Блогът на budha2 :: Злодеяние: анализ на природата на злото

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

09.06.2015 19:41 - Злодеяние: анализ на природата на злото

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 1017 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 09.06.2015 19:41

Нека започнем с три примера.

Първи пример: Гангстер изнудва търговците по 86-та улица в Бруклин - иска пари срещу "охрана". Водачът на търговците отказва, самите те се колебаят. Това което водачът им иска е, те да се вдигнат и да защитят правата си. Една нощ той е издебнат, пребит е жестоко и е оставен на пътя. В резултат, макар и неохотно, условията са приети.

Втори пример: Известен средновековен учен защитава спорна теория. Предлага нови доказателства в нейна подкрепа. Но теорията противоречи на догмите на Католическата църква. Заповядват на учения, самия той католик, да се въздържа и да престане. Ученият отказва. Папата нарежда на Инквизицията да проведе "дълъг приятелски разговор" с него. Разговорът е толкова "приятелски" че след заплахи с мъчения, ученият се отрича от своята теория и е осъден на домашен арест до края на дните си.

Трети пример: Адолф Хитлер предлага на индустриалеца Шмид, производител на камиони, да насочи мощностите си към производство танкове за Третия Райх. Шмид отказва учтиво. Фюрерът намеква че това ще бъде в служба на народа, но му е отказано отново. Гестапо отвлича Шмид, цялото семейство и родителите му в концлагер, където всички са екзекутирани в газова камера. Бившият заместник на Шмид, Митервалд, е новият директор на фабриката. Фюрерът предлага на Митервалд да произвежда танкове за Райха. Предложението е прието.

Понастоящем много от босовете на мафията са в затвора, Католическата църква отдавна е загубила предишната си власт, а нацистите, поне засега, ги няма. И въпреки това на всички е ясно че техните еквиваленти са широко разпространени и днес.

Престъпни банди от наркодилъри, способни да убиват, контролират цели квартали в много американски градове. Нивото на престъпност е толкова високо, че става все по-малко предсказуемо - съпроводено е с все повече насилие.

За първи път откакто ФБР води статистика на убийствата, вероятността жертвата да бъде убита от абсолютно непознат, е по-голяма отколкото от някой, когото е познавала. Жертвата има все по-малък контрол върху съдбата си, което според ФБР означава, че никой не е в безопасност.

Религиозните фанатици все още са сред нас, и воюват за забрана на абортите, стрелят по доктори, които ги извършват, и искат изцяло да контролират личния ни морал.

Тежко въоръжени банди от неонацисти бродят из вътрешността на щати като Монтана. Интересите им са сходни с тези на ислямските терористи: взривяване на сгради и отнемане живота на невинни хора.

Комунизмът може да е загинал в Източна Европа и да е на път в Куба, но той процъфтява в някои американски университети, където групи от професори-марксисти популяризират социализма, расизма и енвиронментализма.

Злото притежава огромна власт днес и няма да е преувеличено ако кажем, че заплашва както живота, така и благополучието ни.

Решаващото за личността в такава среда е тя да не стане жертва на злото. Не само пряка жертва, т.е. някой, чиито права злото накърнява, но и непряка, когато при една повсеместна култура на злото желанието да се преследват стойности в живота постепенно бива подкопано, и у личността се загнездва чувството на отчаяние и убеждението, че доброто няма шанс.

За да бъде предотвратено това, природата на злото трябва бъде разбрана, то трябва да бъде изследвано и в името на самосъхранението да не му се даде възможност да разпростре заразата си на отчаяние и песимизъм.

От решаващо значение, лице в лице със злото, е да се запази универсалният принцип на доброто начало.

В произведенията си Айн Ранд показва че злото е неоправдано, съзнателно отричане и изопачаване на реалността. То е преднамерено незачитане на фактите и естествените закони, един вид заплюване на действителността в лицето. За да оцелее, човек се нуждае от рационално мислене и отговорно търсене на истината, която да насочва действията му. Злото се противопоставя на това - на реалността, на разума, на ценностите, от които зависи човешкият живот.

