Постинг
26.04.2015 20:29 -
ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ ПОТОПА/ Какво всъщност е станало след Потопа
Тази глава е основана върху стр. 665-719 от Origin of Life (том втори от Evolution Disproved Series). В тази глава не са включени поне 80 изявления от учени. Ще намерите тези изявления заедно с още информация на нашия уебсайт: evolution-facts.org.
Най-старите налични исторически документи са написани от Мойсей. Това са книгите Битие и Йов. В първата е дадена историята на света от около 4000 пр. Хр. до около 1900 пр. Хр. В първите две глави на Битие намираме описание на седмицата на Сътворението, когато е бил направен нашият свят и всичко в него. В Битие 6 до 9 ни се казва за световния Потоп станал около 2348 пр. Хр. (година 1656 от Сътворението).
Последствията от това гигантско наводнение са толкова драматични, че днес намираме много свидетелства за него около нас. Невъзможно е правилно да изследваме произхода и науките за земята без да разбираме последствията от Потопа. По тази причина сме включили тази глава.
Ще започнем като разгледаме скалните слоеве и вкаменелостите като последствие и свидетелство за Потопа.
След това ще разгледаме няколко други свидетелства от времето преди Потопа, по време на Потопа и от периода веднага след Потопа.
В тази глава ще получим по-добро разбиране за последствията от Потопа. Също ще видим по-ясно как тези последствия доказват не униформизъм, а катастрофизъм. Наистина е имало световен Потоп! Само той може да обясни многото географски характеристики върху нашата планета днес.
УНИФОРМИЗЪМ – Основен принцип на еволюцията в продължение на повече от век е била теорията за униформизма, която учи, че “всичко продължава както си е било от началото” (ще откриете, че 2 Петър 3:3-7 е интересно четиво).
Когато еволюционистите виждат огромния океан, милионите вкаменелости и дебели въглищни жили в седиментните слоеве, вкаменелостите от миди по върховете на най-високите планини, дълбоките каньони с малки реки, огромните пресъхнали езера и разседните скални блокове в планините – те заявяват, че всичко това се е появило чрез същите постепенни процеси и природни сили, които действат днес.
“Това е големият основополагащ принцип на съвременната геология и той е известен като принцип на униформизма. . . . Без принципа на униформизма едва ли би могло да има геология, която да е нещо повече от просто описания.”—*W. D. Thornbury, Principles of Geomorphology (1957), pp. 16-17.
Съвестните учени признават, че униформистката теория не обяснява нищо относно възрастта на вкаменелостите, скалните слоеве, относно възрастта на земята, или каквото и да било друго:
“Идеята, че темповете или интензивността на геологичните процеси са били постоянни е толкова очевидно противоречаща на данните, че човек може само да се чуди на нейната жизненост. . . . Съвременният униформизъм . . . не показва нищо относно възрастта на земята, нито относно каквото и да било друго.”—*James H. Shea, “Twelve Fallacies of Uniformitarianism,” in Geology, September 1982, p. 457.
“Униформистите намират за особено трудно да прилагат своя принцип, а именно: (1) причината за издигането на планините; (2) произхода на геосинклиналите; (3) произхода на петрола; (4) причината за продължителното заледяване; (5) механиката на разседите; (6) причината за пенеплените; (7) причината за глобалния топъл климат; (8) естеството на вулканичната дейност произвеждаща огромни области с вулканична покривка; (9) естеството на процесите на издигане на континентите; (10) произхода на минералните депозити; (11) естеството на метаморфизма; (12) произхода на солните находища; (13) естеството на образуване на гранитите; и (14) произхода на въглищните жили. Засега нито едно от горните явления не е било задоволително обяснено на основата на настоящите процеси.”—H. R. Siegler, Evolution or Degeneration—Which? (1972).
Виж глава 12, Вкаменелости и слоеве, за повече информация относно това.
КАТАСТРОФИЗЪМ – Обратно, схващането наречено катастрофизъм учи, че в ранни времена е станало някакво ужасно критично явление.
Геологичните данни навсякъде ясно показват, че именно поради катастрофа с такива гигантски размери скали са били изкривени, планини са били издигнати, вода се е издигнала над земята и самата атмосфера е била дълбоко засегната. Като следствие са изригнали хиляди вулкани и от полюсите, които преди са били топли, са се спуснали огромни ледници.
“[*Брец] не може да допусне съществуването на такъв потоп, но твърди, че данните показват неговата реалност. Тази теория представлява завръщане към катастрофизма, който много геолози не желаят да приемат.”—*W. D. Thornbury, Principles of Geomorphology (1954), p. 401.
Данните са толкова убедителни, че много светски учени наистина се отказват от униформизма.
“Всъщност, катастрофистите са били много повече емпирично ориентирани от Лайел [който първи защитава униформизма преди повече от век]. Геологичните данни наистина изглежда подкрепят катастрофизма; скалите са били натрошени и изкривени; цели фауни са били унищожени. За да избегне тези буквални свидетелства, Лайел налага върху данните своето въображение. Геологичните данни, твърди той, са изключително несъвършени, и ние трябва да вмъкнем в тях онова, което логично можем да изведем като заключение, но не можем да видим. За разлика от него, катастрофистите са били твърдолинейните емпирици на времето си.”—*Stephen Jay Gould, “Catastrophes and Steady State Earth,” in Natural History, February 1975, p. 17. [Гулд е професор в Харвардския университет, преподавател по геология, биология и история на науката.]
“Конвенционалният униформизъм или ‘градуализъм,’ т.е. учението за непроменимата промяна, истински противоречи на всички данни от след-камбрийските седименти и на геотектоничната [относно движението на земната повърхност] история, за която тези седименти свидетелстват.”—*P. D. Krynine, “Uniformitarianism is a Dangerous Doctrine,” in Paleontology, 1956, p. 1004.
“Боя се, че често предметът [геология] се преподава повърхностно, като максимата на Гайки, ‘настоящето е ключът към миналото,’ се използва като катехизис, а внушителното понятие ‘униформизъм’ като димна завеса за прикриване на объркването и на студента, и на преподавателя.”—*Stephen Jay Gould, “Is Uniformitarianism Useful?” in Journal of Geological Education, October 1957, p. 150.
1 – ВКАМЕНЕЛОСТИ, СЛОЕВЕ, И ПОТОПЪТ
Макар че този раздел повтаря части от главата по-горе, Вкаменелости и слоеве, ние смятаме повторението за необходимо, защото сега ще свържем данните от вкаменелостите и слоевете със световния Потоп. Без това би било по-трудно правилно да разгледаме връзките, следствията и въздействието от Потопа.
ВКАМЕНЕЛОСТИ И СКАЛНИ СЛОЕВЕ – Над разтопените скали в средата на нашата планета има мантия от черен базалт, от който идва лавата изригваща от вулканите. Над този базалт могат да се видят светлите едрозърнести кристали, които наричаме гранит. Това е основата на света и тя поддържа всички континенти. На някои места този гранит е близо по повърхността, но често над него има голямо количество седиментни скали.
Седиментните скали над гранита очевидно са положени от гигантски воден потоп, и са съставени от слоеве или пластове. Слоевете са съставени от донесени от водата наноси като дребни камъчета, чакъл, пясък и глина.
“Около три четвърти или дори повече от повърхността на земята, 142 милиона квадратни километра, е съставена от седиментни скали като основа на повърхността или под тънка покривка от мантийни скали. . . . Дебелината на скалните слоеве е от няколко метра до 12,000 метра на различните места. . . . Огромното мнозинство от скалните слоеве е съставено от плитководни наноси.”—*O. D. von Engeln and *K. E. Caster, Geology (1952), p. 129.
В тези слоеве се намират много милиарди вкаменелости. Това са останки – или форми – от растения и животни, които са умрели внезапно. Но днес не е нормално да наблюдаваме вкаменяване, внезапно затрупване и високо налягане.
“За да се вкамени, едно растение или животно обикновено трябва да има твърди части като кости, черупка или дърво. Трябва да бъде заровено бързо, за да се предотврати гниенето, и трябва да остане неподвижно по време на целия процес.”—*F. H. T. Rhodes, H. S. Zim, and P. R. Schaffer, Fossils (1962), p. 10.
Седиментните слоеве (наричани също слоеве с вкаменелости, или “геологична колона”) са били положени по време на Потопа. В гранита няма вкаменелости, защото тези скали са били образувани преди Потопа.
Не можем да очакваме да намерим вкаменелости в гранита, тъй като удивителната информация дадена в глава 3, Произход на земята, разкрива, че гранитът е “скалата на сътворението,” предхождаща Потопа. Там научихме, че в началото гранитът трябва да се е появил за по-малко от три минути!
МИЛИОНИ ЖИВОТНИ СА ИЗМРЕЛИ ВНЕЗАПНО – Количеството вкаменелости в седиментните скали е огромно.
“На това място [в Уайоминг] търсачите на вкаменелости са открили склон буквално покрит с големи фрагменти от динозавърски кости. . . . Накратко, мястото е истинска мина за кости от динозаври. . . . Количеството вкаменелости е забележително; били са натрупани като дървени трупи на речен праг.”—*Edwin Colbert, Men and Dinosaurs (1968), p. 151.
Могат да се цитират десетки други места на огромни “гробища с вкаменелости.” Внезапно са били погребани огромни количества растения и животни. Съществуват толкова много вкаменелости, че един изследовател е съставил таблица за разпределение на въглерода – и е открил, че понастоящем повечето от въглерода в нашия свят е заровен във вкаменелостите в седиментните слоеве!
Преди да е станал световният Потоп, трябва да е имало огромно количество живи растения и животни. Данните показват, че тогава нашият свят е нямал пустини, високи планини, почти никакви океани, и растенията и животните са били многобройни дори по полюсите. Така че светът трябва да е бил пълен с растителност и животни.
ПОВЕЧЕТО ВИДОВЕ ВЕЧЕ СА ИЗЧЕЗНАЛИ – По-рано в историята трябва да е станало някакво голямо природно бедствие, защото повечето от видовете, които някога са живели, са изчезнали!
“Естественият отбор не само създава нови видове – ако наистина го прави – но също премахва видове, и то в гигантски мащаби. Изчислено е, че 99 процента от всички видове, когато някога са съществували, сега са изчезнали. Така че може би е по-полезно да открием защо видовете изчезват отколкото защо се появяват.”—*G. R. Taylor, Great Evolution Mystery (1983), p. 86.
“Вече няма нужда да се оправдаваме с оскъдността на данните от вкаменелости. В известен смисъл те са вече неуправляемо изобилни, и откритията далеч изпреварват обясненията.”—*T. N. George, “Fossils in Evolutionary Perspective,” in Science Progress, January 1960, p. 1.
ЗАЩО ВКАМЕНЕЛОСТИТЕ СА ТОЛКОВА ВАЖНИ – Понятието “еволюция” означава, че видовете постепенно се променят в други видове. Ако такива видови промени стават днес, трябва да могат да се видят преходните форми. Ако са ставали в миналото, вкаменелостите ще показват преходните форми.
Интересно е, че еволюцията основава своите твърдения на вкаменелостите. Това е защото няма никакви сведения днес да протичат еволюционни процеси. Следователно дарвинистите трябва да гледат на вкаменелостите като първостепенно доказателство, че еволюцията въобще се е случила.
“Най-важното доказателство за теорията за еволюцията е доказателството от палеонтологията [вкаменелостите]. Макар че изучаването на другите клонове на зоологията, като сравнителна анатомия или ембриология, може да даде основания да се смята, че животните са родствено свързани, откриването на различни вкаменелости и тяхното правилно разположение в относителните слоеве и възрасти е което даде главната фактологична основа за съвременния възглед за еволюцията.”—*G. A. Kerkut, Implications of Evolution (1960), p. 134.
“Макар сравнителното изучаване на живите растения и животни да може да даде много убедителни подробни доказателства, вкаменелостите дават единственото историческо документирано свидетелство, че животът е еволюирал от по-прости към все по-сложни форми.”—*O. Dunbar, Historical Geology (1960), p. 47.
Но точно както днес няма преходни форми, нямало е и в миналото! Понастоящем всичко, което имаме, са отделни растителни и животински видове. Не могат да се намерят никакви преходни видове. (Често ще наричаме тези основни типове “видове,” макар че направените от човека системи за класификация се различават една от друга, понякога неправилно класифицирайки подвидове или цели родове като “видове.” Виж глава 11, Животински и растителни видове, за повече информация.)
В този голям прозорец към миналото – вкаменелостите – също намираме само разграничени растителни и животински видове, без преходни форми. С изключение на създанията, които са изчезнали (растения и животни, които вече не съществуват, като динозаврите), всички вкаменелости от растения и животни, които не са изчезнали, са точно като съществуващите днес (стазис). Могат да се намерят само разграничени видове; няма половинчати, нито преходни видове (междинни). Следователно във вкаменелостите няма НИКАКВО доказателство за еволюцията.
В твърдението на *Къркут, цитирано по-горе, “разположението” на вкаменелостите в слоевете е това, което дава доказателство за еволюцията. Всичко, което дарвинистите имат в своя подкрепа, е разположение, не преходни форми. Но кое е направило това разположение?
ЕКОЛОГИЧНИ ЗОНИ
Тази проста диаграма показва как с повишаване на нивото на водата първо най-бавните създания са били погребани в седиментите, и след това по-бързите и по-големите.
РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА ВКАМЕНЕЛОСТИТЕ – Най-бавно движещите се създания са били затрупани най-напред; след тях са били затрупани по-бързо движещите се. С издигането на водите на световния потоп, те първо са покрили по-бавно движещите се водни същества и са ги погребали под седименти.
След това са били покрити по-бавно движещите се земни създания и са били погребани под седименти. След това са били покрити по бързите създания (земни и водни). В седиментните слоеве с вкаменелости често откриваме тази подредба, по-малки същества в по-долните слоеве, и по-големите по-горе.
Но дори и най-малките същества са сложни по устройство. Точно под най-долния слой, камбрия, не откриваме въобще никакви вкаменелости! Това е удивително и ужасно разочароващо за еволюционистите. Формите на живот на най-ниско ниво в слоевете са сложни многоклетъчни животни и растения.
“Твърди се, че последователността от палеонтологични находки [вкаменелости] е твърде прекъсната, твърде изпълнена с ‘липсващи звена,’ за да служи като убедително доказателство. Ако предполагаем предшественик не е намерен, просто се твърди, че все още не е намерен. Самият Дарвин често използва този аргумент – и по негово време вероятно е бил оправдан. Но този аргумент е изгубил своята стойност поради огромния напредък на палеобиологията [изучаване на животинските вкаменелости] през двадесети век. . . . Истинското положение на нещата е, че вкаменелостите, които са очаквани, не са намерени. Точно където се предполага, че от основното стъбло са се отделили нови разклонения, остава невъзможно да се намерят свързващите видове.”—*N. Heribert-Nilsson, Synthetische Artbildung (1953), p. 1168 [директор на Ботаническия институти в Лунд, Швеция].
