Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.05.2014 16:25 - От нация към раса - Kирил Христов 2 ч.
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 812 Коментари: 0 Гласове:
0



Каквото и да се мисли за крайната цел на съществуването, във всеки случай човек може да изпълни своето предназначение не като отделен индивид, а само като част от едно голямо органическо цяло. Колкото това цяло е по-здраво, толкова по-пълна със значение и сила е службата на отделния избран индивид. Така образуването на нации, на държави е абсолютно необходимо за развитието на човечеството.

След Англия никоя друга днешна раса не е показала такъв максимум на „държавообразуващи елементи“, каквито показва славяногерманска Прусия, където очевидно имаме едно от най-щастливите в историята на Европа съчетания на кръв. Държавообразуващата мощ на прусака, който създаде от безнадеждно разкъсаната Германия най-единно организираната страна на континента, отваря такива перспективи в историята, з каквито само някогашният Рим и днешна Англия дават представа.

Ние може да сравним расата, както тя по време и пространство се появява и съществува, с онова, което се извършва на едно магнитно поле. Като доближавате магнит към купчина железни стърготини, тия се раздвижват така, че се появява една фигура с точно отбелязан среден пункт, от дето излизат линии на всички посоки. Колкото повече доближавате магнита, толкова по-определен, по-математически се явява чертежът. И най-отдалечените стърготини са така ясно свързани с общия централен пункт, че относителното положение на всяка към всички други не е самоволно, а закономерно, образуващо едно действително и в същото време идеално единство. Това вече не е купчина, а образ. Така се отличава една човешка раса, образувала същинска нация, от една хаотична сбирщина. Постепенното приближаване на магнита – то е чистото разплодяване, чрез което все по-рядко се очертава расовият характер. Единичните членове на нацията могат да носят каквото щете, най-различни заложби и дарования, да излъчват своите сили в най-различни направления; но всички наедно те образуват една ясно очертана единност. И силата и значението на всеки отделен индивид стават хиляди пъти по-големи чрез неговата органическа свързаност с безбройните други.

Почти винаги нацията е политическо образование, което създава условията за образуване на раса, или води до най-висшите индивидуални проявления на расата, ако тя е била вече на лице. Там където – както в Индия – е попречено да се образуват нации, събраният чрез расата запас от сили се задушава и осакатява. От друга страна, по стечение на исторически причини, една останалa вън от нацията част и подложена на тежко робство, е изложена на бастардиране, не неправилно и нечисто разплодяване, и ако по-късно бъде присъединена към цялото – представлява опасно болно място, което може да зарази целия организъм. (По тая причина иридентизмът е едно любимо оръжие на перфидната английска политика по отношение на ония нации, чието отслабване се желае...).

Цялата органическа природа, растения и животни, ни показват, че подборът на ония, които произвеждат поколение, е от решаващо значение за произведения индивид. Но освен това, те ни показват, че господствуващият в това принцип е колективен и прогресивен, при което най-първо трябва да се образува малко по малко един основен народ, от който също малко по малко да се издигнат индивиди с „възторжена“ духовност. Животът на един народ би бил много къс, ако расовото единство не му дава един определен характер, ако блестящите цветове на многостранни дарования, обединени от еднакъв произход, не водят към постоянна зрелост, към постоянно усъвършенствуване в определени посоки, при което най-даровитият индивид най-после съществува за една свърхиндивидуална цел. Така расата – и нацията, която улеснява образуването и – има не само физическо-духовно, но и морално значение. Тук откриваме – на най-големите върхове – свещения закон на ставане истински човек. И както е необходимо да се опознаят органическите отношения между раса и нация, така важно е да се изследват, те и между раса и нейната квинтесенция – гения. Неговото влияние върху рода, който го е произвел, е безгранично. Такъв индивид е нозете, които носят, ръцете, които създават народа, които го отличават в по-съвършени форми; той е видимият образ на расата; той е нейното око, което гледа на останалия свят по един определен начин и го съобщава на целия организъм.

