Постинг
16.01.2014 21:36 -
ПРОМЕНЛИВОСТ И ПОСТОЯНСТВО ОТ ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ – КЪМ СЪУЧАСТИЕ
Сега да се обърнем към по-подробно разглеждане на темата противостояние и съучастие. Готвя се да ви разкажа за групите знаци гуа, които по традиционния китайски метод получих за нашата днешна среща. На мен ми се струва, че те много точно отразяват съвременната ситуация в света (1926 г.) – подобно е положението в Германия и в Китай, в Европа и в Америка. В момента всички ние живеем в период на противопоставяне, но – и това е важно – винаги можем да се надяваме на трансформация на противопоставянето в съучастие, в същност именно в това е смисълът на отношението към света, описано в “Книгата на промените”: не съществуват безизходни ситуации. Всяка ситуация е пореден стадий в процеса на измененията, затова и в най-трудното време могат да се посеят семената на нова ситуация, която без да отстранява настоящето да измени бъдещето, но това може да стане само ако ние самите сме способни да се адаптираме и изберем правилното отношение към това, което става. В новите условия, по този начин, никога не се губи връзката с миналото. Преминава това, което ни притеснява сега, а самата ситуация продължава да съществува едновременно и в стария и в променения си вид – така както противопоставянето присъства в съучастието.
По примера на един от получените гуа ми се иска да покажа как се превръщат знаците на “И Дзин” Пред мен е КУЙ гуа “Противопоставяне”. Нека да проследим за промените, в резултат на които се е появил той.
В първата лекция говорихме за ба гуа, осемте първични знака и за техните особености. Както казахме тогава, знаците гуа се състоят от два вида черти (цели и прекъснати), разположени една над друга. Всеки от тях – и това, по всяка вероятност, е било заложено в този способ на гадаене от самото начало – може да се трансформира в противоположен на него. Две по две триграмите, разположени една върху друга образуват знаците (хексаграмите) на И Дзин.
Да видим как се получава 58-я знак ДУЙ „Радостната”: Първият гуа, ДЖЪН гуа, като правило, слагали отдолу, а отгоре – ДУЙ гуа, в който се превръща ДЖЪН гуа. По този начин, се получават всичките шестдесет и четирите гуа от по шест черти, съставляващи “Книгата на промените” в днешния й вид.
Да вземем, например, дванадесетия знак ПИ. При ПИ гуа отгоре е ЦИЕН гуа, а отдолу – КУН гуа., На пръв поглед , ЦИЕН и КУН заедно би трябвало да дадат благоприятен гуа. Но не, ПИ гуа – това е “Застой”, (“Безизходица”). Небето се стреми да се възвиси, то се издига; Земята се движи надолу, тя се спуска. Разнопосочните движения разделят в този знак Небето и Земята. Небесното отива още по-високо, а земното пада още по-ниско и в резултат животът отива в задънена улица. И, в крайна сметка, основата на живота лежи във взаимното проникване на Небето и Земята – “Съзидателният” и “Приемащата” – а това е възможно само когато “Съзидателният” се намира отдолу, а “Приемащата” – отгоре. Тогава тяхната енергия се слива в едно, докато в ПИ гуа те си противодействуват. 
В знака означаващ застой, задънена улица за живота, са видни първите признаци на противостоянието. В определени периоди, когато енергиите на живота престават да действуват в унисон, застоят е почти неизбежен. Първоначално той се проявява в космически план или в сферата на живота,
Но в съответствие със закона за неизбежност на измененията ПИ гуа се превръща в знака У ВАН, “Невинност” (“Неочакваното”). На мястото на слабата долна черта се появява силна
У ВАН гуа е много своеобразен, не е лесно да се преведе неговото название. В моят превод на “И цзин” аз съм го превел като “Невинност”, но би могло да бъде “Неочакваното” и “Непреднамереното”. Сега аз съм склонен и към термина “Подсъзнателното”, въпреки че на пръв поглед такъв превод изглежда твърде съвременен. Значението на У ВАН, във всеки случай, съдържа и това допълнително значение. Това, което като застой разединява живота, попада в областта на подсъзнателното. То още не е осъзнато.
За да разберем това да се обърнем още към един възможен начин на организация на структура на гуа – разделянето на три двойки черти. ПИ гуа може да се раздели така.
Двете долни черти представляват земното, или животинско-растителното начало, двете горни – небесното или духовното, а централната двойка – човекът и неговата душа.Така че можем да говорим за Небето и за 3емята като за два полюса на съществуванието, а за човека – като за свързващо звено между тях; или за духа и материята, в нашия случай живата материя, като за два полюса на човешкото съществувание и душата, която ги свързва. Но, ето че, долу, в глъбините на материалното съществувание, се появява силна черта и се поражда разтърсване, тъй като сега долната гуа става ДЖЪН, “Предизвикващото”, “Гърмът”, “ Тласъкът”, разтърсването. Застоят се преобразува във вътрешно разтърсване, което още не е достигнало съзнанието. Отвън (отгоре в хексаграмата) се намира ЦИЕН ,“ Съзидателният” и все още е възможна мощна проява на сила, но вътре вече не съществува предишната надеждност. По причина на неосъзнатото разтърсване, източникът на което е вътре (долната триграма), вече е невъзможно да се следва избрания курс и може да се случи какво ли не. Неочакван удар може да се стовари всеки миг, например грабеж, кражба – това се казва в текста към този гуа.
Това превръщане не е последно. Сега две черти в хексаграмата менят местата си. Централната силна черта (5) на горната гуа заменя слабата централна черта (2) на долната гуа, а тя отива на мястото на централната черта (5) на горната гуа.
От У ВАН получаваме 38-та гуа, КУЙ, “Противостояние”:
При У ВАН гуа разтърсващото оставаше вътре, като че на подсъзнателно ниво, тук, в КУЙ гуа, противопоставянето се проявява вътре в съзнанието, което, на свой ред, се вижда от структурата на гуа.
Отдолу е първичната ДУЙ гуа – Езеро, вода, която се стреми надолу. Отгоре е ЛИ гуа, издигащите се езици на пламъците; имаме, следователно, ситуация на противопоставяне.
Освен това, следва да се вземе под внимание вътрешната структура на знака – така наречените ядрени гуа. Това са гуа с две общи линии, които остават след като се отстранят горната и долната черта.
Така например при знака КУЙ гуа комплексът от ядрени гуа, следователно, ще има вида показан по-долу и който може да се дели на засичащите се триграми:
При вътрешната структура отдолу е Огън (ЛИ), а дъждовната Вода (КАН) е отгоре, тя се стреми надолу и залива Огъня. Отново противостояние. Така че при знака КУЙ противостоянието е присъщо при всички планове на организация.
