Блогът на budha2 :: От нация към раса

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

07.05.2014 16:28 - От нация към раса - Kирил Христов 3ч.

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 2012 Коментари: 0 Гласове:

Какво могъщество обладава един народ от сравнително чиста раса, най-добре показаха евреите. Силата на кръвта стои над силата на речта – в това ни уверява фактът, че макар еврейският език да се смята мъртъв, и то още четири века преди Христа, евреите продължават да бъдат органически свързани един с друг където и да са по света и какъвто и език да говорят.

От каква раса е в същност тоя малък народ и как е постигнал своето несравнимо могъщество?

Думите евреин и семит се смятат едва ли не за синоними. Това употребление на думата семит е толкова неточно, колкото и самото име евреин. (Евреи, израелити и юдеи са три различни понятия: първото означава едно голямо семейство народи, към които принадлежат и арийските аморити; второто се отнася до 12-те колена на израелитите, а третото – само до колената на Юда и Вениамин).

Какво в същност е семит – никой учен днес не може с положителност да каже. Нито една от ония постоянно наричани „семитски държави на древността“ Не е чисто семитска: ни вавилонската, ни сирийската, ни финикийската. Ако може да става дума за чист семитски тип, всички изследователи са съгласни, че той трябва да се дири в пустинята на Арабия. Но според владеещия възглед и тоя най-чист бедуински тип произлиза от смес – и то от най-абсолютна, каквато може да си представим: кръстосване на негър с бял. Гобино твърди това още в средата на 19 в. Тогава той бе осмян. Но днес всички възприемат неговото схващане. Ранке твърди: „Семитите принадлежат към мулатните преходни членове между бели и „черни“. Ако трябва да се задържи в историята понятието „семит“, единствено арабите в пустинята могат да се смятат за семитска раса, за прасемити.

Израелският народ е продукта на многократна смесица на типове крайно различни във физическо и морално отношение: семитски, сирийски (по-точно хетитски) и съвсем малко индоевропейски (аморити, основателите на Иерусалим). Не е изключен и туранска кръв – по-конкретно сумероакадска.

Това са данни на точната анатомична антропология и на историческите изследвания – два клона, които в такива случаи си подават ръка.

Тая диагностика важи и за днес – с всичките противоречия, които такава смес внася в националния характер. Измерението на черепите го потвърждава напълно във всички страни дето живеят евреи.

Макар израелитите да са научили писмото и много други работи от хетитите (в Хеврон), душата, движещата сила на новата етническа единица, добита чрез тия многократни кръстосвания, си остава същинския семит на пустинята Арабия.

Днешните евреи са потомци не на всички 12 колена на израелитите, а само на двете последни – на Юда и Вениамин Защото другите десет, на север от тия, в 721 г. пр. Христа са отвлечени от асирийците в робство и не се връщат вече. След 120 години Навухудоносор отвлича и юдеите във Вавилон. Единадесет години по-късно той разрушава Иерусалим и пленява и останалите свободни семейства. Подир 60 години от плен се завръща само една част назад, главно второ и трето поколение, родени в пленничество, в насилие.

Специфичното юдейство биде основано в изгнание, от пророк Хезекил. Неговото учение диша жажда за мъст. Книгата на Хезекил е най-ужасната в Библията. Хезекил е първият проповедник на нетолерантност, на религиозен фанатизъм, на убийства за религия.

Не дълго след смъртта на Хезекил персийският цар Кир завладява Вавилон и позволява на юдеите да се завърнат в родината си. Персите им пращат и книжници, които, с Езра на чело, съставят Тора (учението). Тоя законник е тъй важен за юдеите, че според Талмуда, сам Ехова в събота се занимавал да чете в него.

Езра и Нехемия аа, с благоволението на цар Артаксерксе, дефинитивните строители на юдейството (Велхаузен). То не е религия, а законодателство (Мойсей Менделсон).

Но в центъра на това законодателство стои една родена по-рано пламтяща идея фикс: юдеите са единственият избран народ на Ехова. Юдейската нация, каквато я виждаме днес, е родена в деня, когато Сенахериб снема внезапно обсадата на Иерусалим (701 пр. Христа), вследствие на избухналата във войската му чума.

