Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.03.2014 18:11 - Евреите, светът и парите(Библия или основи на капитализма) 2ч.
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 2246 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 26.02.2017 22:09


image   
Шакти-шекина като "Бафомет-Сабатянският козел и Сова", Елифас Леви, 19 век.                                                                                             
СИМВОЛ=> ЕНЕРГИЯ=>СИЛА(ВЛАСТ). 
               

ПарИте са израз на материалната енергия шакти(шакина) и Месопотамското "шекел" за парична единица идва от шакина, така както във Ведаическата култура "ЛАКШМИ" се асоциира с "парИ"(думата "парИ" и въздушно-водни "пАри"  иде ДИРЕКТНО през  Санскрит, което обозначава върховно състояние -"пАра").                                                 

Моше бива посветен в змийските мистерии на Йах, след престоя си при тъста си в Етиопия и завръщането му в Египет решава да приложи метода за "Изхода" на йахудите("жреческа каста" при фараона към "Обетованата Земя". "Йахудите"(юдеите) са различни от "ибри"(евреите).

Изход 3:1
А Моисей пасеше овците на тъста си Иотора, мадиамския жрец; и като докара овците в задната страна на пустинята, дойде на Божията планина Хорив.Авакум 3
7 Видях шатрите на Етиопия наскърбени; Поклатиха се завесите на Мадиамската земя.
                                              
Моше предлага на фараона, който му е едва ли не брат*, да откупи от него робите. Монархът отказва презрително и разпорежда по-сурови работни условия за тях, като изисква да произвеждат повечетухли с по-малко суровина. Тогава евреите се настройват срещу Моисей, който се обръща за помощ към Господ. Елохим се намесва с *множество чудеса*, за да затвърди превъзходството Си над египетските богове. Всяко едно от тези чудеса може да се приеме като знак за божествената власт над икономиката. Например тоягата,превърнала се в крокодил, достатъчно силен, за да изяде влечугото, създадено от египетските влъхви, е знак за божественото предимство над всички човешки творения,колкото и чудотворни да са те. После иде ред на десетте рани, които Елохим*Ел Шадай* нанася на Египет, за да бъде пуснат Неговият народ. Това са десет отлично насочени икономически санкции, степенувани, за да нанасят все повече вреда на тъмничаря, като последователно накърняват всички извори на неговото богатство: водата, въздуха, рибата, земеделието, житото, стадата, климата и пр. Дори думите, с които  те саобозначени, съдържат послания с икономически характер. Така една от раните е  свързана с кръвта, или дам – същата дума по-късно ще обозначава парите (дамим):кръвта и парите стават неразделни след жертвоприношението на Исаак.Но само парите не стигат; ще се наложи да бъдат поразени първородните в Египет, та фараонът да се реши да пусне евреите.                         

Изгнание и свобода                                                                  
При това ще ги пусне богати. Това се установява от четири текста. Първо е предсказанието, дадено отдавна на Авраам: „Ще излезете от тази земя с голям имот“(Битие, 15:13, 14); после е заповедта, дадена на Моисей пред пламтящата къпина:„Всяка жена ще измоли от съседката си и от съжителката си сребърни и златни неща и дрехи, и вие ще премените с тях синовете и дъщерите си и ще оберете египтяните“(Изход, 3:21, 22); сетне иде заповедта, предадена от Моисей на водачите на опълченията тъкмо преди потеглянето: „да поиска всеки сребърни и златни вещи“(Изход, 11:1–3); най-накрая е грубото обобщение на положението, малко по-нататък:„поискаха и оплениха“ (Изход, 12:35, 36). На онези, които се дивят как тъй роби се измъкват богати, коментаторите ще отговорят в по-късни векове, че богатствата са им били обезщетение за безплатния труд, извършен през многогодишното робство, или са били прощален дар, или данък, заплатен на победителите от победеното войнство.Някои средновековни тълкуватели евреи, като Раши от град Троа, ще отбележат също,че тези блага няма да допринесат полза за евреите: когато пристигнат в Ханаан, те ще ги скрият в храма, който ще бъде ограбен от вавилонците, после от гърците, накрая „от римляните, които ги отмъкнали от гърците, а парите са си все така в Рим“.Нов урок по икономика: парите, измъкнати със сила или терор, си отиват по същия начин. Част от тях впрочем ще изчезнат дори по-рано: като взимат златото на египтяните, евреите взимат всъщност това, с което ще бъде направен златният телец, атой, както ще видим, ще струва живота на почти всички глави на родове.Според традицията тръгват на път през –1212 г. Впрочем египетските текстове от онази епоха споменават за пропъждането на някакъв болен народ, или на народ, чийто цар бил прокажен, както и за бунт на роби чужденци. И през –1207 г. се споменава повторно за апирусите върху египетска стела, посветена на фараон Минептах, син и приемник на Рамзес II, който ги преследва оттатък Червено море чак до Ханаан,преминал отчасти под египетски контрол.И тъй, десетки хиляди жени, мъже и деца потеглят – някои разполагат със злато, със сребро и всевъзможно имущество, дори с роби. Приятели, съпрузи и съпруги египтяни заминават с тях на североизток през пустинята Син към Ханаан.  