Сега противоположностите излизат на повърхността, тяхното присъствие се осъзнава. Горният гуа е ЛИ, “Прилепчивата”. ЛИ означава незатъмнено съзнание или интелект. Отдолу е ДУЙ гуа, който се асоцира не само с радостта, но и със словото. Ето, ето ще дойде словото и ще се пробуди интелектът. Противоречието накрая излиза на повърхността, но неговата вътрешна непримиримост вече е изгладена, защото парадоксалната структура е променена от словото и логическото мислене.
Китайските коментатори вземат под внимание още едно обстоятелство. Въпреки че то е чуждо на европейската култура, нека да го разгледаме за пълнота на картината. Две сестри живеят в един дом, малката сестра ДУЙ и средната сестра ЛИ. (Образът на сестрите е само символ и е приложим при всеки антагонизъм на социални групи или политически тенденции.) Голяма сестра при тях няма, двете сестри живеят заедно, но не си подхождат като характери и непрекъснато се карат. Но както и да е, в един прекрасен ден те се омъжват в различни семейства и се разделят. В присъствието на голяма сестра не би имало условия за разкол, защото последна е винаги нейната дума. Но неоспоримият авторитет, толкова полезен при разрешаване на вътрешно семейните разпри, не съществува при по-малките сестри. Конфликтът в този случай се разрешава едва когато те се омъжат и отидат в домовете на съпрузите си, където всяка ще заеме в семейната йерархия полагащото й се място. И тогава всички спорове ще се решават от позицията на съучастие.
Какво да се направи когато гореописаната ситуация вече се е случила? Когато напрежението в този случай нараства с опасна лекота? На равнището на държава, например, се създава положение, когато енергията, духът на търпимост, характерни за средната класа, буквално изнемощява и обществото рязко се разделя на висши и низши. Губи се политическото единство, което и сега се случва в много страни по целия свят. Очевидно е, че преживяваната в сегашното време фаза на политическо развитие, национализмът, вместо да обедини нацията, макар и против други нации (което напълно се съгласува с концепцията на национализма), само изостря взаимното противостояние и задълбочава разкола. Политическите партии се разпадат на по-малки, нарасналата фракционност довежда до пълна дезорганизация и неизбежна разруха. Такъв ще бъде резултатът, ако се запази съществуващата тенденция.
Но тенденциите не могат да останат неизменни. В края на краищата движението ще достигне точка, където, така или иначе, посоката се променя. Все пак, съгласно “Книгата на промените”, промяната към по-добро става не от само себе си, но благодарение на личност, която поема върху себе си отговорността за ситуацията. Необходимо е човек, който, съзнавайки в пълна степен трудността на създалото се положение, да се захване, въпреки всичко, да го промени към добро. В противен случай ПИ гуа “Застой” ще дойде до своя логически край и нацията ще се разпадне, ще се взриви. А това, което остане ще послужи за почва на нови национални образувания, които ще се образуват на тази същата земя. Историята познава достатъчно дълги периоди, отбелязани с отчаяние и безплодност. Нацията загива за радост на бъдещите археолози, оставяйки след себе си руини – Вавилон или Египет, но процесът на разрушение може да се проточи цяла епоха – епоха на страдания, насилия, нужда. Ако се окажат верни предположенията за надигащия се упадък на Запада, който ще увлече със себе си и Изтока, или даже цялото човечество, тогава никъде не би се намерила страна, народ, който би могъл да заяви: “Това нас не ни засяга, у нас вече се забелязва обръщане към по добро”. Затова ние смятаме, че е необходимо да се приложат всички сили, за да се преодолее кризиса, в който човечеството пребивава днес.
Необходимо условие е да се види ситуацията от различни гледни точки. Затова в ситуация, подобна на нашата, едностранно решение не може да даде резултат. В коментар към знака КУЙ, “Противостояние”, четем: “Противостоянието означава очуждение. В древността хората огъвали дърво за лък и закалявали стрели в огън. Предназначението на лъка и стрелите е да държат света в страх.” Ехо от военни действия съпровожда ситуации от подобен род
Текстът “Туань” (“Съждения”) гласи: “В дребните неща – успех.” (Този коментар обяснява текста “Туань” от гледна точка на вътрешната структура на знака гуа.)
“Коментарът към “Туань” е: Огънят се движи, издига се. Езерото се движи, спуска се. Две сестри живеят заедно, но имат стремеж да се разделят.”
Противопоставянето остава неразрешимо, даже и някоя нация да възстанови реда на своята територия и след това да покори целия свят. В това е идеята на империализма, която периодически овладява умовете на хората. Последния глобален взрив на империализма е татаро-монголското нашествие, което е преминало през територията на нашия континент. Но сама по себе си тази буря не е оказала сериозно влияние върху човечеството. Да, изглеждало е, че е настанал Страшният съд, населението силно намаляло, освобождавайки жизнено пространство на бъдещите поколения, но не е бил създаден нов ред. И ако нещо произлезе сега, то не би било обединена Европа и не съвместен поход срещу Русия и Азия с цел тяхното покоряване. Интересите на Америка ние тук въобще оставяме настрана. Обединена Европа може да възникне само паралелно с образуването на други държавни алианси. И ключовият проблем тук е проблемът на миросъзданието като космическа сила на живота. Той може да бъде решен само със съвместните усилия на големите съюзи от държави в различните части на света. Само така може да се намери изход от създалото се сега положение.
С такъв подход да се пристъпи към работа над ситуацията е и трудно и е лесно. Лесно е, защото ние естествено поставяме на първо място своята собствена страна – било то Китай или Германия, – но в същото време помним, че и други са се сблъсквали със същите трудности и не бива да се страхуваме, че сме закъсняли – времето е достатъчно за всички. Лошото е, че ние вътрешно сме разединени, като самия знак КУЙ, и затова реорганизацията на уровена на нацията представлява сериозна трудност. Но без реорганизация в мащабите на всяка нация нищо не ще може да се направи. Щом веднъж е възникнало, понятието нация вече не може да изчезне, подобно на това, както не може да се изпразни от съдържание понятието за личност. Времето на развъждането на стада е минало. И аз не се съмнявам, че опита на болшевиките да превърнат бивша Русия в аморфно стадо ще се провали, защото тази степен по стълбата на човешката еволюция отдавна е останала назад. Веднъж появила се, личността е неунищожима. Тя трябва да се приеме като даденост – с всички съпътствуващи я проблеми. Очевидно е, че личността по своята природа се противопоставя на нацията, а национално оцветения индивидуализъм, на свой ред, влиза в конфликт с човечеството като цяло.
