Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.11.2014 22:56 - Феномена синхронизъм и манипулация на действителността
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 1935 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Нобеловият лауреат Волфганг Паули и прославеният психолог Карл Густав Юнг стигнали до извода, че съвпаденията са нещо повече от проста случайност. Те смятали, че несвързаните по никакъв начин събития всъщност са обединени от обща причина или може да възникнат без всякаква причина независимо от известните закони на природата.

Двамата обяснявали позицията си с това, че законите на природата не се явяват абсолютни. Юнг и Паули казвали, че връзката между събитията може да има основополагащо значение за човека, независимо че противоречи на наложените представи за света и законите, които го управляват.

Юнг постулира: Космосъс с такива малки чудеса отговаря на вътрешната дълбока потребност на психиката. Макар че съвпаденията може да се случват в резултат на случайност, истинската синхронност възниква тогава, когато индивидът се нуждае от нея.

За да доведе до широката публика тези революционни мисли и да обясни за какво иде реч, Юнг взел за пример сравнението на сънищата. Повечето от тях нямат значение – в тях не присъства важна символика. Но когато разумът е потресен или нещо го измъчва, възникват сънища, пълни със смисъл.

Случва се сънят да предсказва катастрофа или да напомня на човека за нещо важно. Ако се продължи със сравненията, то в съвпаденията, или синхронизма, околният свят се ползва от висши сили, за да изпрати на човека предупреждаващата вест.

Юнг отишъл още по-далече, изказвайки уж съвсем фантастична хипотеза – за да ни накара да обърнем внимание на нещо важно, нашата вътрешна психика фактически променя света, създава съвпадения, които са способни да посочат път към спасение, изход от безнадеждна ситуация и т.н. Общо взето, това е признание, че чудесата съществуват и възникват без участието на човека.

„Тези съвпадения, — пише Юнг, — от една страна, разбира се са случайни, но от друга – са толкова малковероятни, че се налага да се предположи съществуването на някакъв обективен закон зад тях, някаква реална особеност на околния свят,
Юнг описва три типа синхроничност.
- Първият се състои в съвпадение на вътрешния смисъл (на мисли или чувства) с външни събития.
- Вторият тип това са ситуации, когато човек е сънувал или е имал видение и те съвпадат със събития, които се случват някъде далече, което се потвържадава впоследствие. В такива събития, възникналото знание за случилото се събитие без органите на чувствата.
- Третата категория засяга преживявания, сънища и видения на нещо, което предстои да се случи в бъдеще и което впоследствие се подтвърждава.

Професорът по психология Алън Комбс от университета в Ашвил (САЩ), казва: „Дългогодишният ми опит от наблюденията показва, че съвпаденията обикновено са поредни. Колкото повече свикваме с тях, толкова по-често ни се случват. А ако ги отхвърляте и ги смятате за глупост, те бягат от вас.

Ако просто проявявате интерес към тях, те може да ви свършат добра работа. Колкото по-сериозно се отнасяте към тях, толкова по-голяма роля играят те в живота ви. Но никой не знае с точност защо се случват съвпаденията. Няма съмнение обаче, че това са реални явления. Много учени твърдят, че това е чиста случайност и че хората имат склонност да преувеличават тяхното значение. Но мнозина, които са ги преживели, се придържат към противоположното мнение. Лично аз разглеждам съвпаденията като знак от съдбата, възприеман от подсъзнанието и сочещ верния път в този живот.”

Ако повярваме, че всеки от нас има своя, предопределена свише съдба или карма, то всичко си идва на мястото, отбелязва Комбс. Много често под въздействието на външни обстоятелства и собствени идеи хората излизат от предначертания им път. Теорията на съвпаденията обяснява, че с помощта на серия знаци се опитват да ги върнат във верния път.                                                                             Много светли умове са са се опитвали да обяснят загадъчните съвпадения, нищейки темата за „случайностите“. Пико дела Мирандола (1463-94), ренесансов херметик, смята всички обекти в света като част от едно цяло, което понякога се разединява, понякога отново се съединява.
Въпреки наивността на тези представи, съвременните теории само ги допълват.
През XIX век Артур Шопенхауер не приемал случайността на съвпаденията и предполагал, че те са следствие от световната хармония, която довежда до взаимното пресичане на човешките съдби.

Този проблем се опитва да обясни и един от основоположниците на квантовата физика, лауреат на Нобелова награда Волфганг Паули. Той формулира ключов принцип в теоретичната физика, според който две частици не могат да се намират в едно и също квантово състояние. Паули обединява усилията си с Карл Юнг, известен с теорията си за колективното несъзнателно. Тълкувайки съвпаденията, Паули и Юнг изработват някакъв хибрид от своите теории и публикуват „Синхронност или принципът на случайната връзка“.