От 701 до 586 г. пр. Хр., когато Иерусалим биде разорен, юдеите имах един век време, да се укрепят в своятa идея фикс, че са избраният божи народ. В 622 г. при една поправка на храма в Иерусалим бил намерена, уж зазидана в стената, V книга на Мойсея. Именно в тая книга V се дава фанатико-догматичното уверение, че само юдеите са народ на Ехова, и в вързка с това се явява за пръв път възбраната да се смесват с чужди, както и заповедта, да се изтребят всички езичници, дето живеят юдеи: да се избиват с камъни мъже и жени, щом не са правоверни.

Сега на въпроса, който ни най-вече интересува.

В тая книга V на Мойсея, VII, 3 се казва: „Вашите дъщери не бива да давате на своите синове“. Тежестта на тая заповед е главно върху последното изискване. В Нехемия (XIII), след като и двете се забраняват, все пак сята се само бракът на сина с чужда жена за „грях против Бога“. Бракът на сина с една гоя ?вулгаризира светото семе? (Езра IX, 2). Приемането на юдейската вяра нищо не изменя – защото се касае до кръв, не до религия! Новият юдейски закон казва със завидна сила на възгледа: „Проселитеите са за юдейството така вредни, както отоците върху здраво тяло“ (Талмуд). На друго място същият закон нарича проселитите „товар“.

Мисълта, че строга възбрана на смесени бракове да се изолира нацията и от безнадеждно бастардизираните израелити да се отгледа една благородна раса, е гениална и напълно съвпада с придобивките на новата наука. Евреите и до днес пазят като основен закона за чистотата на расата. Затова единствено те имат напълно установена физиономия и характер (колкото той и да е пълен с противоречия). Юдейската раса, изцяло, от Вавилонския плен до днес, остава тъй чиста, както никоя друга. Като се смята една генерация 24 години, което за ранната зрелост на юдеите не е преувеличено, днешният евреин е приблизително стотното поколение от възвръщането из вавилонския плен и основаването на истинското юдейство (за жените тая цифра трябва да се увеличи до 150). От самото начало и до днес юдейската нация остава съществено „идеална“, т.е. тя постоянствува в основната си вяра, че е единственият, богоизбран народ – и то без да владее своя държава, без да живее и се подвизава на своя почва. Разбира се, че това дето след Вавилонския плен юдеите никога вече не станаха самостоятелна нация – чак до ликвидирането на Световната война, което ги удостои с една призрачна държава под английски протекторат – е причинило големи разрушения в народната душа. Хердер с право изтъква, какво грамадно влияние има тоя факт върху характера на народа: „Юдейският народ се развали в възпитанието си, защото никога не постигна зрелостта на една политическа култура върху своята земя и чрез нея истинското чувство за чест и свобода“.

Могат да се приведат безброй доказателства, че евреите и ден-днешен съблюдават най-строго своя основен расов закон. Дори в най-еманципираните слоеве. Дъщери от рода на Ротшилда са се женили за барони, графове, херцози, князе, приемали християнството; но нито един син не е женен за европейка. Стори ли това, той трябва да напусне дома на своите деди и обществото на своя народ. Изобщо от световно известните еврейски родове няма нито един със смесена кръв (в своите мъжки представители). Дори у ония големи капиталисти, които са отдаван покръстени! Ако се проследи в Jewish Jear Book родословието на еврейските благородници в Англия, ще се види, че никакъв мъж от тези фамилии – нито дори най-малкият син – не е женен за не еврейка! Между дъщерите – само един незначителен процент (и то с мъдър избор из най-високите придворни среди!) е жертвувал светостта на кръвта. Тука, дето фактите са прегледно ясни и документирани, може да се види расовото съзнание на евреите. Него няма никой европейски народ! От друга страна, преминаване на хора с чужда кръв в кръга на юдейството е извънредно голяма рядкост. Д-р Б. Фелзентал пресмята, че от времето на Теодосия до 1800 год. „може би най-много триста не семити са приети в еврейския народ“. Характеристично е, че той оспорва на проселитите правото да се смятат за чистокръвни евреи: „Юдейската кръв, юдейският род е нещо определено дадено, нещо, което остава постоянно, необходим субстрат, субстанциално зърно“.