Къде е решението? Решението идва тогава, когато идеите намират своето въплъщение в хората. Идеите присъствуват винаги, но сами по себе си са безсилни. Макс Шелер (1874 – 1928) е абсолютно прав, когато говори за безсилието на духа. Всъшност, във висините той няма какво да каже; долу – духът с нищо не е свързан и, наистина, той е много далече от всичко материално. Духът и природата принадлежат към различни сфери и духът изобщо не може да влияе на последната. На духа е даден друг вид сила. Той обладава власт над странен вид битие, което стои между духа и природата: битието на човека. Природата въздействува върху човека “долу”, чрез принуда, тъй като над всички нас действуват нейните закони. Ние сме подчинени на законите на природата и нищо не може да се направи, но също така ние се подчиняваме и на закона на свободата на духа, който действува не чрез принуда, а целенасочено, чрез идеали, подбуждащи човека към действие.
Духът става активен, доказвайки, че не е безсилен, просто неговата власт не се простира върху низшите нива на човешкото битие. Духът проявява своето могъщество у тези, в които чувствителността към висшето ги подбужда към нещо повече от това да се ровят в калта. И само тези хора влизат в сметката. Върху такива хора лежи отговорността. Човешкият род се нуждае от хора, които съзнателно утвърждават естествения закон със своето собствено съществувание и не са чужди на съвременността във всичките й прояви. Нищо не изкарва от равновесие тези хора; те приемат миналото, каквото и да е то и се опират на него. Хора, които не са в състояние да направят това, са слаби, те са изолирани, те са мечтатели. А мечтатели и поети никога не са изменяли света. Светът изменят реалистите, твърдо стъпили на земята с нейните груби закони, но в същото време достигащи с глава Небето, източника на космическите сили. Отначало подобна личност поглъща тези сили, но после се появява точка на концентрация или се открива поле за деятелност, хаосът става космос.
Превръщането на знака КУЙ, “Противостояние”, в 13-я знак ТУН ЖЭН, “Човешка общност”, отразява този процес.
Изменили са се три черти. Две от тях са си сменили местата: средната черта (5) на горния първичен гуа е заела позицията на средната силна черта (2) на долния първичен гуа. Нещо се е отделило от повърхността на земята, към която е привързан човека и се е издигнало към достъпната за човека долна сфера на Небето. Горният гуа ЛИ, “Прилепчивата” се е превърнал в ЦИЕН, “Съзидателният”, а долният гуа ДУЙ гуа, “Радостната” се е превърнал в ЛИ “Прилепчивата”. Най значителни изменения е претърпяла средната черта
Нека най-напред да видим какво се случва с нея, а след това да разгледаме знака като цяло. Името на нашия първи гуа е КУЙ, “Противостояние”. Но в противостоянието, когато то още не е достигнало своята кулминация и може да бъде разрешено, присъства елемент на подреденост. Затова в “Коментарии към Туан” се казва: “Радост и зависимост от ясността, мин.” Така че, Противостоянието се създава от “Радостната”, ДУЙ, отдолу или вътре, и “Прилепчивата”, ЛИ, отгоре или отвън. Термините “вътре” и “отдолу” са идентични, както и “отвън” и “отгоре”. “Податливото се придвижва и повдига, придобива срединност и встъпва в резонанс с твърдото. Затова в малките начинания – успех. Небето и Земята са в ПРОТИВОСТОЯНИЕ, КУЙ, но действат съгласувано.” Противостояние означава разрив между идеята и реалността, между свободата и необходимостта, но осъществявайки се в дела, в действие, противостоянието довежда до единство на друго равнище. “Мъжкото и женското са в ПРОТИВОСТОЯНИЕ, КУЙ, но техният стремеж е да провеждат единното. Множеството от неща е в ПРОТИВОСТОЯНИЕ, КУЙ, но в делата се поставят в ред по родове, Велико приложение на времето на ПРОТИВОСТОЯНИЕТО!” Това е положителният аспект на противостоянието. Противостоянието предотвратява хаотичното смесване. Животът винаги се организира по някакъв начин, но организмът съществува само благодарение на съществуванието на противоположностите. Затова в живота развитието и диференциацията по функции вървят паралелно. Това е еднакво вярно както за развитието на човешкото тяло, така и за развитието на човешката душа и е еднакво приложимо към измененията в политическата система или към общественото развитие. В степента, в която расте обхвата на организиращото се цяло, се създават все нови и нови области. Противостоянието е необходимо за интеграцията, но то не трябва да води до разрушаване на организма, необходими са силни вътрешни връзки за поддържане на цялостността. В “Сян” четем: “Отгоре – Огън, отдолу – Езеро: ПРОТИВОСТОЯНИЕ, КУЙ. Така че цзюнь-цзи, най-общо, не губи особеното.” Затова не може чрез интернационализъм да се унищожи национализма, както замазването на конфликтните ситуации не води към мир. Противоположностите трябва да се приемат като даденост, да се помни, че конфликта между тях може да бъде решен в по-широк контекст.
Но това съвсем не е нещо просто, още повече, че съпътстващите трудности, непрекъснато се изплъзват от осъзнаване. Да започнем с това, че малко са тези, които са готови да направят тези първи стъпки, които във всички времена обещават едно и също на тези, които се осмеляват да ги направят: преследване, осмиване и след това – забрава (в това има завършеност и красота – когато инициаторите са забравени , тяхната мисия може да се смята за завършена ). Преодоляването на ситуацията върви по два пътя. От една страна са необходими хора, които да приемат отговорност за своя народ; от друга – във всяка нация трябва да има представители на друга нация. Нека това да бъдат немци, французи, китайци или англичани, които, като осъзнават ясно всички недостатъци на своята нация, да утвърждават нейното достойнство. Доколкото те са немци, французи, китайци или англичани, те приемат съдбата на своята нация, нейната карма и нейното наследство и я защитават. В този контекст думите “Right or wrong, my country” (“Права или неправа, това е моята страна”) не означава, че аз съм готов на всичко за своя народ. Те означават, че аз съм готов да приема върху себе си даже злото на родната земя и че даже моята страна да тръгне по път, който е невъзможно да не осъдя, аз не бих я изоставил. Така се преодолява противостоянието в пределите на нацията. Но дотогава докогато ние се разграничаваме и съдим другите, стъпка, водеща към преодоляването на противостоянието, няма да бъде направена.
