Блогът на budha2 :: Естеството на Източника и проявлението/Кралицата на Орион и идентифицирането й с Източника

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

15.12.2014 00:04 - Естеството на Източника и проявлението/Кралицата на Орион и идентифицирането й с Източника

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 798 Коментари: 0 Гласове:

За да започнем да разбираме естеството на квантовата дилема, заложена в главната
тема на настоящата проблематика е нужно да отправим взор доста надалеч, към самото й
начало. Към самия Източник.
В последните 20 години на запад е много езотерично модерно да се мисли за
Източника с женски характеристики. Говори се за богинята-майка, създателка на цялата
вселена, за „майката-Земя" и всякакви вариации на тези двете. В последните 5 години в
България това също започна да става сравнително популярно и последната поп-езотерична
мода е свързана именно с мотивите около „завръщането на богинята", която се състои във
вкореняването на забравения и отритнат женски принцип. Стига се дотам самият Източник
да бъде персонифициран и свеждан до образ с женски пол, точно както християнството е
правило обратното толкова векове наред.
Тъй като да се говори за Източника е изцяло плод на стремежите за отговор, нужни на
личността, този процес се е превърнал в невероятно претенциозно течение, което с
хилядолетията е избило в множество религии, окултни течения, гностицизъм и дори
квантова физика. Всички представители на изброените имат много ясна перспектива какво
е и най-вече - какво не е „бог". Това всъщност е нещо доста странно, предвид, че
концепцията за „бог" по самата си същност е невероятно абстрактна, неизмерима и най-
вече - невербална.
Въпреки това историята сочи, че нашето съзнание е създало най-много образи именно
в посока - да се мисли за Източника с някакви познати идеи. Странно е, че има толкова
много изписано за „нещо", за което не може да се каже почти нищо...
Това разбира се е предимно религиозно предопределено, тъй като юдаизмът и
християнството са две от господстващи религии на планетата, а те приравняват идеята за Източника с извънземните, които са създали нашите тела, защото когато говорят за „бог"
те разказват именно за генетично манипулираното ни минало. Романтична, но невярна
концепция, станала причина за много недоразумения. Именно за това правим твърдото
разграничение, че в момента ние говорим за Абсолютния Източник, а не за бога от
библията, който е събирателен образ на извънземните генетични учени. Затова и
предпочитаме термина „Източник", а не „бог", който е твърде религиозно натоварен и се
отнася именно за Учените по Произхода от Орион и Сириус. Така че ще използваме доста
често думата „Източник" в следващите редове, като референция за именно този Абсолют и
на моменти няма как да избегнем повторенията. И макар да нямаме намерение да
превръщаме това в есе за Проявлението и неговия Създател, няма как да не преминем през
някои основни аспекти, които са нужни за разбирането на онова, което в крайна сметка
искаме да изведем в края.
И така. Какво е Източникът?
В „началото" Източникът съществувал като Съзнание и нищо друго. Всичко, което е
било, Е и някога ще бъде, е Съзнание. То няма идея откъде е дошло, То само знае, че
винаги е съществувало и няма край. Въпроси от рода на: „Откъде идвам и къде отивам?"
са безсмислени и не стоят на дневен ред за „Него". То позволява на събитията да се
случват независимо и по този начин - То опознава Себе Си. То не се намесва директно в
личните животи на Своите мисли-създания, защото То няма план. Противно на народните
вярвания, То не осъжда, не се намесва и не променя нещо, което вече е създадено и най-
вече - не му пука ако пишете думата „бог" с малка буква. То допуска свободната воля на
всички създания вътре в Себе Си. По този начин могат да се разгърнат всички
възможности. На нищо никога не е попречено да съществува. Хората могат да осъдят
събитията като добри или лоши, позитивни или негативни, но за Висшия Разум те всички
са просто парченца от Него Самия. Ограниченият човешки мозък не може да схване
огромния мащаб на Сътворението.
