Постинг
07.05.2014 16:24 -
От нация към раса - Kирил Христов
Посвещава се на ония мислещи българи, които са измъчвани от дълбока душевна потреба, да проникнат в първопричините на Балканския хаос.
Бе в моята ранна младост, когато един ден ми се стори, че ние българите имаме по-малко общи черти отколкото, хората от кой и да е от ония западноевропейски народи, които за пръв път виждах. Не се касаеше до хубост или грозота, до груб израз или вътрешна озареност.
Изненада ми бе още по голяма когато след година се завърнах в България. Господи, човеци от един народ ли са тия които срещам по улиците? Аз се вслушвам и ми е тъй странно, че всички говорят български!
Но след няколко седмици погледът претъпя.
Скоро пак заминах за чужбина. Прекосих Германия чак до Белгия. Впечатлението ми бе още по-силно. А повече ме изненада и нашият народ, когато след няколко месеца се прибрах. Аз напразно се мъчех да се успокоя с мисълта за различната степен на просветеност.
Не, тука имаше нещо друго, което не разбирах.
И при всяко ново пътуване между чужди народи ме обхващаше все по-голямо неспокойство пред тайната която с цялото си същество предчувствувах.
Когато се завръщах в България, по няколко дена не се решавах да изляза на улицата; така страшно ме гнетеше несъчетаемостта на лицата в едно цяло.
Веднъж споделих мъката си с Пенчо Славейков. Той намери, че било само „поетическа вятър“. И не забележи, с какъв ужас се взирам в чертите на неговото собствено лице.
Д-р К. Кръстев пък съзря, покровителствено усмихнат, само „прекомерна впечатлителност“.
Това нищо не решаваше. Аз трябваше да чета някой автори, които бих ми обяснили работата Ала кои? Какво има писано за произхода на българите? Дошли Аспаруховите дружини и се удавили в едно славянско море. Толкова. Значи всички тия най-разнообразни хора, които тъй малко се разбират помежду си, че вечно се карат и трепят, не ще да са нищо друго, освен славяни, или почти славяни?
Колкото по-настоятелно исках да разбера, защо тъй малко приличаме един на друг, толкова повече се учудвах, че това не интересува никого в моята родина, нито измъчва просветените хора. Дори ония, които смятаха, че са мозъкът на този народ: по-първите му писатели. За тях то бе много просто. Щом някой говори български и сам се нарича българин – българин ще е, какъв друг?
Останех ли по-дълго време в България, аз преставах ясно да виждам много от онова, което ме тревожеше. Очевидно, липсваше ми живият заден план на един друг народ, с който да сравнявам.
Ала колкото повече се силех да проникна в смисъла на борбите, що се водеха около мен – и политически, и културни – толкова по-натрапчива ставаше една нова чудновата мисъл: този народ, като да се състои от части от най-разнообразни народи и всеки човек тука, съобразно със своя произход, различно мисли и чувствува, разно възприема света и реагира другояче: дори при добра воля и при отлично възпитание той не може да се разбере с околните си!
Уж познавах много добре българската история. Възможно ли е, нищо да не съм разбрал от нея? Улових се пак да я чета. Този път с лист хартия пред себе си. Аз исках да отбележа вълните на народите, заливали през векове Балканите. Боже! Народи на три континента! Траки, римляни, келти, елини, готи, хуни, славяни, авари, монголци, татари, прабългари, печенеги, кумани, маджари, нормани, асирийци, арменци, хазари, цигани, евреи и още много други неизвестни. С кръстоносните походи на Петра Амиенски, Валтера Голака и по-после Фридрих Барбароса – всички възможни европейски типове. Сетне пак монголци, пак татари. Най-после турците със своите тъй шарени пълчища, вербувани по-късно от какви не азиатски и африкански мохамедански народи, от бели до съвсем черни.
Но българската история ми отговори на половината въпрос. За другата половина трябваше да се допитам до изследванията на специалисти – с надежда, че те ще опровергаят онова, което с растящ ужас долавях.
Аз бяха чел нещо за Гобино, който пръв, в средата на 19 век, постави расовия въпрос като въпрос на народна съдба. Чувал бях и за многошумното съчинение на Байройтския мъдрец Чемберлен, „Основите на 19 столетие“. Също и за „Политическата антропология“ На Лудвиг Волтман, за която едни немски автор пише: „Тук за пръв път се дава една научна расова система на практическата политика. Развитието на фамилните права, социалните условия на съсловията и професиите, политическото развитие на народите, произход и развой на политическите партии и теории е расово обосновано със строга научност. Никой държавник и политик не бива да пропуща, да проучи добре това основно съчинение!“ (Уви, идете го дирете в библиотеките на българските многобройни политици! Аз си спомням, как един от най-големите между тях ми се изсмя на ума, когато му споменах веднъж, че историята може само расово да се обяснява).
