Блогът на budha2

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

25.01.2014 15:23 - Вакуум

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 1053 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 25.01.2014 15:28

Съгласно Дж. Уилър, планковската плътност на енергията на физическия вакуум е 10 на 95 g/cm3 ,
докато плътността на енергията на ядреното вещество е равна на 10 на 14 g/cm3. Вакуум Вакуума е първична праматерия от която се ражда и в която изчезва материята. Вакуума е потенциално състояние на всички видове материя. Физическият вакуум (ФВ) е сложен квантово-динамичен обект, проявяващ се чрез флуктуации. ФВ е материална среда изотропно(с еднакви свойства) запълваща цялото пространство(и свободното пространство и веществото), притежаваща квантова структура, която е ненаблюдаема в несмутено състо- яние. ФВ е съставен от елементи, образувани от двойки частица-античастица вложени една в друга така, че системата да бъде електронеутрална и частиците са с противоположен спин - т.е. системата няма и магнитен момент. Такава система частица и античастица се нарича фитон. Фитона е съставен от виртуални двойки "частица-античастица", които образуват кръгови вълнови пакети вложени един в друг. Тези двойки виртуални частици образу- ват система, която е електронеутрална. Спиновете на вложените един в друг кръгови вълнови пакети са противоположни, от което следва, че в такава система компенсацията ще бъде не само по зарядите, но и по класическия спин и магнитния момент. “Фитона" има едновременно свойствата на частица както и на пространствено-времева структура. Основното състояние на този обект се определя от собствения му момент (спина) - чрез усукването на определени пространствено времеви характеристики. Пространството не е еднородно, а има две различни състояния - квазикристална структура (фитонната структура на ФВ) и вихрова структура (торсионните полета). На границата на двете състояния възниква електромагнитно лъчение при t = 2,7 К и се разпространява чрез микроструктурата на пространството. Честотата на това излъчване е непостоянна и зависи от размерите на вихрите, които приемат формата на тръби и нишки. Тези тръби и нишки пронизват цялото пространство и съществуват неопределено дълго. Под въздействие на външни полеви източници - електромагнитно поле, гравитационно поле и полето породено от класическия спин се осъществява поляризация на вакуума. Спонтанно или под външно въздействие фитоните се разпадат и предизвикват спинова поляризация на вакуума - ляво и дясно ориентирани обекти притежаващи само спин - без маса, заряд, енергия и импулс и имат изключителна проникваща способност - практически мигновено са навсякъде и винаги. Неутриното например пренася само спина (въртенето), а няма маса и заряд-то е една от разновидностите на динамическото торсионно поле в чист вид. Взаимодействията между торсионните полета се наричат още спин-спинови взаимодействия. Една от особеностите на вакуума е наличието в него на полета с енергия(физическа, не фина), равна на нула и без реални частици. Това е електромагнитно поле без фотони, пионно поле без пи-мезони,електрон-позитронно поле без електрони и позитрони. Но щом има поле, то трябва да трепти.Такива трептения на вакуума се наричат нулеви, защото там няма частици. При трептенията се раждат кванти и изчезват - те живеят много кратко време. Времето на живот на мигновен електрон е около 10 на минус 21 степен секунди, а на мигновения неутрон 10 на минус 24 степен секунди. Обикновения свободен неутрон живее минути, а в състава на атомното ядро живее неопределено дълго, както и електронът. Частиците живеещи много кратко са наречени виртуални. Ако физиката не може да открие отделна виртуална частица, то сумарното им действие върху обикновените частици се фиксира отлично. Прехода на материята от виртуално в реално състояние става в резултат на спонтанни флуктуации или под въздействието на вече родена от вакуума материя. Оказва се също, че виртуалните частици възникват не само във вакуума. Те се пораждат и от обикновените частици. Електроните постоянно излъчват и веднага поглъщат виртуални фотони. Всяка елементарна частица се движи съпроводена от цяла свита виртуарни частици. Около ядрата лети сплескан по орбитата облак, като частиците в ядрото се задържат заедно, благодарение на обмена с други частици. Ако във вакуума постъпва енергия от някакъв външен източник, като например външно гравитационно поле, тогава виртуалните частици биха могли да станат реални. Частицата представлява граничен случай на чисто полево образование, когато масата или заряда му клонят към постоянна стойност. Вакуума ражда 3 разновидности частици -брадиони - с положителна енергия на покой, люксони - с нулева и тахиони - с отрицателна енергия на покоя. Реално вакуума се намира под въздействието на материя, енергия и полета които го променят във възбудено състояние. Има 3 вида възбудено състояние или поляризация :

