Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.01.2014 19:40 - Тайното покръстване на княз Борис І
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 1963 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

"Същото откриваме, че е станало и с народа на българите. Защото и този народ, ако и да изглеждаше, че още преди това се е обърнал към благочестието и е преминал към християнството. Обаче поради честите увещания и бляскавите приеми, а още повече поради великодушните почести и дарове на императора [Василий I (867-886)] те се съгласили да приемат да се подчиняват на архиепископ и да се изпълни страната им с епископи . . . Българският народ изоставил бащините си обичаи и целокупно се отдал на Христа."
Из "Летопис" на Продължителя на Теофан, Х в.   
              image                                                                                                    Съпруга на княз Борис I Михаил (ок. 852-889)

Майка на княз/цар Симеон I (893-927).

Името й е известно от следната приписка върху т.нар. Чивидалско евангелие: „Тук са имената от Бъл­гария. На първо място техният [на българите] цар Михаил и брат му Докс, и другият му брат Гаврил, и съпругата му Мария, и синът му Расате, и другият Гаврил, и третият син Симеон, и четвъртият син Яков, и дъщеря му раба божия Пракси, и другата му дъщеря Анна“. Предполага се, че имената на членовете на владетелското семейство са записани от неизвестен монах по настояване на ръководителите на българската дипломатическа мисия, пътуваща за Рим през декември 867 г. 
                                                                                                                                                     ...Началото на трагедията с изгубването на българската расова чистота бе сложено със загубването на религиозната ни свобода.


Избирайки християнския Бог, от наше име Княз Борис I Михаил, избива нашата аристокрация.
Боилските родове биват изклани.
Само 150 години по-късно Василий Българоубиец довършва започнатото,
като подкупва половината от болярите ни с доживотна служба във византийските провинции на Анадола,
а другата половина просто праща на дръвника.
С окови на ръцете, но никога с превита глава.

Двестата години византийско робство унизиха Българския народ,
но той все още намери сили да се изправи гордо и да воюва за свободата си.
И за справедливостта.

Тази справедливост, за която толкова отчаяно копнеем днес. Но това бе само първият удар.
Жестокостта последва и след това.

Едва изправила се на крака, България бе подложена на татарски
опустошителни нашествия, платени от Венеция и Византия.

България бе насилена да се раздели на три заради цар-предател.

Цар оставил Мизия, Тракия и Македония – земи, населявани от хора с едни и същи гени, род и божествена мисия – да бъдат разкъсани на 13 деспотства                                                                                                                         Напълно справедливи са писмените извори за българската история след средата на IХ в. поне в едно - българският владетел Борис (852-889 и 893) се покръстил в строга секретност.

Не е за чудене, че владетелят, който не спечелил нито една военна победа за България, "тайно и в дълбока нощ" изоставил и вярата на дедите си, и собственото си име, в добавка даже "обещал да се подчини на императора [Василий I]". Днес го именуваме и с езическото Борис повече за яснота. Що се отнася до подчинението на императора - няма грешка, доказват го и други извори. Та кой друг владетел би търпял менторския тон в писмата на чужд владетел или на чужд духовен водач .