Теорията им разглежда съвпаденията като проява на неустановен универсален принцип, който свързва в едно всички физически закони. От тази гледна точка такива загадъчни явления като случаите на телепатия и предвиждане на бъдещето, също могат да бъдат отражение на единните физически закономерности върху външната страна на човешкия живот.

На съвременната теоретическа физика обаче не е известен универсален принцип, регулиращ съвпаденията и предвиждането на бъдещето. Учените застъпват тезата, че това е благодатна почва за лъженауката. Подобни истории обаче продължават да вълнуват въображението.
Синхронността се дефинира като склонност на събитията, феномените или характеристиките да се появяват заедно (едновременно), в синхронични групи, без между тях да съществува причинно-следствена връзка
Синхронността се дължи на фините връзки, които съществуват, между материята и явленията във вселената и както Волфганг Паули я нарича – “задкулисната физика”.                                                                                                           Нашето настояще не е неизменимо.
Нашето минало постоянно се променя.
Нашето бъдеще е извор на нашите сегашни емоционални манипулации.

Да разгледаме в детайли понятия като синхроничност, пътуване във времето, създаване на реалност и омотивацията на негативно поляризирани същества.                                                             Допълнително  защо Ню Ейдж вярванията, че „няма жертви” са неправилни,  какво е емоцията и как тя се използва, за да се манипулира действителността, защо някои същества нямат емоции и какво не могат да правят в резултат на това и какви са пределите на свободната воля.

Започваме с дефиниция на три форми на живот:

- нулев
- първи
- и същества от втори ред

Същество от Нулев Ред (Бог)

Бог може да наруши всеки закон и да промени всяка реалност която е създал и има неограничена власт над своите творения. То е пасивно същество съставено от реалности и техните обитатели и активно променя реалност само когато е призовано от такива обитатели на тази реалност чрез специални методи, които ще бъдат описани тук.
Има много същества от нулев ред и всички те са точни копия на оригиналното същество. Всяко едно създава и поддържа своя вселена като първо се дели на физически и съзнателни съставни части и приписва правила на физическия компонент и позволява на съзнателния компонент да взаимодейства с физическия.
Взаимодействието с физическите позволява на съзнателните компоненти да преживяват и да откриват себе си, да придобиват познание за своята природа и за други съзнателни части и да изградят в крайна сметка пълната себереализация на съществото от нулев ред на тази вселена.

Същества от Първи Ред

Съществата от първи ред трябва да се подчиняват на законите на физиката, но могат да нарушават законите на вероятностите чрез тяхната директна връзка със съществото от нулев ред. Това означава, че ако нещо е физически възможно, независимо колко малко вероятно е да се случи, те могат да го накарат да се случи.
Те произхождат от съществата от нулев ред. Те са холографски образи на техния Създател и съществуват във физическа реалност проектирана, конструирана и поддържана от това същество от нулев ред.
Съществата от първи ред са холографски дубликати на същество от нулев ред, въпреки че имат редуциран потенциал, поради това че са вързани към правилата зададени от съществото от нулев ред. С други думи, съществото от нулев ред създава физическа реалност от ВТВЪРДЕНИ (уплътнени) холографски образи на самия него, след това вселява същност в тази реалност със СЪЗНАТЕЛНИ холографски фрагменти на самия него.
Това е аналогично на компютърен програмист, който прави видео-игра и после я играе, като става част от нея с определен образ. Видео-героя се явява холографски образ на играча, тъй като прави всичко, което играчът го кара с клавиатурата или джойстика. Героят обаче е ограничен от правилата на играта. Например играчът може да стане и да си вземе сандвич, но героя в играта не може, освен ако не е програмирано в играта.
Героят е ограничен в своя потенциал, докато играча може да започне бизнес, да остарее и да обиколи света, всичко което може да прави героя от играта е да оперира в различните нива на играта.
По същият начин съществата от първи ред, въпреки че са холографски образи на мощно същество от нулев ред, са ограничени в това, което могат да правят. Те не могат сами например да нарушават законите на физиката, защото те се явяват физическите правила на играта, проектирана от съществото от нулев ред.
Поради това, че съществата от първи ред произхождат от съществото от нулев ред, те имат специални комуникационни привилегии с него. Както ще бъде обяснено скоро, емоцията е медиума на тази комуникация. Като комуникират със съществото от нулев ред, съществата от първи ред могат индиректно да повлияят на законите на вероятностите и оттук да се създаде синхроничност, която да доведе до нарушаване на определени закони на физиката, като пътуването във времето от самото същество от нулев ред.
При нашата аналогия това ще бъде равносилно на героя от играта да комуникира с програмиста, който после да смени кода съобразно с желанията на героя.

Същества от Втори Ред

Те трябва да спазват законите както на физиката, така и на вероятностите. Те нямат директен комуникационен канал със съществото от нулев ред, поради това че те произхождат от съществата от първи ред или поради това, че техните емоционални възможности са спрени.

Как те произхождат от съществата от първи ред?