Всяка клонка на въображаемите “родословни дървета” на растенията и животните е отделен растителен или животински вид, или изчезнал, или като съществуващите днес (макар и често по-голям). Но не съществуват междинни форми на живот за да свържат клонките! Няма клони и няма стъбло, само “клонки.” Останалата част от дървото е въображаема.
БЪРЗО ОБРАЗУВАНЕ НА ОГРОМНИ НАХОДИЩА – Днес никъде по земята нямаме образуване на вкаменелости в мащабите, които виждаме в геологичните находища. Находищата Каро в Африка, например, сдържат останките от вероятно 800 милиарда гръбначни! Но такива вкаменелости не се образуват днес. В червени приливи [сезонно размножаване на планктон, произвеждащ токсини в голямо количество] в Мексиканския залив могат да умрат милиони риби, но те просто се разлагат; не стават на вкаменелости. Подобно, остатъците от растения днес не се превръщат на въглища. За да може да има вкаменяване, растенията трябва да бъдат погребани бързо под изключително тежък товар от седименти.
За да стане това погребване са необходими условия на масивен потоп. В миналото е станала огромно световно бедствие. То е било причината за находищата на хипопотами в Сицилия, които са толкова огромни, че се използват като източник на въглища; големите находища на бозайници в Скалистите планини; находищата на динозаври в Блак Хилс в Скалистите планини, както и в пустинята Гоби; находищата на риби в девонския слой в Шотландия, балтийските находища на кехлибар, кариерата Агати Спринг в Небласка, и още стотици. Днес няма никакво подобно образуване на вкаменелости. То е станало само веднъж в историята – по време на Потопа.
Често вкаменелостите в тези находища идват от различни, далечни един от друг климатични пояси, нахвърляни едни върху други в безредна маса. Нищо не може да обясни това освен световен Потоп. И тези вкаменелости е трябвало да бъдат бързо погребани. *Пинна обяснява защо е така.
“Всъщност, когато един организъм умре, тъканите, които съставляват неговите меки органи, преминават през бързо разлагане поради такива фактори като нашествие на бактерии и ерозия от водата (особено в морето). . . . Ако организмът трябва да бъде запазен, той трябва да бъде защитен от разрушителни елементи възможно най-бързо. . . . И колкото по-бързо стане това затваряне, толкова по-вероятно е организмът да бъде запазен. . . . Има някои слоеве, като образуваните от фини дребнозърнести варовикови скали, които са се втвърдили толкова бързо, че са дали възможност да се запазят най-деликатните структури на много организми.”—*G. Pinna, The Dawn of Life, pp. 1-2 [Помощник директор на Музея по естествена история в Милано, Италия].
Въпреки тези факти, все още има научни автори, които си въобразяват, че когато някое животно падне в кал, асфалт или вода – и умре – то става на вкаменелост! Но такава идея е измислица.
“Лесно можем да си представим условията, които са довели до вкаменяването на трите индивида [три вкаменелости на птици] преди толкова време. Те вероятно са били подгонени от някое хищно влечуго, паднали са във вода и кал, от които не са могли да се измъкнат.”—*R. Peterson, The Birds, p. 10.
ДОКАМБРИЙСКА ПРАЗНОТА – Най-долният слой с вкаменелости в него се нарича “камбрий.” Той съдържа голямо изобилие от над хиляда различни видове създания – всички сложни и многоклетъчни морски животни.
“В камбрия се намират поне 1500 вида безгръбначни, всичките морски животни, от които 60% са трилобити и 30 процента главоноги.”—*Maurice Gignoux, Stratigraphic Geology (1955), p. 46.
Над това се намират ордовик, силур и девон, и всички те съдържат морски същества подобни на тези в камбрия. Първите земни животни се срещат едва в перм и карбон.
Слоевете с вкаменелости по света дават изобилни доказателства за голям воден потоп покрил цялата земя. Под седиментните слоеве с техните огромни количества вкаменелости откриваме “докамбрийския период” – без никакви вкаменелости. (Някои учени твърдят, че се намират някои, други казват, че не са сигурни, а други твърдят, че под камбрия няма абсолютно никакви вкаменелости.)
Седиментните слоеве с техните милиарди вкаменелости са могъщо последствие и доказателство за Потопа. Докамбрийската липса на вкаменелости е допълнително доказателство. Еволюционистите сочат към тези слоеве с техните вкаменелости като доказателство за еволюцията. Но в скалите с вкаменелости трябва да можем да намерим преходни – еволюиращи – видове растения и животни. В допълнение, на дъното под камбрия трябва да можем да намерим видовете, от които са еволюирали камбрийските видове.
“Вече не можем да пренебрегваме това обстоятелство като приемаме, че всички докамбрийски скали са твърде метаморфирали за да позволят запазването на вкаменелости от предшествениците на камбрийските метазои. . . . Дори ако всички докамбрийски прародители на камбрийските метазои са били с меки тела и следователно е било трудно да се запазят, пак в докамбрийския слой трябва да има далеч по-изобилни следи от тяхната дейност отколкото намираме днес. Нито можем да оправдаваме неуспеха да се намерят докамбрийски вкаменелости на животни с липса на търсене.”—*W. B. Harland and *Rudwick, “The Great Infra-Cambrian Ice-Age,” in Scientific American, 211 (1964), pp. 34-36.
“Защо такива сложни органични форми (в камбрия) се намират в скали на възраст около шестстотин милиона години, но липсват или не могат да се различат в данните от предшестващите ги два милиарда години? Ако наистина е имало еволюция на живота, отсъствието на задължителните вкаменелости в скалите по-стари от камбрия е озадачаващо.”—*G. M. Kay and *E. H. Colbert, Stratigraphy and Life History (1965), pp. 102-103.
ВКАМЕНЕЛОСТИ ОТ ДЪРВЕТА – Полистратните дървета са вкаменени дървета, които се простират вертикално през няколко пласта скални слоеве. Те често са дълги повече от 6 метра. Често е запазена цялата дължина на дървото, от долу до горе. Такова образувание лесно бива обяснено чрез Потопа, но е невъзможно да се вмести в теорията на униформизма, която казва, че скалните слоеве са като годишните пръстени на дърветата, и са се образували много бавно в продължение на два милиарда години. Образуването на всеки слой предполагаемо е отнело милиони години.
Няма съмнение, че тези дървета бързо са били покрити от слоевете, иначе всяко дърво би се разложило докато чака в продължение на стотици хиляди години слоевете да се образуват около него. От долу до горе тези изправени дървета понякога обхващат слоеве за “милиони години.” Доста очевидно, и дърветата, и седиментите около тях са били донесени и положени по едно и също време.
Мнозина ще си спомнят избухването на планината Св. Елена на 18 май 1980. Веднага след избухването на място са били направени изследвания и е било открито, че взривът е напълнил Спирит Лейк с дънери, много от които са плавали вертикално поради тежестта на корените им. Това ни помага да си обясним какво е станало по времето на Потопа, когато дърветата са били събрани на едно място и след това, докато са плавали вертикално във водата, са били покрити много бързо със седименти.
Поради движенията на земната кора съчетани с последователно отлагани на седиментни пластове, има случаи, в които вертикални дървета могат да се открият на няколко нива. Като се имат предвид хаотичните условия по времето на Потопа, това е разбираемо. Намирани са вкаменени дървета в хоризонтално, вертикално, диагонално и обърнато положение.
ВЪГЛИЩА И НЕФТ – Повечето геолози са единодушни, че въглищата произлизат от древни растения, а нефтът от древни морски животни (предимно от меките части на безгръбначни, но също и от риби). Днес не се образуват естествено нито въглища, нито нефт. Те не се намират в депозитите от плеистоцена (ледниковата епоха) а са били бързо отложени по време на Потопа, преди да започне движението на ледовете.
“Нефтът се среща в скали от всички епохи от камбрий до плиоцен включително, но не са намерени доказателства, че след плиоцена се е образувал някакъв нефт, макар че седиментните схеми и дебелината на слоевете в плеистоцена и по-късните седименти са подобни на плиоцена, когато се е образувал нефт.”—*Ben B. Cox, “Transformation of Organic Material into Petroleum under Geological Conditions,” Bulletin of the American Association of Petroleum Geologists, May 1946, p. 647.
Защо след плиоцена не се е образувал никакъв нефт? Това е загадка за еволюционните геолози, но не е проблем за геологията на Потопа.
От началото на камбрия до края на плиоцена е времето на Потопа.
“Очевидното отсъствие на образуване на нефт след плиоцена все още не е обяснено в никое изследване на преобразуването на органичен материал в нефт.”—*Ibid.
(Наистина под нивото на камбрия са намерени някои нефтени залежи, но след това беше открито, че те са се процедили дотам от слоеве с вкаменелости отгоре.)
Бързо са били положени големи количества растителност, които са се превърнали във въглищата, които използваме днес. Поради условията на Потопа, в тези въглищни слоеве са били положени и други неща:
(1) Във въглищните жили често биват намирани морски животни (червеи, корали, морски гъби, миди и т.н.).
(2) Намирани са също огромни скали.
(3) Във въглищни жили биват намирани изправени или наклонени под ъгъл, или дори обърнати с корените нагоре вкаменени дървета.
(4) Понякога въглищната жила е разделена на две от донесени от водата морски седименти.
(5) Под жилата често има “подпочвен” седимент.
(6) Между въглищни жили често се намират слоеве от отложен варовик, шисти (втвърдена глина) или пясъчник. Често в една такава въглищна жила има десетки такива междинни слоя.
Еволюционистите твърдят, че за образуването на нефт и газ са необходими милиони години и че те не могат да се образуват бързо от растителност, както изисква геологията на Потопа. Но експерименти направени наскоро показват, че нефт може да се произведе много бързо:
“Има големи надежди в система развита от правителствени учени, която превръща органична материя в нефт и газ чрез обработка с въглероден окис и вода при висока температура и налягане. . . . Чрез процеса на превръщане на отпадъци в нефт, от 800 милиона обработваеми отпадъци всяка година могат да се получат 1.1 милиарда барела нефт.”—*L. L. Anderson, “Oil from Garbage,” in Science Digest, July 1973, p. 77.
Ето случай на бързо образували се въглища:
“Петцойт (1882) описва много забележителни наблюдения, които е направил по време на строежа на железопътния мост при Алт-Брайзах близо до Фрайбург. Дървените пилони забити в земята са били затиснати от лежащите над тях блокове. Изследване на тези затиснати пилони показва, че в средата на пилона има черно, подобно на въглища вещество. От средата до повърхността цветът на дървото се сменя от черен на тъмнокафяв, на светлокафяв, и накрая на жълт. По химически състав подобното на въглища вещество отговаря на антрацит, а черното дърво прилича на кафяви въглища.”—*Otto Stutzer, Geology of Coal (1940), pp. 105-106.
“От всички налични данни изглежда, че въглищата могат да се образуват за съвсем кратко време от геологична гледна точка, ако има благоприятни условия.”—*E. S. Moore, Coal (1940), p. 143.
ПРОБЛЕМЪТ НА ПОСЛЕДОВАТЕЛНОТО ОТЛАГАНЕ – Геолозите твърдят, че седиментните слоеве са били постепенно полагани в продължение на стотици милиони години. Но различни характеристики на слоевете показват, че са били отложени бързо при условия на наводнение. Очевидно е имало бързо донасяне на различни материали от вода.
Един пример за това е последователното отлагане. В слоевете намираме пласт от едър чакъл и малки камъни, над тях по-дребен чакъл, намаляващ последователно до още по-фин материал като пясък. Под това постепенно отлагане намираме друга серия от последователно отложени слоеве, донесени от водата.
“Явлението последователно отлагане (едри камъни на дъното с последователна промяна до по-фин материал отгоре) е трудно за обяснение на основата на униформизма, но не и на основата на Битие 8:1-3, където ни се казва, че Създателят е пресушил водите на потопа чрез силни ветрове, които са движели водите чрез “отиване и връщане” [пряк превод на думите “малко по малко” в Битие 8:1-3—бел. прев.]. Този процес също по-задоволително обяснява многослойното отлагане, повтарянето на определени слоеве, в някои случаи то 150 слоя един над друг. Униформистката геология не дава задоволително обяснение на това явление.
Съществува и въпросът относно несъответствията, тоест внезапната промяна във вида на вкаменелостите без съответна промяна във физическия състав на скалните образувания, или едни и същи вкаменелости разделени от огромен времеви интервал. Това не може да бъде обяснено от униформизма. Ако отлагането е било винаги постоянно, както се твърди, такива несъответствия не би трябвало да съществуват. Озадачаващата поява на така наречените ‘по-стари вкаменелости’ над ‘по-млади вкаменелости’ – която палеонтолозите се опитват да обясняват с възседи, може да се обясни много по-лесно като се приемат световните вулканични и земетръсни движения придружавали Потопа. Всъщност самото присъствие на на огромни количества вкаменелости може да се обясни само ако растенията и животните са били внезапно потопени под вода, затворени на едно място и погребани под маси от седимент. Почти невъзможно е да се обясни как организмите биха могли да се преобразуват във вкаменелости ако просто са умрели и са останали изложени на разлагащите процеси на въздуха, слънцето и бактериите.
Има така наречени гробища на вкаменелости, в които често се намират богати съвкупности от организми. Едно такова намиращо се в лигнитните залежи от еоцена в Гайзелтал в централна Германия съдържа повече от шест хиляди останки от гръбначни животни заедно с дори по-голям брой миди, насекоми и растения. Някои от тези животни са толкова добре запазени, че все още е възможно да се изследва съдържанието на техните стомаси. Лесно е да си представим как са били положени от въртящите се и движещи се води на голям потоп, но не и как това може да е станало при условията на униформизма.”—H. R. Siegler, Evolution or Degeneration—Which? (1972), pp. 78-79.
ЕДИНСТВОТО НА СЛОЕВЕТЕ – В основата на еволюционната теория е схващането, че всеки слой е бил полаган в продължение на милиони години. Казва се, че всички слоеве са отнели два милиарда години.
Противно на това, данните показват, че вкаменелостите във всеки слой са били положени бързо, а не бавно. Но в допълнение, също има данни, че всеки слой е бил положен по същото време както и всички останали слоеве!
Основната разлика е, че всеки слой има различни вкаменелости, но това също може лесно да се обясни чрез постепенно издигащото се ниво на водите, които са донасяли и бързо са погребвали големи маси от растения и животни. Всеки пореден слой е бил бързо полаган от Потопа.
Две от най-важните гранични точки в геологичната колона са между палеозоя и мезозоя, и между мезозоя и ценозоя.
Внимателно изследване от *Видман в Германия на тези две граници разкрива, че между тях, двете най-очевидни деления в геологичната колона, няма видима времева разлика!
“Границите между ерите, периодите и епохите в геологичната времева скала обикновено означават внезапни и значителни промени в характера на вкаменелостите. Например, границата между периодите триас и юра на мезозойската ера (преди около 180 милиона години) е предполагаемо белязана от спонтанната поява на нови видове. . . . Преоценката на данните от Йост Видман от университета в Тюбинген във Федерална република Германия дава по-ясна картина на еволюцията на границите на мезозоя (преди 225 милиона до 70 милиона години). Той заключава, че при тези граници няма световно измиране на видове, нито спонтанна поява на нови видове.”—*Report of the International Geological Congress at Montreal: “Fossil Changes: ‘Normal Evolution,’” in Science News, September 2, 1972, p. 152.
