Постинг
21.06.2014 23:04 -
Тайните ватикански хроники 1ч.
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 1083 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 21.06.2014 23:15
Прочетен: 1083 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 21.06.2014 23:15
Изгорени ли са наистина книгите на Александрийската библиотека? Къде са укрити нацистките съкровища?...
Замисляли ли сте се коя е онази институция– за разлика от ЦРУ, КГБ и МИ-6, видима, явна, на показ и вероятно по-мощна от всичките подобни
служби, взети заедно… Която управлява без да отговаря на неудобните въпроси за управлението и
съществуването си. Ние славяните в източния край на континента, може и да не се чувстваме
зависими от мощта й. Но какво знаем и не знаем за Ватикана?
Да загърбим Средновековието, Инквизицята, Конкистата, кладите…, да останем дори само в рамките
на днешното време в днешния свят.
(ydara.com: публикуваме тази интересна статията с известни съмнения относно някой твърдения и
констатации (като например назоваването на тракийските богове Орфей и Дионис като гръцки), но в
интерес на познанието на различните гледни точки е добре да се прочете и дискутира)
Дворци, богатства, произведения на изкуството, подозираме ли измеренията на владенията на
Римокатолическата Църква? Ами тихата й реална власт? Политиката, влиянието й, външните й
отношения; банката, скритата цена на явната благотворителност, емисарите й по цял свят (или
разузнаването й?)… Ами натрупаните имоти, колекции, вещи – повечето “невидими”, не обявявани, не
показвани – глупаво би било да се вярва, че са плод само на даренията на богатите католици.
Има ли тайни във Ватикана? Например, дали заграбени от фашистите ценности и произведения на
изкуството в края на Втората световна война не са сменили притежателя си – и заради какво.
Писателите не се притесняват от такива въпроси. Авторите на бестселъри пишат за тайни общества,
за секти, за експерименти – те не се свенят да подлагат на съмнение богоугодните цели и дейност на
Светата Църква.
• Евангелията – свещените библейски табута
• Имал ли е съпруга Яхве-Първосъздателят
• Проклятие ли е Грехопадението
• Луцифер – Сатана или Утринна звезда
• Кой е истинският “Христос” – Исус или Йоан
• Следовници и самозванци – секти и ордени христови
• Изгорените на клада – повече от жертвите на Сталин
• Богохулните послания на Леонардо – геният-еретик
• „Българската следа” според Том Кланси
• Исторически, геополитически и още тайни и манипулацииКЪДЕ ИЗЧЕЗНА Александрийската библиотика. Кой взе тайните...
След толкова наблюдения, ровения в литературата, физиката, химията и писания за тамплиери,
свободни зидари, масони и т. н. стигнах до изводи, които ще Ви представя системазирано като
подточки, а после при интерес ще ги представя подробно и подкрепени с факти:
1. Изгоряла ли е Александрийската библиотека? Очевидно да, но явно предварително от там са
изнесени свитъците с историческите и длуги тайни, които тя е съдържала, и след това е изгорена!
Защо?! Но къде са те сега? Явно чрез много скитания и премеждия те са попаднали във Ватикана -
тази институция на подтискане на човешкото знание и развитие. / Спомнете си стотиците изгорени на
кладата, които са дръзнали да се обърнат против нейните догми /. Христос / Доколкото го е имало, /е
проповядвал едно - бог е в сърцето ти /, и никога не е говорил за създаването на църква, особено
такава, която да държи в подчинение и подтисничество обикновените хора спрямо определена клика
богати хора.
Такава е ролята на църквата и до ден днешен.
Вече има и специални манастири за "изперкали монаси". Това продължава и до днес, чрез промиване
на мозъците на хората още от деца. Пример - Полша. Не е възможно да съществува толкова огромна /
40 километра рафтове / и недостъпна за повечето изследователи библиотека да е създадена само
от кардинали и папи!
2. След като източните народи с техните алтернативни религии, а и православното славянство са
взели да натрупват знания и да придобиват сила, внезапно започва да се пренаписва тяхната
история и умишлено да се обезличават / така е и с България /, а раздробените западни народи
получават готови знания, и започват да се обединяват и "внезапно откриват Америка по арабски
карти", Леонардо Да Винчи, също внезапно започва да чертае апарати от бъдещето / по скоро да
пречертава известни вече неща от ватиканската библиотека/, като и до днес се подържа ореола
около него. Организират се кръстоносни походи / и до сега с неясна цел /, но в най лошия случай са
донасяли нещо ново от изток.
3. Ватиканът дава готови знания на хитлеристка Германия, като при това принуждава Хитлер уж да
подпише с кръв договор със Сатаната, при обещанието му, че ще смачка източното славянство. И
днес този документ се пази в музей! Борбата против евреите служи само за параван, като умишлено е
завишен броят на загиналите евреи. Знаем, че тогава в цяла Европа е имало по малко от един милион
евреи. Как са унищожени шест милиона и до днес не е ясно! Но митът за холокоста продължава да се
вихри и всеки дръзнал да го оспори се наказва! Ами защото и при тях има скрити тайни, известни на
малък кръг избрани хора и на Ватикана! Иначе, защо насилствено беше създадена на това място
еврейската държава при такива ужасни природни условия и с мощна финансова подкрепа,
поддържана, като Лас Вегас?!
І. ЧОВЕЧЕСТВО, СЪТВОРЕНО ЗА ГРЯХ
…програмирали сме наново действителността. Езикът е вирус, религията е операционна система, а
молитвите – никому ненужна информация. Едно кликване и си зачеркнат със случайно избрани
единици и нули.
Нийл Геймън, Американски богове /Бард, 2004/
С нарастваща активност в новия век библеисти, историци и търсачи на комерсиални сензации
получиха стимул да споделят с любопитните свои открития и предположения в областта на
теологията, най-общо казано. Свещеният Граал, Евангелията, действителната история отпреди 2000
години /и по-назад/, митовете и реалните образи на Мария Магдалина, Месията и последователите
му се размесиха с други действащи лица от легенди и хроники: царе, патриарси, папи, рицари и
няколко тайни общества. В съвременен аспект, потайното лице на Римокатолическата църква, взе да
придобива къде по-явни, къде още по-зловещи контури. За неизкушените от Канона се разтвориха
нови стаи в сградата на популярната наука, които се оказаха пълни с „нездраво” ровене дори в най-
свещените книги.
Ще се опитам да се въздържа от “богохулни” коментари, във всеки случай ми е ясно, че с тема като
тази се присъединявам поне към Лин Пикнет и част от колегите й в “заявката” за отлъчване от
Църквата. Два реални повода за това на популярната авторка са книгите й
“Мария Магдалина. Тайната богиня на християнството” /ориг. 2003, “Кръгозор”, 2006/ и
“Луцифер. Забранената пътека към познанието” /ориг. 2005, “Кръгозор”, 2006/.
МАНИПУЛАЦИИ: СЪТВОРЕНИЕТО И СЕМЕЙСТВО ЯХВЕ
Колкото и странно и светотатствено да се струва на вярващите, дори Библията не твърди, че Бог,
Небесният Отец е създал света – или поне не е бил сам и без помощ. Хилядолетия след създаването
на “Генезис” юдейските и християнските свещеници се опитват да скрият, че еврейската дума,
преведена като Бог в единствено число, всъщност е в множествено – “elohim” също както
“херувими” означава повече от един херувим. Така “елохим” /нататък вероятно умишлено
съкращаван до “Ел”, т.е. Бог/ съчетава понятията за мъжко и женско начало, за богове и богини.
Познатият ни Яхве не е бил сам в началото на началата, защото дори тази алфа и омега на мъжкото
превъзходство е имал съпруга. И не само това. В някои версии тя родила Луцифер, в други пък той
бил нейн любовник.
Въобще, съпругите явно били проблем на Бога: според еврейските легенди първата съпруга на Адам
не била известната Ева, а родената като ханаанска “божествена жена” /”balaat”/ Лилит. И това не бил
брак, сключен в рая, защото тя отказала да се подчинява на Яхве, понеже знаела неговото тайно
неуловимо име.
Впоследствие, недоволната от “инфантилния” си /дори в леглото/ мъж, тя се отдала на “разюздан
секс” с демоните като отмъщение за низвергването й. /Л.Пикнет/. Лилит е изхвърлена от Библията, но
се появява отново през Средновековието като майка на Дявола.
През 1984 г. американският учен Уилям Г.Денвър пише: “Последните археологически открития
донесоха текстове, които за първи път ясно идентифицират Ашера като съпруга на Яхве, или поне
за такава са я признавали в някои кръгове на Древен Израел. Там Яхве е неразделна част от култа
към Ашера, а някои признават богинята направо за негова съпруга.”
Разкопки в Рас Шамра извадиха на бял свят плочки от 14 в.пр.н.е., на които се твърди, че “съпругата
на Ел”, “Продължителката на Божия род” или Ашера, не била по-различна от повечето богини-майки,
вкл. и от шумерската Астарта и финикийската Танит. Барбара Г.Уокър /в “Женска енциклопедия на
митовете и тайните”, Ню Йорк, 1983/ отбелязва още: “За известно време Ашера приела семитския бог
като свой съпруг. Тя била Небесната крава, а той – Бикът.
След светия им брак тя родила Небесните близнаци – Шахер и Щалем, Утринната звезда и
Вечерницата”. Утринната звезда е самият Луцифер, следователно той буквално е син на Бога. Важно
е да се допълни и, че след като израилтянските племена пристигнали в Ханаан, тя властвала заедно
с Яхве като върховно божество близо 600 години, наравно с други по-низши езически богове. Олтар
на Ашера имало дори в Соломоновия храм, преди патриархалните почитатели на Яхве да я запратят
окончателно в лоното на езичеството.