Но времената, настъпили от 1912 г. насам, направиха неспособни и хората на сухата наука, да поглъщат многотомни съчинения. Чак в края на 1922 г., когато напуснах българския ад, аз се почувствувах годен за кабинетен живот. Събрах някой от най-големите авторитети по расовите въпроси и се улових за работа. Но скоро разбрах, че тоя род литература сега ще ме унищожи; тъй бързо намирах потвърждение на онова, от което години се бяха боял. Често някой от тия автори така ме е измъчвал, че аз го затрупвах под купове книги и го заключвах, да не ми се мярка пред очите. Но скоро отново го изравях и пак се оставях ден и нощ, де разкъсва на фибри скрития в мене непознат човек.
Аз ще споделя тук с читателите една малка част от онова, което научих от историците на душата на разните народи и раси.
*
* *
Дето и да наблюдаваме живота – от гъбата на плесента до най-благородната роза – ние навред виждаме значението на расата. В царството на животните един човек с ясен наблюдателен поглед изведнъж долавя какво значи „раса“. Тя не се явява в безброй характерни подробности. Тях различава и не изпуща от очи всеки опитен скотовъдец. Арабите запазват просто със суеверна грижа чистата раса на своите коне.
При все това по отношение на човека няма, може би един втори въпрос, по който до неотдавна и между високо образованите люде, дори между учените със значение, да е царувало (а отчасти и да царува) такова тъмно невежество, както при съществуването и значението на понятието „раса“.
Никой не обърна внимание, когато граф Гобино издаде своето гениално произведение „Опит върху нееднаквостта на човешките раси“. Той бе дори осмян. Трябваше да минат няколко десетилетия, за да се сепнат големите учени специалисти.
Сега най-мъдрите от тях крещят: „Расата е всичко!“ Расата е основата на всяко духовно съществувание и развитие в този свят. Начинът на нашето чувствуване и мислене е в дълбока вътрешна връзка и взаимодействие спрямо естеството на нашия произход. Своята религия, своя разум, своята мъдрост човек притежава само чрез расата си. Единствено тя ги прави възможни.
Че важно е качеството на расата – това едва ли трябва да се доказва: то е фактор на непосредствения опит. Има добри, има и лоши раси. Касае се до физически отношения, до общи закони на органическата природа, които експериментално се изследват; отношения, за които намираме изобилна поука в историята на човечеството. Ние се уверяваме и от всекидневния опит, от онова, що се върши пред очите ни, че расите, точно като отделните хора, не са еднакво надарени. У раси, които са извършили или извършват определени големи дела, преобладават определени антропологически признаци, които ги отличават от другите раси.
Но понятието раса има само тогава съдържание, когато го вземем не широко (бели, чернокожи и пр.), а по възможност тясно. Думата раса може да означава нещо единствено, когато тя се отнася до опита на миналото и до преживелиците на настоящето.
Биологията ни учи, че в целия растителен и животински мир само при определени условия могат да се получат родове облагородени – телом и духом. Отглеждането на животни и растения ни дава колосални материали, по които ние откриваме условията и значението на расата. Идат ли така наречените благородни раси случайно? Те произлизат от полов подбор и от строго запазване основната раса.
Една човешка раса, в тесния смисъл на думата, не е никакъв прафеномен. Тя бива произведена: физически – чрез характеристична смес на кръв (без тая целесъобразна смес, във всички области на органическия свят се стига до стерилност и монстуозност, т.е. до израждане); психично – чрез влиянията, които упражняват при разплода историко-географските условия върху особената, специфична заложба.
Общо правило е, че в повечето случаи смесването на кръв изражда. Има едно много опасна невидима граница между смес и бастардизиране, която лесно може фатално да се наруши. Сполучливата смес води човечеството към висини; бастардизирането – към вживотиняване, към варварство.
Всички исторически велики раси и народи произлизат от смес. Но там, дето разликата на смесените типове е тъй голяма, че не може да се хвърли мост между тях – явяват се бастарди. Не всички смешения се органически сплавят. При някой – в едни от потомците се продължава едната раса, в други другата, и то с намалена ценност. При повечето плодът изглежда като нещо сглобено от най-различни, взаимоизключващи се части. А връзка на бастард с бастард води към пълно унищожение на расовото.
