Постинг
13.08.2014 22:27 -
ПСИХИЧНА ЕНЕРГИЯ
Психичната материя е такъв вид енергия, която е неразривно свързана, както с менталната полева енергия, така също и с веществената материя.
На нивото на Прана, всеки атом е отделна спирала на живота. Първата функция на “психичния атом” е да поддържа живота на “менталния атом”, а той от своя страна подържа живота на “праничния атом”. Когато Прана навлезе в земния си живот, душата за първи път се сблъсква с крайното. Това означава ограничаване или създаване на ограничено разбиране.
Години наред душата не забелязва ограничаването на сетивата и с натрупване на впечатления, Тя започва погрешна да вярва, че е идентична с тях. Създава се цял нов свят от форми. На този етап душата има два живота – активен и пасивен. В първия случаи тя управлява и подържа материалния живот на по нисшите атоми, а във втория тя забравя за себе си и изпада в заблуждение като се отъждествява с промените в по-нисшите атоми, предизвикани от външни енергии. Осъзнаването преминава в сферата на крайното. В борбата за ново пробуждане душата се опитва да прекъсне пасивното си съществуване и да възстанови първичната си чистота.
Енергиите, които тя освобождава в тялото и в Прана, са просто татвични проявления на психична сила, която трябва да разрушат властта на външния свят върху душата. Обикновено психичната сила не се проявява в Прана и менталното тяло. Човешкото съзнание е твърде бавно за да я осъзнае.
Но не при всички представители на определена раса енергийното състояние е еднакво. Някои от тях проявяват по-голям афинитет към една или няколко енергийни фази, съставляващи психичната сила.
Такива същества се наричат Медиуми. При тях се проявява с голяма сила една определена енергийна фаза на психичната енергия, с която те са в особена хармония. Тя се дължи на успех или на неуспех у различните хора, както и на практикуването на йога. По този начин психическата сила може да се проявява под формата на неизброими енергийни съчетания. Тези проявления могат да разрушат всички наши сегашни представи за време, пространство, причина, следствие, енергия и материя.
Психичната енергия е в основата на всяка една трансформация на менталното и праничното тяло. А тези центрове могат да бъдат благоприятни и неблагоприятни за човека. Благоприятни са тези, които са в хармония с душата. Или се получава:
1. Материално тяло
2. Прана
3. Обусловено Съзнание /ум/
4. Необусловено Съзнание /ум/
5. Душа
6. Дух /чисто съзнание/
7. Атман
В седемстепенната класификация главно място заема Карма във връзка с влиянието и върху човешката еволюция. Всичките видове енергии-вълни функционират на всички нива. Освобождението /мокша/ може да се постигне, едва когато висшите сили /сидхи/, проникнат в съзнанието чрез практикуването на йога.
Йога има за цел да пречисти и укрепи съзнанието. Чрез практикуването се придобиват необикновени способности. След като се прояви психичната сила в съзнанието, душата изпада в Манвантара мокша. В зависимост от силата на упражненията, душата може да достигне и по-висши сфери. Когато съзнанието е в покой /както при дълбок сън/, то постига всепроникващото психично тяло. Това са плодовете на йога… Кой са стъпалата водещи до съвършенство?
Светите мъдреци от древността са открили всичко това вместо нас. Йога има две значения – първото е състояние на ума наречено самадхи, а второто е група от действия които го въвеждат в съзнанието. Въпреки, че чрез проявленията на егото /психичната енергия/, в менталната сфера душата се заблуждава като се смята за роб. В момента, в които нишката се разхлаби /на егото/, душата се пробужда. Егоизмът казва :
- “Тези ментални проявления представляват самия мен” /Р.Прасад/.
Това положение обаче не е така. След време душата открива, че тя е самостоятелна и не зависи от нищо и никой. До този момент тя е люшкана насам-натам от енергийните трептения на съзнанието, понеже сляпата привързаност към ментални проявления я придържат към него. След време, настъпва момент, когато съзнанието вибрира според трептенията на душата.