Поради това, метафизически погледнато, злото е безсилно: то не може да съгражда, отглежда, създава и произвежда. Постигането на каквото и да било изисква обвързване с фактите и с природните закони. Или по думите на Франсис Бейкън: "За да командваш природата, първо трябва да й се подчиниш". Хора, които не зачитат естествените закони, било поради задоволяване на собствени приумици, съобразяване с групата, или в знак на покорство пред Божията воля, не могат да създават блага и да съществуват. Престъпниците, диктаторите, войнолюбците, бюрократите от Вашингтон, ползвателите на социални помощи, не създават и не постигат нищо. Оставени сами на себе си, те ще се превърнат в пещерни хора и ще загинат. Нерационалното е безпомощно и импотентно.

Съществуват много примери за това. Известен е случай, в който фанатични протестанти, желаещи да спрат инсулина за болния си от диабет син и да разчитат само на молитви, са игнорирали предупрежденията на докторите, че това ще го убие. За съжаление точно това се случва. Други примери са дилърите на наркотици, които защитават териториите си с пословично насилие и убийства, но самите те рядко доживяват 30-та си година; нацистите, които донесоха разрушение на собствената си страна, на себе си и на милиони хора по света; комунистическите режими, които се сгромолясаха в бездна от бедност. Принципът е ясен: липсата на разум е саморазрушителна.

Но как тогава злодеи, безпомощни да се погрижат сами за себе си, получават власт, способна да унищожи света? Как е възможно такива "леваци", да заплашват постиженията и дори съществуването на гиганти като Аристотел, Микеланджело, Нютон или Джеферсън?

Как Адолф Хитлер, един отхвърлен човек - без образование, безимотен и безработен, скитник, успява да получи власт и да се разпорежда с живота и смъртта на велики европейски учени, индустриалци и мислители?

Това, което често се случва е, че злодеят, макар и безсилен пред лицето на природата, се сдобива с власт обществото. Вместо природата той може да управлява хората.

Всъщност безсилието му като метафизична сила е това, което го прави опасен като социална сила. Не можейки да оцелее със собствени усилия, той прибягва до паразитизъм. Това е основната тема в книгата на Айн Ранд "Изворът" - злото, което е без качества, може да оцелее само паразитирайки върху доброто.

Решаващо за успеха на злото е то да получи благословията на своите жертви. Злодеят се прикрива зад параван от праведност, защото му е нужно моралното одобрение на хората, които експлоатира. Комунистите убеждаваха, че най-висш морален дълг е да се служи на народа. Нацистите се обявиха за висша раса, на която е отредено да господства. Садам Хюсеин заяви, че Кувейт е неразделна част от Ирак, тъй като на времето двете държави несправедливо са били разделени от британците. Дори обикновеният престъпник казва, че е бил жертва на обществото, и просто си е взел обратно това, което му се полага.

За да изтръгва съгласието на своите жертви, злодеят се нуждае от морален кодекс. Той може да оцелее само като паразит върху гърба на честните хора, и винаги трябва да бъде готов да предотврати евентуалната им съпротива, защото ако чудовищната му натура бъде разобличена, ще загуби подкрепата им те ще му се противопоставят. Той трябва да ги убеди, че също като тях е постоянен и добросъвестен в стремежа си да спазва морала. Когато усети съпротива, злодеят реагира, изливайки реки от недоволство, оплаквания от несправедливост, декларации за праведност и т.н. От позицията на морална висота, която си е присвоил, той се стреми да отнеме нравствените устои на хората и вярата в справедливостта на протеста им.

Именно поради тази причина тоталитарните нацистки и комунистически държави създадоха огромни пропагандни машини, които заливаха света с претенции и твърдения за справедливостта на тяхната борба, съвършенството на тяхната система, злото у врага и неизбежността на победата.

Тъй като е безпомощен, злодеят трябва да търси съгласието на хората, които с работата си осигуряват неговото съществуване. Те трябва да бъдат убеждавани във високата му нравственост. Моралът е най-силното оръжие на човека. Усещайки това, злодеят си служи с него, за да покори доброто.

