Постинг
26.01.2014 19:15 -
МЕДИ-ДАРДАНИ-КОСЕИ-ЕЛАМ-ПЕРСИЯ/И КАК СЕ ПРЕПИСВАТ 2мил.стиха ОТ ТРАКИЙСКИ ЖРЕЦ ЗА ДА СЕ ПОЯВИ ЗЕНД-АВЕСТА/
Между северния край на соленото езеро Урмия и източния
бряг на Каспийско море има едно пространство кръгло от око-
ло триста километра; на север това място граничи от най-юж-
ното течение на реката Аракс, а на юг – от реката Хаджи Чай
или Горчива река, която минава близо до Таврис и се влива в
езерото. Цялото това пространство е изпълнено с високи пла-
нини, върховете на които достигат една височина от 2500 до
4820 метра над морската повърхност. Те служат като естествена
стена, която загражда северната граница на Персия от народи-
те, разположени в долините на Кура и Аракс. Между тия пла-
нини, ония на кюрдите и пустинните предгория на арарите, в
една дълбока пропаст, обиколено от четири хиляди метрови
снежни върхове, лежи соленото езеро Урмия, което асирите на-
ричали Долно море или Море на Наири, около сто и шестдесет
километра дълго и четиридесет широко. Преданието говори,
че на неговите брегове 6200 години преди Христа Зороастър
преписвал двата милиона стихове на тракийския цар и жрец
Азонак или Вож Аа-Накт, и по този начин се появила прочу-
тата Зенд-Авеста, която станала свещена книга на медите, пер-
сите и целия Туркестан. До западния бряг на това солено море
достигали кюрдите, а до източния – медите. Оттук на югоиз-
ток се простира една страна до Туркестан – Персийският за-
лив и пустините на Белуджистан, една страна само от планини,
солени пустини, блата и красиви и плодовити долини, проша-
рени от планински реки с ужасно стръмни и каменисти лег-
ла и тропическа растителност. Тук живели различни народи
с различни нрави и езици. Между тях, макар и твърде късно стават известни медите, разположени между Каспийско море,
Долния Заб, езерото Урмия, и слизали на юг дори до областта
Арделан. Средището на страната около планината Загора насе-
лявало храброто планинско племе кошшу, по класическите ав-
тори, коссеи1/Екщайн мисли, че една вълна от етиопи под името кушити, черни, е дошла и се настанила в Афганистан, особено западната му част, Драггиана, Каписена, по Плиний Стари, преди пристигането тук на траките, да копаят калаените рудници. Родоначалникът им бил богът Куша, и се нарекли на
името му – кушити, а новото им отечество се нарекло Куша Двипа. В тая
посока на мисли може да се предположи, че са се настанили първоначално
в Централна Персия, отгдето впоследствие се вдигнали за Афганистан или
се разширили дотам, като останала една част на старите си огнища под име-
то кошу и косеи. Възможно е, фактът да е действителен, особено ако типът
сходства, обаче ведическото сказание ни се вижда също една находчивост,
с помощта на която са искали да си обяснят присъствието на едно черно,
не арийско племе, защото името на божеството е арийско и ведическо: то е
една от многото титли на онова божество, което олицетворява тъмната нощ.
Освен това сами косеите не се ??? /.
; на югоизток от тях, дори до Персийския залив,
се простирала Сузияна или Едам със своите Еламити. Между
тях и Белудджистан, край Персийския залив, по скалите, доло-
вете и пустините, живяло едно черно племе, което носило име-
то перси. Било съдено от историята, щото тия четири различни
племена под влиянието на зароастризма с течение на времето
да се кристализират в един език и един народ и да носят сега с
гордост името перси. Тая страна има едно огромно простран-
ство, от 1 700 000 квадратни километра, с население от девет
милиона души, които се подразделят на таджици персияни,
населяващи южните части, на кюрди, които покриват западни-
те части, от Урмия до Загора и левия бряг на Тигър, и на тур-
комани, които покриват североизточните страни. В древните
времена безспорно населението е било значително по-малочис-
лено и като раздробено, особено слабо в политическо и военно
отношение, следователно не може да става никакво сравнение
с огромните пространства и безчислените племена на тракий-
ското отечество.
Древността не знае нищо за персите, които се разполагали
по топлото крайморие на Персийския залив и по планините и
долините на вътрешността. Дори и цивилизованите им съседи –
еламитите, нищо не говорят за тях. По всяка вероятност племен-
ните царе на първите перси ще да са били под върховенството на
Сузияна, която мълчаливо се явява и от тяхно име като фактор
в историята.
