Блогът на budha2 :: Затриването на България

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

25.09.2014 22:16 - Затриването на България

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 3015 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 04.10.2016 20:06

Според класацията „Топ 30 на най-влиятелните българи 2012 г.“ на списание „Форбс“, когато то още беше американско, габровчето, наречено Цветан Василев – рожба на криминалната революция – заема второто място! И това тъй „влиятелно“ синче на алчно червения фашистки полк ви заявява в прав текст, че министър-председател, който беше и финансов министър, но също така и заместник-министър на финансите, както и заместник-председател на „дясна“, „реформаторстка“ партия, а на всичко отгоре и неин кандидат за столичен кмет; както и управителят на националната ви банка и бивш депутат, са марионетки. Нито повече, нито по-малко. Този другар никак не е случаен. Той ръководеше банка, която е създадена от КГБ още преди Втория комунистически преврат от 10 ноември 1989 г. Преминал е всякакви специални школи и подготовки и то на различни места. Лично познава повечето от т. нар. политици и бизнесмени на прехода от тоталитарен държавен капитализъм към частнособственически под ръководството все на една и съща партия.
Да не му вярвате, издава особено психическо състояние. То е все едно да не можете да съберете две и две. И заели Айнщайнови пози, да твърдите: „Зависи.“

www.youtube.com/watch

Тук изборите са своеобразен брак между т. нар. народ и онези, които Интернационалът му предлага като стока с етикет „политици“. Но „купувачите“ не се интересуват от това кой и къде е произвел продуктите. Още по-малко ги вълнува, дали предметите, изложени на политическите рафтове, притежават качествата да бъдат държавници. Или са просто милиционерска направа – продукция, която другаде щеше да бъде продавана за 50 стотинки или най-много за 1 лев.

Върхът е, че все по-нарастващ дял от нашенци изпълняват двойнствена роля –уж са пазаруващи, а вместо да плащат за покупката си, получават пари пак като… потребители?! А медиите постоянно бият звънче, което със свищящ звук им напомня, че: „Купуването и продаването на гласове е престъпление“…

Партията спуска актуалната полит-мода на медийния слугинаж. И той с охота, поради гена и пълната си неспособност за какъвто и да е творчески труд, освен ратайството срещу заплащане, залива безмозъчното стадо с внушения. Веднъж се раждат „демократи“ – „десни“, обединени в СДС. На практика, без да го крият, а напротив – афиширайки го, те представляват сбирщина от комунета и ченгета, маскирани като социалдемократи – марксисти и немарксисти, няколко сорта земеделци, „зелени“, либерали… Даже имаше и… националисти. Те, милите, живеещи със спомените за СБНЛ, също се смятаха за… „десни“. А програмата им, гръмко обявена за „Верую“, се припокрива едно към едно с устава на нявгашния РМС – чисто социална!

Сетне Братството заповяда на своите марионетки, да нарои от БСП няколко „левици“. Както и „бизнес-партии“, всякакви „християн-демократи“, партии, сбрани по полов признак – например женски, други – сътворени върху етническа принадлежност, и т.н. Ами кой ликвидира нашето село – темел на българщината? ТЕ! С този свой ход само за половин век другарите изпълниха най-антибългарската задача, поставена им от Интернационала – обезбългариха България. Кой тъпанар допускаше, че някой някога ще се върне към ралото и воловете? Докато за втори път ограбваха хората ─ „в реални граници“, партийните секретари и председателите на ТКЗС-а заемаха поза „стомна“ и не криеха подигравките си. Те вече бяха стигнали 90-ия метър в бягането на 100, докогато безпартийните още чакаха стартовия сигнал.

Партията беше подарила на текезесарската номенклатура селскостопанските машини. Тъй като те по природа (произход) са тъпи, отучени да мислят и са изумително мързеливи, не успяха да се възползват от поредната предоставена им привилегия, задълбочила неравенството. Земеделието и животновъдството залиняха и са пред приключване.