И тук се сблъскваме с парадокс. Излиза че сме открили област, в която злото е силно, в която то побеждава доброто. Въпросът всъщност е: Ако злото бе наистина безсилно, как така то доминира сферата на морала през целият 20 век?
Отговорът на този въпрос изисква по-дълбок анализ - анализ на природата и корените на моралният кодекс, с който злото си служи. Съществува ли такъв кодекс от стойности, на които злото разчита? Или кредо, която да е негово неотменимо оръжие срещу доброто? Нека се върнем към трите примера, с които започнахме.

В тях виждаме как обикновени престъпници принуждават уважавани търговци да изпълняват прищевките им и да осигуряват съществуването им. Виждаме как религиозни фанатици задължават учен да пожертва своя разум, за да не противоречи на Светото писание. Виждаме как колективистите на 20 век изискват от индивида да даде всичко ценно, което е изградил, и да служи самоотвержено на хората. Накратко, виждаме как заповядват на разумните хора, които творят благата, да се пожертват в името на престъпници, бог или народ.

От това става ясно какъв морален кодекс е основното оръжие на злодея. Оръжие, което му е спечелило повече битки от какъвто и да е арсенал от пушки, бомби или танкове. Това е моралният кодекс на човешкото жертвоприношение. Той има една единствена цел - да направи възможен живота на паразитите, впили се като пиявици в човека-творец. Той позволява на неразумните и живеещи извън действителността, да обезкръвят разумните и действените.

Без този кодекс злото не би имало никаква власт в света. Група безмозъчни глупаци могат да опитват каквото си поискат, за да заробят доброто. Те обаче веднага ще бъдат поставени на мястото им. На такива хора ще бъде оставена една единствена алтернатива - промени се или умри; приеми действителността или гладувай. Те няма да намират жертви, желаещи да осигуряват съществуването им, а дори и да се опитат да си присвоят нещо със сила, в отсъствието на гореспоменатия кодекс, разумният човек ще се изправи срещу тях. И в такъв случай на грабителите ще се наложи да преоткрият истината, станала известна на пирата Рагнар Данескьолд. А именно: какъв ще бъде изходът, когато сила без разум и сила плюс разум се изправят една срещу друга (Айн Ранд "Атлас изправи рамене").

Единствената цел на саможертвения морал е нравственото обезоръжаване на човека, творящ благата. Тази етика е неотменим инструмент, чрез който доброто да бъде държано в подчинение и използвано.

Кодексът на саможертвата съществува в три варианта. Отделният индивид бива задължен да се пожертва съответно в името на друг индивид, в името на божество или на група от хора.

Първата версия е позната от историята като философия на циничния егоизъм. Това са теориите на древногръцките софисти, на Макиавели, Хобс и Фридрих Ницше. В основата на тези теории е тезата че човекът по същество е звяр, който е воден от алчност и жажда за власт. Останалите хора за него са само средство за постигане на собствените му цели и той трябва да ги използва безогледно. Според този морал правото е на страната на по-силния, или както казва Трасимах в "Републиката" на Платон: "Правосъдието - това е желанието на силния".

Циничният егоизъм ни се представя за вид егоизъм. Лесно е да се види защо. Той казва на човека да бъде щастлив и да прави така за сметка на останалите. Би трябвало обаче да се запитаме: Това егоизъм ли е? Отговорът е: Не.

Егоизмът постановява, че всеки човек има право да живее в името на самия себе си. Егоизмът е принцип. Той е универсален и се отнася до всички. Обърнат наопаки, принципът означава, че никой не може да паразитира на гърба на другите. Егоизмът, който защитава индивида от останалите, същевременно защитава и останалите от индивида.

Освен това, природата на човека е такава, че той трябва да произвежда необходимите му за оцеляване неща. Животът изисква постижения на разума и не толерира простото плячкосване и губенето на време. Постиженията на разума на човека са в негов собствен интерес. Тъй като плячкосването и загубата на време подкопават продуктивността, поробват и убиват творчеството, техният краен резултат е смъртта.

