Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.01.2014 21:41 - Българският Циклов Календар е свързан и с Вселенското Генезисно Свръхвреме!
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 989 Коментари: 0 Гласове:
0



                                                                                                    image                                                                                             

От дълбока древност Митовете и Преданията, изградени върху числата и знаците, пряко или косвено съобщават за някакво особено божествено знание, дадено на шумеро-акадската цивилизация. Разказва се за слънчеви, лунни и лунно-слънчеви кръгове. За периодите на Сароса, на Нероса, на Сотиса, за звездни цикли и за земно-космически връзки, открити в незапомнени времена. От тези знания, разбира се, се е ползвала цялата цивилизация. Създават се различни календарни системи, знаци, символи, числа, космогонични азбуки и прочие, с които се е регулирал цялостният трудов и религиозен живот на социума. Календарите поначало са били почитани като безценен дар на Боговете, а наблюденията за хода на светилата и на времето са били основно задължение на Жреците и на Маговете. Празниците, ритуалите и обредите са били свещените регулатори на земния живот на хората във времето. Най-висшето и най-съкровеното обаче – тайната на Вселенското Божествено, Генезисно Свръхвреме – е била открита само на особено посветените. Древните Мъдреци са виждали в хронологиите не само последователност от времена, години и събития. Те са виждали в Календарната система сакралния път за постигане на Истината и пътя за издигане към Всевишния Бог. 

Нито гностиците обаче, нито създателите на Тората, нито египтяните, вавилонците, шумерите и още по-древните от тях народи са изобретателите на логико-математическата структура на невидимите Сфери. Тогава кога и къде за първи път хората са открили Могъщия Кръг на Универсума? Нека не търсим загадъчни цивилизации и далечни светове, а да разгледаме през призмата на творческата воля на Твореца, на Логоса, тайнствената хронология на Древната и Велика Индия. Преди това обаче, нека да се запознаем с „Единното”, пребиваващо в Света на Своята Слава, като източник на всички Числа. Синтетичното изучаване на природата е довело древните до мисълта, че съществува само един закон, управляващ природните явления. Този закон, стоящ в основата на аналогията, поставя „Единицата-Начало” в основата на всички неща и ги разглежда само като отражения от различната степен на тази Единица-Начало.

И тъй като нулата като число, за древните е била понятие за „Абсолютното Битие и Небитие”, в чиято основа е съдържащата го, но непокриващата се с него Непознаваема Първопричина, то изявата на Първопричината като център на творческо начало във вечността поставя Единицата като начало и край на сътвореното като същества и като форми на материя.

Затова тя, Единицата-Начало, се е разглеждала от древните като сума, при която всички сътворени същества се явяват само нейни съставки.

От тази гледна точка вечността за древните е представлявала единственото настояще, в която Първопричината твори чрез Своята Единица-Начало, изявявайки Себе Си чрез Себе Си.

Затова и древните символисти са изобразили тази идея като точка в центъра на кръг, което е изображение на Единицата-Начало (точката) в центъра на вечността (кръг-повърхнина без начало и без край)[3], фиг.1.
image
Фиг.1 „Единното”

Това е символът, по чийто смисъл и съдържание древните са нямали никакви противоречия и са го именували „Единното”, от където започва и където завършва всичко. Този символ е в основата на свещената геометрия при изписване на „говорящите” букви на космогеничните свещени азбуки, в това число и на буквите на българската азбука „Глаголица”.

Според древните, Творецът твори чрез последователността на божествените еманации на сътвореното като идеи вътре в Себе Си и изявявайки ги вън от Себе Си, изпълва време-пространствения континиум на текущия Генезисен Цикъл на Вселените, световете и на всичко, което е в тях.

За древните божествените еманации на сътвореното от Твореца са били „Числата” или още „градежните или строителни камъни на Господа”. Последователността в самия творчески акт на Твореца е била приемана и схващана като божествено „пресмятане” на градежа, а сътвореното и изявеното от Твореца – като „изградени божествени домове”.

Според древната книга на сътворението „Сефер Йецира” , „изградените домове са неизброими, защото два камъка градят два дома, три камъка градят шест дома, четири камъка градят двадесет и четири дома, пет камъка градят сто и двадесет дома, шест камъка градят седемстотин и двадесет дома, седем камъка градят пет хиляди и четиридесет дома, а по-нататък иди и пресмятай онова, което устата не може да изговори и ухото не може да чуе!”