Това е важна точка, която *Видман довежда до вниманието на научния свят. Макар повечето еволюционисти да твърдят, че геологичната колона бавно се е образувала в мира и спокойствието на униформистките епохи, има други еволюционисти, които заявяват, че трябва да е имало последователност от няколко катастрофи с течение на времето. Но *Видман внимателно анализира двете главни граници в колоната – и открива, че при тези граници не е станало “никакво световно измиране на видове или спонтанна поява на нови видове.” Това е важно. Цялата геологична колона е едно цяло и е била образувана много бързо по едно и също време.
Ето някои допълнителни причини защо е така:
(1) Бързо, иначе не би имало вкаменелости. Всеки слой е трябвало да бъде образуван бързо, иначе няма да се получат вкаменелости.
(2) Бързо, иначе не би имало скали. Физическата структура и взаимовръзките на слоевете изискват бързо отлагане, за да могат да се втвърдят в скали.
(3) Няма ерозия между слоевете. Всеки слой е бил положен направо върху долния слой, тъй като няма следи от ерозия между тях. Всеки слой е бил образуван веднага след предишния и много бързо, и веднага след това – без никаква междинна ерозия – над него е била образуван следващият слой. И така нататък.
(4) Слоевете не се простират по целия свят. Има множество “несъответствия,” където един слой свършва хоризонтално и до него започва друг слой. Но няма световно несъответствие; вместо това един слой постепенно се прелива в друг, който го следва по-нататък с непрекъснато и бързо отлагане, без времеви интервал в нито една точка.
(5) Обикновено няма ясни граници. Между слоевете рядко има ясна физическа граница. Обикновено те се свързват и сливат един с друг в общ слой със значителна дебелина.
ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ НА СЛОЕВЕТЕ И ВЪЗСЕДИ – Ако еволюционната теория беше правилна, всеки слой в колоната би бил полаган постепенно върху предишния слой в продължение на дълги епохи.
Но вместо това намираме “несъответствия” и “възседи.” “По-млади слоеве,” които би трябвало да са близо до повърхността, се оказват под няколко “по-стари слоеве.”
Това лесно може да се обясни с турбулентността на един световен Потоп, който е положил всички слоеве в относително кратко време.
Но еволюционната теория е напълно озадачена от такова състояние на нещата. Затова нейните поддръжници са измислили теорията за “възседите.” Както споменахме в глава 12, Матерхорн – един от най-високите и най-известни върхове в Швейцария – предполагаемо се е преместил хоризонтално на много километри от някакво далечно място. Еволюционните теории относно скалните слоеве изискват такава хипотеза. Или планините се хващат и се преместват в други земи, или еволюцията умира от болезнена смърт.
Целият Матерхорн лежи върху това, което се теоретизира като “по-млади слоеве,” следователно трябва да е пропътувал над планините до своето сегашно местоположение. Същото важи за Апалачите, които са се покачили от Атлантика върху Северноамериканския континент. Те са пристигнали преди пилигримите!
Но в действителност възседите са само поредното следствие от Потопа. Например, в даден момент някои земни животни и растения са били покрити с носени от Потопа седименти. Тогава води с риба са били донесени от по-далечно място и са отложили пласт от седименти над земните създания. И така се е появил “възседът.”
Свързан с това проблем е, че макар най-долният слой винаги да трябва да е камбрий, в действителност на дъното са намерени много различни слоеве!
“Нещо повече, колко много геолози са разсъждавали върху факта, че в кристалната основата на много места са намирани скали не само от камбрий, но от много различни епохи?”—*E. M. Spieker, “Mountain-Building Chronology and Nature of Geologic Time-Scale,” in Bulletin of the American Association of Petroleum Geologists, August 1956, p. 1805.
Как се решава такъв проблем? В хаоса на един световен потоп, всред земни конвулсии и ураганни ветрове, могат да се получат всякакви подреждания на слоеве. Теорията на Потопа може да отговори на въпроси, на които еволюционната теория не може.
ПРЕДСКАЗАНИЯ ОСНОВАНИ НА ПОТОПА – Ако Потопът е образувал слоевете със седиментни скали с техните милиарди вкаменелости, тогава трябва да очакваме изброените по-долу неща – и при изследване на вкаменелостите в слоевете те всички се оказват верни:
(1) Животните живеещи на по-долни нива ще бъдат погребани в по-долни слоеве.
(2) Създанията погребани заедно обикновено са живели в същата екологична област.
(3) Хидрологичните сили (завличане и носене от водите) обикновено ще подреждат заедно създания с близки по форма тела. Поради по-ниското съпротивление въ водата, животните с по-прости форми ще бъдат погребани първи.
(4) Безгръбначните морски животни нормално ще бъдат намирани в най-долните слоеве, тъй като живеят на дъното на морето.
(5) Рибите ще бъдат намирани в по-горни слоеве, тъй като могат да плуват по-близо до повърхността.
(6) Земноводните и влечугите ще бъдат погребани по-горе от рибите, но като правило под земните животни.
(7) В по-долните слоеве ще бъдат намирани не много растения или животни.
(8) Първите земни растения ще бъдат намирани заедно със земноводните.
(9) Бозайниците и птиците нормално ще бъдат намирани на по-високи нива от влечугите и земноводните.
(10) Тъй като много животни обикновено се движат на групи при опасност, ще намираме стадни животни погребани заедно.
(11) В допълнение, по-големи и по-силни животни ще се намират в нива отделно от по-бавните животни (тигрите няма да се намират заедно с хипопотами).
(12) В слоевете ще има относително малко птици, тъй като те могат да летят до най-високите точки.
(13) В слоевете няма да се намират много хора. Те ще бъдат най-отгоре, опитвайки се да плуват докато умрат; след което телата им ще потънат до повърхността на седиментите и там ще се разложат.
В горните 13 точки имаме обосновано обяснение на основата на Потопа за това, което намираме в последователността от вкаменелости в геологичната колона.
Въпреки това, без да имат никакви други доказателства да представят, еволюционистите заявяват, че именно тази последователност при вкаменелостите е главното доказателство, че животните са “еволюирали” едно от друго!
ОЩЕ ЕДИН ПОГЛЕД ВЪРХУ “ГЕОЛОГИЧНАТА КОЛОНА” – Сравнете следния анализ с диаграмата в началото на глава 12, Вкаменелости и слоеве:
Наши дни (Холоцен) – Топене на ледниците. Свидетелства за човешки цивилизации.
Плеистоцен – Водите на Потопа завършват своето оттегляне от континентите. Вече не се образуват вкаменелости, слоеве и нефт. Започва ледниковата епоха.
Плиоцен – Потопът е завършил. Започва образуването на първите планини с издигането на континентите, спадането на океанските дъна и изпълването на океаните. Ако това не беше станало, днес всичко би било под водата. Продължава образуването на слоеве на някои места.
Миоцен – Биват погребани голям брой птици. Първи свидетелства за вулканична лава.
Олигоцен – Погребани маймуни.
Еоцен – Погребани бързи животни (напр. коне). Вече няма погребани бавни животни (включително динозаври).
Триас – Погребани силни земни животни (най-бавните динозаври).
Мисисипи – Погребани първите земни животни (бавните, напр. малки влечуги).
Силур – Положени първите земни растения.
Камбрий – Потопът започва. Започва образуването на вкаменелости и слоеве. Биват погребани най-бавните създания. Но растенията изплават до по-високи нива.
Докамбрий – Преди Потопа. Няма седиментни слоеве или вкаменелости.
В следващите страници е дадено по-пълно обяснение на горната таблица.
2 – СВЕДЕНИЯ ОТНОСНО ПОТОПА
СВЕТОВЕН ПОТОП – Нашата планета е водна планета. На нея има над 2,200 милиона km3 вода! С вода са покрити 72 процента от повърхността на нашата планета. Всеки кубичен километър съдържа 33 милиона тона минерали. На ден дъждовете изливат върху земята 1.4 тона вода. Понастоящем количеството на наличната вода по земята е 27,000 литра на човек от населението. Световните океани са толкова огромни и дълбоки, че ако земята беше абсолютно равна, морето ще я покрие с обвивка дълбока 2.7 километра.
Светът преди Потопа не е бил виждал дъжд. Но когато е завалял, е завалял истински. Когато е започнал Потопът от Битие, огромната водна обвивка над земята се е разрушила и “са се отворили небесните извори.” В продължение на шест седмици са валяли проливни дъждове.
РАЗКАЗИ ЗА ПОТОПА – По целия свят раси и племена имат в своите предания разкази за голям потоп, който е покрил цялата земя. Събитието е било толкова разтърсващо и е променило живота на хората, че разказите за голямото бедствие са били предавани през поколенията. Постепенно, с развитието на митологиите, легендите относно този потоп са станали част от тях. Тези разкази включват различни страни на описанието на Битие за Потопа:
“Отдавна е известно, че по целия свят са разпространени легенди за голям потоп, в който са измрели почти всички хора.”—*George Frazer, Folklore in the Old Testament, Vol. 1 (1919), p. 105.
Едно изследване на 120 племенни групи в Северна, Централна и Южна Америка разкрива, че всяка от тях има предания за потопа (*International Standard Bible Encyclopedia, Vol. 2, p. 822).
(1) Нечестието е било разпространено сред хората.
(2) Бог е видял, че е необходим потоп.
(3) Едно семейство от осем души е било защитено.
(4) Направена е била голяма лодка.
(5) Семейството, заедно с много животни и птици, е влязло в лодката.
(6) Потопът е погребал всички живеещи на земята.
(7) Водата е покрила цялата земя за известно време.
(8) Лодката е заседнала на висока планина.
(9) Първо са били изпратени две или три птици.
(10) Хората са напуснали лодката заедно с всички животни.
(11) Оцелелите са отдали поклонение на Бога за това, че ги е пощадил.
(12) Дадено е било обещание на божествено благоволение, че вече няма да има друг световен потоп.
В Потопът разказан върху камък (B. Nelson, The Deluge Story in Stone) Б. Нелсън прави друго изследване на древната литература и легенди относно Потопа. В следната таблица са дадени разкази и писмени паметници от 41 различни племенни и народностни групи.
Първо, ще изброим тези 41 групи, много от които са древни народи (“А и В” означава две различни подгрупи; например, Фиджи А и В.)
Асирия-Вавилон (А и В), Аляска, Андамански острови, Мала Азия, ацтеки, Бразилия, чероки, Китай, кри, Египет, ескимоси (Канада), Фиджи (А и В), Гърция, Хаваи, Индия (А и В), Италия, Лапландия, лени ленапе, Литва, Подветрени острови, мандани, мичоакани, Никарагуа, папагос (Мексико), Персия (А и В), Перу, пима, Русия, Скандинавия (А и В), Суматра, Сирия, такое, тлинкут (А и В), толтеки, Уелс.
Второ, ще изброим дванадесет точки в техните легенди, според колко пъти всяка е включена в легендите на тези 41 групи.
Унищожение чрез потоп – 41 пъти.
Някои хора са спасени – 38 пъти.
Спасени са в лодка – 36 пъти.
Целият свят е унищожен от потопа – 24 пъти.
Едно семейство е специално защитено – 15 пъти.
Потопът е бил причинен от прегрешенията на човечеството – 14 пъти.
Потопът е следствие от божествена наредба – 10 пъти.
Първо са били изпратени птици – 9 пъти.
Животните също са били спасени в лодката – 8 пъти.
Оцелелите са отдали поклонение на Бога след напускане на лодката – 7 пъти.
Лодката е заседнала на висока планина – 6 пъти.
След напускане на лодката, Бог показа благодат на спасените – 5 пъти.
В книгата на *сър Джеймс Фрейзър, Фолклорът в Стария Завет (*Sir James G. Frazer, Folklore in the Old Testament, 1919, Vol. 1, pp. 146-330) има дори още по-голям сбор от разкази за Потопа. На 185 страници от книгата на Фрейзър има 11 разказа от древна Гърция, 6 европейски разказа, 29 персийски и индийски разказа, 31 разказа от Австралия, югоизточна Азия и Тихия океан, 63 от Северна, Централна и Южна Америка и 3 от Африка; общо 143 разказа за Потопа. Можете да ги намерите изброени в Donald W. Patten (ed.), Symposium on Creation IV (1972), pp. 36-38.
В James E. Strickling, “Legendary Evidence for the Confusion of Tongues,” in Creation Research Society Quarterly, September 1974, pp. 97-101, може да се намери превъзходен анализ от пет страници на легендите за объркването на езиците. Дадени са цитат и от множество източници.
“Има много описания на забележителното събитие [Потопа от Битие]. Някои от тях идват от гръцки историци, някои от вавилонски записи; други от плочки с клиновидно писмо [от Месопотамия], а други от митологията и традициите на различни народи, така че можем да кажем, че в древни времена или наши дни няма друго такова събитие, за което да има по-добро доказателство или по-многобройни сведения. . . . То е едно от събитията, които изглеждат известни на най-далечните народи – в Австралия, в Индия, в Китай, в Скандинавия и в различните части на Америка.”—Stephen D. Peet, “Story of the Deluge,” American Antiquarian, Vol. 27, No. 4, July-August 1905, p. 203.
ИМЕТО НА НОЙ – Ако разказът за Ковчега и Потопа може да се намери сред 120 различни племена на земята, не трябва ли да очакваме, че и името на Ной ще бъде запомнено от някои от тях?
Името на Ной наистина се намира в разказите и езиците на човечеството. Ако е така, това е забележително културно свидетелство за световния Потоп, който сам по себе си е оставил толкова много физически свидетелства по нашата планета. Истинността на разказа за Потопа се потвърждава не само от скалните слоеве и тяхното съдържание на вкаменелости, но и от езиците на човечеството! Ето някои интересни факти.
Санскрит (от древна Индия) е основен език, произхождащ почти от времето на Потопа. Според индийските легенди Ма-ну е човекът, който е построил лодката, и след това със седем други човека е влязъл в нея и са били спасени. Ма е древна дума за “вода.” Следователно Ма-ну може да означава “Ной на водите.” По-късно на санскрит Ману възприема значението на “човечество.”
Най-древният човек според германските племена е бил наречен Манус. Манус също е името на литовския Ной.
На еврейски “карат” означава “Армения.” Представката ар означава планина, така че “Армения” вероятно означава планината на Мени. Според Битие 8:4 Ной е слязъл на суша някъде в планините Арарат.
Легендарният основател на първата египетска династия е бил Менес, а Минос предполагаемо е бил първият човек на Крит. Живеещите наблизо гърци са казвали, че Минос е син на техния бог Зевс и е бил владетел на морето.
Английската (а също и във всички германски езици) дума за човек идва от санскрит, ману.
Египетският бог Ну е бил бог на водите, който е изпратил потоп за да унищожи човечеството. Египтяните са отъждествявали Ну с дъжда и атмосферата. Шумерите са учели, че Ану е бог на атмосферата. Те са наричали дъгата “големия лък на Ану.”
