Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.12.2014 00:06 - Майката-Земя" и Брата на Водолея
Автор: budha2 Категория: Други   
Прочетен: 3432 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 15.12.2014 22:19


Някъде от заемката „жената дарява с живот", „женската същност на Източника" и
образа на Кралицата на Орион (която допълнително преекспонирала тези идеи, обявявайки
се за самия Източник, който от този момент нататък започнал да бъде възприеман от
индивидуалните съзнания като „същество от женски пол"), възниква концепцията за
„Майката-Земя" и популярното народно словосъчетание „майката-природа", които също са
стожер на много съвременни ню ейдж течения за „интегрирането на свещената
женственост".
Нека се разберем нещо веднъж завинаги. Земята не е от женски пол. Може да сте чели
много красиви и поучителни книги, може да сте чувствали сред природата каквото и да е
под влиянието на всякакви ченълинги, но планетата не е „тя". Тя е и мъжко, и женско
начало едновременно, каквито са и нашите Висши Аз, какъвто е и Източника. Всички
живи планети са такива. Земята е същата като древните й жители - „мъж" и „жена"
перфектно слети в едно. Нашето съзнание тълкува тази енергия дуално, в реалността тя не
се самоизживява като „50% мъжка и 50% женска".
Планетарният Дух, в лицето на своята физическа манифестация като планетата Земя, е
всъщност енергийно, високоинтелигентно същество и неговият дух по „размер" е голям
точно колкото нашите Висши Аз. То е инкарнация на Слънцето, точно както ние като
Висши Аз имаме физически личностни манифестации във физически тела. Това същество
прелива от емоции като нас, но се учи и развива по начин, коренно различен от нашия -
най-вече чрез взаимодействие със съществата, които живеят върху и вътре в неговата
вътрешност (както разбира се и чрез своите собствени инкарнации в лицето на
минералното, растителното и животинското царство, както и под формата на елементали,
ако говорим за нефизическите му манифестации).
Слънцето е Ян и то поддържа Земята жива, защото то е Висшия Аз на Земята (точно
както зад нашите инкарнации стои нещо по-голямо, което сме приели да наричаме с не
много правилния, но наложил се вече термин „Висш Аз"). Една от характеристиките на Слънцето е да излъчва и това го прави даряващия живот мъжки Ян-принцип. Земята е
приемаща, а не излъчваща, което я прави Ин по характеристики. Също така, можем да
приемем, че чрез огледалото на съзнанието ние възприемаме Земята като от женски пол,
защото тя ни „износва" и подхранва с тялото си, точно както майката прави със зародиша в
утробата си. Всички тези фактори, плюс факта, че в сегашното си състояние, Земята се
манифестира като 2/3 вода (която отново е с Ин-характеристики и се отнася до емоциите),
карат хората да вярват, че Земята има женски пол.
Не е от женски пол. Всичко казано не означава, че планетата е женска, тъй като това
същество няма усещане за половост, както го разбира фрагментираното човешко съзнание,
което не е интегрирало своето собствено вътрешно същество и което се опитва да си
обясни всичко (дори езотериката) чрез своите собствени ограничения в трета плътност,
обикновено базирани на личността и респективно - пола. Просто ние възприемаме на
подсъзнателно ниво повечето от нейните Ин-характеристики, което ни създава образи,
които нямат общо с реалното състояние на нещата. Това, че планетата ни има много Ин-
характеристики не я закотвя директно към полярна половост -това бе обяснено и
подчертано преди малко. Земята има множество Ин и Ян характеристики. Така например,
пустинните райони на Земята са образец за нейната женска страна. Плодородните - за
нейната мъжка. Всички планини са със силна Ян-енергия, всички световни води - със
силна Ин-енергия. Това автоматично ще обособи характеристиките и на съответните
елементали, които „поддържат" тези области.
Една евентуална магическа или светлинна инвокация на „богинята" или „майката-
Земя" (много са популярни в последните години) няма да призове Планетарния Дух, нито
Лунния такъв, ако тръгнете да призовавате него (тъй като Луната няма есенция, защото тя
е изкуствена конструкция, изградена около мъртъв планетоид), но със сигурност някои
астрални създания, които хората сами са създали (подхранвайки ги със собствената си
енергия), с удоволствие биха се представили за него.