Впрочем, спомня ли си някой, как бяха наречени органите, които свършиха окончателната мръсна работа по затриването на българското село? Ликвидационни съвети!

Пропагандата свърши останалото. Дори споменът за онази България, която през двайсетте и трийсетте е доставяла една трета от зеленчуците и плодовете в Европа, е изтрит. Днес, под ръководството на наследниците на онези ликвидатори на България и на техните посредници от псевдо опозицията, „патриотично“ внасяме от чужбина дори подправките – копър, магданоз, джоджен…

Малцината настоящи „фермери“, без изключение, произхождат от средите на номенклатурата. Значителна част от тях – от градската. Те се превърнаха в свръхбогати лапачи, гребещи не с лъжица, а с манастирски черпаци, благата на българската земя. Като отглеждайки едни и същи култури – предимно пшеница, царевица, соя, слънчоглед, рапица – я обричат на изтощаване.

Какво му е патриотичното, къде е патриотизмът? И какво спечелихме от глобализма на чисто комунистическата организация Европейски съюз? Европа става все по-социалистическа. Няма разлика между това и някакво имагинерно „социално“.

„Бизнесмените“ – до един чеда на алчно червената фашистка номенклатура. Ще спомена само откъде само три чифта братя получиха „ябълките“, които „старателно измиха“. Продадоха ги на двойна цена, и така – неколкократно, за да се наредят в челната редица от милионери, тайно манифестиращи както на всеки 9 септември, така и на 10 ноември.

За някои от знатните строители на социалистическия капитализъм

Кой не е чувал за Динко и Йордан Диневи? Двамата са видни строители на постдържавния социализъм от крайбрежното село Свети Влас, разположено недалеч от Несебър.

Преди Втория комунистически преврат Иванка, майката на прословутите братя, е била активистка на БКП и председателка на Общинския народен съвет – сиреч кметица на селото. Преди три години френската телевизия “М6” представи репортаж за „предприемачите“.

„В репортажа разказват и за майката на братя Диневи, която преди години била кмет на Свети Влас. При нейното управление Братя Диневи владеят крайбрежната ивица във Влас. Кадастралната карта на някогашното село е изпепелена при съмнителен пожар. Семейството започва да си присвоява чужди имоти, които в последствие незаконно застроява…

В репортажа на М6 коментират, че братя Диневи започват деня си като палят свещ в църквата си, а в края му – гуляят в компанията на манекенки и други съмнителни бизнесмени като тях…

Чуждестранните журналисти са шашнати от самопризнанията на Йордан Динев, който ги разхожда с една от яхтите си и им обяснява, че първа линия от брега е негова, както и части от морето. Олигархът им разяснява най- спокойно, че в България е напълно възможно да си купиш както парчета от плажната ивица, така и от морето.“

Двамата „търговци на яхти“ притежават около 50 фирми. И според публикации в т. нар. централен печат „харчат по 500 евро на ден“!

Те заявили:„Имаме собствено море, защото сме платили милиони на тази държава!“

Вие да видите! Доколкото знам, това и капризният самохвалко Нат Ротшилд не е успял да придобие – нито в Гърция, нито в Черна гора. България е страната на неограничените възможности за комунистическата мафия. Тя, алчно червената организирана престъпност, притежава държавата, която си основа на нейна територия.

Вторите комунистопомазани чеда на Партията са братята Атанас и Пламен Бобокови от село Пиргово, Русенско. Те са случили на… чичо – брат на баща им. Ангел Бобоков е бил секретар на Окръжния комитет на БКП в Русе. Известно време негов личен шофьор бил… Димитър Барбуков. Да същият другар, който стана… строител.