Всъщност каквато и представа да си създаде човек за Източника, това ограничава
разбирането му за Него и обикновено колкото повече обуславяния/ идеи/обяснения човек
притежава (съзнателни или несъзнателни, наследени от миналото и програмирането си),
достъпът му до това ниво на Съзнание се затваря. Сами за себе си ние нямаме нито едно
обяснение за Източника и никога не сме търсили такова. Ето защо почти не говорим за
Източника в работата си. Това е напразно и е игра на ума. Винаги сме предпочитали
интуитивното усещане за Абсолют пред обяснението „какво е Абсолют". Единствено
проявеното може да се обясни, а ако използваме линейна метафора, проявеното в лицето
на физическата вселена е само около 3% от всичко, което съществува. Опитайте се само да
си представите идеята. Всички знаем колко необятна е физическата вселена и въпреки
нейната необятност - тя е само игла в купа сено на фона На това, което представлява
Източника в неговата (нематериална) цялост. Колкото повече се „приближаваме" до
Източника, толкова по-абстрактни и несъществуващи стават обясненията за Него. В този
ред на мисли, всичко казано за Източника ограничава разбирането ни за него -дори
настоящите редове, които имат чисто концептуална и ориентировъчна функция в рамките
на цялостния текст, без да имат никаква претенция за конкретен носител на обективен
смисъл относно това „какво наистина е Източникът".
Докато Източникът „мислел за Себе" си, са били създадени мисъл-форми
самоувековечаващи се в съзидателни проявления. Когато тази енергия се себепознала,
всички други форми или равнища започнали своето едновременно съществуване. Всички
нива на съзнание създават нива под тях. Подобното поражда подобно. Всяко ниво е поддържащо и поддържано от другите нива. Ето как Сътворението „диша". Каквото горе,
такова и долу.
Както несъмнено знаете, това Съзнание е наричано с много имена. Наред с другите
названия То е наричано „Бог", „Висш Разум", „Всичко което Е", „Всемирен Разум",
„Космическо Съзнание", „Върховна Същност", „Всемирно енергоинформационно поле" и
т.н. Ориентираните според рода термини като „Баща", „Бащата-Отец", „Богинята-майка",
„Космическата майка" й т.н., са наистина неподходящи, защото това Съзнание няма пол.
Тук е и рубиконът в разбирането, което липсва на масово ниво и което е причината за
съществуването на толкова много конфликти в цялата физическа вселена под различни
форми.
Проявлението е абсолютно цялостно, неутрално и завършено само по себе си (макар
да е себеразвиващо се) във всеки един момент. То е единно и неделимо. Неговите
проявления обаче, в контакт с даден вид платформа, съществуваща на дадено „място" в
дадено „време", при определени условия - създават съвсем реално съществуващо усещане
за разделение, точно както при оптичната дисперсия един светлинен сноп се разлага на
различни спектрални компоненти с разнообразни цветове. В нашата платформа ние имаме
два базови компонента и наричаме тази платформа „дуална". Ние класифицираме
качествено винаги в две основни групи (които разбира се съдържат много подгрупи,
подчинени на себе си). Тези два архетипа имат много характеристики и проявления. Най-
адекватна земна аналогия придобиваме чрез концепцията за Ин и Ян от древнокитайската
философия и ще ползваме именно тази система, за да представим пред читателя дадени
идеи.
Всеки знае какво представлява този символ, така че той няма нужда от графично
онагледяване. Ин и Ян са двата архетипа представляващи дуалната матрица, това е
символът на Полярностите (а не на Баланса, както много хора смятат). Ин е тъмната
половина, а Ян - светлата.
Ин се характеризира със смъртта, с тъмното, негативно, студено, влажно, пасивно,
приемащо, материално, земно, женско непроявено начало. Небесното тяло, свързано с Ин-
енергията е Луната, а най-символичният й прилежащ елемент - водата. Кореспондиращ
сезон - зима. Основен кореспондиращ метал - сребро.
Ян се отъждествява с живота, със светлото, позитивно, топло, сухо, активно,
отдаващо, енергийно, небесно, мъжко проявено начало. Нашето Слънце е Ян, а най-
символичният му прилежащ елемент - огънят. Кореспондиращ сезон - лято. Основен
кореспондиращ метал - злато.
Когато говорим за „мъжко" и „женско" в лицето на Ин и Ян, ние не говорим за полове.