Поради орионското влияние и Светлата полярност, с нейния „комплекс на богинята",
съществува и друг сериозен опит за подкопаване на някои основни архетипи. Става дума
за опита Ерата на Водолея да бъде присвоена, лепвайки й етикета, че това ще бъде ерата на
възраждането на женската енергия. Естествено, че ще бъде такава, предвид, че това е
ерата, в която е предвидено матриархатът на Орион да се завърне официално на планетата!
Това е и идеята и коренът на цялата концепция за предстоящата „нова епоха", която ще
мине под управлението на жената. Оттук и името на ню ейдж-движенията.
Заради така наложените разбирания, все по-често наблюдаваме знака Водолей
изобразяван като жена. Символът на този знак обаче е мъж, който излива стомна. Тя е
пълна с духовна енергия, а не с вода, както вярват много не-астролози. Водата е женска по
енергия. Тя не е свързана с най-мощния въздушен знак (Водолей). Водата е емоционална.
Въздухът е ментален. Не можете да превърнете един мъжки знак в женски, само защото ви
се иска.
Точно както Девата винаги е женски образ, така и Водолея е винаги мъжки.
Това бяха само два елементарни примера за процес, който ще изследваме подробно на
следващите страници, а именно - орионизирането на човечеството и планетата Земя.
Вече представихме идеята за Източника и алюзирахме причините, поради които имаме
фрагментирано и поляризирано разбиране за това неутрално Съзнание. Изградихме съвсем
груби основи за взаимовръзката между половете и дуалните архетипи в лицето на двата
основни полярни потока. Посочихме ясно, че „женската" страна на
Източника/Проявлението и Кралицата на Орион са две коренно различни неща.Сега ни предстои да отправим поглед към обособяването на земното съзнание от
орионската идеология на историческо и окултно ниво и да придобием разбиране за това
как въпросното обособяване се опитва да подкопае човешкото преживяване като такова.
За да започнем, нека разгледаме именно споменатите историческо-окултни
предпоставки, свързващи концепцията за „богинята" със съзнанието на човечеството.
3.2
Ранен култ към орионската Кралица на Земята
Съществуват неоспорими исторически и археологически доказателства, че във всяка
една древна култура на Земята, мъжът е боготворял жената. Това е толкова ярък мотив, че
като цяло е едно от малкото неща, които просто не са отворени към дебат. Жените са
заемали много висока позиция в така конструираното общество. Те били жрици, воини и
генерали. Това било времето, когато „боговете" все още били на планетата и орионската
система властвала над всички живи същества. Както казва самият Морнинг Скай в епилога
на книгата:
„Въпреки че първоначално лоялността на примитивния „човек-звяр" била към
Вълчите Господари, всеки „звяр" бил обучаван да боготвори „Кралицата на Небесата",
за да бъде верен служител на Империята на Небесата. Монументи и постройки
посветени на Великата Майка, „Кралицата на Небесата" на галактиката, били
поставени от „Господарите" във всеки регион на новия свят. В продължение на стотици
хиляди години примитивният „човек-звяр", под угрозата на вечно наказание, се научил да
се подчинява на своите нови Господари и да служи вярно на „Небесната Майка".
Човешкият род се сдобил с религия."
Уверяваме ви, че това не е просто част от сюжета на диалога в книгата, а е нещо, което
е исторически доказуемо и каквито и последващи манипулации на историята да е имало -
това не е останало скрито за нас днес. Т.е. - работата на Морнинг Скай в това отношение е
много коректна и заставаме плътно зад нея.
Както вече бегло споменахме, Кралицата на Орион никога не е идвала физически на
Земята. Идвали са само нейни администратори и някои от 7-те Принцеси. Доста от
термините и титлите приписвани на богинята в земните митологии, всъщност се отнасят
конкретно именно към Принцесите (макар да имат предвид Кралицата на архетипно ниво,
като изначална концепция) и това ще бъде изследвано по-подробно в следващите
подточки.
Кралицата-бунтовничка, обаче, със сигурност е идвала на планетата и е създавала
много проблеми на местната администрация, което също е добре исторически
документирано за този, който има очите да го разчете. По наше мнение, тя все още е тук и
собственоръчно дирижира с относителен успех почти цялата планета.