а) Зарядова поляризация(смущение от заряд)-проявява се като електромагнитно поле. Тя се съпровожда винаги и от спиново поле т. е. от торсионно поле.

б) Спинова надлъжна поляризация (смущение от маса) - проявяваща се като гравитационно поле - предизвиква появата на небалансирани инерционни сили, които движат материята.

в) смущение от класическия спин-напречна спинова поляризация-пораждаща спиново поле или още торсионно(притежаващо информационни, инерционни и др. качества)

Във физическият свят има само физически вакуум и неговите поляризационни състояния, които пък се изразяват променяйки структурата на пространство-времето. Единен носител на полетата е физическият вакуум и всички те се явяват негови различни фази. Физическият вакуум е материалната среда осъществяваща взаимодействията и раждаща елементарните частици. ФВ е преносител на торсионните взаимодействия. Във вакуума съществуват критични точки, в които всички нива на реалност се проявяват едновременно във виртуален образ. Достатъчно е незначително въздействие върху тези точки чрез полето на съзнание и това ще доведе до раждането на материя. Светът на психичната енергия, а също и светът на мисловната имат взаимни преходи и взаимовръзки с физическия свят от типа на преминаване на полевите образувания в материя и обратно - т.е. съществува материа- лизация на мисълта и дематериализация на веществото в мисъл. От вакуума могат да се раждат и да изчезват в него не само елементарни частици, но и по-сложни физически обекти. Вакуума е безчастична форма на материята, чиято плътност се изменя според действащите върху вакуума сили. Гравитацията е присъща и на масата на вакуума-т.е. телата привличат към себе си вакуума, подобно на земното притегляне. При движението на едно тяло заедно с него ще се движи и окръжаващият го вакуум,ако не действа друга по-голяма сила.Вакуумът не просто се увлича от движещото се тяло, а изпълнява ролята на истински ръководител на всяко движение. (Вакуумът и контролираният от него обект представляват затворена система) В природата няма абсолютно неподвижен вакуум. Вакуумът притежа- вайки маса винаги се увлича от това тяло, чиито гравитационни сили преобладават.