ВЗЕТИЯТ НА ЗАЕМ ХРИСТОС
Разбира се, че езичниците са стопроцентови еретици, след като техните богове се били осмелили да
“имитират” живота и смъртта на Христос. Египетският Озирис, персийският Тамуз и римският Митра,
както и още няколко умиращи и възкръсващи богове /като гръцките Орфей и Дионис/, били родени
по време на зимното слънцестоене, около 25 декември, в скромни места като пещери.
Появата им била ознаменувана с изгряването на нови звезди, с идването на пастири и влъхви. Всички
те умрели в петък през пролетта, за да възкръснат като по чудо след няколко дни. Дори днес някои
християни обясняват тези смущаващи съвпадения с дяволска пародия от страна на създателите на
езическите митове, а би трябвало дори за сляпо вярващите това обяснение да звучи странно, защото
всичките тези истории предхождат живота на Исус със стотици, дори хиляди години. Понякога се
твърди, че в най-добрия случай те са измислени като репетиция и са бледи копия на истинската
легенда.
Настина ли: умиращият и възкръсващ бог Тумуз /съпруга – Ищар/ стигнал до Йерусалим през Шумер и
Вавилон и бил познат като “сина на кръвта” и “единственият заченат син”. Люлката му била
направена от шиник, подобно на Исусовата. Той бил жертвеният Агнец на Бога, небесният пастир,
Тъжният човек.
Появата на древния бог Озирис се известявала от ангелски хор и Тримата мъдреци, които приемали
формата на три звезди в Орион – още една връзка с Витлеемската звезда на Христос. Плътта му – по
време на ритуалите и разиграваните жречески мистерии – била изяждана под формата на хлебни
питки, а пшеницата се наричала “растението на истината”. /отново у Л.Пикнет/.
Но да не забравяме, че ревностните католици все още са окуражавани да “отдават страданията си на
Бога”, който странно защо не иска никой да му отдаде радостта и удоволствието си. Звучи доста
невероятно Исус да е имал намерение да основава църква за бъдещите поколения, след като
очевидно твърдо е вярвал в неизбежния край на света. Учениците му очаквали всеки миг той да даде
сигнал за този край. Основаването на Римокатолическата църква от св.Петър може да се разглежда
като пряк резултат от това, че Христос не се завърнал, както било обещано в апостолските времена.
Поне през първите два века след възникването на християнството, нямало стройни религиозни
правила, нямало дори единни свети писания, нямало Нов завет. Отношението към падението на Адам
и Ева и природата на Бога и Дявола се различавало доста в различните християнски групи в
Римската империя. Това объркване продължило, докато Константин не превърнал християнството,
вярата на някогашните роби, в държавна религия през 4 в.сл.н.е.
ПОМАЗВАНЕТО – БЕЗ МАГДАЛИНА НЯМАШЕ ДА ИМА МЕСИЯ
Жената с алабастровия съд със скъп нард е Магдалина, тя излива благовонията и ги отрива с косите
си. Това е ритуалът помазване и той е от огромно значение, защото титлата на Исус “Христос”
означава “помазаният”. А това е единственото помазване, споменато в Новия завет, извършено е от
жена и би трябвало да се почита като велико тайнство в християнството. Исус подчертава, когато се
обръща към учениците си, възроптали срещу дръзкия жест на “блудницата” – “тя посипа благовоние
по тялото ми, за да ме подготви за погребението”. А нали християните вярват, че това “погребение” е
различно от всички останали, защото Исус надмогва смъртта. Като го помазва, тя го прави “Христос” и
го белязва за неизбежната му смърт.
Истинското значение на ритуала е напълно неясно за останалите му ученици, а той непрекъснато се
опитва да им внуши важността му, като им казва почти троснато: “Истината ви казвам, каквото и да се
проповядва из целия свят, деянията й ще се разказват в нейна памет”. Е, само че Канонът /до днес/ и
тези му ученици, основали в негово име Църквата Му /още тогава/ - мълчат. И това не е единственият
пример, в който става ясно как дори първите християни са преправяли посланията на Христос, за да
съвпаднат с техните намерения.
Не само, че помазването не се чества, ами и Църквата не е казала на кой ден се е случило това.
Евангелските автори много добре са замаскирали и самоличността на човека, който е извършил това
тайнство. /“Мария Магдалина. Тайната богиня на християнството”, ориг. 2003/. Само евангелието на
Йоан дава да се разбере, че помазването се е състояло в къщата на Марта, Лазар и Мария и че точно
последната е извършила ритуала. Матей, Марко и Йоан поне го “оставят” в Бетания, Лука го “праща” в
Капернаум и то в началото на мисията на Исус, а не към края й. Ясно е, че помазването на краката на
Исус – с което се обозначава, че е жертвен цар – е създало много силни врагове на жената с
алабастровия съд.
ГРЕХОПАДЕНИЕТО, РАЯТ, АДАМ И ЕВА
Имаме митът за Сътворението на света в 6 дни от Бог, последвана от мита за Адам и Ева, чиято
същност е точно обратна на египетската със своето свенливо и пропито с вина отношение към
голотата и съсредоточаване върху сексуалния грах, женската порочност и божественото възмездие
на един гневен, тираничен и дребнав бог.
След хилядолетия на проповеди и неологични дебати, в които гадното поведение и невменяемостта
на Яхве са сведени до вредното ограничение на философията от далеч по-големи умове от неговия.
Историята, разказвана в първата книга на Стария завет, Генезиз, е успяла да предизвика повече зло
и неврози, отколкото Сатаната и Фройд тайно са мечтали.
Очевидно за да не си дава много труд, Бог икономично създал майката на света от едно Адамово
ребро, макар тази част от историята да е интерпретация на мита за шумерска богиня, която по по-
обясними причини, създавала бебето от ребрата на майките им в ролята й на “Богиня на реброто и
Богиня на живота”.
Някои от ранните първосвещеници и класическите автори локализирали Едемските градини в
Етиопия, Монголия и дори в Индия. Много археолози и теолози от дълго време смятат, че Едем се е
намирал в Шумер, древната земя, лежаща на ок.200 км отвъд северния край на Персийския залив.
През 80-те години на миналия век обаче, д-р Джурис Заринс заявява, че истинският Рай останал под
вода, след като нивото в Залива се вдигнало силно след описаните в “Генезиз” времена.
Впрочем, не ни се съобщава дали адът е съществувал преди “небесния преврат” на бъдещите
“паднали ангели”, но сме сигурни, че е съществувал след него, когато Луцифер загубил ангелския си
статут.
В описанието на “събитията” пророк Исая го нарича така: “Как пропадна ти от небесата, Утринна
звезда, син на зората! Как бе изхвърлен на земята и какво причини това на човечеството!” Вече
трябва да сте провокирани от обръщението към онзи, за когото се смята, че е самият Дявол! /Лин
Пикнет/.
Историята на внезапното прогонване на човека от Рая – и като литературна метафора, и като
буквален факт – е така отчетливо запечатана в колективното несъзнавано, че не може да бъде
пренебрегната. Тя е предопределила отношението на юдео-християните към мъжете, жените,
първородния грях /а оттам и към децата/, към Създателя и неговата опозиция Луцифер-Сатаната-
Дявола.
Този мощен мит е проникнал част от възприятията ни и е наложил убеждението, че животът е
проклятие, смъртта е краят, който връща тялото обратно в съставляващата го тлен и всичко
свършва. Че на жените е вродена интимна близост със злото, че мъжете имат картбланш да правят
каквото си искат не само с всички животни на земята, но и с жените, и че от Бог преди всичко трябва
да се боим.
НЕИЗГОРЕНИ БОГОХУЛСТВА
Много ранни християни /а и по-съвременни мислители/ са се мъчили върху обезпокоителния въпрос
дали един справедлив бог би оставил дори Сатаната да се мъчи в ада цяла вечност. Постепенно
започнали да приемат, че средностатистическият грешник ще бъде прикован в ада завинаги. Днес
Ватиканът твърди, че и най-непоправимият грешник може да получи прошка от Църквата, ако се
разкае искрено.
Един Джордано Бруно не го е направил. Оправданието с тъмните времена преди Просвещението не
струват пукната пара, ако на другото блюдо на везната сложим несекващия стремеж на Църквата
познанието да остава по-тясно достъпно и по възможност главно за оторизирани каноници и
преписвачи, които да го тълкуват по “правилния начин” /днес темата за абортите, хомосексуализма,
дори за жените-епископи са не по-малко щекотливи, от потуления скандал с далаверите на
Ватиканската банка, например/. Истинско чудо е, че хора и книги са пропуснати от кладите, стъквани
от старата и по-нова Инквизиция.
Жан Маркал в “Монсегур и тайната на катарите” /1986/ саркастично коментира: “Вечният Бог е зъл по
природа и ужасно ревнив…, държи се като богат капиталист, който няма намерение да споделя
вечността си с никой друг. Защото какво ще му е удоволствието от нея, ако е за всеки.”
Джон Милтън – доста преди него, в “Изгубеният Рай” отбелязва:
“Всемогъщият ни остави духа и силата, за да страдаме силно и да трае дълго болката ни и така да
задоволим отмъстителния му нрав.”