Сега проявленията на съзнанието, предизвикани от външни енергии, трябва да отстъпят пред по-силното движение на душата. Постепенно менталните цветове коренно се променят и съзнанието се слива с душата. С други думи, индивидуалното ментално ниво се неутрализира и душата възвръща своето всемогъщество.
Върнете се в началото Профил
Admin
Заглавие: Re: Книгата "Ти си това" - публикация на текстаНово мнениеПубликувано на: Пет Сеп 11, 2009 3:05 pm
Offline
Регистриран на: Нед Дек 21, 2008 5:32 pm
Мнения: 346
Самадхи или менталното състояние може да се опише по два начина.
Първото е, когато съзнанието не се е разтворило напълно в душата. Тогава усилията във всяка сфера на природата водят до откриване на нови истини.
Второто състояние е това на пълна ментална съсредоточеност. Тук не съществува незнание, не се откриват нови неща. Това е състояние на интуитивното всезнание. При пробуждането възникват два въпроса:
“Аз ли съм тези проявления и кое от тях съм аз? Мисля, че не съм никое от тях. Но какво тогава съм аз и какво представляват тези проявления?“ /Вяса/. Отговорът на първия въпрос е това състояние на пълната ментална съсредоточеност, а на втория когато съзнанието не се е разтворило напълно в душата.
Нека кажем нещо за апатията и навика. Патанджали ги нарича средства за контролиране на менталните проявления, за това е много важно те да бъдат разбрани. “Проявлението на апатията е отражение на цвета на душата върху съзнанието, когато тя осъзнае свободата си и се отврати от люшкането на страстите. Това е закономерно следствие на пробуждането. А навикът е повтарянето на това състояние, което го закрепва в съзнанието” /Р.Прасад/.
Затвърждаването на това състояние всъщност представлява нормална ментална инактивност, т.е. петте проявления са в покой. По този начин съзнанието е свободно да приема всякакви влияния. Тук за първи път наблюдаваме влиянието на душата под формата на любознателност – “Какво е това, какво е онова, как става това” и т.н. Любопитството се проявява в съзнанието, то е стремеж за знания, а въпросът е негов израз. Тогава в съзнанието прониква нов вид енергия, Патанджали я нарича медитация. Тя е само по-дълбоко навлизане на философската любознателност в съзнанието.
При третото състояние на самадхи е щастие или блаженство. При любопитството и медитацията съзнанието само приема последователността на душата, трептенията на душата са започнали да навлизат в съзнанието, но не го обхваща напълно. При третото състояние на самадхи, съзнанието е достатъчно шлифовано, за да приеме пълното чисто изображение на шестата спирала /Чистото съзнание/. Човек приема този образ като блаженство. Описанието му е почти невъзможно, аз лично съм го изпитвал, терминът за това според мен е “без думи”. Но откъде идва това блаженство? Рама Прасад го нарича го отражение на душата. Но тогава какво е душата?
Според мен душата е необусловеният ум, тя е копие на моето материално тяло /защото то се “отпечатва” като образ върху нея/, Прана и Чистото съзнание което е неразривно свързано с нея. В Космоса Брахман е центъра, а Виджняна е атмосферата на този принцип. Както Земята се движи в Прана, Слънцето “диша” във Вират, Вират “диша” във Виджняна, така и душата “диша” във висшата атмосфера на Ананда. Както Слънцето е център на Прана, Вират е центърът на менталния живот, така Брахман е центъра на психичната енергия, а Пара Брахман е центъра на духовния живот.
Тези центрове са сияйни като Слънцето, но обикновените сетива не ги долавят, защото честотата на трептене е много голяма. Човешката душа е точен образ на този Космичен принцип. Подобно на своя първообраз тя е всепроникваща и има същото устройство. Но тъй като душата се намира в заблуждение, това нейно свойство е още латентно, шестия принцип /духът, Чистото съзнание/ е съвсем слабо развит. Човечеството като цяло има съвсем смътна представа за безкрайност, божественост и всички подобни понятия.
Чрез постоянно практикуване на самадхи, съзнанието се насочва към онези космически въздействия, които са противоположни по природа на вредните енергии в нас, които спират развитието ни. Когато това състояние бъде постигнато, или почти постигнато, в съзнанието започват да се проявяват някои сили, които почти не се срещат в сегашното състояние. Терминът за това е Паравайрагя или Висше безразличие. Мъдрецът Вяса го определя като “крайното състояние на съвършено познание”.