За „градежните камъни” казахме, че това са числата, чрез които Той, Творецът, Всевишният и Вечният твори непрестанно!

На езика на Математиката това е така нареченото действие „факториел”, защото:

1 камък = 1 х 1 = 1! = 1 дом

2 камъка = 1 х 2 = 2! = 2 дома

3 камъка = 1 х 2 х 3 = 3! = 6 дома

4 камъка = 1 х 2 х 3 х 4 = 4! = 24 дома

5 камъка = 1 х 2 х 3 х 4 х 5 = 5! = 120 дома

6 камъка = 1 х 2 х 3 х 4 х 5 х 6 = 6! = 720 дома

7 камъка = 1 х 2 х 3 х 4 х 5 х 6 х 7 = 7! = 5040 дома

…………………………………………………………………………….

„ …а по-нататък иди и пресмятай онова, което устата не може да изговори…….”!

От езотериката е известно, че древните са схващали и приемали божествените еманации на творчеството със Слово като „разделяне” на Единицата-Начало (Творецът) вътре в Себе Си на съответния брой идеи-числа, с които Той, изявявайки ги, „гради домовете на Сътворението”. Това можем да опишем математически по следния начин:

N = 1 + 1/1! + 1/2! + 1/3! + 1/4! + 1/5! + 1/6! + 1/7! +…………….+ 1/n! (1)

Където: N – общ брой на „идеите-числа” като творчество на Материя със Слово.

n – някакво крайно число, но не и край на творческата дейност на Твореца.

От Диференциалното смятане (на Висшата Математика) формула (1)

е степенният ред на Маклорен от вида:

у = f(х) = ех = 1 + х/1! + х2/2! +х3/3! +……+ хn/n! при х = 1 (2)

Решението у на формула (2) при х = 1 ще бъде решението N на формула (1), равно на е = 2,718281828459, което е Неперовото число, основа на естествените, натурални логаритми. При това грешката от пресмятането ще бъде толкова по-малка, колкото повече членове от реда се вземат.

И тъй като факториелният принцип на пресмятане е високоскоростно математическо действие на производство и натрупване, а логаритмуването е свързано с високоскоростното изменение на производството на информация, то очевидно космическите, физическите, времевите и другите генезисни константи в съзидателната дейност на Твореца ще бъдат свързани чрез съответните мащаби с „факториела” и „логаритъма”.

Известно е, че всичко в нашия свят, според древната езотерика, има седмичен характер. Седем са планетните глобуси от земната планетна верига. Седем са еволютивните букви на свещените космогонични азбуки, представляващи точно отражение на Творческото Слово в човешката реч. Седем са енергийните нива на основния градивен елемент на материята, електрона. Седмичен е планетарният характер на Словото[2]. Иначе казано, всичко в нашия свят има седмичен корен (като коренен показател), който е равен на логритъма от сътворените неща, представляващи отражение на седмата степен на Единицата-Начало, в същността на чиято основа е същата тази Единица-Начало!

Видяхме, че скоростта на творческата дейност на Твореца като Единица-Начало се характеризира с „факториелния принцип” и с числото е = 2,718281828459. Ако степенуваме това число със степенен показател 7 (седем), ще получим седмичната степен на скоростта на творческата дейност на Твореца, представляваща Господстващото Число на Началото и Първоизточникът на всички Числа на Генезиса. Това е Числото, символизиращо изявата на Единицата-Начало като Бог Всевишний, фиг.2, като Син Божий и Глагол, фиг. 3, като Бог Триединен Могъщ и Творящ, фиг. 4 и активиране началото на Времето (Хроноса) на новия Генезисен Цикъл. 
image
Фиг.2 Бог Всевишний Могъщ и Творящ ( П )

image
Фиг.3 Син Божий и Глагол ( П/2 )

image
Фиг.4 Бог Триединен Могъщ и Творящ ( П/3 )

Според символичните питагорейски закони на числата, разпределени в класове, еоните (висшите еманации, съставни части на божественото) образуват Плерома. Тя е съвършеният рисунък на Абсолюта, наречен още „Всестранен Разум”. В Плеромата пребивава и Господстващата Монада на Триединния Бог Могъщ и Творящ, както и Календарната Монада на Времето на Генезисния Цикъл като частици от същността на Създателя, Единицата-Начало.