По-надолу ние ще разгледаме по-подробно превръщанията на КУЙ гуа и текста на “Книгата на промените”, който коментира закономерностите на придвижването на чертите вътре в гуа. Възниква следната картина:
1. Отначало втората черта се превръща от силна в податлива. На това превръщане съответства текстът: “ Среща своя господар на тясна уличка. Няма позор.” Странна работа. Слугата би трябвало да посрещне своя господар пред всички, така, както пристигналият на мястото на своята служба чиновник, пред всички среща своя господар, за да получи официалното си назначение. Там господарят го няма, срещата става тайно на тясна уличка. Хвърляйки бегъл поглед, вижда това, което е необходимо да се види и видяното го завладява и задължава. Това е дълбок, напълно вътрешен опит и той трябва да се преживява вътрешно. От този момент човек трябва да бъде готов да живее и да умре за видяното. Тази готовност е важна, тъй като всичко сътворено на Небето или на Земята е сътворено от плът и кръв, въпреки че не всеки, който живее в името на изпълнението на някаква идея, трябва да бъде буквално разпънат на кръст. По-скоро това означава, че ниската част от човека – тази, която се изразява с долната черта, тя принадлежи на Земята, и е необходимо да приема своята карма, съдбата, която е предопределена на човека вътре в дадена ситуация. Сравнението с тясна уличка посочва сложността на това действие. Същата ситуация е описана в Библията – пророкът приема своето предопределение. Пророците са тези, които посрещат своя господар в тясна уличка. Колко неистово се е жалвал от своята съдба пророк Иеремия. През целия си живот той се е стремял към Бога, той е поел върху плещите си твърде тежък товар, но не се е отказал от своята съдба, от своя дълг. Вътрешен опит от такъв род съвсем не се постига леко и приятно. Човекът е почти смазан от тежестта на отговорностите, които трябва да приеме.
2. Следва изменение на третата черта, от слаба тя се превръща в силна. Трудността на този етап е изразена най-ярко.Чертата се изменя напълно. Тя става силна и губи връзка с обкръжението си. По-рано аз говорих за двама, за тяхната среща и за отношенията между тях. Сега не съществуват никакви отношения. Промените обхващат всичко, но по пътя им стоят сериозни затруднения. В текста към третата черта е казано: “Видна е кола, която среща препятствие, биковете се дърпат назад, на човекът са му отрязани косите и носът. Няма начало, но има край.” Това е време на сражения. Човекът е приел предизвикателството на обстоятелствата, но делото не се помръдва от мястото си. Ако нещо става, то е в дреболиите, а препятствията го обкръжават от всички страни. Независимият човек изглежда слаб помежду многото силни, а движението все още е под знака на непреодоляното противостояние и се натъква на препятствия и отвън и отвътре. Ние си изграждаме погрешно впечатление за великите хора, когато ги описваме в биографиите им като вътрешно хармонични личности. И колкото по-голям е мащабът на една личност, толкова по-трудно е тя да бъде “пригладена”. Не съществува личност, завършена в себе си, способна да съхрани чистота в свят, раздиран от противоречия. Противоречията (колата се е натъкнала на препятствие, биковете се дърпат назад) преминават навътре, в съответствие с психологическите закони. В нощните часове, в часовете на самота, противоречията завладяват душата. Затова е необходимо тя да бъде закалена по отношение на наличните обстоятелства на съществуванието, да бъде направена тя силна. Такава деперсонализация (Entewerden) изисква смъртта на личността, в това се състои препятствието. Изисква се смърт. Човекът трябва да отиде към пълно преизграждане на себе си, за да придобие силата, необходима за преодоляване на противостоянието. Това са сюблимни моменти и те най-добре се изявяват в живота на хората на изкуството. Човекът на действието не показва протичащата в него борба. Той държи всичко вътре в себе си и овладявайки разкъсващите го противоречия, се появява на утрото след такъв “пост на сърцето”, измива лицето си, помазва косите си с миро, за да поучава (Иисус), като че ли нищо не е било, всички преживяни съмнения са останали назад в миналото. Човекът на изкуството разголва своите преживявания. Нека да вземем за пример симфониите на Бетовен. И в най-великите от тях – “Героическата”, Петата, Деветата – темата е сблъсъкът с непреодолими, невъзвможни за превъплътявани идеи, които идват отгоре и изискват действия. Насилствено спреният в своя път човек не може веднага да се опомни, от душата му се изтръгва жалба, сковава го страх, той не знае какво да прави по-нататък, докато не настъпи обновяване.
Този, който поема върху себе си отговорност, е обречен на такъв опит. И всеки избор влече след себе си друг такъв.
Тази гледна точка разкрива безкрайно сложен свят. Разбира се, ще се намерят хора, които ще действат пред очите на всички и ще заемат видно положение. За делата на други е възможно никой да не научи. Но това е без значение, защото резултатността е много слабо свързана с известността. Най-важното е мисълта да не губи своята ясност и сила. Само чистата и абсолютно искрена мисъл може да стане семе и да попадне в подходяща почва Този, който е хвърлил семето, може да изчезне, за него могат да научат, но могат и да не научат, към направеното от него признанието на съвременниците и на потомците не ще прибави нищо, както това е видно в съдбата на Кун-дзъ. През целия си живот той се е стремил да заеме високо положение, стремейки се да служи при уравновесяване на противоположностите. Но животът поставял препятствия по неговия път; подигравали му се и го оскърбявали, “отрязвали са косите му, отсичали носа”. Това наказание представлявало клеймо на позор, но той бил един от тези, които “убедени в невъзможността на делото си, продължавали да действат. Това, разбира се, дълбоко е угнетявало Кун-дзъ. Но неговото величие е точно в това, че осъзнавайки невъзможността на изпълнението на замисленото, той продължавал своето дело. Не е трудно да се разбере, че осъществяването на нещо невъзможно, без да се отказваш от него е сериозно действие. До последния си ден Кун-дзъ е бил зает с претворяването на идеята на своя живот и умрял без да постигне почти нищо. Но това станало, когато му дошло времето, кълнът, засят от него, поникнал и устоял на превратностите в историята на Китай в следващото хилядолетие. Този кълн дава сила, от която Китай черпи до ден днешен.
3. Последното изменение превръща петата черта от слаба в силна. Текстът гласи: “Съжаление няма. Спътникът ти е отметнал завивката си. При него идват, в какво може да бъде позорът?” Ние сме вече горе, в царството на Небето, или в царството на духа, човекът е намерил своя път, отхвърлил е пелените си. Херкулес не само е изчистил авгиевите обори, но е разчистил и своя път и, когато той се появи сред боговете, Хера ще го приветствува. Какво може да бъде неправилно в това, което го очаква?
Човекът накрая е достигнал царството на духа. Противостоянието е преодоляно “Противостоянието”, КУЙ, преминава в ТУН ЖЕН, “Общност на хората”. Тази хексаграма се състои от Ясност ЛИ, вътре и Сила, ЦИЕН, отвън. Противостоянието се съхранява вътре, но не изчезва, но се отдръпва. Текстът “Туань”, гласи: “Общност в света”. Това не са лични връзки, а човешко единение. “Успех. Благоприятен брод през велик поток.” Това сочи към преход в космическото. В древния Китай “велик поток” са наричали реките и потоците в свещените горички, през тях преминавали, когато са идвали в гората на празника на Пролетта. През този брод е преминавал човека в царството на Божественото на земята. Преминаването е благоприятно, велики дела получават достоен завършек, нечуваното става възможно, недостижимото – достижимо. Затова по-нататък се казва: “Благоприятен цзюнь – цзи, самообладание.” Този същият човек, който не беше в състояние да се справи с биковете и чиято кола се теглеше назад, човекът без нос и без коси, който навсякъде се натъкваше на прегради, сега твори съучастие между хората. Тяхната общност носи печата на неговата уникалност и затова върви не към упадък, а към подем и към обновление.
