Блогът на budha2 :: ДРЕВНА БЪЛГАРИЯ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

21.01.2014 19:02 - ДРЕВНА БЪЛГАРИЯ

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 6096 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 02.11.2014 17:20

Няма една раса-Деви,Нефилми,Арийци от север Наги,анунаги,синове на тъмнината от юг

Цивилизацита „Му” Според различни източници, първата цивилизация се е появила преди 78 000 години, на гигантски континент в Тихи океан, известен като Му. Тя е продължила да съществува през смайващите 52 000 години. Споменава се, че тя била разрушена от земетресения, предизвикани от смяна на полюсите, станали преди около 26 000 години, или приблизително през 24 000 г.пр.н.е..
Изгубеният „континент Mу” е потънал преди повече от 24 000 години при смяна на полюсите, като Тихоокеанският район е бил заселен отново от расова смесица на всички до тогавъшни цивилизации,
Докато „Mу” не се е развила така високо в технологично отношение, както се предполага за други по-късни цивилизации. Казва се, че тя е достигнала някои модернистични технологии, най-вече в областта на строителството на дълготрайни мегалитни здания, които са били способни да издържат на земетресения. Науката за управлението на обществото е това, което се смята за най-голямото постижение на „Му“.
Предполага се, че е имало един език и едно правителство. Образованието е било ключът за успеха на „Империята”, и тъй като всеки гражданин е познавал добре законите на Вселената и е бил обучаван в някаква професия или занаят, това е довело до великолепен просперитет.
Показателно е твърдението, че Старейшините на Му, известни като „Тринадесетата Школа”, са изместили седалището си преди катаклизма в ненаселено плато на Централна Азия, което сега наричаме Тибет.
Например, великият български философ Лао Дзъ, роден през 604 г.пр.н.е., говори често за Древни Учители и тяхната дълбока мъдрост. Той написва прочутата книга „Тао Те Чинг”, може би най-популярната книга някога писана на китайски. Когато към края на своя много дълъг живот напуска Китай, той пътува на запад към легендарната земя на Хси Уанг Мю. Според древните китайци, това е било седалището на” Древните”.

Смята се, че когато континентът Му потънал, нивото на океаните в света се понижава драстично, тъй като водата се отправя към току-що формирания басейн на Тихия океан. Относително малките острови, съществували в Атлантика по време на Лемурската цивилизация, остават високо и на сухо при отдръпването на океана. Новопоявилата се земя се присъединява към архипелага Посейдон в Атлантически океан и формира малък континент. Днешните историци наричат този континент „Атлантида”, въпреки че неговото истинско име е било Посейдон. budha2.blog.bg/drugi/2014/01/20/koi-sa-bolgari-kutiguri.1229985

.Цивилизацията „Хиперборея”: В древногръцката митология хиперборейците са били хора, които „живеят далече на север от Гърция близо до планината Урал”. Тяхната земя се нарича Хиперборея (отвъд Борей – северният вятър). Тя е една от малкото непознати земи за древните гърци и римляни. Плиний Стари и Херодот разказват, че хората от тези земи живеят до 1000 години в пълно щастие. Според мита някога „Аполон“ прекарвал зимата сред тях и държал отровните си стрели. От своя страна хиперборейците са му изпращали дарове, обвити в слама, които първо достигали град Додона в Епир и оттам се предавали от хората, докато стигнат до храма на Аполон на остров Делос. Тезей и Персей също посещават Хиперборея.
В гръцки карти от времето на Александър Македонски Хиперборея се изобразява като полуостров или остров, намиращ се отвъд земите на днешна Франция. Според Кул Гали преди 35 хиляди години древните предци на българите населявали Волгоуралския район – наричали го Ара или Ура, а себе си – жители на Ура-ара (арийци). През ледниковата епоха арийците живели в пещерите на Урал. Те се занимавали с лов и се сражавали с “потомци на зли духове” – човекообразни маймуни (неандерталци?). Една такава пещера, използвана за жилище, по стените на която има рисунки на мамути, коне, носорози, се е запазила и до днес на територията на Башкортостан и се нарича Шулгенташ. Когато климатът се затоплил и ледниците се оттеглили на север, българите започнали да се заселват в равнините около р. Волга. Цялата Волжко-Камска система те наричали РА (Ранга, Раха). Българите запазили това име чак до XIII век, както и понятието Раил, означаващо Волжко-Камска земя, или Волгокамец. И след като напуснали Урал, арийците запазили почитта си към планините и пещерите. Те вярвали също, че Бог (древните българи го наричали Ерсу, Едфу, Тангра, Тара) се появява по планинските върхове. За тях той е създал добрите духове – дивовете.