Както пише големият френски окултист и мъдрец на 19 в. Ерифас Леви: “Няма нищо по-абсурдно и
безбожно от това да свързваме името на Луцифер с Дявола, да го превръщаме във въплъщение на
злото. Интелектуалецът Луцифер е духът на ума и любовта; той е Светият дух, а физическото
същество Луцифер е велик носител на универсален магнетизъм”.
Обобщавайки труда на мнозина изследователи, Лин Пикнет подхвърля, че образа може да е взет от
финикийския или ханаанския мит за Хелел, синът на бог Шахер, който възжелал трона на
Всевишния, но бил изхвърлен в бездната. Луцифер е асоцииран и с асиро-вавилонския бог на
светкавиците Зу, птицата на бурята, понякога наричан “огнена летяща змия”. Той е прокълнат,
защото ламтял за плочките на съдбата, дадени му от майка му, богинята Тиамат. Има аргументи, че
този преход се отнася за гордия крал Небукаднезър, който драматично изгубил божественото
благоволение.
ІІ. ВАТИКАНЪТ, „МИНИСТЕРСТВАТА” МУ И ПИАРЪТ НА БОГ
“Християнството било по-скоро епидемия, отколкото религия. То се опирало на страха, истерията и
невежеството”.
Колин Уилсън, “Окултното” /1973/
Версията на Дан Браун за “шифъра на Леонардо” разбуди духове и предизвика крайни мнения и
коментари. Но отключи – а това е безсъмнено – една вълна за изваждане на бял свят на трудове,
изследвания, хипотези и още белетристични творби /някои от които, написани преди бестселъра му,
но някак игнорирани в повечето части на света/.
Без никаква плахост се поставиха въпроси дали Църквата не е погубила повече хора, отколкото
покръстила; и дали пък многократно преписваните събития в Библията и Новия Завет не са
целенасочено цензурирани и доизмислени в името не на укрепване на вярата и християнските
добродетели – а на налагането на една чудовищна световна власт.
По-могъща от партиите, правителствата и военните им министерства. Защото борави не с
гласоподаватели, а с човешки души. И – може би – за времето на съществуването си, от Петър
допреди няколко десетки години /а дали не и сега?/, е умъртвила в името на Доктрината и от името
Божие повече човешки същества, отколкото последната Световна война.
Какво всъщност представлява Ватиканът, как е устроен и управляван, как е възникнал и какви
пътища е следвало развитието му през столетията? Какво се крие зад стените му и кой е дърпал в
хода на годините конците на значителното политическо могъщество, подчинявало крале и
императори? Докъде се простира истината и откъде започва легендата в разказите за огромните му
имоти и богатства? Една от книгите, даваща отговорите е “Ватиканът – история и тайни” на Клаудио
Рендина. Но това е исторически труд.
При майсторите на трилъри също не липсва автентичност: Като във всяка независима държава и във
Ватикана властваше бюрокрацията – в конкретния случай така наречената Курия, чиято основа
мисия бе да ръководи онова чудовищно голямо нещо, все още известно като Свещената римска
империя. Освен Държавния секретариат, който се занимава с дипломатическата дейност на
Църквата, Курията се състои от още 9 свещени конгрегации. Всяка от тях има функцията на
министерство, отговорно за един или друг аспект от делата на Църквата.
Най-могъщият от тези отдели е Светата конгрегация за доктрината на вярата, известна до 1965 г.
като Конгрегация за Светата инквизиция на еретическата грешка. На повече от 450 години,
инквизицията оставаше жизнено важна част от ежедневната дейност на Църквата, не че някой
продължаваше да я нарича така. Според учебните програми на католическите училища по целия свят
Конгрегацията за защита на вярата продължава да разследва случаите на ерес, да издава присъди
за измяна, да налага дисциплинарни наказания на свещенослужители и да отлъчва грешници.
В изключителни случаи част от Конгрегацията може да изпълни ритуала на екзорсизма, да влезе в
схватка със Сатаната или да предприеме нужните действия при атака срещу вярата. /Това описание
е на Джон Кейс, който в “Сянката на Бога” – ориг.изд.1997 г. – праща своя Джо Ласитър, бизнесмен,
охранител и бивш спец-войник по следите на един смахнат доктор. Последният се опитва от ДНК от
запазени свети мощи да възкреси Бога или пък Дявола; не става ясно, но Светата Църква смята, че
става въпрос за Антихриста и избива бая народ за да предотврати това събитие. “Използвайки ДНК-
материал, взет от обещаващи мощи, аз създадох непорочно зачатие за 18 мои пациентки” – съобщава
д-р Барези. На кино отгледаха динозаври от замръзнала в труп ДНК, в действителността се роди
овцата Доли, какво ли може би вече е постигнато… /.
ПРИМЕР ЗА БИЗНЕС-ИНТЕРЕСИТЕ
на Църквата и разпрострените й и отвъд Океана пипала откриваме у Томас Гифорд. Той написва
“Братството” – ориг.изд.2004 г., - където пък съвсем реално един папа умира за да го наследи друг,
но междувременно тайният орден на асасините избива живите свидетели на тесните връзки между
Светия престол и нацистка Германия в годините на Втората световна война, напълнили тайните
Ватикански колекции с ограбени шедьоври на изкуството.
Ето:
През 1948 г. кардинал Франсис Спелман, архиепископ на Ню Йорк, който бе свикнал да ги гледа от
другата страна на “Медисън авеню” срещу резиденцията му до “Сейнт Патрик”, решил да си ги върне.
За кратко време Църквата заела прекрасните сгради и настанила там многобройните си служби.
Златната стая на “Медисън” 451 станала съвещателна зала за съветниците на Диоцезата.
В приемната с изглед към “Медисън” се събирал Градският трибунал на Архиепископията. Но
връзката на Светата църква с кварталчето на изток от катедралата “Сейнт Патрик” датира от края
на 19 век, когато тук била построена скромната черква “Сейнт Джон”. Сетне Църквата продала
земята и тук бил построен известният комплекс “Вилард”, чиито сгради напомняха на много познавачи
за строгите флорентински дворци на Медичите.
ИНКВИЗИЦИЯТА – “СТРАШНИЯТ СЪД” ВСЕКИ ДЕН
Лин Пикнет допълва цитираната мисъл на Колин Уилсън: Дефиницията е в тясна зависимост от
конкретното проявление на християнството, което авторът има предвид. Спокойствието, търсещият
дух и интелектуалния потенциал на странстващите катарски проповедници по онова време нямали
нищо общо с декадентския начин на живот на висшето католическо духовенство и с поразителното
невежество на енорийските свещеници.
Тогава на сцената излиза Доминик де Гузман, който отприщил истински апокалипсис срещу поне 100
хиляди нещастници, причинил страдания на милиони. Под знамето на новия му Орден на
доминиканците той създал Светата Администрация, известна просто като Инквизицията – име, което
би трябвало и до днес да предизвиква у почтените хора същите тръпки на ужас, каквито предизвиква
думата “Гестапо”. Те доста си приличат, с тази разлика, че Гестапо олицетворява за много кратък
период злото в сравнение с дългата власт на Инквизицията. Тя всъщност, действа и днес, но с по-
невзрачното име Конгрегация на доктрината на вярата.
Доминик бил канонизиран през 1234 г. Майкъл Бейджънт и Ричард Лий отбелязват в “Инквизицията”
/1999/: “Ръцете на малко светци са така изцапани с кръв…” Кладата била отговорът на Бог на
молитвите на инквизиторите. Църквата виждала “предимствата” й: сравнително безкръвна е, има
уникалната способност да предизвиква ужас, смъртта е особено мъчителна и накрая – тя пречиства.
Макар да стигат до непростими крайности, ужасите на нацистите и касапницата, в която Сталин
избива 20 милиона, представляват само част от падението, до което може да стигне жестокостта на
човек срещу човека – пише Пикнет в своя “Луцифер”. – Опустошенията на инквизицията са
липсващото звено в историята на садизма – това на жестокостта на мъжете срещу жените.
Не би трябвало да ни очудва, че свещениците от Църквата на св.Петър неуморно се борели срещу
жените. Все пак Мария Магдалина се оплаква на Исус, че “той мрази мен и всички жени” /в две от
апокрифните Евангелия/, но яростта и безумството на тази омраза все още имат властта да
разтърсват душите. Извинението от “тъмните векове”, разбира се, било вещерството. Тогава
Църквата постулирала, че не само вещиците, но и всички жени били изконно заразени с нечестивост.
Твърдели – като някогашните равини – че Ева получила менструация чак след като развратничила
със змията и, че Кайн бил резултат от тази връзка.
Днес ортодоксалните евреи отказват да се здрависват с жена, ако е в цикъл, а селяни от съвременна
Европа вярват, че в “такова положение” тя може да вкисне млякото или виното и да затъпи ножовете.
Пикнет дълбоко се съмнява, че в изгарянето на вещици, според нарочно изчисление, били умъртвени
не повече от 100 хиляди жени от всякаква възраст.
Ужасиите са прилежно съхранени в “доклади” на римокатолическите “ескадрони на смъртта”.
Книжнина изобщо не липсва. Наръчникът на инквизиторите, “Средствата срещу вещиците”, е
написан от кошмарния тандем Хенрик Крамер /1430-1505/ и Якоб Спренгер /1436-1496/ и преведен на
английски от друг виден праведник от първата третина на 20 в. Монтагю Самърс. Изобретателността
и садизмът на мъченията, както и фактът, че повечето обвинени били жени, показват скрития
смисъл на Инквизицията, така както го разбирали истинските сатанисти Крамер и Спренгер. Техният
“наръчник” срещу вещиците е категоричен, че вещерството е престъпление, характерно за женския
пол.