Бих могъл само да изразя желание, идеите в тази древна книга да ни споходят и пророчеството – ако ни се прище да го наречем така – заключено в тези думи, да се сбъдне. Ако това стане, то времето на несгоди, което ние преживяваме сега, ще се смени с време на съучастие. Но ако това не стане, вината ще бъде само в нас. iztoknazapad.com/
По примера на един от получените гуа ми се иска да покажа как се превръщат знаците на “И Дзин” Пред мен е КУЙ гуа “Противопоставяне”. Нека да проследим за промените, в резултат на които се е появил той.
В първата лекция говорихме за ба гуа, осемте първични знака и за техните особености. Както казахме тогава, знаците гуа се състоят от два вида черти (цели и прекъснати), разположени една над друга. Всеки от тях – и това, по всяка вероятност, е било заложено в този способ на гадаене от самото начало – може да се трансформира в противоположен на него. Две по две триграмите, разположени една върху друга образуват знаците (хексаграмите) на И Дзин.Да видим как се получава 58-я знак ДУЙ „Радостната”: Първият гуа, ДЖЪН гуа, като правило, слагали отдолу, а отгоре – ДУЙ гуа, в който се превръща ДЖЪН гуа. По този начин, се получават всичките шестдесет и четирите гуа от по шест черти, съставляващи “Книгата на промените” в днешния й вид.
Да вземем, например, дванадесетия знак ПИ. При ПИ гуа отгоре е ЦИЕН гуа, а отдолу – КУН гуа., На пръв поглед , ЦИЕН и КУН заедно би трябвало да дадат благоприятен гуа. Но не, ПИ гуа – това е “Застой”, (“Безизходица”). Небето се стреми да се възвиси, то се издига; Земята се движи надолу, тя се спуска. Разнопосочните движения разделят в този знак Небето и Земята. Небесното отива още по-високо, а земното пада още по-ниско и в резултат животът отива в задънена улица. И, в крайна сметка, основата на живота лежи във взаимното проникване на Небето и Земята – “Съзидателният” и “Приемащата” – а това е възможно само когато “Съзидателният” се намира отдолу, а “Приемащата” – отгоре. Тогава тяхната енергия се слива в едно, докато в ПИ гуа те си противодействуват. В знака означаващ застой, задънена улица за живота, са видни първите признаци на противостоянието. В определени периоди, когато енергиите на живота престават да действуват в унисон, застоят е почти неизбежен. Първоначално той се проявява в космически план или в сферата на живота,Но в съответствие със закона за неизбежност на измененията ПИ гуа се превръща в знака У ВАН, “Невинност” (“Неочакваното”). На мястото на слабата долна черта се появява силна
У ВАН гуа е много своеобразен, не е лесно да се преведе неговото название. В моят превод на “И цзин” аз съм го превел като “Невинност”, но би могло да бъде “Неочакваното” и “Непреднамереното”. Сега аз съм склонен и към термина “Подсъзнателното”, въпреки че на пръв поглед такъв превод изглежда твърде съвременен. Значението на У ВАН, във всеки случай, съдържа и това допълнително значение. Това, което като застой разединява живота, попада в областта на подсъзнателното. То още не е осъзнато.За да разберем това да се обърнем още към един възможен начин на организация на структура на гуа – разделянето на три двойки черти. ПИ гуа може да се раздели така.
Двете долни черти представляват земното, или животинско-растителното начало, двете горни – небесното или духовното, а централната двойка – човекът и неговата душа.Така че можем да говорим за Небето и за 3емята като за два полюса на съществуванието, а за човека – като за свързващо звено между тях; или за духа и материята, в нашия случай живата материя, като за два полюса на човешкото съществувание и душата, която ги свързва. Но, ето че, долу, в глъбините на материалното съществувание, се появява силна черта и се поражда разтърсване, тъй като сега долната гуа става ДЖЪН, “Предизвикващото”, “Гърмът”, “ Тласъкът”, разтърсването. Застоят се преобразува във вътрешно разтърсване, което още не е достигнало съзнанието. Отвън (отгоре в хексаграмата) се намира ЦИЕН ,“ Съзидателният” и все още е възможна мощна проява на сила, но вътре вече не съществува предишната надеждност. По причина на неосъзнатото разтърсване, източникът на което е вътре (долната триграма), вече е невъзможно да се следва избрания курс и може да се случи какво ли не. Неочакван удар може да се стовари всеки миг, например грабеж, кражба – това се казва в текста към този гуа.Това превръщане не е последно. Сега две черти в хексаграмата менят местата си. Централната силна черта (5) на горната гуа заменя слабата централна черта (2) на долната гуа, а тя отива на мястото на централната черта (5) на горната гуа.
От У ВАН получаваме 38-та гуа, КУЙ, “Противостояние”:
При У ВАН гуа разтърсващото оставаше вътре, като че на подсъзнателно ниво, тук, в КУЙ гуа, противопоставянето се проявява вътре в съзнанието, което, на свой ред, се вижда от структурата на гуа.Отдолу е първичната ДУЙ гуа – Езеро, вода, която се стреми надолу. Отгоре е ЛИ гуа, издигащите се езици на пламъците; имаме, следователно, ситуация на противопоставяне.
Освен това, следва да се вземе под внимание вътрешната структура на знака – така наречените ядрени гуа. Това са гуа с две общи линии, които остават след като се отстранят горната и долната черта.
Така например при знака КУЙ гуа комплексът от ядрени гуа, следователно, ще има вида показан по-долу и който може да се дели на засичащите се триграми:
При вътрешната структура отдолу е Огън (ЛИ), а дъждовната Вода (КАН) е отгоре, тя се стреми надолу и залива Огъня. Отново противостояние. Така че при знака КУЙ противостоянието е присъщо при всички планове на организация.Сега противоположностите излизат на повърхността, тяхното присъствие се осъзнава. Горният гуа е ЛИ, “Прилепчивата”. ЛИ означава незатъмнено съзнание или интелект. Отдолу е ДУЙ гуа, който се асоцира не само с радостта, но и със словото. Ето, ето ще дойде словото и ще се пробуди интелектът. Противоречието накрая излиза на повърхността, но неговата вътрешна непримиримост вече е изгладена, защото парадоксалната структура е променена от словото и логическото мислене.