Империята на Рама/ДИОНИС/ (Цивилизацията „Рама”): Древните книги, допускат предположението, че Индия се е появила по-рано от 500 г.от н.е. Благодарение намерените древни градове Харапа и Мхеджо-Даро(„Могилата на мъртвите”) историята на тази древна цивилизация, се изтегля с хилядолетия назад. Изследователите са поразени от това, колко планирано са били организирали тези древни заселвания.
В тях е намерена сложна водопроводна система и канализация, които са по-развити от съвременните такива в някои Азиатски страни. Има основание да се предполага, че на тази територия са се исползвали летателни апарати – „вимани”, направени от „лек и здрав огнеопорен материал” и „гориво от жълто-бяла течност” с неизвестно съдържание. В Индия, хетите са били известни също като Cedis или Chedis (произнася Hatti или Khetti). "The Cedis формира един от най-древните племена сред Ksatriyas (аристократичната класа, съставена от хетейците и Kassites) в началото на ведическите пъти. Още през периода на Rgveda царе седи са придобили голяма известност ... те са една от водещите сили в северната част на Индия в големия епос. " Първата българска държава

Преди около петнадесет хиляди години седем арийски племена създават съюз, който наричат Идел (иде – седем, ел – племена). Първоначално арийците-иделци се занимавали с лов на мамути, елени (ямал), зубри (атбуга), пещерни мечки. Затова древните предци на българите уважавали силно опитния нощен ловец – вълка. По-късно те опитомили някои животни, между които и кучето, и станали скотовъдци. С течение на времето част от тях започнали да се занимават със земеделие и преминали към уседнал начин на живот. Започнали да строят градове. През лятото скотовъдците живеели във временни селища, грижейки се за животните, а през зимата всички се събирали в родово-племенните центрове – градовете.

Преди около четиринадесет хиляди години съюзът на седемте племена успял да постави под своя власт цялата територия на Ара-Ура и образувал държавата Идел, чийто първи владетел бил Шам (Сам). След създаването на държавата те започнали да се наричат българи (различните фонетични варианти на името са – бул, бал, болгар, българ, балкар, буляр, биляр, бухар, бояр и други), което означава “черноглави” или “вълчи хора”, а също в смисъл на “господар”, на “знаещ”, “мъдър” човек (хора). Те продължили да строят все по-големи градове, научили се да обработват глина, да добиват метали – мед, а по-късно и бронз.

През периода 1965-1998 г. с помощта на спътникови снимки руски учени откриват в района на Южен Урал и Западен Сибир цяла протоцивилизация, която е разположена на площ с размери 150 на 400 км. Досега там са открити 17 града с 21 крепости, както и много неукрепени селища. Най-древните селища са с овална форма – Алданско, Исиней-1, Берсаут, Кизилско, а по-късните са кръгли. Това са Аркаим, Исиней-2, Синташта, Саръм-сакла.

Най-голям интерес от тази “страна на градовете”, която има монументални отбранителни съоръжения с комуникативни системи и изключителна планировка, предизвиква тайнственият град Аркаим. Отговаряйки на официални запитвания от американска страна, руският археолог Г. Б. Зданович отговаря, че това е свещеният град на Тангра и древните българи.

Обектите са засекретени и въпреки че волжките българи знаят за тях, и искат да ги изследват, руските власти и досега не дават разрешение за това.