Поради тази причина теорията на "циничния егоизъм" не защитава каузата на егоизма. Тя е просто вариант на морала на жертвоприношението - другите са тези, които трябва да се пожертват в името на така наречения егоист. Целта на теорията е да оправдае действията на индивиди, които желаят да използват продуктивния човек. Същността й е същата като тази на религията и колективизма - поробване на рационалния човек от нерационалния. В този случай думата "егоизъм" би трябвало да бъде премахната и да бъде заменена с истинското й име: цинична експлоатация или паразитизъм. Тя трябва да бъде третирана като вариант на темата за човешката жертва. Циничната експлоатация е пряко следствие от алтруизма – там, където хората биват принуждавани да се жертват, трябва да има и някой, който да приема тези жертви.

Втората версия на темата за човешката саможертва е религията, която твърди, че владетелят на този свят е божество, на което ние всички сме длъжни да се подчиняваме. Тъй като Бог е всемирният създател, то той е и източника на истината и лъжата, на правилното и погрешното. Когато Той каже, че дадено твърдение е грешно - то е грешно, когато каже че е правилно - то е правилно. Всяко намерение или действие са добри или лоши според това което Той ни нарежда. Дори ако нареди обир, разрушение, убийство - неща, които се повтарят неколкократно в Стария Завет, то те са добри дела. Така всички ние сме задължени да се подчиняваме и сляпо да изпълняваме волята на Бог, всяка негова прищявка и заповед.

Третата версия на саможертвения морал е алтруизмът, който постановява че индивидът трябва да се жертва за останалите. Важно е да се осъзнае, че алтруизмът е подкатегория на жертвения морал, а не негов еквивалент. Според него индивидът трябва да се пожертва именно за други хора - били те неговото семейство, държава, раса или друга група. Алтруизмът отрича ужасите на циничната експлоатация - престъпленията, варварството, бруталността - и преобръща формата на жертвоприношението. Алтруистът заявява, че индивидът няма право да жертва останалите в свое име. Напротив - негов дълг е той самия да се пожертва, и то не в името на Бог. Съвременните алтруисти като Маркс и последователите му, желаейки да бъдат "научни", отрекоха религията. Не Бог е източникът на моралния дълг за саможертва а Обществото. Това донесе много по-тежки последствия от инквизицията и кладите на средновековието, доведе до отвратителни резултати - концлагери, газови камери и световни войни.

Както подчертава Айн Ранд, въпреки че исторически трите теории ни се представят за съперници, те всъщност са варианти на една и съща тема. Нито една от тях не отхвърля примитивния призив за човешката жертва. Единственото разногласие помежду им е кой да бъде пожертван и за кого. На тази основа Айн Ранд ги поставя в една група която нарича "Етика на канибала".

Възможно е да погледнем и по-задълбочено. Анализирайки средствата, с които носителите на злото добиват своята деструктивна власт, можем да се запитаме: Има ли общ принцип, стоящ в основата и пораждащ морала на саможертвата?

Нека се върнем отново към нашите три примера, и да потърсим нещо общо, стоящо още по-дълбоко в основата им.

Гангстерът - циничният експлоататор, желае пари, но не желае да ги заработи. Действителността изисква от него да се труди, но той не е склонен на това. Той има желания и прищевки, на които отдава най-голямо предимство. Убеден е, че останалите трябва да му служат, защото това е начинът, по който чувства нещата. В случая, за този индивид, истината и правилното са това, което той чувства. Реалността е тази, която трябва да се приспособи към него.

По-нататък видяхме религиозните фанатици да изискват от учения да се отрече от разума и да следва написаното в Библията. Какво от това, че фактите и наблюденията са на негова страна? Според фанатиците това не означава нищо. Действителността не означава нищо. Бог е пожелал така. Той постановява и подчинява на волята си. Ако Той иска мъртвите да възкръсват и девствени жени да раждат, нищо не може да се направи. Той командва и действителността изпълнява.

Последно, видяхме как нацистите принуждават индустриалеца да се жертва в името на нацията. Ако Шмид би протестирал с думите: "Мое право е да се разпореждам с фабриката си, както намеря за добре", нацистите биха му отговорили: "Правото е това, което арийската нация определи". Или с други думи нацията е единственият източник на истина и лъжа, правилно и грешно. Тя изисква - действителността изпълнява. Волята на хората е всемогъща. Реалността отстъпва на техните желания.