Говорим за абстрактни идеи, архетипи и прилежащите към тях характеристики, които
никога не са конкретни и вечно застопорени в граници. За да обрисуваме, ние не можем да
кажем с абсолютна математическа конкретност каква е природата на един камък
например. Можем да кажем, че неговата форма е Ян (ако той е издължен), а неговият
състав има Ин-характеристики (ако той е ронлив и рохкав). Камъкът е винаги камък, той е
неутрален сам по себе си, но ние можем да му направим концептуална дисперсия чрез
науката за Ин и Ян. Също така този камък не е нито добър, нито лош. Можем да ударим
някого по главата с него, можем да построим и къща, използвайки го като градивен
материал. Той може да има различни функции, точно както Ин и Ян изпълняват различни
функции, всяка от която има своето място в Творението, независимо от поляритета, който
придаваме на тази конкретна функция.С всичко това искаме да кажем, че ние разкодираме неутралната си реалност (която е
проявление на Източника), разделяйки я на Ин и Ян характеристики. Това е начинът по
който мислим и функционираме. Това е режим на вечен антагонизъм. Ние искаме хубави,
а не лоши преживявания, повечето от нас предпочитат слънчеви, а не дъждовни дни и т.н.
Всичко това не означава, че лошите преживявания и дъждовните дни нямат своята
стойност в картинката, означава, че ние не им обръщаме достатъчно внимание, защото сме
центрирани в тялото, понеже изживяваме дуалността основно чрез своето тяло и пол.
Всъщност тази динамика на Ин и Ян създава условия за разнообразие и учене. Защото
Източникът се себеизучава постоянно и чрез нас (като Свое Собствено продължение), това
Съзнание се себеопознава и себенаслаждава в безкрайността. Полярностите са инструмент
в този процес. Споменатата динамика на Полярностите е обект на изучаване на И-дзин -
Книгата на промените, която се явява карта на самата дуална Игра и е едно от най-
проникновените и полезни неща, които човек може да изучи, докато е инкарниран на
Земята. Умението пък да се балансират полярностите и да бъдат анихилирани и
трансмутирани в нещо трето, е предмет на външната и вътрешната древнокитайска
алхимия (която също неизменно ползва И-дзин). И-дзин и алхимията са много абстрактни,
невербални и на практика не се разбират с дуалното съзнание в по-висшите си форми. Те
се уповават на Баланса и именно по тази причина казваме, че Балансът е най-близката
концепция до Източника, която познаваме в материално тяло (но със сигурност има много
отвъд нея).
Дотук разбрахме, че Източникът няма пол и поляритет, а е неутрално Съзнание, върху
което, поради естеството на нашата реалност, ние извършваме своеобразна дисперсия по
различни причини, като по този начин го възприемаме като „Ин" и „Ян". Казано с
метафора, ние нямаме възможност за пряка перцепция на Сътворението и го гледаме през
очила, което макар и изкривено от дадена перспектива - дава възможност за едно
интересно преживяване на самия Източник, който в крайна сметка ние представляваме
независимо един от друг. Изяснихме още, че дори самите Ин и Ян не са ясно фиксирани
конкретности, а характеристики, които всяко едно материално проявление (да не говорим
за живите същества) съдържа в себе си (даже повече от няколко Ин и Ян елемента).
Всичко това е невероятно опростяване на една далеч по-сложна картина, но в същото
време е необходимият работещ минимум за разбирането на това, което следва.
3.1.1
Мъжкото и женското „начало" като архетипи в универсален план
На това равнище на реалността идентифицирането с Ин и Ян е почти неизбежно, освен
в случаите, когато Духа е взел надмощие над дуалната дисперсия и вече разбира
естеството на истинския „излъчен сигнал", който „антените" на съзнанието „декодират" на
ниво проявление в трета плътност като две различни неща.
Това създава парадокси и солидно усещане за бинарно-базирана вселена, в която има
само един верен отговор, само едно правилно решение, само едно проявление в
зависимост от пола и само една посока, в която съзнанието да тече, защото има две
полярности, а съществата във вселената обикновено избират само една от двете по
собствен избор. Надяваме се забелязвате, че не говорим просто за човека и човечеството, а
за съзнанията, опериращи на дуалната плоскост по принцип.