За да произхожда от някой трябва да представлява холографски фрагмент на нещо. Така че съществата от втори ред са по някакъв начин фрагменти на съществата от първи ред. Спомнете си че съществата от първи ред не могат директно да нарушават законите на физиката, основният домейн в който те съществуват и който е физическата реалност.
Така че при положение че съществата от втори ред не могат директно да нарушат законите на вероятностите, от това следва че реалността на вероятностите е техният основен домейн в който съществуват или поне от който произхождат.

Откъде произхождат Съществата от Втори Ред

Реалността на вероятностите е фактически етерната равнина. Вероятността е продукт на съзнанието и колкото по-високо е определена реалност в метафизическата скала (при която се започва от най-ниската, която е физическата към етерната, астралната и отвъд), толкова повече тази реалност е съставена от божиите съзнателни холографски фрагменти, вместо от втвърдени такива.
В един перфектен физически свят, без съзнателност, всичко би било чисто механично и оттук – предвидимо. Нютоновата механика би позволила перфектна предвидимост на всяка система и никаква несигурност или вероятност би съществувала освен нула или сто процента.
Но след като имаме съзнателност, известна порция хаос винаги е налице и следователно известна несигурност.
Теорията на вероятностите е резултат от наличието на тези несигурности. Може да се види, че колкото повече съзнателност има в дадено събитие – толкова по-малко нютоновата механика, или която и да е научна система базирана на законите на физиката, може да предвиди изхода на събитието.
И тъй като физическата реалност и законите на физиката се определят от уплътнените холографски фрагменти на Бог, става ясно че етерните равнини, които са една стъпка над физическите равнини и по този признак са по-съзнателни в по-голяма степен в домейна (владението) на вероятностите, отколкото във физическата реалност.
Поради това тук се твърди, че домейна на вероятностите се намира в етерните равнини.
(А защо съществата от втори ред да не произхождат от астралните равнини?
Поради това че астралните равнини се състоят от емоционална енергия, която липсва на съществата от втори ред. Ако те произхождаха от астралните равнини, тогава щяха да имат емоции и следователно директна връзка с Бог, но след като нямат емоции, те не могат да произхождат от астралните равнини. Съществата от първи ред имат емоции, но това не означава че произхождат от астралните равнини, а просто означава че имат астрален компонент.)


Съществата от втори ред са Живи Мисъл-форми

От предните описания на съществата от втори ред, може да се направи извод че са на практика напреднали мисъл-форми. Мисъл-формите са същества създадени от такива от първи ред с възможност да извършват прости задачи свързани с промяна на вероятността.
Те са като етерни роботи.
Мисъл-формите могат да бъдат създадени от вас (същество от първи ред) по следния начин:

- Първо се прави визуален образ на мисъл-формата, което създава празна черупка или скелет в етерната равнина (като построяване на тяло на робот).
- Давайки й внимание и фокусирайки се над нея изпълваме празната черупка с емоция, правейки я да има възможност да повлиява на вероятността за случване на физически събития (като захранване на робота с батерия).
- Финалната стъпка е да се прати да свърши работа, което означава да я дарим с малък холографски аспект на нас самите (като да се постави компютърно контролиращо устройство в робота).
После то продължава да съществува в етерната реалност или реалността на вероятностите и отива да работи, за да изпълни своята мисия като промени вероятността на това ниво. Но ако не й се дава внимание и фокус от време на време, нейната емоционална субстанция се изчерпва и мисъл-формата избледнява (на робота му свършва батерията).
Така че мисъл-формите не могат да създават свое собствено захранване от емоционална енергия. Ако те са прости мисъл-форми, само външно захранване с емоционална енергия от създателя на тази мисъл-форма може да я зарежда. Тези прости мисъл-форми са роби на своите създатели и в по-голямата част съществуват само в етерно състояние.
Въпреки това са се развили много сложни мисъл-форми (ренегати), които по някакъв начин са успели да придобият физически тела. Те все пак нямат собствени емоционални тела, но могат да крадат емоции от същества от първи ред, за да продължат своето съществуване. И поради това че не могат да се захранват със собствена емоционална енергия, те също не могат да променят вероятностите директно.
Тяхна природа е да крадат емоционална енергия, което ги прави негативно поляризирани или служещи на себе си. Под това се разбира, че те нарушават свободната воля на други, за да служат на себе си.
Дали това правят и хората служещи на себе си понеже крадат телата на животните и растенията когато ги ядат? Да, прави ги. Но по-важното е в каква посока се движим и дали прогресираме към по-голяма разруха и егоистична лакомия и алчност или към благоразумен алтруизъм и доброта. Това е което разделя „добрите момчета” от „лошите момчета”.
„Добрите момчета”, въпреки че служат на себе си като убиват животни и растения за храна, продължават да работят за подобряване на условията в този свят, докато служещите на себе си създания като гущероподобните алфа-драконианци, нямат намерение да подобряват нито света, нито методите си.

