Блогът на budha2 :: Защото недоразвитите страни експлоатират, тоест възползват се от развития свят.

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

17.02.2015 19:19 - Защото недоразвитите страни експлоатират, тоест възползват се от развития свят.

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 832 Коментари: 0 Гласове:

Слънцето над Сахара, както се знае, е убийствено. В буквалния и в преносния смисъл на думата. То и затова Сахара е пустиня. От началото на новия век, обаче /2000та година/ година, чрез „ проекта Дезертект и Медгрид „ ,замислен в рамките на Съюза за Средиземно море, развитите страни и най-вече Франция се готвят да построят в Сахара фотоволтаици /преобразуватели на слънчева енергия/ върху площ от 300 кв км.. Достатъчни да снабдят с електричество цяла Африка и цяла Европа. И когато това стане какво ще рекат десетте страни, върху които е разположена Сахара с убийственото си слънце : „ Проклетите капиталисти си присвояват слънцето ни. Експлоатират ни. Потискат ни” : „Трябва да им отнемем концесиите и да им национализираме преобразувателите. Долу експлоататорите капиталисти, аванти популо, венсеремос, Сириза форевър ?”…

Всъщност експлоатация /потисничество/ наистина има.

В развития свят – Европа /по-голямата част/, САЩ, Япония, Австралия, Канада и Китай /Китай е особен случай/ хората бачкат. Работят, напъват се, трудят се, творят, създават, произвеждат. Дават всичко от себе си. Донякъде и защото са принудени от Ротшилд.

В страните с газ и петрол хората си кютат. Дават го яваш-яваш. On y se la coule douce. Дембелстват. Мързелуват. Лентяйстват. Живеят за сметка на другите.

Дембелстват, мързелуват, лентяйстват повече, отколкото негрите и латиносите в банановите републики – онези там поне са брали банани. В Арабия и Русия, например, и това не правят. Че дори и кладенците за петрол не копаят сами, ами ги дават на концесии – да се пънат други с копането. Местните само събират парите. И отгоре на всичко мрънкат, че малко им плащали и ги експлоатирали.

Русия неведнъж се е опитвала да догони развития свят. При управлението на Петър първи, например. Чрез подражателство. Без особен успех. Втори път – при управлението на Сталин – чрез индустриализация.

Само че приносът на Сталин към руската индустриализацията е робската работна, нищо повече. Роби, снабдени с кирки, лопати и бригадирски колички. В същността си руската индустриализация е дело на американски и най-вече германски инженери. Снабдени с познания.

Робският труд е непроизводителен, робите не могат да създават и творят, те могат да крадат и да завиждат, още Аристотел го е писал. И робите завиждаха, завиждат и сега. И крадяха, крадат и сега. Донякъде успешно. Откраднаха що могат чертежи за двигатели на западни коли и направиха уж свои. Също както тарикатите на Тодор Живков, които откраднаха остарели западни компютри, за да направят своите „Изот” и „Правец” Направиха Москвичи, Лади, Трабанти и Запорожци, и спряха дотук с автомобилостроенето. Тоест с краденето. Нищо повее не успяха да измислят. Че защо да се напъват да мислят, да творят и да създават. Социалистическият човек няма избор. Ще чака шест години за Москвич и десет-петнайсет за Лада. И повече ще чака ако се наложи. И ще вземе каквото му дадат – нали е платил предварително.Ако ли пък не дочака-толкова по-зле за него, не за управниците.

Е, има нещо в което Русия успя донякъде. В свръхчовешкото и нечовешкото производство. Атомни бомби / и те откраднати от Запада/ и оръжия. И спътници. Нали те не са за пазара. Руският човек не купува спътници. Той купува водка и се гордее със спътниците.

Всички тези особености на тунеядските, непроизводителни и неуспешни държави не биха били особена грижа за развития свят. Имали са късмет варварите, намърдали са се някак до петролни кладенци и газови находища, живеят си като рентиери – да са живи и здрави, само ядове да не създават…

Да, ама те създават.

Защото се бедни.

Абе чудна работа. Не стига, че лентяйстват, не стига, че нищо не правят, ами са и бедни – каква искрено-първична и детинско-eмпирична учудка на бедняшките природонаселения.

Впрочем грешка. Бедни са, ама не всички. Тридесетте хиляди родственици на Саудитския крал, например, са богати. Много даже. Олигарсите на Путин също са богати. Много даже. Седемдесетте хиляди бюджетници в Русия не са чак дотам богати, но не са и бедни. При всички случаи са доволни. Хайлазуват до петролните кладенци и възхваляват Путин.