Китайските коментатори вземат под внимание още едно обстоятелство. Въпреки че то е чуждо на европейската култура, нека да го разгледаме за пълнота на картината. Две сестри живеят в един дом, малката сестра ДУЙ и средната сестра ЛИ. (Образът на сестрите е само символ и е приложим при всеки антагонизъм на социални групи или политически тенденции.) Голяма сестра при тях няма, двете сестри живеят заедно, но не си подхождат като характери и непрекъснато се карат. Но както и да е, в един прекрасен ден те се омъжват в различни семейства и се разделят. В присъствието на голяма сестра не би имало условия за разкол, защото последна е винаги нейната дума. Но неоспоримият авторитет, толкова полезен при разрешаване на вътрешно семейните разпри, не съществува при по-малките сестри. Конфликтът в този случай се разрешава едва когато те се омъжат и отидат в домовете на съпрузите си, където всяка ще заеме в семейната йерархия полагащото й се място. И тогава всички спорове ще се решават от позицията на съучастие.
Какво да се направи когато гореописаната ситуация вече се е случила? Когато напрежението в този случай нараства с опасна лекота? На равнището на държава, например, се създава положение, когато енергията, духът на търпимост, характерни за средната класа, буквално изнемощява и обществото рязко се разделя на висши и низши. Губи се политическото единство, което и сега се случва в много страни по целия свят. Очевидно е, че преживяваната в сегашното време фаза на политическо развитие, национализмът, вместо да обедини нацията, макар и против други нации (което напълно се съгласува с концепцията на национализма), само изостря взаимното противостояние и задълбочава разкола. Политическите партии се разпадат на по-малки, нарасналата фракционност довежда до пълна дезорганизация и неизбежна разруха. Такъв ще бъде резултатът, ако се запази съществуващата тенденция.
Но тенденциите не могат да останат неизменни. В края на краищата движението ще достигне точка, където, така или иначе, посоката се променя. Все пак, съгласно “Книгата на промените”, промяната към по-добро става не от само себе си, но благодарение на личност, която поема върху себе си отговорността за ситуацията. Необходимо е човек, който, съзнавайки в пълна степен трудността на създалото се положение, да се захване, въпреки всичко, да го промени към добро. В противен случай ПИ гуа “Застой” ще дойде до своя логически край и нацията ще се разпадне, ще се взриви. А това, което остане ще послужи за почва на нови национални образувания, които ще се образуват на тази същата земя. Историята познава достатъчно дълги периоди, отбелязани с отчаяние и безплодност. Нацията загива за радост на бъдещите археолози, оставяйки след себе си руини – Вавилон или Египет, но процесът на разрушение може да се проточи цяла епоха – епоха на страдания, насилия, нужда. Ако се окажат верни предположенията за надигащия се упадък на Запада, който ще увлече със себе си и Изтока, или даже цялото човечество, тогава никъде не би се намерила страна, народ, който би могъл да заяви: “Това нас не ни засяга, у нас вече се забелязва обръщане към по добро”. Затова ние смятаме, че е необходимо да се приложат всички сили, за да се преодолее кризиса, в който човечеството пребивава днес.
Необходимо условие е да се види ситуацията от различни гледни точки. Затова в ситуация, подобна на нашата, едностранно решение не може да даде резултат. В коментар към знака КУЙ, “Противостояние”, четем: “Противостоянието означава очуждение. В древността хората огъвали дърво за лък и закалявали стрели в огън. Предназначението на лъка и стрелите е да държат света в страх.” Ехо от военни действия съпровожда ситуации от подобен род
Текстът “Туань” (“Съждения”) гласи: “В дребните неща – успех.” (Този коментар обяснява текста “Туань” от гледна точка на вътрешната структура на знака гуа.)
“Коментарът към “Туань” е: Огънят се движи, издига се. Езерото се движи, спуска се. Две сестри живеят заедно, но имат стремеж да се разделят.”
Противопоставянето остава неразрешимо, даже и някоя нация да възстанови реда на своята територия и след това да покори целия свят. В това е идеята на империализма, която периодически овладява умовете на хората. Последния глобален взрив на империализма е татаро-монголското нашествие, което е преминало през територията на нашия континент. Но сама по себе си тази буря не е оказала сериозно влияние върху човечеството. Да, изглеждало е, че е настанал Страшният съд, населението силно намаляло, освобождавайки жизнено пространство на бъдещите поколения, но не е бил създаден нов ред. И ако нещо произлезе сега, то не би било обединена Европа и не съвместен поход срещу Русия и Азия с цел тяхното покоряване. Интересите на Америка ние тук въобще оставяме настрана. Обединена Европа може да възникне само паралелно с образуването на други държавни алианси. И ключовият проблем тук е проблемът на миросъзданието като космическа сила на живота. Той може да бъде решен само със съвместните усилия на големите съюзи от държави в различните части на света. Само така може да се намери изход от създалото се сега положение.
С такъв подход да се пристъпи към работа над ситуацията е и трудно и е лесно. Лесно е, защото ние естествено поставяме на първо място своята собствена страна – било то Китай или Германия, – но в същото време помним, че и други са се сблъсквали със същите трудности и не бива да се страхуваме, че сме закъсняли – времето е достатъчно за всички. Лошото е, че ние вътрешно сме разединени, като самия знак КУЙ, и затова реорганизацията на уровена на нацията представлява сериозна трудност. Но без реорганизация в мащабите на всяка нация нищо не ще може да се направи. Щом веднъж е възникнало, понятието нация вече не може да изчезне, подобно на това, както не може да се изпразни от съдържание понятието за личност. Времето на развъждането на стада е минало. И аз не се съмнявам, че опита на болшевиките да превърнат бивша Русия в аморфно стадо ще се провали, защото тази степен по стълбата на човешката еволюция отдавна е останала назад. Веднъж появила се, личността е неунищожима. Тя трябва да се приеме като даденост – с всички съпътствуващи я проблеми. Очевидно е, че личността по своята природа се противопоставя на нацията, а национално оцветения индивидуализъм, на свой ред, влиза в конфликт с човечеството като цяло.
Къде е решението? Решението идва тогава, когато идеите намират своето въплъщение в хората. Идеите присъствуват винаги, но сами по себе си са безсилни. Макс Шелер (1874 – 1928) е абсолютно прав, когато говори за безсилието на духа. Всъшност, във висините той няма какво да каже; долу – духът с нищо не е свързан и, наистина, той е много далече от всичко материално. Духът и природата принадлежат към различни сфери и духът изобщо не може да влияе на последната. На духа е даден друг вид сила. Той обладава власт над странен вид битие, което стои между духа и природата: битието на човека. Природата въздействува върху човека “долу”, чрез принуда, тъй като над всички нас действуват нейните закони. Ние сме подчинени на законите на природата и нищо не може да се направи, но също така ние се подчиняваме и на закона на свободата на духа, който действува не чрез принуда, а целенасочено, чрез идеали, подбуждащи човека към действие.