Тези процеси на генериране на реални от виртуални частици са в основата на т. нар. квантово изпарение на черните дупки. Такива факти като телепортирането на предмети показва, че е възможно "потъването" им във вакуума, както и раждането от него не само на елементарни частици и античастици, но и на по-сложни физически обекти. Например - под въздействие на лазерен лъч могат да се създадат светлинни, а едновременно с това и радиовълнови копия на всякакви материални обекти и да се предават на огромни разстояния практически моментално. По принцип е възможно и човекът да бъде "записан" със светлина, да бъде "разглобен" на радиовълни и в такъв вид да бъде пренесен навсякъде. А след това този така наречен "радиопортрет" може да бъде отново превърнат в светлинен образ. Светлинните радиовълнови копия представляват информация, записана в торсионните полета, а физическия вакуум позволява да се предава тази информация моментално на каквито и да е разстояния и без изкривявания. Във физическия свят не става нищо друго освен изменение на кривината и усукването на пространство-времето,а материята представлява сгъстено пространство-време.
Свръхсъзнание "Абсолютно нищо"
Очевидно за да се достигне до нивото на подреденост обусловено от същността на първичните торсионни полета /Вселенското съзнание/ е необходима намесата на някакво активно начало-Абсолютно свръхсъзнание ("Абсолютно нищо"). "Абсолютното нищо" притежава максимална устойчивост и съдържа в себе си някаква потенциална матрица на всичко възможно в природата. То съдържа две същности - напълно подредено състояние и напълно хаотично състояние. Подреденото нищо - е състояние на прономерованото пространство, когато съществува система на отчет. Това прономероване се извършва от първичното свръхсъзнание което управлява "Абсолютното нищо". Творението на това "Абсолютно нищо" можем да наречем първично поле на информацията отнасящо се за цялата физическа реалност. Съществуват многомерни и паралелни пространства с различна топология (различни закони, начини на преструктуриране на пространството) които са свързани неразривно помежду си и с абсолютното първично свръхсъзнание. Прехода от "Абсолютното нищо" към първичното торсионно поле може да се осъществява както спонтанно така и под влияние на външно въздействие.Именно "вибрациите" идващи от това поле са в състояние да въздействуват върху съзнанието на човека, предавайки му по особен начин заключената в него информация. Първичното поле на информацията, първичната форма на реалност или "абсолютен вакуум " е хаотично състояние имащо потенциал, който допуска обмен единствено и само на информация -там няма нищо конкретно нито обособено отделно съзнание, нито материя. Само абсолютното първично свръхсъзнание е способно да обособи в неговата същност потенциала за конструктивност чрез въвеждането на подходящо подреждане в него извършено с обмен на информация. Начина на организация и развитие на Вселената не са произволни, а са така подбрани, че да създадат условия за развитието на живота и на мислещи същества като хората. "Хаотичното" разширение на Вселената вследствие на "Големия взрив" съвсем не е хаотично, а е подчинено на някаква скрита сила, която точно следи и контролира то да има определени качества, които никога не биха се получили в стихията на една толкова колосална експлозия, каквато представлява този взрив. Вселената е устроена така, че нейната структура е приспособена за съществуването на живота и човека и началните условия се нагласяват от някаква неизвестна сила по начин, който гарантира появата и развитието на живота в нея. Антропния принцип, който много от съвременните учени възприемат гласи, че Вселената още преди раждането си е била програмирана така, че в нея да се появят вещества , жива материя и разумни същества. Във всяка частица материя е заложено "късче" от Абсолюта, който е високоразвита, творяща информация, способна да се самопознава и развива т.е. Съзнание (Свръхсъзнание). Идеята надарена със Свръхсъзнание-това е Духът, който е непривързан към нищо, не прави нищо и не се стреми към нищо. Той просто съществува. Хелиево-метричните изследвания на земната кора и атмосфера доказват, че носителката на нашия живот Земята е жива същност, която е пределно енергонаситена и високоорганизирана система - съхраня- ваща идеални условия за биосистемите в средата на обитаване в течение на милиони години. Информационният слой на планетата съдържа цялата информация за нашата планета и за всеки човек на нея. Той обезпечава информационния обмен на Земята с Вселената и с всеки човек, който я населява. Бог е сътворил света за да може хората, създадени по негово подобие да го населяват. Ние съществуваме като отделни клетки от едно безкрайно тяло, което не може да бъде имитирано от какъвто и да е обединителен модел. Някъде в дълбините на безпределния Абсолют се е зародила творческата идея за създаване на физическия свят и тя е надарена със съзнание. В резултат на това в Абсолюта се образува гигантски информационен вихър, който се концентрира около първичната творческа идея за създаването на нашия физически свят. Когато концентрацията стига определен предел, гигантският вихър започва да се разпада на по-малки вихри, с дясно и ляво въртене. Възникват торсионните полета.Те се появяват във всички точки на Вселената и моментално я покриват цялата наведнъж. Така се е образувало информационното поле на Вселената. Нещата получават своето съществуване и своята природа посредством взаимосвързаността и не представляват нищо изолирани от цялото. Съществуването на съзнанието наред със съществуването на всички останали аспекти на природата е необходимо за самосъгласуваността на цялото. В системата на духовния свят могат да участвуват човешки торсионни структури, които имат определени качества. Очевидно най-важното качество е човешката торсионна структура да не нарушава хармонията и равновесието на духовния свят. Първичния вакуум представлява неизкривено и неусукано пространство и не участва в силови взаимодействия. От него се раждат първичните торсионни полета т.е. съзнанието. Първичните торсионни полета появили се от усукването на пространството са нелинейни и притежават сложна вътрешна структура, което им позволява да бъдат носители на огромна информация. Те носят знания за бъдещето на Вселената. Те могат да влияят върху предмети и явления от материалния свят и да насочват хода на всички процеси. В течение на еволюцията, полето на Съзнанието на Вселената се запълва с информация като се получава сложна спирала. Първичните торсионни полета пренасят информация без да пренасят енергия и със скорост превишаваща скоростта на светлината, като се разпространяват и в бъдещето и в миналото. Присъствието на първични торсионни полета в пространството прави структурата на физическия вакуум (не на първичния) неустойчив и предизвиква раждането на елементарни частици. Първичните торсионни полета пораждат физическия вакуум, а физическия вакуум е носител на всички останали полета - електромагнитни, гравитационни, вторични торсионни - породени от веществото.

