Блогът на budha2 :: Арияна Ваеджа /Арияшаяня/ Арии, Туранци и Траки

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

26.01.2014 16:02 - Арияна Ваеджа /Арияшаяня/ Арии ,Туранци и Траки

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 1765 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 26.01.2014 16:10

Арияна Ваеджа /Арияшаяня/ и ариите

Сергей Кляшторный, основателно използва древните арийски текстове от Авеста и Ведите, за да изясни географското положение на древната прародина - Арияна Ваеджа – «арийския простор». На север в Прикамието се намира страната Баври «боборовата страна», от север и юг в морето Воурукаша (Каспийско море) се вливат реките Рангха (Волга) и Ардви (АмуДаря, която в древността се влива по руслото си Узбой в Каспийско море). Втората по големина река в Средна Азия е наречена Датя (Сърдаря), тя също както и Ардви извират от планината Хукария («високата Хара»), или Памир (Белур).

На тази огромна территория живеят воини-колесничари - ратаещари, буквално «стоящи на колесници», притежатели на бързи коне и многобройни стада, просторни пасища и «добри колесници» - арии, тури, хияона, дана, сайрима, саина, даха.

Независимо от голямата си мобилност, те не са чисти номади. Освен скотовъдството, те познават и земеделието. В търсене на нови земеделски терени и пасища, те усвояват нови земи и се разселват, подобно на американските колонисти през ХVІІІ-ХІХ в. Първата вълна от арийските племена през ІІ хил.пр.н.е. обхаваща Средна Азия, а втората – Предна Азия и п-в Индустан.

Наред с арийците – индоиранските народи в индоарийските текстове се споменават и неиндоирански народи, напр. “бхригу” – фриги, бриги/?/, народ сроден с древните траки. Арийското завоевание е оставило дълбока следа в историята на човечеството. Независимо на голямата си разпръснатост и разселване на обширни територии, те използват общото название арии, /б.пр. означаващо благородни/. По начина си на живот и стопанство, те рязко се отличават от заварените събирачи и ловци, които са подложени на постепенно асимилирани. Какви са били тези племена? Предполага се, че на север в Приаралието това са угрофини, а на запад в Средна Азия – хурити, верояно близки по език с шумерите.

«Арийско завоевание», както наивно го представят германските историци и идеолози от времето на Райха, едва ли не е било целенасочена акция. Тук става дума за нецеленасочено разселване и усвояването на нови земи, протичало бавно, с продължителност от няколко столетия. Но като всяко разселване, то е придружено и от войни и грабежи и от мирно съжителство. Първата вълна от Великото преселение на народите в степта, основно е била насочена на юг. Дарди, митанийци, касити /б.пр. последните са хурити/, индоарии и двата ирански народа парса и мадай са племената известни на историята.

Туран и туранците

В началото на I хил.пр.н.е. в евразийската степ настъпват сериозни изменения. Светът на арийските земеделци започва да бъде смущаван от войнствени скотовъди-номади, наречени туранци в Авеста. Колесниците се заменят от въоръжени конници - «аспарак». Почти всички от посочените в Авестата племена: арии, тури, хияона, сайрима, даха в различна степен се запазват и в по-късните времена.