Същото положение са имали и медите на Северния полюс
на Персия. Името им не се споменава в древността нито от са-
мите тях, нито от съседите им. По всяка вероятност медите са
били раздробени на малки царства под различни имена, някои
от които се споменават от паметниците на Асирия и на Урарту,
обаче те не могли да се обединят и да предприемат някоя крупна
акция, за да изменят хода на историята. Има причини да се вяр-
ва, че медите са бивали под върховенството ту на Урарту, ту на
съседните си косеи, разположени в центъра на Персия, разбира
се, след преселението им от Туркестан.
Елам е еврейско изопачаване на халдейската дума Иламто
или горна страна, понеже се издига по планините над левия
бряг на Тигър; столица ѝ била Суза и поради това често стра-
ната се именува и Сузияна. Населението, съставено от черни,
дребни и негровидни човечета, било извънредно енергично
и самостоятелно. Митическият господар на Суза, Хум-баба,
предприема едно страшно нападение на Халдея, която била
избавена само от божеството Гилгам, влязло в лична борба с
еламския монарх. След това вече започват историческите бор-
би, които продължават повече от тридесет века преди Христа
и се свършват в VІІ век, когато нинивийският монарх Ашшур-
бана-бал, превзе Елам и разори Суза. Един от великите монар-
си, около 2290 година преди Хр., именувал се Кутур-нахунта, превзе почти цяла Месопотамия, опустоши всичко: населени-
ето, идолите, богатствата отвлече в плен и с тях прослави сто-
лицата си. Едва мъдрият вавилонски цар Хаму-раби можа да
подобри положението до известна степен и да вземе надмощие
над всичките си съседи. Политиката между Елам и Халдея е
била с обикновеното променливо щастие, със сключване на
мирни договори, подпечатани с политически женитби, взаим-
ни отстъпки, неприятелства, борби, пак мир, пак женитби и
тъй нататък.
Гръмливата история на Сузияна, високата ѝ и почти само-
битна култура създали цели легенди в близките и далечни на-
роди. Една от тия легенди е стигнала дори до стените на Троя и
класическите автори не се подвоумили да я запишат. Мемнон,
царят на гордата Суза, стигнал с войските си под стените на
Троя като съюзник на Прияма. Този Мемнон бил именуван от
еламитите съвсем другояче: той бил божеството Аманъ-касибар,
олицетворение на слънцето1/Каси-бар е съчетание от каси и бар, подобно на ведическото Касиана. Бар = творец Каси носи и форма Гаси; апа е Аптия = океана, и вода./
. Подобно на Бакхуса и Осири, Ка-
сибар обиколил всичките народи и помагал на освобождението
им и благоденствието им, защото ходбата на слънцето над гла-
вите на народите не може да бъде за тяхно зло. Сузиана имала и
друго наименование на слънцето: то било Бог Шушинак, който
суши тяхната топла страна. Но как Шушинак, който се чете и
Шушинка, е дошъл дори в Елам, при бреговете на Наар Маратум
– Персийския залив?2/На друго място се посочва, че историческа Персия от изток и север, от южните брегове на Каспия и откъм Афганистан до Индийския океан, е била заградена от силни тракийски поселения/
Еродот ни осведомява, че полите на планината Загора и до-
лините на реките, които слизат от нея, се населявали от дардани,
в името на които ние виждаме троянски колонисти. Една от тези реки се именувала Гунда, сегашната Диала, под което име я зна-
ели и някои класици; Плиний я пише Торнадотус, а по асирий-
ските паметници – Турнату1/Еродот. І. 189; Плиний Стари, VІ 132. Γυν�α� – Δ�αλα�. Страбон, ХІ. 13. 3. Ζαγρο�./
Понастоящем около Загора живе-
ят кюрдите, названи келури.
В най-старите времена, по свидетелството на халдеите, тая
планина Загора била средище на една страна, населявана от
храбри и диви племена, които носили името изобщо кошиу или
по класиците – коссеи. Те били бели и за разлика от себе си име-
нували жителите на Вавилония Кара-Дуняш или Черен свят.