Названието Паравайрагя се дава на завършено ментално състояние, когато съзнанието е опознало истинската природа на нещата и е свободно от фалшиви удоволствия. Човешката душа започва да се превръща в център на своя малък свят така, както Брахман е енергийния център на своята Вселена. В това състояние на съвършенство всички физиологични и ментални татви на микрокосмоса се превръщат в роби на душата.
Накъдето и да се насочи тя, енергиите я следват неотклонно. Ако тя пожелае, енергията Ваю ще придвижи всеки предмет около себе си. Ако душата поиска, Апас енергията ще угаси треската или ще унищожи микробите на всяка болест. Тези висши способност не се появяват изведнъж, а постепенно, при това различно в зависимост от уменията.
Ако се концентрира върху очите, човек може да види физиологичните и атмосферните цветове на Прана. Тази способност може да се извика и когато човек продължително се вгледа в празното пространство или нещо друго, свещ, Луната, или каквото и да е. Останалите сетива също придобиват подобни способности и йогата започва да усеща звуци, миризми, вкусове и докосвания неуловими за обикновения човек. Вътрешната яснота се състои в способността съзнанието и сетивата да разбират мисли.
Те са свързани с менталните проявления, всеки може да види тези цветове. Те са най-сигурния източник, от които могат да се четат мислите на всеки един от нас. Човек може и да усеща мислите. Разновидностите на мисълта, които се движат по енергийните “кабели”, въздействат върху всички. Всяка от тях предава различен импулс на праничното тяло, а от там ясно различим сигнал до трептенията на мозъка и до лесно уловими удари на сърцето.
Ако някой, който изучава сърдечните удари и се концентрира върху тях, той свиква да усеща всяко въздействие върху сърцето. Веднъж постигната сетивна и сърдечна яснота, премахва скептицизма и в крайна сметка води до Паравайрагя.
“Петте етерни потока на усещането са съсредоточени в мозъка. От тези силови центрове движението се предава на менталните принципи. Тези центрове свързват менталните принципи и принципите на живота. Визуалните потоци пораждат в съзнанието способността за възприемане на цветове. С други думи те му дават очи” /Р.Прасад/. По същия начин съзнанието развива способността да възприема впечатления от останалите четири сетива. Но за да стане това са необходими цели хилядолетия. Минават много прераждания преди съзнанието да започне да долавя тези трептения. След като се постигне покоят в съзнанието чрез Паравайрагя, следващата способност, която се развива е интуицията.
Това е ментално състояние, при което съзнанието може да възприема субективния и обективния свят. Интуицията е средство за получаване на знания. Състоянието й се оприличава като прозрачен и безцветен кристал. Всеки предмет видян през него, му предава собствения си цвят. Същите характеристики притежава и съзнанието в това състояние. Ако насочим към него енергийните лъчи изграждащи обективния свят, то приема техните багри. Ако те изчезнат, то отново става чисто като кристал. Първото ниво на интуицията е словесното:
Ще дам следния пример: да вземем например учението на Упанишадите. Ако ги прочетем на някой който не е готов за тези истини, то той нищо не ще разбере. За подобен тип учение единствено интуицията е пътят към разбирането. Следващото ниво е безсловесното.
В него човек няма нужда от книги за да влезе в тайните на природата, защото съзнанието може да ги извлече направо от техния източник – истинските картини на всичко в материалния свят. Благодарение на Прана те присъстват в универсалното съзнание.
Следващите две нива на интуицията имат за свой обект света на енергиите – света на невидимите тела, които стоят в основата на промените в феноменалния свят. Обект на медитативната интуиция е единствено моментното проявление на потоците на ефирното тяло. Като се казва в Упанишадите - в това състояние йогата интуитивно познава енергията на атмосферната Прана, която се натрупва за да ни обсипе с дъжд, градушка и т.н. Но той не знае какво я е активизирало. Той познава енергиите които действат в дървото, кучето, човека, както енергията която подържа състоянието им, но не познава това което става преди или след това.