Тура – в иранската митология така се нарича родоначалника на туранците, скотовъдни източноирански племена, един от синовете на Йима, или Траетаон (Фаридун), общ прародител на арийците и туранците. На него се паднал Чин (название на териториите, намираща се в близост до Китай) и Туран – обширни земи, расположени на север от арийската страна. Заедно със своя брат Салма, те убиват любимия син на Траетаон Ерадж, на който е завещана Арияшаяна. Според преданието, заради това престъпление, между арийците и туранците възниква вражда. От туранските вождове най-известен е Франграсиян (Афрасиаб) – смъртен враг на Арияшаяна. Но така или иначе воюващите сключват мир. За определяне на границата е трябвало да се изтреля стрела и където тя падне, там тя да минава. Иранският стрелец Араш, в стремежа си да изстреля стрелата най-далече, дори пада мъртъв от чрезмерното усилие, но успява да върне всички земи на Арияшаяна (очевидно, съвр. певец от Западна Европа - Араш, който не скрива своите ирански корни, явно е взел псевдоним с определен исторически смисъл). /б.пр.: тури – етноним, синоним на саки, Туран – топоним с авестийски произход. Вл.Георгиев посочва трако-фригийското име Торкос /Τορκος/, производно на протоиндоевропейското *storg – силен, мощен. /ВГ-БЕО стр.87/ В ирландски tтir, tтrachd, tуir – преследвам, староирландски tura – тълпа, въоръжена група, врагове. /EDGL/ Със санскритското turai, sura, sthira, осетинското stur – силни, герои, войни, пущунското turyaalay - храбър, може да обясним назавнието тури, известно от Авестата, отнасящо се до ранните саки обитавали Средна Азия /носители на андроновската археологична култура/ и водили непрекъснати войни с авестийските земеделски общества. Тури е в основата на названието Туран, историческа област обхващаща Средна Азия и Таримската котловина. В угрофинските езици, в марийски tyre, фински, естонски terve, вепск t"erveh – силен, вероятно индоевропейска, иранска заемка. /VS-ETD/ Това название /тури, Туран/ няма нищо общо с много по-късно появилият се древнотюркски, тюркутски етнос, наследник на южни хуни и жужани, възникнал около 4-6 в. от н.е. в полетата и степите между Ордоса и Кансу. Съвременните тюркоезични автори, които са склонни към всякакви откровенни шовинистични манипулации, стоящи на светлинни години растояние от безпристрастната историческа наука, спекулират с понятието Туран, за да присвоят индоевропейските древности, доказвайки колко „древни”са тюрките!? / Според “Авеста”, в IХ в. пр.Хр. се слагат основите на племенен съюз от градове и общини наречен Ариашаяна. Тя обхващала поречията на реките Теджен Герумд и Мургаб, и Амударя. Нейният съдател, Кавата, произхождал от Дрангиана (дн. Южен Афганистан). По-късно Арияшаяна е завладяна от вожда на саките - тури Франарасеян, който е бил убит от потомъка на Кавата - Хусрава. Последният е живял десет поколения преди Александър Македонски - т.е. в VII в. пр.Хр. Саките - тури, описани в “Авеста” като “турите с бързите коне”, са наричани от персийските източници - саки, в китайските - юеджи, а в гръцките скити. Според легендата те произхождат от Тура - един от синовете на легендарния прародител на иранците Траетон. Турите се разделят на два клона - единият остава в областта Гур (територия между Аралско, Каспийско море и р. Амударя.), а другият се изселва на изток от Согдиана, Бактирия и Памир. www.protobulgarians.com/Kniga%20na%20Aleksandaar%20Bayar/BAJAR-KNIGA-CHAST-4.htm

Монументът на цар Мизас, снимка на Lisa Melkor
ТРАКИЙЦИ ЛИ СА ФРИГИТЕ? Старите цивилизовани народи започвали историята от началото на света, който изскочил из хаоса. След узаконяване на християнството историците започваха от Адам и Ева. От преди сто години, когато Анкетил Дюпиерон откри иранската Зенд-Авеста,
историците започват с разселването на бялата раса от Индия по цяла Европа, като в съзвучие с това антропологията прогласи планините на Кавказ за рождено място на бялото племе. Въпреки всичките досегашни тълкувания, тоя паметник
не принадлежи на Мида и го предшества с няколко столетия. Той е богоугодно дело на тракийския император Роле, който го въздигнал в чест на морското божество Темнав, защото му подарило победа пълна и славна по море срещу островитяните
и крайморците, именувани Синти, подвластни на троянското царство. Ние мислим – и другояче не може да бъде, че много веко-
ве преди появата на финикийската азбука, преди падението на Троя, възпяно от Омир, паметникът е бил издигнат само с шарките от страните и отгоре, както и извилините на лицето му, които погрешно се мислят за украшения, защото всъщност са надпис с троянски стари писмена, и много по-после е дошъл цар Мида вследствие на една победа или наследено владиче-
ство над троянските царе, поставил своя надпис отгоре, наляво, с помощта на една нова азбука, а отдясно е изваял нов надпис, който обяснява онзи със старинните троянски писмена. По всяка вероятност цар Мида се е смятал потомък на императора Роле, който не се титулува император на троянските царе, следователно не е бил и техен повелител, когато Мида е господствал над тях. По този начин паметникът ни говори,
че династията на Роле, при самия неин родоначалник, отнела Сиптите от империята на Троя, а впоследствие, при Мида или по-рано, станала владетелка и на самата Троя и на троянските царе. Тоя паметник е бил един от най-славните, най-почитаните, най-горделивите, защото е напомнял на цял ред поколения неуморната и с постоянство водена вековна борба на народ и
династия, увенчана най-после с пълна победа. Ние и тук виждаме историческия закон, според който най-напред на Троя са били отнети постепенно владенията и най-после е загинала и самата тя.
Надписите поред, според датата на поставянето и според събитията, имат следния смисъл:
1) Надписът на императора Роле със старинна троянска аз-бука: Ро ле та ми ма сад Или: „Роле (на) Тамима-Сад“
2) От дясна страна на паметника, с една друга азбука, за произхода на която не може още нищо положително да се каже, цар Мида е приложил следния надпис:Богасъ Темевъ, акемъ амота вожъ Роли, гавантаеи, вожъ Синти Едае.
Тоя надпис дословно има следния превод:
„На Бога Темнавъ (посвещава това) страшния и безсмъртен Вожъ Роле, императоръ и царь на идайските Синти“
Еродот (ІV, 59) казва, че скитите в Южна Русия наричали Поседона
(Нептуна) Тамима-сад, и смята това божество за скитско… Ние ще видим,
че скитите и траките са едно племе, а Тамима-сад е тракийско име, тъй като
е еднакво с Медо-сад, министър на цар Севта, Само-сад, тракийски град в
североизточните поли на Таворските планини.