В произволното кръстосване, малоценната кръв винаги побеждава – както впрочем и в живота вулгарното изтиква благородното. Строежът на клетките при едно същество от висша раса е много по-сложен и преизпълнен с тънкости. Затова тия клетки са по-чувствителни, отколкото при същества от низша порода: при най-малкото докосване те се изменят и дори разрушават. Известно е, че в животинското царство една ценна самка ако е била оплодена само веднъж от малоценен самец, губи част от стойността си за разплод. Чувствителността у човека е още по-голяма и фатална за расата. Основавайки се на Дарвина, Чембeрлейн твърди: „Кръстосването (разбира произволното) заличава ценните особености и на двете родителски раси; получава се същински бастард. При това трябва да се вземе под внимание, че по-малко благородната и полово по-силна раса винаги надделява“.
Колко трудно е да се открият законите на правилното кръстосване, при което се получават не само физическа красота и една относителна интелигентност, но и големи морални качества, ни показват наблюденията над конските и кучешките раси. Чудесният чистокръвен английски кон е получен чрез кръстосване на арабски ат с обикновена (разбира се избрана) английска кобила. Това смесване, за да се поддържа расата, трябва от време на време да се повтаря в разни вариации. Същото важи и за нюфундландското куче – едно от най-благородните животни, каквито природата познава: то първоначално е кръстоска на ескимоско куче с френско ловджийско – и после, заделено в страната, е усъвършенствувано до чиста раса, а по-късно методично е въздигнатo в Европа до най-голямото облагородяване. Обаче има случаи, дето кръстосването трябва да стане само веднъж и да не се допуща повече по никакъв начин. Така, английската хрътка е само веднъж кръстосана с булдог. Ако по-нататък се кръстосва, изгубват се ценните качества и на двете раси, получава се безхарактерен бастард. (Дарвин, „Животни и растения“).
Човекът в наше време посвещава повече грижи за облагородяване расите на животните, отколкото на своята собствена раса. Ако би било възможно един народ изцяло да се подложи на такива експерименти, той в няколко поколения би бил гордост на човечеството. Какъв хаос е в това отношение днес дори у народите от прехвалено чиста раса! Вие на всяка стъпка и там срещате многократни бастарди, които едва ли биха имали право да продължават човешкия род. Грамадната част на човечеството е товар на живота и на историята. И всичко това се дължи на едно безгранично невежество. Дължи се на онова „свето“ чувство, наречено любов, което само при извънредно редки случаи не е едно съвсем сляпо животинско полово влечение. Правилното продължение на човешкия род се затруднява и от това, че бракът в много среди се е превърнал в груба търговска сделка. Обърнете се към собствените си наблюдения: колко пъти в живота си сте виждали младоженци – или поне техните родители – да имат пред очи расови перспективи при сключване на брак, да са елементарно посветени в тия върховни въпроси, да знаят какво да правят – поне до толкова, колкото знае един обикновен скотовъдец? Нима не трябва да мислим за своя род и толкоз, колкото мислим за породата на свинете си?
*
* *
Историята на народите ни показва, че най-извънредните, най-индивидуалните дарования, изобщо най-скъпата племенна сила иде от кръстосване. Атина е чудесен пример, Рим – втори, Италия и Испания в средните векове – други два; в наше време – Англия и Прусия.
За образуването на нова раса най-поучителна е, може би, историята с Елада, или по-тясно на Атика, където условията са били най-благоприятни и блясъкът на постижението най-голямо. Тъкмо там смесването на родни племена се явява в най-щастлива постепенност и се кристализира в една раса с оная възторженост (Ьberschwengliches), без която Гьоте намира, че няма величие ни за нация, ни за личност. В Атика древното население на пелазгите е останало закрепено за земята си при всичките дълги размествания на околните племена, при всичките техни неспокойни скитания от север към юг, от изток към запад и обратно. То не е било никога гнетено или подгонвано от нахълтал в земята му чужд народ. От островите и околните брегове мирно са прииждали единични родствени преселници, които малко по малко са се смесвали и сливали с пелазгите. Когато дорийците се спущали към юг и когато настава изобщо едно дълго раздвижване на племената, само Атина е незасегната. Ала от всички посоки към тях прииждат малки групи бежанци: от Беоция, от Ахейя, от Аргос и пр. – все родствени, най-често отбор люде, царствени фигури. Те обогатяват расово необикновено много малката страна. След това настават векове спокойствие, при което така размесените племена се олягат, амалгамират се здраво, свързват се органически, не разкъсани ни веднъж от нашествие на чужди. Тъй се явява на света Атина, чиято духовна култура упражни безподобно влияние върху световното развитие.
