Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.01.2014 18:05 - АТИЛА
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 1964 Коментари: 0 Гласове:
2



image      Атила е най-ярката личност в Късната Античност. До ден днешен този знаменит владетел е благославян, но и проклинян от милиони, врагове и приятели. Дали заради завист ? Защото хунският цар постига това, което не се е отдало на германските племена цели седем века, а именно да отнеме силата на Великата Римска империя?
1. За външния вид на Атила: Той е бил едър и широкоплещест, както го описва Приск. Косата му е била кестенява, или рижа, а очите сини. Така са изглеждали аланските хуни. Изображения от Късната Античност, данни от погребения и исторически извори потвърждават това. Амиан Марцелин свидетелства, че аланите са едри хора със светли коси и сини очи, като се различават от хуните само по това, че са по-цивилизовани. На килими от Нойн Ула хуните са изобразени с правилни европейски черти, руса-рижа коса и сини очи.
2. Хунския предводител е бил изключително добре образован за времето си. Освен хунски, говорел е латински и гръцки. Бил е запознат с римската и гръцката история и култура, дори и с християнството.
3. Детството и юношеството си бъдещия бич Божий прекарва не в опърпана юрта, а в луксозна вила, намираща се в Рим.
4. По това време баща му Мундук е в приятелски отношения с император Хонорий и в знак на доверие предоставя обучението на Атила на римските философи и стратези. За охрана на младия принц, а и за поддържане на реда в имперската столица Мундук дава елитен корпус от хунски бойци.
5. Присъствитето на Атила в Рим обяснява защо, когато Аларих (весгодски крал) обсажда Вечния град с огромната си армия, хунския благородник Улдин се притичва на помощ на Флавий Стилихон. Бързата намеса на Улдин не е била толкова от любов към потомците на Ромул, отколкото от загриженост за безопасността на младия хунски принц.
6. Приск, който е лично запознат с Атила и поданниците му постоянно използва за тях думата скити. Атила е наречен скитски цар, хората му носят скитски дрехи, жените правят повезки по скитски обичай, чашата с вино се пие до дъно, както е прието при скитите. А от Страбон знаем, че в дълбока древност гърците са наричали дори и траките скити.
7. Западноримския дипломат (Приск) описва Атила като вежлив, умерен и изключително скромен. Докато дрехите на хунските благородници били окичени със златни украшения, тези на Атила се откроявали само с ослепителната си чистота.
8. Чашата и блюдото на великия владетел били от дърво, а останалите му гости и приближени се хранили с прибори от благороден метал. Атила е бил дълбоко уважаван от поданниците си.
9. Това искрено преклонение пред великия цар е била спойката на многонационалната хунска империя. Стоящ начело й, с образцовото си поведение Атила показва, как се управлява огромна държава. Не блясъка на златото и силата на меча събират хората под едно знаме, а примера на един духовно извисен водач, който е носител на чистия идеал, че всички хора са свободни и равни.

                                                                                                                          Крепостта Утус


Античната и късноантична крепост „Utus”/„Утус”/”Гулянско градище” се намира на 3.2 км. североизточно от гр. Гулянци, на левия бряг на р. Вит (сега на десния) като крайпътна станция на крайдунавския римски път от Сингидунум (Белград) и Виминациум (Косталац) към Константинопол по Дунавското крайбрежие и Черноморието. Надморската му височина:е 35 м, а координатите: 43*39’12” С.Ш. и 24*43’49” И.Д.
Общата площ на крепостта е била около 10 дка. Утус е имал трапецовидна форма, ориентиран с ъглите към посоките на света. Дебелината на крепостните зидове е била 3 м. Според списък на служебните рангове Notitia dignitatum, в Източната римска империя от 4- 5 век, в Утус е квартирувал отряд Константинови конници, който бил под разпореждане на дукса на Крайбрежна Дакия.
Недалеч от каструма е станало сражението на река Утус, при което, (както узнаваме от Хрониката на Комес Марцелин живял през 5- 6 век) Атила убил храбрия пълководец Арнегискъл. Византийския историк Йорданес от 6 век, в своята Римска история съобщава за нападението на Утус от хуните. Когато синът на Атила- Хирник, „…Избрал за заселване най- отдалечените части на Малка Скития… неговите роднини Емнецур и Улциндур завзели Утус в Крайбрежна Дакия”.
Вероятно при тези хунски нападения крепостните стени на Утус били доста разрушени, та се наложило Юстиниан (427- 465) „Да превърне в крепост старото укрепление, което се наричало Утус”, както ни съобщава Прокопий. Преизграден от Юстиниан, Утус е запазил градския си облик сигурно през цялото столетие и в Землеописанието на неизвестен автор от Равена, той е споменат като един от градовете на Долни Дунав.
Каква е по- нататъшната съдба на града не е известно. Вероятно и той е разрушен при големите варварски нашествия през следващите столетия и напълно забравен след идването на славяните.
image
                              Хунската империя                                                                           Византия