Неподреденото "Абсолютно нищо" е това което създава подреденото. При неподреденото "Абсолютно нищо" информацията е равна на нула защото е абсолютно балансирана във всяко отношение. Има теория в която се казва, че само от определена граница надолу пространство-времето се хаотизира т.е. разпада се на множество хаотично разположени подструктури придобивайки формата на пеновидна структура. Беноа Манделброт е разработил геометрия, с която да описва всякакви неправилни форми посредством математически величини наречени фрактали /математически съотношения за изобразяване на комплексни неправилни форми/. Фракталите на Манделброт са пионери на физиката на хаоса. Прехода от състоянието на ред към хаоса се подчинява на феномена на периодич- ното удвояване с периодичен фактор - 4,669201. Периодичното удвояване е в тясна връзка с редица природни явления - например врящата течност, която преминава в газообразно състояние, т.нар. "пърхане на сърцето" като преход към сърдечна атака, преходните процеси при включване и изключване на електрическите вериги към захранването, интегрираните компютърни системи от определен порядък и комплексност нататък все повече наподобават поведението на биологическите системи и показват все повече функционални смущения, каквито досега са били обичайни само за биосистемите. Фракталната физика обяснява защо от хаоса възниква порядък (информация) -тя се нарича още спирална физика или физика на еволюцията.

Теорема на Годел за познанието

Тя гласи, че обясненията на безкрайното не могат да бъдат достигнати използувайки крайни средства. Другояче казано - нашето рационално мислене и здрав размисъл не са достатъчни за разбирането на истинската природа на действителността (реалността). И колкото по-дълбоко навлизаме в новите научни открития толкова повече навлизаме в слоестата тъкан на илюзията, маята. Не можем да знаем всичко относно дадена ситуация когато сме вътре във ситуацията. Само вън от ситуацията можем да разберем нейните връзки с останалата действителност, а това не е възможно в рационалния свят. Ние не можем да разгледаме Вселената от всички ъгли и да добием цялостна представа за нея като единно цяло тъй като тя е необятна. Така че разглеждайки отделни нейни части и закони, правейки предположения, приближения, опростявания ние винаги добиваме изкривена и частична представа за Вселената. Ако успеем да погледнем на Вселената извън нея, ще добием точна представа за нея. Истинска представа само за даден обект можем да получим влизайки във връзка със Световното поле на съзнанието. Чистото знание получава само човекът със чисто сърце. Само високонравствените хора могат да използуват достиженията на науката за благото на човечеството.