В древна Африка царят на Конго е бил наричан Мани Конго. По-късно Мани става почетно обръщение към всички водещи мъже в страната.
В Япония ману се преобразува в мару, име добавяно към имената на повечето японски кораби. Китайската митология учи, че Хакудо Мару е дошъл от небето за да научи хората как да строят кораби. Ние знаем, че Ной е бил първият корабостроител и че всички древни и съвременни корабни корпуси са проектирани по приблизително един и същи начин. Древните лодки са подражавали на първообраза. Ковчегът е бил големият образец за лодка. Хората, които е трябвало да пътуват покрай бреговете на новите океани, са знаели, че в планините на Арарат е имало заседнала лодка, която се е справила успешно с плаването. Те внимателно са подражавали на нейното устройство.
На японски мару също означава защитен кръг или прибежище. Първите хора населяващи Япония са били наричани Айну, а май означава “първият човек” на някои местни езици в Австралия.
Сред северноамериканските индианци ману се преобразува в мине, което за сиусите означава “вода”; от там идват нашите названия Минеаполис (град на вода) и Минесота (небесносиня вода). Минетоба (Манитоба в Канада) означава за асинибойните “водна прерия.”
В Южна Америка откриваме думата манагуак (Манагуа, столицата на Никарагуа) на езика нахуатл, която означава “заобиколен с езера.” Легендарният град Маноа (което означава “водата на Ной”) предполагаемо е бил столицата на бога Ел Дорадо. Названията на няколко важни реки в Южна Америка идват от ману: Амазонка (оригинално название Манау), Ману в Перу, а също Муйману, Тахуаману, Париаману, Такуатиману, и т.н. Във всички тези ману означава “река” или “вода.”
Египтяните измислят своята картинна писменост – ние я наричаме йероглифи – скоро след Потопа. Тяхната дума за вода е била вълниста линия. Когато по-късно бива развита азбуката, този символ е станал буквата “М,” от майим, семитската дума за вода. По-късно тя става гръцката буква Мю, римската буква М, и нашата съвременна буква М.
Асирийското название за “дъжд” е било зинну. Римският бог Янус (от който произлиза названието на месец януари) е бил първоначално етруски бог баща на света и изобретател на корабите. Името лесно може да произлиза от еврейската дума за “Бог на Ной,” произнасяно от етруските Ях Ну.
Гръцките богини на морето са били нейади, означаващо “водна богиня.”
Древните норвежци в Скандинавия са наричали своя бог на корабите Ньорд, живеещ в Ноатун, голямото пристанище на корабите на боговете. На норвежки Ноа е родствена с исландската дума нор, което означава “кораб.”
Първоначалната дума на санскрит за “кораб” е била нау, което по-късно преминава в нашите английски думи navy (“флот”), nautical (“мореплавателен, свързан с мореплаването”), и nausea (“морска болест”).
(За горната информация сме благодарни на Бенгт Сейдж. Виж “Noah and Human Entomology” in Creation the Cutting Edge, pp. 48-52. Издателят, Creation Life Publishers [Master Books] в Ел Кахон, Калифорния, има много много други превъзходни книги. Пишете им да ви изпратят каталог.)
СЪТВОРЕНИЕТО И ПОТОПЪТ В КИТАЙСКИЯ ЕЗИК
В ранните времена събитията от Сътворението и Потопа са били втъкани в писмените символи на този древен език.
ПОТОПЪТ В КИТАЙСКИЯ ЕЗИК – Според китайско-японската Библиотека Йенчин на Харвард, писменият китайски датира приблизително от 2500 пр. Хр. Това точно съответства на края на Потопа. Интересно е, че две от най-ранните писмености – египетската и китайската – са били основани на изображения.
Поради своя древен характер, картинната китайска писменост съдържа информация за нас от най-ранните времена. В своите изображения тя съдържа факти записани в книгата Битие.
С. Х. Канг и Етел Нелсън изследват подробно тази писменост и написват книгата Откриването на Битие: Как истините на Битие са скрити в китайския език (C. H. Kang and Ethel A. Nelson, The Discovery of Genesis: How the Truths of Genesis Were Found Hidden in the Chinese Language). Това е интересна книга, която бихте искали да прочетете. Ето някои открития от книгата:
(1) Китайският символ за дявол се образува от три други символа: човек, градина и тайно (Битие 3:1-7).
(2) Изкусител е съчетание от три думи: дявол, покрит и дърво (Битие 3:1-6).
(3) Праведност е съчетание от овца, аз и ръка (Битие 4:2-5).
(4) Китайската дума за цялостен е съчетание от осем човека, които са хванати за ръце над земята (Битие 7:7, 13; 8:13-16).
(5) На китайски лодка е една дума съставена от други две. Двете думи са съд и осем (Битие 7:7, 13; 8:13).
(6) Бунт и бъркотия се пишат с един и същи символ: съчетание на думите език и вървене (Битие 11:4-9).
(7) Един пример за необикновени открития е символът за градина или поле, който е квадрат. Вътре в квадрата има четири прави линии насочени навън във формата на знака “плюс.” Според Битие 2:9-14, от градината изтичаше река, която се разделя на четири реки, и напояваше цялата градина.
Канг и Нелсън разкриват десетки други китайски думи предполагащи връзка с Битие. Цялата книга е много интересна. (През 1997 д-р Нелсън, д-р Джинджър Тонг Чок и Ричард Бродбъри издадоха God’s Promise to the Chinese, книга разширяваща изследването върху символите върху гадателски кости, най-старата известна китайска писменост.)
Докато са се премествали в новата си родина след разпръсването от Вавеловата кула и са съставяли своята картинна писменост, китайците са сложили в своите “картинни думи” спомени от тези ранни събития: Грехопадението на човека, ранната жертвена система, световния Потоп и Вавеловата кула. Това са четири от известните събития описани в Битие 3 до 11.
Може би си спомняте, че по-рано споменахме, че китайците са отбелязали слънчевото затъмнение от 2250 пр. Хр., най-ранната точна дата в историята потвърдена научно (виж глава 4, Възрастта на земята). Библейският разказ показва, че Потопът е станал малко преди тази дата.
РАЗМЕРИТЕ НА НОЕВИЯ КОВЧЕГ – На основата на еврейския лакът равен на 563.88 cm е изчислено, че ако този голям съд – Ковчегът – е била само наполовина на размера даден в Битие 6:14-16 – пропускайки водните създания – той все още би могъл да побере две до седем от всички основни видове животни и птици. Останалата част от съда вероятно е била използвана за складиране на храни. Но тези изчисления са основани на по-малкия еврейски лакът за размерите на Ковчега. Но е много вероятно Мойсей да е използвал лакътя от своето време – египетския лакът – когато е давал размерите на Ковчега. Това би направило гигантския съд дори по-голям. Ето данните:
Според Битие 6:15 Ковчегът е бил дълъг 300 лакти, широк 59 лакти и висок 30 лакти. Вавилонският лакът е бил 603.504 cm, по-късният обикновен еврейски лакът е бил 533.4 cm, а египетският лакът е бил 629.12 cm.
На основата на еврейския лакът размерите на Ковчега биха били дължина 133.3 m, ширина 22.2 m и височина 13.3 m. С трите палуби в Ковчега той е имал обща площ 8,900 m2 и общ обем от 40,000 m3. Общото водоизместване на Ковчега би било 40,000 тона.
На основата на египетския лакът използван по времето на Мойсей, размерите на Ковчега биха били дължина 157.3 m, ширина 26.2 m, а височината би била 15.7 m. На тази основа – с три палуби – неговата обща площ би била 12,400 m2, а обемът би бил 65,000 m3. Общото водоизместване би било 65,000 тона.
Ковчегът е бил с правоъгълна форма, не кораб с наклонени страни, така че е имал много по-голям полезен обем. Изчислено е, че дори ако се използва за основа по-малкия лакът от по-късни времена, 563.88 cm, Ковчегът би бил толкова голям, че би могъл да побере 522 вагона! А 150 вагона са достатъчни за да поберат по едно от всеки вид земни животни в света с достатъчно място за да им е удобно.
В продължение на 4,000 години след построяването на Ковчега корабите рядко са надвишавали 60 метра дължина. Едва през 1854 е построен кораб с дължина по-голяма от Ковчега: Етурия, Кунард лайнер построен в Англия. Едва след Втората световна война започват да се строят кораби с по-голям обем и тонаж – океанските супертанкери.
ХРОНОЛОГИЯ НА ПОТОПА – В глава като тази трябва да дадем библейското датиране на Потопа от Битие. Макар че е невъзможно да дадем точни дати, според консервативната библейска хронология Сътворението е бил приблизително през 4004 пр. Хр. (2000 години преди раждането на Христос). Потопът започва 1656 години по-късно (1656 о.С. – от Сътворението), което означава приблизително 2348 пр. Хр. Това е най-точната дата, която можем да изчислим.
Ето според Битие 7 и 8 кратка хронология на събитията по време на Потопа (следните числа са основани на 30-дневни месеци):
40 дни – Вали дъжд в продължение на 40 дни (7:4, 12, 17).
110 дни – Водите се надигат и достигат най-високата си точка след около 110 дни (7:24).
74 дни – Оттеглянето “малко по малко” на водите отнема още 74 дни, докато започват да се виждат върховете на планините (8:5).
40 дни – Минават още 40 дни преди Ной да изпрати гарвана (8:6-7).
7 дни – Минават седем дни преди Ной да изпрати гълъба за първи път, но “водата бе още по лицето на цялата земя” (8:8; ср. 8:10, “още седем дни”).
7 дни – Седем дни по-късно гълъбът е изпратен за втори път и намира маслинения лист, защото “водата е спаднала” (8:12).
7 дни – След още седем дни гълъбът е изпратен за трети път и не се връща, защото “водата е спаднала” (8:12).
29 дни – Общият брой дни дотук е 285, но сравнението на датата в 7:11 със следващото събитие в 8:14 дава общо 314 дни. През тези допълнителни 29 дни Ной е чакал докато “водата пресъхна по земята” за да махне покрива на Ковчега. По това време гарванът е престанал да лети “насам натам” (8:7).
57 дни – От времето на премахването на покрива на Ковчега до деня когато хората и животните напускат Ковчега минават още 57 дни. Когато “земята” съвършено “изсъхна,” Ной напусна ковчега (8:14).
371 дни – От времето на започването на дъжда до напускането на Ковчега минават общо 371 дни.
Някои предполагат, че водите на Потопа са достигнали своята максимална височина за 40 дни, докато други смятат, че те са продължили да нарастват през първите 150 дни.
Свежият маслинов лист (намерен малко след като Ковчега заседна на планините Арарат) би имал почти четири месеца да покълне от безполово поникнало маслинено клонче погребано близо до повърхността.
РАЗКАЗИ ЗА СЪТВОРЕНИЕТО – Преди да завършим този раздел е интересно да отбележим, че по целия свят се намират не само разкази за Потопа, но и разкази за Сътворението. В тях също намираме прилики с описанието дадено в Битие. Тук няма да имаме място да ги обсъждаме; но например, човекът е бил направен от глина, и навсякъде се среща змията, която причинява големи проблеми на човечеството. Често се смята, че е била крилата.
“Изключително голям брой религиозни предания сред различни народи – евреи, християни, мюсюлмани, американски индианци, полинезийци, австралийски аборигени – описват живите организми като първоначално направени от глина.”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 84.
“Легенди за дракони са оцелели в продължение на векове в норвежките митове, средновековните английски балади, оперите на Вагнер, японското изкуство и в китайските народни приказки.”—*Op. cit., p. 145.
3 – УСЛОВИЯТА ПРЕДИ ПОТОПА
Какви са били условията преди Потопа? Има няколко сведения за условията преди Потопа, които намираме днес:
ПО-ТОПЪЛ КЛИМАТ – Скалите съдържащи вкаменелости от всички “епохи” разкриват, че едно време климатът по цялата земя е бил топъл, и съвременните разграничени климатични пояси не са съществували. Например, далеч на север и далеч на юг са растели палми и гигантски папрати. Те са били погребани по времето на Потопа, разкривайки какъв е бил местният климат преди Потопа.
“От дълго време се смята, че средният климат на земята през вековете е бил по-мек и по-хомогенен отколкото днес. Ако е така, настоящето определено не е много добър ключ към миналото по отношение на климата.”—*R. H. Dott and *R. L. Batten, Evolution of the Earth (1971), p. 298.
Преди Потопа климатът по целия свят е бил топъл и приятен навсякъде.
“В онези дни [когато са живели динозаврите] земята е имала тропичен или субтропичен климат по голяма част от своята повърхност, и в широко разпространените тропически земи е имало изобилие от пищна растителност. Земята е била ниска и е нямало високи планини образуващи физически или климатични прегради.”—*E. H. Colbert, “Evolutionary Growth Rates in the Dinosaurs,” in Scientific Monthly, August 1949, p. 71.
“Климатичните условия тогава са били много по-равномерни по цялата земя от сега. Значителни варовикови образувания от камбрия на по-високи нива показват ясно, че са били отложени в относително топли или умерено топли води.”—*W. J. Miller, An Introduction to Historical Geology (1952), p. 116.
“Общото разпределение и характерът на скалите и съдържащите се в тях вкаменелости показват по-равномерно разпределени климатични условия от днешните. Вкаменелостите в арктическите скали не се различават по същество от тези на по-ниски географски ширини.”—*Op. cit., p. 143.
“В случая с девона, такива данни показват мек климат по целия свят.”—*O. D. Von Engeln and *K. E. Caster, Geology (1952), p. 596.
“Относно по-ранните палеозойски периоди, характерът и разпределението на мисисипските вкаменелости ясно показва отсъствието на ясно разграничени климатични пояси като тези в наши дни.”—*W. J. Miller, An Introduction to Historical Geology (1952), p. 169.
Дори еволюционистите признават, че въглищата са се образували от отлагания на огромни количества растителност, предимно дървета. Сега е известно, че вътре в Антарктида съществуват огромни въглищни залежи. Това е още едно свидетелство за топъл климат по целия свят в по-ранните епохи.
“Не е имало бели полярни шапки, нито червенокафяви пустинни области, защото почти всички земни области са били покрити с гъста зелена растителност, дори в полярните райони (в планините на Антарктика са били открити богати въглищни залежи).—John C. Whitcomb, Early Earth (1986), p. 22.
Преди време Антарктика е имала изобилие от растителност и големи дървета, както се вижда от “широко разпространените находки на въглища и вкаменено дърво.” Преди време арктическите региони са били с тропически климат:
“Геолозите копаят въглища за научни цели в . . . планините Хорлик [в Антарктида]. Учени от щатския университет на Охайо са открили, че въглищата датират от перм, преди около 250 милиона години, когато Антарктида е имала сравнително топъл кл
Най-старите налични исторически документи са написани от Мойсей. Това са книгите Битие и Йов. В първата е дадена историята на света от около 4000 пр. Хр. до около 1900 пр. Хр. В първите две глави на Битие намираме описание на седмицата на Сътворението, когато е бил направен нашият свят и всичко в него. В Битие 6 до 9 ни се казва за световния Потоп станал около 2348 пр. Хр. (година 1656 от Сътворението).