Кратко отклонение. Барбуков е кум на друг болшевишки милионер – Николай Банев – първи братовчед на Любица Кулезич. В интервю става дума за разменените подаръци на сватбата:

„– Говори се, че бизнесменът Николай Банев ви подарил червено ферари, а вие сте му върнали жеста, дарявайки яхта на сватбата му. Обаче се оказало, че ферарито било дефектно и Банев ви го дал, за да се отърве от него. И сте се скарали. Интересно…

– Но да ви кажа точно как е. Аз подарих скромна яхта на Банев, защото му бях кум. После той ми подари ферарито, за да ми върне жеста като кумец вероятно. Ферарито върви без грешка. Само крушка и гума са му сменявани. Ние с Банев не сме се карали, в отлични приятелски отношения сме. Общ бизнес нямаме поначало. Аз по правило с приятели бизнес не правя.“

Та Тодор Живков издига чичото на братята Бобокови – Ангел. Той става завеждащ отдел „Селскостопански“ на ЦК на БКП!Стари софиянци, ощетени от т. нар. реституция, провеждана посредством прилагането на специален подбор, разказват, че Ангел Бобоков се ширел в огромен „буржоазен“ апартамент на „Царя“, някъде срещу Руската църква в София. Сещате се, как е бил придобит, нали?

Понеже бил бездетен, пирговчанинът дал „ябълката на богатството“ на своите племенници. Така се повила фирмата „Приста Ойл“. След нея – и останалите.

Чух, че зализаният като селски ерген другар Кирил Домусчиев бил отрекъл своя произход от комунистическата номенклатура. Родителите му били… обикновени хора. Така ли?

Защо тогава крие, че дядото по майчина линия на братята Кирил и Георги Домусчиеви е бил признат за „активен борец против фашизма и капитализма“ и радостно е доволствал с т. нар. народна пенсия?

Техният „обикновен“ баща на име Петър доста години е бил генерален директор на електроразпределително предприятие и партиен секретар в него.

Майка им Маргарита, също активистка на БКП, била дългогодишна икономическа директорка на „Техенерго“, по-късно – „Тотема“ ООД – предприятие за модернизация и реконструкция на термични централи. По-късно я назначават за ръководителка на завод „Балкан“ в Ловеч. В града не крият, че именно тя умишлено го съсипала, като оставила близо 1000 работници и служители на улицата.

Партията назначила нейните синове за основатели на приватизационния фонд „Напредък“. С него те станали… собственици на предприятието. Досущ като Делян Пеевски, по-голямото от децата на Домусчиеви – Кирил, още не бил навършил тридесет… След тази „сделка“, прекомерно успешна за тях, но не и за ловчанлии, двамата продължили…. да мият ябълки и да ги продават скъпо.

Знаете ли още нещо общо между всички тези комунистически изчадия? У нас предците им или те самите закриха годни предприятия, които можеха да работят. А тези „патриотични“ мерзавци откриват подобни в други страни. Например Цветан Василев се води собственик на стъкларски завод в Сърбия. А братя Бобокови – на фабрика за рециклиране на батерии в Румъния и на предприятие за масла в Унгария! Братя Домусчиеви признават, че инвестират в…. Индия и САЩ. Диневи пък имат хотел в румънския курорт Мамая…
Това ни причини Братството, но и ние го допуснахме. Докато се борехме с тотемите на комунизма – мавзолеи, паметници, релефи, докато изпускахме парата на справедливия обществен гняв по площадите на „митинговата демокрация“, както се изразяваше другарят Живков, като пладнешки разбойници, каквито всъщност са, другарите отмъкнаха парите и всичко що-годе чинещо, останало от труда на народа. Поне да го бяха използвали като капитал, а те го превърнаха в безвкусен парвенюшки лукс. От векове, преди идването на комунистите на власт, по тези земи не е имало глад. Нито масова бедност. Те се появиха по време на тяхното господство. Когато в края на месеца даже висшистите закърпваха положението, както се казваше, благодарение на върнати бутилки и буркани. Даже имаше вицове за това.

Днес гладът настъпва с все по-голяма скорост. А другарите успяват да разделят рая̀та и да настроят нейните части една срещу друга. Само и само да не забелязва охолството им, постигнато чрез тоталното ограбване на бившето народно имущество.