*

* *

Но ето един американски учен, който си представя много по-просто, по американски, тоя дълбок и грандиозен процес – появата на гениални личности в един народ – процес, в който участвува цялата раса. Той твърди – в една своя книга, излязла през текущата 1929 г. – че необикновените хора (необикновени за лошо и за добро) били просто плод тъкмо от смешение на далечни раси. В тях се явявали противоположни нагони, повишен кипеж на инстинктите. Геният като продукт на смесени расови елементи, застъпвал такива унаследявани заложби, които лежали далеч една от друга. Същото било меродавно и за индивиди под чертата на обикновените. Човечеството плаща скъпо своите гении. Природата е разточителна. Както без милост унищожава многобройни отделни екземпляри при развитието на един нов вид, така прахосва тя и несметни хора при една подобна цел. Душевно болните и малоумните можем да си представим като несполучливи опити на природата, предприети да се създаде един или няколко гении. Тия гении са стрували цели тълпи душевно болни, малоумни и престъпници!

Отглеждането на гения от смесицата на различни наследствени маси американецът осветлява с наблюдения над животните. Ако се смесят различни раси – хора, кучета или коне, безразлично – то се получава се едно потомство, което при определен случай ще постъпва другояче, не като родителите си. Куче от дадена порода се спуща при известно положение да хапе; куче от друга порода при същото положение бяга. Ако тия две породи се кръстосат, от тях произлиза куче, у което се кръстосват и подбужденията на родителската двойка при поменатото положение. Едната наследственост го кара да ухапе, другата – да побегне. От тая раздвоеност се развива една по-висока интелигентност, и кучето е принудено да дири нова форма на реагиране. Ако при смесените расите една част е отишла ?на вятъра? – явяват се престъпници и душевно болни. Престъпникът не може да oвладее тия унаследени положения; малоумният страда от новите идеи, които се появяват в него и с които той също не може да се справи.

Човек неволно се пита: та защо тогава природата прави такива напрежения да усъвършенствува, да облагородява расите, щом като може да получи от най-дивия расов хаос техния най-ценен продукт – гения? И после: защо Гърция и Рим така обедняха от към гениални личности, когато в тия народи настъпи расов хаос? Но американецът по едно време се досеща, че работата не ще да е тъй проста. Не знам, прозира ли той, че многообразността и противоположността у гения, който иска да обясни по един тъй удобен начин, имат корените си на всички страни в самата раса и са скрепени с една много по-голяма сила, наречена хармония – хармонията на цялата раса! Във всеки случай, той се обявява решително против възрението на много свои сънародници, какво голямата расова смесица на тоя народ била особено благоприятна за развитието му. Чрез тази смесица появяването на малоумни и престъпници е необикновено облагоприятствувано, и щастливия случай на гения при твърде различни раси е особено рядко явление (та защо му беше тогава примерът с двете екстремни породи кучета?). С това той обяснява и големия брой на лоши елементи от женитбите на американските милионери с чуждестранни аристократи.

Не знам, дали теорията на този американец може да обясни появата например на един Едисон – по всички белези едно същество от раса (и в най-големия расов хаос не са изключени такива скъпоценни остатъци); но сигурно той е прав по отношение двете най-тежки бедствия за Щатите: преголемия брой на престъпниците и на слабоумните, които, ако не притежават нерва да трупат с всички средства изумителни богатства, залавят се за културна работа, най-често да пишат непотребни книги.

Американците безнадеждни расови условия са се указали до сега в състояние да създават само такива „извънредни хора“, които трябва непосредствено за нуждите на живота, по-право на спекулата. Ако природата по неизследуеми пътища създаде там един гениален поето или мислител – той трябва да умре от глад, като Едгард По, в някоя болница и бива записан в болничния регистър не „поет“, а „пияница“... Да не притежаваше страната такива изумителни материални богатства и да не смучеше криво ляво от съкровищата на европейската култура, там би царувало по-голямо варварство отколкото и на Балканите. Защото железниците, динамомашини, автомобили, аероплани, великански параходи, радиотелеграфи, небостъргачи и всичко, което би се посочило от тоя род, не свидетелствува за култура, а само за една креслива цивилизация. Всичко то не е много повече от онова, което мравката и пчелата създава. В културен смисъл тия блага, без съмнение, не са тикнали американците напред, ами напротив – доста назад: карат ги да затъват все по-дълбоко в материализма, вместо да им дадат сили да ги преодолеят. Търговия, техника, политика, война и всичко което е свързано с тези неща, иде от вегетативните нагони, по които човек е едно с животното. Само с мъдрост и изкуство, идещи и двете от същите метафизически глъбини на нашето същество и на една чисто разплодена раса, човекът тепърва почва да става човек. Идеалистът е същинският реалист, защото той схваща от видимия свят само зърното и същността, а материалистът е винаги измаменият, защото незначителното, несъщественото смята за единствено важно. Но там, дето няма раса, не може да става и дума за идеализъм.

