертвен” – за това, че той не започнал братоубийствената война с българите-себерци заради възтановяването на единството на Идел, макар и мечтаел да възтанови единствотто на цялото царство. Кермек отхранил и възпитал сина на Иллак – Чалап-бий и по молба на хин-себерските бекове го пуснал при тях.
ЧАЛАП (ЧАЛЛЪ) – БИЙ или БАЙГ, ХИН, ИБЕР-СЕБЕР, АФРА-СИАБ, АУДАН (463 – 532 г.)Син на Иллак, владетел на източните части на Идел. Родил се в 442 г. и живеелн 90 години. Много обичал лова със соколи. Сербезките бекове отначало го обявили за владетел на Ак-Бершуд, а след това на Ескел (Сибир). След като обединил тези две източни части на Идел, Чалап-бий почнал да ги нарича Ибер – Себер (това название в иранските източници се оформи като “Афрасиаб”). Много скоро Чалап-бий подчинил на Ибер-Себер и Кашан (Средна Азия). Той водил успешни войни с барджилския (иранския) шах Барадж (Пероз) и бил оженен за сестрата на Барадж – Самар-би. След гибелта на Барадж в битка със себерските българи (484 г.) Чаплан-бий възкачил на бараджилския престол Балус, а след свалянето на Балус (Валас, Балаш) от антибългарски настроени барджилски велможи – сина на Барадж – Курбат (Кубрат) – Кавад (488 г.) Чаплан-бий помогнал на Курбат да разгроми арякците (арменци) и урумците (византийците). От 463 г. до 520 г. Кара-Бершуд се подчинил на Ибер-Себер, където се разпореждали себерските бекове, но Чалап-бий правил всичко възможно това подчинение да не бъде обидно и обременително за неговите кара-бвршудски роднини. В 520-те г. власта на Чалап-бий и авторитетът на Ибер – Себер отслабнали поради разприте между себерските бекове. По молба на Самар-би – Чалап-бий оженил Курбат за своята дъщеря Минли-бике. Брат на Чолан-бий – Курязбаши, наместник на Хорезъм, умъртвил сина на Курбат и Минли-бика – Себерджан затова, че в Барджил другият син на Курбат – Хусрау (Хосрой) убил Субаш. Субаш – барджилски велможа, определено време заедно с Курбат бил заложник в Ибер-Себер и приел тенгрианството (“маджарството”). Заедно с Курбат – Субаш се опитвал да въведе маджарството в Барджил, но Хосрой провалил плановете му. Движението на Субаши получило название “ маздакизъм” . Чалап-бий бил по това време вече на смъртно легло и не можел да попречи на убийството на Себерджен. Но по молба на Чолап-бий един от неговите синове – Бурджан – спасил сина на Себерджен – Ибер, който основал династията на хорезийските царе.
РУЖА-ДЖУРАШ МАСГУТ (489 – 505 г.). Син на Кермек от дъщерята на масгутския бек Ружа, за което и бил наречен Ружа. Управител на Кара – Бершуд, управлявал 16 години. Благодарение на помощт на сербезките бекове съумял да разшири своите владения на запад в резултат на успешните войни с Византия. В 492 г., година на маймуната, заел цялата западна част на Дунавска България от Дунав до Кубар – Дар (Вардар, Македония) и като рамет за това основал град Бичин – “Маймуна” (Видин). За своите войнски успехи получил прозвището Джураш – “Дух на Войната”. Прославил се като мъдър и справедлив владетел. Владеел родния си онгузо-български, немски, латински, гръцки, дунавско-български (“славяно-български”), унгарски, ирански език и “кам теле”(езика на българските шамани). Имал петима известни синове: Буляк – Болгар, Куштан (Бирман), Айяр, Могер и Банджа – Татра.
БАНДЖА-ТАТРА БАНАНТ или “МУНДО” (505 – 520 г.). Син на Ружа – Джураш, бил владетел на Българския бейлик (Кара – Бершуд) 15 години. Винаги признавал Чалап-бий за върховен български владетел и бил много дружен с него. Прославил се със своята войнственост и необичайна храброст в боя. В решаваща битка във войната с Византия хилядният му конен отряд (“банант”) атакувал и накарал да бяга 15-хилядната византийска войска, след което той също получил прозвището “Банант”. Разгромената Византия се съгласила да плати на Кара – Бершуд огромна контрибуция и му отстъпила ро-голямата част от Балканския полуостров. Татра възтановил единството на Идел, след като си подчинил Ак – Бершуд и Ескел. Бил прославен в българския народен епос “Шан Талгур” под името на Тат – Ъран.
БУЛЯК-БОЛГАР ДЖИЛКИ или “болох” (520 – 522 г.). Големият син на Банджа-Татра, бил владетел на Чаллъ-Бурджанската ( Преедкавкаска ) част на Ибер-Себер. Родил се в годината на коня ( в 490г. ) , затова получил името Джилки ( “Кон” ) . Отначало получавал данък от Византия и Барджил ( Персия ) само за Чалап-бий, но след това почнал да събира допълнителен данък и за себе си от Барджил ( заради жена си – Бояр-къз ) . Искайки да се освободи от този допълнителен данък, барджилският шах Курбат (Кавал) го поканил в Персия да участва в поход срещу арякците (арменци) и обещал да му даде областта Дяу – Хонджак (Карабах). Джилки повярвал и бил коварно убит заедно с по-голямата част от своята дружина от хората на Курбат. Преди смъртта си Джилки завещал на своите роднини да отмъсти на барджилците (перси) за тяхното коварство. Двама братовчеди на Джилки – Ширак Хазар (с хиляда войници) и Колън (с 3 хиляди войници) преминали на персийската служба и били след време пуснати.
КУШТАН или БИРМАН, ЕЛБИР (АЛВАР),УГЕЗ, “ГОСТУН”, “ГОРДИ” (527 -528 г.). Син на Ружа – Джураш и бика (принцеса) от българския род Ермил (Бирман), затова получил прозвище “Бирман”. Владетел на Българския бейлик (Кара - Бершуд),управлявал 2 години илчибек ( регент ) при невръстния цар – малкия син на Банджа-Татра – Боян Челбир. Опитвал се да разпространи християнството, което предизвикало недоволство сред българската аристокрация, обединила се край големия му брат Айяр. Загинал по време на нападението на хората на Могер в своя ордос. Синът на Куштан – Саба-Юрган (Су-Бюрган) в памет на баща си основал на мястото на този ордос град Бирман (съвременния град Одеса в Украйна).
МОГЕР или МУГЕЛ, МУАГЕРИС (528 г.). Син на Ружа-Джураш. В 528 г. свалил Куштан, но управлявал недълго и скоро самият той бил свален от брат си Айяр.
АЙЯР или АВАР (528 – 531 г.). Син на Ружа-Джураш. В 528 г. свалил Могер и три години управлявал Българския бейлик.Според преданието бил прокълнат заедно със своето потомство от съпругата на Куштан (смятала Айяр за съучастник в убийството на своя съпруг) и това проклятие дълго тегнело над неговото семейство.
БОЯРКЪЗ (520 -535 г.). Съпругата на Буляк – Болгар, от българския род Себер. След гибелта на Джилки – владетелка на Чаллъ – Бурджан (в качеството на илич-бика – регентка – при своя невръстен син-цар ) , а в 535 г. станала законна владетелка на Ибер – Себер. Била в съюз с Византея. Когато в 528 г. синовете на Айяр – Колън и Ширак – Хазар нахлули на нейна територия, за да помогнат на персите, тя убила Колън, а Ширак и сина му Дугар взела в плен ии предала ги на Урум (Византия ) . Тъй като византийците се страхували от Айяр и Саба – Юрган, то държали пленниците в почетен плен, не гии притеснявали с нищо. Такива пленници се казвали “ ак хум” – “бял заложник (или роб)”. Синовете на Булак-Болгар и Бояркъз – Баръс и Мар (Мардукан) сложили наачалото на княжеската династия Ечке Идел.