Това създава обособяване и отхвърляне. Защото да поемеш по единия път, неотменно
означава да игнорираш другия все под някаква форма, което вече не е цялостно
преживяване на ниво личност. Това създава условия за откъсване от първоначалния сигнал, защото съзнанието започва да се съсредоточава само в едно от неговите
проявления.
С „времето" персонифицираните от нас условно като „Ин" и „Ян" (за нуждите на този
текст), започнали да се „втвърдяват" все повече. В трета плътност Ин ставал все повече
Ин, а Ян все повече Ян. Архетипно това намира своето проявление в разделението на
половете и при хора, и при извънземни. Мъжките и женските фрагментации съществуват
само във физическите реалности, където функционираме според дуалната матрица.
Затова винаги, когато четете това, трябва да помните, че половете са нещо характерно
за трета плътност. Вашият Дух е И мъж, И жена, защото той е част от Източника, който е
неутрално и безполово Съзнание. Половете не съществуват в по-високите плътности.
Много религии ни учат, че след края на физическата ни инкарнация ние продължаваме да
съществуваме като своя пол на духовно ниво. Това е умишлена дезинформация, за да може
незрелите духове да продължават да се идентифицират със своето тяло в астралния свят,
което пък служи на други цели (върху които няма да се спираме сега, защото не е
моментът за това).
Веднъж обособени, мъжкото и женското тяло (отново - не само в човешки контекст)
започнали да създават условия за различни преживявания, защото се превърнали в
инструмент на различни функции, точно както Ин и Ян имат различни характеристики, но
са част от общ поток. Една основна черта на Полярностите е, че всяка една от тях иска да
доминира над другата, защото смята, че е по-близко до Източника (забравяйки, че са само
негово проявление). Това е нещо като „дефект" в трета плътност, където Ин и Ян, в лицето
на техните физически отражения, много често забравят, че са взаимнозависими един от
друг и не могат да съществуват поотделно, а само заедно или напълно смесени едно в
друго, без установени граници (което е истински Баланс).
Парадоксът в този антагонизъм, който виждаме, проявен на ниво съзнание е, че мъжът
и жената искали доминация за своя вид и тип мисловни модели, но те неизменно
проявявали аспекти от тези, които охарактеризират противоположния пол. Ако се
запознаете с архетипните проявления зад Ин и Ян и след това направите повторен прочит
на настоящата книга, ще можете да откриете такова женско заимстване при водещия
мъжки принцип в лицето на Империята Сириус, и аналогичното проявление на много Ян-
черти в Империята Орион. Макар и парадоксално за тези същества, няма нищо по-логично
от именно това стечение на обстоятелствата, защото ние сме проводник и на двата типа
енергия и не можем да функционираме пълноценно само едноканално (което не пречи на
много видове съзнания да продължават да опитват). Няма ден без нощ, няма разбиране за
светлина, без разбиране за мрак и т.н. - наясно сте с идеята.
Ако трябва да прехвърлим нещата на земна плоскост, всеки Висш Аз участващ в
земната Игра има инкарнации както на мъж, така и на жена. По правило не се запазват
съзнателни спомени за тях. За да се предотврати прекалено силно отъждествяване на
индивида с настоящия му пол, на дадени нива в мъжа има вътрешна идентификация с
женственост. Това олицетворение на женственост в мъжкото е истинското проявление на
това, което Юнг нарича „анима".
Следователно тази анима в мъжа е духовното усещане и идентификация с всички
женски инкарнации, които има този Висш Аз в момента. В нея се съдържа познанието за
„женското начало" (Ин) на мъжа и интуитивното разбиране за всички женски качества, с
които е надарена личността в тяло.
Следователно анимата е важна защита, която предотвратява прекомерното
отъждествяване на мъжа с културните мъжки характеристики, наложени от настоящето му минало, среда и образование. Анимата служи не само като личен, но и като масов
цивилизационен „прекъсвач". Тя смекчава силните агресивни наклонности и служи като
мост, както при комуникацията с жени в семейните връзки, така и при комуникацията, що
се отнася до изкуството и вербализацията.