И трите версии на жертвената етика се базират на подход към реалността, наречен от Айн Ранд - превъзходство на съзнанието (the primacy of consciousness).
Метафизиката на това превъзходство постановява, че съзнанието, под някаква форма, контролира реалността, че то е фундаментално, а съществуването, като такова зависи от неговото функциониране. Съзнанието е първопричина и контролиращ фактор за вселената.

В свръхестествената си форма теорията твърди, че Бог е създател и владетел на вселената. В социалната си форма – че човешкото общество е създателят и господарят. В личната форма – че всеки индивид, сам за себе си, е създател и господар.

Жертвената етика следва тази логика по петите. Ако Бог е всемогъщ създател и владетел на реалността, то Той е и източник на познанието за това какво е правилно и какво - погрешно. Добродетелността би се изразявала в това да му се подчиняваме безпрекословно. По същия начин, ако обществото е единственият източник на това познание, то индивидуалността и независимото мислене не могат да бъдат добродетели. Основа на добрия морал би било подчинението, имитацията, раболепието и преклонението – така, както са олицетворени във фигурата на ласкателя Питър Кийтинг от "Изворът". Също така, ако индивидът, сам за себе си, е единствен източник на познанието, то неговите собствени желания ще са и последна съдебна инстанция при решаване на жизнени му дилеми. Тогава няма как да бъдат решени междуличностните разногласия в обществото, защото всеки ще бъде затворен в свой собствен субективен свят. Човешкият живот би бил борба между капризите на хората. Разногласията биха се решавали със сила. По-силният индивид ще надделява. Животът на човек би бил, по думите на Томас Хобс, "война на всеки срещу всички".

Теорията за превъзходство на съзнанието в личния му вариант, води директно до морал на цинична експлоатация, до престъпност, наркомания и насилие. В свръхестествения си вариант тя води до религия, до призиви за безпрекословно подчинение на Бог и в крайна сметка до теократична диктатура като тази в средновековна Европа, в Женева по времето на Калвин или в Иран на аятоласите.

Социалният вариант води до колективизъм и някаква форма на социализъм - комунистическа или фашистка. Той призовава индивида да се жертва за нацията, работническата класа, расата. Това е реалността, довела до Освиенцим, до изтребването на съветските селяни и до режимите на Сталин, Хитлер, Мао Цзедун и Пол Пот. Това е метафизиката, доминирала нашата епоха.

Ако моралът на саможертвата определя етиката на злото, то превъзходството на съзнанието определя неговата метафизика. На теория това е твърдението, че реалността е контролирана от волята на нечие съзнание; на практика това е средството, чрез което престъпници, духовенство или диктатори контролират разумните хора - тези, които произвеждат благата. Принципът е ясен - ако има такова съзнание, което да управлява метафизиката на вселената, то на неговите последователи и изпълнители по право се пада да управляват обществото. В резултат тези, които общуват с нереалното, заповядват, а живеещите в реалното изпълняват.

С това идентифицирахме философските корени на властта на злото. Но за да разберем по-добре средствата, с които то си служи за надделяване над доброто, трябва да попитаме коя от трите философии на злото е най-злокачествената зараза.

Личният вариант поражда циничната експлоатация на гангстери и престъпници, ограбващи честните хора по кьошетата. Свръхестественият вариант поражда религията, която се стреми да установи контрол не само върху мисленето на учените, но по принцип на всички. Нейните представители искат повече от това да оберат парите от джоба на човека - те искат душата му. Социалният вариант поражда нацизъм и комунизъм. Той породи съвременните колективисти, които създадоха тоталитарни държави, контролиращи човека тотално - тялото и душата му. Колективистите затваряха границите и заключваха хората в огромни затвори, цензурираха словото и литературата и избиваха милиони за "престъпления" като това, че имали гимназиална диплома, говорели английски или притежавали сто долара в банката.