Те слезли от планините си и завоювали цяла Халдея, над която вла-
дичеството им се продължавало повече от едно столетие, според
някои и пет столетия, начиная от 1714 г. преди Христа. Първият
щастлив завоевател се наричал Гандиш. При последващите царе
властта била отслабена и васалите около бюдещата Нанивия се
отцепили, като претендирали за самостоятелен живот в лицето
на Сулили, Бел-канкапу, Адаши и Бел-бани. Последните двама
ни се показват като предци на Асархадон3/От Ашшур и ада, станало адон, излиза Ашшур-Ада = Ашшур Господар, съкратено на Ассар-Хадон./
Планинските корита
на Тигър и Ефрат също се отцепили от върховенството на Халдея.
Между това към 1600 г. преди Христа се възцарил Агум-какрим,
син на Ташши-гурумаш, и показал дарбите на един велик госпо-
дар: той прострял империята в границите, които ѝ бе извоювал
Хаму-раби; той се титулувал господар на Кашшу, на Аккад, на
Вавилон Обширний, на Надан, Адан, на „чернокожото“ племе
гути, дори и по Северна Сирия4/Касателно „чернокожите“ гути има също едно разногласие по смисъла на думите „ниши саклати“, което може да е „ниши сакалати“. Гути са около долния Заб. Шаргина І също нарича населението на Вавилония „Черни глави“ или „Черен свят“, „ниши салмат каккади“./
Косеите били некултурни, войнствени, но диви, вследствие
на което възприели културата на новите си поданици, които ги и
погълнали с течение на времето, обаче все запазили някои свои
особености.
Като завоеватели косеите останали военна държава, под-
държали постоянна и огромна армия, набрана от жителите
на околните планини, вследствие на което било трудно да се
поддържа дисциплина сред нея и да се задоволяват несметните
ѝ капризи. Тази военна сила съставлявала безсилието на ко-
сейското владичество, като често сваляла и качвала царете и
изтощавала податните сили на страната, с други думи на ко-
сеите силата се обърнала в безсилие и империята погинала от
собствения си нож.
Между божествата на косеите, за които много малко се
знае, стои интересното име Шумалия. В своя рескрипт Набу-
кодор-осор І я очертава по следния начин: „Богиня на светли-
те планини, обитателка на планинските върхове, която скача
от връх на връх“.
Тя твърде ни напомня троянската Атина,
която според описанията на Омир с една неподражаема леко-
та и пъргавина скачала по главите на хората.
Божеството на въздуха или бурята, което в Дакия се именувало Бури-дева, у косеите носило името Хулахха, и едно второ име, вероятно заимствано и в по-голямо употребление – Буриаш. То се
среща в собствените имена: Бурна-буриаш, Шагашалти-бу-
риаш, Уламбуриаш, Кадашман-буриаш. Асирийските писци
го превеждали Бел-матати или Господар на страната, на земя-
та (мат), и го уподобявали на гръмотресеца Раман. Слънцето
било Бог Сах или Шуриаш, а името на луната, като повредено, не се чете.
. Шуриаш е ведическото Зуриаш, по Едуард Мейер.
Този бегъл преглед на античните племена, които населява-
ли сегашна Персия или Персия на Кира, ни показва, че живели
един съвършено самобитен културен живот дори до появата на
асирийската монархия, когато вече или не им се чува името, или
се споменават като покорени и разорени. В такъв случай зоро-
астризмът се явява твърде късно и отнасянето появата на Зороа-
стър 6200 години преди Христа трябва да се причисли към бас-
ните. Началото на вторичното тракийско религиозно, езично,
изобщо културно влияние в пределите на Персия и Туркестан,
трябва да се отнесе към ХV век пр. Христа.
1
Косеите били порабощавани и роби продавани от халдеите, асирите и Александър Македонски, който зимно време ги нападнал в планините им. Много избягали дори в Армения, гдето станали манихеи и византийците много преселили в Пловдивско, гдето станали павликяни, и до днес празнуват пролет своята древна Шумалия, като я наричат: Шума-Мария.
2
Шуриаш, преправка от Зуриаш, зората, ни показва тракийския произход на косеите, но те са от едно старинно разселничество; после, много късно, били повлияни от дарданите.
3
Професор V. Henry твърди, че Зороастър е писал в VІІ век преди Христа. По наше мнение Зороастър е митическа личност или по-право зорницата, именувана дъщеря на зората (Зара-тустра или дустра), която звезда написала светите книги в качеството си на божество. Тот-Ибис изнамерил египетската азбука и финикийската, по Санхониятон, като я копирал от небето. „След потопа, казва Беров, Сисутро взе азбуката от жилището на слънцето, за да
ги предаде на човеците“. Върховният бог под името Ману (мисъл), написал светите закони на ???. Същия произход има и Зенд-Авеста, божествен ???