АТЕНТАТЪТ СРЕЩУ ЙОАН ПАВЕЛ ВТОРИ
Въпреки, че покойният отец Войтила заяви и при гостуването си у нас, че не сме отговорни за
атентата срещу него, на някои писатели продължава да им се привижда българската следа. Един от
най-очернящите ни трилъри, преведен и у нас е на корифей в жанра – Том Кланси. “Вашингтон Поуст”
пише, че героят на “Червеният заек” – ориг.изд. 2002 г., - се превърнал в “най-нашумелия образ в
съвременната американска приключенска литература”.
Четивото е твърде подвеждащо и отделни моменти направо шокират: Кланси разследва операцията
на КГБ да премахне папата-поляк чрез българските тайни служби, които пък се “имат” с турските
“Сиви вълци”. В романа много от имената са действителни, политическата обстановка в страните от
бившия Соцлагер е обрисувана на моменти стряскащо правдиво. Но само толкова. Жалкото е, че
майстор като Кланси почти не оставя друга възможност у западния читател, освен да отсъди, че
българите наистина са участвали дейно в подготвения от КГБ атентат срещу Светия Отец.
Въпреки глупостите:
Шефът на разузнаването разполагаше с всякакъв вид сведения за интимните навици на лидерите по
света, а българският партиен бос си беше коцкар в истинския смисъл на думата. Разбира се, ако се
разчуеше, въпросните жени нямаше да видят бял ден, но прелюбодеянието си имаше цена. От друга
страна, българският ръководител беше як пияница и едва ли щеше да си спомни кога и на кого какво
е казал…
Очакват, че стрелецът ще е някой си Строков, Борис Строков, предполагаемият убиец на Георги
Марков. Опитен убиец. Много е вероятно да използват българи. Те са нещо като корпорация по
убийствата на Източна Европа, но така или иначе са комунисти, а това означава шахматисти, а не
играчи на терена. Да не забравяме, че към Държавна сигурност действа въпросният специален
отряд. Той е на пряко подчинение на Политбюро и доколкото знаем от нашите източници в района, не
оставят нищо черно на бяло.
Книгата на Том Кланси е най-бедната откъм Ватикански потайности. Вездесъщите американци,
намират изменник в Съветските тайни служби, който на цената на бъдещия живот на семейството му
в задокеанската Обетована земя, разкрива каквото знае за готвения атентат срещу Папата.
ІІІ. ОПРОСТЕНИЯТ ПАЛАЧ НА ГРЕХОВЕТЕ НИ
В живота такива неща не могат да се случат. Ако това ще ви успокои, ги възприемайте като
метафора. В края на краищата религиите по определение са метафори: Бог е блян, упование, жена,
присмехулник, баща, град, дом с много стаи, часовникар, оставил прекрасния си хронометър в
пустинята, някой, който ви обича и дори, противно на всяка логика, небесно същество, което се
вълнува само от едно – футболният ви отбор, войската, фирмата и бракът ви да пребъдат и да
процъфтяват, и да възтържествуват над всичко, което е срещу тях.
Нийл Геймън, Американски богове /Бард, 2004/
ПРАВЕДНИЦИ В ДОГОВОР СЪС САТАНАТА
Известната история за договора със Сатаната, получила огромно разпространение в Европа за
период от цяло хилядолетие е прототипът на историята за Фауст, която повлияла върху безумния
лов на вещици през Ренесанса. Някой си Теофил от Мала Азия бил свещеник, но сключил сделка с
Дявола за да си върне нечестно отнето епископско място. А по този начин идеята за договор с
Нечестивия станала и основа на демонизацията на мюсюлмани, юдеи и “обикновени” еретици.
“Атрибутите” на подобна връзка, яростно заклеймени от канон и църква, включвали дълъг списък
“дейности”, част от които попадат в сферите на съвременните езотерика, хиромантия, окултизъм.
И по тази линия в една “гилдия” трябва да поставим и спиритуалисти-“сатанисти”, и алхимици, и
екстрасенси, и медиуми, и учени и гении. Някои от тях са имали късмета да дочакат естествената си
кончина. Стотици хиляди обаче, не толкова известни, безименни или описани надлежно в “докладите
за разпитите” на Светата Инквизиция, не са имали този късмет.
Като т.нар. “Магдалинини перачки” в Ирландия, 175 от които почиват в гробището “Гласневън”,
Дъблин. Най-късната година върху надгробните плочи е 1993-та. 133 от тях фактически са
препогребани, а скандалът покрай техните злочести истории от наши дни бе яростно обсъждан. В
модерна държава – член на ЕС, където не само в манастира “Хай Парк” са действали зловещите
“Магдалинини перални”. Лин Пикнет в своята “Мария Магдалина” е намерила място за тях: “те и
внезапно още много и много в други сиви институции с високи стени, пръснати из цяла Ирландия.
В началото колебливо, както всички жертви на малтретиране, бивши магдалинки и членове на
техните семейства излязоха на светло, за да разкажат… Това бяха трудни за вярване описания на
живот зад решетки, на унижения и потисничество на човешкия дух.
Огромен скандал, но въпреки това все още има начетени и мислещи хора особено извън Ирландия,
които никога не са чували за него. Думата на свещеника в съучастничество с местните държавни
служители е била закон. Независимо колко силно си умолявала и твоето семейство се е застъпвало,
ако си била сметната за “паднала” или възприета като люшкаща се на ръба да погубиш душата си,
ставаш магдалинка. Някои момичета са били прибрани само защото не са били харесвани, или не са
успели да се приспособят. Голяма част от перачките пък – направо от сиропиталищата, също
управлявани от монахини, които не са били по-добри от трудови лагери, включително побоищата и
гладуването до смърт.”
Да не забравим: всяка форма на отговорно семейно планиране и досега е анатема за католическата
църква. Мери Ан Сорентино, журналистка, била изп.директор на “Планирано майчинство” в Нова
Англия от 1977 до 1987 г. В резултат на работата й за организацията, е отлъчена през 1985 г. и
сетне пише саркастични атаки срещу съвременната история на Църквата и особено за върховното й
незачитане на гражданските права на жените и децата. Върнете се няколко реда нагоре: годината е
1985, не по време на Ренесанса /а по времето на Йоан-Павел Втори, канонизирал най-много светци/.
НАБЕДЕНИТЕ: ЛУЦИФЕР, САТАНИСТИ И АКУШЕРКИ
Прототип на историята за падението на Луцифер можем да намерим в персийския мит за Ариман,
Великата змия или Повелителя на мрака, който предизвикал съперника си, слънчевия бог Ахура
Мазда, божествения баща. В първата от апокрифните книги на Енох /реален източник/ се описва
падането на ангелите като звезди. Там те са изредени по имена – 18 без някой от тях да е посочен
конкретно като Луцифер или кандидат за мантията на Сатаната.
Цели три века Европа, а след това и части от Северна Америка, са били обхванати от лудостта да
провъзгласяват за вещици най-невинните сред всички същества, в резултат на което са унищожили
цели общности. Стените на селските къщи се покривали с вонящи човешки мазнини от
непрекъснатите изгаряния на кладите, на които поставяли дори деца. Дори веднъж жена родила,
докато агонизирала сред пламъците. Някак успяла да избута бебето надалеч, но тълпата го върнала
обратно, тъй като било отроче на Сатаната.
Вярата в Дявола и неговите последователи е донесла повече мъки, злини и ужас на света, отколкото
истинският сатанизъм. Много лесно изпращали на кладата дори само за съмнение в съществуването
на вещерството. Такава е цената на фундаментализма. И не трябва да го забравяме. /цитирам
Л.Пикнет от книгата за Луцифер/.
Един от източниците на споменатия Хенрик Крамер бил Йоханес Нидер – тай свързал директно
сатанизма с вродената греховност на жените. Отношението към тях личи в “Правилата на брака” на
монаха Черубино от 15 в.: “Гълчете я строго, сплашвайте я и я дръжте в подчинение. И ако това не
върши работа…, вземете пръчка и я набийте здраво, защото е по-добре да накажеш тялото и да
поправиш душата…” Друг църковен “класик”, Тома Аквински, пише, че “съпругата седи по-долу от
роба, защото робът може да бъде освободен, а жената е поставена в подчинение по природен
закон”.
Няма да повярвате, но в числото на “слугините на Дявола” били включени и акушерките, защото /в
Крамер и Спренгър/ “никой не нанася по-коварна щета на католицизма от тях”. Професията им била
високо почитана в Древния свят – Египет, Рим – но в християнството тя е демонизирана. Например
през 1591 г. шотландска благородничка били изгорена на клада, заедно с акушерката – защото
потърсила помощта й. Когато през 19 в. Симпсън въвел етера и хлороформа при раждане, в
християнския свят се надигнал масов вой, тъй като е “греховно отрицание на волята Божия”, а
“хлороформът е средство на Сатаната и очевидно облекчава жените”.
Последната арестувана жена по законодателството от 1735 г. за преследване на вещици във
Великобритания е Хелън Дънкън. Тя е задържана през 1944 г. Монтагю Самърс безспорно не е сам
в мнението си, че “замаскирайте както ви е угодно спиритуализма и неговите сродни суеверия, но те
не са нова религия, а доброто старо вещерство”. Случаят с Дънкън е допълнително заплетен,
заради доказателства, че в него е участвало британското разузнаване. От пощата на в.”Дейли Мейл”
може да се изрови пък, че “Ан Фрийман е последната осъдена на смърт вещица в Англия”. Датата на
екзекуцията е 20 март 1879 г. ydara.com/.