Освен това елементарната почтеност ни задължава да признаем: вече и хора, и работници не сме. Преди три години и половин в репортаж от Либия чух как някакъв одрипавял арабин с автомат в ръка и с известна тъга осъзнава: силите на режима в Триполи превъзхождат разбунтувалите се хора. Обаче вдигна глава и гордо заяви:

„Въпреки че са повече и далеч по-добре въоръжени, ще се сражаваме. Трябва да се плати цена за свободата, висока цена.“ Преди 76 лета един финландски професор възкликнал за нас след посещение в страната ни:
„…. Тук има здрава солидарност и абсолютно позитивно чувство за равенство… Нищо друго не можете да направите, освен да отдадете почит на тези хора, които са постигнали толкова много за един толкова кратък период от време…“

А 67 години след възторга на преподавателя от Хелзинкския университет Клаус Шрамайер, бивш заместник-посланик на Германия в България, ни е видял по следния начин:
„… В България никой няма интерес от преосмислянето на комунистическото минало. Напротив, този период от историята на България, с всичките престъпления и несправедливости, просто се премълчава…

На всички е известно, че промените в България са само фиктивни. А така нареченият преход логично вече от 20 години тъпче на място.

Според Шрамайер бившите сътрудници на ДС са се предрешили като бизнесмени, организирали са се в спретнатите редици на престъпни групировки, а през свободното си време работят като политици, депутати, съдии, прокурори и на други отговорни позиции, като никак не се интересуват от общото благо. Основната им цел е забогатяване на гърба на обикновения човек. България като най-бедна членка на ЕС е и най-тъжното място на света, обобщава Шрамайер. Най-тежкият и дълготраен проблем той лаконично формулира така: произвол вместо ред.

Тоест, престъпността се е сраснала с политиката, а правовата държава е удушена още в зародиш. Макар и невидима, мрежата на бившите доносници продължава да функционира безупречно, коментира Шрамайер. Според него участниците в тази мрежа си разменят постове и услуги и взаимно си пазят гърба. Така юристът обяснява многобройните неразкрити поръчкови убийства.

В анализа си Клаус Шрамайер задава и въпроса дали българската мафия не е свързана с Русия и дали организацията, наследила КГБ, не дърпа от разстояние конците в България. Но който и да дърпа тези конци, прави го много умело, а всичко това е някак си убягнало на разсеяния Брюксел по време на преговорите за присъединяване на България към ЕС, обобщава авторът.“

Не, нито е убягнало, нито се върши без разрешението и одобрението на Брюксел. Тъй като нас ни прехвърлиха от една кочина в друга – от СССР в ЕСССР. През 1932 г. съдията от Върховния съд на Съединените щати, евреинът Луис Брандайс, заявява:

„Да удържите на експериментите в социалните и икономическите дела е изключително важна отговорност. Отричането на правото да се експериментира може да бъде отчаяна стъпка със сериозни последствия за нацията. Една от щастливите привилегии на федералната система е, че отделна храбра държава, ако нейните жители изберат това, може да служи като лаборатория; и да опитва нови, непознати досега социални и икономически експерименти, без риск за останалата страна.“

Нататък Брандайс демонстрира властта, която притежава в качеството си на върховен съдия. Той е първият евреин, настанен на толкова висок пост. Това е постигнато след като президентът Уудроу Уилсън е бил изнуден. Цялата кариера на този юрист е изтъкана от примери за това, че политиците, които виждате, са обикновени кукли на конци.

Шейсет и шест години след Брандайс избягалият на Запад Анатолий Голицин, офицер от КГБ на Съветския съюз, посочи:
„Партийните лидери в Източна Европа станаха кукли на конци, а техните народи – васали.“

Много по-рано, непосредствено след края на Втората световна война, вездесъщият Оруел изясни:

„Партията се стреми към властта единствено за собствена изгода. Нас не ни интересува добруването на другите, интересува ни единствено властта, върховната власт. Скоро ще разбереш какво означава истинската власт. Различаваме се от всички останали олигархии от миналото по това, че знаем какво вършим. Всички останали, дори тези, които ни приличат, са били страхливци и лицемери. По своите методи до нас се доближават немските нацисти и руските комунисти, но те така и не събраха кураж да признаят собствените си подбуди. Преструваха се, а вероятно дори си вярваха, че са взели властта не по собствено желание и само за определен период от време и ако не днес, то утре ще настъпи раят, където човешките същества ще бъдат свободни и равни.