САБА-ЮРГАН или СУ-БЮРГАН, ЗАБЕРГАН, КАТРАГ (531 – 563 г.). Син на Куштан-Бирман. Владетел на Българския бейлик, управлявал над 30 години. Заради това, че водел чести войни (особено с Виизантия) получил името Катраг – “Безпокоен”. Основал град Бирман, който нааправил свой ордос. За да обедини двете части на Идел в 563 г. доброволно отстъпил властта в бейлика на Келбир – Аскал Тубджак (син на Боян-Челбир, служил при Саба-Юрган).
БОЯН-ЧЕЛБИР или САНДУГАЧ, ШАНТАЛГАУ, СИНДИЛХ, УТРИК (535 – 590 г.). Син на Банджа-Татра. Бил поканен от Бояркъз на служба в Ибеи – Себер, където получил управление над Чаллъ – Бурджан, а скоро след нейната смърт възглавил Ибер – Себер. прочул се със своето миролюбие, затова и получил прякора Утрик – “Спокоен”. Живял 80 години. Останал в българската история като велик поет, музикант и изпълнител. Обединил древнобългарските митове и легенди (в това число песните на Кубан) в едно сказание “Шан талгау” ( “Сказание за Шан”), на основа на която в 882 г. Микаил Бащу създава своята епическа поема “Шан къзъ дастанъ” (той придаде на сказанието ислямска окраска и частично промени текста и съдържанието). За този велик подвиг ( българите ценили поетическото творчество най- високо пред всичко останало, тъй като смятали, че с устата на поета говори Тангра) народът нарекъл Боян-Челбир “Сандугач” (“Славей”) и “Шан Талгау” (“Сандилх” на гръцки). Възглавявал народните моления на Тангра. В 563 г. станал цар на целия Идел, но в 565 г. бил принуден да признае своята зависимост от Тюрския каганат и почнал да му плаща данък – “една кожа самур от всяка къща”. Тогава той преброил и обложеното с данъци население. Направено било това на кашанска азбука и с помоща на кашанците, които винаги били много на служба и в ордосите на иделските царе (особено по времето на Алан, Агарджа, Булюмар и др.). Иделските българи смятали кашанските владетели за български, те и самите не отричали това и се намирали в родствени отношения с иделскитецаре. Иделските владетели в много неща подражавали на кашинските владетели. Влиятелната и развита българска бюрокрация от кашински (сагдакско-уйгурски или “хорезмейски”) произход попречила на българите да приемат христианството и византийската бюрократическа система в IV – VIII в. В IX в., за да въведе христианството, царят на дунавските българи изтребил мнозина представители на 30 български болярски рода от Кашански произход. Хиляди преследвани кашанци успели да избягат в Черна България, от коато след това част от тях заедно с Арбат се преселила в Авария (Унгария) и там също възглавила държавния апарат. Любимият ордос на Боян-Челбир на река Кубан – “Сандугач” – бил разгромен в 640 г. от арабски завоеватели.
АСКАЛ КЕЛБИР (“АЛВАР”) или ТУБДЖАК (563 – 593 г.). Син на Боян-Челбир. Намирайки се на служба в Ечке – Идел, където управлявал баща му, той управлявал Ескел и воювал в Тубджак (Казахстан) – в съюз с аварите – срещу войската на Тюркския каганат. Когато тюрките се доближили до границите на Ечке Идел, то баща му, страхувайки се за неговия живот, го изпратил в Българския бейлик. Аскал още ро-рано няколко пъти идвал при Саба – Юрган като посланик на Ечке – Идел. В 559 г. Саба – Юрган предал му като подарък за Боян-Челбир част от византийската плячка, но Боян-Челбир върнал съкровищата на византийците, тъй като се нуждаел от съюз с Византия, за да се бори срещу непостоянните авари и тюрки. В 565 г. признал своята зависимост от Аварския каганат и почнал да му плаща данък (тъй като не желаел да признава още по-тежката зависимост от тюрките), но при това получавал още по-голям данък от Византия, която желаела добре настроениа към нея Тубджак да покрива нейните граници от Аварите.
АЛБУРИ АСПАР АСКАЛ (593 – 602 г.). Големият син на Аскал – Келбир, когото някои летописци бъркали с баща му (забележка на Кул – Гали). В602 г. неговият ордос Ази – Улаг се намирал на река Аспар в района на съвременния румънски град Яссъ. В същата 602 г. главата на българите в Авария Ялчек или “Апсих” (баща му бил син на Боян-Челбир Атрак, също възглавяващ българите в Авария) – по заповед на аварския каган атакувал ордоса на Албури, тъй като искал да подчини Българския бейлик. По време на това нападение неочаквано загива, като попада под кон, слепият Албури Аскал. Аварите не съумели да сложат послушния Ялчек начело на Българския бейлик. Синът на Ялчек – Кабар, в 630 г., когато почва гражданската война в Авария, отвел част от своите българи в Алтънбаш (Италия). Съпругата на Алвар – Акжан, майка на двамата му прочути синове – Нурбат (“Кубрат”) и Шамбат – била от рода на Кюнграт (нейните предци били кашанските владетели и тюрския каган Иджим – “Истеми”.
КУРБАТ КЮНГРАТ или “кубрат”, КУРТ, ХОР (593 – 653 г.). Големият син на Албури. Когато загинал баща му, той бил съвсем млад. До пълнолетието на Курбат Българският бейлик от негово име бил управляван от родния брат на съпругата на Албури – Юрган (Бюрган) Телес. На Юрган се наложило отново да въстанови Българския бейлик, разпаднал се след смъртта на Албури “га 60 части (тюб)”. Когато Курбат пораснал, Юрган доброволно му предал властта над въстановения от него бейлик. Животът на Юрган останал в българската история като пример на безкористно служене на родния народ, родната страна. Като памет за него и за неговата сестра – неговата майка – Курбат нарекъл себе си с името на техния род – Кюнграт, което византийците преправили на “Кубрат”. След смъртта на Юрган Телес, на Курбат служил сихът на Юрган – Билиг. В едно от сраженията Билиг, спасявайки Курбат, загинал, а Курбат осиновил двамата му сина – Лачън и Къзъл – Кубар. Свой деца Курбат имал трима – Атряч Катраг, Бат Боян и Атилле – Аспарух. При Курбат постът на главата на “големия съвет” на великите буляри – “телес” – зьемали представители от рода Кюнграт. Главата на правителството се наричал капаган или караган. Телес бил главен съдия (“иджик” или “идин”). За най-знатен род се смятал барън, към който се отнасяли всички аристократи. Той се наричал също така “бишермен”. След него най-знатни били три рода – Кюнграт, Ширак или Ширин и Хин. Баджанаците се смятали за хинци. А цялото население се разделяло на три групи – багълите (аристократи), баганините (средни) и чирмъшите или сабаните (обикновени хора, низши).
Списъкът на българските царе от всички династии е съставен от мен (коментарии в текста: Фархат Нурутдинов) още преди да се загуби текста на Нигматуллин (руски превод на хрониките “Джагфар Тарихъ” , съхраняван от И.М.-К. Нигматуллин) през 1982г. въз основа на данните на Кул Гали и Гази-Баба. За Гази-Баба като основени източници са послужили документите на Илчи Йорта (Посланическо управление), за Кул Гали – книгата на Габдаллах Ибн Бащу “Хазар Тарихъ”. Кул Гали цитира данните на Габдаллах, защото неговите сведения е смятал за най-пълни от всички, които познавал, макар и те да са противоречили на други списъци на българските царе. Отброяването на времето в книгата започвало от царуването на Буртас (ние даваме тези дати в съответствие с григорианското летоброене).
Кул Гали дава поетически редове за първите идел-български царе:
Постъпките и нравите им са били обикновени,
Обикновени и подобни – дните на управлението им.
Затова хората от древни времена
Не запомнили много царски имена.
През хилядолетията се запазили
Само тези, които царят да прослсви успял....
Ерги или Чакчак. Легендарната царица, която се опитала с помоща на Туран да образува женското “царство Туран” преди цар Джам.