Защо Съществата от Втори Ред Манипулират Същества от Нулев и Първи ред

Бидейки от негативната полярност и втори ред, те имат комплекс за малоценност и искат да контролират всичко.

Тяхната завист към съществата от първи ред ги кара да поробват такива същества за цели като емоционална енергия, храна, ресурси и забавление.

Тяхната завист към Бог и неговите закони ги прави вещи в заобикалянето на тези закони и намирането на пролуки, така че да упражнят контрол на реалността за сметка на Бог и да вземат нещата в свои ръце.


Как Съществата от Втори ред Преодоляват своите Ограничения

За да преодолеят своите ограничения и робство към законите на физическата реалност, те източват емоционално съществата от първи ред и използват тези емоции като инструменти, за да направят връзка със съществото от нулев ред и по този начин манипулират реалността чрез съществото от нулев ред.
Някои от тях имат възможности да пътуват във времето, но законът на физическата вселена е, че когато се върнете назад във времето след като пристигнете в определена точка в миналото, времевата линия незабавно се разделя на два клона:

1. Оригинална времева линия.
2. Новосъздадената линия.

Всички опити за физическа промяна на миналото само променят новосъздадената времева линия и по този начин времевата линия от която пътуващият във времето идва, остава незасегната. Защо да се тормозят да променят оригиналната времева линия вместо да се задоволят с нова, е въпрос на който автора все още не може да даде отговор.
Само едно нещо може да промени оригиналната времева линия на миналото и това е съществото от нулев ред. Така че за да се промени текущата времева линия на миналото съществото от нулев ред, трябва да бъде „придумано” или примамено да го направи.
Как тогава съществото от нулев ред може да бъде излъгано да промени миналото по команда на същества от втори ред?

Природата на Емоцията

Чрез емоционална енергия, текущата времева линия може да бъде променена. Но емоционалната енергия не е достатъчна. Необходимо е известно съсредоточаване и предаване на сцепление и насока на емоцията.
Емоцията е енергия, а енергия без насоченост е безполезна, което може да се види в термодинамичните системи, където големия хаос или ентропия означава малко полезна енергия за работа.
Както и енергията, емоцията е доста сродна и може да се използва от всеки с цел да я направлява и дори може да се ползва от някой, който не е свързан с нейния произход. По този начин може да бъде събрана и пренасочена, за да изпълни въздействия от първи ред. Понеже съществата от втори ред не могат да генерират такива емоции, за да постигнат ефект от първи ред, те трябва да източат емоцията от същества от първи ред. Така съществата от втори ред обхващат по-голямата част от тези, които крадат емоции.
Но една емоция идва също със почерка на своя „родител”. Този почерк може да бъде обяснен като нелинеен, хаотичен, непредсказуема честота, при която формата на вълната е това, което прави почерка уникален. Въпреки че тези почерци са нелинейни, те все пак резонират с оригиналния източник, понеже и двете „вибрират” с подобни нелинейни, хаотични и изглеждащи непредвидими характеристики. Следователно най-ефективно е да се промени миналото, като се използва емоция, за да се манипулира миналата версия на източника.
Да се използват емоциите на една личност, за да се манипулира друга е възможно, но процеса не е толкова ефективен, понеже почерка не съвпадат. Енергията например най- лесно се предава от един камертон към друг, ако и двете имат еднаква честота на резонанс.
Суровите емоции, като суровата енергия, могат да извършат различни задачи по чисто силов начин. Но когато се прибави информация, ефективността драматично нараства. Например 10 джаула енергия вложена в това да се отвори затворена врата чрез разбивач на стени, ще проработи, но 5 джаула използвани за да се завърти дръжката на вратата също ще свършат работа. Вторият метод е по сложен и изтънчен, но накрая постига същата цел.
Емоцията заедно с насочване и съсредоточаване се нарича „воля”. Силата на волята означава да се приложат емоции по определен начин, за да се постигнат определени неща.
Алистър Кроули и Блаватска за писали доста за волята.



Как Емоцията се Използва за да се Промени Текущата Времева линия

За да се причини синхроничност в настоящето, се използва емоция като носеща вълна, чрез която информацията се изпраща обратно във времето до подходящите личности, които имат лостовете да създадат желаната бъдеща синхроничност. Тези действия на личностите се променят и нагласят така, че по-късно последствията от техните действия да дойдат заедно в синхрончност.
Как точно тези действия се променят? Или чрез допълнителни синхроничности, подсъзнателни телепатични внушения, или сурови емоции.
В случай че се използват синхроничности, те правят избор, който иначе не биха направили, защото този път те забелязват нещо толкова невероятно съвпадащо, че те свободно действат при това събитие по чисто суеверен начин.
Чрез подсъзнателни телепатични внушения, мисълта която те нормално биха имали се подтиска, те се чувстват вдъхновени от нова мисъл или пък са под натиск да извършат определено действие по различно време от обикновеното.
За суровата емоция, носещата вълна сама по себе си е точилото за бръснача (вероятно чрез третиране на оригиналната емоция радионично със сигнатурата на целта ако източника на емоцията не е целта), което замъглява техните умове и ги изкарва от тласък към това да правят повлияни решения.