                    image   
Мойсей най-вероятно не е  историческа личност, а компилация между реалните исторически персонажи Саргон II-Халдейски и Рамзес I-Египетски                                                                      

Поради цялата нагласация на библията(Черната книга) познавачът на древна история се обърква, тъй като библейската история е черна, но "съшита с бели конци".
Арамейската библия разказва историята на яхудите - поклонниците на фараон Ай и по аналогия и на останалите египетски фараони.
Въпреки че са изселени от Ай, яхудите го боготворят. В самия Египет писарите и населението възприемат Божественият отец Ай като бог от египетския пантеон. Като такъв той е боготворен и във васалната провинция Ханаан. Тази връзка се демонстрира ярко от сравнението между еврейската и арамейската библия.
Египет се връща към поли-теистичната си религия и към култа към Амон по време на управлението на фараон Ай и след този период. Занаятчиите, поклонниците на Амон, гравират името на Ай върху стените на храмовете в множество градове в царството Юдея - нещо, което доказва, че култът, както към фараон Ай, така и към египетския символ Йод-Йод, един от по-важните знаци на бога-творец в древните текстове на пирамидите, е жив.
За яхудите божествената същност на Ай въплъщава в себе си всички богове /Елохим/, включително Яхова. Монотеизмът все още продължава да съществува в рамките на тази представа. Прочитът на двете версии на библията разкрива, че в изхода участват две класи хора.
Това са яхудите-юдеи - кастата на свещениците от една страна и от друга страна - децата на Израил, обикновените люде, мнозинството(евреите-хабиру).
Въз основа на тези текстове, както и на изследването на африканския монотеизъм, стигаме до заключението, че е съществувала и още една каста - меси Ай - полицията на Ахетатон. Те се отправят на юг и техните наследници днес живеят в Кения и Танзания. Тази група са масаите - монотеисти.   
                                                                         


За да оцелеят при предполагаемо не много дългия преход, Моисей налага извънреднострога организация: номадска икономика, в която непрестанно се смесват религия иматериализъм. Отначало той иска всеки, бил той богат или беден, да съобщисамоличността си, да даде по половин шекел (сикла) сребро (Изход, 30:11–16), коетозасега е само мярка за тежина, а не монетна единица, и да се принесе в жертва едноагне от всяко семейство. Разпорежда занаятчиите да изработят здрави, но лекипредмети. Заради всичко преживяно им забранява каквато и да е унизителна работа,налага ежеседмичния отдих, предоставя на всички роби седем седмици свободагодишно (Изход, 20:10) и заповядва всички роби евреи да бъдат освобождавани подиршест години (Левит, 25:42; Изход, 21:2). За да бъдат разрешавани конфликтите, еформулирано правило за пропорционалност между прегрешението и наказанието(Изход, 21:12), установяват се обезщетения в злато или в сребро за овъзмездяване навсяка вреда, дори телесна. Най-сетне всекиму се внушава да бъде любезен счужденците, срещнати покрай керваните и из оазисите: може да възникне нужда от водата и храната им. Един от родовете, Левиевият, получава задача да подсигуристрогото спазване на тези правила.Народът не иска нищо такова. Вдига шум, че не е избегнал едно робство, за да се озове сред друго. Мърморят, противят се. Не виждат защо им са толкова сурови правила за такова кратко пътуване. След няколко дни ще бъдат в Ханаан, ще хвърлят торбите и ще празнуват в преоткритата земя. Затова, когато Моисей се отдалечава отстана и отива да получи на планина Синай Закона, обещан му от ЯХВЕ, някои евреи се захващат да изработят идол от плячката си.Странен замисъл, изпълнен едновременно с ирония и предизвикателство: стремеж да си присвоят боговете на своите бивши господари, да се изкарат равни на онези, които са се отнесли тъй зле към тях, и при това да забравят едничкия Бог, без когото биха продължавали да правят тухли в онзи ад. Аарон, братът на Моисей, с помощта на Левиевия род прави всичко възможно да забави приготвянето на идола, преди да се е завърнал брат му. Той най-напред предлага на водачите да изберат за първообраз телец,символ на богатството в Египет, като се надява, че за всички това ще бъде смехотворно.Само че не се оказва така, затова им разпорежда да реквизират за неговото изготвяне всички скъпоценности, взети в Египет, като се надява, че жените, които са ги прибрали,ще се възпротивят. Пак нищо не се получава. Основната част от задигнатото в Египет съкровище бива претопено, за да бъде излят разкошен златен телец. Посланието е ясно:да имате само един Бог или да се прекланяте пред богатствата.                                               
Още един икономически урок: парите, средство в услуга на Господ, се превръщат в божий съперник, в обект на обожание, в опасност, когато стават самоцел. С други думи, обогатяването е своего рода идолопоклонство, ако не е подчинено на нравствени правила.                                                                                   
По-нататък установеното вече сродство между пари и кръв ще се превърне завраговете на евреите в равнопоставеност между пари и Бог, а следователно между Бог,пари и кръв. Според тях един ден кръвта Божия ще бъде заменена срещу пари.Антиюдаизмът завинаги ще съхрани тази тройна обвързаност. 