Българските царе от именската династия
Джам-Иджи или Иджик (14 953 – 14 653 г. пр. н.е.). Първият български цар на Идел от династията Имен. В негова чест всички представители на Именската и Сарматската династии се наричали “иджибак” – “управителят от рода Иджик”. За обикновените хора думата “иджибак” започнала да означава “цар”, “господин”, “повелител”, а за знатните означавало “августейш”. По-късно към титлата на царете почнали да добавят и думата “джабгу – славен”, но в края на краищата думата “джабгу” изместила думата “иджибак”. Съпругата на Джам се казвала Танбит, но някои източници твърдят, че тя и Ерги-Чакчак са едно и също лице. В държавата на Джам са влезли седем племена (народа), част от които са били господстващия в нея народ българи. Затова държавата Джам е получила названието Идел – “Седем (иде) Племена (ел)”.
Ал или Бал (14 000 г. пр. н.е.). Ал (Бал) означава “глава”, “вожд”, “главен”, “свещен”, “свят”, “господин”.
Кан (13 000 г. пр. н.е.). По време на царуването му част от иделците отишли на Изток.
Ит (12 000 г. пр. н.е.). Нарекъл, в чест на предците си, Уралските планини “Балкан”.
Кар (11 000 г. пр. н.е.). По негово време в Идел дошли племената кари (фини), “и той им даде земя за заселването, която почна да се нарича Карел – Страната (ел) на Карите (кар)”.
Улит или Лут (10 000 г. пр. н.е.) Наречен така, защото по време на неговото раждане имало смъртоностна епидемия. Той изгонил от Идел част от българите, предводителствани от племето дебер (себер). Една част от изгонените се заселила в Кара-Саклан (Украйна), друга – в Мекен или Макидан (Балканите), трета - в Сувар (Месопотамия), където основала държавата Самар (Шумер). Много скоро в състава на Самар (Шумер) влезли също така Мидан (Иран), Англъ-Самар (Палестина, Ливан, Сирия), Мекен (Балканите), Креш (Крит), Кубар (Крит), Мамил Египет), Атряч (Троя,Мала Азия,Турция), Каркаш или Кафкаш (Кавказ). Знакът на Тангра и на савета за тях бил “казак” (тризъбец). Оръжието на двамата им главни алпи – Нардуган (Карга-Мардукан, Сабан, Самар,Симбир....) и Кубар Бозидан (“владетел на синята долина” – световния океан) – също така е имало вид на тризъбец, но се е казвало “санак” (копие, вила). Старите български кам-бояни (шамани) знака “санак” наричали “казак”. (Те) наричали главните алпи “ака (ага)”, “субаш”, “барадж” (което означавало освен другото “благодат”, “носещ благодат”). След Потопа, по време на който загинала българската царска династия и повечето войни на Самар, тази държава се разпаднала на Мамил (Египет), Креш (Критската империя, на която се подчинявали Мекен, Атряч и Англъ-Самар),Мидан и Сувар (Месопотамия), в който властта била завзета от бившите роби – гараби (араби). Думата “гараб” се е образувала от българското съчетание “кара аба – черният род”. Но най-често българите наричали тогава арабите “сарканъ”, а “саркан” е означавало “бархан”, “пустиня”, “жител на пустинята”. Креш (Крит) е бил голям остров, на който ставали кинешите (събирания на вождовете) и двубои между борци – “креш” (от тази българска дума произлиза названието Креш – Крит), победителите от които се избирали за царе. Впоследствие и тази българска държава се разпаднала, и в края на краищата я завладели тирците (предци на гърците), които започнали да се наричат, също така, по името на Креш “крешци” или “крящени” (оттук идва “гречин”, “грък”). “Ен” в старобългарския език тогава означавало “земя”, но впоследствие “ен” или “ан” означавало само околната или крайбрежната територия.
Лук (9000 г.пр. н.е.). Думата “Лук” се използвала в едни случаи като разновидност на думата Улят-Лут (Улят, Уран и др. – имена на могъщата алп-бика Туран), а в други случаи означавала “дракон”, “пазител от беди”, “велик”.
Сакал (8000 г. пр. н.е.). Получил прякора “Ат” заради любовта си към конете.
Ака или Буга (7000 г. пр. н.е.).По негово време част от иделските българи, начело с Атряч, с коне достигнала Сувар (Месопотамия) и земята, която впоследствие започнала да се нарича Атряч (Турция). Той се оградил с доверени хора от тюркския род ака-имен, тъй като им се доверявал и поселил ака-именците в своите онгъли, около реките Саин-Идел (Ока) и Бука (Южен Буг).
Кахъл (6000 г. пр. н.е.) Името му означавало “плитчица”.
Балкан (4550 – 4490 г. пр. н.е.). Обединил всички племена, живяли от двете страни на Урал, затова получил такова име.
Биш (брат на Балкан). По негово време в Идел почнали размирици и войни между потомците на Балкан.
Кубар (син на Балкан). Бил свален и отвел хората си на Запад, където се заселил в планините Макидан (Балкански полуостров).
Таук (син на Кубар). Бил свален и отвел хората си в Сувар (Месопотамия) и Атряч. Много скоро той станал цар на цял Самар (древна Шумерска държава, основана от иделските българи). Впоследствие Самар се разпаднал на Мамил (Египет), Сувар (Месопотамия, Ирак), Атряч (държавата Троя) и Макидан (Балканите).
Ищяк (син на Кубар). В Седморечието (Алтай) отвел свойте хора, който започнали да се наричат ищяци (угри, от ищяк – бележка на преводача).
Иджим (син на Кубар). Останал в Идел. Предприел поход на Изток и нарекъл граничната река Иджим (Ишим).
Ер или Урал (4000 г. пр. н.е.). Отново обединил всички народи на Идел от двете страни на Балкана и тези планини, в памет на това, започнали да наричат с наговото име – Урал.
Биш (3000 г. пр. н.е.) По негово време Идел напуснали много българи от племето билсаг или бишатар. Една част от напусналитесе заселила Кара-Саклан, друга в Мекен, където построила град Билсага, трета – в Кавказ, където съседите започнали да я наричат “хути” или “утиги”, четеърта – в Кашан (Средна Азия), където по-късно се разделила на тугари, сагдаки, масгути и кашанти, пета – в Улуг Хин (Индия). Хутите образували голямо царство, което временно подчинило на себе си почти целия Самар, освен Мамил.
Саклан (дъщеря на Кар). По време на нейното царуване от Седморечието се завърнали българите-ищяци начело с Аскал, но тя позволила да се заселят в Идел само хората на сина му Боян (Маян), за когото се омъжила. Тогава другият син на Аскал, Креш или Балуан, продължили нататък и се заселил на остров Креш (Крит). Макиданските (балканските) българи, недоволни от властта на атрячките българи, му се подчинили. След смъртта на стария Аскал Саклан се разкаяла за своята постъпка и изградила на неговия гроб светилището Ер-Аба. Думата Саклан в старобългарския (“прабългарския” – бележка на преводача) език има няколко значения: “Евразия”, “арий” (индо-арий), “Украйна”, “Източна Европа”, “сармат”, “българ”.
Мар (2000 г. пр. н.е.). По негово време част от иделските българи – аксага, от областта Мишен, коитто се наричали също така агатари (агачири), мишени и кимери (“лодкари”, “съдостроители” – заради умението им да правят съдове и да плават с тях) – заминала на юг. Една част от агатарите-кимери се заселила в Кара-Саклан (Украйна), друга – покорила себерите балсагатите на Мекен (Балкан), трета се опитала да възстанови Самарската (Шумерската) държава, но била разбита от мамилците. Мекенските агатари завоювали Креш, а впоследствие – Артяч, Мамил и Ангъл-Самар, но при това понесли големи загуби и самите те били разгромени от дошлите от Галидж тирци.
Аспар. Разгромил тирците (протогърците) и ги накарал да избягат от Галидж при макиданските българи-агатари, а последните ги превърнали в свои роби – “сербийци”. Но когато агатарите западнали поради войните, тези роби извикали от Галидж своите съплеменници и заедно с тях завладяли Микен.След смърта на Аспар, Идел загубил своето могъщество и агатарите на Кара-Саклан престанали да се подчиняват на Иделските царе. Затова иделските нългари ги наричали вече не кимери, а камъри.
Бурун. По време на неговото царуване част от иделските българи пак заминала за Седморечието и Кашан (Средна Азия), където се заселила край Кашанското (Аралското) море и Сабанското езеро (Балхаш). На тяхно място се заселили сакланските (украинските) българи, които постепенно били измествани от кимерите.