Има ли такова нещо като Случайности?

Случайности се случват по всяко време, но синхроничностите са проектирани случайности с определена цел. За вас случайностите нямат особено значение, тъй като те се явяват синхроничности за други от други и вие сте нищо друго освен инструмент в тяхната кармична игра.
За вас случайностите са нещо което идва без ред и без цел. Когато фокусираните емоции се приложат към уравнението, случайностите се превръщат в синхроничности.
Въпросът е дали тези синхроничности служат за да помогнат на вас или други, или пък да унищожат вас или други.
Всичко зависи от това кой използва емоцията.


Създателите на Синхроничност

Позитивни сили, негативни сили и вашия Висш Аз са тези, които имат способността да я правят. Позитивните сили търсят да предоставят допълнителна помощ след отправена молба чрез действие, мисъл или думи.
Негативните сили (често същества от втори ред), искат да унищожат вас или други, които са заплаха за тяхната власт и контролна структура. Вашият Висш Аз проектира синхроничности, за да ви помогне да учите и да се развивате и поставя в действие събития необходими, за да се изпълнят плановете, които сте направили преди да се инкарнирате в този живот.
Кои от тях обслужвате, зависи много от това каква емоционална енергия избирате да ви зарежда.
Негативните сили например, могат да ви шокират с разрушително събитие като начало и ако приемете събитието с негативни емоции като себеомраза, вина, отмъщение и алчност, като резултат вие започвате самозахранващ се цикъл, при който емоциите са събрани, изпратени назад във времето и използвани да се създаде дори повече лош късмет за вас. Единственият начин да се прекъсне цикъла е да го надраснете и да върнете контрола над емоциите, да изчакате негативните сили да ви оставят сам или пък да поискате помощ от Висшия си Аз или позитивните сили.
Позитивните сили не се намесват по никакъв начин, ако не са помолени и когато вие ги призовете за помощ с любов искреност и най-важното – съзнателно – се задействат събития които да отговорят на вашата молба. Любовта сама по себе си не върши работа. По важно е да имате познание как да направлявате позитивните сили, отколкото в невежо блаженство да обичате.
Вашият Висш Аз надзирава активността на негативните и позитивните сили и може да избере да отмени и двете. Във вашият живот върховното управление се пада на Висшия Аз, тъй като това сте вие в по-високо измерение и имате перспектива отвъд границите на времето. Това е вашето подсъзнание, частта от вашия ум която символично управлява голяма част от това което ви се случва, за да помогне по най-добрия начин на вашето духовно и интелектуално развитие. Вашият Висш Аз е назначен за създаване на реалност, докато вие утвърждавате на себе си определени неща, които искате да привлечете във вашия живот и тези неща синхронично се проявяват.
Висшият Аз е мъдър и не осъжда вашите молби, така че независимо дали вие желаете добри или лоши неща, Висшият Аз не го е грижа, тъй като накрая всичко ще бъде просто натрупан опит.
Едно нещо което Висшият Аз не може да прави е да нарушава свободната воля на друг.

Свободната Воля Може да бъде Нарушена

Това не означава че свободната воля никога не може да бъде нарушена. Напрактика нарушаването на свободната воля трябва да се прави във физическия домейн от самия нарушаващ. Това е едната цел на тази абсолютна обективна илюзия, която наричаме „реалност”, за да позволим на различия между различни притежатели на свободна воля да доставят инерцията между тях, необходима за големия учебен опит който да се последва.
Сега, синхроничността е само половината от историята. Не оставайте с впечатление че всичко, което ви се случва е в резултат на една от трите сили, които влияят на миналото ви за да проектират настоящето.

Дори чрез създаване на позитивна реалност, лоши неща все пак могат да ви се случат и когато това стане, вие сте прецакани освен ако не сте подготвени да се справите с тях. Създаването на позитивна реалност не ви гарантира защита от подобния събития, въпреки че те се привличат по-малко във вашия живот.

Най-лошото което можете да предположите, е че да си мислите хубави мисли и да отричате лошите такива, ще ви гарантира реалност изцяло повлияна от позитивни сили или от вашия Висш Аз.

Как Наистина Работи Създаването на Реалност

С други думи поради това че само някои събития във вашия живот са причинени от проектиране на синхронична реалност, голяма част не са. Те са по-скоро причинени от директно случайни или умишлени нарушения на свободната воля като резултат от физическото взаимодействие с вас.