Римляните, тоя съвсем единен и също необикновено надарен народ, е произлязъл по подобен начин: от кръстосването на родствени племена. Момзен ни показва това с голяма ясност. Той предполага първоначално две латински племена и едно сабинско. По-късно се смесиха и други, но след като римският национален характер бе здраво образуван и можеше пълно да асимилира всичко, що се влива в нацията.
Същото се извърши и с другите членове от семейството народи, които носят общото име индогермански или арийски.
Тацит казва: „Аз съм уверен, че различните колена на Германия, неопетнени от женитби с чужди народи, от времe са образували един особен, несмесен народ, приличащ само на себе си“.
В Тацитовото понятие „Германия“ се включват и предшествениците на същинските германци – келтите, и ония, които идват по-късно – славяните. Никой естественик няма да се поколебае да смята тия три раси, по техните белези, като вариации на един и същи род. Галите, които 389 г. пр. Христа превзеха Рим, съответствуват по описанията точно на изображението, което Тацит дава за германците: „Светли сини очи, червеникави коси, едри фигури“. От друга страна находките на черепи в гробовете от най-старото героическо време на славяните показват за удивление на целия учен свят, че славяните са били също така доликоцефали и също тъй едри мъже, като германите. Според езиците понятието германи е било прекомерно стеснено. То в същност е много по-обширно. Че келти, германи и славяни произхождат от един и също чисто разплоден човешки род; че когато тия народи изсъпват в историята, нямаме три, а една единна етническа душа – това днес трябва да се смята като една напълно положителна придобивка на антропологията и праисторията (Д-р Г. Бек, „Прачовекът“).
Заедно с келтите, водени от келти, германите в Тацитов смисъл изстъпват за първи път в световната история при похода на кимбери и тевтони 114 г. пр. Христа. Славяните, които явяват по-късно се в историята, са били точно от същата раса едри хора (Вирхов), а са в по-голямата си част и днес такива. Според картата на Вирхов, за изследванията му в училищата, явствува, че цяла Познания (Позен), както и Силезия източно от Елба, дават същия малък процент тъмни хора, 10-15%, както и западно от тия покрайнини. Най-голям процент брюнети се намират, напротив, там, дето не е стъпвал никога славянин: в Швейцария и в Елзас. Друг сигурен признак за определяне родството със славяните е черепът. Старите германи и славяни са типични дългоглави. Дългият череп и дългото лице са тъй сигурни признаци на тая раса, че човек трябва да се пита: може ли да се брои към нея онзи, които ги няма? Сините очи и русите коси могат да липсват: между най-старата германска и особено английска аристокрация се срещат типични германи с тъмни очи и коси; такива германи, благородни фигури на викинги, се намират и по островите на северна Норвегия, над 70 градус; но главата и лицето са винаги дълги. В старите германски гробници почти половината от черепите имат индекс най-много 75; същински облограви (индекс 80 и повече) току-речи няма. В старославянските гробници отношенията са още по-благоприятни: екстремни доликоцефали (под 75). А дълъг череп – това значи идеализъм, вечно пулсираща възвишена мисъл, устремена извън кръга на животинското блаженство.
При тези белези – най-положителните, каквито могат да бъдат – става лишен въпросът: до къде стигат расовите роднини на германците (в тесен смисъл), де срещаме Ария (т.е. онези, които принадлежат към приятелите), де почва чуждият, когато ние, според думите на Гьоте, „не бива да търпим“?
Сега отново към главния въпрос.
Цялата необятна култура на средновековна и на нова Европа е била възможна само благодарение на това, че смешението на тия три гранки на една и съща раса е крайно благоприятно. Всички велики италианци на възраждането произхождат от ломбардската, готската и франкска кръв, която напоява италианския север, и от германско-елинска на италианския юг. В Испания жизненият елемент образуват вестготите. Чудесното смешение на сродни раси във Франция и Англия е очевидно. В днешна Германия, според Д’Арбоа дьо Жюбенвил, професор в Колеж дьо Франс, има повече галска кръв, отколкото дори във Франция. В Берлинското население и до ден-днешен действува освежително кръвта на френските хугеноти преселници. Те обогатяват живота и, смесени с прусаците (славяногермани), дават характеристични мъже с редки дарби. Но най-големият блясък на сила иде от сместа на германска и славянска кръв. Ренан, като показва, колко много славяни са претопени в германци, поставя въпроса: право ли е изобщо, да се смята днешна Германия населена от „германи”? Трайчке обръща внимание на това, че „държавнообразуващата мощ на Германия“ Никъде не се проявява между несмесеното немско население. Той казва: „Същинските носители на култура и ония, които в Германия прокарват нови пътища, бяха в средните векове южните немци (Швабия), смесени с келти; в новата история – славяногерманските северни немци“.