Последствията от това гигантско наводнение са толкова драматични, че днес намираме много свидетелства за него около нас. Невъзможно е правилно да изследваме произхода и науките за земята без да разбираме последствията от Потопа. По тази причина сме включили тази глава.
Ще започнем като разгледаме скалните слоеве и вкаменелостите като последствие и свидетелство за Потопа.
След това ще разгледаме няколко други свидетелства от времето преди Потопа, по време на Потопа и от периода веднага след Потопа.
В тази глава ще получим по-добро разбиране за последствията от Потопа. Също ще видим по-ясно как тези последствия доказват не униформизъм, а катастрофизъм. Наистина е имало световен Потоп! Само той може да обясни многото географски характеристики върху нашата планета днес.
УНИФОРМИЗЪМ – Основен принцип на еволюцията в продължение на повече от век е била теорията за униформизма, която учи, че “всичко продължава както си е било от началото” (ще откриете, че 2 Петър 3:3-7 е интересно четиво).
Когато еволюционистите виждат огромния океан, милионите вкаменелости и дебели въглищни жили в седиментните слоеве, вкаменелостите от миди по върховете на най-високите планини, дълбоките каньони с малки реки, огромните пресъхнали езера и разседните скални блокове в планините – те заявяват, че всичко това се е появило чрез същите постепенни процеси и природни сили, които действат днес.
“Това е големият основополагащ принцип на съвременната геология и той е известен като принцип на униформизма. . . . Без принципа на униформизма едва ли би могло да има геология, която да е нещо повече от просто описания.”—*W. D. Thornbury, Principles of Geomorphology (1957), pp. 16-17.
Съвестните учени признават, че униформистката теория не обяснява нищо относно възрастта на вкаменелостите, скалните слоеве, относно възрастта на земята, или каквото и да било друго:
“Идеята, че темповете или интензивността на геологичните процеси са били постоянни е толкова очевидно противоречаща на данните, че човек може само да се чуди на нейната жизненост. . . . Съвременният униформизъм . . . не показва нищо относно възрастта на земята, нито относно каквото и да било друго.”—*James H. Shea, “Twelve Fallacies of Uniformitarianism,” in Geology, September 1982, p. 457.
“Униформистите намират за особено трудно да прилагат своя принцип, а именно: (1) причината за издигането на планините; (2) произхода на геосинклиналите; (3) произхода на петрола; (4) причината за продължителното заледяване; (5) механиката на разседите; (6) причината за пенеплените; (7) причината за глобалния топъл климат; (8) естеството на вулканичната дейност произвеждаща огромни области с вулканична покривка; (9) естеството на процесите на издигане на континентите; (10) произхода на минералните депозити; (11) естеството на метаморфизма; (12) произхода на солните находища; (13) естеството на образуване на гранитите; и (14) произхода на въглищните жили. Засега нито едно от горните явления не е било задоволително обяснено на основата на настоящите процеси.”—H. R. Siegler, Evolution or Degeneration—Which? (1972).
Виж глава 12, Вкаменелости и слоеве, за повече информация относно това.
КАТАСТРОФИЗЪМ – Обратно, схващането наречено катастрофизъм учи, че в ранни времена е станало някакво ужасно критично явление.
Геологичните данни навсякъде ясно показват, че именно поради катастрофа с такива гигантски размери скали са били изкривени, планини са били издигнати, вода се е издигнала над земята и самата атмосфера е била дълбоко засегната. Като следствие са изригнали хиляди вулкани и от полюсите, които преди са били топли, са се спуснали огромни ледници.
“[*Брец] не може да допусне съществуването на такъв потоп, но твърди, че данните показват неговата реалност. Тази теория представлява завръщане към катастрофизма, който много геолози не желаят да приемат.”—*W. D. Thornbury, Principles of Geomorphology (1954), p. 401.
Данните са толкова убедителни, че много светски учени наистина се отказват от униформизма.
“Всъщност, катастрофистите са били много повече емпирично ориентирани от Лайел [който първи защитава униформизма преди повече от век]. Геологичните данни наистина изглежда подкрепят катастрофизма; скалите са били натрошени и изкривени; цели фауни са били унищожени. За да избегне тези буквални свидетелства, Лайел налага върху данните своето въображение. Геологичните данни, твърди той, са изключително несъвършени, и ние трябва да вмъкнем в тях онова, което логично можем да изведем като заключение, но не можем да видим. За разлика от него, катастрофистите са били твърдолинейните емпирици на времето си.”—*Stephen Jay Gould, “Catastrophes and Steady State Earth,” in Natural History, February 1975, p. 17. [Гулд е професор в Харвардския университет, преподавател по геология, биология и история на науката.]
“Конвенционалният униформизъм или ‘градуализъм,’ т.е. учението за непроменимата промяна, истински противоречи на всички данни от след-камбрийските седименти и на геотектоничната [относно движението на земната повърхност] история, за която тези седименти свидетелстват.”—*P. D. Krynine, “Uniformitarianism is a Dangerous Doctrine,” in Paleontology, 1956, p. 1004.
“Боя се, че често предметът [геология] се преподава повърхностно, като максимата на Гайки, ‘настоящето е ключът към миналото,’ се използва като катехизис, а внушителното понятие ‘униформизъм’ като димна завеса за прикриване на объркването и на студента, и на преподавателя.”—*Stephen Jay Gould, “Is Uniformitarianism Useful?” in Journal of Geological Education, October 1957, p. 150.
1 – ВКАМЕНЕЛОСТИ, СЛОЕВЕ, И ПОТОПЪТ
Макар че този раздел повтаря части от главата по-горе, Вкаменелости и слоеве, ние смятаме повторението за необходимо, защото сега ще свържем данните от вкаменелостите и слоевете със световния Потоп. Без това би било по-трудно правилно да разгледаме връзките, следствията и въздействието от Потопа.
ВКАМЕНЕЛОСТИ И СКАЛНИ СЛОЕВЕ – Над разтопените скали в средата на нашата планета има мантия от черен базалт, от който идва лавата изригваща от вулканите. Над този базалт могат да се видят светлите едрозърнести кристали, които наричаме гранит. Това е основата на света и тя поддържа всички континенти. На някои места този гранит е близо по повърхността, но често над него има голямо количество седиментни скали.
Седиментните скали над гранита очевидно са положени от гигантски воден потоп, и са съставени от слоеве или пластове. Слоевете са съставени от донесени от водата наноси като дребни камъчета, чакъл, пясък и глина.
“Около три четвърти или дори повече от повърхността на земята, 142 милиона квадратни километра, е съставена от седиментни скали като основа на повърхността или под тънка покривка от мантийни скали. . . . Дебелината на скалните слоеве е от няколко метра до 12,000 метра на различните места. . . . Огромното мнозинство от скалните слоеве е съставено от плитководни наноси.”—*O. D. von Engeln and *K. E. Caster, Geology (1952), p. 129.
В тези слоеве се намират много милиарди вкаменелости. Това са останки – или форми – от растения и животни, които са умрели внезапно. Но днес не е нормално да наблюдаваме вкаменяване, внезапно затрупване и високо налягане.
“За да се вкамени, едно растение или животно обикновено трябва да има твърди части като кости, черупка или дърво. Трябва да бъде заровено бързо, за да се предотврати гниенето, и трябва да остане неподвижно по време на целия процес.”—*F. H. T. Rhodes, H. S. Zim, and P. R. Schaffer, Fossils (1962), p. 10.
Седиментните слоеве (наричани също слоеве с вкаменелости, или “геологична колона”) са били положени по време на Потопа. В гранита няма вкаменелости, защото тези скали са били образувани преди Потопа.
Не можем да очакваме да намерим вкаменелости в гранита, тъй като удивителната информация дадена в глава 3, Произход на земята, разкрива, че гранитът е “скалата на сътворението,” предхождаща Потопа. Там научихме, че в началото гранитът трябва да се е появил за по-малко от три минути!
МИЛИОНИ ЖИВОТНИ СА ИЗМРЕЛИ ВНЕЗАПНО – Количеството вкаменелости в седиментните скали е огромно.
“На това място [в Уайоминг] търсачите на вкаменелости са открили склон буквално покрит с големи фрагменти от динозавърски кости. . . . Накратко, мястото е истинска мина за кости от динозаври. . . . Количеството вкаменелости е забележително; били са натрупани като дървени трупи на речен праг.”—*Edwin Colbert, Men and Dinosaurs (1968), p. 151.
Могат да се цитират десетки други места на огромни “гробища с вкаменелости.” Внезапно са били погребани огромни количества растения и животни. Съществуват толкова много вкаменелости, че един изследовател е съставил таблица за разпределение на въглерода – и е открил, че понастоящем повечето от въглерода в нашия свят е заровен във вкаменелостите в седиментните слоеве!
Преди да е станал световният Потоп, трябва да е имало огромно количество живи растения и животни. Данните показват, че тогава нашият свят е нямал пустини, високи планини, почти никакви океани, и растенията и животните са били многобройни дори по полюсите. Така че светът трябва да е бил пълен с растителност и животни.
ПОВЕЧЕТО ВИДОВЕ ВЕЧЕ СА ИЗЧЕЗНАЛИ – По-рано в историята трябва да е станало някакво голямо природно бедствие, защото повечето от видовете, които някога са живели, са изчезнали!
“Естественият отбор не само създава нови видове – ако наистина го прави – но също премахва видове, и то в гигантски мащаби. Изчислено е, че 99 процента от всички видове, когато някога са съществували, сега са изчезнали. Така че може би е по-полезно да открием защо видовете изчезват отколкото защо се появяват.”—*G. R. Taylor, Great Evolution Mystery (1983), p. 86.
“Вече няма нужда да се оправдаваме с оскъдността на данните от вкаменелости. В известен смисъл те са вече неуправляемо изобилни, и откритията далеч изпреварват обясненията.”—*T. N. George, “Fossils in Evolutionary Perspective,” in Science Progress, January 1960, p. 1.
ЗАЩО ВКАМЕНЕЛОСТИТЕ СА ТОЛКОВА ВАЖНИ – Понятието “еволюция” означава, че видовете постепенно се променят в други видове. Ако такива видови промени стават днес, трябва да могат да се видят преходните форми. Ако са ставали в миналото, вкаменелостите ще показват преходните форми.
Интересно е, че еволюцията основава своите твърдения на вкаменелостите. Това е защото няма никакви сведения днес да протичат еволюционни процеси. Следователно дарвинистите трябва да гледат на вкаменелостите като първостепенно доказателство, че еволюцията въобще се е случила.
“Най-важното доказателство за теорията за еволюцията е доказателството от палеонтологията [вкаменелостите]. Макар че изучаването на другите клонове на зоологията, като сравнителна анатомия или ембриология, може да даде основания да се смята, че животните са родствено свързани, откриването на различни вкаменелости и тяхното правилно разположение в относителните слоеве и възрасти е което даде главната фактологична основа за съвременния възглед за еволюцията.”—*G. A. Kerkut, Implications of Evolution (1960), p. 134.
“Макар сравнителното изучаване на живите растения и животни да може да даде много убедителни подробни доказателства, вкаменелостите дават единственото историческо документирано свидетелство, че животът е еволюирал от по-прости към все по-сложни форми.”—*O. Dunbar, Historical Geology (1960), p. 47.
Но точно както днес няма преходни форми, нямало е и в миналото! Понастоящем всичко, което имаме, са отделни растителни и животински видове. Не могат да се намерят никакви преходни видове. (Често ще наричаме тези основни типове “видове,” макар че направените от човека системи за класификация се различават една от друга, понякога неправилно класифицирайки подвидове или цели родове като “видове.” Виж глава 11, Животински и растителни видове, за повече информация.)
В този голям прозорец към миналото – вкаменелостите – също намираме само разграничени растителни и животински видове, без преходни форми. С изключение на създанията, които са изчезнали (растения и животни, които вече не съществуват, като динозаврите), всички вкаменелости от растения и животни, които не са изчезнали, са точно като съществуващите днес (стазис). Могат да се намерят само разграничени видове; няма половинчати, нито преходни видове (междинни). Следователно във вкаменелостите няма НИКАКВО доказателство за еволюцията.
В твърдението на *Къркут, цитирано по-горе, “разположението” на вкаменелостите в слоевете е това, което дава доказателство за еволюцията. Всичко, което дарвинистите имат в своя подкрепа, е разположение, не преходни форми. Но кое е направило това разположение?
ЕКОЛОГИЧНИ ЗОНИ
Тази проста диаграма показва как с повишаване на нивото на водата първо най-бавните създания са били погребани в седиментите, и след това по-бързите и по-големите.
РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА ВКАМЕНЕЛОСТИТЕ – Най-бавно движещите се създания са били затрупани най-напред; след тях са били затрупани по-бързо движещите се. С издигането на водите на световния потоп, те първо са покрили по-бавно движещите се водни същества и са ги погребали под седименти.
След това са били покрити по-бавно движещите се земни създания и са били погребани под седименти. След това са били покрити по бързите създания (земни и водни). В седиментните слоеве с вкаменелости често откриваме тази подредба, по-малки същества в по-долните слоеве, и по-големите по-горе.
Но дори и най-малките същества са сложни по устройство. Точно под най-долния слой, камбрия, не откриваме въобще никакви вкаменелости! Това е удивително и ужасно разочароващо за еволюционистите. Формите на живот на най-ниско ниво в слоевете са сложни многоклетъчни животни и растения.
“Твърди се, че последователността от палеонтологични находки [вкаменелости] е твърде прекъсната, твърде изпълнена с ‘липсващи звена,’ за да служи като убедително доказателство. Ако предполагаем предшественик не е намерен, просто се твърди, че все още не е намерен. Самият Дарвин често използва този аргумент – и по негово време вероятно е бил оправдан. Но този аргумент е изгубил своята стойност поради огромния напредък на палеобиологията [изучаване на животинските вкаменелости] през двадесети век. . . . Истинското положение на нещата е, че вкаменелостите, които са очаквани, не са намерени. Точно където се предполага, че от основното стъбло са се отделили нови разклонения, остава невъзможно да се намерят свързващите видове.”—*N. Heribert-Nilsson, Synthetische Artbildung (1953), p. 1168 [директор на Ботаническия институти в Лунд, Швеция].
Всяка клонка на въображаемите “родословни дървета” на растенията и животните е отделен растителен или животински вид, или изчезнал, или като съществуващите днес (макар и често по-голям). Но не съществуват междинни форми на живот за да свържат клонките! Няма клони и няма стъбло, само “клонки.” Останалата част от дървото е въображаема.