Но да се върнем отново към древната индийска хронология, където Брахма е Бог Всевишний Могъщ и Творящ. Той е създателят на вселената и изявявителят на Троицата на Божествата – Ишо, Син Божий и Глагол, изява на вселената; Вишну, пазител на вселената, и Шива, разрушител на вселената. При това Времето (Кала) не е проста мярка на природните процеси, макар и да служи за тази цел. То е неотвратимо и превисше за всичко, тъждествено е на Самия Господ, затова и влиянието на Кала отразява самата непостижима Негова воля. 

По тази причина в картината на Мирозданието на древните индийци, много по-рано от библейската, Времето е било уподобено на Висшето Божество. Затова в основата на древната индийска хронология е поставен така нареченият „Век на Брахма” с продължителност от 3,1104 х 1014 години от по 360 дни на смъртните, сиреч земни години.

Четирите основни периоди на древната индийска хронология са Югите, съответно: Сатия (или Крита) Юга, съдържаща 1 728 000 земни години; Трета Юга – 1 296 000 з.г.; Двапара Юга – 864 000 з.г. и Кали Юга – 432 000 з.г. Сборът от годините на четирите периода Юги съставлява периода от време на една Маха Юга, съдържаща 4 320 000 земни години.

Хиляда (1000) Маха Юги е периодът от време на една Калпа, съдържаща 4 320 000 000 земни години и представляваща Един Ден на Брахма. След завършването на Калпа световете изчезват. Настъпва Нощта на Брахма (също равна на една Калпа), в която Той си почива от сътвореното, а с настъпване на Деня му, новата Калпа, световете се възраждат и творчеството отново продължава. Тази почивка на Брахма се нарича Пралая и съдържа също 4 320 000 000 земни години.

Две Калпи съставляват Едно Денонощие на Брахма и то съдържа 8 640 000 000 земни години.

Една Година на Брахма има 360 Дни и Нощи на Брахма и съдържа 3,1104 х 1012 земни години.

Един Век на Брахма има 100 Години на Брахма и съдържа 3,1104 х 1014 земни години. След изтичането на този период от време световете, вселените и Брахма изчезват и се връщат в своя Източник, Първопричината.

Настъпва Великата Почивка, наречена Маха Пралая. Настъпват 100 „божествени години” на Хаоса, след които Брахма отново се възражда и започва Нов Генезисен Цикъл .

Наистина огромни и необозрими периоди от Време, прехвърлящи границите на човешкия разум!

Заедно с това обаче, сложната структура на древната индийска хронология по своему е хармонична и даже магична! Тя образува езотерична система, имаща своето Цяло – „Векът на Брахма” и своите органични части – времевите периоди на Югите! 

Остава само да добавим, че като Първочисло на древноиндийската хронология е прието като висш „Седмичен Корен”( коренен показател) не числото 7 (седем), а числото 7,22222222, чиято дробна част изразява родената чрез божествената Мъдрост Идея и отражението на тази Идея в цялото нейно висше Могъщество – 2/9.

Отбелязахме, че източник на всички Числа е Единното, пребиваващо в своя Свят на Славата – в непостижимата Плерома. От това ниво на Плеромата ще трябва да се спуснем по степените на еманацията на невидимата Метасфера и да достигнем до границите на звездния Космос.

А сега да извършим пресмятанията с числото е = 2,718281828459, като имаме предвид седмичния коренен показател на древната индийска хронология. И така:

а) е7,22222222 = 1369, 517689 - Господствуващо Число, Първоизточник, пораждащ Божествата и Началото на Времето (Хроноса).

б)1333,3333333 – Генезисно-творческо число на Брахма. Установява се от Господстващата Монада от Плеромата и от геометричното описание на генезиса и творческата дейност на Брахма – от нивото на Плеромата до нивото на минералите от Земята на живите хора.

в) 3,1104 х 1014 земни години = е33,37094264з.г. = 100 години на Брахма 33,37094264, степенен п-л на Календарната Монада, въплъщаваща Висшата Мярка на Божественото Време, неговата Истина, Извор и Вечно Единство.

г)1369,517689 – (1333,3333333 + 33,37094264) = 2,8134101 степенен показател на степента, Граница между творящото Божество и божественото Време (Хроноса).