*

* *

Историята ни показва, че благородната човешка раса се появява при тия пет условия:

Първоначално добър материал. Като най-добър до днес се смята арийският. Но не всички народи, чиито език е в групата на индогерманците, са арийци. Пример: арменците, у които едва ли има и десет процента индоевропейска кръв и при смешение на които със същинските арийци се получават типични бастарди. Те са най-родствени, че едва ли може да се прави разлика по кръв (Чемберлен). Антропологичните данни са данни на точната наука и филологията в случая трябва да се съобрази с тях – не обратното. Иначе ще излезе, че негрите в Съединените щати са – англосаксонци.
Размножение в кръга на родни племена, които физически и душевно се допълнят, и отбягване съвсем чужда кръв.
Подбор.
Предварително условие, без изключение: смес с чужда кръв, ала не много далечна! Само тъй се явява на свят наистина ценна раса (Емерсон). Какво трябва да се разбира под чужда и в същото време не много далечна раса? Франки с галоромани или германи; германи със славяни или с келти – всички от една и съща основна раса: индогерманска, арийска.
Само съвсем определени, ограничени смешения на кръв облагородяват една раса. След като те са настъпили, трябва дълги поколения размножаването да продължи в затворен кръг – разбира се, ако географските и историческите условия позволяват. Незначителните вливания не пречат: те лесно и пълно се асимилират. Два типични примера: между жълтите – Япония: щастлива смес и после, от Азия, расата е имала възможност да се улегне и да достигне необикновено развитие. В Европа – Англия, също откъсната от континента. Англичаните се явяват от смесването на родствени германски племена; норманското нашествие дава последен блясък на новата раса. Малко по-далеч стоящите в родствено отношение келти остават и до днес на страна и само съвсем постепенно се стопяват във владеещата раса, освежавайки я по един чудесен начин. Последното не особено голямо нашествие в Англия е преди осем века! От тогава са се влели в английския народ малко хиляди нидерландци, по-късно хиляди хугеноти – всички родственици по кръв. Така е отгледана най-силната раса на Европа.
*

* *

Разпадането и загиването на държавите и културите е винаги непосредствено следствие на расовия отпадък. А този от своя страна – на смешение с чужда низша кръв. („Духовно по-нисшата раса надделява на висшата чрез своята по-голяма полова сила и по-голяма предаваемост на качествата си“ – до това заключение е дошъл, подобно редица други учени, и професор Август Форел, в своите изследвания за Съединените щати). Така загинаха и Елада и Рим. Тяхното разкапване почна тутакси, щом взеха да се вливат все по-големи потоци малоценна, не арийска кръв в страната им откъм Мала Азия, Сирия, Палестина, Северна Африка. Ония, за които глъбините на расата са недостъпни, твърдят, че социални причини разрушили тия две държави. Те не могат да видят, че тъкмо влелите се потоци чужда кръв (роби и военнопленници, пришелци) създават съдбоносните социални условия, които водят към пропаст, и че загиването стана неотразимо в деня, когато хаотичната чужда паплач доби граждански права.

Никой човек не се изражда тъй скоро, както човекът от благородна раса. Колко бързо елините се превърнаха на варвари! Още Тит Ливий свидетелствува: „In Syros, Parthos, Aegyptos degenerarunt“. Доста бе само македонците и римляните да минат по страната – и елинът загуби съвършено своята особеност; всичко великo, което създаваше Елада, биде избърсано (Чемберлен). Римските войници едно по друго се вербуваха от всички части на империята – келти, германи, славяни, българи, албанци и пр. Те се смесиха с първоначалното население на Елада. И изчезна за винаги онова, което дава на думатa „елинско“ вечeн смисъл. От север, изток, запад придойдоха все по-нови тълпи от несродни народи и се смесиха с елините. В Иония елинът претърпя най-пъстрото бастардиране – и тъкмо там той най-бързо изчезна. Най-дълго се запазиха цаконите, които и в 15 в. са били още доста многобройни, а сега са съвсем на изчезване. Те могат да се смятат единствените остатъци от чистата елинска раса.