Мисленето на щастливи мисли ще намали броя на негативните синхроничности във вашия живот, но все пак ще има случайни и умишлени нарушения на свободната воля отвъд метафизическата способност да се предотвратят. Само физическите предпазни мерки работят в такива случаи поради това, че причините в тези случаи са физически.
Няма Жертви! – да бе да...
Най-голямата заблуда в Ню Ейдж мисленето, е че няма жертви и че всеки е избрал да привлича нищетата и мизерията. И простото предлагано решение е да не се привличат лошите изживявания чрез създаване на реалност чрез фокусирана емоция.
Някои хора правят грешката да мислят че щом свободната воля не може да бъде нарушена, ако някой реши да бъде „служител на светлината” или „изпълнен с „любов и светлина” то те са защитени от негативни сили. Е, те може да са защитени от негативни синхроничности, но не и от физическа сила. Това не означава, че те не могат да бъдат наранени въобще, а просто означава че не могат да бъдат наранени без кармични последици за нарушителя.
Така че ако автора на престъплението избере да си навлече кармичния дълг или ако е толкова глупав дори да знае за карма, тогава той е свободен да убива, ограбва и насилва който си иска и има физическа възможност. В тази вселена физическата сила е върховна пред синхроничността и съзнателността.
Един пример как идеята че „няма жертви” е заблуждение, може да се илюстрира по следния начин:

Да кажем, че вие сте убиец който току-що е убил някой. И понеже няма жертви, човекът който точно сте убили умира по този начин и вероятно е направил предварителен договор с вас на по-високо ниво да се случи именно това. Може би той е бил убиец в друг живот и сега трябва да плати кармичния си дълг като самия бъде убит. Ако това е вярно, тогава да кажем убивате друг човек. Той също е направил споразумение, за да си плати кармата.
Сега, какво морално ви ограничава да убиете който си пожелаете? Нищо...

Всеки който решите да убиете свободно е избрал вие да го убиете и по този начин вие имате оправдание да станете масов убиец. А какво става с вашата карма? Не натрупвате ли кармичен дълг, дори при положение че убивате по споразумение? Ако не се нарушава свободната воля, тогава не се натрупва дълг, което означава че ако вашата „жертва” е избрала да умре от вашите ръце (понеже няма жертви) тогава вие не сте нарушил неговата свободна воля и следователно не натрупвате кармичен дълг.

Ако всеки следва тази логика, скоро никой няма да остане жив. Дали „няма жертви” ви се струва логично? Не.
Сега – какво ако стане инцидент? Какво ако в тази реалност има наистина битка на желанията, когато става въпрос за физически сблъсък? Тогава има шанс, че някой който вие сте убили може да не е избрал това. Ако случаят е такъв, вие рискувате както да ви се окаже съпротива и самия да бъдете застреляни ако човека е въоръжен, така и да рискувате да си навлечете лоша карма. Ако това е вярно, вие нямате власт да убивате. Тираните нямат оправдание че всички които са наранили са избрали това. Дали в това има повече логика? Разбира се. Следователно не само че има жертви (тези които не са избрали определено събитие и чиято воля е била нарушена), но и моралното поведение е оправдано като последица.
Когато нещата стигнат до физически взаимодействие (когато събитието е привлечено във вашия живот) е ваша работа да използвате вашия ум, воля и ресурси за да го надвиете или приемете. При създаването на реалност някой може да намали шанса да бъде обран, но накрая ако събитието се случи няма вълшебно защитно поле, което ще ви предпази от ритниците и юмруците. Това което ще ви предпази са физическите ресурси.
Защо?
Защото създаването на реалност, синхроничност и съзнанието са всички в домейна на вероятностите и хаоса, а не при физическите закони на материята и енергията. Съзнателността е феномен на изменението на вероятностите – това се каза доста пъти. Вероятността е свързана с избиране на едно събитие пред друго.
Но при всички случаи когато събитието е избрано – законите на физиката трябва да се спазват.
Просто законите за вероятностите се нарушават в процеса на избиране, но това не е особен проблем, тъй като вероятностите и статистиката са субективни науки и не в пълна съгласуваност с физическата реалност, иначе нямаше да има несигурност в статистическите предвиждания.