Ранношумерският(булгарски) град Мари е бил търговски център в Сувар(Междуречието - Месопотамия). Почти точно копие на древния Аркаим ... Създаването на Шумер

Преди около дванадесет хиляди години от изток в Идел започват да навлизат угро-фините. Скоро след това в българското общество избухва междуособна война, като начело на враждуващите групировки застават двама братя – Алмъш и Газан. В края на краищата Газан е победен и с голям брой българи се изселва към централна Азия. Заселват Памиро-Хиндукушкия масив, Таримската котловина и планината Тян Шан. В тази област те развиват земеделието, строят градове, крепости, пирамиди, пътища, усвояват добива на желязо. Тук опитомяват коня и започват да наричат себе си именци. В този район съвременните учени откриха останки от древни градове (Лулан, Ния), много пирамиди, които са по-големи от тези в Египет, голям брой мумии на хора от индоевропейската раса, от така наречения кавказки тип. Установено е, че това население е било ирано-езично.

След нови размирици част от българите се оттеглят още по на изток – североизток, начело с Иджик. Покоряват китаите тюрки, които се намират по това време на много по-ниско ниво на развитие. В “Джагфар тарихъ” пише, че те събрали от китаите малки момичета, възпитали ги според българските традиции, а когато пораснали, ги взели за жени. Децата, родени от тези бракове, а също и себе си, те нарекли хони. Хуните запазили българските обичаи, но езикът им в голяма степен се тюркизирал.

В Средна Азия от основната маса на българите се отделят масагетите. Други потеглят на югозапад и завладяват западен Иран, Сирия, Ливан, Мала Азия. В района на двуречието те създават държава, която в чест на добрата дива Самар, наричат Самара (Шумер). Те са били носители на висока култура, която предават на местното население. Строят градове, организират добив на метали, развиват земеделието. Градовете били строени върху хълмове и опасани със стени. Във всеки от тях живеели около четиридесет – петдесет хиляди души. Такива са били Ур, Урук, Лагаш. Владетелят на града носел титлата лугал или енси. С шумерите са свързани и някои от названията на божествения пантеон в Месопотамия: Сирара (храм в Лагаш), Сарбату (магическо дърво, чиято сянка се простира от изгрева до залеза), Шарур (боздуган – оръжието на боговете), Кургарру ( безполово същество, което пази храната на живота).

През 3182 г. пр. Хр. значителна част от междуречието е заляно от водите на невиждан потоп. Загива и главния град на държавата Ат-Алан, а също и голяма част от българите. Някои от тях се спасяват в планината Урарат (Арарат). Потопът унищожава могъществото на българите в Шумер. В началото на III хилядолетие пр. Хр. в Месопотамия нахлуват семитите. Те постепенно изтласкват българите – арийци към устието на Тигър и Ефрат. Последният арийски владетел на Шумер е Зиези (посочен за родоначалник на българите в “Латински анонимен хронограф” от 354 г. от н.е.). Той е победен от семитския владетел Саргон Велики, който завзема престола. След смъртта на Зиези голяма част от българите се връщат обратно към Централна Азия.

Виж тук > ИСТИНСКИТЕ АРИЙЦИ-ТРАКИТЕ В ИНДИЯ Името на Брахма е високо уважаван в Индия, и неговото влияние се разпространява из Персия, доколкото земите окъпани от Ефрат реките и Тигър. Персите, приети Брама и го направиха сами. По-късно те ще казват, че Бог е пристигнал от Бактрия, планински район, разположен по средата на пътя към Индия. budha2.blog.bg/drugi/2014/01/10/koi-avraam-ot-gene-d-matlok.1226954

Разположение на вътрешния и външния град в пределите на Балх. Концентричните кръгове изобразяват крепостните стени. Показани са схематично и вратите по крепостните стени. budha2.blog.bg/drugi/2014/01/14/drevnata-dyrjava-bahlika-i-grad-balkh.1228344

Нагоре