Дънгър. Прославил се със свиренето си на дънгър. Бил също така келбир, т.е. ръководил народните моления в чест на Тангра по време на празниците Нардуган и Акатуй.
Нукрат. Зет на Дънгър. Превзел властта с помоща на своите хора – ищяци, които също така почнали да се нукратци.
Балта (1200 – 1180 г. пр. н.е.). Син на Нукрат и дъщерята на Дънгър. По време на неговото царуване тирците-сербийци въстанали срещу макиданските българи и ги разбили с помоща на галиджийските тирци. Когато гористата част на Идел се отделила от степната, той останал управител в гористата част, затова получил прякора Балта - Топор (брадва, брадвата била символ на гористата територия, а кинжал и меч – на степната територия на Идел;по късно символ на степта станал лъкът).
Мамъш.
Сорен .
Кама или Бурма (900 г. пр. н.е.). По негово време размириците достигнали невиждани размери. Без да им обръща внимание, Бурма започнал строителство на огромното светилище Алъп Капа (“Високите порти”), където бил погребан след смъртта си.
Алабуга-Булгар (808 – 775 г. пр. н.е.) Син на Бурма. Управлявал 33 години. Отново обединил горските и степните земи на ИДЕЛ, затова и получил прякора “Чирем-Миша (Чирмъш) Иджибак” – “Повелителят на Степта (Чирем) и Гората (Миша)”. Неговите потомци включили този прякор в своята титла, затова династията им се наричала “Чирмъшска” (“Сарматска”). Както гласи българското предание, след неговата смърт Тангра превърнал душата му в крилат, приличащ на змия дракон (барадж) и наредил му да бъде покровител на земята на българите. Любимият му ордос бил Иджибак в областта на Кубан, названието му звучало още като Аспак, Узбак. Този град каганът Кубрат отвоювал от сербийците (тюркютите) в 630 г. и го дал на сиха си Аспарух (т.е.”Ордос на Аспак”). Изображението на Алабуга-Булгар било изсечено върху камък, поставен на неговия гроб край Алабуга (Елабуга).
САМАР. Син на Туймас.
КАНАКБАЛ. Син на Самар.
ТУХЧА. Син на Канакбал.
БУРТАС БУРДЖАН или БУРДЖАНТАЙ, БЕРЕНДЕЙ (683 – 633 г. пр. н.е.) Син на Тухча. От времето на неговото управление започва епохата на “силните Управления” или “Тазбаш” – “бръснати глави”. Разгромил камърите, затова получил прякора “Камър Батър” – “Победител на кимерийците”. По-голямата част от кимерийците избягали в Атряч (Турция), а на техните земи Буртас поселил азиатските саки – капчаци. В близкия изток го наричали “Партатуа”. Опитал се да възтанови българското господство на територията на бившата Самарска (Шумерска) държава и за кратко време превзел по-голямата и част в Буртаската война (починал в 633 г. пр. н.е.)
МАДЖИ-АЗАК (633 – 611 г. пр. н.е.) Син на Буртас.
СОРЕН. Съпруга на малкия син на Буртас – Катраг, управлявал степната част на Идел. За кратко време превзела във война Азербайджан.
УЛЯТ ИЛИ ЛУТ.
БУЛУТ ИЛИ креш-булут. Син на Улят. Управлявал 10 години, но преди това бил управител на Сакланската област на Идел. Прославил се с добродушието и миролюбието си. Позволил на крешците (гърците) да построят няколко града в Саклан (Причерноморието), за което те му плащали голям данък. Въвежда гръцкия език и гръцката азбука за кореспонденция с чужди държави, затова получил прякора Креш.
ЛЕУ-АСКАЛ или ЛЕК-АЛЪП. Син на Булут и гъркиня. Прославил се със своя дар на предвиждане. Не приел предложението на своя брат Айяр (Авар) за нападение на гръцките колонии в Саклан, тъй като гадаенето посочвало опасност от Божествено наказание за това. Възмутеният Айяр убил Леу-Аскал (те били доведени братя).
ТОРГАН или АСПАРЪК (558 – 530 г. пр. н.е.). Родил се в 580 г. пр. н.е. Барджилският (персийски) цар (Кир) в една от битките го пленил, макар че той предупредил царя за пророчеството (на майката на Аспарък): “На теб ти е отредено да срещнеш двойник, с когото ще починеш в една година”. Наистина и двамата са се родили и управлявали в едни и същи години и малко след екзекуцията (на Торган) персийският цар загинал, като паднал от коня.
КУНДУЗ БАЛТАВАР (530 – 494 г. пр. н.е.). Малкият син на Торган. Родил се в 530 г. пр. н. е. До пълнолетието му в Идел от неговото име управлявала майка му Тамър-бика. Разгромил персийския цар Таргиз (Дарий). Във всичко му помагал големият му брат Колън (555-486 г. пр. н.е.), изпълнявал при него и по–късно длъжността на ечерге-баил(командващ центъра на войската) и на иджик-кош (глава на царския съвет).
МОСХА (494 – 488 г. пр. н.е.). Големият син на Кундуз. Воювал срещу Барджил (Персия), за своите чести нападения срещу Тимер Капа (“Желязната врата”) получил прякира “Тимер”. Неговата съпруга била Симбирбика – дъщеря на вожда на иделското племе ширак (или ширин) Елбир. Майката на Симбирбика се казвала Шан-къзъ, тъй като родът и се наричал ШАН.
АЛВАР-МАГИЗ ИЛИ АСКАЛ (488 – 486 г. пр. н.е.) Малкият син на Кундуз, който се омъжил след смъртта на Мосха за вдовицата му Симбирбика. Починал след пира, даден в чест на гръцките посланици, затова се разпространил слухът, че го е отровил средният син на Кундуз – Авар Дебер – са да се ожени за Симбирбика, но бил поразен от мълния на брега на пека Дебер – Инеш (Днестър), след което неговите хора напуснали това място и отишли към устието на Сула (Дунав).
БАРЪС (486 – 475 г. пр. н.е.). Син на Колан. Родил се в 530 г. пр. н.е.
АУДАН (ДЖУРАШ) – БАРЪС. Син на Алвар. Родил се в 486 г. пр. н.е. Израснал в семейството на Баръс. Някои легенди за него влезли в древнобългарския епос “Шан талгау”.
БАК-ШИРАК (475 - ? г. пр. н.е.) Малкия син на Колан. Родил се в 525 г. пр. н.е. Накарал Аудан да напусне родиия си аул и да се скита в степта.
САУМАК (Син на Бак-Ширак).
БАИТ.
ТАЙГА.
НАР.
САНАР.
УФА.
КАРА.
УГЪР.
БОЯР или БОЕРАК (400 г. пр. н.е.). Извършил набег срещу Макидан (Македонското царство) и разгромил столицата му Балбал (Пелла), която се наричала също така и Балдиу (“Цар на Дивите”). Но на връщане, в една клисура, отряд на третия му братовчед ТЕЙ (Кам-Етей) попаднал в засада. Етей загинал. Преди похода Етей сънувал алп Вълк, който му казал:”Ако тръгеш в този поход – ти ще загинеш, но българите ще се върнат с голяма плячка, ако не тръгнеш – то ще живееш дълго, но българите ще загубят”. Етей тръгнал само за да победи народа му. В памет на неговия героизъм българите нарекли тази клисура “Кам”.
ТИГАН
ЕТЕЙ или АТ,АТИ (380 – 339 г. пр. н.е.). Потомък на Уфа, внук на Кам-Етей. Не повярвал на пророчеството на кам (шаман) за това, че ще загине , както и дядо му, ако нападне владенията на Балбал (т.е. Македония), и без нужда, от любопитство отишъл срещу Макидан (Балканите). Загинал (в 339 г. пр. н.е.) в битка срещу царя на Балдиу Балбал (Филип Македонски). В памет на неговия героизъм (а също и на героизма на неговия дядо) българите дали на Саклан второ име – АТИЛ (“Земята на ЕТЕЙ”), а самият Балдиу оженил сина на Етей Баламир за своята доведена дъщеря Уран-бика.