Обект на следващото ниво на интуицията са трите вида състояния на ефирните тела. Рама Прасад обобщава в няколко реда: “Тогава той е запознат с цялата история на обекта от начало до край. Ако поставим пред него роза, той ще разгадае невидимия принцип в нея във всички нейни състояния, както минали, така и бъдещи. Той ще познае покълването на храста, всички фази на растежа, ще разбере как пъпката е покълнала и се е превърнала в това красиво цвете. Той ще разчете и края на розата - кога и как ще загине. Ще знае кога и как това цвете ще влее енергия в материалната сфера. Ако сложим писмо до йогата, той не само ще разбере какво пише в писмото, но ще проследи мислите до мозъка от който произлизат. До ръката, която е написала редовете, до стаята в която е написано писмото и т.н. Това са четирите вида интуиция и те се наричат Савиджа самадхи. В различни моменти тези енергии се появяват в голям брой съзнания. Но това доказва, че облагодетелствания смъртен е на прав път. Ако иска да победи, той трябва да се увери в това”.
Когато и последния стадий на самадхи бъде затвърден в съзнанието, психичните ни сетива придобиват власт над знанията, които съставляват животинските сетива. За мен те са най-висш авторитет по отношения на феноменалния свят в който живеем. Не ми остава нищо друго освен безрезервно да вярвам на информацията, която получавам от психичните си сетива. Животинските сетива привличат съзнанието към света на феномените, на които то дължи появата си. Психичната сила от своя страна привлича съзнанието към душата. Практикуването на самадхи го разрушава, понеже съзнанието се зарежда до такава степен с по-висшата енергия на душата, че изгубва менталната си цялост. По този начин рухва цялата система от нереални имена и форми. Душата започва да води свой собствен живот. Когато съзнанието се влее в душата, човек се превръща в Бог.
Тук искам да представя един диалог между Буда и негов ученик. Те са дискутирали темата за живота и защо всичко живо е подложено на толкова скорошно възникване и разпадане? Буда казал:
“Аз мога да ти го обясня но ти няма да можеш да го разбереш”.
Ученикът казал:
- Няма ли някакво сравнение, което да пояснява същността на отговора?
Буда казал:
“Да има. Сега ще ти кажа. Представи си четири добри стрелци, всеки от тях с лък и стрели. Те са си опрели гърбовете и се готвят да стрелят в четирите посоки. Ето при тях идва един човек, който тича много бързо и казва: стреляйте едновременно, а аз ще хвана стрелите преди да паднат на земята. Е, бързо ли тича човекът? Ученикът казал: да почтени, бързо.
Буда отговорил: този човек тича много бързо, но не може да се сравни с земния демон. Земния демон е бърз, но не може да се сравни с небесния демон. Небесния е бърз но не може да се сравни по бързина с небесните четири царе /пазителите на четирите посоки/. А пък те са несравними по бързина със слънцето и луната. Колесниците на слънцето и луната, всички небесни и други са бързи, но животът, неговото възникване и разпадане са по-бързи. Потокът на неговите прераждания тече без да спира нито миг “.
Тук ще кажа, че ми бе обяснено, че животът на човека представлява падането на едно листо от дървото до земята, т.е. времето през което листото се движи от дървото до земята представлява човешкия живот, когато се разбере към цялото и безкрайното. Времето и битието са едно и също, всичко се повтаря през различни времеви интервали. Съществуват множество мигновени прераждания, които са като листата на дървото и все така… Различни са само материалните форми, които придобиваме и нищо друго. В такъв случай какво е мигът и има ли някаква продължителност? В Дзенските трактати се дават описания какво и колко е продължителността на мига.
“Докато младежът щракне с пръсти, минават 65 мига. Обикновените хора обаче не знаят, че петте Скандхи постоянно се раждат и умират, те познават само продължителните отрязъци от време, например часовия пояс. В едно денонощие се съдържат 6 400 099 980 мига. А петте Скандхи, постоянно се образуват и разпадат, но обикновения човек не го забелязва”.