Нека си представим, че сме философска полиция. Пред нас нареждат заподозрените - те са три различни вида паразити. Кой е най-опасният? Срещу кого да бъдем винаги нащрек? И защо?

Нацистите и комунистите са избили със сигурност много повече невинни жертви и са причинили по-големи разрушения от представителите на която и да е от останалите две философии. Тримата най-мащабни масови убийци в историята на света са съответно по брой на жертвите: Мао Цзедун, Йосиф Сталин и Адолф Хитлер. Ако отчитаме избитото население като процент - Пол Пот се нарежда като четвърти към групата. Това ни дава известна представа за относителната дълбочина на злото на колективизма, но все още не доказва, че то е по-разрушително от останалите две злини. Броят на жертвите е следствие. Това, което търсим обаче, е основната причина.

За да продължим, важно е да запомним, че понятието добро е равносилно на разумно, рационално. Това е разумът, сътворил всички ценности, от които зависи човешкото съществуване. Разумът, който открива нови лекарства и спасява живот. Разумът, който е построил междуконтинентални железници и магистрали, небостъргачи и мостове. Разумът, който е открил принципите на земеделието и произвежда храна в изобилие. Разумът, който опознава действителността и разкрива истината.

Ако приемем, че познанието на реалността е източникът на доброто, докато преиначаването и отбягването й е коренът на злото, то най-разрушителната философия ще бъде онази, която отделя съзнанието от реалността и по този начин осигурява почва за бягство от нея.

Същността на престъпния подход е желанието за незаслужено богатство. Престъпникът не желае да положи труда, необходим за добиване на благата, които иска. Не желае да ги произведе или да ги изтъргува. Той иска да ги открадне. Гангстерът или крадецът не желаят да променят мисленето на своята жертва изцяло, а съвсем малко - само в това как да се разпорежда с част от парите си.

Престъпниците работят с последствия, но не и с причини. Те не атакуват разума фундаментално. Ако разумът е моторът на света, те не искат да го унищожат или саботират - просто искат да източат малко електричество от него.

В широкия контекст на злото, престъпниците са незначителни, дребни хулигани. Те могат да тормозят минувачите по ъглите на някоя улица в Ню Йорк, Лос Анджелис или Чикаго. Ако използваме жаргон те, като зло, "обират жълтите стотинки".

Следват религиозните фундаменталисти. Най-важна тук е ролята на Западната (Християно-юдейската) религия - е само защото я има най-голямо влияние върху американската култура, но и защото вярва в стойности, коренно различни от колективизма.

Същността на религията,е че Бог е творец и владетел на реалния свят. Човек трябва да му служи. Човешкото мислене е подчинено на Божията воля, и разумът е отричан в името на вярата. Изисква се безпрекословно подчинение спрямо властта, а за независимите мислители винаги съществува рискът от изгаряне на клада. Религията атакува разсъдъка. Тя превръща човешкия живот на земята в ад.

Средните векове са най-яркия пример за религия в действие. Водещ философ от тази епоха е Свети Августин. Неговото твърдение, че "науката е похотта на очите", е живо потвърждение на вярата, че за човек е нагло и самонадеяно да мисли, че със своя интелект може да разгадае тайните на Божията вселена. С науката, забранена като грях, болестите са се ширели, нивото на детската смъртност е било много високо, а стандартът и продължителността на живот - много ниски.

Религията атакува разума и поради тази причина е зло. Тя обаче държи на това, че душата е способна да намери Господ и сама да избере пътя, по който да Му служи. Това означава, че душата, духът или разумът, са ефикасни. Чрез тях може да бъде опознат Първосъздателя. В религията няма скептицизъм. Душата на човек може да открие и възприеме и най-дълбоките морални истини. Поради тази причина отделният човек има стойност. Атаката срещу разума не е цялостна. Поради това Западната религия има нещо добро в себе си. Има дори елементи на егоизъм и индивидуализъм.

