Блогът на budha2 :: Приватизирани лекари

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

20.08.2014 18:32 - Приватизирани лекари – търговци

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 1378 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 20.08.2014 18:45

Талмуд и фармацевтичната индустрия В болница в САЩ:Пострадали са ти 2 пръста май и нямаш здравна осигуровка?
Ако искаш този може да ти го оправим за 12 000 $, а този за само 60 000 $.
Ако искаш и двата имаме специална оферта – само 72 000 $.
Е, какво си избираш? Не че те притискаме, имаш колкото искаш време да мислиш, пръстите са си твои
Ако нямаш пари и това е избор. Не се притеснявай, и така ще си си много хубав. „Работя в информационен център, където хората звънят и питат за размера на осигурителни вноски. Имаме някои условия, на които да отговарят кандидатите, валидни за цялата система, като да не са болни от диабет, сърдечни заболявания, някои видове рак. Ако имате тези заболявания, почти сигурно е, че няма да получите здравна осигуровка.“
– Дълъг ли е списъкът с тези заболявания?
– Много дълъг. Мога да опаша цялата къща с него…
АКО ИМАТЕ ТЕЗИ ЗАБОЛЯВАНИЯ, НЕ МОЖЕТЕ ДА СЕ ОСИГУРЯВАТЕ ЗДРАВНО:
СПИН, алкохолизъм, анемия, болест на Алцхаймер, атеросклероза, инсулт, поставен байпас, рак, хроничен хепатит, чернодробна цироза, диабет тип 1 и 2, аутизъм, вродени сърдечни пороци…

––––––––––––––––––––––-

Лора Бърнем катастрофирала със 70 км/ч и изпаднала в безсъзнание. Парамедиците я извадили от колата и я закарали с линейка до болницата.
– Получих фактура от частния си здравен фонд, в която се упоменаваше, че линейката няма да бъде поета, защото не е предварително одобрена от тях.
Не ми е много ясно как щеше да стане това предварително одобрение след като съм била в безсъзнание в колата си, преди да пристигне линейката.

––––––––––––––––––––––-

Самата същност на длъжността „Директор по медицинските въпроси“ е да има човек, който да спестява на компанията маса пари.

Доктор Линда Пино разглеждала молбите в частния здравен фонд „Хумана“. Напуснала работа, защо не харесвала начина, по който се вършат нещата.
„Запознаваш се с конкретната молба или случай и започваш да търсиш начини да спестиш пари на фирмата. Това е твоето задължение. Преглеждаш съдържанието на молбата, намираш изключение и с усмивка на уста си казваш: „Това е чудесно, ще получат формален отказ“. Не ми трябва да се ровя допълнително. Просто им отказвам служебно. Лекарят, с най-голям процент откази даже получаваше бонус.“
- Сериозно?
– При тях системата беше такава. Всяко плащане се определя като „медицинска загуба“. Такъв е терминът, който използват. Ако не изплатиш пари на някого и откажеш да поемеш някакви разходи или вземеш решение, с което спестяваш пари на фирмата, това си е чиста печалба.

––––––––––––––––––––––-

Ако не могат да отхвърлят молбата ти да отрекат нуждата от лекарски грижи и накрая са принудени да платят някоя операция, ти пращат Лий – техният копой. Неговата работа е да върне парите на компанията, с всички възможни средства. От него се иска, да намери пропуски в молбата ти или някакви предишни заболявания, които не си знаел, че имаш. Ще се отнасяме с него като с убиец.
– Имам цял отдел за тази работа, който проверява здравословните ти проблеми за пет години назад, търсейки сламка, за която да се захванат и да те уличат, че нещо си скрил и не си обявил. В такъв случай могат да ти прекратят осигуровките или да ти увеличат размера на вноските, до ниво, при което не можеш да си ги плащаш. Ако не открият, че си прикрил нещо в молбата си, пак могат да те отхвърлят заради предишни заболявания. Независимо от това, че не си бил длъжен да потърсиш медицинска помощ. В някои щати е законно да имаш т. нар. „осъзнати предишни заболявания“. Има се предвид, че ако преди осигуровката ти да влезе в сила, си имал симптоми, които са предполагали здравомислещ човек да потърси медицинска помощ, то при проявяване на същите симптоми те не се покриват от осигуровката.