До колко чиста е еврейската раса и днес се вижда от многобройните изследвания на Вирхов за германските училища. Върху тия изследвания Ранке съобщава: „Колкото по-чиста е расата, толкова по-малобройни са смесените форми. В това отношение е, разбира се, много важен фактът, че при евреите се среща най-малък брой от смесена раса. Поради това евреите рязко се отделят от германите, сред които живеят – и най-ясно могат да бъдат познати“. Между това също и измеренията Америка, според American Anthropologist том IV, ни показват, че и там „юдейската раса е запазена напълно чиста“.

Най-благодатната гранка на тая раса е испанската (сефардим). Чемберлен говори с ентусиазъм за солунските и сараевските евреи (българските той не е изследвал): „Това са благородни в същинския смисъл на думата; истински родови благородници! Хубави фигури, характерни глави, достойнство в говор и обръщения. Поставени до един Розентал или Хирш – човек чувствува, какво значи чиста раса?. Немските евреи (ешкеназим) се смятат за по-нисша категория. От сефардим има още в Англия, Холандия и Италия; но те не могат да избягнат смесване с ешкеназим и затова расата им отпада.

Евреинът никога през живота си не изпуща от очи интересите на своята раса. На това и само на това се дължи жилавината, благодарение на която той е постигнал такава власт в света, каквато никой друг народ няма. Кървавите събития в Иерусалим през август т.г. са, може би, едно лишно доказателство за това: за няколко десетки избити евреи бидоха разтревожени всички културни народи – и изстъпленията на арабите бяха спряни. По същото време – и от години вече! – в Македония, в поробените западни покрайнини и в Добруджа се избиват всеки ден невинни българи; но никой в света не желае да обърне внимание на това!

Голямо заблуждение е, да се смята, че такива, каквито са евреите днес, са създадени от Талмудa и Шулхан-аруха. Напротив, тия юдейски законници са едно характеристично творение на народа, комуто е съдено през хилядолетията да остане едни и същ. Талмуд и Шулхан-арух ще пребъдат в еврейската кръв, докато расата съществува. Нейната сила се състои във фанатично строгото съблюдаване, да не се меси чужда кръв. Наполеон в 19 в. се опита да претопи израелитите с другите народи; но евреите във Франция съумяха така да му се противопоставят, е да не допуснат нито една капка чужда кръв в своята раса по мъжка линия (в Тора се казва: „Никой бастард не може да влезе в царството на Ехова, нито след десет поколения“). Диктаторът на Европа трябваше да отстъпи, като се задоволи само с това – дъщерите да се женят извън израилтянския народ. Но науката установява, че при смешение на еврейската кръв с европейска, първата надделява: и най-идеалният арийски доликоцефал се превръща в следното поколение на брахицефал, или на невъзможна смесена форма от рода на Ломброзовите „комбинирани фотографии“ с противоположни черти. Чемберлен уверява, че ако това продължи само няколко века, в Европа ще има един единствен расово чист народ – евреите; всичко останало ще бъде едно стадо от псевдоевропейски бастарди, един дегенерирал физически, духовно и морално човешки род.

Тоя процес се извършва може би много по-скоро, отколкото дори Чемберлен предполага: грамада данни за Германия установяват колосалния брой на незаконнородените деца юдеи (покръстени ли не, безразлично) с избрани блондинки от чиста германска раса, към които богатите евреи имат особено голямо предпочитание. Тежкото материално състояние, в което падна след Световната война и инфлацията по-голямата част от народа, създават ужасни условия за изкушение и увеличават неимоверно много тая беда. Ако това е така в Германия, в редица други европейски страни не може да не бъде по-зле.