Духът става активен, доказвайки, че не е безсилен, просто неговата власт не се простира върху низшите нива на човешкото битие. Духът проявява своето могъщество у тези, в които чувствителността към висшето ги подбужда към нещо повече от това да се ровят в калта. И само тези хора влизат в сметката. Върху такива хора лежи отговорността. Човешкият род се нуждае от хора, които съзнателно утвърждават естествения закон със своето собствено съществувание и не са чужди на съвременността във всичките й прояви. Нищо не изкарва от равновесие тези хора; те приемат миналото, каквото и да е то и се опират на него. Хора, които не са в състояние да направят това, са слаби, те са изолирани, те са мечтатели. А мечтатели и поети никога не са изменяли света. Светът изменят реалистите, твърдо стъпили на земята с нейните груби закони, но в същото време достигащи с глава Небето, източника на космическите сили. Отначало подобна личност поглъща тези сили, но после се появява точка на концентрация или се открива поле за деятелност, хаосът става космос.
Превръщането на знака КУЙ, “Противостояние”, в 13-я знак ТУН ЖЭН, “Човешка общност”, отразява този процес.
Изменили са се три черти. Две от тях са си сменили местата: средната черта (5) на горния първичен гуа е заела позицията на средната силна черта (2) на долния първичен гуа. Нещо се е отделило от повърхността на земята, към която е привързан човека и се е издигнало към достъпната за човека долна сфера на Небето. Горният гуа ЛИ, “Прилепчивата” се е превърнал в ЦИЕН, “Съзидателният”, а долният гуа ДУЙ гуа, “Радостната” се е превърнал в ЛИ “Прилепчивата”. Най значителни изменения е претърпяла средната черта
Нека най-напред да видим какво се случва с нея, а след това да разгледаме знака като цяло. Името на нашия първи гуа е КУЙ, “Противостояние”. Но в противостоянието, когато то още не е достигнало своята кулминация и може да бъде разрешено, присъства елемент на подреденост. Затова в “Коментарии към Туан” се казва: “Радост и зависимост от ясността, мин.” Така че, Противостоянието се създава от “Радостната”, ДУЙ, отдолу или вътре, и “Прилепчивата”, ЛИ, отгоре или отвън. Термините “вътре” и “отдолу” са идентични, както и “отвън” и “отгоре”. “Податливото се придвижва и повдига, придобива срединност и встъпва в резонанс с твърдото. Затова в малките начинания – успех. Небето и Земята са в ПРОТИВОСТОЯНИЕ, КУЙ, но действат съгласувано.” Противостояние означава разрив между идеята и реалността, между свободата и необходимостта, но осъществявайки се в дела, в действие, противостоянието довежда до единство на друго равнище. “Мъжкото и женското са в ПРОТИВОСТОЯНИЕ, КУЙ, но техният стремеж е да провеждат единното. Множеството от неща е в ПРОТИВОСТОЯНИЕ, КУЙ, но в делата се поставят в ред по родове, Велико приложение на времето на ПРОТИВОСТОЯНИЕТО!” Това е положителният аспект на противостоянието. Противостоянието предотвратява хаотичното смесване. Животът винаги се организира по някакъв начин, но организмът съществува само благодарение на съществуванието на противоположностите. Затова в живота развитието и диференциацията по функции вървят паралелно. Това е еднакво вярно както за развитието на човешкото тяло, така и за развитието на човешката душа и е еднакво приложимо към измененията в политическата система или към общественото развитие. В степента, в която расте обхвата на организиращото се цяло, се създават все нови и нови области. Противостоянието е необходимо за интеграцията, но то не трябва да води до разрушаване на организма, необходими са силни вътрешни връзки за поддържане на цялостността. В “Сян” четем: “Отгоре – Огън, отдолу – Езеро: ПРОТИВОСТОЯНИЕ, КУЙ. Така че цзюнь-цзи, най-общо, не губи особеното.” Затова не може чрез интернационализъм да се унищожи национализма, както замазването на конфликтните ситуации не води към мир. Противоположностите трябва да се приемат като даденост, да се помни, че конфликта между тях може да бъде решен в по-широк контекст.Но това съвсем не е нещо просто, още повече, че съпътстващите трудности, непрекъснато се изплъзват от осъзнаване. Да започнем с това, че малко са тези, които са готови да направят тези първи стъпки, които във всички времена обещават едно и също на тези, които се осмеляват да ги направят: преследване, осмиване и след това – забрава (в това има завършеност и красота – когато инициаторите са забравени , тяхната мисия може да се смята за завършена ). Преодоляването на ситуацията върви по два пътя. От една страна са необходими хора, които да приемат отговорност за своя народ; от друга – във всяка нация трябва да има представители на друга нация. Нека това да бъдат немци, французи, китайци или англичани, които, като осъзнават ясно всички недостатъци на своята нация, да утвърждават нейното достойнство. Доколкото те са немци, французи, китайци или англичани, те приемат съдбата на своята нация, нейната карма и нейното наследство и я защитават. В този контекст думите “Right or wrong, my country” (“Права или неправа, това е моята страна”) не означава, че аз съм готов на всичко за своя народ. Те означават, че аз съм готов да приема върху себе си даже злото на родната земя и че даже моята страна да тръгне по път, който е невъзможно да не осъдя, аз не бих я изоставил. Така се преодолява противостоянието в пределите на нацията. Но дотогава докогато ние се разграничаваме и съдим другите, стъпка, водеща към преодоляването на противостоянието, няма да бъде направена.
По-надолу ние ще разгледаме по-подробно превръщанията на КУЙ гуа и текста на “Книгата на промените”, който коментира закономерностите на придвижването на чертите вътре в гуа. Възниква следната картина:
1. Отначало втората черта се превръща от силна в податлива. На това превръщане съответства текстът: “ Среща своя господар на тясна уличка. Няма позор.” Странна работа. Слугата би трябвало да посрещне своя господар пред всички, така, както пристигналият на мястото на своята служба чиновник, пред всички среща своя господар, за да получи официалното си назначение. Там господарят го няма, срещата става тайно на тясна уличка. Хвърляйки бегъл поглед, вижда това, което е необходимо да се види и видяното го завладява и задължава. Това е дълбок, напълно вътрешен опит и той трябва да се преживява вътрешно. От този момент човек трябва да бъде готов да живее и да умре за видяното. Тази готовност е важна, тъй като всичко сътворено на Небето или на Земята е сътворено от плът и кръв, въпреки че не всеки, който живее в името на изпълнението на някаква идея, трябва да бъде буквално разпънат на кръст. По-скоро това означава, че ниската част от човека – тази, която се изразява с долната черта, тя принадлежи на Земята, и е необходимо да приема своята карма, съдбата, която е предопределена на човека вътре в дадена ситуация. Сравнението с тясна уличка посочва сложността на това действие. Същата ситуация е описана в Библията – пророкът приема своето предопределение. Пророците са тези, които посрещат своя господар в тясна уличка. Колко неистово се е жалвал от своята съдба пророк Иеремия. През целия си живот той се е стремял към Бога, той е поел върху плещите си твърде тежък товар, но не се е отказал от своята съдба, от своя дълг. Вътрешен опит от такъв род съвсем не се постига леко и приятно. Човекът е почти смазан от тежестта на отговорностите, които трябва да приеме.