Ограничения в Създаването на Реалност

Съществата от втори ред са ограничени в това как да променят миналото. Когато те използват емоция като вълна носител, за да изпратят информация и да повлияят на текущата времева линия за да я променят без да създадат алтернативен клон, целта усеща влиянието като атака или натиск в реалния живот (физическо взаимодействие). Физическото взаимодействие е битка на воли и целта има свободната воля да се противопостави или да игнорира атаката.
По този начин създаването на синхроничност от същества от втори ред от бъдещето не е безпроблемна, тъй като се проваля когато целта направи оригиналния си избор, като игнорира емоционалното напрежение което произхожда от бъдещето.
Също така директните способности за създаване на реалност на съществата от първи и втори ред не могат да нарушат законите на физическата реалност. Истинските закони на физиката и квантовата механика не могат да бъдат нарушени чрез създаване на реалност. Ако нещо е невъзможно, никаква величина на създаване на реалност от същества от първи и втори ред няма да го направи възможно.
Тези правила се отнасят за всички освен за съществото от нулев ред, Бог. Тъй като е възможно да се обнови нечий ред, същество от първи ред като човека може да се научи да се обнови до статус нулев ред или близко до него и на практика да може да променя физическата реалност като пластелин или да спира куршуми като Нео в „Матрицата”, но това е екстремно рядко. Дори тези които могат да огъват лъжици с умовете си и да вървят през стени трябва да се подчиняват на законите на квантовата механика и разтягайки законите на вероятностите.
Всичко което може да прави създаването на реалност чрез фокусирана емоционална енергия за съществата от първи и втори ред е да направи малко вероятното факт. Това е характеристика на синхроничността, много съвпадения се случват чиято комбинирана вероятност е много ниска, но те се случват въпреки това.
Докато при промяната на миналото от същества от втори ред те срещат препятствия като свободната воля на целта им, създаването на реалност е напълно неограничено от съществото от нулев ред.

Два Начина по който се Създава Синхроничност

В първият случай емоцията е просто железен лост, който пробива дупка във врата от текущата времева линия към миналото, но след като това е постигнато е въпрос на директно емоционално и физическо взаимодействие между атакуващия и целта (в този случай физическата част на взаимодействието произхожда от бъдещето и понеже няма атакуващ, който физически да присъства в миналото времевата линия не се разделя на клонове. Това е просто емоцията, която пътува назад във времето, което се позволява тъй като е сила на съществото от нулев ред).
В случай че това го прави същество от нулев ред, реалността може да бъде реструктурирана по начин че целта никога да не е била под натиск, за да направи определен избор, тя просто избира на базата на свободната си воля.
Звучи парадоксално, че има свободна воля и въпреки това избира желаното от манипулатора на неговата реалност. Ключът към разбирането на този парадокс, е че манипулатора е мишената, тъй като Бог е съзнателното семе на човешката мишена и следователно променяйки избора на мишената е все едно да избереш да промениш собствения си избор така, че няма нарушаване на свободната воля, тъй като никой не може да наруши собствената си свободна воля.
В случай че става дума за същество от втори ред, което създава синхроничност като използва емоцията като инструмент, за да повлияе на мишената да вземе решение нужно да се комбинира с други решения по-късно в конкретна синхроничност, мишената е повлияна и под натиск в реално време. Ако атакуващия от бъдещето изпрати 10 минути гняв на мишената, тя ще изпита 10 минути гняв в миналото. В случай на същество от нулев ред, не съществува време, защото съществото от нулев ред е отвъд времето.
То просто избира реалност която следва курс, при който човека прави избора без физическо (което включва и емоционално) насилие.

Как Съществата от Втори Ред Създават Реалност

Единствения друг начин за промяна на реалността е чрез директно физическо взаимодействие. Затова извънземните групи, които са същества от втори ред, са толкова талантливи в манипулирането на материята и енергията технологично. Това е област, в която те са експерти, за да наваксат в това че не могат да променят техните собствени реалности синхронистично използвайки емоции или директна връзка с Бог.
Технологията е сложно приложение на сила използвайки и работейки вътре в истинските закони на физиката, за да се постигнат определени цели.
Има вероятност нашата текуща времева линия да е алтернативен клон причинен от негативни същества, които са пътували в миналото и са причинили синхронистична кулминация като Новия Световен Ред в близките години.
Те са отишли назад във времето и са установили организираните религии както ги познаваме и се предполага в статията „Пътуващите във времето нацистки йеховисти”.
Друга възможност е, че те са разработили технология за пътуване във времето с възможност да репродуцира способността на съществото от нулев ред да променя времевата линия без да създава алтернативни клонове.
Цялото това преправяне на историята показва, че нашето настояще е неустойчиво и нашите спомени и записи се променят постоянно.