Само че пред всичките тези доволници възниква един дерт.

Как всички те – шейхове, путинисти, олигарси и бюджетници да обяснят на своите поданици причините за бедността им. Как путинистите да обяснят на жителите на Якутск, например, обстоятелството, че градът им няма канализация.

Просто се покажете, че сте същите като вашите избиратели! Якутия е най-голямата област в Русия. По-голяма е и от Франция. И в столицата на тази огромна област хората изхвърлят пикнята и лайната си пред къщите /за тази особеност на Якутското „благоустройство” вече има достатъчно свидетелства в електронната мрежа/.

Това не е кой знае какъв кахър, защото през зимата в Якутск всичко замръзва тутакси. Така че върху замръзналите лайна може да се изхвърлят още лайна и така да се живее безгрижно и безпределно цяла зима. Лошото идва през двата летни месеца…

Но Путин и путинистите все пак трябва да обяснят на жителите на Якутск поради каква загадъчна причина живеят в лайна и то в буквалния смисъл на израза, при положение, че през града минава газопровода “ Сибирска сила“ и че в Якутия се добиват дават 20 процента от руските диаманти.

И Путин и неговите путинистически медии обясняват някакси тая загадка.

„Може и така де сме, ама пък Крим е наш “ – обясняват те. “ Може да живеем в лайна, ама пък сме велики с великата си история, великата си литература и с дядовците ни, които спечелиха войната“ – обясняват те. “ Може и да има нещо, които не е наред, но за това нещо са виновни американците, бандеровците, юдеофашистите, европейските гейове и санкциите им, макар че не ни пука от санкциите им “ – обясняват те. “ А пък ние мислим за вас, не сме ви забравили – ето цената на водката пада“ – обясняват те.

И хомото путинитакис гледа телевизора с всичките тия малоумни путинизми, смуче евтината водка, крещи “ Крим е наш, деба американците деба, а също юдеофашистите и еврогейовете деба“.

И още нещо – науката. В България за наука не се говори, значението й не се осъзнава, в страната ни няма нито едно научно списание / има едно „Осем“, но то не се брои, минало е само покрай науката/, няма нито едно предаване за наука – нито по радиата, нито по телевизорите. Има също и Българска Академия на Неуките, но тя произвежда повече махленски разпри, нежели наука. И българският премиер не вижда бъдеще в науката, вижда го в „овчото” и овчарите.

А в развития свят тъкмо науката е основната производителна сила – не индустрията, то затова обществото ни е постиндустриално, толкова ли е трудно да се разбере това.

Автомобилите, компютрите, самолетите, вертолетите, дроновете, мобилните телефони и въобще всичките нови джаджи, които непрекъснато бълва световния пазар се произвежда върху чертожните маси на Западните предприятия, институти, университети, научни центрове и лаборатории / а също и в Япония/. На Изток предимно сглобяват, завиват гайки и мажат.

Лекарствата, например, се произвеждат в научните лаборатории на Запада – в Русия само ги опаковат, макар Русия да се хвали с производството си на лекарства.

През 2013-та година в областта на медицината руските учени са публикували и 60 пъти /шестдесет пъти, пъти!/ по-малко от учените в САЩ. В областта на техниката – 25 път по-малко. В областта на кибернетиката 20 пъти по-малко. / Броят на публикациите са изключително важен показател за научното разви на дадена държава/ По всички научни, а и не само научни показатели Русия е изостанала с цял век от развития свят.

Вижте разпределението на нобеловите награди по нации. Колкото и да ги е яд путиняците, най-много нобелови лауреати –повече от една трета – имат американците.

За какво са тия всичките тия приказки и сравнения ли ?

Ами много просто – заради избора. Става въпрос за избор бе, хора. Ние към кой свят се стремим. Към кой свят принадлежим. Накъде вървим, къде искаме да отидем.

Да много е благо при Путин и путиняците. Клечиш до кладенеца с петрол, чешеш се ту по главата, ту по пъпа и се самонавиваш колко си велик и колко е отколешна държавата ти, за разлика от Америка и американците, които са тъпи.

"Съветския (руски) империализъм се различава от световния, с това че е още по измамен" За да се намърдат до някой петролен кладенец доста от българските левичари биха продали родината си на Русия, както се опита да направи това вождът им Тошо през шейсетте години на миналия век, когато щяхме да ставаме шестнайста съветска република. Всъщност защо „биха” я продали. Ми те си я продават и сега , че даже не го и крият.