бряг на Каспийско море има едно пространство кръгло от око-
ло триста километра; на север това място граничи от най-юж-
ното течение на реката Аракс, а на юг – от реката Хаджи Чай
или Горчива река, която минава близо до Таврис и се влива в
езерото. Цялото това пространство е изпълнено с високи пла-
нини, върховете на които достигат една височина от 2500 до
4820 метра над морската повърхност. Те служат като естествена
стена, която загражда северната граница на Персия от народи-
те, разположени в долините на Кура и Аракс. Между тия пла-
нини, ония на кюрдите и пустинните предгория на арарите, в
една дълбока пропаст, обиколено от четири хиляди метрови
снежни върхове, лежи соленото езеро Урмия, което асирите на-
ричали Долно море или Море на Наири, около сто и шестдесет
километра дълго и четиридесет широко. Преданието говори,
че на неговите брегове 6200 години преди Христа Зороастър
преписвал двата милиона стихове на тракийския цар и жрец
Азонак или Вож Аа-Накт, и по този начин се появила прочу-
тата Зенд-Авеста, която станала свещена книга на медите, пер-
сите и целия Туркестан. До западния бряг на това солено море
достигали кюрдите, а до източния – медите. Оттук на югоиз-
ток се простира една страна до Туркестан – Персийският за-
лив и пустините на Белуджистан, една страна само от планини,
солени пустини, блата и красиви и плодовити долини, проша-
рени от планински реки с ужасно стръмни и каменисти лег-
ла и тропическа растителност. Тук живели различни народи
с различни нрави и езици. Между тях, макар и твърде късно стават известни медите, разположени между Каспийско море,
Долния Заб, езерото Урмия, и слизали на юг дори до областта
Арделан. Средището на страната около планината Загора насе-
лявало храброто планинско племе кошшу, по класическите ав-
тори, коссеи1/Екщайн мисли, че една вълна от етиопи под името кушити, черни, е дошла и се настанила в Афганистан, особено западната му част, Драггиана, Каписена, по Плиний Стари, преди пристигането тук на траките, да копаят калаените рудници. Родоначалникът им бил богът Куша, и се нарекли на
името му – кушити, а новото им отечество се нарекло Куша Двипа. В тая
посока на мисли може да се предположи, че са се настанили първоначално
в Централна Персия, отгдето впоследствие се вдигнали за Афганистан или
се разширили дотам, като останала една част на старите си огнища под име-
то кошу и косеи. Възможно е, фактът да е действителен, особено ако типът
сходства, обаче ведическото сказание ни се вижда също една находчивост,
с помощта на която са искали да си обяснят присъствието на едно черно,
не арийско племе, защото името на божеството е арийско и ведическо: то е
една от многото титли на онова божество, което олицетворява тъмната нощ.
Освен това сами косеите не се ??? /.
; на югоизток от тях, дори до Персийския залив,
се простирала Сузияна или Едам със своите Еламити. Между
тях и Белудджистан, край Персийския залив, по скалите, доло-
вете и пустините, живяло едно черно племе, което носило име-
то перси. Било съдено от историята, щото тия четири различни
племена под влиянието на зароастризма с течение на времето
да се кристализират в един език и един народ и да носят сега с
гордост името перси. Тая страна има едно огромно простран-
ство, от 1 700 000 квадратни километра, с население от девет
милиона души, които се подразделят на таджици персияни,
населяващи южните части, на кюрди, които покриват западни-
те части, от Урмия до Загора и левия бряг на Тигър, и на тур-
комани, които покриват североизточните страни. В древните
времена безспорно населението е било значително по-малочис-
лено и като раздробено, особено слабо в политическо и военно
отношение, следователно не може да става никакво сравнение
с огромните пространства и безчислените племена на тракий-
ското отечество.
Древността не знае нищо за персите, които се разполагали
по топлото крайморие на Персийския залив и по планините и
долините на вътрешността. Дори и цивилизованите им съседи –
еламитите, нищо не говорят за тях. По всяка вероятност племен-
ните царе на първите перси ще да са били под върховенството на
Сузияна, която мълчаливо се явява и от тяхно име като фактор
в историята.
Същото положение са имали и медите на Северния полюс
на Персия. Името им не се споменава в древността нито от са-
мите тях, нито от съседите им. По всяка вероятност медите са
били раздробени на малки царства под различни имена, някои
от които се споменават от паметниците на Асирия и на Урарту,
обаче те не могли да се обединят и да предприемат някоя крупна
акция, за да изменят хода на историята. Има причини да се вяр-
ва, че медите са бивали под върховенството ту на Урарту, ту на
съседните си косеи, разположени в центъра на Персия, разбира
се, след преселението им от Туркестан.