Биологическа материя

Опитно е установено, че гените на белтъците и гените на РНК съставляват едва 1-5% от цялата дължина на ДНК в хромозомите. Останалата огромна част на ДНК се оказва напълно излишна от гледна точка на веществено-химическия структурен подход. Тази "излишна" генетична част обаче има отношение към създаването на интегралното биополе, което в крайна сметка определя характера на структурата на организмите, както и функциите на отделните им органи. ДНК представлява един своеобразен език осъществен чрез подреждане на материята, който е в резултат пък на торсионната матрица /първичните торсионни полета/. При точността на кодирането на последователността на аминокиселините в белтъците по странен начин е дадена възможност за промяна чрез особено увеличение на степените на свобода във връзките осъществявани с транспортните РНК. Белтъкът представлява някакво дълго изречение, записано с помощта на 20 букви (аминокиселини). Хромозомите са конструирани не само от химични елементи, но също така и с помощта на вълнови, образни и дори естетически, които представляват паралелни холограми и във вид на хармонична цялост, подобно на музикална творба. Биологичните структури са способни сами да прочитат своята информация. Клетките разговарят помежду си, а генетичният апарат притежава безкрайно множество от езици. Белтъците на живия организъм формират съответствуващ на тяхната молекулярна структура вълново информационен портрет образуван от сумарното електромагнитно поле на клетките и тъканите на индивида. По такъв начин белтъчните структури на живите клетки генерират статическо електричество като основа за формирането на собствени информационни излъчвания в оптическия диапазон (ултравиолетов, инфрачервен и видим), както и за излъчването от макроскопичните нервни центрове и органи в радиодиапазона на свръхдългите вълни. Тези излъчвания на клетките и тъканите на органите създават сумарни енергоинформационни обвивки около човешкото тяло. Тези обвивки в съответствие с честотния диапазон на излъчване се наричат ефирна, астрална и ментална. Биологичните процеси и явления са чувствителни към състоянието на спиновите степени на свобода на атомите и молекулите, влизащи в състава на биологичните клетки т.е. съществува биологическо действие от страна на торсионните полета, обусловено от спиновете на съставните частици на органичните вещества. Усилващ ефект върху това действие оказва особената организация на мозъка, която притежава приспособена към това въздействие структура - невронната мрежа. С нейна помощ тор- сионните полета (ТП) индуцират определени образи в нашето съзнание. Собствените торсионни излъчвания на съзнанието могат да бъдат във взаимно еднозначно съответствие с характерните торсионни излъчвания на СПС (телепатична връзка между индивидуалното съзнание и СПС). В рамките на такъв "контакт" между нашия собствен мозък и ТП във физическия вакуум, в клетките на невронната мрежа на мозъчната ни материя могат да се сформират спинови структури, които да предизвикат в съзнанието на оператора, съответствуващи на информацията в СПС образи и усещания. Процесът на мислене и вземане на решения се осъществява извън мозъка, в друго измерение - в сферата на съзнанието, а нашият мозък отработва само следствието от процеса на мислене - неговият резултат. Мозъкът на човека е система за управление на физическото тяло и канал за свързване на физическото тяло със съзнанието на човека. Той обезпечава избора на нужната информация и нейната обработка до състояние което може да бъде възприето. Торсионният вакуум е първопричина за закономерностите, които определят появата на биологическата материя. Следователно органичните вещества не са резултат на биохимичната еволюция - чрез постепенно усложняване на химични съединения, а са резултат на космическа еволюция, подчинена на универсални закони.