Това е една от причините мъжът понякога да сънува себе си като жена. Конкретният
начин, по който го прави, може да му каже много за собствените му инкарнационни
избори като Висш Аз, в които личността е жена. Мъжествеността и женствеността
очевидно не са противоположности, а сливащи се тенденции. Жрицата, майката, младата
вещица, съпругата, старата мъдра жена - всичко това са архетипи, просто защото те са
„коренни елементи", които символично изобразяват различни видове женски качества и
различни видове женски животи, които се изживяват от Висш Аз чрез настоящо
инкарнационно тяло на мъж (примерно).
Жените (преди 19 век) обаче, нямат нужда да им се напомня за тяхната женственост,
за да не се отъждествяват прекалено с настоящия си пол. Затова пък съществува онова,
което Юнг е нарекъл „анимус", или скритото мъжко начало в жената. То представлява
мъжките животи, в които участва Висшия Аз - младо момче, свещеник, агресивен „мъж от
джунглата", мъдър старец. Те са типажи, изобразяващи по общ и символичен начин мъжки
животи, живени от днешни жени. Следователно жените могат да научат много за
инкарнационното си настояще като мъже, като изучават сънищата, в които се появяват
тези типажи или в които те самите се появяват като мъже. Имаме достъп до всичко това
чрез нашето подсъзнание. Истинското подсъзнание обаче, не е подсъзнателно. Напротив,
то е толкова истински и неописуемо съзнателно, че ври и кипи. Животът, който познаваме,
е само една от многото области, в които то е съзнателно.
Нашата реалност съществува в една конкретна сфера на дейност, в която агресивните
качества, характеристиките, които ни карат да правим този тласък навън, са крайно
необходими, за да предотвратят завръщането към безкрайните възможности, от които
тъкмо сме излезли. Но ние черпим силата и креативността си от тези подсъзнателни
възможности и този крехък и същевременно мощен тип индивидуално съзнание, което
имаме.
Двуполовото разделение е било прието като възможност, за да се отделят и балансират
тези изключително необходими, но привидно противоположни склонности. Само
начинаещото съзнание се нуждае от този тип контрол. Следователно анимата и анимусът
са заложени дълбоко с техните необходими взаимно допълващи се, но привидно
противоположни наклонности и са изключително важни за поддържането на самата
природа на нашето човешко съзнание. В нелепия си опит да се диференцират колкото се
може повече един от друг обаче, те започват и да крадат собствените си характеристики.
Така например, широко разпространен мит-заемка е, че жената е тази, която дарява с
живот и е самият негов източник. Това е погрешно. Мъжът е този, който дарява живота и
го прави възможен. Той е Ян, той е отдаващият, оживотворяващ принцип. Всеки един
сперматозоид е жив за себе си, когато напуска мъжа (активно Ян-начало). Всички те
търсят женската яйцеклетка, тъй като тя е матрицата, необходима на сперматозоида, за да
развие живота. Яйцеклетката е сбор от материя. Тя няма живот сама по себе си. Тя е среда
(пасивно Ин-начало). Жената износва живота, тя не го създава. Това е много важна
разлика на архетипно ниво свързана с Ин и Ян, която човек трябва да разбере,
абстрахирайки се от пола си, ако иска да схване по-дълбоките енергийни шаблони на
дуалната реалност. Това не е твърдение, което се опитва да принизи жената и нейната
роля, както не е и нашето субективно философско-езотерично мнение за нещата. Това е наука, стара колкото света и е просто начинът, по който са устроени телата и енергийните
ни системи. На който не му харесва - има проблем със самото естество на реалността.
Всичко това е един много добър пример за заемка, която не се разбира масово. И двата
пола имат равна по важност роля в създаването на нов живот, но имат различна функция.
Това не е състезание. На Земята (Ин) не може да вирее нищо без Слънце (Ян). То е
причината тук да има живот, защото то е неговият носител. В същото време, ако нямаше
Земя, която да бъде среда за този живот - щяхме да имаме просто Ян, който не служи за
нищо. Именно затова те винаги вървят заедно, защото са безсмислени един без друг,
понеже са част от Цялото.
