Блогът на budha2 :: За името БЪЛГАРСКО

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

31.01.2014 23:49 - За името БЪЛГАРСКО

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 1660 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 31.01.2014 23:58

"Бактрийската Корона" (част от "The Bactrian gold"), когато предците на българите са били част от населението на Балх (Бактрия). Короната е украсявала главате на погребана жена през 1 век от н.е. до " вожд", който е погребан с коня си.

Лъв и Бик, в Борба с Двуглав орел - култура на Прото-балхарците (древните Българи)

Балхарски коннен стрелец днес изложен в Историческият музей в Лондон gepard96.blog.bg/izkustvo/2011/10/08/zlatnoto-sykrovishte-ot-balhara-vek-pr-hr.831906 На тази уебстраница е карта на Индия, според сведенията от епоса Махабхарата. Държавата Мадра, е между секторитеD– 2 и D– 3 dsal.uchicago.edu/reference/schwartzberg/fullscreen.html За държавата Мадра в древноиндийските писмени източници се казва, че е пазителка на ведийската мъдрост (мадраст) и е част от ареала на група арийски държави, първенствуваща между които е Балхика (Бактрия) и нейният владетел.

Думата МАД, от свещения език на древните българи Бхаджа, е символ за природния закон, отговорен за пола и възпроизводството на всичко живо на Земята. Но за да се активира той, към МАД е добавено окончанието за дателен (или деятелен) залог АР, съществуващо и днес в Българския език и определящо значението на думата като професия: рибар, зидар, овчар и т.н. Така се получава името Мадар – законът или богът, който определя пола и осъществява възпроизводството. МАД съществува и днес като корен на думи в Българския език.

Повече за МАД можете да прочетете в статията "Кхарма", тук. През средновековието, пристигайки в днешните ни земи българите създават светилището МАдара, със същата цел, а на скалите над него изсичат релеф на патрона му – МадАр. Затова се чудя, че някои хора днес се чудят, кой е конникът на скалата. В други народи той е известен и като Митра. Единичните звуци които могат да се произнесат ясно и отчетливо от нашия говорен апарат са двадесет и два. На тази основа нашите деди са създали езика Бхаджа, известен от древността в Индия като Балхика Бхаша. Той е строго фонетичен език от двадесет и два звука, в които са закодирани двадесет и две висши понятия от Балкхара, за същността и процесите във Вселената.

Заедно с влиянието на Балкхара, закономерно се разпространява и влиянието на Бхаджа. Той е майка на езика санскрит и на семитските езици, а също и на много от древните езици в Азия. Поради своята значимост, по-късно личното име на езика Бхаджа става нарицателно, за говорим език въобще, а днес е известен и като: бхача, бхаша, бача, баша, сандхйя бхаша или санкхйя баша.

Превода на Бхаджа, от санскрит на английски виж (последната дума) тук. Ето един откъс от книгата на Шри Свами Рама “Живот сред хималайските мъдреци”.
"Това е един чисто йогичен език, да говорят на който са имали щастието много малък брой йоги, мъдреци и адепти. Във философски и идеен план сандхйя баша много прилича на санскрит, доколкото всяка дума в него приема пълното си значение от своя коренен звук. Сандхйя баша е език предназначен за обсъждане само на духовни въпроси. Неговият словесен запас не дава възможност да се обсъждат деловите въпроси на този свят...Когато такъв йог разговаря с другите адепти, те използват при общуването си този език, който е малко разбираем за другите хора." http://budha2.blog.bg/drugi/2014/01/11/b-zakonyt-na-mydrostta-bhadja-sveshteniiat-ezik-na-drevnite-.1227275 БА – За физиката: Единният природен Закон – Б, е изградил физическо поле – А и се е изявил чрез него и в него.

БАЛ, БА+Л – За философията: Законът – Б, проявява Битието – А от Небитието, като го изгражда, поддържа и унищожава по време на кръговрата – Л.

БАЛ –За физиката: Единният природен Закон – Б, е изградил физическото поле А и е започнало времето – Л. То е „кръгово”, положително и отрицателно, а началото и краят му са безвремие.

БАЛ – За българите:БАЛ – „Кръговратът на Закона” е най-висшето понятие в мирогледа на нашите деди. БАЛ означава и Истина.

От това понятие, от тази дума започва роенето от нашата древна цивилизация инарод. Тогава голямата Истина се разделя на части, които имат своите названия в езика Бхаджа.

Истината, знанието за най-малките химически системи във Вселената САМ – атомите, става Самбала. Това са Тибетската Шамбала, Симбела и руското Беловодие.