БАЛАМИР (339 – 320 г. пр. н.е.) Син на Етей. Потомък на Аламир-Султан(Александър Македонски), когото надживял с три години, да покори Персия. На “езика на камите” неговото име означава”малък (бала) владетел (мир, пир)”. А прозвишето “Султан” произлиза от “Челдан”, което на “езика на камовете” означава “Световнославен”.
АЛАБУГА,СЪКЕРГАН (339 – 310 г. пр. н.е.) – брат и съвладетел на Баламир. Неговият ордос се намирал на река Съкерган или Буга (Южен Буг), затова той бил наречен на нейното име. Разгромил войската на Александър Македонски, нарушил мирният договор с Идел. В 310 г. пр. н.е. станал владетел на източната част на Идел, където и почивал в своя ордос Алабуга. Наредил на надгробния си камък да се изече само изображението на балта и кинжал (като символ на гората и степта), като казал: “Аз и така приличам на своя предък – за какво да изобразявам себе си ? ”.
ТАРГИЗ (320 – 314 г. пр.н.е.). Син на Баламир и Уран-бика. Баща му го нарекъл Таргиз в чест на разгрома на персийския цар Таргиз (Дарий III ). Потушил въстанието на кара-сакланските къпчаци, разделили се на племената нукрат (наубури), иштяк (есеги) и др. След шест години управление доброволно се отказал от власта, като казал, че народа престанал да уважава властта и че затова той няма да го подкрепя. Починал на 120 години в 236 г. пр. н.е.
АРБАТ. Син на Таргиз.
БАЛАК. Син на Арбат.
ЧИБИК. Син на Балак.
ТИМЕР. Син на Чибик.
КУР.
КУБАР.
АСКАЛ. По време на неговото царуване починал Таргиз.
АСПАР.
ЪТЛАР.
КАШАН (АЗАН) КАНДЖАЛ. Потомък на Алабуга Съгеркан, син на Канджал. Един от най-могъщите иделски царе. Майка му била кашанска (масагетска) бика (принцеса). На млади години извършил поход на изток и стигнал до река Хин (Инд) в Улуг Хин (Индия). На запад той разгромил и подчинил улагците (даки). На юг той извършил победоносен поход към Кавказ и Мала Азия, като разгромил Мидан (Азербайджан), Арьяк (Армения), Барджил (Персия) и подчинил Чиляр (държавата на Селевкиди), Кавъл (Капидокия и Каликия) и Атряч (Западна Турция). Някои смятат , че той изобретил кашанската азбука, която използвали кам-бояните и служителите на дворцовото стопанство. В памет на него българите нарекли Кашан Източна Влахия.
КУБАН. Син на Кашан. Велик български музикант и сказател, цар на Идел. Създал редица поеми-песни, в които отразил митологията и историята на българите. Кул Гали запазил следните му думи:
“Джам Иджик събрал под своята власт седем племена, Благодарение на което се сформирал един вейик народ – български. Таргиз накарал всички да се замислят за съхраняване на единството, като се отказал от власта. Всички тези действия толкова са непонятни, че е ясно: те са предприети по внушение на Тангра. Аз съм, който живее по бреговете на сакланската река (Кубан). – Кубан, потомък на Иджик, Таргиз и Азан. И затова аз моля Тангра: вразумявай ме също така, както (вразумявал си) и моите предци.”
ЧИЛЯР (152 – 146 Г. ПР. Н.Е.). Син на Кубан.Бил свален от трона от племенните вождове – тарханите и почнал да се придвижва покрай Сак син на Саръчин. Къпчатският бий Уразман, за чиято сестра бил оженен Чиляр, го поддържал. Малкият син на Чиляр – Келбир (Кълбур, Елаур) отишъл с част от своите хора в Кара-Бершуд (Крим) при чичо си Уразман, където станал самостоятелен владетел на Саклан (степите на Украйна и Предкавказието).
АЛАН (140 – 107 Г. ПР. Н.Е.). Внук на Кубан, син на Сувар-Маджи, тархан. Изместен от властта от другите роднини, съюзил се с Келбир, който помогнал на Алан в 140 г. пр. н.е. да стане цар на Идел, а Алан направил Келбир и неговите потомци тархани (автономни владетели) на Саклан. Келбир се оженил за дъщерята на Алан Узбика. По време на сватбата на брега на реката Кубан пируващите неочаквано били нападнати от войската на Бершуд (Боспорското царство) начело с Тама-Диу, тя пленила невръстния син на Алан – Сакмар или Саумак (“Савмак” от римско гръцките източници). Зарадитова почнала война между Идел и Бершуд. В тази война българските войски оглавявал отначало Келбир, а след това – Балак (син на Келбир и Узбика). Синът на Уразман – Таш – Баш ги поддържал. В края на краищата бершудците били разгромени, а Саумак – освободен. Но тук царят на Дарбазан (Понтийското царство) пристигнал на помощ на бершудците и с помоща на същия Тама – Диу пак пленил Саумак (в 107 г. пр. н.е. според данните на римско-гръцките източници). Като разбрал за това, Алан оичинал от мъка. А Саумак починал в заточение в Диарбезан. Тялото му било откупено срещу голямо количество злато и сребро и погребано в родината му, на брега на реката Сакмак или Сакмар (Сакмара). Алан е основател на Аланската династия.
САРЪЧИН (107 – 65 Г. ПР. Н.Е.). Син на Балак, внук на Алан. По време на неговото царуване Бершуд попаднал под властта на алтънбашците или улакрумийците (римляните). Когато Саръчин тръгнал срещу тях, то бершудците неочаквано преминали на страната на улак-румийците, а братът на Таш – Баш – Джиен, се отказал да го подкрепи. След превземането на Тамья – Бурун (Кубан и Таман) от улак-румийците Саръчин предпочел да признае властта на Улак – Урум над Бершуд. Джиен се сливал с изпълнение на талгау (дастан, епос).
БЕРШУД КАТРАГ (65 – 21 г. пр. н.е.). Син на Саръчин. Родил се в годината на присединението на Бершуд към Улак – Урум, и баща му дал на него името Бершуд, за да се постарае той да върне загубеното (Бершуд някога плащал данък на Идел). За войната с Улак – Урумо наел на българска служба племето “катраги”, затова получил името Катраг. Разгромил мнозина улак-румийски градове в Саклан (Алабуга, Тир и др.). По неговото време владетелят на западната част на Идел бил потомък на Ътлар – Алабуга Барджил (21 г. пр. н.е. – 5 г.). Син на Бершуд.
СУВАР (5 – 23 г.). Син на Барджил.
КУМУК (23 – 46 г.). Син на Сувар.
БАРЪН (46 - 106 г.). Син на Кумук. Мечтаел да отмъсти на Дарбазан за смъртта на своя предък Саумак. По предложение на своя тъст – бек Шан – обсадил Кряшен (Херсон) и тръгнал само след като кряшените му дали склуптура на Тама – бершудския пълководец, пленил неговия предък Саумак. Барън отсякъл главата на склуптората и я хвърлил в яма край гроба на Саумак. Освен това нападнал Дарбазан и го разгромил.
КАВЪЛ.
КУБАР.
ТАШ-БАШ или ЕР-ТАШ АРТАН (? – 150 г.). Син на Кубар. Неговото управление жестоко и грабителско, затова го намразили мнозина. Забранил търговия с Кашан (Средна Азия: Хорезъм, Согдиана, Бактрия, Уйгурия, Хорасан) и изобщо притеснявал търговците. Загинал в 150 г. в боен двубой с Агарджа, при това този двубой се състоял по настояване на сестрата на Ер-Таш – Бояр (Буляр) – Къз и мнозина български тархани, недоволни от управлението на Таш-Баш. След гибелта на Ер-Таш синът му Шад Банант отишъл с част от своите хора на кавказ. Банант означавало “командващ хиляда (бан) конници (ант или юнт)”.
АГАРДЖА (150 – 189 г.) Първият идел-български цар от хонския род Дуло. Бил нает от Ер-Таш на служба заедно със своя хонски отряд и получил званието на сабан-тархан (командващ лековъоражени, неопитни воини, а също така оптлченци и наемници). Оженил се за састра на Ер-Таш – Бояр – Къз. На няколко места в “Джагфар Тарихъ” името и се предавало като “Ага – Ружа”.