                  image   

След четиридесет дни Моисей се завръща от мястото на своето уединение с Декалога,с дадените от Господа десет заповеди. Пламнал от гняв, когато съзира златния идол,той го „изгаря“ според текста – оттук следва да заключим, че телецът е бил дървен иобкован със злато; според друго тълкуване го разтопява и налива втечнения метал вустите на три хиляди провинили се.* Така текстът подсказва, че Моисей е премахналедновременно и богатствата от Египет, и елита на еврейското племе, понеже хората сабили петимни за тия благини. Отново – кръв и пари.                                                                             

Моисей възлага на синовете Левиеви да осигурят спазването на тези заповеди. Понеже само те не са взели участие в идолопоклонството спрямо златния телец, той ги  превръща в избраници сред избраниците. А за да останат дванадесет нежречески рода, разделя синовете Иосифови (според двамата му сина, Манасий и Ефрем)    Моисей е наясно, че спътниците му, понесли униженията на робството и изкушението на златния телец, ще бъдат неспособни да се подчинят на този Закон: те твърде дълго са били роби, за да възприемат свободната воля, върху която се основава Законът. Затова му е потребно народът да се промени, на негово място да дойде поколение без спомени, непознало Египет. Присъдата е издадена: позналите Египет ще трябва да умрат в пустинята. Никой бивш роб не ще има достъп до свободната земя.                                                                     

Всъщност постепенно някои от лутащите се евреи вече дори изпитват удоволствие от безкрайното бродене. Подир четиридесет години те дотолкова са привикнали с простия номадски начин на живот, че първите, достигнали до Ханаан, критикуват тази страна, в която човек трябва да се труди, за да си изкарва прехраната.Моисей, комуто предстои да умре, им преподава един последен икономически урок: рутината на отчуждението (аводах) струва по-малко от несигурността на свободата(мелах’а). По определение първото води до мъка; по определение втората води до власт. За кой ли път смисълът на юдаизма е заложен в скрития смисъл на думите.*               Вероятно още от времето, когато са преминали Синай, евреите са усъвършенствували самите принципи на интелектуалната спекулация и на научния подход, целящ по своему откриването на сродни инварианти спрямо факти, нямащи a priori нищо общо помежду си. И така, работейки над думите, евреите отпреди три хиляди и двеста години са подготвяли бъдещите поколения за абстракцията, основносвойство, както ще видим, на финансите, на науката и на изкуството.Способността за възприемане на абстракцията представлява първото богатство на номада. Никой не може да му го отнеме. Ето как то позволява думите в икономиката да станат повод за игра.                                                                                     

Да бъдеш и да имаш                                                              
В еврейския език липсва глагол „имам“. Думата йех, която означава „бъда“ или „е“,изразява също връзката на „този, който е“ с предметите; за „имам“ се казва йех ли,сиреч „това е мое“ или „за мен има“. Иначе казано, притежаваната вещ е неотделима от притежателя. Предметите живеят с живота на онзи, който ги има, и онзи, който се разделя с даден предмет, губи много по-голяма жизнена сила, отколкото получава в пари чрез продажбата.                                                                             