Тъй като едно от условията на религията е, че справедливост съществува в отвъдния свят, душата е обявена за безсмъртна. Спасението на душата е най-голямото благо, което някой може да получи. Истинският вярващ ще даде всичко - парите и дрехите си, къщата си, но едно нещо няма да даде никога - вярата си в спасението. Отдаването на другите неща не е жертва, ако подпомага търсенето на единство с Бог. Спасението е най-голямото благо. Поради това Елсуърт Тухи във "Изворът" заявява, че християнството има егоистичен морал, тъй като то проповядва колко важна е душата на отделната личност. Тухи, който е интелектуалец-марксист, демонстрира една от основните критики на марксизма към християнството.

Поради елемента на егоизъм, религията притежава и елемент на индивидуализъм. Душата е личен атрибут, индивидуална дарба, и като такава тя не е социална. Докато нацистите и комунистите правят всичко, което е по силите им, за да изкоренят този индивидуалистичен елемент у човека, християните го възхваляват.

Тъй като духовният, нематериалният елемент у човека е разумът, религиозният човек, макар и неохотно, трябва да се възхищава на независимата мисъл. Историята на религията предлага много примери на независими личности - някои мъченици, други получили слава приживе, чиято почтеност и норми са уважавани от вярващите - например Алберт Велики, Тома Аквински, Томас Мор.

Вярата в целокупността на отделната душа е без съмнение в противоречие с безкрайните призиви за сляпа вяра и безпрекословно подчинение на Бог. Суверенитетът на душата е в противоречие със себеотрицанието в служба на общото. Но това противоречие служи като защита и ограничава възможностите да се изисква неограничено послушание, подчинение и крайно себеотдаване. Тази вяра в индивидуалната душа дава възможност на християнството чрез гения на Тома Аквински да абсорбира ученията на Аристотел и да проправи пътя към Ренесанса.

Някои съвременни религиозни активисти се стремят да защитават капитализма. Нют Грингрич (ултра-консервативен политик) и Ръш Лимбо (ултра консервативен радиоводещ) са най-добрите примери. Безнадеждно е да се опитваш да защитаваш производството, богатството и печалбата, на базата на свръхестественото, вярата и саможертвата, но точно това несъответствие между капитализма и религията изисква обяснение. Защо тези християни защитават свободния пазар? Защо те не са социалисти както бащите на християнската църква - ранните християни? Отговорът би трябвало да е ясен. Вярващите би трябвало да са социалисти, и повечето са. Но тяхната единствена и неунищожаема вяра в индивида, която прозира зад настояването им да се подчиняваме на Бог, позволява определено ниво на политическа и икономическа свобода.

Освен това, вярващите изискват подчинение на Бог, но тъй като според вярата той е всемогъщ, Той не се нуждае от нищо. Той не иска да го хранят, утешават, подслоняват, даряват с безплатно здравеопазване и т.н. Мисълта, че Бог би зависел от помощта на човека, е богохулство за вярващите. Каквото и зло да е религията, именно този елемент внася нотка на величие, на възторг, благородство и независимост като един идеал. Бог е над слабост и незначителността. Той е благороден и широкомислещ.

Поради това духовенството в най-добрата си част е сред елита на обществото. От него се очаква възвеличаване на Бог, но и стремеж да се подражава на Неговата възвишеност. Свещениците, пасторите и равините, са винаги образовани, начетени хора, а най-добрите сред тях се стремят към безупречен морал и чистота. Някои от светците и мъчениците (Жана Д"Арк е прекрасен пример) са били морални кръстоносци, вдъхновени от величието на Бога. Виктор Юго е друг пример на благородна душа, дълбоко убедена в Божието великолепие. Неговият литературен герой от "Клетниците" - възвишеният епископ Монсеньор Биенвеню, е измислен, но както и Хауърд Рурк от "Изворът" или Дагни Тагарт от „Аглас изправи рамене”, измислените герои имат величина и сила, тъй като подобни личности наистина съществуват.

В обобщение: разумът е атакуван от Западната религия, и това е причината за злото в нея. Но вярата в индивидуалността на душата, като последен и неунищожаем елемент на респект към човешкият разум, я възпира от тотална война с личността. Религията може да е зло, но не е най-голямото зло, с което трябва да се сблъска човек. www.atlas-bg.eu/

Нагоре