Сложна работа, нали? Такава е обаче реалността. Би трябвало да бъдат справедливи и безпристрастни, но това са техните пари! Всичко се прави целенасочено, не е грешка, не е недоглеждане, не се промъкваш през някоя вратичка, някоя я е поставил там и те прекарва през нея. А причината е да се увеличат печалбите.

Като се замисля, може и да съм убил някой. Навредил ли съм на хората? Разбира се, че да. Не съм работил за осигурителни дружества отдавна, но не смятам, че така съм изкупил вината си затова, че съм бил въвлечен в тези истории. Доволен съм, че вече не се занимавам с това.

––––––––––––––––––––––

В един служител от здравната индустрия съвестта проговорила. Доктор Линда Пино, бивш служител на „Хумана“, разглеждащ молби за плащания.

Казвам се Линда Пино. Тук съм, за да направя публични признания.

През пролетта на 1997 г. в качеството си на лекар, отказах необходима операция на мъж, която щеше да спаси живота му, следователно аз съм причината за неговата смърт. Никой не ми потърси сметка за това, защото всъщност, спестих половин милион долара на компанията си. С това си действие дори затвърдих репутацията си на добър директор по медицинските въпроси и си осигурих кариерата. От служител със заплата няколко стотин долара седмично, като преглеждащ молби, започнах да получавам шестцифрени суми на ръководна позиция.

Основното ми задължение беше едно – в качеството си на медицински експерт, да донеса финансови изгоди на организацията за която работя. Неведнъж ми бе повторено, че аз всъщност не отказвам медицинска помощ, а само отказвам плащане. Знам как частната здравноосигурителна система осакатява и убива хора. Хилядите молби, на които написах смъртната присъда – „отхвърлен“, не ми дават мира. Как се стигна дотам, лекари и здравноосигурителни дружества да бъдат отговорни за смъртта на пациенти? Кой въведе тази система? Откъде започна всичко? Как бе създадена тази система? 17 февруари, 1971 г.

Джон Ерлихман (съветник на президента на САЩ): Сведохме проблема на вицепрезидента до следното нещо – да включим ли здравноосигурителните компании като “Кайзер Перманенте”?
Ричард Никсън (Президент на САЩ): Чакай да те питам нещо… Знаеш, че не горя от желание да въвеждам проклетите здравни програми.
Ерлихман: Това е работа на частния бизнес.
Никсън: И на мен така ми се струва.
Ерлихман: Едгар Кайзер иска да печели от дружеството си. А може да го направи, защото вече приказвахме с него по този въпрос. И аз се запознах по-подробно с нещата. Целта е да се занижат медицинските грижи, защото колкото по-малко са грижите, толкова по-големи ще са печалбите.
Никсън: Добре.
Ерлихман: А те ще отиват на сигурно място.
Никсън: Много хубаво.

На следващия ден
18 февруари, 1971 г.

“Днес предлагам нова национална здравна стратегия. Целта на тази програма е проста: Искам САЩ да има най-добрата здравна система в света и искам всеки американец да получи нужните грижи, когато са му необходими.”

Планът разработен съвместно от Никсън и Едгар Кайзер проработил. В следващите години за пациентите се полагат все по-малко грижи. Опашките в обществените болници растат, а качеството на услугите намалява. Претъпканите и неугледни болници представляват опасност.

Докато здравноосигурителните компании забогатяват, системата се срива. 37 млн. американци са беззащитни срещу смъртоносните болести.