Дори обаче да се абстрахираме от това кой точно представител на Империята Орион е
идвал или не на Земята, култът към богинята е ясно изразен и в миналото именно женската
фигура била водещата религиозна сила, а не мъжкият бог. Защото, макар планетата да била
поверена административно на Империята Сириус, религията оставала орионска и това
трябва да е станало пределно ясно на всеки дотук. Трябва да е ясно също, че на дадено
равнище това създавало конфликт у „зверовете", дори преди реформациите наложени от
РА, защото съществата виждали богове от мъжки пол, но в същото време имали религия,
която била центрирана около женска фигура. Този конфликт дава отражения в много
аспекти на нашата култура, които вече бяха отразени на архетипно Ин/Ян равнище на
предишните страници, но те биват откривани и на по-прозаични плоскости като да кажем
езика ни и особено - древните езици.Така например „таn" на английски означава и „човек", и „мъж". Тази толкова основна
дума за съвременната ни цивилизация е типичен екземпляр за конфликта между
орионското ни минало, примесено с присъствието на мъжки богове и последвалото
затриване на женски култ от РА, след който всичко се свежда до бога и патриархата.
Защото на старонорвежки например, „тап" е означавало „жена". Думата за „човек" пък не
била „man", a „wer" и тя произлиза от санскритския корен „vir", като в „wer-wulf" -
„човекът-вълк" (мъж-сириански/вълчи принцип). Името „Мап" означавало „Луна" и било
архетип за създателката на всички създания според скандинавските народи и други
племена из Европа (което вече е древният образ на Кралицата в псевдо-ролята й на
Източника). Дори в империалиетичен Рим „тап" или „тапа" била майката на всички древни
духове. За да разберете по-добре връзката между изначално заложени архетипи и
съвременни проявления на ниво език (вече обяснена в предговора), можем да дадем
пример с остров Ман, който в миналото бил посветен на култ, почитащ лунната богиня,
някога възприемана като русалка или андрогинна Афродита, която държи душите на
мъжете в обърнати надолу делви или могили, приличащи на пчелни кошери. Както
виждате имаме низходящата спирала архетип - земна дума - физическо проявление (което
следва архетипа под някаква форма).
В контекста на споменатата дума нека кажем още, че колкото повече задълбавате в
етимологията на нещата, толкова повече ще откриете натрапващото се значение на буквата
„М" и нейната огромна връзка с орионските системи. Макар и до ден днешен това да не е
докрай ясна взаимовръзка дори за нас, то тя присъства повече от осезателно в цялата ни
митология. „М" символизира водата в нейното начало, т.е. „великата празнота" в лицето на
Кралицата или това първоначално състояние, от което се е родила вселената. Имена като
„Мария" в християнската традиция по принцип се свързват с морето („таге" на латински,
„тег" на френски) и водата. Тяхната форма в английския език е основана на гръцки вариант
на староеврейското „Мириам", както и на египетското „Мери", което означава
„възлюбена" и отново корелира с характеристиките на „Единствено Божествената", както е
охарактеризирана Кралицата в книгата от автора. Това е причината, поради която в
манастирите на някои ордени монахините все още прибавят „Мария" като звание пред
кръщелното си име - сестра Мария Луиза, сестра Мария Тереза и т.н. Това е така, защото
хиляди години наред буквата „М" и всички вариации на богини започващи с „М", се е
считала за най-свещената буква на всички езици. Буквата „М", освен това, символизира
Тъмнината, което е характерен Ин-аспект. Ето защо думата „майка" започва с „М" на
почти всички езици. Всъщност самата дума „матриархат" буквално означава „започвайки с
майката" и извежда на преден план идеята, че функцията на раждането на нов живот била
ползвана за предаването на правото да управляваш.
Така например, обичайна практика в Древен Египет, дори след отпадането на
матриархалния модел, била фараоните да се женят за сестрите си, за да продължат
династията по женска линия. Нерядко тези съпруги са полусестри на фараоните, родени от
техните майки, но от различни бащи, защото от значение за династиите е генът, предаван
по майчина линия (точно както е днес при евреите). Вече съставените генеалогични карти
сочат, че колкото и многочислени да са непрекъснатите династични линии в Египет, ако
фараонът умре без наследник от мъжки пол, въпросните династии единствено се
преименуват и преномерират. Важно е съпругата на фараона да остави наследница и
началото на нова династия по правило слага бракът на тази нейна дъщеря с мъж от друг
род. Тези генеалогични карти показват и че повечето фараони имат няколко, неслучайно
подбрани съпруги и често сключват брак с жени от родове с кралска кръв от Месопотамия, дали началото на ранните фараонски династии. В подобни случаи престолонаследниците
се женят за дъщерите на втората, или друга, по-млада съпруга на своя баща и по този
начин продължават на пръв поглед патрилинеарната линия на унаследяване, но всъщност
затвърждават в следващите поколения кръвта по женска линия.