Замисляли ли сте се коя е онази институция– за разлика от ЦРУ, КГБ и МИ-6, видима, явна, на показ и вероятно по-мощна от всичките подобни
служби, взети заедно… Която управлява без да отговаря на неудобните въпроси за управлението и
съществуването си. Ние славяните в източния край на континента, може и да не се чувстваме
зависими от мощта й. Но какво знаем и не знаем за Ватикана?
Да загърбим Средновековието, Инквизицята, Конкистата, кладите…, да останем дори само в рамките
на днешното време в днешния свят.
(ydara.com: публикуваме тази интересна статията с известни съмнения относно някой твърдения и
констатации (като например назоваването на тракийските богове Орфей и Дионис като гръцки), но в
интерес на познанието на различните гледни точки е добре да се прочете и дискутира)
Дворци, богатства, произведения на изкуството, подозираме ли измеренията на владенията на
Римокатолическата Църква? Ами тихата й реална власт? Политиката, влиянието й, външните й
отношения; банката, скритата цена на явната благотворителност, емисарите й по цял свят (или
разузнаването й?)… Ами натрупаните имоти, колекции, вещи – повечето “невидими”, не обявявани, не
показвани – глупаво би било да се вярва, че са плод само на даренията на богатите католици.
Има ли тайни във Ватикана? Например, дали заграбени от фашистите ценности и произведения на
изкуството в края на Втората световна война не са сменили притежателя си – и заради какво.
Писателите не се притесняват от такива въпроси. Авторите на бестселъри пишат за тайни общества,
за секти, за експерименти – те не се свенят да подлагат на съмнение богоугодните цели и дейност на
Светата Църква.
• Евангелията – свещените библейски табута
• Имал ли е съпруга Яхве-Първосъздателят
• Проклятие ли е Грехопадението
• Луцифер – Сатана или Утринна звезда
• Кой е истинският “Христос” – Исус или Йоан
• Следовници и самозванци – секти и ордени христови
• Изгорените на клада – повече от жертвите на Сталин
• Богохулните послания на Леонардо – геният-еретик
• „Българската следа” според Том Кланси
• Исторически, геополитически и още тайни и манипулацииКЪДЕ ИЗЧЕЗНА Александрийската библиотика. Кой взе тайните...
След толкова наблюдения, ровения в литературата, физиката, химията и писания за тамплиери,
свободни зидари, масони и т. н. стигнах до изводи, които ще Ви представя системазирано като
подточки, а после при интерес ще ги представя подробно и подкрепени с факти:
1. Изгоряла ли е Александрийската библиотека? Очевидно да, но явно предварително от там са
изнесени свитъците с историческите и длуги тайни, които тя е съдържала, и след това е изгорена!
Защо?! Но къде са те сега? Явно чрез много скитания и премеждия те са попаднали във Ватикана -
тази институция на подтискане на човешкото знание и развитие. / Спомнете си стотиците изгорени на
кладата, които са дръзнали да се обърнат против нейните догми /. Христос / Доколкото го е имало, /е
проповядвал едно - бог е в сърцето ти /, и никога не е говорил за създаването на църква, особено
такава, която да държи в подчинение и подтисничество обикновените хора спрямо определена клика
богати хора.
Такава е ролята на църквата и до ден днешен.
Вече има и специални манастири за "изперкали монаси". Това продължава и до днес, чрез промиване
на мозъците на хората още от деца. Пример - Полша. Не е възможно да съществува толкова огромна /
40 километра рафтове / и недостъпна за повечето изследователи библиотека да е създадена само
от кардинали и папи!
2. След като източните народи с техните алтернативни религии, а и православното славянство са
взели да натрупват знания и да придобиват сила, внезапно започва да се пренаписва тяхната
история и умишлено да се обезличават / така е и с България /, а раздробените западни народи
получават готови знания, и започват да се обединяват и "внезапно откриват Америка по арабски
карти", Леонардо Да Винчи, също внезапно започва да чертае апарати от бъдещето / по скоро да
пречертава известни вече неща от ватиканската библиотека/, като и до днес се подържа ореола
около него. Организират се кръстоносни походи / и до сега с неясна цел /, но в най лошия случай са
донасяли нещо ново от изток.
3. Ватиканът дава готови знания на хитлеристка Германия, като при това принуждава Хитлер уж да
подпише с кръв договор със Сатаната, при обещанието му, че ще смачка източното славянство. И
днес този документ се пази в музей! Борбата против евреите служи само за параван, като умишлено е
завишен броят на загиналите евреи. Знаем, че тогава в цяла Европа е имало по малко от един милион
евреи. Как са унищожени шест милиона и до днес не е ясно! Но митът за холокоста продължава да се
вихри и всеки дръзнал да го оспори се наказва! Ами защото и при тях има скрити тайни, известни на
малък кръг избрани хора и на Ватикана! Иначе, защо насилствено беше създадена на това място
еврейската държава при такива ужасни природни условия и с мощна финансова подкрепа,
поддържана, като Лас Вегас?!
І. ЧОВЕЧЕСТВО, СЪТВОРЕНО ЗА ГРЯХ
…програмирали сме наново действителността. Езикът е вирус, религията е операционна система, а
молитвите – никому ненужна информация. Едно кликване и си зачеркнат със случайно избрани
единици и нули.
Нийл Геймън, Американски богове /Бард, 2004/
С нарастваща активност в новия век библеисти, историци и търсачи на комерсиални сензации
получиха стимул да споделят с любопитните свои открития и предположения в областта на
теологията, най-общо казано. Свещеният Граал, Евангелията, действителната история отпреди 2000
години /и по-назад/, митовете и реалните образи на Мария Магдалина, Месията и последователите
му се размесиха с други действащи лица от легенди и хроники: царе, патриарси, папи, рицари и
няколко тайни общества. В съвременен аспект, потайното лице на Римокатолическата църква, взе да
придобива къде по-явни, къде още по-зловещи контури. За неизкушените от Канона се разтвориха
нови стаи в сградата на популярната наука, които се оказаха пълни с „нездраво” ровене дори в най-
свещените книги.
Ще се опитам да се въздържа от “богохулни” коментари, във всеки случай ми е ясно, че с тема като
тази се присъединявам поне към Лин Пикнет и част от колегите й в “заявката” за отлъчване от
Църквата. Два реални повода за това на популярната авторка са книгите й
“Мария Магдалина. Тайната богиня на християнството” /ориг. 2003, “Кръгозор”, 2006/ и
“Луцифер. Забранената пътека към познанието” /ориг. 2005, “Кръгозор”, 2006/.
МАНИПУЛАЦИИ: СЪТВОРЕНИЕТО И СЕМЕЙСТВО ЯХВЕ
Колкото и странно и светотатствено да се струва на вярващите, дори Библията не твърди, че Бог,
Небесният Отец е създал света – или поне не е бил сам и без помощ. Хилядолетия след създаването
на “Генезис” юдейските и християнските свещеници се опитват да скрият, че еврейската дума,
преведена като Бог в единствено число, всъщност е в множествено – “elohim” също както
“херувими” означава повече от един херувим. Така “елохим” /нататък вероятно умишлено
съкращаван до “Ел”, т.е. Бог/ съчетава понятията за мъжко и женско начало, за богове и богини.
Познатият ни Яхве не е бил сам в началото на началата, защото дори тази алфа и омега на мъжкото
превъзходство е имал съпруга. И не само това. В някои версии тя родила Луцифер, в други пък той
бил нейн любовник.
Въобще, съпругите явно били проблем на Бога: според еврейските легенди първата съпруга на Адам
не била известната Ева, а родената като ханаанска “божествена жена” /”balaat”/ Лилит. И това не бил
брак, сключен в рая, защото тя отказала да се подчинява на Яхве, понеже знаела неговото тайно
неуловимо име.
Впоследствие, недоволната от “инфантилния” си /дори в леглото/ мъж, тя се отдала на “разюздан
секс” с демоните като отмъщение за низвергването й. /Л.Пикнет/. Лилит е изхвърлена от Библията, но
се появява отново през Средновековието като майка на Дявола.
През 1984 г. американският учен Уилям Г.Денвър пише: “Последните археологически открития
донесоха текстове, които за първи път ясно идентифицират Ашера като съпруга на Яхве, или поне
за такава са я признавали в някои кръгове на Древен Израел. Там Яхве е неразделна част от култа
към Ашера, а някои признават богинята направо за негова съпруга.”
Разкопки в Рас Шамра извадиха на бял свят плочки от 14 в.пр.н.е., на които се твърди, че “съпругата
на Ел”, “Продължителката на Божия род” или Ашера, не била по-различна от повечето богини-майки,
вкл. и от шумерската Астарта и финикийската Танит. Барбара Г.Уокър /в “Женска енциклопедия на
митовете и тайните”, Ню Йорк, 1983/ отбелязва още: “За известно време Ашера приела семитския бог
като свой съпруг. Тя била Небесната крава, а той – Бикът.
След светия им брак тя родила Небесните близнаци – Шахер и Щалем, Утринната звезда и
Вечерницата”. Утринната звезда е самият Луцифер, следователно той буквално е син на Бога. Важно
е да се допълни и, че след като израилтянските племена пристигнали в Ханаан, тя властвала заедно
с Яхве като върховно божество близо 600 години, наравно с други по-низши езически богове. Олтар
на Ашера имало дори в Соломоновия храм, преди патриархалните почитатели на Яхве да я запратят
окончателно в лоното на езичеството.