Пари
                                                                               

Основната дума, използувана за обозначаване на среброто, на парите, кесеф, се появява около 350 пъти в Библията.Тя се пише с трите съгласни КСФ, които припроизнасяне косеф означават „желание“, „въжделение“ – нещо, разбира се, до известна степен свързано с парите. Същевременно пак тези три съгласни, ако бъдат произнесени касаф , формират глагол, който се намира само на пет места в цялата Библия, като всеки път има значение, сродно с „желая“.Впрочем тези пасажи разкриват тъкмо видовете желания, които могат да бъдат задоволени с пари.Парите дават възможност да се изиска дължимото, както Иов казва на Господ: „Ти би викнал, и аз бих Ти дал отговор, и Ти би изискал творението на Твоите ръце“ (Иов14:15).*Парите позволяват да бъде задоволено нетърпение, както казва Давид за своите неприятели: „Те са като лъв, нетърпелив за плячка“ (Пс. 16:12).Парите позволяват да бъде задоволено желанието за обич, както във възклицанието на пророк Софония: „Съвземете се, хора без желание“, което се превежда и като„народе, за обич недостоен“ (Соф. 2:1).Парите дават възможност да се спре копнежът, или, както се е изразил поетът:„Копнее душата ми и чезне“ (Пс. 83:3).Най-сетне парите осигуряват изобщо онова, за което човек е готов на всичко. Например Лаван казва на Иаков, който си е отишъл, отнасяйки и идолите,взети от Рахил: „Защо си откраднал боговете ми?“ (Битие, 31:30).Така парите ни препращат към изискуемото, към желанието, към копнежа,  към страстта.Те позволяват задоволяването им по цивилизован начин. При условие обаче, че желанието е овладяно; защото „който обича сребро**, на сребро няма да се насити“, както възхитително казва Еклисиаста (5:9). Ето още един икономически урок: любовта към желанието може да породи само желание.                           Тъй като ивритът обича играта на букви, при промяна на реда им в кесеф или присмяна с друга буква получаваме други думи, различно сродни със смисъла на парите,като кашеф (магьосничество), хесеф (откривам, разкривам), сахаф (опустошавам), илипък секеф (отслабвам, обезкуражавам, тормозя). Освен това кесеф може да се разчленина кес (отрязвам, премахвам) и соф (край); съответно думата означава и „край напремахването“: така парите стават знак за край на скъсване, на насилие, възстановяванена връзка, начало на послание. Сиреч тъкмо онова, което са.                                                             
Парите като монети се наричат маот, което при друго произношение се чете меет(зависи от времето). Иначе казано, парите са начин за уплътняване на времето, било то време за труд или за спазаряване.Парите в смисъла на „дължимо заплащане“ ще се наричат също по-късно ДаМим,което е и множествено число на ДаМ (кръв). Парите като заместител на кръвта: олтарът се попръсква с кръв (ДаМ) от жертвено животно, купено с пари (ДаМим) от онзи, койтопринася жертвата.Опасна и проясняваща близост, която е съществувала вече многократно в Египет и която християнски, а после и мюсюлмански обвинители щеизместят, укорявайки евреите, че пият детска кръв. ДМ води също до ДаМа(оприличавам, сравнявам, представям), защото парите представят нещата с цел сравняване. Най-сетне ДМ може да се произнесе като ДоМ (мълчание), или иначе казано, парите предизвикват мълчание, спестяват спора, ала също тъй, според по-късна интерпретация на Талмуда (Баба Кама 92 а) – независимо от изплатените като обезщетение пари нападателят не се е издължил, докато не е получил прошка от своята жертва.Друга дума обозначава парите в смисъла на „богатство“: мамон, при което ма-моне е съкращение от ма (ата) мон, което означава: „Какво смяташ да правиш?“-да Ма-мя Иначе казано,                      Мъжът в еврейскота община запазва цялата си власт над жените (полигамията продължава да съществува) и над децата, освен спрямо правото да ги убива – след Авраам! (Лев. 20:2–5; Втор. 21:18–21). Полага се бащата да осигурява обрязването на мъжките деца и да изкупва с жертва първороднияси син в памет на жертвуването на Исаак. Първородният получава от наследствотодвоен дял в сравнение с останалите; внуците при наследяване изпреварват лелите; прилипса на синове и внуци дъщерите наследяват баща си, но при тях първородството неважи; ако един мъж няма деца, имуществото му преминава към чичовците му. Майката на покойник и роднините нямат никакво право над притежаваното от мъртвеца(Съд. 11:2). Но правото на първородство не решава само по себе си ничия съдба. Всеки мъж може дори да откупи правото си на първородство, както става при Иаков и Иосиф,може да бъде и избран от своя баща, както Авраам прави с Исаак. 