Между това от ден на ден всички най-главни сили на живота минават в еврейски ръце. Едва ли някой някъде по света сега се съмнява, че властта на евреите е безгранична над финанси, преса, театри и пр. Чемберлен открито, макар въздържано, го казва за Германия: „Нашите правителства, нашата наука, нашата търговия, нашата литература, нашето изкуство... всички клонове на живота са повече или по-малко доброволни (?) роби на евреите и влачат вериги, ако не на двата крака, то поне на единя“. И после: „Ако еврейското влияние надделее в духовната и културна област, неминуемо е връщането в същинското бестиялно варварство“. В същност работата е стигнала много по-далече – за да бъдат възможни многобройни посочвания от тоя род: кореспондент на Таймс от Берлин пише книга за Германия, дето казва: „Няма вече германска литература, а само еврейска литература на немски език“.

Изгледите на бъдещето за цялото културно човечество стават още по безутешни, като се вземе в внимание следното: главната придобивка на анатомичните изследвания по отношение на евреите е, че макар юдейската раса да е перманентна, в същото време тя е съвършено бастардизирана, като запазва своя бастaрден характер.

При тия перспективи, колко малко разбира от световната история онзи, който не е в състояние да проникне в расовия принцип. И какво грамадно значение добиват, думите н евреина Дизраели (като английски министър председател лорд Биконсфилд), комуто Англия дължи своята основана на грабителство световна власт (и който без малко щеше да осуети българското освобождение, като във всеки случай сполучи да унищожи Сан Стефанска България): „Расата е всичко; няма друга истина. Пропадна всяка раса, която безгрижно смесва своята кръв“. (Tancred und Coningsby) и на друго място в Ендимион: „Никой не бива да се отнася равнодушно към расовия принцип: той е ключът на световната история. Тя често затова е толкова объркана, защото се пише от хора, които не са познавали расовия въпрос и моментните свързани с него. Не езикът и религията правят расата – прави я кръвта!“

Може би читателят няма да се затрудни, да извади сам заключението от всички тези данни за евреите: резултат на каквото несполучлива смес, или на каквито трудно съчетаеми елементи да бъде един народ, той достига до здрава органическа цялост и в известен смисъл до расово облагородяване, само ако на време ограничи по-нататъшния хаос на смешение и остане през векове да се разплодява в затворен кръг.

Не е ли ясно пред този грандиозен исторически пример, защо в едни народи владее единодушие и сила, а в други – необуздан сепаратизъм, центробежност, която води само към катастрофи?

*

* *

Съвременниците на Световната война лесно могат да си представят, какви расови насилия се извършват, когато един народ бъде прегазен от друг.

Специално за България ние имаме потресаващи данни от втората Световна война. Един малък пример. Във в. Камбана от 2 септември т.г. четем тия редове (в дневника на Кр. Станчев, 1912-1913) за нашествието на румънците: „Доведени са в Софийските болници девет момичета от Новоселско и Златишко, обезчестени и изранени жестоко от румънски войници. – От Пирдоп частни писма съобщават работи като тези: „У нас, пише сестра на брата си в София, трима румънци разполагат се както искат; а с мене какво правят ще ти разкажа със сълзи после“. – От Плевенско майка пише на сина си войник, че двете и дъщери са всекидневно жертва на румънското скотство“.

Но войните са приключени вече преди 11 години, а поруганията над поробените продължават. Аз ще взема пример пак от ония наши съседи, които уж не броим между най-върлите си врагове – румънците. Преди мене с няколко броя от издавания в Силистра български вестник „Наш глас“ (от юни и юли 1929 г.). В първоначално девическо училище, дето се учат главно българчета, синът на учителя румънец изнасилва десетки български деца, 7 – 9 годишни. Това се установява с медицински актове, публикувани текстуално във вестника – и пострадалите семейства не могат да добият правосъдие. Ако то се върши с деца, мислете, каква е участта на моми и жени. (Тия ужаси биха извикали във всеки съзнателен народ буря от негодувание. Но нашите вестникари не намират за нужно нито да ги хроникират. Това, не ще съмнение, поощрява насилниците. Един стихиен мързел и липса на достойнство, на разум, на национална съвест пълни дребните ни вестничета с куриози, с анекдоти, със смехурий, додето за хиляди големи въпроси, „не остава време“).