Бедните са най-уязвими, защото им се отказва спешна помощ, докато не стане твърде късно.
Това продължава с години, докато не се появява този мъж, който доведе със себе си една млада дама. Дръзка, умна, сексапилна

“Днес обявявам сформирането на президентски екип за реформа в здравната сфера, под председателството на Първата дама – Хилъри Родъм Клинтън.”

Тя постави пред себе си като основен приоритет да направи достъпни медицинските грижи за всички.

“Всеобща здравна система сега! Няма да зависи от това къде работиш, работиш ли изобщо и дали имаш предишни заболявания. Здравните грижи никога няма да ни бъдат отнети.”

Тя подлуди Вашингтон.

„Наистина ли искате държавата да се грижи за здравето ви? Няма да имате свободата да си избирате лекаря.“

„Опитват се да ни пробутат един огромен бюрократичен, социалистически план. Социалистическо здравеопазване.“ Едуард Анис – президент на лекарския съюз: „Това ще удари държавен шамар на болницата ви, те ще прецизират услугите, ще определят стандарти, ще назначават комисии, ще искат да им се отчитате. Държавата ще третира всички на равни начала, досещате ли се? Всичко това ще доведе до нова система, при която за всички ще се полагат медицински грижи.“ „Казвам се Роналд Рейгън. Един от традиционните методи за налагане на социализъм и държавно регулиране е чрез здравната система. Лекарите започват да губят своята свобода. Лъжите следват една след друга. Лекар решава, че иска да практикува някъде. Правителство обаче му казва, че не може да го направи, защото в града има достатъчно лекари и трябва да отиде другаде. Всички сме наясно, какви може да са последиците от такъв прецедент – държавата да определя къде и как ще работим. После ще последват и други федерални програми и ще отнемат свободите ни, с които сме свикнали в тази страна. Докато един ден не се събудим и не открием, че сме станали социалисти.“

Времената може и да са други, но тактиката за всяване на страх не е. Корпорациите от здравния сектор похарчиха стотици милиони долари в опити да провалят програмата на Хилъри и успяха.

За следващите седем години от престоя си в Белия дом, на нея не й бе позволено да повдига този въпрос повече. За американците все още няма обществено здравеопазване. САЩ се смъкна на 37-мо място в света по здравни грижи, малко пред Словения, Куба и Бруней. В това няма нищо чудно, защото Конгресът имаше по-важни дела. Така корпорациите от здравния сектор навлязоха необезпокоявани в XXI век, докарвайки си безобразни печалби. Превръщаха изпълнителните си директори в милиардери и избягваха законите, както си поискат. Но най-голямото им постижение беше купуването на американския Конгрес.

Цялата здравна система беше предадена в ръцете на здравноосигурителните дружества. Постигнаха пълен контрол. Е, споделяха го с някои хора. И фармацевтичните компании обичат да купуват конгресмени. Защо дават тези пари? За прокарването на закон, който да помага на възрастните да си купуват по-лесно лекарства.

Бели Тоузин: „Нека изясним едно нещо. Републиканците обичат майките, бащите, дядовците и бабите си, като всички останали в Конгреса. И ние ще се погрижим за тях.“

Всъщност този закон подари над 800 милиарда долара пари от данъци на фармацевтичните компании и частните здравни фондове. Оставиха фармацевтичните компании сами да определят цените и позволиха на частните фондове да се превърнат в посредници.

За всички имаше по нещо. Човекът основен лобист, който определиха да свърши тази работа, беше конгресменът Били Тоузин. Той беше точният човек, защото разполагаше с тайно оръжие.

Били Тоузин: „Никой тук не обича майка си повече от мен.“
„Предизвиквам ви, сър. Никой тук, не обича майка си повече или по-малко от останалите.“
„Обичам тази жена.“
„Как може и да си помислите, че обичате родителите си, повече отколкото ние обичаме нашите?“

Всички те обичат родителите си, просто не обичат нашите родители, толкова колкото техните. И така…

„За мен е чест да парафирам историческия Закон за подобряване и модернизиране на лекарствената политика от 2003 г.“ Това, което се спести беше, че възрастните ще плащат повече за лекарства, отколкото са плащали досега. И когато всичко приключи, 14-те замесени сенатори напуснаха работа и заеха длъжности в здравната система. Били Тоузин също напусна Конгреса, за да стане изпълнителен директор на „Фарма“ – фармацевтично лоби, с годишна заплата 2 милиона долара.