2. Следва изменение на третата черта, от слаба тя се превръща в силна. Трудността на този етап е изразена най-ярко.Чертата се изменя напълно. Тя става силна и губи връзка с обкръжението си. По-рано аз говорих за двама, за тяхната среща и за отношенията между тях. Сега не съществуват никакви отношения. Промените обхващат всичко, но по пътя им стоят сериозни затруднения. В текста към третата черта е казано: “Видна е кола, която среща препятствие, биковете се дърпат назад, на човекът са му отрязани косите и носът. Няма начало, но има край.” Това е време на сражения. Човекът е приел предизвикателството на обстоятелствата, но делото не се помръдва от мястото си. Ако нещо става, то е в дреболиите, а препятствията го обкръжават от всички страни. Независимият човек изглежда слаб помежду многото силни, а движението все още е под знака на непреодоляното противостояние и се натъква на препятствия и отвън и отвътре. Ние си изграждаме погрешно впечатление за великите хора, когато ги описваме в биографиите им като вътрешно хармонични личности. И колкото по-голям е мащабът на една личност, толкова по-трудно е тя да бъде “пригладена”. Не съществува личност, завършена в себе си, способна да съхрани чистота в свят, раздиран от противоречия. Противоречията (колата се е натъкнала на препятствие, биковете се дърпат назад) преминават навътре, в съответствие с психологическите закони. В нощните часове, в часовете на самота, противоречията завладяват душата. Затова е необходимо тя да бъде закалена по отношение на наличните обстоятелства на съществуванието, да бъде направена тя силна. Такава деперсонализация (Entewerden) изисква смъртта на личността, в това се състои препятствието. Изисква се смърт. Човекът трябва да отиде към пълно преизграждане на себе си, за да придобие силата, необходима за преодоляване на противостоянието. Това са сюблимни моменти и те най-добре се изявяват в живота на хората на изкуството. Човекът на действието не показва протичащата в него борба. Той държи всичко вътре в себе си и овладявайки разкъсващите го противоречия, се появява на утрото след такъв “пост на сърцето”, измива лицето си, помазва косите си с миро, за да поучава (Иисус), като че ли нищо не е било, всички преживяни съмнения са останали назад в миналото. Човекът на изкуството разголва своите преживявания. Нека да вземем за пример симфониите на Бетовен. И в най-великите от тях – “Героическата”, Петата, Деветата – темата е сблъсъкът с непреодолими, невъзвможни за превъплътявани идеи, които идват отгоре и изискват действия. Насилствено спреният в своя път човек не може веднага да се опомни, от душата му се изтръгва жалба, сковава го страх, той не знае какво да прави по-нататък, докато не настъпи обновяване.
Този, който поема върху себе си отговорност, е обречен на такъв опит. И всеки избор влече след себе си друг такъв.
Тази гледна точка разкрива безкрайно сложен свят. Разбира се, ще се намерят хора, които ще действат пред очите на всички и ще заемат видно положение. За делата на други е възможно никой да не научи. Но това е без значение, защото резултатността е много слабо свързана с известността. Най-важното е мисълта да не губи своята ясност и сила. Само чистата и абсолютно искрена мисъл може да стане семе и да попадне в подходяща почва Този, който е хвърлил семето, може да изчезне, за него могат да научат, но могат и да не научат, към направеното от него признанието на съвременниците и на потомците не ще прибави нищо, както това е видно в съдбата на Кун-дзъ. През целия си живот той се е стремил да заеме високо положение, стремейки се да служи при уравновесяване на противоположностите. Но животът поставял препятствия по неговия път; подигравали му се и го оскърбявали, “отрязвали са косите му, отсичали носа”. Това наказание представлявало клеймо на позор, но той бил един от тези, които “убедени в невъзможността на делото си, продължавали да действат. Това, разбира се, дълбоко е угнетявало Кун-дзъ. Но неговото величие е точно в това, че осъзнавайки невъзможността на изпълнението на замисленото, той продължавал своето дело. Не е трудно да се разбере, че осъществяването на нещо невъзможно, без да се отказваш от него е сериозно действие. До последния си ден Кун-дзъ е бил зает с претворяването на идеята на своя живот и умрял без да постигне почти нищо. Но това станало, когато му дошло времето, кълнът, засят от него, поникнал и устоял на превратностите в историята на Китай в следващото хилядолетие. Този кълн дава сила, от която Китай черпи до ден днешен.
3. Последното изменение превръща петата черта от слаба в силна. Текстът гласи: “Съжаление няма. Спътникът ти е отметнал завивката си. При него идват, в какво може да бъде позорът?” Ние сме вече горе, в царството на Небето, или в царството на духа, човекът е намерил своя път, отхвърлил е пелените си. Херкулес не само е изчистил авгиевите обори, но е разчистил и своя път и, когато той се появи сред боговете, Хера ще го приветствува. Какво може да бъде неправилно в това, което го очаква?
Човекът накрая е достигнал царството на духа. Противостоянието е преодоляно “Противостоянието”, КУЙ, преминава в ТУН ЖЕН, “Общност на хората”. Тази хексаграма се състои от Ясност ЛИ, вътре и Сила, ЦИЕН, отвън. Противостоянието се съхранява вътре, но не изчезва, но се отдръпва. Текстът “Туань”, гласи: “Общност в света”. Това не са лични връзки, а човешко единение. “Успех. Благоприятен брод през велик поток.” Това сочи към преход в космическото. В древния Китай “велик поток” са наричали реките и потоците в свещените горички, през тях преминавали, когато са идвали в гората на празника на Пролетта. През този брод е преминавал човека в царството на Божественото на земята. Преминаването е благоприятно, велики дела получават достоен завършек, нечуваното става възможно, недостижимото – достижимо. Затова по-нататък се казва: “Благоприятен цзюнь – цзи, самообладание.” Този същият човек, който не беше в състояние да се справи с биковете и чиято кола се теглеше назад, човекът без нос и без коси, който навсякъде се натъкваше на прегради, сега твори съучастие между хората. Тяхната общност носи печата на неговата уникалност и затова върви не към упадък, а към подем и към обновление.
Бих могъл само да изразя желание, идеите в тази древна книга да ни споходят и пророчеството – ако ни се прище да го наречем така – заключено в тези думи, да се сбъдне. Ако това стане, то времето на несгоди, което ние преживяваме сега, ще се смени с време на съучастие. Но ако това не стане, вината ще бъде само в нас. iztoknazapad.com/
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. ПАРАЛЕНА РЕАЛНОСТ
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