Еврейската община в деспотично общество                        


По времето на Соломон около храма се оформя същинска икономическа структура. Той получава всякагодина една шеста от добивите; една десета от приноса отива за левитите, свещеници всред другите свещеници, останалото служи за величието на храма и за облекчаванесъдбата на бедните. Първите плодове за годината трябва да бъдат поднесени на главния свещеник. Всеки дар за храма е свещен и дарителят може да си го вземе обратно самоако го откупи за цена, надвишаваща пазарната му стойност. Като най-добре охраняваномясто храмът е и защитено хранилище, използувано от държавата и от едри частници зазапазване на техните богатства. Скоро той става основен притегателен център за страната, място за срещи на всички евреи, дошли от съседните империи. Площадката пред него се превръща дори в работно място за онези, които теглят скъпоценни метали,сетне за предлагащите заеми – било то на отделни лица или на работодатели, особенона собствениците на недвижими имоти, търсещи съдействие преди обирането на реколтите, за да заплатят надниците на ратаите.               

Първите учения                                                                  

Вече не е достатъчно Законът да се предава само по памет. Законно става и съчиняването на първите версии на онова, което много векове по-късно ще се превърнев Тората („учението“). Започва се събиране на правните постановки на съдилищата, а един висш трибунал – все тъй съставен от седемдесет и един човека, както по времето на Иошуа, – Санхедринът, уточнява наред с други неща условията за функциониране наикономиката в царството.Ето какви са основните принципи.Преди всичко налице е изключителен оптимизъм. Макар разказът за разрушаването на Вавилонската кула да напомня за опасностите на бурния напредък,вярата е повече от всякога устремена към потребността, към възможността светът дадобие прекрасен вид, да бъде поправен. Препоръчително е трупането на богатство,защото според съдиите богатият човек е предпазен от изкушението да краде.                                                                                  

Робът евреин трябва да бъде освободен след шест години и тогава да получи някакъв добитък и нещо от добивите (Втор. 15:13); ако желае да остане на служба при своя господар, му продупчват ухото (Изх. 21:6; Втор.15:17). Другите роби, всичките обрязани (Бит. 17:12), участвуват в празненствата,свързани с религиозните обреди и преди всичко имат право на почивка при шабат(Втор. 12:12); те могат да станат доверени хора.        Околната среда трябва да бъде пазена от последствията на икономиката и на войната:„Кога обсаждаш дълго време някой град, за да го превземеш и завладееш, не сечи дърветата му, които служат за храна, и не опустошавай околностите, понеже дървото в полето не е човек...“ (Втор. 20:10-20)                                                         


Когато Соломон умира през –932 г.,неравенството се е задълбочило, големите имения са разорили дребните селяни,многочислени стада са заменили хранителните култури, на показ нагло се излагатбогатства, държавните финанси са западнали, съдилищата са неспособни да дават ходна решенията си, не се извършва цедака, разкошът в храма и в двореца, който някога е будил възхищение, сега предизвиква омерзение. Законността на властта е поставена под съмнение от колената. Царството е на път да се разпадне.                                     *Юдейският народ в онова време се предавал на пороци и идолослужение. Не само в околностите на Йерусалим, по хълмовете и горите, но дори около самия храм Господен стояли идоли, на които усърдно се извършвали жертвоприношения.*Св. пророк Йеремия                             

“Как! Вие крадете и убивате, прелюбодействате и се кълнете в лъжа, и после дохождате и се изправяте пред лицето Ми в тоя дом, над който е призовано Моето име, и казвате: “Спасени сме”, та и за напред да вършите всички тия гнусотии! Не превърна ли се във вашите очи на разбойнически вертеп тоя дом,.....” ( става въпрос за Госпония храм в Йерусалим, който юдите са превърнали в тържище. Заветната идея на съвременните равини талмудисти е да построят отново храма, за да бъде коронован в него лъжемесията на сатана – всемирния юдейски цар, и там да се служи на човекоубиеца, за най – висша наслада на фарисеите богоборци).                           