Денят във Вашингтон беше празничен.

САЩ има най-висок процент на детска смъртност в Западния свят. Бебе, родено в Салвадор има по-голям шанс да оцелее, отколкото ако е родено в Детройт.

Като тръгне на училище става още по-добре. Класове с 40 ученика. Училища без лаборатории. Нищо чудно, че повечето младежи не могат да посочат Англия на картата.

Няма страшно – следва колежа. Докато завърши става толкова напечено, затъва до шия в дългове преди да започне първата си работа.

Превръщате се в идеалните работници – хора, нуждаещи се от работа. Кой работодател не би наел някой, имащ да връща хиляди долари? Той няма да създава проблеми. Освен че изплащаш колежанския заем, ти трябва работа със здравна осигуровка. И ако заплатата ти не е достатъчна, не се притеснявай! Винаги можеш да започнеш втора работа, и трета, и четвърта. Ако имаш проблеми със съня, винаги може да помолиш лекаря да ти предпише още лекарства за сън. Схемата с частните здравни фондове, като част от един по-голям план беше налагана под натиск и в други държави по света.

През 2008 г. благодарение на нагли лобисти се повиши вноската за здравно осигуряване в България от 6% на 8%, като разликата от 2% беше планирано да се даде на задължителни „частни здравни фондове“. За щастие на българите планът не успя, като бившата власт, а сегашна опозиция орева всички медии, че тези 2% допълнително за здраве, бяха изхарчени за здравеопазване. Да, за държавно здравеопазване, а не бяха дадени за източване от задължителни „частни здравни фондове“, какъвто беше планът. Представете си онези, които са плащали подкупи на корумпирани „политици“, как са реагирали, при положение, че са останали без кльопачка, за която са предплатили.

Не такъв късмет обаче има друга малка страна от Европейския Съюз – Словакия. През 1993 г. след отделянето от Чехословакия, се взима решение за изграждане на частна здравноосигурителна система. През 2003 г. в страната под натиск се осъществява приватизация и на пенсионната система с въвеждане на финансовите пирамиди от вида задължителни частни пенсионни фондове, от правителство, което се бори за “свободен пазар”, и което бе въвлечено в скандал за тайни сделки с водещ хедж фонд за разпродажба на държавни активи на Словакия в замяна на милиони под формата на подкупи.

След изборите през март 2012 г. за изненада на всички, и за ужас на собствениците на „частни здравни фондове“ и „частни пенсионни фондове“ с пълно мнозинство в парламента ще управлява правителство с премиер Робърт Фицо.

Вноската във финансовите пирамиди – задължителни „частни пенсионни фондове“ беше намалена от 9% на 4% от заплатата на работниците (бившата власт изпадна в ужас и продължи със заплахите как населението застарявало и как само частни пенсионни фондове могат да се справят с проблема – е да, геноцида решава много бързо всички проблеми с възрастното поколение). Великобритания Тони Бен: През 1948 г. „Новата здравна системa започва да функционира на 5-ти юли. Каква е нейната същност? Цялата необходима медицинска, стоматологична и следродилна помощ ще бъде осигурена. Всички – бедни, богати, мъже, жени, деца, ще имат достъп до нея. Нищо няма да се заплаща, освен някои специализирани грижи. Всички ще са осигурени, но разбира се, това не е благотворителна организация. Финансирането на системата ще идват от данъците и вие няма да се тревожите, когато се разболеете.“

Тези думи описват цялата същност на здравната система във Великобритания.