Хакване на Бог чрез Символизъм

Съществата от втори ред въпреки техните трикове да използват емоцията, не могат да възпроизведат феномена на създаване на синхроничност от нулев ред сами или чрез използване на емоция като носеща вълна или инструмент. Съществата от първи ред обаче, тъй като са само на един ред разстояние от нулевия ред имат възможност да комуникират с реалността (Бог), за да създадат синхроничности за тях по начин който не използва насилие както беше споменато по-рано.
Това е мощен инструмент и оръжие, заплаха срещу съществата от втори ред, чието съществуване е поставено на риск в перспективата на това техните избори да бъдат променени от съществата от първи ред, които да помолят Бог да направи така.
Съществата от втори ред недоволни от тази ситуация са намерили един начин да хакнат Бог, за да постигнат същото. Тъй като съществата от първи ред интимно са свързани с Бог има директно символично и холографско свързване между техните вътрешни ментални светове и физическата реалност. С други думи вътрешния ментален свят е за съществото от първи ред както е физическата реалност за същество от нулев ред.
Поради това че съществата от първи ред имат подсъзнателна памет и метафизична връзка със съществото от нулев ред, всичко което става в техните ментални светове има леко влияние над физическата реалност и обратно. Сънищата илюстрират това перфектно. Езика за комуникация между вътрешният ментален свят и Бог сам по себе си е чисто символичен, геометричен и архетипен.
Така че какво правят съществата от втори ред при положение че техните ментални светове не са свързани с Бог както са нашите? Те използват символи във физическата реалност (която е компонент на съществото от нулев ред точно както нашите ментални светове са), за да репродуцират в материя и енергия това, което ние съществата от първи ред мислим и визуализираме вътрешно.
Точно затова илюминатите, фримасоните, католиците и _______ (попълнете празните) организации толкова много си падат по символика.
Те се оглавяват от същества от втори ред, които в желанието си за власт и контрол са прибегнали към физическата символика, за да изсмучат възможностите за синхронистично проектиране на Бог.
През цялата история, съществата от втори ред са оставили следи в нашите езици, сгради, религии, традиции и изкуство. Цялата модерна символика включваща числата 33, 19.5 и 13 е пример за това. Както се знае, съществата от втори ред са обобщение за dраконианци, гущероподобни същества познати като рептилоиди.
Доста интересно е че рептилската част на мозъка работи по символичен начин и е отговорна за голяма част от активността на мозъка по време на сън.

Извънземните са Проекции на нашето Колективно Подсъзнание?

Има някои теории че извънземните не са нищо повече от подсъзнателни проекции на нашите собствени умове. Теорията е правилна обаче по съвсем друг начин, който убягва на теоретиците. Негативно поляризираните извънземни като драконианците са мисъл-форми създадени преди много време от колективното подсъзнание на отдавна забравена раса (които се явяваме ние, но не в биологичен аспект, а в духовен). Те са мисъл-форми, които са придобили живот и сложност и са придобили физически тела и са развили върховна технология, за да завладеят вселената.
В теорията понеже те са проекции като нашето подсъзнание е източник на проекцията, те теоретично биха изчезнали когато източника е отстранен или променен.
Но теорията не взима под внимание факта, че тези проекции са установили своя собствена идентичност, своя собствена съзнателност, ритъм и култура. Така че въпреки че те са подсъзнателни проекции на колективното подсъзнание, те ще продължат да съществуват дори да бъдем изтребени от тях.
Това е разликата между казаното тук и теориите.

Дежа-Ву

Тъй като съзнателността е нещо извън времето и пространството и не се променя тотално когато се променя миналото чрез директно физическо влияние, дежа-ву е спомен за събитие, което точно сте изживели в оригиналната времева линия от която вие вече не сте част или пък от същата времева линия, преди да е била променена.
Някои дежа-вута са причинени от дефекти в темпоралния лоб на мозъка, но повечето не са.
Следете за промени в синхроничността, плановете и съдбата след като усетите дежа-ву – някой се меси във вашата реалност. Някой път е за по-добро а понякога за лошо.
Дежа-ву е индикатор, че вашата времева линия е променена затова трябва да следвате пътя с внимание и проницателност.

Заключение

Понякога негативните събития са причинени от позитивни сили или от вашия Висш Аз, като необходим компонент за по-голям урок или за по-добро.
Ако сте привилегирован се случват негативни събития или вие погрешно си мислите че събитието е негативно и от което научавате урок като по-късно оценявате, че негативния ефект върху вашия живот или в живота на другите е илюзорен. С други думи вие получавате урок без цена. Позитивните сили и вашият Висш Аз са отговорни за тези събития.
Ако обаче вашият урок е минимален, а влиянието върху вашия живот eпагубен и от друга страна от полза за негативната йерархия, тогава бъдете сигурни че лошите синхроничности които се случват са проектирани от негативни същества. Негативните същества могат също да създават синхроничности, които във вашият живот да изглеждат от полза, но всъщност да ви отклонят от път, който би бил в тяхна вреда в бъдеще.
Мислете напред когато взимате решения и мислите логично.
Колкото повече се осланяте на емоция или суеверие по-лесно става за тях да ви заблудят.
- първо измислете нещо логично.
- после ако искате да го осъществите извикайте емоциите и волята, за да го направите.
- не слушайте първо емоциите, а решете после.
В Ню Ейдж средите логиката се пренебрегва. а се набляга главно на емоции, интуиция и внимание към синхроничности. Както може да предположите и както други са го разбрали голя част от Ню Ейдж е капан, който е алтернативен на ортодоксалните религии, но все пак капан.

Статитята както и другите материали са с идеята да представят сценарий на читателя, при който да имат предвид да проверяват това, което се пише навсякъде и същевременно да помогне за просвещаване и увеличаване на способността на читателя да различава истината от лъжите.
Автор: Том Монтолк                   



Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8686727
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031