Ако всичко това е възможно в XX век, в наши дни, много голяма сила на въображението ли е нужна, за да извикаме пред очите си насилията, които са съпровождали безбройните варварски нашествия по Балканския полуостров в миналите тъмни времена? За турското владичество през пет века и да не говорим; спомените за него са още пресни.

Поради тая историческа съдба всички народи на полуострова са расови понижени, похабени. Гърци и румънци, може би, много повече, отколкото българи и сърби, чиито гористи планини са служили за прибежища и скривалища. Все пак изменението във формата на черепа дори в най-отстранените периферни провинции на Турската империя, напр. В Босна и Херцеговина, ни показват, докъде е стигнала вълната на азиатската кръв.

Разликата по съдба между нас българите и останалите народи на полуострова се състои в това: те всички ни надминават по един – макар не почиващ на реални превъзходства – национален ентусиазъм; а то е голямото условие, да се закрепи нацията и да се положи начало на нова раса. Гърците с безумното си надигане върху гърба на своите „предци“, с които от векове са по-малко роднина, отколкото с турците. Румънците с манията си, че са латинци и „французи на близкия изток“. Сърбите с самовъзторга и самолъжата, че са най-талантливите славяни, с най-хубавия език и най-много държавообразуващи елементи. Само българинът няма никаква голяма и ясна национална гордост и отрича лекомислено всяка своя едра личност, предпочитайки да се покланя често на изроди. Той се срамува да бъде родолюбец, това му се вижда „старомодно“. И ругае и се гаври с ония, които искат да му вдъхнат най-сигурното чувство за самосъхранение. Пенчо Славейков бил писал в своите напразни залитания да „унищожи“ Вазова: „Глупавите хора са винаги по-добри патриоти“ – и литературният критик Малчо Николов хълца от радост, цитирайки тия недостойни думи, като някакво откровение – и то тъкмо когато държава и народ искат да манифестират съзнание, като чествуват 1000-годишнината от Симеона и 50-годишнината от освобождението (вж. Златорог, го.д 10, кн. 5, стр. 254). Ни на поет, ни на критик, ни на редактор минава и през ум, че ако това беше той, то всички най-културни народи – и германци, и французи, и англичани, и италианци, и поляци, и скандинавци, които са не патриоти, а шовинисти – щяха да се състоят само от глупаци; а псетата, гаргите, свинете, за които няма родина – биха били най-мъдрите същества в живота.

Нам би станали ясно всички недъзи и всички бедствия на българския народ, ако веднъж за винаги се примирим с факта, че животът на нацията е обременен от голям брой бастарди, които се навират нахално във всякаква работа, за а я похабят, като внесат в нея не само неумение, но и познатата на науката безхарактерност на тия чеда на противоприродни смешения. Едно от основните правила, което всички изследователи на расовите проблеми сочат, е: „Там, дето има расова общност – там има родство в мислене и чувствуване“. А как е то в България? Всеки не само мисли и чувствува другояче, но и иска с всички средства да наложи това на околните си. Ако един гениален човек ти каже: „Ще мислиш и ще чувствуваш като мене, иначе ще ти строша главата!“ – няма ли да го вземеш за умопобъркан, особено, ако той има възможност да изпълни заканата си? Ами когато това казват и вършат безброй тъпоумни бастарди; когато те решават всяка разлика в мненията си с насилие и с куршум? Не, в днешна Европа нашата страна е, за жалост, най-големият пример, колко фатално е отсъствието на раса, какъв скотски дух крие сбирщината, която с никакви средства не може да се свърже и организира. Разбира се, и в най-големия расов хаос отделни индивиди могат да бъдат от ценна раса и да представляват скъп капитал от разум и дарования за цялото; но за техния глас ням резонатор в тъмните души на изродите; те биват не само със всички средства спъвани в своята спасителна за нацията работа, но дори физически унищожавани. А стигне ли един народ до там, дето бастардите да имат думата – те да показват, кое е разумно, кое неразумно, пи и да налагат своите „разбирания“ – неговата песен е изпята. В такъв народ антинационалните, враждебните на расата сили са у дома си.