Елам е еврейско изопачаване на халдейската дума Иламто
или горна страна, понеже се издига по планините над левия
бряг на Тигър; столица ѝ била Суза и поради това често стра-
ната се именува и Сузияна. Населението, съставено от черни,
дребни и негровидни човечета, било извънредно енергично
и самостоятелно. Митическият господар на Суза, Хум-баба,
предприема едно страшно нападение на Халдея, която била
избавена само от божеството Гилгам, влязло в лична борба с
еламския монарх. След това вече започват историческите бор-
би, които продължават повече от тридесет века преди Христа
и се свършват в VІІ век, когато нинивийският монарх Ашшур-
бана-бал, превзе Елам и разори Суза. Един от великите монар-
си, около 2290 година преди Хр., именувал се Кутур-нахунта, превзе почти цяла Месопотамия, опустоши всичко: населени-
ето, идолите, богатствата отвлече в плен и с тях прослави сто-
лицата си. Едва мъдрият вавилонски цар Хаму-раби можа да
подобри положението до известна степен и да вземе надмощие
над всичките си съседи. Политиката между Елам и Халдея е
била с обикновеното променливо щастие, със сключване на
мирни договори, подпечатани с политически женитби, взаим-
ни отстъпки, неприятелства, борби, пак мир, пак женитби и
тъй нататък.
Гръмливата история на Сузияна, високата ѝ и почти само-
битна култура създали цели легенди в близките и далечни на-
роди. Една от тия легенди е стигнала дори до стените на Троя и
класическите автори не се подвоумили да я запишат. Мемнон,
царят на гордата Суза, стигнал с войските си под стените на
Троя като съюзник на Прияма. Този Мемнон бил именуван от
еламитите съвсем другояче: той бил божеството Аманъ-касибар,
олицетворение на слънцето1/Каси-бар е съчетание от каси и бар, подобно на ведическото Касиана. Бар = творец Каси носи и форма Гаси; апа е Аптия = океана, и вода./
. Подобно на Бакхуса и Осири, Ка-
сибар обиколил всичките народи и помагал на освобождението
им и благоденствието им, защото ходбата на слънцето над гла-
вите на народите не може да бъде за тяхно зло. Сузиана имала и
друго наименование на слънцето: то било Бог Шушинак, който
суши тяхната топла страна. Но как Шушинак, който се чете и
Шушинка, е дошъл дори в Елам, при бреговете на Наар Маратум
– Персийския залив?2/На друго място се посочва, че историческа Персия от изток и север, от южните брегове на Каспия и откъм Афганистан до Индийския океан, е била заградена от силни тракийски поселения/
Еродот ни осведомява, че полите на планината Загора и до-
лините на реките, които слизат от нея, се населявали от дардани,
в името на които ние виждаме троянски колонисти. Една от тези реки се именувала Гунда, сегашната Диала, под което име я зна-
ели и някои класици; Плиний я пише Торнадотус, а по асирий-
ските паметници – Турнату1/Еродот. І. 189; Плиний Стари, VІ 132. Γυν�α� – Δ�αλα�. Страбон, ХІ. 13. 3. Ζαγρο�./
Понастоящем около Загора живе-
ят кюрдите, названи келури.
В най-старите времена, по свидетелството на халдеите, тая
планина Загора била средище на една страна, населявана от
храбри и диви племена, които носили името изобщо кошиу или
по класиците – коссеи. Те били бели и за разлика от себе си име-
нували жителите на Вавилония Кара-Дуняш или Черен свят.
Те слезли от планините си и завоювали цяла Халдея, над която вла-
дичеството им се продължавало повече от едно столетие, според
някои и пет столетия, начиная от 1714 г. преди Христа. Първият
щастлив завоевател се наричал Гандиш. При последващите царе
властта била отслабена и васалите около бюдещата Нанивия се
отцепили, като претендирали за самостоятелен живот в лицето
на Сулили, Бел-канкапу, Адаши и Бел-бани. Последните двама
ни се показват като предци на Асархадон3/От Ашшур и ада, станало адон, излиза Ашшур-Ада = Ашшур Господар, съкратено на Ассар-Хадон./
Планинските корита
на Тигър и Ефрат също се отцепили от върховенството на Халдея.