Наистина, едва ли е възможно да си представим, че изпълненото с военни и всякакви други неуспехи първо десетилетие от управлението на княз Борис е отминало незабелязано за българския владетел, поне генетично наследник на славните си предшественици от Крумовия владетелски род.                                                                     Какви биха могли да се причините един владетел да се обърне срещу собствения си народ и да избере християнството? Те биха могли да са много. Но само ако говорим не за далновиден държавник, а за далновиден политик. Разликата е в това, че един държавник ръководи политиката си най-вече от това как би бил добре неговия народ, а един далновиден политик от това как би бил добре самият той. Сега да изложим предимствата на християнството за един владетел, който е склонен към предателство към Родината. Това, което се набива на очи още веднага, е че според християнството владетеля е от Бога и властта му никога не бива да бъде оспорвана. В древната Българска религия също владетеля е от Бога поставен, но разликата е в това, че този владетел трябва да доказва, че продължава да се ползва с благоразположението на Бога. И при народ като Българите, на който му се налага да води непрестанни войни за да се брани от неприятелите, които искат по един криворазбран начин да се доберат до неговата извисеност или направо да го унищожат, един владетел е трябвало да докаже, че зад него стои Бог, по това как се представя на бойното поле. Това освен хипотеза за същността на Българската религия има и своето практическо доказателство. Не са ни известни Български владетели преди Борис, които да са губели големи битки и да са се задържали на власт. А Борис е загубил всички свои. Това би довело разбира се до отлив на доверие към кана у народа и със сигурност до сваляне от власт, и вероятно неговата екзекуция. Но това не се отнася, ако народа изповядва религия в която се казва, че при всички положения: "Бои се от Бога, почитай царя".                                                                                                                        Княз Владимир-Расате (889-893) прави опит да върне старите езически култове, което предизвиква все още живият му баща княз Борис Михаил да го детронира и да въздигне друг свой син - бъдещия цар Симеон Велики (893-927). Тъй като Дворцовата църква претърпява още едно преустройство в езическо светилище именно при Владимир Расате, е невъзможно да се каже нещо повече за първо преобразяване на прабългарско капище в Дворцова църква, следите са заличени изглежда доста старателно.                                                                                                                                                                                   В продължение на векове Българите живеят като един горд народ в една велика Държава, без да се съобразяват с никого и без да прекланят глава. За разлика от варварските владетели в западна Европа, Българите не се боят от папата или патриарха и не се стремят към гръко-римската култура. Защото имат своя. Българите противопоставят своята култура и цивилизация на гръцката и повече от явно се разграничават от тази чужда култура. Българите не искат да имат нищо общо с Константинопол и Рим и имат свое самочувствие, като не приемат определението "езичници" за обида. През ІХ век, обаче един наш владетел прибавя към Българското си име и гръцко. Името на този, когото трябваше да победи, но не успя. И предпочете да спаси своята кожа за сметка на своя народ.                                                                                                                                        Покръстването е станало през 865 година, както това ни разказва надписа от Балши, в днешна Албания, което пък доказва колко голямо е било нашето културно влияние там:                                                                                            
image Εβαπτισθη ο εκ θ(εo)υ αρχων Βουλγ]αριας Βορης ο μετο- τομασθεις Μιχαηλ συν τω εκ θ(εο)υ δε- δομενω αυ- τω εθνει ε- τους ςτοδ.   "Покръсти се от Бога архонтът на България Борис, преименуваният Михаил заедно с дадения му от Бога народ в лето 6374 (1 септември 865 - 31 август 866 г.)"

Според житието на Климент Охридски, този надпис е само един от редица надписи, побити от Борис I

"Той (Климент) ни е оставил в Охрид такива възпоминания и свещени книги, както и собствените трудове на своята висока мисъл и ръка, които са почитани и тачени от целия народ не по-малко от богонаписаните Мойсееви плочи. А в Кефаления (Главиница) могат да се видят запазени и до наше време каменни стълбове, върху които са вдълбани букви, отбелязващи приобщаването и присъединяването на народа към Христа."

От него разбираме точнага година на покръстването, и с него пък могат да се прекратят всякакви опити да бъдем принизени до "раннохристияни", както често са се опитвали наши псевдолюбители на историята.

За самият акт на християнизация, сведения и до днес се черпят само от кореспонденцията между Николай I и Борис I михаил, и от Бертинските летописи, излезли от ръката на Архиепископ Хинкмар, както и от неколцина по кратки известния, много от които, на преписвачи на Хинкмар.
image
Нека погледнем два от особено любопитните отговори на Николай I до нашия Княз Борис:

И тъй, разправяйки как сте възприели по Божия милост християнската вяра и как сте направили така, че да се покръсти целият Ви народ, как обаче ония, след като били покръстени, въстанали единодушно с голямо ожесточение против Вас, като твърдели, че не сте им дали добър закон и искали да убият и Вас и да си поставят друг княз, и как Вие, подготвени срещу тях със съдействието на Божията сила, сте ги надвили от великия до незнатния и сте ги държали пленени в ръцете си, пък и как от тях всички първенци и велможи с всичките им синове били избити с меч, а средните или низшите не претърпели никакво зло, Вие желаете да знаете относно ония, които са лишени от живот, дали имате грях заради тях. Но това във всеки случай не е извършено без грях и не е могло да стане без вина от Ваша страна, щом синовете, които не са участвали в замисъла на своите родители и не са били изобличени, че са дигнали оръжие против Вас, са били избити невинни заедно с виновните.  image /папа Николай I/ Из въпросите на Борис Михаил към римския папа
Въпрос;
"Грях ли е, че аз избих моите хора и семействата им?"
Отговор;
Вие ни съобщавате, че сте покръстили поданиците си въпреки тяхното несъгласие, поради което избухнал бунт, заплашващ вашия живот. Хвала вам, защото сте укрепили авторитета си, като сте заповядали да избият заблудените овце, отказващи да влязат в кошарата. Вие не сте сторили никакъв грях, като сте проявили такава свещена жестокост; напротив, заслужавате похвала, защото сте унищожили враговете, които не са пожелали да влязат в лоното на Апостолската Църква и по този начин сте отключили Царството Небесно за подвластните ви народи. Нека царят не се бои от убийствата, ако те могат да държат поданиците му покорни или да ги подчинят на християнската вяра! Бог ще го възнагради за греховете на този свят във вечния живот.
Йоан Скилица пък споменава събитието с няколко изречения: "Той бил вече посветен в божествените тайни, както казахме, от светия епископ и приел божественото кръщение късно през нощта. Но първенците на народа и простият народ, като научили за промяната на вярата, въстанали срещу владетеля и искали да го погубят. Тогава той, начело с кръстния знак, ги победил с малцината свои привърженици. Те били поразени от изненадата и той ги направил християни"