Бе в моята ранна младост, когато един ден ми се стори, че ние българите имаме по-малко общи черти отколкото, хората от кой и да е от ония западноевропейски народи, които за пръв път виждах. Не се касаеше до хубост или грозота, до груб израз или вътрешна озареност.
Изненада ми бе още по голяма когато след година се завърнах в България. Господи, човеци от един народ ли са тия които срещам по улиците? Аз се вслушвам и ми е тъй странно, че всички говорят български!
Но след няколко седмици погледът претъпя.
Скоро пак заминах за чужбина. Прекосих Германия чак до Белгия. Впечатлението ми бе още по-силно. А повече ме изненада и нашият народ, когато след няколко месеца се прибрах. Аз напразно се мъчех да се успокоя с мисълта за различната степен на просветеност.
Не, тука имаше нещо друго, което не разбирах.
И при всяко ново пътуване между чужди народи ме обхващаше все по-голямо неспокойство пред тайната която с цялото си същество предчувствувах.
Когато се завръщах в България, по няколко дена не се решавах да изляза на улицата; така страшно ме гнетеше несъчетаемостта на лицата в едно цяло.
Веднъж споделих мъката си с Пенчо Славейков. Той намери, че било само „поетическа вятър“. И не забележи, с какъв ужас се взирам в чертите на неговото собствено лице.
Д-р К. Кръстев пък съзря, покровителствено усмихнат, само „прекомерна впечатлителност“.
Това нищо не решаваше. Аз трябваше да чета някой автори, които бих ми обяснили работата Ала кои? Какво има писано за произхода на българите? Дошли Аспаруховите дружини и се удавили в едно славянско море. Толкова. Значи всички тия най-разнообразни хора, които тъй малко се разбират помежду си, че вечно се карат и трепят, не ще да са нищо друго, освен славяни, или почти славяни?
Колкото по-настоятелно исках да разбера, защо тъй малко приличаме един на друг, толкова повече се учудвах, че това не интересува никого в моята родина, нито измъчва просветените хора. Дори ония, които смятаха, че са мозъкът на този народ: по-първите му писатели. За тях то бе много просто. Щом някой говори български и сам се нарича българин – българин ще е, какъв друг?
Останех ли по-дълго време в България, аз преставах ясно да виждам много от онова, което ме тревожеше. Очевидно, липсваше ми живият заден план на един друг народ, с който да сравнявам.
Ала колкото повече се силех да проникна в смисъла на борбите, що се водеха около мен – и политически, и културни – толкова по-натрапчива ставаше една нова чудновата мисъл: този народ, като да се състои от части от най-разнообразни народи и всеки човек тука, съобразно със своя произход, различно мисли и чувствува, разно възприема света и реагира другояче: дори при добра воля и при отлично възпитание той не може да се разбере с околните си!
Уж познавах много добре българската история. Възможно ли е, нищо да не съм разбрал от нея? Улових се пак да я чета. Този път с лист хартия пред себе си. Аз исках да отбележа вълните на народите, заливали през векове Балканите. Боже! Народи на три континента! Траки, римляни, келти, елини, готи, хуни, славяни, авари, монголци, татари, прабългари, печенеги, кумани, маджари, нормани, асирийци, арменци, хазари, цигани, евреи и още много други неизвестни. С кръстоносните походи на Петра Амиенски, Валтера Голака и по-после Фридрих Барбароса – всички възможни европейски типове. Сетне пак монголци, пак татари. Най-после турците със своите тъй шарени пълчища, вербувани по-късно от какви не азиатски и африкански мохамедански народи, от бели до съвсем черни.
Но българската история ми отговори на половината въпрос. За другата половина трябваше да се допитам до изследванията на специалисти – с надежда, че те ще опровергаят онова, което с растящ ужас долавях.
Аз бяха чел нещо за Гобино, който пръв, в средата на 19 век, постави расовия въпрос като въпрос на народна съдба. Чувал бях и за многошумното съчинение на Байройтския мъдрец Чемберлен, „Основите на 19 столетие“. Също и за „Политическата антропология“ На Лудвиг Волтман, за която едни немски автор пише: „Тук за пръв път се дава една научна расова система на практическата политика. Развитието на фамилните права, социалните условия на съсловията и професиите, политическото развитие на народите, произход и развой на политическите партии и теории е расово обосновано със строга научност. Никой държавник и политик не бива да пропуща, да проучи добре това основно съчинение!“ (Уви, идете го дирете в библиотеките на българските многобройни политици! Аз си спомням, как един от най-големите между тях ми се изсмя на ума, когато му споменах веднъж, че историята може само расово да се обяснява).