БАРЪНДЖАР (235 – 271 Г.). Син на Барак. Най-прославеният цар на I Хонска (Гунска) династия. Заедно с катрагите служили за Идел, разгромили (в 251 г.) войската на урумския (римския) император (Деций). Самият император загинал в тази битка. След това войските на Барънджар разграбили урумските владения на Черно море и на юруш превзели Дарбазан – като мъст за неплатения данък на Идел.
КЕРМЕС (края на III в.). Син на Барънджар.
КИШЕТ-БАРАДЖ (границата на III – IV в.).
АЛТЪШ (началото на IV в.). Син на Кишет – Барадж. По негово време Идел се разпаднал вече на шест части.
ТАКАНЪШ (2-та четвърт на IV в.). Син на Алтъш.
КАМА-БАТЪР МАДЖАР (средата на IV в.). Син на Алтъш. Синът му Карадан възглавил западната част на Идел.
БУЛЮМАР-ШЕКЕ, ШЕК-АЛЪП БУДИМИР, БАШИМИР, БАЛАМИР, БАЛАМБЕР (363 – 378 г.). Отново обединил целия Идел под своята власт, станал първият цар на II Хонска династия. По произход – хунски военачалник от рода Дуло, нает на българската служба от Кама-Батър. С думата Булюмар българите наричали Меравския оазис или дори цялата съвременна Туркмения. Оженил се за дъщерята на Кама-Батър – Туран-бика, на която отначало не харесвал поради своята ярко изразена монголоидност (основните черти на българските царе били европеидни, а рядко проявяващите се монголоидни черти – съвсем умерени). Тази Туран-бика е послужила за прообраз на приказната героиня Турандот, а Булюмар влязъл в легендите на предците на русините като“Будимир”.По негово време имало следните воински звания:
САБАН – лековъоражен войник, опълченец, наемен войник.
БУРИ (вълк) – гвардеец (по-късно гвардейците се наричали и “улани”).
БАГАНИН – среден офицер, имал право да командва десетки войници.
ШАД БАГАНИН – “височайш баганин “ – старши офицер, имал право да командва стотица или дори стотици войни (баганините имали право да носят шлемове с бичи рога).
ТАРХАН – голям военачалник, аристократ, имал право да оглавява стотици и дори хиляди войници.
САБАН ТАРХАН – командващ леко въоражени, неопитни и наемни войници, опълченци.
ДЖУРИ ТАРХАН – командващ опитни средновъоражени войници.
БУРИ ТАРХАН – командващ тежковъоражена гвардия.
БАГЪЛ – “голямо подразделение, голяма част” – глава на район, област, генерал, командващ голяма войска (от 100 до 1000).
БАХАДИР,КЕРМЕК –почетно звание за мъжество и храброст, означаващо “смелчага”, “юнак”.
AK – ляво крило на отряд, войска.
БУРИ – дясно крило на отряд, войска.
УРУС САБАН – част от войската, почваща атака (българската войска била сякаш обърната с лице към юг).
КУРЕН ТАРХАН – глава на дворцовото стопанство.
КАПАГАН – глава на военното ведомство и като правило глава на правителството.
Булюмар пренесъл столицата на Идел от Поволжието в Кара-Саклан (Украйна) в основания от него ордос Кан-Балън (бъдещия Киев), където и починал. Киевският хълм, където е погребан, получил неговия прякор ШЕКЕ (“Шек”, “Шековица” на русински).
АЛЪП-БИЙ или АЛП-АБАЙ АРБАТ (372 – 402 г.) – Големият син на Булюмар и Туран-бика, по тая причина сякаш продължил иделската династия на Иджибаки и I -та Хонска династия Дуло, но при това е и продължител и на II -та Хонска династия Дуло. Родил се в 361 г. Управлявал Идел 24 години. Влязъл в легендите на русините под името “Святогор”и “Соловей Будимирович”. Разгромил византийския император Валент в битка край Андрионопол (“Дере”на български), “край планините Арбат” (Родопите) в 378 г. в памет за това получил прозвището “Халиб” – “Победител”, а Кан – Балър бил преименуван в Кан – Дере. Още по-късно Кан – Дере преименували на “Аскал”. Алъп-бий обявил степите между Дунав и Днепър за “царско владение” (“Ангъл” или “Аталък”) и място за пасене на бойни коне. В памет на Алъп-бий бащите на дунавско-българските царе Шамил (Самуил) и Азан (Асен I ) носели името “Халиб”.
КАРАТЕН или КАРАТОН (402 – 414 г.) Големият син на Алъп-бий. Родил се в 380 г. Притежавал огромна физическа сила, много пъти побеждавал в двубои в Кан – Дере, на мястото “Крешатаке” (това название означава на български “Мястото на славата на борците” и се запазило във формата “Крещатик”). По негово време урус-тархан (тоест “велик тархан” – глава на правителството) бил Муенчак Айбат (Мунджук, Монзук, Бунчек), неговият брат. Муенчак е погребан край дядо си на Киевския хълм Шеке (Шек – Алъп).
УРУС-РУЖА БУРГАС (414 – 434 г.). Син на Алъп-бий и принцеса от племето урус-ружа (росомоните). Казвал се “Бургас” в памет за мястото Бургас, до което стигнал по време на поход от 378 г. Алъп-бий. Управлявал 20 години. Починал на мястото на дунавския град, който получил неговото име Урус-Бургас (съвременен Русе). По време на управлението на дунавско-българския цар Барджил (Борил) много дунавски българи (особено худаярци-богомили) се преселили от този град във Волжска България.
БУЛУТ или БЛЕДА (434 – 445 г.). Големият син на Муенчак.
ТУКИ, АТИЛЛЕ, АЙБАТ, ТУКАЛ, ТОХОЛ, АТТИЛА, АТИЛА, ЕТЦЕЛ, АТИЛЛА (434 – 453 г.). Син на Муенчак, най-известният български цар и завоевател. Родил се в годината на коня, в 406 г., бил съвладетел (в434-445 г.), а след това – владетел на Идел. По време на неговотп царуване Идел станал най-голямата в историята на човечеството империя от Китай до Франция. По време на управлението на неговия син Тингиз Идел се разпаднал на Кара – Бершуд (дунавско-украйнска част на Идел), Ак – Бершуд или Ечке – Идел – “Вътрешен Идел” (Волго – Уралска част на Идел) и Ескел – “Сибирска част на Идел”. (Предкавказието се отнасяло от българските историци ту към Кара – Бершуд, ту към Ак – Бершуд). Българските бекове от рода на хин-сибер завладели Ак – Бершуд и Ескел. Хин-сиберските българи се наричали от останалите българи ескели, хини, буртаси, кашани, башкорти, себери.
ИЛЛАКАБЪ-ДУЛО БИРЮЛИ (453 – 454 г.). Най-големият син на Атилла, владетел на Идел. Най-много от всичко обичал конните надбягвания. Синът му Чалап-бий (Чаллъ-бий) станал владетел на Ак-Бершуд.
ТИНГИЗ (ТАНЪШ) ХУРСА (454 – 469 г.). Средният син на Атилла, владетел на Идел. Отказал се да изпълни исканията на Кермек да изравни правата на старата хуно-българска аристокрация и знатните огузоезични агачири и буртаси (сармати), затова бил свален от привържениците на Кермек. Кермек включил агачирите и буртасите в господстващия български етнос и великодушно оставил на Тингиз Гаалидж или Улак (Румъния), но неголямата орда на Тингиз без помощта на българите на Кермек загинала. Тингиз много обичал оръжейно-ковачните занаяти, затова мнозина вярвали, че след своята смърт в битка той бил превърнат от Тангра в алпа на оръжейно-ковачни работи Хурса.
КЕРМЕК, КЕРНЕК или БЕЛ-КЕРМЕК, ИРНИК, ХЕРНАХ, ИРНА (463 -489г.) Малкият син на Ахила, продължил неговата династия Дуло. Съвладетел на Идел и владетел на Кара – Бершуд. След разпадането на Идел на части (463 г.) Кермек, запазвайки най-високата титла на каган или кан (импеератор, цар), обявил Кара – Бершуд за Български бейлик (княжество). Самият той обяснил това така: “Аз съм обявил своята част от царството Идел за български бейлик с цел нашите загубили единство и обезкуражени хора да не забравят нмената на своите бащи и деди, великото име на българите”. В легендите често го наричат Маджар – “Жертвен” – за това, че той не започнал братоубийствената война с българите-себерци заради възтановяването на единството на Идел, макар и мечтаел да възтанови единствотто на цялото царство. Кермек отхранил и възпитал сина на Иллак – Чалап-бий и по молба на хин-себерските бекове го пуснал при тях.