ВЗЕТИЯТ НА ЗАЕМ ХРИСТОС
Разбира се, че езичниците са стопроцентови еретици, след като техните богове се били осмелили да
“имитират” живота и смъртта на Христос. Египетският Озирис, персийският Тамуз и римският Митра,
както и още няколко умиращи и възкръсващи богове /като гръцките Орфей и Дионис/, били родени
по време на зимното слънцестоене, около 25 декември, в скромни места като пещери.
Появата им била ознаменувана с изгряването на нови звезди, с идването на пастири и влъхви. Всички
те умрели в петък през пролетта, за да възкръснат като по чудо след няколко дни. Дори днес някои
християни обясняват тези смущаващи съвпадения с дяволска пародия от страна на създателите на
езическите митове, а би трябвало дори за сляпо вярващите това обяснение да звучи странно, защото
всичките тези истории предхождат живота на Исус със стотици, дори хиляди години. Понякога се
твърди, че в най-добрия случай те са измислени като репетиция и са бледи копия на истинската
легенда.
Настина ли: умиращият и възкръсващ бог Тумуз /съпруга – Ищар/ стигнал до Йерусалим през Шумер и
Вавилон и бил познат като “сина на кръвта” и “единственият заченат син”. Люлката му била
направена от шиник, подобно на Исусовата. Той бил жертвеният Агнец на Бога, небесният пастир,
Тъжният човек.
Появата на древния бог Озирис се известявала от ангелски хор и Тримата мъдреци, които приемали
формата на три звезди в Орион – още една връзка с Витлеемската звезда на Христос. Плътта му – по
време на ритуалите и разиграваните жречески мистерии – била изяждана под формата на хлебни
питки, а пшеницата се наричала “растението на истината”. /отново у Л.Пикнет/.
Но да не забравяме, че ревностните католици все още са окуражавани да “отдават страданията си на
Бога”, който странно защо не иска никой да му отдаде радостта и удоволствието си. Звучи доста
невероятно Исус да е имал намерение да основава църква за бъдещите поколения, след като
очевидно твърдо е вярвал в неизбежния край на света. Учениците му очаквали всеки миг той да даде
сигнал за този край. Основаването на Римокатолическата църква от св.Петър може да се разглежда
като пряк резултат от това, че Христос не се завърнал, както било обещано в апостолските времена.
Поне през първите два века след възникването на християнството, нямало стройни религиозни
правила, нямало дори единни свети писания, нямало Нов завет. Отношението към падението на Адам
и Ева и природата на Бога и Дявола се различавало доста в различните християнски групи в
Римската империя. Това объркване продължило, докато Константин не превърнал християнството,
вярата на някогашните роби, в държавна религия през 4 в.сл.н.е.
ПОМАЗВАНЕТО – БЕЗ МАГДАЛИНА НЯМАШЕ ДА ИМА МЕСИЯ
Жената с алабастровия съд със скъп нард е Магдалина, тя излива благовонията и ги отрива с косите
си. Това е ритуалът помазване и той е от огромно значение, защото титлата на Исус “Христос”
означава “помазаният”. А това е единственото помазване, споменато в Новия завет, извършено е от
жена и би трябвало да се почита като велико тайнство в християнството. Исус подчертава, когато се
обръща към учениците си, възроптали срещу дръзкия жест на “блудницата” – “тя посипа благовоние
по тялото ми, за да ме подготви за погребението”. А нали християните вярват, че това “погребение” е
различно от всички останали, защото Исус надмогва смъртта. Като го помазва, тя го прави “Христос” и
го белязва за неизбежната му смърт.
Истинското значение на ритуала е напълно неясно за останалите му ученици, а той непрекъснато се
опитва да им внуши важността му, като им казва почти троснато: “Истината ви казвам, каквото и да се
проповядва из целия свят, деянията й ще се разказват в нейна памет”. Е, само че Канонът /до днес/ и
тези му ученици, основали в негово име Църквата Му /още тогава/ - мълчат. И това не е единственият
пример, в който става ясно как дори първите християни са преправяли посланията на Христос, за да
съвпаднат с техните намерения.
Не само, че помазването не се чества, ами и Църквата не е казала на кой ден се е случило това.
Евангелските автори много добре са замаскирали и самоличността на човека, който е извършил това
тайнство. /“Мария Магдалина. Тайната богиня на християнството”, ориг. 2003/. Само евангелието на
Йоан дава да се разбере, че помазването се е състояло в къщата на Марта, Лазар и Мария и че точно
последната е извършила ритуала. Матей, Марко и Йоан поне го “оставят” в Бетания, Лука го “праща” в
Капернаум и то в началото на мисията на Исус, а не към края й. Ясно е, че помазването на краката на
Исус – с което се обозначава, че е жертвен цар – е създало много силни врагове на жената с
алабастровия съд.
ГРЕХОПАДЕНИЕТО, РАЯТ, АДАМ И ЕВА
Имаме митът за Сътворението на света в 6 дни от Бог, последвана от мита за Адам и Ева, чиято
същност е точно обратна на египетската със своето свенливо и пропито с вина отношение към
голотата и съсредоточаване върху сексуалния грах, женската порочност и божественото възмездие
на един гневен, тираничен и дребнав бог.
След хилядолетия на проповеди и неологични дебати, в които гадното поведение и невменяемостта
на Яхве са сведени до вредното ограничение на философията от далеч по-големи умове от неговия.
Историята, разказвана в първата книга на Стария завет, Генезиз, е успяла да предизвика повече зло
и неврози, отколкото Сатаната и Фройд тайно са мечтали.
Очевидно за да не си дава много труд, Бог икономично създал майката на света от едно Адамово
ребро, макар тази част от историята да е интерпретация на мита за шумерска богиня, която по по-
обясними причини, създавала бебето от ребрата на майките им в ролята й на “Богиня на реброто и
Богиня на живота”.
Някои от ранните първосвещеници и класическите автори локализирали Едемските градини в
Етиопия, Монголия и дори в Индия. Много археолози и теолози от дълго време смятат, че Едем се е
намирал в Шумер, древната земя, лежаща на ок.200 км отвъд северния край на Персийския залив.
През 80-те години на миналия век обаче, д-р Джурис Заринс заявява, че истинският Рай останал под
вода, след като нивото в Залива се вдигнало силно след описаните в “Генезиз” времена.
Впрочем, не ни се съобщава дали адът е съществувал преди “небесния преврат” на бъдещите
“паднали ангели”, но сме сигурни, че е съществувал след него, когато Луцифер загубил ангелския си
статут.
В описанието на “събитията” пророк Исая го нарича така: “Как пропадна ти от небесата, Утринна
звезда, син на зората! Как бе изхвърлен на земята и какво причини това на човечеството!” Вече
трябва да сте провокирани от обръщението към онзи, за когото се смята, че е самият Дявол! /Лин
Пикнет/.
Историята на внезапното прогонване на човека от Рая – и като литературна метафора, и като
буквален факт – е така отчетливо запечатана в колективното несъзнавано, че не може да бъде
пренебрегната. Тя е предопределила отношението на юдео-християните към мъжете, жените,
първородния грях /а оттам и към децата/, към Създателя и неговата опозиция Луцифер-Сатаната-
Дявола.
Този мощен мит е проникнал част от възприятията ни и е наложил убеждението, че животът е
проклятие, смъртта е краят, който връща тялото обратно в съставляващата го тлен и всичко
свършва. Че на жените е вродена интимна близост със злото, че мъжете имат картбланш да правят
каквото си искат не само с всички животни на земята, но и с жените, и че от Бог преди всичко трябва
да се боим.
НЕИЗГОРЕНИ БОГОХУЛСТВА
Много ранни християни /а и по-съвременни мислители/ са се мъчили върху обезпокоителния въпрос
дали един справедлив бог би оставил дори Сатаната да се мъчи в ада цяла вечност. Постепенно
започнали да приемат, че средностатистическият грешник ще бъде прикован в ада завинаги. Днес
Ватиканът твърди, че и най-непоправимият грешник може да получи прошка от Църквата, ако се
разкае искрено.
Един Джордано Бруно не го е направил. Оправданието с тъмните времена преди Просвещението не
струват пукната пара, ако на другото блюдо на везната сложим несекващия стремеж на Църквата
познанието да остава по-тясно достъпно и по възможност главно за оторизирани каноници и
преписвачи, които да го тълкуват по “правилния начин” /днес темата за абортите, хомосексуализма,
дори за жените-епископи са не по-малко щекотливи, от потуления скандал с далаверите на
Ватиканската банка, например/. Истинско чудо е, че хора и книги са пропуснати от кладите, стъквани
от старата и по-нова Инквизиция.
Жан Маркал в “Монсегур и тайната на катарите” /1986/ саркастично коментира: “Вечният Бог е зъл по
природа и ужасно ревнив…, държи се като богат капиталист, който няма намерение да споделя
вечността си с никой друг. Защото какво ще му е удоволствието от нея, ако е за всеки.”
Джон Милтън – доста преди него, в “Изгубеният Рай” отбелязва:
“Всемогъщият ни остави духа и силата, за да страдаме силно и да трае дълго болката ни и така да
задоволим отмъстителния му нрав.”
Както пише големият френски окултист и мъдрец на 19 в. Ерифас Леви: “Няма нищо по-абсурдно и
безбожно от това да свързваме името на Луцифер с Дявола, да го превръщаме във въплъщение на
злото. Интелектуалецът Луцифер е духът на ума и любовта; той е Светият дух, а физическото
същество Луцифер е велик носител на универсален магнетизъм”.