Теодосий ІІ се е лишилил от защитата на река Дунав в поради преследване на вандалския крал Гейзерих в Картаген в 440 и нахлуването на сасинидите в Армения през 441. На Атила и Бледа се трасира свободен път през Илирия за Балканите. Те нахлуват там в 441г. Хунската армия, след като завзела Маргус и Виминациум, се отправила към Sigindunum (дн. Белград) и Сирмиум. Следва затишие по време на 442г., когато Теодосий изтегля войските си от Северна Африка и нарежда да се отделят голями средства за финансиране на операции срещу хуните.
Атила и Бледа отговарят с подновяване на кампанията си през 443г. Спускайки се по поречието на Дунав, те преодоляват военните центрове на Ratiara (Арчар) и успешно обсаждат Naissus (днешен Ниш) със стенобитни машини и подвижни кули-военното съвършенство, които са новост в тяхната стртегия. Последва форсиране на Нишава и завзели Сердика (София), Филипопол (Пловдив), и Arcadiopolis (Лулебургас). Северно от Константинопол те са се сблъскали с Роман и са спрени само поради липса на подходящи обсадни съоръжения с които да могат да атакуват масивните стени на града (Константинопол).
Теодосий признава поражението си и изпраща на Anatolius официално да преговаря условия за мир. Те обаче са по тежки в сравнение с предишните договор: Императорът се съгласява да предаде Ј 6,000 монети от римската епоха (ок. 1963 кг) от злато като наказание за това, че е нарушил условията на договора по време на инвазията; Този годишен данък е три пъти по-голям от предишния, (ок. 687 кг) в злато и откуп за всеки пленник на Роман се увеличил до 12 solidi.
Техните условия са изпълнени и те се оттеглят за известно време, във вътрешността на империята си. Според Йорданес (цитиращ Priscus), по някое време на мир след изтеглянето на хуните „от Византия (вероятно около 445), Bleda умира (убит от брат си, според класическата източници), Атила заема сам трона. Сега безспорен господар на хуните, той отново се обърща към източната част на империята.
През това време Константинопол претърпява големи природни бедствия и размирици. В годините след хуните „започват: кървавите размирици между състезателната фракции на Хиподрума, погроми в 445 и 446, втората след глад, последвани от четири месеца серия от земетресения които изравняват голяма част от крепостната система и убиват хиляди, което води до епидемия.
image
Битката при Утус

Последният удар на Атила срещу Византия е през 447г. Атила, след като консолидира власта си, отново се отправя на юг в империята през Мизия. В римската армия, при магистър Arnegisclus militum готски, го пресреща на река Вит и е победен, но не и без да нанася тежки загуби.
Макар и повредена от поредицата земетресения, както и другите крепости Утос е била все още една от силните в Мизия. В нея се намирал Арнегисклус Готски, отговарящ за охраната на Мизия. Атаката се е осъществила така: Крепостта била атакувана от хуните от две посоки – от северозапад и югозапад.
Една „темна=10 000 бойци” се е движела от завзетия вече град на Дунав Улпия Ескус (Гиген) на югоизток, а втората се е спуснала от проходите през Балкана по течението на река Вит. Командващият византийските войски е преценил, че трябва да се сржава само със северните хуни, предвождани от един от 10-те вождове на вражеската войска. Не очаквал друга войска от юг. Било е зима и проходите били затворени. Не е подозирал, че върху него ще се стовари от планината допълнителна армия. Подмамени от северните войски, византийците излезли от крепостта и започнал сражение. Атила, който ръководел южния по-дълъг и по опасен маршрут завзел крепостите Урса, Батил и Котон и се отпавил на север през каньона на река Вит. По предварително уговорен сигнал двете войски удрят Византийската войска в полето пред крепостта Утус. След няколко часова битка, Арнегисклус Готски бил сломен и убит, а крепостта запалена и разрушена. Пътя на хуните през Балканите до Термопилите бил отворен.       



Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8686172
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031