Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.06.2014 17:30 - ПСИМАНИПУЛАЦИИ/ Здравните безумия в историята
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 574 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 05.06.2014 17:31


Оimage                                                                              Ето някои от най-тежките медицински заблуди на човечеството, които говорят, в равна степен, за човешката природа и за трудния път, по който напредва науката.




Наркотици
Една от съществените разлики между нашето време и викторианската епоха се крие в отношението към наркотиците като хероина, морфина, кокаина и канабиса. През 19. век съвременните наркотици са били продавани във всяка аптека като „вълшебно” универсално средство срещу всякакви болежки и недъзи – от детско непослушание до „женска хистерия” и от кашлица до хронична болка. Най-чудовищна от днешна гледна точка изглежда безпрецедентната мания по успокояващите средства за малки деца. В една статия на „Ню Йорк Таймс“ от 1910 г. се изреждат най-често използваните съставки на „детските успокояващи сиропи”. Те включват хлороформ, кодеин, хероин, опиум на прах, канабис и различни форми на морфин - всичките в конски дози и често в комбинация. Иначе казано, в онази епоха загрижените родители са „лекували” коликите, растежа на първите зъби, както и нормалните детски кошмари, безпокойства и хиперактивност с дози твърд наркотик, които биха могли да укротят и побесняла горила.

През 1898 г. една от големите фармацевтични компании пуска на пазара ново, изключително ефикасно средство против кашлица. Веществото се нарича диацетилморфин, а търговското му име е Heroin. Най-интригуващото в цялата история е, че лекарството е било рекламирано като заместител на морфина, който не предизвиква наркотична зависимост. Това недоразумение обаче не изглежда толкова безпрецедентно, ако имаме предвид, че кокаинът е бил пуснат по аптеките през 1879 г. като средство за лечение на морфинова зависимост.

Лоботомия
В историята на човечеството е имало няколко десетилетия, през които механичното повреждане на човешкия мозък е било смятано за легитимен терапевтичен метод. Става дума за инвазивната процедура, известна като „лоботомия”. Разработена от португалския медик Антонио Егаш Муниш през 1935 г., лоботомията представлява хирургическо откъсване на т.нар. префронтален кортекс (най-предната част на мозъка) от останалата част на мозъка. Муниш открил, че процедурата укротява някои психотични пациенти като своеобразно „даване на късо”.

Един от неговите ученици Муниш, американският лекар Уолтър Фрийман започва мащабна кампания за популяризирането на лоботомията. Фрийман е недоволен от сложните хирургически процедури, предписани от Муниш, и изобретява опростена техника, станала печално известна като „лоботомия с шило за лед”. Целеустременият доктор забивал шило над окото на пациента, почуквал с чукче, за да достигне мозъка, след това раздвижвал инструмента, изваждал го и повтарял процедурата над другото око. Процедурата се разпространила светкавично, защото била проста, а и защото по това време нямало много други възможности за третиране на пациенти със сериозни душевни заболявания. В пика на безумието през 40-те години процедурата е била прилагана дори на абсолютно здрави „трудни” тийнейджъри.

Всичко това щеше да е разбираемо, ако лоботомията беше ефективна терапия. Истината е, че процедурата успокоява някои от пациентите с тежки психози, като нанася постоянни и необратими мозъчни увреждания. Ето как медикът и специалист по лоботомия П. Макдоналд Тоу описва обичайното състояние на пациентите след лоботомия в една своя публикация от 1955 г.: „Лишени от своята автономия, инициатива и самоконтрол, те се справят значително по-добре в структурирана ситуация”. Иначе казано, целта на лоботомията е не да лекува, а да създаде кротки и безобидни пациенти за психиатричните институции. Според някои данни през 40-те и 50-те години на 20. век на лоботомия са били подложени не по-малко от 100 хил. души, половината от тях в САЩ. Лоботомията е низвергната като медицинска практика през 50-те години на миналия век.

Кръвопускане
Ако изключим наркотиците, кръвопускането като средство за лечение е най-древното и най-продължително практикувано медицинско безумие на човечеството. То е било практикувано още от великите древни цивилизации на древна Гърция, Египет и Месопотамия и е било особено популярно през 19. век, като средство срещу почти всяка болежка или неразположение – от акне до всяко възможно смъртоносно заболяване. В повечето случаи кръвопускането е било прилагано в съгласие с изпитания древен принцип „по-добре да направим нещо, отколкото да признаем, че нямаме никаква идея какво да направим”. Неговите корени са в очарователното от съвременна гледна точка праисторическо допускане, че менструацията е процес, който пречиства жените от „лоши течности”.