Ако най-вече климатът правел расата – както мислят някой повърхностни биолози и историци – то не би могло да се разбере, защо в Атика гениалността на населението и е бил възможен само при известно расово смешение и защо той при нарушението на тия условия за винаги изчезна.

С идването на турците на полуострова, Гърция бе превърната на един типичен народ от многократни бастарди. От пълно падане във варварство го спаси само споменът за славното минало.

Същото се извърши и с Рим. Хаосът там почна още при Юлий Цезаря. При Каракала е вече официален принцип. През цялото време на империята безумното смешение на кръвта продължава, бастардизирането расте – в южните и източни части, дето заливат вълните на семити, в Рим и Цариград, по северните брегове на Африка (както и по бреговете на Испания и Галия), но най-вече в Египет, Сирия и Мала-Азия. След като Марий и Сула убиха цвета на същия римлянин и в същия миг с освобождението на робите пуснаха грамадни вълни от африканска и азиатска кръв в народа, Рим се изроди с ужасна бързина и стана място за среща на всички бастарди в света, cloaca gentium.

Унищожението на онова невъзможно безнационално царство, оная форма без съдържание, оная бездушна грамада от хора, онова групиране на бастарди само въз основа на еднакви данъци и еднакви суеверия, не на еднакъв произход и еднакво туптене на сърцето – това унищожение не значи, че светът потъва в мрак. То показва, че е изтръгнато едно голямо наследство от недостойни ръце! То е зора на нов ден!

Но между това под непрекъснатите нашествия на азиатските народи в източна и югоизточна Европа една голяма част от наследниците индогерманци бидоха изхабени като чиста раса – главно славяните. Те се „отгерманизираха” (entgermanisiert). И то много по-рано дори от келтите. Там дето славяните са къси и набити, облоглaви, с издадени скули, тъмни коси – не може да се говори за чист славянски род (Чемберлен). Това не са били признаците на славяните, когато те са встъпили в европейската история. Наистина, русият тип и до сега преобладава в северна и източна европейска Русия; също и в Полша (дето днес трябва да дирим най-чистите славяни), този тип се различава от ония на южните славяни, (Вирхов). В Босна и Херцеговина на Чемберлен се хвърлила в очи едрата фигура; обърнали му вниманието и често светлите коси. Той уверява, че в неколкомесечното си пътуване из страната не срещнал ни един славяномонголски тип. Същото важело и за черногорците. Обаче, черепът и там е претърпял коренно изменение. А това е много по-важно от цвета на косите и очите, който, според Вирхов, се запазва по-дълго. При днешните обитатели на Босна се срещат едвам 1Ѕ% дългоглави при 84% подчертани облоглави! А находките в старите гробове дават 29% дългоглави (гробовете от средните векове 21%) и само 34% облоглави (Вайсбах). Значи и тия последни остатъци от чисти славяни в позападна Европа са в същност похабени от инфилтриране на азиатска кръв. А славяните в Русия, според Коман, имат днес едвам 3% дългоглави, останалите – средни форми, които се приближават към брахицефал.

Така ние имаме нов голям пример в Европа, че една по-нисша раса коренно изменя качествата на по-висшата. Не само в източните и южни краища, но изобщо в Европа облоглавите все повече и повече се увеличават на брой и изтикват дългоглавите. А всички находки в гробниците и показват, че германи, славяни и келти са били почти изключително дългоглави. Това променяне на типа се обяснява не само с азиатските нашествия, но и с надделяването на победената от германците прастара Европа, чиято жизнена а сила е била по-голяма от тая на победителите. Остатъци от тия европейски пражители имаме в Пиринеите (баските) и в Алпите (homo alpinus).