Г-жа Маргарет Тачър веднъж каза: „Здравето на нацията може да се чувства на сигурно в наши ръце.“ Не се спори по въпроса, както и за правото на глас на жените. Никой не може да си позволи да твърди, че жените не трябва да гласуват, защото никой тук няма да се съгласи. Никой няма да допусне влошаване или унищожаване на държавната здравна система. Ако Тачър или Блеър бяха казали, че държавното здравеопазване отпада… Щеше да настане революция.

А как ли живеят бедните лекари държавни служители във Великобритания? Пропагандата гласи, че като държавни служители би трябвало да са унижавани, да работят за без пари и т. н. Франция

Смята се, че Франция има една от най-добрите здравни системи в света, ако не и най-добрата. Но как е възможно? Франция има държавна система за здравеопазване? Нали само тези с частните здравни фондове бяха най-ефективни и успешни? Пак ли за комунизъм ще си говорим?

Какво се случва ако се разболееш и постъпиш в болница във Франция?

Получаваш необходимите грижи. Това не зависи от вноските ти, а от необходимите грижи. Основен принцип е солидарността. Хората с по-големи заплати, плащат за онези с по-ниските. Плащаш според доходите си и получаваш според нуждите си. Ако се дават парите за здравеопазване, за опазване здравето на хората, какво ще стане със свръхпечалбите на собствениците на няколкото „частни здравни фонда“ и фармацевтични компании?

Ето това е големият избор. Частната здравна система означава геноцид за гражданите и свръхпечалби за собствениците на здравни фондове и някои фармацевтични компании.

Държавната здравна система означава здравеопазване за хората, никаква печалба за собствениците на „частни здравни фондове“ и нормална печалба за фармацевтичните компании.

Дали е по-важно здравето на стотици милиони граждани или свръхпечалбите на малцина патологични психопати?

Кой може да твърди, че да имаш здраво население е неефективно, а ако имаш геноцид за населението и свръхпечалби за „частните здравни фондове“ това е ефективност?

Тъй като ако от „частните здравни фондове“ представители го казват, населението няма да се върже. Трябва авторитети да го говорят.

И как да стане? Да си купуваш „политици“ не е голям проблем, даже в някои държави е законно. Обаче това авторитети ли са? Населението до толкова е приучено да ги мрази, че на „политик“ да вържеш е почти невъзможно. Други авторитети трябват. Независими специалисти. Независими от правителството.

Няма проблеми – за собствениците на финансовите пирамиди от типа задължителен „частен пенсионен фонд“, или задължителен „частен здравен фонд“, или частен ВУЗ и т.н., но чиито капитали не са придобити от изброените по принцип законни дейности, не е никакъв проблем да си създадат неправителствени организации, които да претендират, че са независими от правителството (факт, независими от правителството, зависими единствено от спонсорите си).

И тези неправителствени организации, наричани примерно „мозъчни тръстове“ ще се използват за зомбиране на населението с религията на спонсорите, която работи изцяло в тяхна полза.