Основният принцип на кръвопускането е бил, че колкото по-тежко е заболяването, толкова повече кръв трябва да бъде пусната. При това се е смятало, че е добра практика източването на кръв да продължи, докато пациентът припадне. Още по-интригуващо от съвременна гледна точка е, че кръвопускането е било прилагано дори в случаи, при които нещастният пациент и без това е кървял обилно – от обикновено кървене на носа до всякакви хирургически интервенции, включващи цезарово сечение и ампутации.

Днес знаем, че кръвопускането, с изключение на някои редки случаи, има медицински смисъл само когато става дума за кръводаряване. Нещо повече, при повечето заболявания кръвопускането е безусловно вредно, защото отслабва пациента и намалява съпротивителните му сили срещу инфекции.

Трепанация
Трепанацията, или пробиването на дупка в човешки череп, вероятно е най-древната хирургическа практика. Най-старите открити черепи с целенасочено пробити в тях отвори датират от времето на неолита (8 хил. г. пр.н.е.). Първоначално тази процедура е била извършвана със спиритични мотиви като гоненето на зли духове. По-късно обаче трепанацията е използвана за спешна хирургия на главата след черепни травми, предизвиквани от класически древни оръжия като сопи и боздугани.

Друга утвърдена хилядолетна практика е била използването на трепанация за лечението на всякакви болежки, свързвани, правилно или не, с главата, включително епилептични пристъпи, мигрени или психични заболявания. През Средновековието се е смятало, че психичните заболявания са предизвиквани от „камък на лудостта”, намиращ се в мозъка. Разбира се, този камък е трябвало да бъде отстранен. За целта т.нар. бръснари-хирурзи са извършвали трепанация в „полеви” условия и са изваждали от главата на пациента нещо, което са обявявали за „камъка на лудостта”.

Факт е, че трепанацията намалява вътречерепното налягане. Като цяло обаче според съвременната медицина пробиването на черепа за лечение на мигрена е, да речем, малко прекалено. Съвременните хирурзи извършват подобна процедура, наречена краниотомия, например за отстраняване на хематоми или тумори. За разлика от своите древни колеги обаче, днешните медици използват анестезия и като цяло не оставят пациентите си да живеят с отворени дупки в главата.

Радиация
Хората винаги са имали слабост към новите технологии. Ако добавим към това дълбоко вкорененото атавистично влечение към неща, които светят в тъмното, можем донякъде да си обясним манията, започнала с откриването на радиацията в края на 19. век.
Хората били очаровани от радиацията и са започнали да й приписват чудодейни свойства – например, че лекува абсолютно всякакво човешко заболяване и като цяло прави хората по-здрави и по-добри. Нещата са започнали по един почти невинен, детски начин – под формата на масовата мания по часовници със светещи в тъмното циферблати в началото на 20. век. Трябвало да изминат десетилетия, преди някой да обърне внимание на факта, че жените, нанасящи радиевата боя върху часовниците, умирали преждевременно, при това по начини, които са твърде ужасяващи за описване.

Всъщност манията по радиоактивните вещества (най-вече торий и радий) през първата половина на 20. век е била толкова мащабна, че днес е трудно да преценим коя форма за въвеждането им в човешкото тяло не е била използвана мащабно и в продължение на десетилетия. Сред тях са таблетките, праховете и радиоактивните тонизиращи напитки, както и ректалните свещички с радий, предписвани срещу полова немощ.

Американският индустриалец Ебен Байерс бил толкова яростен почитател на популярния радиев тоник Radithor, че според някои оценки е изпил общо около 1400 бутилки от него преди смъртта си през 1932 г. Заглавието на в. „Уолстрийт Джърнъл“ по този повод е колкото зловещо, толкова и красноречиво: „Радиевата вода работеше чудесно, докато не му падна челюстта”.

Много популярно е било и обогатяването на питейната вода и на водата за къпане с радиация. За целта са били използвани специални керамични съдове, както и „еманатори”, отделящи радиоактивни изотопи във водата. На сериозен потребителски интерес се е радвала и радиоактивната козметика, включително червила и пудри. Най-знаменитият продукт от този вид е бил популярният във Франция през 30-те години крем за лице Tho-Radia. Самото му име загатва за съдържанието едновременно на торий и радий. Разкрасяващият крем бил само един от серията козметични продукти, продавани с това име. На този фон едва ли трябва да се учудваме, че в онези времена хлябът, чаят и шоколадът с радиоактивни вещества са били смятани за изключително здравословни.




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8685563
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031