Ние сме други. Много добре знаем, че никой не взема властта с намерение да я отстъпи. Властта не е средство, тя е цел. Диктатурата не се установява, за да се защити революцията. Революцията се прави, за да се установи диктатурата. Целта на гоненията са самите гонения. Целта на изтезанията са самите изтезания. Целта на властта е самата власт. Сега започваш ли да ме разбираш?“ Та през 1988 година Голицин стана още по-неприятен за западните политици и медии, като декларира:

„Западът не успява да възприеме антагонистичните различия между принципите на западните и съветските версии на демокрация и пазарна икономика. На Запад изборите действително решават коя партия ще придобие политическата власт. В СССР комунистическата партия продължава да решава изхода от тях. Тя поддържа своя монопол върху политическата власт чрез контролирани „реформатори“ и „консерватори“, и посредством контролирана „многопартийна система“.

На Запад съществува действителна политическа опозиция. При съветската система на „демокрация“ няма никаква истинска, организирана политическа опозиция, и никаква реална възможност за възникване на такава опозиция.

Истинските некомунисти сред съветския народ без съмнение заявяват, когато са на частни събирания: „Те се преструват, че ни предоставят демокрация; ние се преструваме, че сме свободни.“

Всеки опит за формиране на истинска, неконтролирана политическа опозиция е смачкван, както стана при Дън и китайската армия на площад „Тянанмън“, при Илиеску и неговите миньори в Румъния, или чрез използването на танкове като заплаха при Младенов в България. Подобни опити в Полша, Чехословакия или в Съветския съюз без съмнение бяха уредени по сходен образец от настоящите „реформатори“, които отново разкриват отвратителната мутра на ленинистите и сталинистите.

Съветската „демокрация“ ще остане диктаторска по отношение на нейните политически опоненти. Онези, които се осмелят да вдигнат главите си, ще бъдат дамгосани като „реакционери“, „контра-революционери“, „фашисти“ и „западни наемници“. Съветската „демокрация“ ще остане една фасада, зад която комунистическата партия с нейния монопол върху властта, ще дърпа конците и ще манипулира марионетките.

Западът почти не разбира радикалните различия между истински капиталистическата западна икономика и съветската привидно пазарна икономика. На Запад капиталистическите класи – от магнатите надолу до собствениците на малки магазинчета, притежават и управляват своя бизнес. СССР физически елиминира своите капиталистически класи. Партията и държавата ще продължат на притежават и да ръководят ключовите промишлени отрасли. Само обмислено пресметнати елементи на пазара ще бъдат допуснати в онова, което в основата си все още е планова икономика. Западът и интернационалните финансови институции бяха наивни в очакванията си за нещо различно.“

Винаги, когато срещна подобни откровения, ме напушва смях. Анатолий Голицин е „наивен в очакванията си за нещо различно“ от Запада. Пиша това, без да вярвам в него. Човек, който от началото на осемдесетте пребивава на Запад, изнесъл е от КГБ куп архивни документи, издържал е съдебен процес, в който доказа, че легендарният финландски президент Урхо Кеконен е бил съветски шпионин, няма как да бъде толкова безхаберен. Просто се бори за живота и оцеляването си. И двете – в буквален смисъл.