Но времената, настъпили от 1912 г. насам, направиха неспособни и хората на сухата наука, да поглъщат многотомни съчинения. Чак в края на 1922 г., когато напуснах българския ад, аз се почувствувах годен за кабинетен живот. Събрах някой от най-големите авторитети по расовите въпроси и се улових за работа. Но скоро разбрах, че тоя род литература сега ще ме унищожи; тъй бързо намирах потвърждение на онова, от което години се бяха боял. Често някой от тия автори така ме е измъчвал, че аз го затрупвах под купове книги и го заключвах, да не ми се мярка пред очите. Но скоро отново го изравях и пак се оставях ден и нощ, де разкъсва на фибри скрития в мене непознат човек.
Аз ще споделя тук с читателите една малка част от онова, което научих от историците на душата на разните народи и раси.
*
* *
Дето и да наблюдаваме живота – от гъбата на плесента до най-благородната роза – ние навред виждаме значението на расата. В царството на животните един човек с ясен наблюдателен поглед изведнъж долавя какво значи „раса“. Тя не се явява в безброй характерни подробности. Тях различава и не изпуща от очи всеки опитен скотовъдец. Арабите запазват просто със суеверна грижа чистата раса на своите коне.
При все това по отношение на човека няма, може би един втори въпрос, по който до неотдавна и между високо образованите люде, дори между учените със значение, да е царувало (а отчасти и да царува) такова тъмно невежество, както при съществуването и значението на понятието „раса“.
Никой не обърна внимание, когато граф Гобино издаде своето гениално произведение „Опит върху нееднаквостта на човешките раси“. Той бе дори осмян. Трябваше да минат няколко десетилетия, за да се сепнат големите учени специалисти.
Сега най-мъдрите от тях крещят: „Расата е всичко!“ Расата е основата на всяко духовно съществувание и развитие в този свят. Начинът на нашето чувствуване и мислене е в дълбока вътрешна връзка и взаимодействие спрямо естеството на нашия произход. Своята религия, своя разум, своята мъдрост човек притежава само чрез расата си. Единствено тя ги прави възможни.
Че важно е качеството на расата – това едва ли трябва да се доказва: то е фактор на непосредствения опит. Има добри, има и лоши раси. Касае се до физически отношения, до общи закони на органическата природа, които експериментално се изследват; отношения, за които намираме изобилна поука в историята на човечеството. Ние се уверяваме и от всекидневния опит, от онова, що се върши пред очите ни, че расите, точно като отделните хора, не са еднакво надарени. У раси, които са извършили или извършват определени големи дела, преобладават определени антропологически признаци, които ги отличават от другите раси.
Но понятието раса има само тогава съдържание, когато го вземем не широко (бели, чернокожи и пр.), а по възможност тясно. Думата раса може да означава нещо единствено, когато тя се отнася до опита на миналото и до преживелиците на настоящето.
Биологията ни учи, че в целия растителен и животински мир само при определени условия могат да се получат родове облагородени – телом и духом. Отглеждането на животни и растения ни дава колосални материали, по които ние откриваме условията и значението на расата. Идат ли така наречените благородни раси случайно? Те произлизат от полов подбор и от строго запазване основната раса.
Една човешка раса, в тесния смисъл на думата, не е никакъв прафеномен. Тя бива произведена: физически – чрез характеристична смес на кръв (без тая целесъобразна смес, във всички области на органическия свят се стига до стерилност и монстуозност, т.е. до израждане); психично – чрез влиянията, които упражняват при разплода историко-географските условия върху особената, специфична заложба.
Общо правило е, че в повечето случаи смесването на кръв изражда. Има едно много опасна невидима граница между смес и бастардизиране, която лесно може фатално да се наруши. Сполучливата смес води човечеството към висини; бастардизирането – към вживотиняване, към варварство.
Всички исторически велики раси и народи произлизат от смес. Но там, дето разликата на смесените типове е тъй голяма, че не може да се хвърли мост между тях – явяват се бастарди. Не всички смешения се органически сплавят. При някой – в едни от потомците се продължава едната раса, в други другата, и то с намалена ценност. При повечето плодът изглежда като нещо сглобено от най-различни, взаимоизключващи се части. А връзка на бастард с бастард води към пълно унищожение на расовото.