Митът за жената, която дарява живот обаче, служи на рептилоидното съзнание, което
е социално доминирано от женските индивиди. Поддържането на женския пол като център
на тяхната култура, е нещо повече от необходимо.
Понеже мъжкият принцип е отговорен за създаването, именно това е и архетипната
причина, поради която единият аспект на сирианците, в който те са се специализирали на
галактическо ниво, е да създават нови раси. На тази база, създаденото вече започва да
вирее в насадената орионска култура, която е от женски принцип. Отново - създател на
живот (мъжко начало в лицето на Империята Сириус) и среда (женско начало в лицето на
Империята Орион). Виждаме как вселенските мисловни модели, характеризиращи Ин и Ян
на микрокосмическо ниво, се манифестират като архетипи на равнище макрокосмос в
контекста на различните космически раси.
Изяснихме още няколко основни аспекта на разделението и факта, че то не може да
бъде отново цялостно, ако не се самоинтегрира. Привидният конфликт между Ин и Ян е
само репер за тяхното сътрудничество, което колкото и да бъде отричано, не може да бъде
избегнато. Разбрахме и че характеристиките на двете Полярности се изразяват една друга
качествено под скритата форма на „заемка", защото те не са сами по себе си. Жената
претендира да е създателят на живота, защото на коренно равнище, тя е както Ин, така и
Ян, който е създателят - тя не може да отрече собствената си същност и обвързаност. Тъй
като Ин не може да съществува без Ян, този аспект започва да отразява някои негови
качества и ги приема за свои, което не е правилно, но в същото време не е и напълно
погрешно, защото те са взаимосвързани и да няма такова идентифициране би било
нелогично на много равнища. Разбира се, бе даден единичен пример за едната полярност,
но подобни могат да бъдат дадени и в обратната посока.
Нека сега преминем към следващия основен аспект, чието постепенно разгръщане ще
ни заведе право на въпроса, който ни интересува в тази така основна точка.
3.1.2
Кралицата на Орион и идентифицирането й с Източника
Когато Източникът започнал да генерира мисъл-форми, те се превърнали в
проявления; „Той" е изиграл ролята и на майката и на бащата сам за себе си, както и да
звучи това на дуалното съзнание. Говорим за директно създаване. „Той" не е трябвало да
създаде своя женска част, с която да осъществи коитус, който пък да осигури
манифестация, което в случая би било линейното човешко ментално построение. То е
Съзнание, което си е самодостатъчно и затова „раждането" е непосредствено. Защото То е
мъжко и женско в едно перфектно цяло и всъщност настоящето обяснение е отдолу-нагоре
- поглед от дуалната матрица към перфектната цялост, от фрагментираното съзнание към
центрираното съзнание. Прякото отражение на истината може да бъде наблюдавана, ако
обърнете това твърдение огледално, защото манифестацията всъщност се спуска отгоре-
надолу (в графичен смисъл), а не обратно.Както вече бе упоменато, възникването на поляризираните платформи създали
определени обстоятелства и „дефекти". В началото бе споменато, че един от тях е
претенцията, че разбираш Източника и знаеш точно какво представлява и иска Той (в
неговия полярен прочит), като по този начин си приписваш авторски права над Него и се
самообявяваш за личния му говорител. Виждаме това в лицето на всички масови земни
религии.
Някои същества отиват по-далеч като се обявяват за самия Източник и едно такова
създание е описано в настоящата книга. Става дума за Кралицата на Орион, която в даден
момент се самоопределила за въплъщение на Абсолютната Празнота. От една страна, това
е малко комично по разбираеми причини. Тя е напълно права в твърдението си, защото Е
въплъщение на Абсолютната Празнота..., каквото, обаче е и всяко едно друго живо
същество и цялата т. нар. „нежива" материя :)
Всичко, което съществува Е от Източника - няма друг начин. Кралицата на Орион,
обаче е перфектният пример за това как в условията на едно екстремно поляризиране се
получава въпросното (чувство за) откъсване, което бе споменато преди няколко страници.