Първо изгнание във Вавилон:от монети към финанси                                                                               

Трупа се нов опит, който ще бъде продължителен и ще послужи през бъдните хилядолетия: диаспората, народ всред други народи, се организира без наличие на държавност. За тяхна собствена изненада евреите ще установят, че умеят да се организират в изгнание много по-добре, отколкото в царство, както и в диаспора,вместо в Иудея. Смесени с други и без да разполагат с териториална власт, те се усещат по-способни да извлекат най-доброто от себе си и да принасят на други незаменимите оръдия на своята култура.                             
Вавилония на Навуходоносор се превръща заедно с мидийската империя в най-голямата световна икономическа сила. Монархът обновява столицата си с множествозикурати и висящи градини. Новата власт проявява търпимост спрямо малцинствата: неги унижава, дава им права да изповядват религиите си и да заемат обществени служби.Изселените евреи се възползуват от това. През –561 г. бившият цар Иоаким еосвободен*; връщат му свитата и го настаняват в Нипур като владетел. Еврейските ръководители се примиряват и решават да се организират, за да заживеят трайно там. Вкрая на краищата това са местата, откъдето е дошъл Авраам.Сред пръснатите общности се разчува, че положението във Вавилон е по-добро,отколкото в Иудея, мнозина идват дори доброволно да се присъединят към първитеизселени. Скоро те вече наброяват стотици хиляди. Освен занаятчиите,специализираните работници и висшите военни и граждански сановници от първатавълна сега пристигат търговци, земеделци, рибари и зидари, за да се включат вмащабните преобразования, започнати от монарха.Със смяната на поколенията се установяват приятелски, културни, верски и търговски връзки с неевреи. Самите евреи търгуват дори с продукти, на чието потребление нямат право. Дават кредит с лихва на вавилоняни. Не че местните нямат право да вършат това: от старите закони на Хамураби им е останало правилото за възмездието плът за плът, както и разрешението за даване на заем под лихва. Още липсват монети – обменът се извършва на основа ечемик, жито, фурми, – но сега богатствата могат дабъдат съхранявани под формата на подпечатани кюлчета злато.Някои финансисти евреи работят с тези местни търговци. В архивите на една от първитекредитни институции в света – Дома на Мурашу със седалище в Нипур, който финансира земеделие и търговия при съвсем просто измислено участие в разпределянето на приходите – са открити седемдесет имена на лихвари евреи и равнопоставено сключени договори между делови хора, евреи и вавилоняни.За да не поддържат прекалено тесни връзки с вавилонските храмове, откъдето става контролът над приносите и се гарантират заемите между търговците, евреите създават свои собствени банки и изискват разплащания с добитък, скъпоценности, роби и части от добива. Някои стават много богати (Неем. 7:67-72) и биват допускани в двора на цар Навуходоносор. Отделни еврейски родове приемат тамошни имена. В някои случаи асимилацията е налице. Ала повечето евреи не  се поддават и не се смесват напълно с другите: шабатът и други обичаи, като например обрязването и забранените храни, ги отличават от останалите жители на Вавилония. Те изработват основните предписания,на които ще дължат оцеляването си през бъдещото хилядолетно изгнание: подчинениена местните закони, живот в групи, доверие само към своите, отказ от едроземевладение, предаване на културата, убеждаване на неевреите, сключили брак с евреи, да приемат вярата Моисеева.                                                     [35:4] Не се явявай пред лицето на Господа с празни ръце, защото всичко това е по заповед. [35:5] Приносът на праведния втлъстява олтара, и благоуханието му е пред Всевишния                                                                      
[7:33] Бой се от Господа и почитай свещеника и давай му частта, както ти е заповядано: [7:34] първоберки, и за грях, и дажбата плешка, и жертва за освещение, и първоберки за светиите.                                                                                                                                                      Евреите, светът и парите                                



Гласувай:
1
0



1. virtuals - Монетарните Матрици и Глобалният Монетаризъм
11.12.2014 22:01
Монетарните Матрици и Глобалният Монетаризъм

http://virtuals.blog.bg/drugi/2014/12/05/monetarnite-matrici-i-globalniia-monetarizym.1319985
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6817203
Постинги: 4190
Коментари: 1126
Гласове: 1563
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031