ЧАЛАП (ЧАЛЛЪ) – БИЙ или БАЙГ, ХИН, ИБЕР-СЕБЕР, АФРА-СИАБ, АУДАН (463 – 532 г.)Син на Иллак, владетел на източните части на Идел. Родил се в 442 г. и живеелн 90 години. Много обичал лова със соколи. Сербезките бекове отначало го обявили за владетел на Ак-Бершуд, а след това на Ескел (Сибир). След като обединил тези две източни части на Идел, Чалап-бий почнал да ги нарича Ибер – Себер (това название в иранските източници се оформи като “Афрасиаб”). Много скоро Чалап-бий подчинил на Ибер-Себер и Кашан (Средна Азия). Той водил успешни войни с барджилския (иранския) шах Барадж (Пероз) и бил оженен за сестрата на Барадж – Самар-би. След гибелта на Барадж в битка със себерските българи (484 г.) Чаплан-бий възкачил на бараджилския престол Балус, а след свалянето на Балус (Валас, Балаш) от антибългарски настроени барджилски велможи – сина на Барадж – Курбат (Кубрат) – Кавад (488 г.) Чаплан-бий помогнал на Курбат да разгроми арякците (арменци) и урумците (византийците). От 463 г. до 520 г. Кара-Бершуд се подчинил на Ибер-Себер, където се разпореждали себерските бекове, но Чалап-бий правил всичко възможно това подчинение да не бъде обидно и обременително за неговите кара-бвршудски роднини. В 520-те г. власта на Чалап-бий и авторитетът на Ибер – Себер отслабнали поради разприте между себерските бекове. По молба на Самар-би – Чалап-бий оженил Курбат за своята дъщеря Минли-бике. Брат на Чолан-бий – Курязбаши, наместник на Хорезъм, умъртвил сина на Курбат и Минли-бика – Себерджан затова, че в Барджил другият син на Курбат – Хусрау (Хосрой) убил Субаш. Субаш – барджилски велможа, определено време заедно с Курбат бил заложник в Ибер-Себер и приел тенгрианството (“маджарството”). Заедно с Курбат – Субаш се опитвал да въведе маджарството в Барджил, но Хосрой провалил плановете му. Движението на Субаши получило название “ маздакизъм” . Чалап-бий бил по това време вече на смъртно легло и не можел да попречи на убийството на Себерджен. Но по молба на Чолап-бий един от неговите синове – Бурджан – спасил сина на Себерджен – Ибер, който основал династията на хорезийските царе.
РУЖА-ДЖУРАШ МАСГУТ (489 – 505 г.). Син на Кермек от дъщерята на масгутския бек Ружа, за което и бил наречен Ружа. Управител на Кара – Бершуд, управлявал 16 години. Благодарение на помощт на сербезките бекове съумял да разшири своите владения на запад в резултат на успешните войни с Византия. В 492 г., година на маймуната, заел цялата западна част на Дунавска България от Дунав до Кубар – Дар (Вардар, Македония) и като рамет за това основал град Бичин – “Маймуна” (Видин). За своите войнски успехи получил прозвището Джураш – “Дух на Войната”. Прославил се като мъдър и справедлив владетел. Владеел родния си онгузо-български, немски, латински, гръцки, дунавско-български (“славяно-български”), унгарски, ирански език и “кам теле”(езика на българските шамани). Имал петима известни синове: Буляк – Болгар, Куштан (Бирман), Айяр, Могер и Банджа – Татра.
БАНДЖА-ТАТРА БАНАНТ или “МУНДО” (505 – 520 г.). Син на Ружа – Джураш, бил владетел на Българския бейлик (Кара – Бершуд) 15 години. Винаги признавал Чалап-бий за върховен български владетел и бил много дружен с него. Прославил се със своята войнственост и необичайна храброст в боя. В решаваща битка във войната с Византия хилядният му конен отряд (“банант”) атакувал и накарал да бяга 15-хилядната византийска войска, след което той също получил прозвището “Банант”. Разгромената Византия се съгласила да плати на Кара – Бершуд огромна контрибуция и му отстъпила ро-голямата част от Балканския полуостров. Татра възтановил единството на Идел, след като си подчинил Ак – Бершуд и Ескел. Бил прославен в българския народен епос “Шан Талгур” под името на Тат – Ъран.
БУЛЯК-БОЛГАР ДЖИЛКИ или “болох” (520 – 522 г.). Големият син на Банджа-Татра, бил владетел на Чаллъ-Бурджанската ( Преедкавкаска ) част на Ибер-Себер. Родил се в годината на коня ( в 490г. ) , затова получил името Джилки ( “Кон” ) . Отначало получавал данък от Византия и Барджил ( Персия ) само за Чалап-бий, но след това почнал да събира допълнителен данък и за себе си от Барджил ( заради жена си – Бояр-къз ) . Искайки да се освободи от този допълнителен данък, барджилският шах Курбат (Кавал) го поканил в Персия да участва в поход срещу арякците (арменци) и обещал да му даде областта Дяу – Хонджак (Карабах). Джилки повярвал и бил коварно убит заедно с по-голямата част от своята дружина от хората на Курбат. Преди смъртта си Джилки завещал на своите роднини да отмъсти на барджилците (перси) за тяхното коварство. Двама братовчеди на Джилки – Ширак Хазар (с хиляда войници) и Колън (с 3 хиляди войници) преминали на персийската служба и били след време пуснати.
КУШТАН или БИРМАН, ЕЛБИР (АЛВАР),УГЕЗ, “ГОСТУН”, “ГОРДИ” (527 -528 г.). Син на Ружа – Джураш и бика (принцеса) от българския род Ермил (Бирман), затова получил прозвище “Бирман”. Владетел на Българския бейлик (Кара - Бершуд),управлявал 2 години илчибек ( регент ) при невръстния цар – малкия син на Банджа-Татра – Боян Челбир. Опитвал се да разпространи християнството, което предизвикало недоволство сред българската аристокрация, обединила се край големия му брат Айяр. Загинал по време на нападението на хората на Могер в своя ордос. Синът на Куштан – Саба-Юрган (Су-Бюрган) в памет на баща си основал на мястото на този ордос град Бирман (съвременния град Одеса в Украйна).
МОГЕР или МУГЕЛ, МУАГЕРИС (528 г.). Син на Ружа-Джураш. В 528 г. свалил Куштан, но управлявал недълго и скоро самият той бил свален от брат си Айяр.
АЙЯР или АВАР (528 – 531 г.). Син на Ружа-Джураш. В 528 г. свалил Могер и три години управлявал Българския бейлик.Според преданието бил прокълнат заедно със своето потомство от съпругата на Куштан (смятала Айяр за съучастник в убийството на своя съпруг) и това проклятие дълго тегнело над неговото семейство.
БОЯРКЪЗ (520 -535 г.). Съпругата на Буляк – Болгар, от българския род Себер. След гибелта на Джилки – владетелка на Чаллъ – Бурджан (в качеството на илич-бика – регентка – при своя невръстен син-цар ) , а в 535 г. станала законна владетелка на Ибер – Себер. Била в съюз с Византея. Когато в 528 г. синовете на Айяр – Колън и Ширак – Хазар нахлули на нейна територия, за да помогнат на персите, тя убила Колън, а Ширак и сина му Дугар взела в плен ии предала ги на Урум (Византия ) . Тъй като византийците се страхували от Айяр и Саба – Юрган, то държали пленниците в почетен плен, не гии притеснявали с нищо. Такива пленници се казвали “ ак хум” – “бял заложник (или роб)”. Синовете на Булак-Болгар и Бояркъз – Баръс и Мар (Мардукан) сложили наачалото на княжеската династия Ечке Идел.