А истината, знанието за това как се изгражда, съществува и разгражда материята, за творческата мощ – КХА, става Кхабала. Това е еврейската Кабала.

В книгата „Апокрифнота история на света” от Джонатан Блек, на стр 330 можем да прочетем следното:„В Испания през XIIIвек живее кабалист на име Абрахам Абулафия, който пише за съзидателното слово на Бога. В ранните кабалистични текстове 22-те букви от еврейската азбука са описани като обладаващи съзидателна мощ. Следователно „в началото” Бог е комбинирал тези букви в определени модели, трансформирал ги е и от тях е създал думите, а от този процес са се разгърнали всички различни форми на Вселената.”

Както се вижда, без БАЛ – Истината, не могат да минат нито тибетската Шамбала, нито еврейската Кабала.

Вероятно знаейки това, арабският пътешественик Абу Хамид ал Алдалуси отбелязва"Българин означава мъдър, знаещ човек.".

БАЛ –За българите: Мярка за човешкото познание. В нашите училища, знанията на децата се оценяват по шестоБална система, а във висшите училища се приемат кандидатите с най-висок Бал.

Идеята за Бал, само като градация е приета и за мярка, степенуване на височината на морските вълни.

БАЛ – За религията:За да остане в човешката памет през вековете и да придобие масовост, а от там почит и уважение от много хора, понятието БАЛ става Бог. Той е известен от историята още и със следните имена: Бел, Пал, Пел, и Балу, а от Библията Баал – семитска версия, Ваал – гръцка версия.

От почит и уважение към него, дедите ни наричат главния си град Балкх, държавата си Балкхара, а себе си балкхари – жители на град Балкх, поклонници на бог Бал.

Той е бил върховен бог в Балкхара, Акад, Асирия, Бабилон, Балистан – Палестина и неговата колония Картаген.

За Балкхара сведенията бяха посочени по-горе в текста.

Акад е съществувал от втората половина на третото хилядолетие преди новата ера, в южната част на Междуречието, в днешен Ирак. Населението е семитско, а най-известният владетел Саргон. Върховен бог е Бал.

Известният асирийски цар Ашурбанипал заповядал да напишат върху глинена плочка с клинопис следното:„Който с коварна умисъл заличи документ с моето име, унищожи го или го пренесе на друго място, нека него прокълне Нинмах пред Бел и Саратея, нека унищожи неговото име и неговото семе във всички земи!”

Ето имената на владетели от междуречието за период от 2500 години, в които се съдържа Бал, Бел или Пал.

Шумер. Първа династия на Киш.

Ба – ли – их, четиринадесети владетел. Царувал 400 години.

Първа династия на Ур. Около 3100 до 2930 г. пр. н. ера.

Балулу, четвърти владетел. Царувал 36 години.

Бабилон и Асирия.

Ашурубалит І – асирийски цар от Ашур. От 1880 – до 1840 год. пр. н. ера.

Тиглатпаласар І – асирийски цар. От 1115 до 1093 г. пр. н. ера.

Ашурбелкала – асирийски цар. От 1085 до 1062 г. пр. н. ера.

Ашурнасипал І – асирийски цар. От 1049 до 1031 г. пр. н. ера.

Тиглатпаласар ІІ – асирийски цар. От 966 до 934 г. пр. н. ера.

Ашурнасипал ІІ – асирийски цар. От 884 да 859 г. пр. н. ера.

Набуапаладин – бабилонски цар. От 885 до 852 г. пр. н. ера.

Мардук Белусати – бабилонски цар. От 851 до 827 г. пр. н. ера.

Мардук Балаксуикби – бабилоски цар. От 826 до 815 г. пр. н. ера.

Тиглатпаласар ІІІ – асирийски цар. От 745 до 727 г. пр. г. ера.

Меродахбаладан ІІ – бабилонски цар. От 721 до 710 г. пр. н. ера.

Ашурбанипал – асирийски цар. От 668 до 626 г. пр. н. ера.

Ашурубалит ІІ – асирийски цар. От 611 до 606 г. пр. н. ера.

Белшарушур (Белсазар) – син на Набонид, последния бабилонски цар. 539 г. пр. н. ера.

По времето на Александър Македонски, бабилонският маг и историк Берос, тълкувател на белусите – свещени древни книги изгубени във времето, е записал следното: „Бог Бел разделил Оморка (мрака, като прасубстанция) и създал небето и земята.”