За да се получат такива резултати, не е необходимо целият народ да представлява расов хаос. Достатъчно е само една част да е богата с безнадеждно бастардни елементи: тия, чрез своята най-характерна черта, чудесно изследвана от науката – именно нахалността – ще се наврят навред и ще отровят целия организъм. В такава нация ежбите, раздорите, нетолерантността, стигаща до садизъм – завършват непременно с пълна катастрофа. Защото властта на същества от противоестествен произход пречи да тупти правилно сърцето на цялата нация, разваля естествената общност в мислене и чувствуване, разрушава върховното условие за сила; не изкуствения, а природния сговор на същества от еднакъв произход.

Но освен характеристичната нахалност, кои са най-ярките отрицателни черти на бастарда, които го правят така опасен за цялото? Чемберлен сумира своето изучаване така: „Характерът на бастарда се състои в безхарактерността“. Той посочва в стария мир като образец на бастарди сирийците, произлезли от всевъзможни смесици, един сбириток от пседохетитиски, псевдосемитски, пседоелинкси, пседоперсийски, пседоскитски банкрути. Лекото дарование, а и красотата – оная, която френците наричат charme troublant – у бастарда не е изключена. Хо това не подобрява неговия духовен образ, който събира всички възможни недъзи: дива алчност, груб интерес и спекулативност с всичко, липса на срам, страст към клеветничество, вероломство, отсъствие на лична храброст и в същото време безпределна жестокост – изобщо всички ония отвратителни качества, които дори и в най-низшите слоеве на един народ от благородна раса рядко се наблюдават. Чемберлен, говори за арменците – също един бастарден народ – бележи изрично, че техният характер показва органическа склонност към интригантство и подстрекателство (Aufwiegeln).

Тоя „расов капитал“ oбладават и нашите бастарди. С него те се втурват във всички области на живота – най-вече в икономическия и държавния. В „боравенето“ им най-ненавистен за тях е видът на същество от раса: защото то е носител и на съвсем други качества. Чудно ли е, че при тези условия ние едвам се държим на нозе като държава? Големият наш историограф Иречек, който е опитал на свой гръб властта на бастардите, така е отчаян от тази безутешна картина, че се провиква: „Българската интелигенция не цветът, а екскрементът на българския народ“. (Дневникът на Иречека, в. Мир от 30 ноември 1928 г.). Ако така може да се таксува тогавашната сравнително идеалистическа интелигенция, какви тежки думи трябва да дири историкът, за да даде представа за онази смет, която изплува на повърхността на живота след като новите исторически условия разбъркаха катастрофално всички български племена.

Културният изглед на страната, за жалост, не вдъхва по-голяма надежда. И там същият понижен тип има главно думата – най-вече в периодическия печат. Тъкмо за това е изчезнала всяка следа от възвишеност в отношенията. Би дало необикновени интересни резултати едно антропологическо изследване, например, на ония български поети, които са имали съвсем фантастичен, с нищо реално не оправдан успех: които са обсипвани почти изключително само с възторжени похвали: от чийто път са чистени сламките. Такова изследване лесно би ни обяснило, защо периодически са обявявани и най-жалки посредствености за върховни представители на българския дух (разбира се, и раса, защото духът може да бъде само расов).

Между многото чудовищни духовни недъзи на бастарда оня, който най-съществено пречи, да се свърже нацията в едно органическо цяло, е пълната липса на благородна преданост, вродената вероломност, която претоварва нашата нова история се измяна и предателства. В това отношение бастардът стои много по-долу не само от негъра, но и от най-обикновените породи кучета. Не напразно германците възпяват с такава гордост своята вярност, die deutsche Treue.

*

* *

Аз чувам страстния въпрос на ония чисти възвишени души, които ще бъдат угнетени от някой мисли в тия страници: „Нима ние българите сме обречени на загиване като народ“?