/ В този случай се има предвид, че нашето тяло и съзнание са в непрекъснат процес на прераждане./ forum.tisitova.com/viewforum.php
На нивото на Прана, всеки атом е отделна спирала на живота. Първата функция на “психичния атом” е да поддържа живота на “менталния атом”, а той от своя страна подържа живота на “праничния атом”. Когато Прана навлезе в земния си живот, душата за първи път се сблъсква с крайното. Това означава ограничаване или създаване на ограничено разбиране.
Години наред душата не забелязва ограничаването на сетивата и с натрупване на впечатления, Тя започва погрешна да вярва, че е идентична с тях. Създава се цял нов свят от форми. На този етап душата има два живота – активен и пасивен. В първия случаи тя управлява и подържа материалния живот на по нисшите атоми, а във втория тя забравя за себе си и изпада в заблуждение като се отъждествява с промените в по-нисшите атоми, предизвикани от външни енергии. Осъзнаването преминава в сферата на крайното. В борбата за ново пробуждане душата се опитва да прекъсне пасивното си съществуване и да възстанови първичната си чистота.
Енергиите, които тя освобождава в тялото и в Прана, са просто татвични проявления на психична сила, която трябва да разрушат властта на външния свят върху душата. Обикновено психичната сила не се проявява в Прана и менталното тяло. Човешкото съзнание е твърде бавно за да я осъзнае.
Но не при всички представители на определена раса енергийното състояние е еднакво. Някои от тях проявяват по-голям афинитет към една или няколко енергийни фази, съставляващи психичната сила.
Такива същества се наричат Медиуми. При тях се проявява с голяма сила една определена енергийна фаза на психичната енергия, с която те са в особена хармония. Тя се дължи на успех или на неуспех у различните хора, както и на практикуването на йога. По този начин психическата сила може да се проявява под формата на неизброими енергийни съчетания. Тези проявления могат да разрушат всички наши сегашни представи за време, пространство, причина, следствие, енергия и материя.
Психичната енергия е в основата на всяка една трансформация на менталното и праничното тяло. А тези центрове могат да бъдат благоприятни и неблагоприятни за човека. Благоприятни са тези, които са в хармония с душата. Или се получава:
1. Материално тяло
2. Прана
3. Обусловено Съзнание /ум/
4. Необусловено Съзнание /ум/
5. Душа
6. Дух /чисто съзнание/
7. Атман
В седемстепенната класификация главно място заема Карма във връзка с влиянието и върху човешката еволюция. Всичките видове енергии-вълни функционират на всички нива. Освобождението /мокша/ може да се постигне, едва когато висшите сили /сидхи/, проникнат в съзнанието чрез практикуването на йога.
Йога има за цел да пречисти и укрепи съзнанието. Чрез практикуването се придобиват необикновени способности. След като се прояви психичната сила в съзнанието, душата изпада в Манвантара мокша. В зависимост от силата на упражненията, душата може да достигне и по-висши сфери. Когато съзнанието е в покой /както при дълбок сън/, то постига всепроникващото психично тяло. Това са плодовете на йога… Кой са стъпалата водещи до съвършенство?
Светите мъдреци от древността са открили всичко това вместо нас. Йога има две значения – първото е състояние на ума наречено самадхи, а второто е група от действия които го въвеждат в съзнанието. Въпреки, че чрез проявленията на егото /психичната енергия/, в менталната сфера душата се заблуждава като се смята за роб. В момента, в които нишката се разхлаби /на егото/, душата се пробужда. Егоизмът казва :
- “Тези ментални проявления представляват самия мен” /Р.Прасад/.
Това положение обаче не е така. След време душата открива, че тя е самостоятелна и не зависи от нищо и никой. До този момент тя е люшкана насам-натам от енергийните трептения на съзнанието, понеже сляпата привързаност към ментални проявления я придържат към него. След време, настъпва момент, когато съзнанието вибрира според трептенията на душата.
Сега проявленията на съзнанието, предизвикани от външни енергии, трябва да отстъпят пред по-силното движение на душата. Постепенно менталните цветове коренно се променят и съзнанието се слива с душата. С други думи, индивидуалното ментално ниво се неутрализира и душата възвръща своето всемогъщество.