Вместо ние да тръгнем по пътя, по който Западът вървя през втората половина на двадесетото столетие, той тръгна по онзи, по който ни задължаваха да маршируваме. Ние – подтиквани от щиковете на комунистическата милиция и войска. Те, отвъд „желязната завеса“ – от пачките на банкерите. В момента и едните, и другите, се печем на почти еднакъв огън. Ние съвсем обедняваме. А те – западняците, са се втурнали през глава, за да ни догонят. Накрая – всички от скалата и в морето… “Errare humanum est, sed perseverare in errore turpe est” – „да грешиш е човешко, но да продължаваш в грешка е позорно“!

Преди 64 лета Джордж Оруел донякъде доста точно пояснил:

„Партията не е класа в стария смисъл на думата. Тя не цели предаването на властта на собствените си деца като такива; и ако не съществуваше друг начин да задържи на върха най-способните си хора, тя без колебание би вербувала цяло ново поколение от редиците на пролетариата. Фактът, че партията не е наследствена организация, изигра значителна роля при неутрализирането на опозицията в решаващите години. Старата разновидност социалисти бяха научени да се борят срещу нещо, наречено „класова привилегия“, и смятаха, че онова, което не е наследствено, не може да бъде вечно. Те не разбираха, че не е необходимо приемствеността на олигархията да бъде физическа, нито пък са имали време да проумеят, че наследствените аристокрации винаги са били краткотрайни, докато приемствените организации, като католическата църква например, понякога са съществували стотици, дори хиляди години.

Същността на олигархичното управление не е властта да се предава от баща на син, а да се съхранят определени възгледи и определен начин на живот, наложени от мъртвите на живите. Една управляваща група остава на власт, докато може да посочва наследниците си. Партията не се стреми да обезсмърти потомството си, а да обезсмърти сама себе си. Няма значение кой държи властта, стига йерархичната структура да се запази непроменена… Декември 1996 г. Жан Виденов подава оставката на кабинета на БКП-БСП. Левът пропада стремглаво, докато инфлацията расте и през януари 1997 г. достига близо 100 процента! Пенсионерите се радват на 2-3 долара. На толкова възлизат социалните им помощи, кой знае защо наричани „пенсии за прослужено време и възраст“. Заплатите на работещите са между 6 и 12 долара. Да, месечно! Банки фалират и за пети път след 1947 година унищожават спестяванията на българите. Предните четири са тогава: през 1952-а, 1962 г. и през 1990-а.

Хората гладуват буквално. На този фон комунисти, офицери и агенти на Държавна сигурност, организирани в престъпната групировка „Мултигруп“, честват 45-годишнината на тайния милиционер Веждю Рашидов. Тамада на мероприятието е членът на БКП, агент на ДС и масон Илия Павлов, с втората си съпруга. Първата „случайно“ е била дъщеря на генерал Петър Чергиланов – Антоанета. Чергиланов беше началник на Военното контраразузнаване – ВКР. Ужасяваща служба, съсипала маса съдби на невинни български младежи.

Дали днес другарката Антоанета Чергиланова е „щастливо омъжена“ за…. Съветски гражданин, за руснак? Грешка! Не, за… американец. И живее в САЩ.

„Синът на ген. Чергеланов – Владко, е в Германия, а внучката Венцислава – в Дубай.“

Така са интернационал-патриотите от Комунистическата партия, която никога не е била българска. Друг подобен е Костадин Чакъров. Пеняви се, че е „патриот“. Пък е работил в полза на Кремъл и против българите. И уредил трите си отрочета в Австрия и Англия. Името на всички тях е легион, защото са много.

Гостите на въпросния гуляй, състоял се през Виденовата зима, декември 1996-а – все подбрани комуняги, ченгета и техни гъзолизци от всички сфери – най-често от средите на т. нар. социалистическа култура и медиите, се забавляват по най-просташки начин и плюскат на корем, като невиждали, както се казва. Зад витрините на ресторант „България“, национализиран, но невърнат на истинските му собственици, съвременните Гаврошовци надничат по не по-малко низък маниер. Някогашният най-представителен хотел на столицата беше предоставен от БКП за коландрене на Илия Павлов и червените гангстери от „Мултигруп“. Уви… http://diagnosa.net/