Между това към 1600 г. преди Христа се възцарил Агум-какрим,
син на Ташши-гурумаш, и показал дарбите на един велик госпо-
дар: той прострял империята в границите, които ѝ бе извоювал
Хаму-раби; той се титулувал господар на Кашшу, на Аккад, на
Вавилон Обширний, на Надан, Адан, на „чернокожото“ племе
гути, дори и по Северна Сирия4/Касателно „чернокожите“ гути има също едно разногласие по смисъла на думите „ниши саклати“, което може да е „ниши сакалати“. Гути са около долния Заб. Шаргина І също нарича населението на Вавилония „Черни глави“ или „Черен свят“, „ниши салмат каккади“./
Косеите били некултурни, войнствени, но диви, вследствие
на което възприели културата на новите си поданици, които ги и
погълнали с течение на времето, обаче все запазили някои свои
особености.
Като завоеватели косеите останали военна държава, под-
държали постоянна и огромна армия, набрана от жителите
на околните планини, вследствие на което било трудно да се
поддържа дисциплина сред нея и да се задоволяват несметните
ѝ капризи. Тази военна сила съставлявала безсилието на ко-
сейското владичество, като често сваляла и качвала царете и
изтощавала податните сили на страната, с други думи на ко-
сеите силата се обърнала в безсилие и империята погинала от
собствения си нож.
Между божествата на косеите, за които много малко се
знае, стои интересното име Шумалия. В своя рескрипт Набу-
кодор-осор І я очертава по следния начин: „Богиня на светли-
те планини, обитателка на планинските върхове, която скача
от връх на връх“.
Тя твърде ни напомня троянската Атина,
която според описанията на Омир с една неподражаема леко-
та и пъргавина скачала по главите на хората.
Божеството на въздуха или бурята, което в Дакия се именувало Бури-дева, у косеите носило името Хулахха, и едно второ име, вероятно заимствано и в по-голямо употребление – Буриаш. То се
среща в собствените имена: Бурна-буриаш, Шагашалти-бу-
риаш, Уламбуриаш, Кадашман-буриаш. Асирийските писци
го превеждали Бел-матати или Господар на страната, на земя-
та (мат), и го уподобявали на гръмотресеца Раман. Слънцето
било Бог Сах или Шуриаш, а името на луната, като повредено, не се чете.
. Шуриаш е ведическото Зуриаш, по Едуард Мейер.
Този бегъл преглед на античните племена, които населява-
ли сегашна Персия или Персия на Кира, ни показва, че живели
един съвършено самобитен културен живот дори до появата на
асирийската монархия, когато вече или не им се чува името, или
се споменават като покорени и разорени. В такъв случай зоро-
астризмът се явява твърде късно и отнасянето появата на Зороа-
стър 6200 години преди Христа трябва да се причисли към бас-
ните. Началото на вторичното тракийско религиозно, езично,
изобщо културно влияние в пределите на Персия и Туркестан,
трябва да се отнесе към ХV век пр. Христа.
1
Косеите били порабощавани и роби продавани от халдеите, асирите и Александър Македонски, който зимно време ги нападнал в планините им. Много избягали дори в Армения, гдето станали манихеи и византийците много преселили в Пловдивско, гдето станали павликяни, и до днес празнуват пролет своята древна Шумалия, като я наричат: Шума-Мария.
2
Шуриаш, преправка от Зуриаш, зората, ни показва тракийския произход на косеите, но те са от едно старинно разселничество; после, много късно, били повлияни от дарданите.
3
Професор V. Henry твърди, че Зороастър е писал в VІІ век преди Христа. По наше мнение Зороастър е митическа личност или по-право зорницата, именувана дъщеря на зората (Зара-тустра или дустра), която звезда написала светите книги в качеството си на божество. Тот-Ибис изнамерил египетската азбука и финикийската, по Санхониятон, като я копирал от небето. „След потопа, казва Беров, Сисутро взе азбуката от жилището на слънцето, за да
ги предаде на човеците“. Върховният бог под името Ману (мисъл), написал светите закони на ???. Същия произход има и Зенд-Авеста, божествен ???
СЕДМОЛЪЧКАТА - "РОЗЕТА" ОТ ПЛИ...
dobrodan, Вие ме обиждате!! :-):-)
Повтарящи се с обратен знак истории
dobrodan, Вие ме обиждате!! :-):-)
Повтарящи се с обратен знак истории
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. ПАРАЛЕНА РЕАЛНОСТ
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