САБА-ЮРГАН или СУ-БЮРГАН, ЗАБЕРГАН, КАТРАГ (531 – 563 г.). Син на Куштан-Бирман. Владетел на Българския бейлик, управлявал над 30 години. Заради това, че водел чести войни (особено с Виизантия) получил името Катраг – “Безпокоен”. Основал град Бирман, който нааправил свой ордос. За да обедини двете части на Идел в 563 г. доброволно отстъпил властта в бейлика на Келбир – Аскал Тубджак (син на Боян-Челбир, служил при Саба-Юрган).
БОЯН-ЧЕЛБИР или САНДУГАЧ, ШАНТАЛГАУ, СИНДИЛХ, УТРИК (535 – 590 г.). Син на Банджа-Татра. Бил поканен от Бояркъз на служба в Ибеи – Себер, където получил управление над Чаллъ – Бурджан, а скоро след нейната смърт възглавил Ибер – Себер. прочул се със своето миролюбие, затова и получил прякора Утрик – “Спокоен”. Живял 80 години. Останал в българската история като велик поет, музикант и изпълнител. Обединил древнобългарските митове и легенди (в това число песните на Кубан) в едно сказание “Шан талгау” ( “Сказание за Шан”), на основа на която в 882 г. Микаил Бащу създава своята епическа поема “Шан къзъ дастанъ” (той придаде на сказанието ислямска окраска и частично промени текста и съдържанието). За този велик подвиг ( българите ценили поетическото творчество най- високо пред всичко останало, тъй като смятали, че с устата на поета говори Тангра) народът нарекъл Боян-Челбир “Сандугач” (“Славей”) и “Шан Талгау” (“Сандилх” на гръцки). Възглавявал народните моления на Тангра. В 563 г. станал цар на целия Идел, но в 565 г. бил принуден да признае своята зависимост от Тюрския каганат и почнал да му плаща данък – “една кожа самур от всяка къща”. Тогава той преброил и обложеното с данъци население. Направено било това на кашанска азбука и с помоща на кашанците, които винаги били много на служба и в ордосите на иделските царе (особено по времето на Алан, Агарджа, Булюмар и др.). Иделските българи смятали кашанските владетели за български, те и самите не отричали това и се намирали в родствени отношения с иделскитецаре. Иделските владетели в много неща подражавали на кашинските владетели. Влиятелната и развита българска бюрокрация от кашински (сагдакско-уйгурски или “хорезмейски”) произход попречила на българите да приемат христианството и византийската бюрократическа система в IV – VIII в. В IX в., за да въведе христианството, царят на дунавските българи изтребил мнозина представители на 30 български болярски рода от Кашански произход. Хиляди преследвани кашанци успели да избягат в Черна България, от коато след това част от тях заедно с Арбат се преселила в Авария (Унгария) и там също възглавила държавния апарат. Любимият ордос на Боян-Челбир на река Кубан – “Сандугач” – бил разгромен в 640 г. от арабски завоеватели.
АСКАЛ КЕЛБИР (“АЛВАР”) или ТУБДЖАК (563 – 593 г.). Син на Боян-Челбир. Намирайки се на служба в Ечке – Идел, където управлявал баща му, той управлявал Ескел и воювал в Тубджак (Казахстан) – в съюз с аварите – срещу войската на Тюркския каганат. Когато тюрките се доближили до границите на Ечке Идел, то баща му, страхувайки се за неговия живот, го изпратил в Българския бейлик. Аскал още ро-рано няколко пъти идвал при Саба – Юрган като посланик на Ечке – Идел. В 559 г. Саба – Юрган предал му като подарък за Боян-Челбир част от византийската плячка, но Боян-Челбир върнал съкровищата на византийците, тъй като се нуждаел от съюз с Византия, за да се бори срещу непостоянните авари и тюрки. В 565 г. признал своята зависимост от Аварския каганат и почнал да му плаща данък (тъй като не желаел да признава още по-тежката зависимост от тюрките), но при това получавал още по-голям данък от Византия, която желаела добре настроениа към нея Тубджак да покрива нейните граници от Аварите.
АЛБУРИ АСПАР АСКАЛ (593 – 602 г.). Големият син на Аскал – Келбир, когото някои летописци бъркали с баща му (забележка на Кул – Гали). В602 г. неговият ордос Ази – Улаг се намирал на река Аспар в района на съвременния румънски град Яссъ. В същата 602 г. главата на българите в Авария Ялчек или “Апсих” (баща му бил син на Боян-Челбир Атрак, също възглавяващ българите в Авария) – по заповед на аварския каган атакувал ордоса на Албури, тъй като искал да подчини Българския бейлик. По време на това нападение неочаквано загива, като попада под кон, слепият Албури Аскал. Аварите не съумели да сложат послушния Ялчек начело на Българския бейлик. Синът на Ялчек – Кабар, в 630 г., когато почва гражданската война в Авария, отвел част от своите българи в Алтънбаш (Италия). Съпругата на Алвар – Акжан, майка на двамата му прочути синове – Нурбат (“Кубрат”) и Шамбат – била от рода на Кюнграт (нейните предци били кашанските владетели и тюрския каган Иджим – “Истеми”.
КУРБАТ КЮНГРАТ или “кубрат”, КУРТ, ХОР (593 – 653 г.). Големият син на Албури. Когато загинал баща му, той бил съвсем млад. До пълнолетието на Курбат Българският бейлик от негово име бил управляван от родния брат на съпругата на Албури – Юрган (Бюрган) Телес. На Юрган се наложило отново да въстанови Българския бейлик, разпаднал се след смъртта на Албури “га 60 части (тюб)”. Когато Курбат пораснал, Юрган доброволно му предал властта над въстановения от него бейлик. Животът на Юрган останал в българската история като пример на безкористно служене на родния народ, родната страна. Като памет за него и за неговата сестра – неговата майка – Курбат нарекъл себе си с името на техния род – Кюнграт, което византийците преправили на “Кубрат”. След смъртта на Юрган Телес, на Курбат служил сихът на Юрган – Билиг. В едно от сраженията Билиг, спасявайки Курбат, загинал, а Курбат осиновил двамата му сина – Лачън и Къзъл – Кубар. Свой деца Курбат имал трима – Атряч Катраг, Бат Боян и Атилле – Аспарух. При Курбат постът на главата на “големия съвет” на великите буляри – “телес” – зьемали представители от рода Кюнграт. Главата на правителството се наричал капаган или караган. Телес бил главен съдия (“иджик” или “идин”). За най-знатен род се смятал барън, към който се отнасяли всички аристократи. Той се наричал също така “бишермен”. След него най-знатни били три рода – Кюнграт, Ширак или Ширин и Хин. Баджанаците се смятали за хинци. А цялото население се разделяло на три групи – багълите (аристократи), баганините (средни) и чирмъшите или сабаните (обикновени хора, низши).
Както и... до ден днешен от евреите-ционисти!
Защото сме по-древни от "богоизбраното" племе!
Поздравления!
(и за напомнянето им)
цитирайЗащото сме по-древни от "богоизбраното" племе!
Поздравления!
(и за напомнянето им)
http://starozagorskinovini.com/news/index.php/temida/2253-holandskiyat-pedofil-uchel-zhertvite-si-na-angliiski МНОГО ОТ ТЯХ ДНЕС СА СЪС БЪЛГАРСКИ ИМЕНА. Не безизвестно е че Шалом(свързана с Бивши юдейчета от ДС и финансирана от Сорос) от 23 г.финансира тези домове а след това лобира и назначават техни хора(напр. Светослав Беров и др)Тази педофилска схема вероятно съществува от доста дълго.В домовете се назначаваха и хора с жълти книжки.Педофилията е болест Йудеизма също.Това юдохазарче си е кръстило децата на БЪЛГАРСКИ ЦАРЕ.Освен че е кука към полицията е и вътрешен човек в църквата.В Стара Загора попчетата са 80% евреи,арменци и др. но не и Българи.След напускане на сиропиталищата продължават да ги държат под своя опека на групи.Като постепено ги препращат навън и повече не се появяват.Клиниките в Израел винаги имат нужда от донорство на органи.
цитирайТърсене
Блогрол
1. ПАРАЛЕНА РЕАЛНОСТ
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