От нашата и от световната история знаем, че когато някъде се появи религиозна нетърпимост, угнетените обикновено се преселват, най-често при свои едноверци или на ново място. Така постъпват българите от Кубратова България, угнетявани от хазарите. Аспарух повежда народа си към балканския полуостров, тъй като там отдавна вече има много българи. Така постъпват богомилите, след гоненията в собствената им страна, религиозно (което тогава означава и политически) подчинена на Източната римска империя.

Така постъпва и библейският Абрахам – Аврам, последовател на бог Бал. Тръгва от Ур Халдейски и спира първо в Харан, в съвременна Турция, а по-късно пристига и се установява окончателно в Палестина. Там вече има толкова много последователи на бог Бал, че тя се е наричала Балистан, на гръцки Палестина. И днес в Израел все още наричат Палестина Балистан. В по-стари времена там върховен бог е бил бог Ел и тогава тази територия се е наричала Елада.

Ето и кратък текст от Библията, за срещата на Абрахам със Салимския цар в Балистан: "Така и Салимският цар Мелхиседек, който беше свещеник на Всевишния Бог, изнесе хляб и вино то го благослови, казвайки: Благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Създател на небито и на земята;благословен и Всевишният Бог, който предаде неприятелите ти в твоята ръка. И Аврам му даде десетък от всичко."

Балистанският град БиБал, е оставил името си върху корицата на Библията, а с него и името на бог Бал, въпреки че в нея не са казани ласкави думи за него. Така е защото Библията е сбор от редактирани и приспособени за нуждите на новата религия по-стари текстове от Бабилон.

Но както писа наскоро един световноизвестен автор, в една своя книга, (цитирам по памет) "Тогава (в библейска време, в Балистан Б.Б.)се е състояла многовековна борба между последователите на бог Бал (Баал) и тези на Йехова. Побеждават йеховистите.", но в края на текста е написал следното: „Борбата между Бал и Йехова, още не е завършила”.

От Картаген са известните братя Барка – Ханибал и Хасдрубал (или Хаздрубал).

Още в древността, части от населението на територията Балкхара се преселват в различни посоки, главно към Индия и на запад. Навсякъде, при своите преселения последователите на бог Бал именуват държавите си, главните си градове, планини, езера и морета с неговото име. Такива са:

· БхаБел – Бабел – Бабилон,

· Баалбек и БиБал в Балистан – Палестина.

· Такива са езерата Балкхаш – Балхаш и Балатон.

· Балтийско море – от народа балти. Балти живеят и днес в Балтистан, в североизточен Пакистан, близо до глетчера Балторо.

· Държавата Белгия – от народа белги. Белги живеят и днес в североизточен Пакистан.

· Провинция Белуджистан в Пакистан – от народа белуджи. Белуджи живеят и днес в Пакистан, Афганистан, Иран и други близкоизточни държави.
В Кавказ и днес съществува Балкария и град Балкхар в Дагестан.

· На територията на Волжска България, са развалините на древната и столица Булгар.

· В Дунавска България са Бяла, Белица, Беласица и сръбската столица Белград. А най-голямата планина в земите на аспаруховите българи е именувана Балкхан.

Аз не съм изследовател на антични и средновековни текстови и затова не мога да дам отговор за наличието на името българи в тях, но мога да правя предположения и да си задавам въпроси, които понякога са по-важни от отговорите.

От Балистан – Палестина, е близо до Мала Азия и Балканския полуостров. Не е трудно някои народи да изминат този път. Като мизите например.

Като се има предвид, че гърците не се справят със звука Б и наричат Бабел Вавилон, Бизанти Византион, Балистан Палестина, Балахия Влахия, българите вулгарос, е логично до се предположи че и с пелазгите се е случило същото и те може да са били белазги, а главният им град, който по-късно става столица на македонците да не е Пела, а Бела.

Името трибали има ли връзка с Бал?

Каква е истината за тракийския бог с латинското име Бакх, Бакхус? Десетина антични автори са писали за него, че е извършил няколко далечни похода, един от които до Индия и е положил там основите на тяхната цивилизация. Предполагам, че повечето са преписвали един от друг, но все някой е бил пръв и той или е измислил тези събития или е имал сведения за тях. (Откъде ариите се появяват внезапно в Средна Азия?)

С какви сведения днес мога да свържа това събитие?

Без колебание, с името на град Балкх в Афганистан. Изпуснат е само звукът Л, Ба(л)кх. Същото се случва е с древноперсийското име на Балкхара – Бактрия. И там е изпуснат звукът Л, Ба(л)ктрия. Липсва и звукът Х, но той по "правило" се изпуска и в много други думи. Дхарма става Дарма, Хиндра Индра, Брахма Брама и т. н.