Върнете се в началото Профил
Admin
Заглавие: Re: Книгата "Ти си това" - публикация на текстаНово мнениеПубликувано на: Пет Сеп 11, 2009 3:05 pm
Offline
Регистриран на: Нед Дек 21, 2008 5:32 pm
Мнения: 346
Самадхи или менталното състояние може да се опише по два начина.
Първото е, когато съзнанието не се е разтворило напълно в душата. Тогава усилията във всяка сфера на природата водят до откриване на нови истини.
Второто състояние е това на пълна ментална съсредоточеност. Тук не съществува незнание, не се откриват нови неща. Това е състояние на интуитивното всезнание. При пробуждането възникват два въпроса:
“Аз ли съм тези проявления и кое от тях съм аз? Мисля, че не съм никое от тях. Но какво тогава съм аз и какво представляват тези проявления?“ /Вяса/. Отговорът на първия въпрос е това състояние на пълната ментална съсредоточеност, а на втория когато съзнанието не се е разтворило напълно в душата.
Нека кажем нещо за апатията и навика. Патанджали ги нарича средства за контролиране на менталните проявления, за това е много важно те да бъдат разбрани. “Проявлението на апатията е отражение на цвета на душата върху съзнанието, когато тя осъзнае свободата си и се отврати от люшкането на страстите. Това е закономерно следствие на пробуждането. А навикът е повтарянето на това състояние, което го закрепва в съзнанието” /Р.Прасад/.
Затвърждаването на това състояние всъщност представлява нормална ментална инактивност, т.е. петте проявления са в покой. По този начин съзнанието е свободно да приема всякакви влияния. Тук за първи път наблюдаваме влиянието на душата под формата на любознателност – “Какво е това, какво е онова, как става това” и т.н. Любопитството се проявява в съзнанието, то е стремеж за знания, а въпросът е негов израз. Тогава в съзнанието прониква нов вид енергия, Патанджали я нарича медитация. Тя е само по-дълбоко навлизане на философската любознателност в съзнанието.
При третото състояние на самадхи е щастие или блаженство. При любопитството и медитацията съзнанието само приема последователността на душата, трептенията на душата са започнали да навлизат в съзнанието, но не го обхваща напълно. При третото състояние на самадхи, съзнанието е достатъчно шлифовано, за да приеме пълното чисто изображение на шестата спирала /Чистото съзнание/. Човек приема този образ като блаженство. Описанието му е почти невъзможно, аз лично съм го изпитвал, терминът за това според мен е “без думи”. Но откъде идва това блаженство? Рама Прасад го нарича го отражение на душата. Но тогава какво е душата?
Според мен душата е необусловеният ум, тя е копие на моето материално тяло /защото то се “отпечатва” като образ върху нея/, Прана и Чистото съзнание което е неразривно свързано с нея. В Космоса Брахман е центъра, а Виджняна е атмосферата на този принцип. Както Земята се движи в Прана, Слънцето “диша” във Вират, Вират “диша” във Виджняна, така и душата “диша” във висшата атмосфера на Ананда. Както Слънцето е център на Прана, Вират е центърът на менталния живот, така Брахман е центъра на психичната енергия, а Пара Брахман е центъра на духовния живот.
Тези центрове са сияйни като Слънцето, но обикновените сетива не ги долавят, защото честотата на трептене е много голяма. Човешката душа е точен образ на този Космичен принцип. Подобно на своя първообраз тя е всепроникваща и има същото устройство. Но тъй като душата се намира в заблуждение, това нейно свойство е още латентно, шестия принцип /духът, Чистото съзнание/ е съвсем слабо развит. Човечеството като цяло има съвсем смътна представа за безкрайност, божественост и всички подобни понятия.
Чрез постоянно практикуване на самадхи, съзнанието се насочва към онези космически въздействия, които са противоположни по природа на вредните енергии в нас, които спират развитието ни. Когато това състояние бъде постигнато, или почти постигнато, в съзнанието започват да се проявяват някои сили, които почти не се срещат в сегашното състояние. Терминът за това е Паравайрагя или Висше безразличие. Мъдрецът Вяса го определя като “крайното състояние на съвършено познание”.