Когато ограничиш единия аспект от дуалната матрица и потънеш изцяло в другия, започва
усещането за недовършеност и се появява необходимостта от идентифициране с цялото,
започваш да търсиш начин да делегираш, че ти си това цяло, нуждата за това, всъщност,
става много натрапчива, защото започваш да живееш в липса и именно това е архетипната
причина зад един подобен акт. Това е и причината Кралицата да има толкова много имена
и титли - тя се опитва да си придаде многоспектърност, по този начин имитирайки
безкрайното разнообразие, което Източника предлага чрез манифестациите си. И тъй като
няма как да го направи на ниво вътрешна същност (равнище, на което не би имала нужда
от имена), тя го прави по единствения възможен външен начин - придавайки си различни
качества, аспекти и титли, по този начин фрагментирайки се до безкрай, без да разбира, че
така преутвърждава нейната нецялостност.
На съзнателно ниво всичко това може да бъде проявено и изтълкувано като
мегаломания и нужда от боготворене, но именно тази изконна липса, чувството, че ти не
си пълен - дава живот на идеята да обявиш, че ти си нещо повече, нещо върховно. В което
е вторият парадокс, защото всяко едно същество така или иначе е нещо повече и е част от
нещо върховно. Това е ситуация, която може да бъде оприличена на една стая пълна с
огледала, които се самомултиплицират до безкрай, създавайки по този начин цели примки
от илюзорни светове, които в крайна сметка се съдържат от един общ източник (рамката
на огледалото), защото така или иначе произлизат от него.
Когато този трик на дуалността обаче обземе едно съзнание, което има толкова голяма
власт на галактическо ниво в Играта, това се превръща в огромна вълна, която помита
множество други съзнания. В случая - Кралицата наистина започва да бъде смятана за
Източника на много физически светове и това дава огромно отражение в перцепцията за
самата дуална матрица на много същества.
Колкото и абстрактна и отвлечена да звучи историята, която ви разказваме, това е
белязало невероятно дълбоко планетата Земя и човечеството, от което понастоящем сме
част, бивайки в тяло. Това е нещото, в което ще навлезем в огромни детайли след малко,
но преди това нека кажем, че, бидейки орионска колония, ние сме невероятно обвързани с
идеята за космическата майка. За съжаление съвременната езотерика няма понятие, че
„завръщането на богинята-майка" е нещо много по-конкретно от красива духовна приказка
за енергийното вкореняване на женския принцип у човечеството.Причината за неразбирането на този проблем в дълбочина се дължи на факта, че
образът на Кралицата на Орион и Ин-аспектът на дуалната матрица (който има женска
манифестация), се застъпват в един общ образ, който с времето става неразграничим от
хора, които не вникват сериозно в проблематиката на нещата. Ин-енергията и женското
тяло са две различни неща, които съществуват независимо едно от друго (доколкото това
изобщо е възможно в едно Сътворение, в което всичко е неизменно свързано). Ин е
архетип, а женското тяло е частично проявление на този архетип, а не самият него. Тялото
не е чист Ин! Това, че тялото и архетипът съвпадат в даден аспект, не ги прави едно и
също нещо като цяло! Просто едно от качествените определения на Ин е „жена", а не
обратното. Това е из-клю-чи-тел-но важно, ако искате да разберете следващите страници в
контекста на смисъла, който сме заложили ние в тях! Защото Кралицата на Орион не е
носител на истинската женска енергия, точно както жената днес не е манифестация на
истинската женска енергия. А именно този модел продължава и продължава да се
утвърждава днес и ню ейдж комиксите за „завръщането на богинята" имат предвид именно
предстоящото завръщане на Империята Орион, което е езотерично маскирано и украсено
според характеристиките на времето, в което живеем.
От смесването на Ин-проявлението и обособеността на земното съзнание с идеята за
женски божествен образ, който трябва да управлява над Земята, произхождат и други две
окултни легенди, които не могат да останат подминати, преди да продължим по същество. file:///C:/Documents%20and%20Settings/Nick%20Grozdev/My%20Documents/Downloads/robert.morning.sky-imperiite.orion-sirius.pdf

Нагоре