Но гърците наричат Бакхус Дионис. Предполагах и го прочетох някъде, че означава "два пъти роден". Същото прозвище се използва в Индия многократно, за най-големите мъдреци. Двиджа, там означава два пъти роден – телесно и духовно.

Следващият въпрос е, защо Филип Македонски кани Аристотел да обучава Александър, в продължение на три години? Убеден съм, че не го е обучавал на военно дело, а на цялата тогавашна световна мъдрост, събрана от гърците. Когато Филип загива и Александър го наследява, тръгва на своя грандиозен поход.

Но коя е целта на похода? Ако е Персия, с която гърците имат стара вражда и Александър отива да накаже агресора, защо след като превзема Персия и разсипва Персеполис, продължава на изток и то към Бактрия, където прави многохиледна сватба на своите войни с местни девойки, а сам той се жени за Роксана?

Защо по-късно българите, при преселението си на запад намират най-радушен прием на този полуостров? Толкова радушен, че гордите траки изчезват безвъзвратно от историята без никаква вест и съпротива.

Мисля, че освен позоваването на чужди източници, винаги трябва да се допитваме и до народната памет. В песните, приказките, обичаите, по въпроса има по някоя и друга откъслечна дума или две, но те не са убедително доказателство. Но със сборника "Веда Словена" нещата стоят по друг начин. Песните в него са записани от българите мохамедани от Пиринска Македония и Западна Родопа, около средата на деветнадесети век. Събитията споменати в тях са забравени в останалата част на страната, тъй като във високите планини, в местата далече от

големите пътища, традициите се запазват по-дълго.

В някои от песните се споменават индийски богове. Споменават се крале и кралства, съседни с някаква митична, далечна прародина. Но чрез имената им днес не е трудно да се определи района и. Споменати са някои владетили между които и читайска краля, талатинска краля и харапска краля.

Читайска краля, би трябвало да е китайският крал. Талатинска краля звучи като латинския крал, но за това име на това място все още няма сведения. Но и за харапския крал, харапската земя и черните харапи, споменавани многократно в песните, тогава, когато са записвани те, светът не е знае нищо. Харапа, беше открита от археолозите по-късно и това е неоспоримо доказателство за истинността на песните от "Веда Словена". http://www.harappa.com/

В някои от песните от веда Словена, а и в коледарските и сурвакарски песни из цялата страна се пее "че се роди млада бога, млада бога Бела бога". За Бела бога обикновено се приема, че означава белият бог(?). Но във "Веда Словина", в „Речник на чуждите и диалектни думи” е записано: „Бела – Бог на всякакво добро.”

.....................................................................

Защо за написаното до тук се знае малко или почти нищо?

Причините за това да две.

Първата е, "Разделяй и владей!". На българите, и на Волга, и на Дунав смениха езиците, религиите и народностите. Стигна се до безумието, два народа, произлезли от една майка – Кубратова България, да са с различна народност. На Волга – тюрки, на Дунав – славяни. Това се случи през средновековието и от тогава, до днес гръцкото духовенствоограбва или унищожава всякаква българска литература до която се добере, в България и в Русия.

Втората причина, в световен мащаб, е заради описаното в Библията, където Бал (Баал, Ваал) е лошият бог, а Йехова добрият. Но Йехова е върховен бог и на юдеи и на християни и чрез Библията им заповядва, "Да нямате друг бог, освен мене!". По тази причина името на бог Бал и споменът за него трябва да изчезнат от лицето на земята. Заради името си трябва да изчезнат и българите. Не хората разбира се, (никой не се отказва от работна ръка) а само името.

Първият удар беше нанесен на волжските българи. Въпреки становището на тогавашните съветски учени, за българската народност на населението във Волжска България, болшевиките адмнистративно и подмениха името на Татарстан. Така българите там изчезнаха – станаха татари.

И в нашата мила Родина – България, коминтернът беше на път да реши въпроса с един замах. Беше решил от българския народ да се обособят няколко нации – добруджанска, тракийска и македонска. За Мизия не знам. Съответно и да се ситуират техни държави. Така повече нямаше да има България и българи и да се споменава Бал.

Но коминтерна искаше с един куршум да удари два заека. Беше решил също, България да стане югославска република. И двата плана са били задействани, като се е започнало с македонската нация, тъй като част от нея си е била вече в Югославия.

Но някои предостойни, неизвестни българи спряха това безумие. Поклон!

По същото време, Трайчо Костов беше осъден и екзекутиран.

В нашата хилядолетна история има една закономерност: "Всяка част, откъсната от българския народ, е превръщана в негов смъртен враг.". Така е и с раната Македония. Борис Балкх

Нагоре