БЪРЗО ОБРАЗУВАНЕ НА ОГРОМНИ НАХОДИЩА – Днес никъде по земята нямаме образуване на вкаменелости в мащабите, които виждаме в геологичните находища. Находищата Каро в Африка, например, сдържат останките от вероятно 800 милиарда гръбначни! Но такива вкаменелости не се образуват днес. В червени приливи [сезонно размножаване на планктон, произвеждащ токсини в голямо количество] в Мексиканския залив могат да умрат милиони риби, но те просто се разлагат; не стават на вкаменелости. Подобно, остатъците от растения днес не се превръщат на въглища. За да може да има вкаменяване, растенията трябва да бъдат погребани бързо под изключително тежък товар от седименти.
За да стане това погребване са необходими условия на масивен потоп. В миналото е станала огромно световно бедствие. То е било причината за находищата на хипопотами в Сицилия, които са толкова огромни, че се използват като източник на въглища; големите находища на бозайници в Скалистите планини; находищата на динозаври в Блак Хилс в Скалистите планини, както и в пустинята Гоби; находищата на риби в девонския слой в Шотландия, балтийските находища на кехлибар, кариерата Агати Спринг в Небласка, и още стотици. Днес няма никакво подобно образуване на вкаменелости. То е станало само веднъж в историята – по време на Потопа.
Често вкаменелостите в тези находища идват от различни, далечни един от друг климатични пояси, нахвърляни едни върху други в безредна маса. Нищо не може да обясни това освен световен Потоп. И тези вкаменелости е трябвало да бъдат бързо погребани. *Пинна обяснява защо е така.
“Всъщност, когато един организъм умре, тъканите, които съставляват неговите меки органи, преминават през бързо разлагане поради такива фактори като нашествие на бактерии и ерозия от водата (особено в морето). . . . Ако организмът трябва да бъде запазен, той трябва да бъде защитен от разрушителни елементи възможно най-бързо. . . . И колкото по-бързо стане това затваряне, толкова по-вероятно е организмът да бъде запазен. . . . Има някои слоеве, като образуваните от фини дребнозърнести варовикови скали, които са се втвърдили толкова бързо, че са дали възможност да се запазят най-деликатните структури на много организми.”—*G. Pinna, The Dawn of Life, pp. 1-2 [Помощник директор на Музея по естествена история в Милано, Италия].
Въпреки тези факти, все още има научни автори, които си въобразяват, че когато някое животно падне в кал, асфалт или вода – и умре – то става на вкаменелост! Но такава идея е измислица.
“Лесно можем да си представим условията, които са довели до вкаменяването на трите индивида [три вкаменелости на птици] преди толкова време. Те вероятно са били подгонени от някое хищно влечуго, паднали са във вода и кал, от които не са могли да се измъкнат.”—*R. Peterson, The Birds, p. 10.
ДОКАМБРИЙСКА ПРАЗНОТА – Най-долният слой с вкаменелости в него се нарича “камбрий.” Той съдържа голямо изобилие от над хиляда различни видове създания – всички сложни и многоклетъчни морски животни.
“В камбрия се намират поне 1500 вида безгръбначни, всичките морски животни, от които 60% са трилобити и 30 процента главоноги.”—*Maurice Gignoux, Stratigraphic Geology (1955), p. 46.
Над това се намират ордовик, силур и девон, и всички те съдържат морски същества подобни на тези в камбрия. Първите земни животни се срещат едва в перм и карбон.
Слоевете с вкаменелости по света дават изобилни доказателства за голям воден потоп покрил цялата земя. Под седиментните слоеве с техните огромни количества вкаменелости откриваме “докамбрийския период” – без никакви вкаменелости. (Някои учени твърдят, че се намират някои, други казват, че не са сигурни, а други твърдят, че под камбрия няма абсолютно никакви вкаменелости.)
Седиментните слоеве с техните милиарди вкаменелости са могъщо последствие и доказателство за Потопа. Докамбрийската липса на вкаменелости е допълнително доказателство. Еволюционистите сочат към тези слоеве с техните вкаменелости като доказателство за еволюцията. Но в скалите с вкаменелости трябва да можем да намерим преходни – еволюиращи – видове растения и животни. В допълнение, на дъното под камбрия трябва да можем да намерим видовете, от които са еволюирали камбрийските видове.
“Вече не можем да пренебрегваме това обстоятелство като приемаме, че всички докамбрийски скали са твърде метаморфирали за да позволят запазването на вкаменелости от предшествениците на камбрийските метазои. . . . Дори ако всички докамбрийски прародители на камбрийските метазои са били с меки тела и следователно е било трудно да се запазят, пак в докамбрийския слой трябва да има далеч по-изобилни следи от тяхната дейност отколкото намираме днес. Нито можем да оправдаваме неуспеха да се намерят докамбрийски вкаменелости на животни с липса на търсене.”—*W. B. Harland and *Rudwick, “The Great Infra-Cambrian Ice-Age,” in Scientific American, 211 (1964), pp. 34-36.
“Защо такива сложни органични форми (в камбрия) се намират в скали на възраст около шестстотин милиона години, но липсват или не могат да се различат в данните от предшестващите ги два милиарда години? Ако наистина е имало еволюция на живота, отсъствието на задължителните вкаменелости в скалите по-стари от камбрия е озадачаващо.”—*G. M. Kay and *E. H. Colbert, Stratigraphy and Life History (1965), pp. 102-103.
ВКАМЕНЕЛОСТИ ОТ ДЪРВЕТА – Полистратните дървета са вкаменени дървета, които се простират вертикално през няколко пласта скални слоеве. Те често са дълги повече от 6 метра. Често е запазена цялата дължина на дървото, от долу до горе. Такова образувание лесно бива обяснено чрез Потопа, но е невъзможно да се вмести в теорията на униформизма, която казва, че скалните слоеве са като годишните пръстени на дърветата, и са се образували много бавно в продължение на два милиарда години. Образуването на всеки слой предполагаемо е отнело милиони години.
Няма съмнение, че тези дървета бързо са били покрити от слоевете, иначе всяко дърво би се разложило докато чака в продължение на стотици хиляди години слоевете да се образуват около него. От долу до горе тези изправени дървета понякога обхващат слоеве за “милиони години.” Доста очевидно, и дърветата, и седиментите около тях са били донесени и положени по едно и също време.
Мнозина ще си спомнят избухването на планината Св. Елена на 18 май 1980. Веднага след избухването на място са били направени изследвания и е било открито, че взривът е напълнил Спирит Лейк с дънери, много от които са плавали вертикално поради тежестта на корените им. Това ни помага да си обясним какво е станало по времето на Потопа, когато дърветата са били събрани на едно място и след това, докато са плавали вертикално във водата, са били покрити много бързо със седименти.
Поради движенията на земната кора съчетани с последователно отлагани на седиментни пластове, има случаи, в които вертикални дървета могат да се открият на няколко нива. Като се имат предвид хаотичните условия по времето на Потопа, това е разбираемо. Намирани са вкаменени дървета в хоризонтално, вертикално, диагонално и обърнато положение.
ВЪГЛИЩА И НЕФТ – Повечето геолози са единодушни, че въглищата произлизат от древни растения, а нефтът от древни морски животни (предимно от меките части на безгръбначни, но също и от риби). Днес не се образуват естествено нито въглища, нито нефт. Те не се намират в депозитите от плеистоцена (ледниковата епоха) а са били бързо отложени по време на Потопа, преди да започне движението на ледовете.
“Нефтът се среща в скали от всички епохи от камбрий до плиоцен включително, но не са намерени доказателства, че след плиоцена се е образувал някакъв нефт, макар че седиментните схеми и дебелината на слоевете в плеистоцена и по-късните седименти са подобни на плиоцена, когато се е образувал нефт.”—*Ben B. Cox, “Transformation of Organic Material into Petroleum under Geological Conditions,” Bulletin of the American Association of Petroleum Geologists, May 1946, p. 647.
Защо след плиоцена не се е образувал никакъв нефт? Това е загадка за еволюционните геолози, но не е проблем за геологията на Потопа.
От началото на камбрия до края на плиоцена е времето на Потопа.
“Очевидното отсъствие на образуване на нефт след плиоцена все още не е обяснено в никое изследване на преобразуването на органичен материал в нефт.”—*Ibid.
(Наистина под нивото на камбрия са намерени някои нефтени залежи, но след това беше открито, че те са се процедили дотам от слоеве с вкаменелости отгоре.)
Бързо са били положени големи количества растителност, които са се превърнали във въглищата, които използваме днес. Поради условията на Потопа, в тези въглищни слоеве са били положени и други неща:
(1) Във въглищните жили често биват намирани морски животни (червеи, корали, морски гъби, миди и т.н.).
(2) Намирани са също огромни скали.
(3) Във въглищни жили биват намирани изправени или наклонени под ъгъл, или дори обърнати с корените нагоре вкаменени дървета.
(4) Понякога въглищната жила е разделена на две от донесени от водата морски седименти.
(5) Под жилата често има “подпочвен” седимент.
(6) Между въглищни жили често се намират слоеве от отложен варовик, шисти (втвърдена глина) или пясъчник. Често в една такава въглищна жила има десетки такива междинни слоя.
Еволюционистите твърдят, че за образуването на нефт и газ са необходими милиони години и че те не могат да се образуват бързо от растителност, както изисква геологията на Потопа. Но експерименти направени наскоро показват, че нефт може да се произведе много бързо:
“Има големи надежди в система развита от правителствени учени, която превръща органична материя в нефт и газ чрез обработка с въглероден окис и вода при висока температура и налягане. . . . Чрез процеса на превръщане на отпадъци в нефт, от 800 милиона обработваеми отпадъци всяка година могат да се получат 1.1 милиарда барела нефт.”—*L. L. Anderson, “Oil from Garbage,” in Science Digest, July 1973, p. 77.
Ето случай на бързо образували се въглища:
“Петцойт (1882) описва много забележителни наблюдения, които е направил по време на строежа на железопътния мост при Алт-Брайзах близо до Фрайбург. Дървените пилони забити в земята са били затиснати от лежащите над тях блокове. Изследване на тези затиснати пилони показва, че в средата на пилона има черно, подобно на въглища вещество. От средата до повърхността цветът на дървото се сменя от черен на тъмнокафяв, на светлокафяв, и накрая на жълт. По химически състав подобното на въглища вещество отговаря на антрацит, а черното дърво прилича на кафяви въглища.”—*Otto Stutzer, Geology of Coal (1940), pp. 105-106.
“От всички налични данни изглежда, че въглищата могат да се образуват за съвсем кратко време от геологична гледна точка, ако има благоприятни условия.”—*E. S. Moore, Coal (1940), p. 143.
ПРОБЛЕМЪТ НА ПОСЛЕДОВАТЕЛНОТО ОТЛАГАНЕ – Геолозите твърдят, че седиментните слоеве са били постепенно полагани в продължение на стотици милиони години. Но различни характеристики на слоевете показват, че са били отложени бързо при условия на наводнение. Очевидно е имало бързо донасяне на различни материали от вода.
Един пример за това е последователното отлагане. В слоевете намираме пласт от едър чакъл и малки камъни, над тях по-дребен чакъл, намаляващ последователно до още по-фин материал като пясък. Под това постепенно отлагане намираме друга серия от последователно отложени слоеве, донесени от водата.
“Явлението последователно отлагане (едри камъни на дъното с последователна промяна до по-фин материал отгоре) е трудно за обяснение на основата на униформизма, но не и на основата на Битие 8:1-3, където ни се казва, че Създателят е пресушил водите на потопа чрез силни ветрове, които са движели водите чрез “отиване и връщане” [пряк превод на думите “малко по малко” в Битие 8:1-3—бел. прев.]. Този процес също по-задоволително обяснява многослойното отлагане, повтарянето на определени слоеве, в някои случаи то 150 слоя един над друг. Униформистката геология не дава задоволително обяснение на това явление.
Съществува и въпросът относно несъответствията, тоест внезапната промяна във вида на вкаменелостите без съответна промяна във физическия състав на скалните образувания, или едни и същи вкаменелости разделени от огромен времеви интервал. Това не може да бъде обяснено от униформизма. Ако отлагането е било винаги постоянно, както се твърди, такива несъответствия не би трябвало да съществуват. Озадачаващата поява на така наречените ‘по-стари вкаменелости’ над ‘по-млади вкаменелости’ – която палеонтолозите се опитват да обясняват с възседи, може да се обясни много по-лесно като се приемат световните вулканични и земетръсни движения придружавали Потопа. Всъщност самото присъствие на на огромни количества вкаменелости може да се обясни само ако растенията и животните са били внезапно потопени под вода, затворени на едно място и погребани под маси от седимент. Почти невъзможно е да се обясни как организмите биха могли да се преобразуват във вкаменелости ако просто са умрели и са останали изложени на разлагащите процеси на въздуха, слънцето и бактериите.
Има така наречени гробища на вкаменелости, в които често се намират богати съвкупности от организми. Едно такова намиращо се в лигнитните залежи от еоцена в Гайзелтал в централна Германия съдържа повече от шест хиляди останки от гръбначни животни заедно с дори по-голям брой миди, насекоми и растения. Някои от тези животни са толкова добре запазени, че все още е възможно да се изследва съдържанието на техните стомаси. Лесно е да си представим как са били положени от въртящите се и движещи се води на голям потоп, но не и как това може да е станало при условията на униформизма.”—H. R. Siegler, Evolution or Degeneration—Which? (1972), pp. 78-79.
ЕДИНСТВОТО НА СЛОЕВЕТЕ – В основата на еволюционната теория е схващането, че всеки слой е бил полаган в продължение на милиони години. Казва се, че всички слоеве са отнели два милиарда години.
Противно на това, данните показват, че вкаменелостите във всеки слой са били положени бързо, а не бавно. Но в допълнение, също има данни, че всеки слой е бил положен по същото време както и всички останали слоеве!
Основната разлика е, че всеки слой има различни вкаменелости, но това също може лесно да се обясни чрез постепенно издигащото се ниво на водите, които са донасяли и бързо са погребвали големи маси от растения и животни. Всеки пореден слой е бил бързо полаган от Потопа.
Две от най-важните гранични точки в геологичната колона са между палеозоя и мезозоя, и между мезозоя и ценозоя.
Внимателно изследване от *Видман в Германия на тези две граници разкрива, че между тях, двете най-очевидни деления в геологичната колона, няма видима времева разлика!
“Границите между ерите, периодите и епохите в геологичната времева скала обикновено означават внезапни и значителни промени в характера на вкаменелостите. Например, границата между периодите триас и юра на мезозойската ера (преди около 180 милиона години) е предполагаемо белязана от спонтанната поява на нови видове. . . . Преоценката на данните от Йост Видман от университета в Тюбинген във Федерална република Германия дава по-ясна картина на еволюцията на границите на мезозоя (преди 225 милиона до 70 милиона години). Той заключава, че при тези граници няма световно измиране на видове, нито спонтанна поява на нови видове.”—*Report of the International Geological Congress at Montreal: “Fossil Changes: ‘Normal Evolution,’” in Science News, September 2, 1972, p. 152.
Това е важна точка, която *Видман довежда до вниманието на научния свят. Макар повечето еволюционисти да твърдят, че геологичната колона бавно се е образувала в мира и спокойствието на униформистките епохи, има други еволюционисти, които заявяват, че трябва да е имало последователност от няколко катастрофи с течение на времето. Но *Видман внимателно анализира двете главни граници в колоната – и открива, че при тези граници не е станало “никакво световно измиране на видове или спонтанна поява на нови видове.” Това е важно. Цялата геологична колона е едно цяло и е била образувана много бързо по едно и също време.