Названието Паравайрагя се дава на завършено ментално състояние, когато съзнанието е опознало истинската природа на нещата и е свободно от фалшиви удоволствия. Човешката душа започва да се превръща в център на своя малък свят така, както Брахман е енергийния център на своята Вселена. В това състояние на съвършенство всички физиологични и ментални татви на микрокосмоса се превръщат в роби на душата.
Накъдето и да се насочи тя, енергиите я следват неотклонно. Ако тя пожелае, енергията Ваю ще придвижи всеки предмет около себе си. Ако душата поиска, Апас енергията ще угаси треската или ще унищожи микробите на всяка болест. Тези висши способност не се появяват изведнъж, а постепенно, при това различно в зависимост от уменията.
Ако се концентрира върху очите, човек може да види физиологичните и атмосферните цветове на Прана. Тази способност може да се извика и когато човек продължително се вгледа в празното пространство или нещо друго, свещ, Луната, или каквото и да е. Останалите сетива също придобиват подобни способности и йогата започва да усеща звуци, миризми, вкусове и докосвания неуловими за обикновения човек. Вътрешната яснота се състои в способността съзнанието и сетивата да разбират мисли.
Те са свързани с менталните проявления, всеки може да види тези цветове. Те са най-сигурния източник, от които могат да се четат мислите на всеки един от нас. Човек може и да усеща мислите. Разновидностите на мисълта, които се движат по енергийните “кабели”, въздействат върху всички. Всяка от тях предава различен импулс на праничното тяло, а от там ясно различим сигнал до трептенията на мозъка и до лесно уловими удари на сърцето.
Ако някой, който изучава сърдечните удари и се концентрира върху тях, той свиква да усеща всяко въздействие върху сърцето. Веднъж постигната сетивна и сърдечна яснота, премахва скептицизма и в крайна сметка води до Паравайрагя.
“Петте етерни потока на усещането са съсредоточени в мозъка. От тези силови центрове движението се предава на менталните принципи. Тези центрове свързват менталните принципи и принципите на живота. Визуалните потоци пораждат в съзнанието способността за възприемане на цветове. С други думи те му дават очи” /Р.Прасад/. По същия начин съзнанието развива способността да възприема впечатления от останалите четири сетива. Но за да стане това са необходими цели хилядолетия. Минават много прераждания преди съзнанието да започне да долавя тези трептения. След като се постигне покоят в съзнанието чрез Паравайрагя, следващата способност, която се развива е интуицията.
Това е ментално състояние, при което съзнанието може да възприема субективния и обективния свят. Интуицията е средство за получаване на знания. Състоянието й се оприличава като прозрачен и безцветен кристал. Всеки предмет видян през него, му предава собствения си цвят. Същите характеристики притежава и съзнанието в това състояние. Ако насочим към него енергийните лъчи изграждащи обективния свят, то приема техните багри. Ако те изчезнат, то отново става чисто като кристал. Първото ниво на интуицията е словесното:
Ще дам следния пример: да вземем например учението на Упанишадите. Ако ги прочетем на някой който не е готов за тези истини, то той нищо не ще разбере. За подобен тип учение единствено интуицията е пътят към разбирането. Следващото ниво е безсловесното.
В него човек няма нужда от книги за да влезе в тайните на природата, защото съзнанието може да ги извлече направо от техния източник – истинските картини на всичко в материалния свят. Благодарение на Прана те присъстват в универсалното съзнание.
Следващите две нива на интуицията имат за свой обект света на енергиите – света на невидимите тела, които стоят в основата на промените в феноменалния свят. Обект на медитативната интуиция е единствено моментното проявление на потоците на ефирното тяло. Като се казва в Упанишадите - в това състояние йогата интуитивно познава енергията на атмосферната Прана, която се натрупва за да ни обсипе с дъжд, градушка и т.н. Но той не знае какво я е активизирало. Той познава енергиите които действат в дървото, кучето, човека, както енергията която подържа състоянието им, но не познава това което става преди или след това.