д) е2,8134101 = 16,666666 – Число - Граница между творящото Божество и божественото Време (Хроноса) или граница на невидимата Метасфера.

е) е33,37094264 = 3,1104 х 1014 земни години = 100 години на Брахма - истинска същност на „Календарната Монада”, преминаваща в максимално число „човешки години”. Това е пределната мярка на Времето, достъпна за божествения Разум, а самото време е Вселенското Генезисно Свръхвреме!

ж) Разделящото число 1,86624 х 1013 = 3,1104 х 1014 : 16,666666 –превежда максималната мярка на Времето от „свръхразумната” Сфера в областта на Истинно Същностните Числа, достъпни за високия „човешки” Разум.

з) Истинно Същностното Число 1,86624 х 1013 е най-висшата умопостижима величина, „интелектуална същност”, където се сливат и разделят и където стават еднакви „божествената” и „човешката” Мерки на Времето.

и) Числото на Възраждането 4 320 000 = V 1,86624 х 1013, равно на една Маха Юга, е Истинно Същностното Число, което излиза от „божествената” ипостас и поражда „човешката” същност. Това е „двуединната” мярка на Времето: „божествената” и „човешката”.

к) Разделящата граница на невидимата Метасфера, Числото 16,666666 скрива и показва Космическото Време. Една Маха Юга отделя своите части в отношение 4 : 3 : 2 : 1. Най-малката мярка на Времето – Кали Юга ( 432 000 з.г. ) еманира от долната граница на Метасферата (432 000 : 16,666666). Образува се физическата основа на „човешкото” Време: Великата Звездна Година = 25 920 земни години. Това е „умопостижима” Мярка на Времето, открита в дълбока древност, поради което е станала обект на особено внимание за астрономически наблюдения и изчисления.

Физически Великата Звездна Година се образува в резултат на прецесията на земната ос на околоосното въртене на Земята и изместване на северения Световен полюс сред звездите средно с 50 сек./година.

По тази причина Великата Звездна Година е наречена още и Велика Прецесионна Година на Земята.

Въз основа на тази Велика Година, са се разработвали свещени и граждански хронологични системи, изграждали са се и сакрални азбучно-числови Светове. Струва си да отбележим, че 25 920-те години на Звездната Година са равни точно на Седем свещени Епохи на маите, всяка от които е по 5 200 туна. 

Ще отбележим, че и Българският Циклов Календар, в чиято основа е Календарът на патриарх Енох [7], също е свързан с Великата Звездна Година по отношение на тропичната и на календарната години. Чрез Годината на Слънцето обаче, състояща се от 24 000 земни години, през които то, заедно със Слънчевата си Система, обикаля около своя Двойник и заедно с него за 4 320 000 земни години обикалят около Великия Духовен Център „Вишнунабхи”, където според индийските мъдреци е седалището на Брахма , Българският Циклов Календар е свързан и с Вселенското Генезисно Свръхвреме! С това той става уникален земно-космически Генезисен Циклов Календар! За сравнение, дори и точният календар на маите не е такъв!

Древните мъдреци са създали стройна теория на еманацията, посредством която са обединили в общ кръг три на пръв поглед различни светове: идеалният свят на Бога; невидимо-видимата Вселена и реалния свят на Човека. Създали са геометричната система на Плеромата, на Метасферата и на звездния Космос. Тази универсална структура е станала основата на древната космогония и космография. Създавани са били различни Свещени Книги, Митове и Хронологии, но логико-математическата база на тези творения е била винаги неизменна. Била е божественият Закон! И този Закон е бил известен на индийските, на шумерските и на вавилонските жреци. И не само на тях. За това с увереност можем да кажем, че знаменитият календар на маите, уникалният циклов, земно-космически календар на българите и градовете-държави, които са процъфтявали в древността и в доколумбовата Америка, са „единородени” по своя произход .

Настоящото наше изследване няма за цел да показва или да доказва дали знанията, до които сме се докоснали и явяваме са верни, или не са верни. Ние само следвахме връзката между древната индийска хронология и теорията за еманацията на християнските и древните гностици и открихме, че тя е много, много древна….           Написана от Таньо Танев, Ангел Манев                                                                                                                              conf.uni-ruse.bg/bg/docs/cp12/6.2/6.2-39.pdf                              novosemeistvo.bg/forums/files/Darshanam.pdf



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8687900
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031