Ето някои допълнителни причини защо е така:
(1) Бързо, иначе не би имало вкаменелости. Всеки слой е трябвало да бъде образуван бързо, иначе няма да се получат вкаменелости.
(2) Бързо, иначе не би имало скали. Физическата структура и взаимовръзките на слоевете изискват бързо отлагане, за да могат да се втвърдят в скали.
(3) Няма ерозия между слоевете. Всеки слой е бил положен направо върху долния слой, тъй като няма следи от ерозия между тях. Всеки слой е бил образуван веднага след предишния и много бързо, и веднага след това – без никаква междинна ерозия – над него е била образуван следващият слой. И така нататък.
(4) Слоевете не се простират по целия свят. Има множество “несъответствия,” където един слой свършва хоризонтално и до него започва друг слой. Но няма световно несъответствие; вместо това един слой постепенно се прелива в друг, който го следва по-нататък с непрекъснато и бързо отлагане, без времеви интервал в нито една точка.
(5) Обикновено няма ясни граници. Между слоевете рядко има ясна физическа граница. Обикновено те се свързват и сливат един с друг в общ слой със значителна дебелина.
ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ НА СЛОЕВЕТЕ И ВЪЗСЕДИ – Ако еволюционната теория беше правилна, всеки слой в колоната би бил полаган постепенно върху предишния слой в продължение на дълги епохи.
Но вместо това намираме “несъответствия” и “възседи.” “По-млади слоеве,” които би трябвало да са близо до повърхността, се оказват под няколко “по-стари слоеве.”
Това лесно може да се обясни с турбулентността на един световен Потоп, който е положил всички слоеве в относително кратко време.
Но еволюционната теория е напълно озадачена от такова състояние на нещата. Затова нейните поддръжници са измислили теорията за “възседите.” Както споменахме в глава 12, Матерхорн – един от най-високите и най-известни върхове в Швейцария – предполагаемо се е преместил хоризонтално на много километри от някакво далечно място. Еволюционните теории относно скалните слоеве изискват такава хипотеза. Или планините се хващат и се преместват в други земи, или еволюцията умира от болезнена смърт.
Целият Матерхорн лежи върху това, което се теоретизира като “по-млади слоеве,” следователно трябва да е пропътувал над планините до своето сегашно местоположение. Същото важи за Апалачите, които са се покачили от Атлантика върху Северноамериканския континент. Те са пристигнали преди пилигримите!
Но в действителност възседите са само поредното следствие от Потопа. Например, в даден момент някои земни животни и растения са били покрити с носени от Потопа седименти. Тогава води с риба са били донесени от по-далечно място и са отложили пласт от седименти над земните създания. И така се е появил “възседът.”
Свързан с това проблем е, че макар най-долният слой винаги да трябва да е камбрий, в действителност на дъното са намерени много различни слоеве!
“Нещо повече, колко много геолози са разсъждавали върху факта, че в кристалната основата на много места са намирани скали не само от камбрий, но от много различни епохи?”—*E. M. Spieker, “Mountain-Building Chronology and Nature of Geologic Time-Scale,” in Bulletin of the American Association of Petroleum Geologists, August 1956, p. 1805.
Как се решава такъв проблем? В хаоса на един световен потоп, всред земни конвулсии и ураганни ветрове, могат да се получат всякакви подреждания на слоеве. Теорията на Потопа може да отговори на въпроси, на които еволюционната теория не може.
ПРЕДСКАЗАНИЯ ОСНОВАНИ НА ПОТОПА – Ако Потопът е образувал слоевете със седиментни скали с техните милиарди вкаменелости, тогава трябва да очакваме изброените по-долу неща – и при изследване на вкаменелостите в слоевете те всички се оказват верни:
(1) Животните живеещи на по-долни нива ще бъдат погребани в по-долни слоеве.
(2) Създанията погребани заедно обикновено са живели в същата екологична област.
(3) Хидрологичните сили (завличане и носене от водите) обикновено ще подреждат заедно създания с близки по форма тела. Поради по-ниското съпротивление въ водата, животните с по-прости форми ще бъдат погребани първи.
(4) Безгръбначните морски животни нормално ще бъдат намирани в най-долните слоеве, тъй като живеят на дъното на морето.
(5) Рибите ще бъдат намирани в по-горни слоеве, тъй като могат да плуват по-близо до повърхността.
(6) Земноводните и влечугите ще бъдат погребани по-горе от рибите, но като правило под земните животни.
(7) В по-долните слоеве ще бъдат намирани не много растения или животни.
(8) Първите земни растения ще бъдат намирани заедно със земноводните.
(9) Бозайниците и птиците нормално ще бъдат намирани на по-високи нива от влечугите и земноводните.
(10) Тъй като много животни обикновено се движат на групи при опасност, ще намираме стадни животни погребани заедно.
(11) В допълнение, по-големи и по-силни животни ще се намират в нива отделно от по-бавните животни (тигрите няма да се намират заедно с хипопотами).
(12) В слоевете ще има относително малко птици, тъй като те могат да летят до най-високите точки.
(13) В слоевете няма да се намират много хора. Те ще бъдат най-отгоре, опитвайки се да плуват докато умрат; след което телата им ще потънат до повърхността на седиментите и там ще се разложат.
В горните 13 точки имаме обосновано обяснение на основата на Потопа за това, което намираме в последователността от вкаменелости в геологичната колона.
Въпреки това, без да имат никакви други доказателства да представят, еволюционистите заявяват, че именно тази последователност при вкаменелостите е главното доказателство, че животните са “еволюирали” едно от друго!
ОЩЕ ЕДИН ПОГЛЕД ВЪРХУ “ГЕОЛОГИЧНАТА КОЛОНА” – Сравнете следния анализ с диаграмата в началото на глава 12, Вкаменелости и слоеве:
Наши дни (Холоцен) – Топене на ледниците. Свидетелства за човешки цивилизации.
Плеистоцен – Водите на Потопа завършват своето оттегляне от континентите. Вече не се образуват вкаменелости, слоеве и нефт. Започва ледниковата епоха.
Плиоцен – Потопът е завършил. Започва образуването на първите планини с издигането на континентите, спадането на океанските дъна и изпълването на океаните. Ако това не беше станало, днес всичко би било под водата. Продължава образуването на слоеве на някои места.
Миоцен – Биват погребани голям брой птици. Първи свидетелства за вулканична лава.
Олигоцен – Погребани маймуни.
Еоцен – Погребани бързи животни (напр. коне). Вече няма погребани бавни животни (включително динозаври).
Триас – Погребани силни земни животни (най-бавните динозаври).
Мисисипи – Погребани първите земни животни (бавните, напр. малки влечуги).
Силур – Положени първите земни растения.
Камбрий – Потопът започва. Започва образуването на вкаменелости и слоеве. Биват погребани най-бавните създания. Но растенията изплават до по-високи нива.
Докамбрий – Преди Потопа. Няма седиментни слоеве или вкаменелости.
В следващите страници е дадено по-пълно обяснение на горната таблица.
2 – СВЕДЕНИЯ ОТНОСНО ПОТОПА
СВЕТОВЕН ПОТОП – Нашата планета е водна планета. На нея има над 2,200 милиона km3 вода! С вода са покрити 72 процента от повърхността на нашата планета. Всеки кубичен километър съдържа 33 милиона тона минерали. На ден дъждовете изливат върху земята 1.4 тона вода. Понастоящем количеството на наличната вода по земята е 27,000 литра на човек от населението. Световните океани са толкова огромни и дълбоки, че ако земята беше абсолютно равна, морето ще я покрие с обвивка дълбока 2.7 километра.
Светът преди Потопа не е бил виждал дъжд. Но когато е завалял, е завалял истински. Когато е започнал Потопът от Битие, огромната водна обвивка над земята се е разрушила и “са се отворили небесните извори.” В продължение на шест седмици са валяли проливни дъждове.
РАЗКАЗИ ЗА ПОТОПА – По целия свят раси и племена имат в своите предания разкази за голям потоп, който е покрил цялата земя. Събитието е било толкова разтърсващо и е променило живота на хората, че разказите за голямото бедствие са били предавани през поколенията. Постепенно, с развитието на митологиите, легендите относно този потоп са станали част от тях. Тези разкази включват различни страни на описанието на Битие за Потопа:
“Отдавна е известно, че по целия свят са разпространени легенди за голям потоп, в който са измрели почти всички хора.”—*George Frazer, Folklore in the Old Testament, Vol. 1 (1919), p. 105.
Едно изследване на 120 племенни групи в Северна, Централна и Южна Америка разкрива, че всяка от тях има предания за потопа (*International Standard Bible Encyclopedia, Vol. 2, p. 822).
(1) Нечестието е било разпространено сред хората.
(2) Бог е видял, че е необходим потоп.
(3) Едно семейство от осем души е било защитено.
(4) Направена е била голяма лодка.
(5) Семейството, заедно с много животни и птици, е влязло в лодката.
(6) Потопът е погребал всички живеещи на земята.
(7) Водата е покрила цялата земя за известно време.
(8) Лодката е заседнала на висока планина.
(9) Първо са били изпратени две или три птици.
(10) Хората са напуснали лодката заедно с всички животни.
(11) Оцелелите са отдали поклонение на Бога за това, че ги е пощадил.
(12) Дадено е било обещание на божествено благоволение, че вече няма да има друг световен потоп.
В Потопът разказан върху камък (B. Nelson, The Deluge Story in Stone) Б. Нелсън прави друго изследване на древната литература и легенди относно Потопа. В следната таблица са дадени разкази и писмени паметници от 41 различни племенни и народностни групи.
Първо, ще изброим тези 41 групи, много от които са древни народи (“А и В” означава две различни подгрупи; например, Фиджи А и В.)
Асирия-Вавилон (А и В), Аляска, Андамански острови, Мала Азия, ацтеки, Бразилия, чероки, Китай, кри, Египет, ескимоси (Канада), Фиджи (А и В), Гърция, Хаваи, Индия (А и В), Италия, Лапландия, лени ленапе, Литва, Подветрени острови, мандани, мичоакани, Никарагуа, папагос (Мексико), Персия (А и В), Перу, пима, Русия, Скандинавия (А и В), Суматра, Сирия, такое, тлинкут (А и В), толтеки, Уелс.
Второ, ще изброим дванадесет точки в техните легенди, според колко пъти всяка е включена в легендите на тези 41 групи.
Унищожение чрез потоп – 41 пъти.
Някои хора са спасени – 38 пъти.
Спасени са в лодка – 36 пъти.
Целият свят е унищожен от потопа – 24 пъти.
Едно семейство е специално защитено – 15 пъти.
Потопът е бил причинен от прегрешенията на човечеството – 14 пъти.
Потопът е следствие от божествена наредба – 10 пъти.
Първо са били изпратени птици – 9 пъти.
Животните също са били спасени в лодката – 8 пъти.
Оцелелите са отдали поклонение на Бога след напускане на лодката – 7 пъти.
Лодката е заседнала на висока планина – 6 пъти.
След напускане на лодката, Бог показа благодат на спасените – 5 пъти.
В книгата на *сър Джеймс Фрейзър, Фолклорът в Стария Завет (*Sir James G. Frazer, Folklore in the Old Testament, 1919, Vol. 1, pp. 146-330) има дори още по-голям сбор от разкази за Потопа. На 185 страници от книгата на Фрейзър има 11 разказа от древна Гърция, 6 европейски разказа, 29 персийски и индийски разказа, 31 разказа от Австралия, югоизточна Азия и Тихия океан, 63 от Северна, Централна и Южна Америка и 3 от Африка; общо 143 разказа за Потопа. Можете да ги намерите изброени в Donald W. Patten (ed.), Symposium on Creation IV (1972), pp. 36-38.
В James E. Strickling, “Legendary Evidence for the Confusion of Tongues,” in Creation Research Society Quarterly, September 1974, pp. 97-101, може да се намери превъзходен анализ от пет страници на легендите за объркването на езиците. Дадени са цитат и от множество източници.
“Има много описания на забележителното събитие [Потопа от Битие]. Някои от тях идват от гръцки историци, някои от вавилонски записи; други от плочки с клиновидно писмо [от Месопотамия], а други от митологията и традициите на различни народи, така че можем да кажем, че в древни времена или наши дни няма друго такова събитие, за което да има по-добро доказателство или по-многобройни сведения. . . . То е едно от събитията, които изглеждат известни на най-далечните народи – в Австралия, в Индия, в Китай, в Скандинавия и в различните части на Америка.”—Stephen D. Peet, “Story of the Deluge,” American Antiquarian, Vol. 27, No. 4, July-August 1905, p. 203.
ИМЕТО НА НОЙ – Ако разказът за Ковчега и Потопа може да се намери сред 120 различни племена на земята, не трябва ли да очакваме, че и името на Ной ще бъде запомнено от някои от тях?
Името на Ной наистина се намира в разказите и езиците на човечеството. Ако е така, това е забележително културно свидетелство за световния Потоп, който сам по себе си е оставил толкова много физически свидетелства по нашата планета. Истинността на разказа за Потопа се потвърждава не само от скалните слоеве и тяхното съдържание на вкаменелости, но и от езиците на човечеството! Ето някои интересни факти.
Санскрит (от древна Индия) е основен език, произхождащ почти от времето на Потопа. Според индийските легенди Ма-ну е човекът, който е построил лодката, и след това със седем други човека е влязъл в нея и са били спасени. Ма е древна дума за “вода.” Следователно Ма-ну може да означава “Ной на водите.” По-късно на санскрит Ману възприема значението на “човечество.”
Най-древният човек според германските племена е бил наречен Манус. Манус също е името на литовския Ной.
На еврейски “карат” означава “Армения.” Представката ар означава планина, така че “Армения” вероятно означава планината на Мени. Според Битие 8:4 Ной е слязъл на суша някъде в планините Арарат.
Легендарният основател на първата египетска династия е бил Менес, а Минос предполагаемо е бил първият човек на Крит. Живеещите наблизо гърци са казвали, че Минос е син на техния бог Зевс и е бил владетел на морето.
Английската (а също и във всички германски езици) дума за човек идва от санскрит, ману.
Египетският бог Ну е бил бог на водите, който е изпратил потоп за да унищожи човечеството. Египтяните са отъждествявали Ну с дъжда и атмосферата. Шумерите са учели, че Ану е бог на атмосферата. Те са наричали дъгата “големия лък на Ану.”
В древна Африка царят на Конго е бил наричан Мани Конго. По-късно Мани става почетно обръщение към всички водещи мъже в страната.
В Япония ману се преобразува в мару, име добавяно към имената на повечето японски кораби. Китайската митология учи, че Хакудо Мару е дошъл от небето за да научи хората как да строят кораби. Ние знаем, че Ной е бил първият корабостроител и че всички древни и съвременни корабни корпуси са проектирани по приблизително един и същи начин. Древните лодки са подражавали на първообраза. Ковчегът е бил големият образец за лодка. Хората, които е трябвало да пътуват покрай бреговете на новите океани, са знаели, че в планините на Арарат е имало заседнала лодка, която се е справила успешно с плаването. Те внимателно са подражавали на нейното устройство.