Обект на следващото ниво на интуицията са трите вида състояния на ефирните тела. Рама Прасад обобщава в няколко реда: “Тогава той е запознат с цялата история на обекта от начало до край. Ако поставим пред него роза, той ще разгадае невидимия принцип в нея във всички нейни състояния, както минали, така и бъдещи. Той ще познае покълването на храста, всички фази на растежа, ще разбере как пъпката е покълнала и се е превърнала в това красиво цвете. Той ще разчете и края на розата - кога и как ще загине. Ще знае кога и как това цвете ще влее енергия в материалната сфера. Ако сложим писмо до йогата, той не само ще разбере какво пише в писмото, но ще проследи мислите до мозъка от който произлизат. До ръката, която е написала редовете, до стаята в която е написано писмото и т.н. Това са четирите вида интуиция и те се наричат Савиджа самадхи. В различни моменти тези енергии се появяват в голям брой съзнания. Но това доказва, че облагодетелствания смъртен е на прав път. Ако иска да победи, той трябва да се увери в това”.
Когато и последния стадий на самадхи бъде затвърден в съзнанието, психичните ни сетива придобиват власт над знанията, които съставляват животинските сетива. За мен те са най-висш авторитет по отношения на феноменалния свят в който живеем. Не ми остава нищо друго освен безрезервно да вярвам на информацията, която получавам от психичните си сетива. Животинските сетива привличат съзнанието към света на феномените, на които то дължи появата си. Психичната сила от своя страна привлича съзнанието към душата. Практикуването на самадхи го разрушава, понеже съзнанието се зарежда до такава степен с по-висшата енергия на душата, че изгубва менталната си цялост. По този начин рухва цялата система от нереални имена и форми. Душата започва да води свой собствен живот. Когато съзнанието се влее в душата, човек се превръща в Бог.
Тук искам да представя един диалог между Буда и негов ученик. Те са дискутирали темата за живота и защо всичко живо е подложено на толкова скорошно възникване и разпадане? Буда казал:
“Аз мога да ти го обясня но ти няма да можеш да го разбереш”.
Ученикът казал:
- Няма ли някакво сравнение, което да пояснява същността на отговора?
Буда казал:
“Да има. Сега ще ти кажа. Представи си четири добри стрелци, всеки от тях с лък и стрели. Те са си опрели гърбовете и се готвят да стрелят в четирите посоки. Ето при тях идва един човек, който тича много бързо и казва: стреляйте едновременно, а аз ще хвана стрелите преди да паднат на земята. Е, бързо ли тича човекът? Ученикът казал: да почтени, бързо.
Буда отговорил: този човек тича много бързо, но не може да се сравни с земния демон. Земния демон е бърз, но не може да се сравни с небесния демон. Небесния е бърз но не може да се сравни по бързина с небесните четири царе /пазителите на четирите посоки/. А пък те са несравними по бързина със слънцето и луната. Колесниците на слънцето и луната, всички небесни и други са бързи, но животът, неговото възникване и разпадане са по-бързи. Потокът на неговите прераждания тече без да спира нито миг “.
Тук ще кажа, че ми бе обяснено, че животът на човека представлява падането на едно листо от дървото до земята, т.е. времето през което листото се движи от дървото до земята представлява човешкия живот, когато се разбере към цялото и безкрайното. Времето и битието са едно и също, всичко се повтаря през различни времеви интервали. Съществуват множество мигновени прераждания, които са като листата на дървото и все така… Различни са само материалните форми, които придобиваме и нищо друго. В такъв случай какво е мигът и има ли някаква продължителност? В Дзенските трактати се дават описания какво и колко е продължителността на мига.
“Докато младежът щракне с пръсти, минават 65 мига. Обикновените хора обаче не знаят, че петте Скандхи постоянно се раждат и умират, те познават само продължителните отрязъци от време, например часовия пояс. В едно денонощие се съдържат 6 400 099 980 мига. А петте Скандхи, постоянно се образуват и разпадат, но обикновения човек не го забелязва”.
/ В този случай се има предвид, че нашето тяло и съзнание са в непрекъснат процес на прераждане./ forum.tisitova.com/viewforum.php
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. ПАРАЛЕНА РЕАЛНОСТ
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