Но пак им се появява трудност. Русия го закъса. Няма вече кладенци за раздаване. А и тия, които ги има, вече не носят печалба като преди. Така че бадева са всичките тия левичаро – рентиерски поревки. Няма да се уредим като се продадем на Русия, няма успеем като се намърдаме до нефтен кладенец, няма да се оправим с удар и далавери – със злато в Родопите, с нефт край Шабла и с газ около Чирен и Добруджа. Ще трябва да се напъваме. „Оно секо нещо сака напиняне” – както е рекъл шопът. Същият който най-люби га яде, га спи и га оножда момета.

Ама това са очевидни неща.

Има един богат, производителен, творчески, свободен, сравнително добре устроен и уреден демократичен свят със законност и правила, които всички спазват. В този свят върховна ценност е човекът, а не природонаселението, тълпите, ордите, уммите, широките народни и простонародни маси и верските общности.

България – лоша или добра, малка и не чак толкова малка, бедна и не чак толкова бедна, слаба и не чак толкова слаба, корумпирана и не чак толкова, вечно оплакваща се и мънкаща, поради някакво щастливо стечение на обстоятелствата, поради късмет и отчасти поради известни заслуги успя да се намърда при развития свят и стана част от него. И дори да сме най-бедни, то сме най-бедни в сравнение с богатите. Брутният Вътрешен Продукт на Европа и САЩ е общо 32 трилиона долара. Цифром 16 пъти, словом шестнадесет пъти по-голям от този на Русия. Даваме ли си сметка какво означава това? Брутният Вътрешен Продукт на Русия с всичките й безкрайни земи, гори, тундри, степи и природни богатства е по-малък от този на Италия. По БВП съотнесен към покупателната способност на населението Русия е на 53 място място в световните подреждания . България само десет места след не без да притежава нито петролните и газовите й находища, нито природните й богатства. И успява да се издържа с работа, а не с рентиерство. /По този показател на първо място е Лихтенщайн, САЩ са на пето/.

Така че какво толкова има да се чуди обществото ни-изборът би трябвало да е очевиден. И въпреки това чуденията и колебанията продължават

Откъде все пак идват тези тежнения и предпочитания към огромната варварска страна /освен от подкупните и подкупените от Русия политици/. Дали са последица от половинвековната болшевишка пропаганда ? Или следствие на това, че тази пропаганда продължава и до ден днешен, по националните медии дори. Или е страх от военната мощ на Русия?

От 1991-ва година насам в Русия не е направена нито една голяма разработка във военната област. Водещият руски танк Т-90 е от края на осемдесетте години на миналия век. От гордостта на руската авиация, самолетът Су-35, страната притежава едва двайсетина бройки. Всъщност Су-35 са донагласени Су – 27, използвани още от началото на 80-те години. Русия се гордее с подводницата си Ясен, но това е само една единствена подводница, изработена преди 1992-ра година. Руснаците смятат ракетата „Булава” за пробив във военното ракетостроене. Тя е направена обаче в края 1990- те години и досега има 50 процента успешни излитания. А това означава, че има и 50 процента неуспешни излитания. Всъщност данните за тази ракета са близки с данните на ракетата Трайдънт –изработка на САЩ 1977година. Така могат да се приведат още много подобни примери.

Разбира се, всички те са взети от електронната мрежа и не са изрядни и точни. То и по начало за военните разработки няма как да се съберат точни данни, нали са тайна. Но и без тях човек може да смисли, че няма начин изостанала Русия, която с науката си и с технологиите изостава с половин век от развития свят и която се издържа единствено и само от износа на газ и петрол, да се мери с военната мощ на НАТО. Ако не друго, да си припомним войните на Русия от последните години. В Афганистан огромната държава изгуби от босоноги и парцаливи муджахидини, въоръжени с калашници и ръчни ракети Стингър. / САЩ все пак не снабди муджахидините с тежки оръжия, за разлика от Русия, която снабди башибозука си в Украйна с ракетни установки БУК /.

В Путиланд"ско царство, скоро вместо Фейсбук , ФСБ-БУК Ами позора в Чечня ? Когато Русия беше принудена да плаща огромни подкупи на местните военни главатари, за да получи мир. Подкупи, които плаща и сега на предателя Рамзан Кадиров, минал на страната на Русия през втората чеченска война.