Обобщавайки труда на мнозина изследователи, Лин Пикнет подхвърля, че образа може да е взет от
финикийския или ханаанския мит за Хелел, синът на бог Шахер, който възжелал трона на
Всевишния, но бил изхвърлен в бездната. Луцифер е асоцииран и с асиро-вавилонския бог на
светкавиците Зу, птицата на бурята, понякога наричан “огнена летяща змия”. Той е прокълнат,
защото ламтял за плочките на съдбата, дадени му от майка му, богинята Тиамат. Има аргументи, че
този преход се отнася за гордия крал Небукаднезър, който драматично изгубил божественото
благоволение.
ІІ. ВАТИКАНЪТ, „МИНИСТЕРСТВАТА” МУ И ПИАРЪТ НА БОГ
“Християнството било по-скоро епидемия, отколкото религия. То се опирало на страха, истерията и
невежеството”.
Колин Уилсън, “Окултното” /1973/
Версията на Дан Браун за “шифъра на Леонардо” разбуди духове и предизвика крайни мнения и
коментари. Но отключи – а това е безсъмнено – една вълна за изваждане на бял свят на трудове,
изследвания, хипотези и още белетристични творби /някои от които, написани преди бестселъра му,
но някак игнорирани в повечето части на света/.
Без никаква плахост се поставиха въпроси дали Църквата не е погубила повече хора, отколкото
покръстила; и дали пък многократно преписваните събития в Библията и Новия Завет не са
целенасочено цензурирани и доизмислени в името не на укрепване на вярата и християнските
добродетели – а на налагането на една чудовищна световна власт.
По-могъща от партиите, правителствата и военните им министерства. Защото борави не с
гласоподаватели, а с човешки души. И – може би – за времето на съществуването си, от Петър
допреди няколко десетки години /а дали не и сега?/, е умъртвила в името на Доктрината и от името
Божие повече човешки същества, отколкото последната Световна война.
Какво всъщност представлява Ватиканът, как е устроен и управляван, как е възникнал и какви
пътища е следвало развитието му през столетията? Какво се крие зад стените му и кой е дърпал в
хода на годините конците на значителното политическо могъщество, подчинявало крале и
императори? Докъде се простира истината и откъде започва легендата в разказите за огромните му
имоти и богатства? Една от книгите, даваща отговорите е “Ватиканът – история и тайни” на Клаудио
Рендина. Но това е исторически труд.
При майсторите на трилъри също не липсва автентичност: Като във всяка независима държава и във
Ватикана властваше бюрокрацията – в конкретния случай така наречената Курия, чиято основа
мисия бе да ръководи онова чудовищно голямо нещо, все още известно като Свещената римска
империя. Освен Държавния секретариат, който се занимава с дипломатическата дейност на
Църквата, Курията се състои от още 9 свещени конгрегации. Всяка от тях има функцията на
министерство, отговорно за един или друг аспект от делата на Църквата.
Най-могъщият от тези отдели е Светата конгрегация за доктрината на вярата, известна до 1965 г.
като Конгрегация за Светата инквизиция на еретическата грешка. На повече от 450 години,
инквизицията оставаше жизнено важна част от ежедневната дейност на Църквата, не че някой
продължаваше да я нарича така. Според учебните програми на католическите училища по целия свят
Конгрегацията за защита на вярата продължава да разследва случаите на ерес, да издава присъди
за измяна, да налага дисциплинарни наказания на свещенослужители и да отлъчва грешници.
В изключителни случаи част от Конгрегацията може да изпълни ритуала на екзорсизма, да влезе в
схватка със Сатаната или да предприеме нужните действия при атака срещу вярата. /Това описание
е на Джон Кейс, който в “Сянката на Бога” – ориг.изд.1997 г. – праща своя Джо Ласитър, бизнесмен,
охранител и бивш спец-войник по следите на един смахнат доктор. Последният се опитва от ДНК от
запазени свети мощи да възкреси Бога или пък Дявола; не става ясно, но Светата Църква смята, че
става въпрос за Антихриста и избива бая народ за да предотврати това събитие. “Използвайки ДНК-
материал, взет от обещаващи мощи, аз създадох непорочно зачатие за 18 мои пациентки” – съобщава
д-р Барези. На кино отгледаха динозаври от замръзнала в труп ДНК, в действителността се роди
овцата Доли, какво ли може би вече е постигнато… /.
ПРИМЕР ЗА БИЗНЕС-ИНТЕРЕСИТЕ
на Църквата и разпрострените й и отвъд Океана пипала откриваме у Томас Гифорд. Той написва
“Братството” – ориг.изд.2004 г., - където пък съвсем реално един папа умира за да го наследи друг,
но междувременно тайният орден на асасините избива живите свидетели на тесните връзки между
Светия престол и нацистка Германия в годините на Втората световна война, напълнили тайните
Ватикански колекции с ограбени шедьоври на изкуството.
Ето:
През 1948 г. кардинал Франсис Спелман, архиепископ на Ню Йорк, който бе свикнал да ги гледа от
другата страна на “Медисън авеню” срещу резиденцията му до “Сейнт Патрик”, решил да си ги върне.
За кратко време Църквата заела прекрасните сгради и настанила там многобройните си служби.
Златната стая на “Медисън” 451 станала съвещателна зала за съветниците на Диоцезата.
В приемната с изглед към “Медисън” се събирал Градският трибунал на Архиепископията. Но
връзката на Светата църква с кварталчето на изток от катедралата “Сейнт Патрик” датира от края
на 19 век, когато тук била построена скромната черква “Сейнт Джон”. Сетне Църквата продала
земята и тук бил построен известният комплекс “Вилард”, чиито сгради напомняха на много познавачи
за строгите флорентински дворци на Медичите.
ИНКВИЗИЦИЯТА – “СТРАШНИЯТ СЪД” ВСЕКИ ДЕН
Лин Пикнет допълва цитираната мисъл на Колин Уилсън: Дефиницията е в тясна зависимост от
конкретното проявление на християнството, което авторът има предвид. Спокойствието, търсещият
дух и интелектуалния потенциал на странстващите катарски проповедници по онова време нямали
нищо общо с декадентския начин на живот на висшето католическо духовенство и с поразителното
невежество на енорийските свещеници.
Тогава на сцената излиза Доминик де Гузман, който отприщил истински апокалипсис срещу поне 100
хиляди нещастници, причинил страдания на милиони. Под знамето на новия му Орден на
доминиканците той създал Светата Администрация, известна просто като Инквизицията – име, което
би трябвало и до днес да предизвиква у почтените хора същите тръпки на ужас, каквито предизвиква
думата “Гестапо”. Те доста си приличат, с тази разлика, че Гестапо олицетворява за много кратък
период злото в сравнение с дългата власт на Инквизицията. Тя всъщност, действа и днес, но с по-
невзрачното име Конгрегация на доктрината на вярата.
Доминик бил канонизиран през 1234 г. Майкъл Бейджънт и Ричард Лий отбелязват в “Инквизицията”
/1999/: “Ръцете на малко светци са така изцапани с кръв…” Кладата била отговорът на Бог на
молитвите на инквизиторите. Църквата виждала “предимствата” й: сравнително безкръвна е, има
уникалната способност да предизвиква ужас, смъртта е особено мъчителна и накрая – тя пречиства.
Макар да стигат до непростими крайности, ужасите на нацистите и касапницата, в която Сталин
избива 20 милиона, представляват само част от падението, до което може да стигне жестокостта на
човек срещу човека – пише Пикнет в своя “Луцифер”. – Опустошенията на инквизицията са
липсващото звено в историята на садизма – това на жестокостта на мъжете срещу жените.
Не би трябвало да ни очудва, че свещениците от Църквата на св.Петър неуморно се борели срещу
жените. Все пак Мария Магдалина се оплаква на Исус, че “той мрази мен и всички жени” /в две от
апокрифните Евангелия/, но яростта и безумството на тази омраза все още имат властта да
разтърсват душите. Извинението от “тъмните векове”, разбира се, било вещерството. Тогава
Църквата постулирала, че не само вещиците, но и всички жени били изконно заразени с нечестивост.
Твърдели – като някогашните равини – че Ева получила менструация чак след като развратничила
със змията и, че Кайн бил резултат от тази връзка.
Днес ортодоксалните евреи отказват да се здрависват с жена, ако е в цикъл, а селяни от съвременна
Европа вярват, че в “такова положение” тя може да вкисне млякото или виното и да затъпи ножовете.
Пикнет дълбоко се съмнява, че в изгарянето на вещици, според нарочно изчисление, били умъртвени
не повече от 100 хиляди жени от всякаква възраст.
Ужасиите са прилежно съхранени в “доклади” на римокатолическите “ескадрони на смъртта”.
Книжнина изобщо не липсва. Наръчникът на инквизиторите, “Средствата срещу вещиците”, е
написан от кошмарния тандем Хенрик Крамер /1430-1505/ и Якоб Спренгер /1436-1496/ и преведен на
английски от друг виден праведник от първата третина на 20 в. Монтагю Самърс. Изобретателността
и садизмът на мъченията, както и фактът, че повечето обвинени били жени, показват скрития
смисъл на Инквизицията, така както го разбирали истинските сатанисти Крамер и Спренгер. Техният
“наръчник” срещу вещиците е категоричен, че вещерството е престъпление, характерно за женския
пол.