Ако купен „политик“ се изтъпанчи по медиите, че пенсионната, здравната или образователната система трябва да се приватизира, ще го убият с камъни, пък купения „политик“ е нужен да приема купения закон. Не може да се жертва толкова лесно.
По-добре да го говорят през ден представители на примерно „мозъчните тръстове“ (тях и да ги жертваш няма да е голяма загуба), които отново се финансират с цел да проповядват съответната религията и нищо друго. „Мозъчните тръстове“ нямат собствено мнение, могат да повтарят само това, което им е казано да говорят. Те са независими от правителството и получават финансиране единствено и само, за да проповядват съответната религия на спонсорите си:
– Закон първи на патологичните психопати, спускан на населението чрез техните „мозъчни тръстове“: „Населението застарява, няма да има кой да плаща пенсиите на днешните млади ако не се направят реформи. Да, ще боли малко (за има няма половин век), но единствената правилна реформа е приватизация на пенсионната система. От къде ще дойдат парите за подобна реформа? Като се приватизира държавна собственост, толкова е очевидно“
– Закон втори на патологичните психопати, спускан на населението чрез техните „мозъчни тръстове“: „Държавното здравеопазване не е ефективно, трябва да има задължителни частни здравни фондове, за да има конкуренция и повече ефективност. Държавното здравеопазване ще ни превърне в комунисти. Анатема“
– Закон трети на патологичните психопати, спускан на населението чрез техните „мозъчни тръстове“: „Очевидно е, че държавното образование запада и не отговаря на търсенето на бизнеса (да знае всичко, да работи за без пари и в пълно покорство). Частното образование може да е малко по-скъпо, но си струва – това е, което бизнесът търси. Няма нищо лошо ако за образованието си населението (тоест робите) вземат кредит, който да изплащат след това (голяма част от живота си). Така ще бъдат по-отговорни.“
– Закон четвърти на патологичните психопати, спускан на населението чрез техните „мозъчни тръстове“: „Големите корпорации са и големи работодатели и трябва да получават данъчни преференции“
(тоест да не плащат никакви данъци в крайна сметка). Ако държавата се опита да облага едрия капитал, ще се уволняват работещи, защото едрия капитал не е свикнал да плаща данъци, които да му намаляват иначе скромните свръхпечалби.

Обаче има и още, появяващите се през ден представители на „мозъчните тръстове“, които са компетентни по всичко, стават все по-дразнещи. Може би наравно с купените „политици“, ако не и повече. А са нужни авторитети, които да проповядват съответната религия. Затова под прицел е образователната система. Много е важно да й се наложи контрол. Когато заведението е частно, няма никакъв проблем. Ако преподавателят реши да се занимава с наука, която не е удобна, тръгва си веднага. Само одобрената наука (не от правителството, а от онези, които финансират съответното заведение) може да се спуска до младите. Ако заведението е държавно, тази репресия върху преподавателите е далеч по-трудна. Това е и една от причините да се твърди, че държавното образование не е ефективно като частното.

С купените „учени“ се прави опит да се легитимира в науката сектантската религия наричана понякога неолиберализъм.
(Да не се бърка с идеята на класическите либерали, където основната идея е свободата на отделния човек, законността и обществения прогрес. Немалко хора с либерални ценности са подлъгани от натрапеното им течение „неолиберализъм“. Който има в ценностната си система свободата на отделния човек, законността и обществения прогрес е либерал и би трябвало да е категорично против „неолиберализма“).
„Новите либерали“ се борят за пълна свобода на капиталистическите монополи и абсолютна забрана за развитие на държавна собственост.
Имайки предвид, че в думичката либерал се има предвид свобода на отделния човек, а при наличие на частен монопол, който по никакъв начин да не бъде ограничаван от държавата (държавата е голямото зло според тази религия), то такова нещо като „неолиберализъм“ не може да има. В тази идеология, религия или каквото е няма нищо либерално. Като извадим думичката „либерал“ от неолиберал, се получава „нео – нищо“. Въздух под налягане. Секта, която при нормални обстоятелства никога не би получило признание. А на малък брой изключително комплексирани индивиди признанието им е нужно по чисто икономически причини (някакъв авторитет е нужен да пробутва иначе абсурдните им идеи, които работят изцяло в ущърб на обществото). Така учените трябва да се купят, да бъдат държани под контрол (който плаща, той поръчва „науката“) и какво е наука, да се казва от представителите на малката група изключително комплексирани индивиди. За всичко останало, което не отразява стриктно идеалите на сектата (приватизация, ненавист към солидарността, към хората, ненавист към държавата, насмешка към всеки който се опита да помага на по-слабите и т.н.): „това не е наука, ти не си учен, хо, хо, хо“.

И все пак, населението трябва да знае, че тези лица са малко на брой, плащат недостатъчно на „мозъчните тръстове“, на купените „учени“, а „политиците“ винаги могат да получат и по-добри оферти. http://alexanderbtodorov.com/2012/11/04/slovakia-on-the-way-to-freedom/ Фарммафията на семейство Рокфелер .