Не! Същата наука ни казва, че една благородна раса не пада от облаците: тя става постепенно такава – точно като овощните дървета. Тоя процес на облагородяване може всеки миг отново да почне, щом една географско-историческа случайност или един установен план (като при евреите) създаде условията за това. Природата не завършва своето творчество; развитието на човечеството ще довежда до образуването на все по-нови и по-нови раси.

Всеки народ може да сложи в дадено време началото на едно облагородяване. Това в голяма степен зависи от него. Тук природата ясно ни показва един висок дълг. Защото не от раса към безсилие е нормалното, здравото развитие на човечеството, а обратното: от безредие към все по-рязко изтъкване на расови особености.

Ако случайно е на лице голямото политическо преимущество – нацията – процесът наистина трябва час по-скоро да почне. И ако не почне, расата на тая нация не остава там, където е била, а отива назад. Тя не е никога в застой: тя се облагородява или изражда, развива се в една или друга посока, като остава някой заложби да се задушат. Националната стегнатост запазва най-сигурно от лутания и самопроизволност. Тя внася план във всичко; тя отсича краката на хаоса, който навред е най-опасният враг.

Искаме ли да турим начало на едно подобрение, трябва първо и първо да се проучи най-грижливо сегашното състояние, даденото. Не сме голям народ и това може да се извърши сравнително лесно и скоро.

Едно обстоятелство буди големи надежди, че ще попаднем на хубав материал в селата, на жили чисто злато. Благодарение на старинната традиция, да не се взема за жена „другоселка“, сместа на кръв у селяните е имала векове време, да се свърже и улегне. Значи там по един единствен начин е запазено петото, извънредно важно, условие за образуване на раса. Благодарение на това обстоятелство в простия народ броят на хората от раса далеко не ще да е тъй малък. Ние имаме, може би, цели острови почти хомогенен материал. Каква чудесна тема е, да се проучат в това отношение най-откъснатите от околния свят краища: например Котленско. Сигурно не е случайно, че това кътче е дало на нашето възраждане такъв голям брой деятели (присъствието на цигани в тоя чист български край няма да смущава). Не по-малко е интересно да се изследват расово онези места, дето исторически се знае, че са стопили по-големи маси римляни и славяни в едно – например областта на древната Августа Траяна. Навярно също тъй не ще да е случайно, че половината от българските поети до сега произхождат от Стара-Загора (както не е случайно, че Ломбардия, дето така щастливо сa съчетани латинци и германи, даде на ренесанса на Европа). Изследванията могат да разкрият, че и по Балкана – гръбнака на българския народ – има необикновено ценна и здрава еднородна маса. Преди да се направят тия проучвания, разселването с лека рака бежанци от поробените покрайнини (което бежанци също не са проучени расово – не им са измерени поне диаметрите на главата, което не е тъй трудна работа) може да влоши положението. Защото не е изключено да попаднат при това безпланно по отношение на расата разселване едно до друго такива елемент, които са абсолютно несъчетаеми и чието смешение ще понижи особеностите и на двата типа, ще засили бастардния характер и ще увеличи броя на престъпниците и малоумните. Езикът, религията и това, че всички се чувствували българи, няма абсолютно никакво значение, когато се отнася до раса.