АТЕНТАТЪТ СРЕЩУ ЙОАН ПАВЕЛ ВТОРИ
Въпреки, че покойният отец Войтила заяви и при гостуването си у нас, че не сме отговорни за
атентата срещу него, на някои писатели продължава да им се привижда българската следа. Един от
най-очернящите ни трилъри, преведен и у нас е на корифей в жанра – Том Кланси. “Вашингтон Поуст”
пише, че героят на “Червеният заек” – ориг.изд. 2002 г., - се превърнал в “най-нашумелия образ в
съвременната американска приключенска литература”.
Четивото е твърде подвеждащо и отделни моменти направо шокират: Кланси разследва операцията
на КГБ да премахне папата-поляк чрез българските тайни служби, които пък се “имат” с турските
“Сиви вълци”. В романа много от имената са действителни, политическата обстановка в страните от
бившия Соцлагер е обрисувана на моменти стряскащо правдиво. Но само толкова. Жалкото е, че
майстор като Кланси почти не оставя друга възможност у западния читател, освен да отсъди, че
българите наистина са участвали дейно в подготвения от КГБ атентат срещу Светия Отец.
Въпреки глупостите:
Шефът на разузнаването разполагаше с всякакъв вид сведения за интимните навици на лидерите по
света, а българският партиен бос си беше коцкар в истинския смисъл на думата. Разбира се, ако се
разчуеше, въпросните жени нямаше да видят бял ден, но прелюбодеянието си имаше цена. От друга
страна, българският ръководител беше як пияница и едва ли щеше да си спомни кога и на кого какво
е казал…
Очакват, че стрелецът ще е някой си Строков, Борис Строков, предполагаемият убиец на Георги
Марков. Опитен убиец. Много е вероятно да използват българи. Те са нещо като корпорация по
убийствата на Източна Европа, но така или иначе са комунисти, а това означава шахматисти, а не
играчи на терена. Да не забравяме, че към Държавна сигурност действа въпросният специален
отряд. Той е на пряко подчинение на Политбюро и доколкото знаем от нашите източници в района, не
оставят нищо черно на бяло.
Книгата на Том Кланси е най-бедната откъм Ватикански потайности. Вездесъщите американци,
намират изменник в Съветските тайни служби, който на цената на бъдещия живот на семейството му
в задокеанската Обетована земя, разкрива каквото знае за готвения атентат срещу Папата.
ІІІ. ОПРОСТЕНИЯТ ПАЛАЧ НА ГРЕХОВЕТЕ НИ
В живота такива неща не могат да се случат. Ако това ще ви успокои, ги възприемайте като
метафора. В края на краищата религиите по определение са метафори: Бог е блян, упование, жена,
присмехулник, баща, град, дом с много стаи, часовникар, оставил прекрасния си хронометър в
пустинята, някой, който ви обича и дори, противно на всяка логика, небесно същество, което се
вълнува само от едно – футболният ви отбор, войската, фирмата и бракът ви да пребъдат и да
процъфтяват, и да възтържествуват над всичко, което е срещу тях.
Нийл Геймън, Американски богове /Бард, 2004/
ПРАВЕДНИЦИ В ДОГОВОР СЪС САТАНАТА
Известната история за договора със Сатаната, получила огромно разпространение в Европа за
период от цяло хилядолетие е прототипът на историята за Фауст, която повлияла върху безумния
лов на вещици през Ренесанса. Някой си Теофил от Мала Азия бил свещеник, но сключил сделка с
Дявола за да си върне нечестно отнето епископско място. А по този начин идеята за договор с
Нечестивия станала и основа на демонизацията на мюсюлмани, юдеи и “обикновени” еретици.
“Атрибутите” на подобна връзка, яростно заклеймени от канон и църква, включвали дълъг списък
“дейности”, част от които попадат в сферите на съвременните езотерика, хиромантия, окултизъм.
И по тази линия в една “гилдия” трябва да поставим и спиритуалисти-“сатанисти”, и алхимици, и
екстрасенси, и медиуми, и учени и гении. Някои от тях са имали късмета да дочакат естествената си
кончина. Стотици хиляди обаче, не толкова известни, безименни или описани надлежно в “докладите
за разпитите” на Светата Инквизиция, не са имали този късмет.
Като т.нар. “Магдалинини перачки” в Ирландия, 175 от които почиват в гробището “Гласневън”,
Дъблин. Най-късната година върху надгробните плочи е 1993-та. 133 от тях фактически са
препогребани, а скандалът покрай техните злочести истории от наши дни бе яростно обсъждан. В
модерна държава – член на ЕС, където не само в манастира “Хай Парк” са действали зловещите
“Магдалинини перални”. Лин Пикнет в своята “Мария Магдалина” е намерила място за тях: “те и
внезапно още много и много в други сиви институции с високи стени, пръснати из цяла Ирландия.
В началото колебливо, както всички жертви на малтретиране, бивши магдалинки и членове на
техните семейства излязоха на светло, за да разкажат… Това бяха трудни за вярване описания на
живот зад решетки, на унижения и потисничество на човешкия дух.
Огромен скандал, но въпреки това все още има начетени и мислещи хора особено извън Ирландия,
които никога не са чували за него. Думата на свещеника в съучастничество с местните държавни
служители е била закон. Независимо колко силно си умолявала и твоето семейство се е застъпвало,
ако си била сметната за “паднала” или възприета като люшкаща се на ръба да погубиш душата си,
ставаш магдалинка. Някои момичета са били прибрани само защото не са били харесвани, или не са
успели да се приспособят. Голяма част от перачките пък – направо от сиропиталищата, също
управлявани от монахини, които не са били по-добри от трудови лагери, включително побоищата и
гладуването до смърт.”
Да не забравим: всяка форма на отговорно семейно планиране и досега е анатема за католическата
църква. Мери Ан Сорентино, журналистка, била изп.директор на “Планирано майчинство” в Нова
Англия от 1977 до 1987 г. В резултат на работата й за организацията, е отлъчена през 1985 г. и
сетне пише саркастични атаки срещу съвременната история на Църквата и особено за върховното й
незачитане на гражданските права на жените и децата. Върнете се няколко реда нагоре: годината е
1985, не по време на Ренесанса /а по времето на Йоан-Павел Втори, канонизирал най-много светци/.
НАБЕДЕНИТЕ: ЛУЦИФЕР, САТАНИСТИ И АКУШЕРКИ
Прототип на историята за падението на Луцифер можем да намерим в персийския мит за Ариман,
Великата змия или Повелителя на мрака, който предизвикал съперника си, слънчевия бог Ахура
Мазда, божествения баща. В първата от апокрифните книги на Енох /реален източник/ се описва
падането на ангелите като звезди. Там те са изредени по имена – 18 без някой от тях да е посочен
конкретно като Луцифер или кандидат за мантията на Сатаната.
Цели три века Европа, а след това и части от Северна Америка, са били обхванати от лудостта да
провъзгласяват за вещици най-невинните сред всички същества, в резултат на което са унищожили
цели общности. Стените на селските къщи се покривали с вонящи човешки мазнини от
непрекъснатите изгаряния на кладите, на които поставяли дори деца. Дори веднъж жена родила,
докато агонизирала сред пламъците. Някак успяла да избута бебето надалеч, но тълпата го върнала
обратно, тъй като било отроче на Сатаната.
Вярата в Дявола и неговите последователи е донесла повече мъки, злини и ужас на света, отколкото
истинският сатанизъм. Много лесно изпращали на кладата дори само за съмнение в съществуването
на вещерството. Такава е цената на фундаментализма. И не трябва да го забравяме. /цитирам
Л.Пикнет от книгата за Луцифер/.
Един от източниците на споменатия Хенрик Крамер бил Йоханес Нидер – тай свързал директно
сатанизма с вродената греховност на жените. Отношението към тях личи в “Правилата на брака” на
монаха Черубино от 15 в.: “Гълчете я строго, сплашвайте я и я дръжте в подчинение. И ако това не
върши работа…, вземете пръчка и я набийте здраво, защото е по-добре да накажеш тялото и да
поправиш душата…” Друг църковен “класик”, Тома Аквински, пише, че “съпругата седи по-долу от
роба, защото робът може да бъде освободен, а жената е поставена в подчинение по природен
закон”.
Няма да повярвате, но в числото на “слугините на Дявола” били включени и акушерките, защото /в
Крамер и Спренгър/ “никой не нанася по-коварна щета на католицизма от тях”. Професията им била
високо почитана в Древния свят – Египет, Рим – но в християнството тя е демонизирана. Например
през 1591 г. шотландска благородничка били изгорена на клада, заедно с акушерката – защото
потърсила помощта й. Когато през 19 в. Симпсън въвел етера и хлороформа при раждане, в
християнския свят се надигнал масов вой, тъй като е “греховно отрицание на волята Божия”, а
“хлороформът е средство на Сатаната и очевидно облекчава жените”.
Последната арестувана жена по законодателството от 1735 г. за преследване на вещици във
Великобритания е Хелън Дънкън. Тя е задържана през 1944 г. Монтагю Самърс безспорно не е сам
в мнението си, че “замаскирайте както ви е угодно спиритуализма и неговите сродни суеверия, но те
не са нова религия, а доброто старо вещерство”. Случаят с Дънкън е допълнително заплетен,
заради доказателства, че в него е участвало британското разузнаване. От пощата на в.”Дейли Мейл”
може да се изрови пък, че “Ан Фрийман е последната осъдена на смърт вещица в Англия”. Датата на
екзекуцията е 20 март 1879 г. ydara.com/.
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. ПАРАЛЕНА РЕАЛНОСТ
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