Човек има специални нервни центрове (чакри), които са регулатори на всички психо-физически процеси ставащи в организма. Тези центрове работят в свой диапазон от честоти. Посредством тях става енергоинформационно взаимодействие на човека с обкръжаващата среда и цялата Вселена. Съзнанието на човека е способност да променя самия себе си, нещо което е твърде различно от обичайната самоорганизираща се система. Иначе как бихме могли да обясним духовната еволюция на човека, неговата творческа дейност и стремежа му към познание. Структурата-текст (информация) на ДНК в генома представлява своеобразен квазиезик, който притежава потенциално неизчерпаем запас от "думи". Гените не са единствено наследствени, а те отразяват и нашата личност, която създаваме във всекидневния си живот. Цялата ни симпатикова дейност също се отразява от нашите гени. Гените не са само наследствени, защото синовете на едни и същи родители могат да бъдат противоположни по характер и поведение. ДНК има базова структура от азот, захар и фосфати и когато тяхната последователност се промени, клетката отчита промяна в характера на човека. Когато водата в клетката пресъхне поради десностранна дейност фосфатът става летлив и човек става агресивен. Когато човек е твърде примирен, въглихедратите го правят летаргичен и покорен. Азотът дава равновесие и когато вътрешната енергия на еволюцията - излъчва азот към клетката, тя придобива нова форма, характерна за еволюиралото себе. Душата се грижи за нашето благосъстояние и невинност. Тя пази добродетелта и добротата в човешкия ум и ни спасява от разрушение. Всяка клетка има рецептор, който се грижи за вътрешната атмосфера на клетката посредством контрола на рецептора. Когато душата бива предизвикана от грешните действия на човек, тя въздействува върху рецептора на клетката и той в крайна сметка разстройва вътрешната среда на клетката, което променя базата данни на клетката в ДНК. Така от гените можем да разберем характера на човек. След себереализацията (самопознанието) гените се променят и настъпва пълна трансформация. Парасимпатиковата нервна система се образува от пръстените на лявата и дясна симпатикови нервни системи. Пръстените съответствуват на гени, които биват засегнати от ежедневната дейност на нашите лява и дясна симпатикови нервни системи. Всичко което сме постигнали в нашия еволюционен процес се проявява в нас чрез нашата централна нервна система. Човек може да създава биогравитационно поле и да черпи енергия от състояние наречено биовакуум.

Живото вещество (Душата) отначало се проектира като холографски полеви образ и на базата именно на този образ, изгражда конкретното си земно биохимично тяло. Такава холограма възниква още преди раждането на цялостния организъм. Вълновия образ се запълва с материя, подобно на това, както леярската форма се запълва с отливката.

Духът внедрява, управлява, обединява психиката с тялото, създава тяхното структурно-функционално единство. Духът превръща психиката в телесно единство. Пак той - Духът разединява психиката и тялото в момента на умирането.

Десните торсионни полета действуват на човека положително, ако не превишават някакъв праг на чувствителност. Външното торсионно поле поляризира вакуума в района на главата и предизвиква спинова поляризация на елементарните частици на мозъка т.е. спиновете на частиците се ориентират по външното торсионно поле. Тази външна информация се преобразува от мозъка в неврохимични и хормонални процеси. Сред химичните системи, които се регулират от хипоталамуса има голям брой невропептиди, включително добре известните днес ендорфини, които имат съвършено сходно с опиума успокояващо и обезболяващо действие. Невропептидите са дуалистични: понякога се държат като хормони (химични вещества, които предизвикват изменения във функционирането на организма), а понякога като невропредаватели (химични вещества, предизвикващи изменения във функционирането на главния мозък). Когато действат като невропредаватели в главния мозък, невропептидите обезпечават откриването на нови невронни пътечки. Става съществено увеличение на количеството информация, която се обработва за единица време. Едно голямо изхвърляне на невропептиди може да се възприема като озарение. Когато невропептидите напускат главния мозък и започват да действуват като хормони, те взаимодей- ствуват с всички важни системи, включително и имунната. Повишената активност на невропептидите предизвиква повишена съпротивляемост на организма срещу болести, вътрешно усещане за "добро самочувствие" и изблик на надежда и радост в болния. С други думи, колкото се подобрява нашата способност за обработка на информацията, толкова се подобрява и съпротивляемостта срещу заболяване. Невропептидите проникват във всички течности в организма (кръв, лимфа, цереброспинална течност и др.), а също и в междините между невроните. Огромно значение има емоционалната окраска на нашите думи. И ако речта ни е ласкава (създадените от речта торсионни полета са десни), то в мозъка ни се отделя повишено количество невропептиди, които по-нататък сами ще свършат своята работа. По този начин човек разполага с възможност за въздействие върху собственото си излъчвано торсионно поле: чрез ритмичност на дишането, вътрешна настройка, контрол над мислите, йога.