На японски мару също означава защитен кръг или прибежище. Първите хора населяващи Япония са били наричани Айну, а май означава “първият човек” на някои местни езици в Австралия.
Сред северноамериканските индианци ману се преобразува в мине, което за сиусите означава “вода”; от там идват нашите названия Минеаполис (град на вода) и Минесота (небесносиня вода). Минетоба (Манитоба в Канада) означава за асинибойните “водна прерия.”
В Южна Америка откриваме думата манагуак (Манагуа, столицата на Никарагуа) на езика нахуатл, която означава “заобиколен с езера.” Легендарният град Маноа (което означава “водата на Ной”) предполагаемо е бил столицата на бога Ел Дорадо. Названията на няколко важни реки в Южна Америка идват от ману: Амазонка (оригинално название Манау), Ману в Перу, а също Муйману, Тахуаману, Париаману, Такуатиману, и т.н. Във всички тези ману означава “река” или “вода.”
Египтяните измислят своята картинна писменост – ние я наричаме йероглифи – скоро след Потопа. Тяхната дума за вода е била вълниста линия. Когато по-късно бива развита азбуката, този символ е станал буквата “М,” от майим, семитската дума за вода. По-късно тя става гръцката буква Мю, римската буква М, и нашата съвременна буква М.
Асирийското название за “дъжд” е било зинну. Римският бог Янус (от който произлиза названието на месец януари) е бил първоначално етруски бог баща на света и изобретател на корабите. Името лесно може да произлиза от еврейската дума за “Бог на Ной,” произнасяно от етруските Ях Ну.
Гръцките богини на морето са били нейади, означаващо “водна богиня.”
Древните норвежци в Скандинавия са наричали своя бог на корабите Ньорд, живеещ в Ноатун, голямото пристанище на корабите на боговете. На норвежки Ноа е родствена с исландската дума нор, което означава “кораб.”
Първоначалната дума на санскрит за “кораб” е била нау, което по-късно преминава в нашите английски думи navy (“флот”), nautical (“мореплавателен, свързан с мореплаването”), и nausea (“морска болест”).
(За горната информация сме благодарни на Бенгт Сейдж. Виж “Noah and Human Entomology” in Creation the Cutting Edge, pp. 48-52. Издателят, Creation Life Publishers [Master Books] в Ел Кахон, Калифорния, има много много други превъзходни книги. Пишете им да ви изпратят каталог.)
СЪТВОРЕНИЕТО И ПОТОПЪТ В КИТАЙСКИЯ ЕЗИК
В ранните времена събитията от Сътворението и Потопа са били втъкани в писмените символи на този древен език.
ПОТОПЪТ В КИТАЙСКИЯ ЕЗИК – Според китайско-японската Библиотека Йенчин на Харвард, писменият китайски датира приблизително от 2500 пр. Хр. Това точно съответства на края на Потопа. Интересно е, че две от най-ранните писмености – египетската и китайската – са били основани на изображения.
Поради своя древен характер, картинната китайска писменост съдържа информация за нас от най-ранните времена. В своите изображения тя съдържа факти записани в книгата Битие.
С. Х. Канг и Етел Нелсън изследват подробно тази писменост и написват книгата Откриването на Битие: Как истините на Битие са скрити в китайския език (C. H. Kang and Ethel A. Nelson, The Discovery of Genesis: How the Truths of Genesis Were Found Hidden in the Chinese Language). Това е интересна книга, която бихте искали да прочетете. Ето някои открития от книгата:
(1) Китайският символ за дявол се образува от три други символа: човек, градина и тайно (Битие 3:1-7).
(2) Изкусител е съчетание от три думи: дявол, покрит и дърво (Битие 3:1-6).
(3) Праведност е съчетание от овца, аз и ръка (Битие 4:2-5).
(4) Китайската дума за цялостен е съчетание от осем човека, които са хванати за ръце над земята (Битие 7:7, 13; 8:13-16).
(5) На китайски лодка е една дума съставена от други две. Двете думи са съд и осем (Битие 7:7, 13; 8:13).
(6) Бунт и бъркотия се пишат с един и същи символ: съчетание на думите език и вървене (Битие 11:4-9).
(7) Един пример за необикновени открития е символът за градина или поле, който е квадрат. Вътре в квадрата има четири прави линии насочени навън във формата на знака “плюс.” Според Битие 2:9-14, от градината изтичаше река, която се разделя на четири реки, и напояваше цялата градина.
Канг и Нелсън разкриват десетки други китайски думи предполагащи връзка с Битие. Цялата книга е много интересна. (През 1997 д-р Нелсън, д-р Джинджър Тонг Чок и Ричард Бродбъри издадоха God’s Promise to the Chinese, книга разширяваща изследването върху символите върху гадателски кости, най-старата известна китайска писменост.)
Докато са се премествали в новата си родина след разпръсването от Вавеловата кула и са съставяли своята картинна писменост, китайците са сложили в своите “картинни думи” спомени от тези ранни събития: Грехопадението на човека, ранната жертвена система, световния Потоп и Вавеловата кула. Това са четири от известните събития описани в Битие 3 до 11.
Може би си спомняте, че по-рано споменахме, че китайците са отбелязали слънчевото затъмнение от 2250 пр. Хр., най-ранната точна дата в историята потвърдена научно (виж глава 4, Възрастта на земята). Библейският разказ показва, че Потопът е станал малко преди тази дата.
РАЗМЕРИТЕ НА НОЕВИЯ КОВЧЕГ – На основата на еврейския лакът равен на 563.88 cm е изчислено, че ако този голям съд – Ковчегът – е била само наполовина на размера даден в Битие 6:14-16 – пропускайки водните създания – той все още би могъл да побере две до седем от всички основни видове животни и птици. Останалата част от съда вероятно е била използвана за складиране на храни. Но тези изчисления са основани на по-малкия еврейски лакът за размерите на Ковчега. Но е много вероятно Мойсей да е използвал лакътя от своето време – египетския лакът – когато е давал размерите на Ковчега. Това би направило гигантския съд дори по-голям. Ето данните:
Според Битие 6:15 Ковчегът е бил дълъг 300 лакти, широк 59 лакти и висок 30 лакти. Вавилонският лакът е бил 603.504 cm, по-късният обикновен еврейски лакът е бил 533.4 cm, а египетският лакът е бил 629.12 cm.
На основата на еврейския лакът размерите на Ковчега биха били дължина 133.3 m, ширина 22.2 m и височина 13.3 m. С трите палуби в Ковчега той е имал обща площ 8,900 m2 и общ обем от 40,000 m3. Общото водоизместване на Ковчега би било 40,000 тона.
На основата на египетския лакът използван по времето на Мойсей, размерите на Ковчега биха били дължина 157.3 m, ширина 26.2 m, а височината би била 15.7 m. На тази основа – с три палуби – неговата обща площ би била 12,400 m2, а обемът би бил 65,000 m3. Общото водоизместване би било 65,000 тона.
Ковчегът е бил с правоъгълна форма, не кораб с наклонени страни, така че е имал много по-голям полезен обем. Изчислено е, че дори ако се използва за основа по-малкия лакът от по-късни времена, 563.88 cm, Ковчегът би бил толкова голям, че би могъл да побере 522 вагона! А 150 вагона са достатъчни за да поберат по едно от всеки вид земни животни в света с достатъчно място за да им е удобно.
В продължение на 4,000 години след построяването на Ковчега корабите рядко са надвишавали 60 метра дължина. Едва през 1854 е построен кораб с дължина по-голяма от Ковчега: Етурия, Кунард лайнер построен в Англия. Едва след Втората световна война започват да се строят кораби с по-голям обем и тонаж – океанските супертанкери.
ХРОНОЛОГИЯ НА ПОТОПА – В глава като тази трябва да дадем библейското датиране на Потопа от Битие. Макар че е невъзможно да дадем точни дати, според консервативната библейска хронология Сътворението е бил приблизително през 4004 пр. Хр. (2000 години преди раждането на Христос). Потопът започва 1656 години по-късно (1656 о.С. – от Сътворението), което означава приблизително 2348 пр. Хр. Това е най-точната дата, която можем да изчислим.
Ето според Битие 7 и 8 кратка хронология на събитията по време на Потопа (следните числа са основани на 30-дневни месеци):
40 дни – Вали дъжд в продължение на 40 дни (7:4, 12, 17).
110 дни – Водите се надигат и достигат най-високата си точка след около 110 дни (7:24).
74 дни – Оттеглянето “малко по малко” на водите отнема още 74 дни, докато започват да се виждат върховете на планините (8:5).
40 дни – Минават още 40 дни преди Ной да изпрати гарвана (8:6-7).
7 дни – Минават седем дни преди Ной да изпрати гълъба за първи път, но “водата бе още по лицето на цялата земя” (8:8; ср. 8:10, “още седем дни”).
7 дни – Седем дни по-късно гълъбът е изпратен за втори път и намира маслинения лист, защото “водата е спаднала” (8:12).
7 дни – След още седем дни гълъбът е изпратен за трети път и не се връща, защото “водата е спаднала” (8:12).
29 дни – Общият брой дни дотук е 285, но сравнението на датата в 7:11 със следващото събитие в 8:14 дава общо 314 дни. През тези допълнителни 29 дни Ной е чакал докато “водата пресъхна по земята” за да махне покрива на Ковчега. По това време гарванът е престанал да лети “насам натам” (8:7).
57 дни – От времето на премахването на покрива на Ковчега до деня когато хората и животните напускат Ковчега минават още 57 дни. Когато “земята” съвършено “изсъхна,” Ной напусна ковчега (8:14).
371 дни – От времето на започването на дъжда до напускането на Ковчега минават общо 371 дни.
Някои предполагат, че водите на Потопа са достигнали своята максимална височина за 40 дни, докато други смятат, че те са продължили да нарастват през първите 150 дни.
Свежият маслинов лист (намерен малко след като Ковчега заседна на планините Арарат) би имал почти четири месеца да покълне от безполово поникнало маслинено клонче погребано близо до повърхността.
РАЗКАЗИ ЗА СЪТВОРЕНИЕТО – Преди да завършим този раздел е интересно да отбележим, че по целия свят се намират не само разкази за Потопа, но и разкази за Сътворението. В тях също намираме прилики с описанието дадено в Битие. Тук няма да имаме място да ги обсъждаме; но например, човекът е бил направен от глина, и навсякъде се среща змията, която причинява големи проблеми на човечеството. Често се смята, че е била крилата.
“Изключително голям брой религиозни предания сред различни народи – евреи, християни, мюсюлмани, американски индианци, полинезийци, австралийски аборигени – описват живите организми като първоначално направени от глина.”—*R. Milner, Encyclopedia of Evolution (1990), p. 84.
“Легенди за дракони са оцелели в продължение на векове в норвежките митове, средновековните английски балади, оперите на Вагнер, японското изкуство и в китайските народни приказки.”—*Op. cit., p. 145.
3 – УСЛОВИЯТА ПРЕДИ ПОТОПА
Какви са били условията преди Потопа? Има няколко сведения за условията преди Потопа, които намираме днес:
ПО-ТОПЪЛ КЛИМАТ – Скалите съдържащи вкаменелости от всички “епохи” разкриват, че едно време климатът по цялата земя е бил топъл, и съвременните разграничени климатични пояси не са съществували. Например, далеч на север и далеч на юг са растели палми и гигантски папрати. Те са били погребани по времето на Потопа, разкривайки какъв е бил местният климат преди Потопа.
“От дълго време се смята, че средният климат на земята през вековете е бил по-мек и по-хомогенен отколкото днес. Ако е така, настоящето определено не е много добър ключ към миналото по отношение на климата.”—*R. H. Dott and *R. L. Batten, Evolution of the Earth (1971), p. 298.
Преди Потопа климатът по целия свят е бил топъл и приятен навсякъде.
“В онези дни [когато са живели динозаврите] земята е имала тропичен или субтропичен климат по голяма част от своята повърхност, и в широко разпространените тропически земи е имало изобилие от пищна растителност. Земята е била ниска и е нямало високи планини образуващи физически или климатични прегради.”—*E. H. Colbert, “Evolutionary Growth Rates in the Dinosaurs,” in Scientific Monthly, August 1949, p. 71.
“Климатичните условия тогава са били много по-равномерни по цялата земя от сега. Значителни варовикови образувания от камбрия на по-високи нива показват ясно, че са били отложени в относително топли или умерено топли води.”—*W. J. Miller, An Introduction to Historical Geology (1952), p. 116.
“Общото разпределение и характерът на скалите и съдържащите се в тях вкаменелости показват по-равномерно разпределени климатични условия от днешните. Вкаменелостите в арктическите скали не се различават по същество от тези на по-ниски географски ширини.”—*Op. cit., p. 143.
“В случая с девона, такива данни показват мек климат по целия свят.”—*O. D. Von Engeln and *K. E. Caster, Geology (1952), p. 596.
“Относно по-ранните палеозойски периоди, характерът и разпределението на мисисипските вкаменелости ясно показва отсъствието на ясно разграничени климатични пояси като тези в наши дни.”—*W. J. Miller, An Introduction to Historical Geology (1952), p. 169.
Дори еволюционистите признават, че въглищата са се образували от отлагания на огромни количества растителност, предимно дървета. Сега е известно, че вътре в Антарктида съществуват огромни въглищни залежи. Това е още едно свидетелство за топъл климат по целия свят в по-ранните епохи.
“Не е имало бели полярни шапки, нито червенокафяви пустинни области, защото почти всички земни области са били покрити с гъста зелена растителност, дори в полярните райони (в планините на Антарктика са били открити богати въглищни залежи).—John C. Whitcomb, Early Earth (1986), p. 22.
Преди време Антарктика е имала изобилие от растителност и големи дървета, както се вижда от “широко разпространените находки на въглища и вкаменено дърво.” Преди време арктическите региони са били с тропически климат:
“Геолозите копаят въглища за научни цели в . . . планините Хорлик [в Антарктида]. Учени от щатския университет на Охайо са открили, че въглищата датират от перм, преди около 250 милиона години, когато Антарктида е имала сравнително топъл кл
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. ПАРАЛЕНА РЕАЛНОСТ
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
2. spectator-bg.
3. http://smoloko.com/
4. Андромеда Нео Нула
5. universalnite1neo
6. Религия-maranatha
7. Митът за Холокоста
8. get
9. Как бяха измислени “волжките българи”.
10. gepard96
11. memoriabg.com
12. История-Записки колымчанина
13. rebellion
14. Портос
15. Terra Byzantica
16. история
17. Нео Нула
18. bainiki
19. dbs
20. За Буквите,Числата и Времето...
21. windowsnikolai
22. mominasylza
23. shtaparov
24. автор: jedidiah
25. Ламбо
26. Логик
27. ezdra
28. Древните
29. Илюминати
30. netsky