Градското ни население, сред което расовата бъркотия е най-голяма и бедите от това са съдбоносни, трябва първо да проумее, от къде идват главно бедите в историята ни, особено в най-новата. Крайно време е то да почувствува ужаса на хаотичната смесица на кръв в своите жили и да се помъчи да спре израждането си, с целесъобразната расова хигиена. Най-малкото, трябва да се запазят от същата съдба поне ония свежи пришълци от селата, които идат непрекъснато да заместват скапващите се в 4 – 5 поколения граждани. У западните народи расовото съзнание прониква отдавна дори в широките народни маси. Често ще чуете в Германия хора от средната класа да говорят с обоснована пренебрежителност за ония германски краища, дето смесицата е най-голяма, железопътните катастрофи най-чести и редът не особен (нека не споменавам имената на провинциите). Англичаните, както е известно, отиват до такива крайности, че гледат скептично на всяко лице, чийто цвят е малко нещо тониран; човек с такова лице те не вярват, че е способен за истинска култура. У северните народи от германски произход, расовите въпроси са едва ли не всекидневна тема на разговор – макар, че тия краища да са най-малко застрашени от расов хаос. Познавам доста скандинавски студенти и студентки и винаги съм се учудвал от постоянния интерес, който те проявяват към расовите въпроси в свръзка с лицата на околните си. Като говорят за някой свой съотечественик, нерядко ще чуете такива думи: Струва ми се, в неговия род трябва да има някаква смесица, нещо от юг. Те не са съвсем чисти германи?. Изразът „чист германски тип“ се произнася от всеки скандинавец с такъв възторг, за какъвто северният човек е рядко способен. Но най-дълбоко ме е поразил един случай на расово съзнание, който показва, че у народите със стара култура тия големи въпроси проникват дълбоко дори в простолюдието. Италианската кръчма в Лайпциг; подхвърлих на кучето на стопаните няколко късчета кекс; то прави смешни несръчни движения да ги улови и не винаги успява.

– Не е интелигентно, – забелязва господарката му, – E un povero bastardo.

Тази проста женица, която едва ли свършила и прогимназия (говори диалект), знае, какво нещо е бастард! Тя разбира това по-добре от много и много „интелигентни“ балканци! И казва го с такава простота – както някаква общоизвестна истина.

Ето до къде трябва да се стигне! Само тогава ще има във всички обществени среди истински полов подбор.

Но то е далеч. Сега ще се задоволим с най-скромното.

Кои държавни фактори ще се поставят на работа, за да се изучи българския народ в расово отношение, и как ще бъде то изпълнено – това е, смятам аз, задача, която трябва да легне преди всичко на централното управление на българската просвета. Защото Министерството на просвещението има най-голям интерес (а и може да създаде необходимия контингент работници), да се хвърли светлина върху тази област. От това ще зависи, между другото, то да реорганизира училищата и да натъкми подходящ учителски персонал. (Лъже се онзи, който смята, че свидетелствата за завършено образование решават в това отношение всичко!)

От там трябва да почне работата, от училищата! Па да мине през цялата държавна машина, като я освободи от товара на ония жалки човекоподобия, които я задръстват със своите пороци и с неумението и нежеланието си да работят. И чак след това другото.

Прочее, докато българския народ не бъде основно проучен расово, дотогава ние ще се намираме в своята държавна праистория и в центъра на един растящ хаос. И дотогава не би могло да се предприеме нищо за полагане основите на една расова хигиена, която би разпространила тъй дълбоко в масите нужните познания, че половият подбор да добие реален смисъл, след което само ще може да се очаква едно подобрение на расата.

Умеем ли да организираме тая борба със засилващото се безсилие на народа ни, научи ли се в свой интерес всеки да различава расата на воловете и на свините си – и да му е тя скъпа, само тогава ще се появи едно такова душевно и телесно развитие, що тепърва ще доведе до свободата, която със силите на цялата нация от една страна твори изкуство, философия и наука, а от друга – държава.

Единствено тогава ще се обърнат в действителност ония мечти на Божидара в VIII песен на „Чеда на Балкана“, който засега могат да заслужат само като противоотрова на страшната приказка за „дяволската нива“ В песен III на поемата:

Твори нов мир Бог тука на Балкана!

И вихром на витло ги завъртя.
На нов живот начало турят те,
От тях Той нова раса ще омеси,
Без някого да пита: „Ти от де си?“
Ще съчетай ведно на Изток мъдростта
На Запад с целесъобразността
И ще да ги спои със сила Той по-друга:
Със дивните светкавици на Юга!

Може да поспори с многоуважаемият наш интелектуалец и светило - относно "расовата чистота и хомогенност" (Поне така изглежда от статията.) на евреите, както и дали те въобще представляват раса, че и народ - или по - скоро някакво етническо самосъзнание, породено от една интернационална и мултирасова секта - култ.

Нагоре