Това съобщение очевидно иска да се забрави спомена избиването на същите тези първенци, засвидетелствано от отговорите на Папата. И все пак е интересно че Борис І се е покръстил "тайно" и "късно през нощта", очевидно страхувайки се да не бъде обявен за предател, както и става.Посечените при покръстването са жертвоприношения...
...същото правят Хеопс,император Цин, индиецът Ашока,Хитлер,Сталин,Ататюрк,Пиночет, Пол Пот и...всички светски и религиозни "доктринери"..
.

Нека погледнем и бертинските летописи:

866 г. Кралят на българите приел светото кръщение. Той бил замислил да стане християнин предишната година, понеже Бог го вдъхновил и му внушил това чрез поличби и бедствия всред народа на царството му. Недоволни от това, негови боляри разбунтували народа против него, за да го погубят. И тъй, колкото били в десетте комитата, те се събрали около двореца му. Но той, като призовал името Христово, потеглил срещу цялото множество с четиридесет и осем души, които били останали при него поради предаността си към Христовата вяра. И веднага, щом излязъл от градските врати, нему и на тези, които били с него, се явили седем духовници и всяки от тях държал в ръката си запалена свещ. И така, те вървели пред краля и пред онези, които били с него. А на тези, които били въстанали против него, се сторило, че върху тях пада огромна пламнала сграда. А конете на онези, които били с краля, както се сторило на противниците, вървели изправени и ги поразявали с предните си крака. 
                                                                                                    Обаче от болярите, които най-много бунтували народа против него, кралят наказал със смърт [само] петдесет и двама, а на останалия народ позволил да си отиде невредим. Той проводил пратеници при германския крал Людовик, с когото бил сключил мирен договор, и поискал от него епископ и свещеници. И когато му били изпратени, той ги приел с дължимата почит. А Людовик отправил пратеници при брат си Карл и поискал от него църковни съсъди, одежди и книги за службата на свещениците. Затова Карл взел от епископите на своето кралство голям брой от исканите вещи и му ги [изпратил], за да ги препрати на [българския] крал.

Българският крал отправил в Рим своя син и много от болярите на своето царство, като с тях изпратил за св. Петър между другите дарове и оръжието, с което бил въоръжен, когато в името на Христа възтържествувал над своите противници. Той също така отправил до папа Николай много запитвания, за да се съветва с него относно тайнствата на вярата. Поискал от него да му изпрати епископи и свещеници и молбата му била удовлетворена. А императорът на Италия, Людовик, като узнал това, отправил пратеник до папа Николай с поръка да му предаде оръжието и другите предмети, които българският крал бил изпратил на св. Петър. Някои от тези предмети папа Николай препратил по Арсений на императора, който се намирал в Беневентската област, а някои от тях задържал, като се извинил за това.

От този текст могат да се направят много изводи. Първо, е важно да се отбележи че отново се засвидетелства административното деление на България, записано и в Дуклянския летопис. Второ се уточняват броя на боилите - 100, от които 48 верни на християнството, и 52 наказани със смърт, езически боили.

Интересно е че в текста се споменават даровете на Борис I до, папата и Италянския владетел Людовик. Един от тези предмети е Сандъкът от Терачина, който днес е изложен в Рим с малка табелка че е от 9-10 век. Днес този ковчег, голям 106х57х, брилянтен образец на предхристиянското ни изкуство е изложен на показ там, без никъде да се упоменава как точно е попаднал там. Може би никога няма да разберем какво точно е имало в него, когато е бил изпратен като дар на Папата.                                  image    Сандъкът от Терачина, и митологичените сцени по него

Всяка една от сцените е уникална по рода си, но си заслужава да се спомене че трябва да се види облеклото на хората(българите) изобразени в сцените. Докато ги гледаме, не можем да не си спомним думите на Арабския хронист Ибрахим ибн Якуб от X век: "Българите носеха къси дрехи с дълги пояси."

На съндъка се представени и сцени на жертвоприношение, колобърски танц, и редица митични животни. Присъства мотива за борба между доброто и злото.                                                                                                                                                                                             http://bven.blog.bg/politika/2013/07/01/bylgarskiiat-kivot-i-vatikana.1125534                                                                      Българският и първият кивот на завета             



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8684976
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031