Каквито и опити да се правят, да се отстрани важността на черепните измервания, те не могат да отмахнат факта, че германите там, дето малко или много съвсем никак не са смесени, именно на север, са и сега дългоглави, додето този характер изчезва там, дето исторически може да се докаже, че е настъпила хаотична смесица (Италия, Испания, южна Франция са най-ясните примери). При туй един поглед на нашето днешно положение показва, де има и де няма сили – и как това е в зависимост от чистотата или объркаността на расата: северна Германия (освен градовете), Англия, Скандинавия. Там, дето населението не се е месило с чужди, броят на дългоглавите изглежда дори да се е увеличил: например в Дания те днес сочат да са повече от времето на великото преселение на народите: 60% същински доликоцефали при едвам 6% облоглави! При това може ли да има съмнение, че колкото по на север отиваме – там където расите са най-малко смесени – толкова по-голям и по-дълбок духовен живот намираме?

За да видим – чрез сравнение със Скандинавия – целия ужас на едно безнадеждно бастардизиране, доста е да спрем поглед на южна Америка. Така наречените диви в централна Австралия водят много по-хармонично, достойно, „свето“ съществувание, отколкото тия нещастни перуанци, парагвайци и пр., изроди на две и често повече несъединими раси, на две култури, между които няма нищо общо, на две степени на развитие, разни по възраст и вид. Те са деца на противоприроден произход. Който иска сериозно да разбере значението на расата, нека се порови в статистиките на южна Америка. Той ще види, че израждането върви паралелно със смесването на кръвта. Да вземем два екстремни случая: Чили и Перу. В Чили – единствената от тия държави, която може да има претенции за своя, испанска култура и която сравнително е по-уредена политически – се броят около 30% от чист испански произход. И тая третина е достатъчна, да държи моралната висота. Напротив в Перу, познат със своето пълно морално и материално банкрутиране, почти няма вече индоевропейци от чиста раса. Най-чистото население там са индианците от вътрешността, още не цивилизована. Останалите са кръстосица на индианци с испанци, на индианци с негри, на испанци с негри, на всевъзможни бастарди помежду си. Най-после тоя хаос се обогати и с много хиляди китайци. Ако голямата сила на цивилизацията не подкрепя една такава държава, ако тя би бил случайно отрязана от света и предоставена на себе си, за късо време би изпаднал в пълно варварство – не човешко а зверско! Впрочем към такава съдба отиват всички тези държави. (Същите отношения царят и в испанските колонии. Единствено изключение прави Порто Рико, дето местното население, карибите, е било съвършено изтребено и поради това са останал само индоевропейци).

В заключение: всяко смешение на кръв е опасно. Може да бъде полезно само умерено и предпазливо. Смешението на далечни раси – унищожава двете. Понеже тия закони не са били съзнавани и понеже и сега чистите раси са постоянно инфилтрирани все повече от далечна азиатска и африканска кръв, застрашена е не само южна и северна Америка от израждане, но и Европа (Югоизточна Европа може би представлява и днес по расов хаос по-грозна картина и от тая, която изследователите ни дават за южна Америка). Вече цяла редица големи учени от Гобино насам предсказват в мрачни думи загиването на днешния културен мир вследствие на все по-голяма разбърканост на несъчетаеми кърви. Чудно ле е, че безумства от страна на разрушителните крайни елементи от друга (и двете пак плод на расов хаос) намират такава сгодна почва и ускоряват сгромолясването на днешния мир? То неминуемо ще настъпи, ако организаторският гений на една или повече от големите нации не намери средствата да улесни образуването на нови раси при едни търпими материални условия, като преди всичко освободи човечеството от политическия терор на езиците.

Но за да разберат водителите на неспокойните и неразделни малки народи, като нашите съседи, че е крайно време да се замислят за подобрението на расата си, вместо да насилват със средновековни средства чуждите малцинства, да изоставят своя език (без някой от тия водители да подозира колко това е опасно за неговата собствена нация) – необходимо е политиците на големите да кадър пример, ония, които веднъж вече допуснаха неотговорните малки да подпалят света, а с „мирните“ договори след 1918 г. дами създават условия това да се повтори. 



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8685679
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031