В произволното кръстосване, малоценната кръв винаги побеждава – както впрочем и в живота вулгарното изтиква благородното. Строежът на клетките при едно същество от висша раса е много по-сложен и преизпълнен с тънкости. Затова тия клетки са по-чувствителни, отколкото при същества от низша порода: при най-малкото докосване те се изменят и дори разрушават. Известно е, че в животинското царство една ценна самка ако е била оплодена само веднъж от малоценен самец, губи част от стойността си за разплод. Чувствителността у човека е още по-голяма и фатална за расата. Основавайки се на Дарвина, Чембeрлейн твърди: „Кръстосването (разбира произволното) заличава ценните особености и на двете родителски раси; получава се същински бастард. При това трябва да се вземе под внимание, че по-малко благородната и полово по-силна раса винаги надделява“.
Колко трудно е да се открият законите на правилното кръстосване, при което се получават не само физическа красота и една относителна интелигентност, но и големи морални качества, ни показват наблюденията над конските и кучешките раси. Чудесният чистокръвен английски кон е получен чрез кръстосване на арабски ат с обикновена (разбира се избрана) английска кобила. Това смесване, за да се поддържа расата, трябва от време на време да се повтаря в разни вариации. Същото важи и за нюфундландското куче – едно от най-благородните животни, каквито природата познава: то първоначално е кръстоска на ескимоско куче с френско ловджийско – и после, заделено в страната, е усъвършенствувано до чиста раса, а по-късно методично е въздигнатo в Европа до най-голямото облагородяване. Обаче има случаи, дето кръстосването трябва да стане само веднъж и да не се допуща повече по никакъв начин. Така, английската хрътка е само веднъж кръстосана с булдог. Ако по-нататък се кръстосва, изгубват се ценните качества и на двете раси, получава се безхарактерен бастард. (Дарвин, „Животни и растения“).
Човекът в наше време посвещава повече грижи за облагородяване расите на животните, отколкото на своята собствена раса. Ако би било възможно един народ изцяло да се подложи на такива експерименти, той в няколко поколения би бил гордост на човечеството. Какъв хаос е в това отношение днес дори у народите от прехвалено чиста раса! Вие на всяка стъпка и там срещате многократни бастарди, които едва ли биха имали право да продължават човешкия род. Грамадната част на човечеството е товар на живота и на историята. И всичко това се дължи на едно безгранично невежество. Дължи се на онова „свето“ чувство, наречено любов, което само при извънредно редки случаи не е едно съвсем сляпо животинско полово влечение. Правилното продължение на човешкия род се затруднява и от това, че бракът в много среди се е превърнал в груба търговска сделка. Обърнете се към собствените си наблюдения: колко пъти в живота си сте виждали младоженци – или поне техните родители – да имат пред очи расови перспективи при сключване на брак, да са елементарно посветени в тия върховни въпроси, да знаят какво да правят – поне до толкова, колкото знае един обикновен скотовъдец? Нима не трябва да мислим за своя род и толкоз, колкото мислим за породата на свинете си?
*
* *
Историята на народите ни показва, че най-извънредните, най-индивидуалните дарования, изобщо най-скъпата племенна сила иде от кръстосване. Атина е чудесен пример, Рим – втори, Италия и Испания в средните векове – други два; в наше време – Англия и Прусия.
За образуването на нова раса най-поучителна е, може би, историята с Елада, или по-тясно на Атика, където условията са били най-благоприятни и блясъкът на постижението най-голямо. Тъкмо там смесването на родни племена се явява в най-щастлива постепенност и се кристализира в една раса с оная възторженост (Ьberschwengliches), без която Гьоте намира, че няма величие ни за нация, ни за личност. В Атика древното население на пелазгите е останало закрепено за земята си при всичките дълги размествания на околните племена, при всичките техни неспокойни скитания от север към юг, от изток към запад и обратно. То не е било никога гнетено или подгонвано от нахълтал в земята му чужд народ. От островите и околните брегове мирно са прииждали единични родствени преселници, които малко по малко са се смесвали и сливали с пелазгите. Когато дорийците се спущали към юг и когато настава изобщо едно дълго раздвижване на племената, само Атина е незасегната. Ала от всички посоки към тях прииждат малки групи бежанци: от Беоция, от Ахейя, от Аргос и пр. – все родствени, най-често отбор люде, царствени фигури. Те обогатяват расово необикновено много малката страна. След това настават векове спокойствие, при което така размесените племена се олягат, амалгамират се здраво, свързват се органически, не разкъсани ни веднъж от нашествие на чужди. Тъй се явява на света Атина, чиято духовна култура упражни безподобно влияние върху световното развитие.
Римляните, тоя съвсем единен и също необикновено надарен народ, е произлязъл по подобен начин: от кръстосването на родствени племена. Момзен ни показва това с голяма ясност. Той предполага първоначално две латински племена и едно сабинско. По-късно се смесиха и други, но след като римският национален характер бе здраво образуван и можеше пълно да асимилира всичко, що се влива в нацията.