Дион Касий споменава един тракийски цар около Свищов под името
Ρώλη, който се бил против Марк Крас. В Габрово и сега съществува старото
фамилно име Ролеви; един от тая фамилия – съдебен следовател, срещнах и
разпитах неотдавна. Той обясни, че някога семейството им дошло от селата,
името му, като прякорно, било старо, от незапомнени времена, и смисълът
му не знаели, обаче положително твърди, че то не произлиза от модерната
френска дума роля. Така щото името Роле е старо – тракийско. Синти е също
тракийска дума и означава морски жители, живели около устието на Струма
и Неста и на остров Лемио 3) От лява страна, отгоре на покрива, Мида е поставил свой собствен надпис, който гласи, както следва:Атесъ Арки-Дэвэсъ, акемъ амота Вожъ Мида, Гавантаеи Анактеи Едаесъ“.
В буквален превод тоя надпис гласи:
„На Ати и на Арки Деви (посвещава това) страшният и безсмъртен Вожд Мида, император на идайските царе“ Безспорно езикът на тези надписи е бил онзи, който е минавал тогава за държавен и религиозен език на старите траки. Като е така, ние знаем, че той е езикът, на който са написани индийските Веди и иранската Зенд-Авеста. Разликата е диалектическа,
следователно незначителна. Както най-старата от Ведите, именно Риг-Веда, така Зенд-Авеста и надписите, които ни занимават, са от едни твърде напреднали времена, тъй щото ние нямаме преки паметници за праезика на траките, обаче по корените, за-
пазени у колонистите, можем да дойдем до възстановяването на един относителен праезик, да открием народа, който би минавал за баща на народите от бялото племе. Изменението на езиците 1
със запазването корените и граматическите форми, е закон на развитието. Риг Веда стои по езика си така далеч от останалите индийски Веди, както стои латинският език спрямо италианския или новобългарски спрямо старобългарски, обаче корените са все едни. „Някога се мислеше, че нашите предци са минали на юг от Каспийското море, и по пътя си са оставили заселници в Медия, Армения и в Мала Азия; обаче науката на езиковедението веднага разкри, че езиците на Медия и на Армения принадлежат на иранската група и могат следователно да бъдат смятани като
произхождащи от Персия. От друга страна, арийските диалекти на Мала Азия, начело на които стои фригийският, принадлежат безспорно на европейската група. Този факт се съгласява с елинското предание, според което бригите или фригите първоначално са били в Тракия. Асирите за пръв път споменават медите или амадаите, както ги наричали тогава, при царуването на Салманасар ІІІ (840 г. преди Хр.); в това време медите живееха далеко на изток и Нарсуас или Партите ги отделяха от Асирия. Едвам във времето на Ри-
монпирари, към 790 г. пр. Христа, те навлязоха в страната, наричана от класическата география Медиа Рагиана. Сказанията на свещената книга Вендидад представляват шествието на ираните на запад като бавно и постепенно; и арийският език на племето
Ирон или Осетините в Кавказ е като арменски и кюрдски, един член на иранското семейство на път за сегашното си отечество минал по южните брегове на Каспийското море, то той не е оставил нито остатъци подире си, нито следи на минаването си. Арийските диалекти на тая част на Азия са се изселили от Персия в едно неотдавнашно време и арите, настанени в Мала Азия,
са дошли от Европа, като преминали морето, за да подчинят старите жители на тая страна.Кои са тия стари жители, авторът не казва. Ние знаем, че те са траки още
от новокаменния период, преди бронзата, и са живели в градове укрепени.
„Едно от най-любопитните открития, дошло от прочитането арийските и вавилонските надписи, е, че цялата страна, завземана от Асирия, Халдея, Сузиана и Медия, първоначално е била обитавана от едно туранско племе, с аглютинативен език, което
изобрети клиническата азбука, издигна големи градове, основа монархиите върху Тигър и Ефрат. Тия народи бяха пионерите на цивилизацията в Западна Азия. Преданията им посочват за тяхна люлка планинската местност на югозапад от Каспийското море и планината Низир в страната на Гутим, свещено място, гдето се