Матрилинеарният династичен произход може да бъде проследен хиляди години назад
във времето до самата зора на писаната история, когато великият АН-У, Повелителят на
Небето, бил на Земята. За да припомним някои неща от “Документите Тера", негови
съпруги са сестрите му: Анту (от страната на Орион), Повелителката на Небето и Ки
(сирианка, нямаща нищо общо с Орион, но имаща връзки с други извънземни раси). АН-У
има двама сина: ЕН-ЛИЛ (син на Анту) и ЕН-КИ/ЕА (син на Ки). ЕА има две съпруги,
едната от които е неговата полусестра НИН-ХУР-САГ, Повелителката на Живота. ЕН-
ЛИЛ също има две съпруги, едната от които също е НИН-ХУР-САГ. Тя е съпруга и на
двамата си царствени братя и в книгата вече бе обяснено подробно „защо", точно както
трябва да сте разбрали защо е имало подобна традиция и в Древен Египет.
Имаме дори останала земна легенда за приемането на закона за династично
унаследяване по линия на по-възрастната жена, когато между ЕА и ЕН-ЛИЛ възниква спор
за титлата. За анунаки се казва, че управлявали чрез един Велик съвет от девет наставника,
със седалище в Нипур. Съветът на деветимата се състоял от осем члена (седем мъже и една
жена), пазители на божествената (орионска) правда, под председателството на АН-У. Това
не само е в съответствие с деветте кралства от „Сага за Волсунг", в която Один (Вотан) е
върховен Повелител на пръстена, но съвпада и със седемте архангела и техните двама
наставници - Господарят на Духовете и Всевишният (еквивалентен на АН-У) в
древноеврейските текстове. Както за първите богове-царе на Месопотамия, така и за този
Съвет казват, че поставил началото на традицията на матрилинеарното династично
унаследяване, което според „Списъкът на шумерските царе" (датиран отпреди 2000 г. пр.
н.е.) било „спуснато от небето". Последното е без никакво съмнение. Още интересни
факти за матрилинеарните традиции ще откриете в точка 4 от настоящия следговор, в
която ще бъде анализирана глава IV-та за сирианските Крале и съюза между двете
Империи.
Преди да се върнем във времената на ранното матриархално орионско общество на
Земята обаче, нека кажем (без оглед на факта за колко малко хора това ще значи нещо), че
това било време, в което Висшите Аз, участващи в земната Игра с женски инкарнации, не
са имали пълноценното духовно преживяване на онова, което наричаме „неподправено
женско земно преживяване". В голяма степен те по-скоро са имали орионски прочит на
това какво е да си жена на Земята. Това е разликата за която говорихме в подточка 3.1.2 -
разграничаването между орионския модел и истинското канализиране на Ин-аспектите на
Сътворението (на което също ще се върнем в следващите подточки, когато говорим за
съвременното орионизиране на жената и мъжа).
За да разберем строежа и начина на функциониране на старото орионско общество на
Земята трябва да засегнем една странна на пръв поглед тема.                                                                                                                                                      > Особености на орионския строй на Земята



Гласувай:
2
0



1. tzarkarui - <b>Точно както Девата ви...
15.12.2014 08:39
Точно както Девата винаги е женски образ, така и Водолея е винаги мъжки.

Близнаци и Водолей са андрогинни астрологически знаци. Така, че аргумента на Horus от xnet увисват във въздуха. Но пък той никога е нямал мозъчен потенциал да схване Астрологията, така че... И си му "стои" на хороскопа. Да му цитирам ли астро данните?

Орион, Сириус, Плеядите - грешно интерпретирани и водещи в неправилна посока от зидаро-мазачите (повечето с отрязани пластелинчета).
цитирай
2. volnoloma - царят ...да не е гол?
15.12.2014 20:52
Въпрос на гледна точка - вътре в играта ли си, или отвън.
Както и за мъжко-женското: гледаш отвън - жена!
...а отвътре - мъж??!....и то, какъв..
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 6965433
Постинги: 4190
Коментари: 1126
Гласове: 1563
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031