Същото се извърши и с другите членове от семейството народи, които носят общото име индогермански или арийски.
Тацит казва: „Аз съм уверен, че различните колена на Германия, неопетнени от женитби с чужди народи, от времe са образували един особен, несмесен народ, приличащ само на себе си“.
В Тацитовото понятие „Германия“ се включват и предшествениците на същинските германци – келтите, и ония, които идват по-късно – славяните. Никой естественик няма да се поколебае да смята тия три раси, по техните белези, като вариации на един и същи род. Галите, които 389 г. пр. Христа превзеха Рим, съответствуват по описанията точно на изображението, което Тацит дава за германците: „Светли сини очи, червеникави коси, едри фигури“. От друга страна находките на черепи в гробовете от най-старото героическо време на славяните показват за удивление на целия учен свят, че славяните са били също така доликоцефали и също тъй едри мъже, като германите. Според езиците понятието германи е било прекомерно стеснено. То в същност е много по-обширно. Че келти, германи и славяни произхождат от един и също чисто разплоден човешки род; че когато тия народи изсъпват в историята, нямаме три, а една единна етническа душа – това днес трябва да се смята като една напълно положителна придобивка на антропологията и праисторията (Д-р Г. Бек, „Прачовекът“).
Заедно с келтите, водени от келти, германите в Тацитов смисъл изстъпват за първи път в световната история при похода на кимбери и тевтони 114 г. пр. Христа. Славяните, които явяват по-късно се в историята, са били точно от същата раса едри хора (Вирхов), а са в по-голямата си част и днес такива. Според картата на Вирхов, за изследванията му в училищата, явствува, че цяла Познания (Позен), както и Силезия източно от Елба, дават същия малък процент тъмни хора, 10-15%, както и западно от тия покрайнини. Най-голям процент брюнети се намират, напротив, там, дето не е стъпвал никога славянин: в Швейцария и в Елзас. Друг сигурен признак за определяне родството със славяните е черепът. Старите германи и славяни са типични дългоглави. Дългият череп и дългото лице са тъй сигурни признаци на тая раса, че човек трябва да се пита: може ли да се брои към нея онзи, които ги няма? Сините очи и русите коси могат да липсват: между най-старата германска и особено английска аристокрация се срещат типични германи с тъмни очи и коси; такива германи, благородни фигури на викинги, се намират и по островите на северна Норвегия, над 70 градус; но главата и лицето са винаги дълги. В старите германски гробници почти половината от черепите имат индекс най-много 75; същински облограви (индекс 80 и повече) току-речи няма. В старославянските гробници отношенията са още по-благоприятни: екстремни доликоцефали (под 75). А дълъг череп – това значи идеализъм, вечно пулсираща възвишена мисъл, устремена извън кръга на животинското блаженство.
При тези белези – най-положителните, каквито могат да бъдат – става лишен въпросът: до къде стигат расовите роднини на германците (в тесен смисъл), де срещаме Ария (т.е. онези, които принадлежат към приятелите), де почва чуждият, когато ние, според думите на Гьоте, „не бива да търпим“?
Сега отново към главния въпрос.
Цялата необятна култура на средновековна и на нова Европа е била възможна само благодарение на това, че смешението на тия три гранки на една и съща раса е крайно благоприятно. Всички велики италианци на възраждането произхождат от ломбардската, готската и франкска кръв, която напоява италианския север, и от германско-елинска на италианския юг. В Испания жизненият елемент образуват вестготите. Чудесното смешение на сродни раси във Франция и Англия е очевидно. В днешна Германия, според Д’Арбоа дьо Жюбенвил, професор в Колеж дьо Франс, има повече галска кръв, отколкото дори във Франция. В Берлинското население и до ден-днешен действува освежително кръвта на френските хугеноти преселници. Те обогатяват живота и, смесени с прусаците (славяногермани), дават характеристични мъже с редки дарби. Но най-големият блясък на сила иде от сместа на германска и славянска кръв. Ренан, като показва, колко много славяни са претопени в германци, поставя въпроса: право ли е изобщо, да се смята днешна Германия населена от „германи”? Трайчке обръща внимание на това, че „държавнообразуващата мощ на Германия“ Никъде не се проявява между несмесеното немско население. Той казва: „Същинските носители на култура и ония, които в Германия прокарват нови пътища, бяха в средните векове южните немци (Швабия), смесени с келти; в новата история – славяногерманските северни немци“.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. ПАРАЛЕНА РЕАЛНОСТ
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