Душата контролира всички жизнени процеси в нашето същество-например движи сърцето чрез автономната нервна система, центровете от лявата ни страна захранват емоциите, а от дясната - физическата и умствена дейност.

Торсионната матрица на хората има свойството да се дели подобно на спираловидната ДНК в ядрото на клетката. Биологичните клетки имат качеството да се делят, като всяка нова част има същите свойства и структура както и началната клетка. Освен това разделените части на торсионната матрица, които са идентични на първоначалната, имат свойството "да се обличат" веднага във "физическа обвивка" идентична на оригинала и имайки същите негови качества.

Влияние на торсионните полета (ТП) върху невронните мрежи

Малки възбуждания вследствие външни торсионни полета водят до големи изменения на вътрешните параметри. ТП влияят на спиновите структури, а те на биохимичните реакции. Сложната спинова структура притежава свойството памет поради нестабилност на спиновите степени на свобода. Тя се явява приемник на ТП при достатъчна лабилност на спиновете, а също и предавател на ТП. Затова при осъществяване на взаимодействие на 2 сложни спинови системи е трудно да се определи едната система като приемник, а другата като предавател на информация. Вследствие на взаимодействието изменения стават и в двете системи едновременно. Режимите обезпечаващи спинов резонанс на някои ядра имат голямо влияние върху биологичните обекти. Измененията в състоянието на ядрените спинове се предава на нивото на биологичните клетки. ТП чрез състоянието на спиновата подсистема (някои от съставляващите на неврона) могат да влияят на цялостното състояние на неврона и по този начин да оказват влияние на процеса на асоциативна памет, образно мислене при човека или рефлекторна деятелност при животните. Биологичното състояние на неврона обратно влияе на състоянието на спиновите подсистеми на неврона и поражда съответно ТП. От някакво начално състояние невронната мрежа еволюира в устойчиво крайно състояние, определено от величината и разпределението на връзките между елементите на невроните. Тези връзки могат да се организират в процес на "обучение на невронната мрежа" или запомняне, така че крайното състояние на невронната мрежа да съвпадне с предварително зададено състояние. Някакъв образ във вид на зададено състояние на невронната мрежа се запомня като се записват връзките между елементите и след това може да бъде възпроизведен този образ във вид на крайното състояние на еволюиране на невронната мрежа. При това е достатъчно да имаме незначителна част от информацията за образа за да може той да се възстанови. За възникване на връзки между две отделни невронни мрежи (на отделни хора) чрез торсионно поле е необходимо да бъдат близки състоянията на невронните мрежи или казано другояче точките представляващи състоянията на невронните мрежи в конфигурационното пространство трябва да бъдат близки. Например на екстрасенса е достатъчно да приеме състояние само напомнящо с нещо състоянието на обекта и след такова непълно задание невронната мрежа на екстрасенса ще бъде приведена в необходимото състояние по механизма на асоциативната памет - изменения стават и в двете взаимодействуващи системи - невронните мрежи. Силно и дълго емоционално напрежение например ще се предаде на близките и обкръжаващите хора. Телепатична връзка особено добре се удава между роднини с генетично сходство на техните мозъчни структури. Действията в психофизическата област - например психо-кинеза, телепатия. www.xnetbg.com/new/40/115/330 “Физика на вярата” - Татяна и Виталий Тихоплав

Нагоре