спрял ковчегът и гдето човечеството наново се зародило. „Езиците акадски, сузиански и протомедически, които ни
станаха известни поради прочитането на клиническите писмена, имат повече или по-малко тесни отношения помежду си, от една страна, а, от друга, със съвременните угрски диалекти.
Отдавна е изтъкнато, че предците на фините са дошли нейде от Южна Азия, а и самите имена Суомир и Аккарак (Аккарак, мимоходом казано, няма една възможна етимология на фински), които ни дават техните предания, при първото разделение на расата, чудно приличат на Сумир и Акад, два кантона на туранска Вавилония. Сказанията за сътворението, потопа, титаните
и чудовищата, за които говори епическата поема на Вогулите полудиви, прилича на ония на древна Халдея. „Reuta“ – желязо, по фински, изглежда роднина на акадското urud – бронза.
Вижда се, че финският клон на туранската фамилия е шествал на север през Кавказ и на югозапад от Каспийско море дори до Урал, обаче сегашното местожителство на татарите, монголите и тонгузите, на чийто език чудесно прилича акадският език, както в речника, така и в граматиката, изтъква, че медическата люлка
не е първа, а е втора поред от излезлите клонове на расата. Както и да е, факт е обаче какво цялата ивица земя между Каспийското море и Персийския залив е била покрита от едно туранско население в най-старите времена, до които ние бихме могли да
проникнем; и е твърде вероятно, че вълната на арийското преселение към Европа е започнала преди завземането на тая част на света от тураните. Има асиролози, които оспорват съществуванието на акадски език и туранско племе. Въпросът още не е разрешен. Ако съществуват граматически и
лексически еднаквости между сумеро-акадски и фино-угрски езици, фактът е удивителен и заслужава обстойно изучаване. Колкото до името турани, вижда ни се криво и означаващо съвсем друг народ. В Зенд-Авеста и Шах-
намето на Фирдузи постоянно се говори за борбите между арите и Туриас (Touryas), от което станало Иран и Туран. Туриа е Троя, правилното произношение на която е Дур и Дура, от което направили Тура и Троя. Троя е имала големи поселения в оная страна и рударски
колонисти, които е поддържала със силата на оръжието си. Акадите не са били рудари и уруда е тракийското руда, рударство и божеството му Не могат да се открият следи на едно арийско влияние върху акадския език и сродните нему езици. Ако арийските изселници са минали през страната на туранското население, възможно е някои индоевропейски думи да се намерят в акадския речник.
Без съмнение, не трябва да се вземат под внимание еднаквостите или приличията на звука и на смисъла, които могат да съществуват между корените арийски и акадски. По какъвто и начин да се изясняват тия приличия, арите отдавна са били излезли от пе-
риода на корените в момента, когато нашите европейски предци са тръгнали към страните на запад, и ако акадите са заели някои думи и названия от тях, то те са приели вече съвършени думи, а не корени. Обаче акадският речник не ни посочва на някакви подобни заимствания. Ако е така и с арийския речник, тогава
изглежда, че трябва да дойдем до заключението какво туранското население на Медия и на страните около Тигър и Ефрат, също тъй и техните семитски завоеватели и наследници, не са били никога в неминуемо съприкосновение с някое арийско населе-
ние, дори до по-новия период, когато арийските меди и ахеменидските перси започнаха да се явяват на сцената. Това се отнася към времето на Ашшур-бани-бал, инак наричан Сарданапал, в VІІ век преди Христа, когато ние намираме върху асирийските таблети арийски думи, и тия думи принадлежат към иранския клон на фамилията. Така urdhu (зендски eredhwa) се явява като
синоним на думата „високо“ и Митра като синоним на думата „слънце“. Всичко потвърждава предположението, което и други мотиви ни са посочили, а именно, че западните ари са нахлули в Европа по един път, който ги е водил през северните, а не през южните страни на Каспийското море. Следва