Блогът на budha2 :: Защо толкова години лъжат човечеството? / Такъв е бил замисълът, част от световната революция.

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

23.08.2015 23:01 - Защо толкова години лъжат човечеството? / Такъв е бил замисълът, част от световната революция.

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 1947 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 23.08.2015 23:08

Early visitor in Putin"s Museum Etiam sine lege poena est conscientia[ Съвестта наказва, дори без да е осъдил законът, лат.]

Този Запад, привидно тъй „загрижен“ за човешките права, „тиражиращ“ като порнографско списание своята булевардна „демокрация“, в която „някои са по-равни от други“, нито веднъж не се опълчи срещу СССР. Не съм чул някой негов жител да е призовал за военнен поход на изток за освобождението на народите, поробени от Съветите. Не се наканиха – нито веднъж! А това продължи цели девет петилетки!

В замяна, нападаха и водеха войни срещу „страхотни“, „свръхопасни“, „презапасани с най-съвременно оръжие“ врагове – Корея, Египет, Алжир, Ливан, Куба, Виетнам, Конго, Лаос, Камбоджа, Иран, Хондурас, Чад, Гренада, Панама, Колумбия, Боливия, Филипините, Чад, Персийския залив – два пъти, Афганистан, Либерия, Заир, Босна и Херцеговина, Сомалия, Македония, Сърбия, Сомалия, Уганда, Мали, Либия, Сирия, Йемен… Триумфираха в три „гигантски“ конфликта – в Гренада, Панама и Сърбия! Но навсякъде оставиха след себе си огромен брой човешки жертви, осакатени хора, небивали разрушения.

Сега са в Украйна. Не, не мога да милея нито за Русия, още по-малко за Путин. Но в името на справедливостта трябва да посоча: американски и британски военни обучават украинските. Не само редовната армия, но и милициите на олигарсите. Санкциите на Запада срещу Москва направиха така, че край Санкт-Петербург изградиха завод за мотори на хеликоптери. Досега ползваха украинския, останал от съветските времена.

Строят такъв и за бойни самолети. Сигурно – и за прочутите ракетни двигатели, без които космическата програма на НАСА почти спря. От украинската промишленост, съсредоточена предимно в граничещите с Русия източни области, не хартиса много. Скоро и тези остатъци изобщо няма да бъдат необходими никому.

Москва обърна внимание на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост. Те са във възход. Не чак толкова голям, но все пак производството на „патриотична продукция“, както допотопно я наричат, напредва. Забелязва се. Русия пренасочва своя внос на храни към други източници – например Египет.

Докато западните т. нар. фермери, загубили солидния руски пазар, се чудят какво да правят с огромните количества плодове, зеленчуци, млечни произведения, които произвеждат. И протестират. Искат Европейският съюз да поеме издръжката им. Сиреч – пак ние, болните, ще носим на гърбовете си здравите. Като при милиционер-социализЪма, който не е свършил и няма изгледи да приключи преди изчезването на българите! Понеже те – нашенци, желаят това. За да проявят своята дали естествена или придобита склонност към неестествена смърт…

„Престани да делиш хората на комунисти и фашисти!“ – със заповеднически тон ми препоръча поредният „храбър“ в анонимността си идиот.

Успоредно с всичко това икономиката на Украйна е напълно разрушена. В същото време популярността на Владимир Путин в Русия достигна главоломни стойности. А всеки що-годе осведомен коментатор ще ви обясни, че чрез бонбонената фабрика на Петро Порошенко – всъщност Пьотър Валцман – в руския град Липецк, наемателят на Кремъл държи за топките украинския президент Петро Порошенко, както се казва на жаргон.

Какво постижение на „милия“ и „некомунистически“ Запад! Какъв успех! Все – in favorem – в нечия полза. Чия?

Не, драги мои, Западът изобщо никога не го е било еня за нас. Не случайно той се оказа партньор и даже приятел с най-твърдоглавите комуняги на Изток. Неговият елит и тукашната алчно червена фашизирана номенклатура на комунистическата партия се сляха.

Convergence – конвергенция! Комунизъм!

Докато у нас милиционерите-убийци от концентрационните лагери на престъпния комунистически режим, както и техните господари от алчно червената фашистка номенклатура полека-лека изчезват по естествения начин – недокоснати, неосъдени, необезпокоявани, и дори… уважавани, западните „демократи“ – тези „факлоносци на справедливостта“, продължават да издирват немощни старци. За да ги изправят завързани за подсъдимата скамейка. Та треперейки, да отговарят за… престъпленията на нацизма.

Дордето Западът – неговите елити и населението му, безразлични към мъките на хората, по-специално – спрямо нашите по време на социализма, пък и след това та чак до ден днешен – ще трупат все повече омраза. Нека. Заслужава го – напълно! Кого не предадоха? Не изневериха единствено на комунистите.

Нима всички арабски режими – даже най-деспотичните – не са западно творение? Създадоха нещо, което назоваха „Ал-Кайда“. После воюваха против него. Рекрутираха, обучаваха, финансираха и изпратиха в битките иракски, сирийски, кюрдски и всякакви други ислямски фундаменталисти. Очертаващият границите си съвременен халифат, провъзгласил се за Ислямска държава, също е рожба преди всичко на САЩ, Израел и на някои техни съюзници. Днес високопоставени вашингтонски военни за кой ли път искат да изпратят американски младежи на сигурна смърт, осакатяване или умопобъркване. Сега – срещу новото изобретение на интернационалната левитска мафия – ИЗИС или ИЗИЛ, както ви харесва.

Редовните читатели са добре осведомени: „халифът“ Абу Бакър ал-Багдади е рожба на специалните школи за терористи на ЦРУ.Както преди век Лейба Бронщейн – Троцки и неговите комунистически наемни убийци, повечето евреи – били подготвени от Secret Service и нюйоркската полиция, но в складове на предприятие на Джон Рокфелер.

Вън от това, или тъкмо в резултат на школовката си, Абу Бакър ал-Багдади изнасилил американката Кейла Мюлър, пленена през август 2013 година край сирийския град Алепо, както твърдят „свободните“ медии в „цивилизованите“ държави. (Вижте илюстрацията.) Което, ако съдим по снимката, не говори ласкаво за неговия вкус.

Дали информацията е проверена и достоверна? Вятър и мъгла. „Някой казал на родителите на момичето“, че то било изнасилено лично от „неколкократно убития“ от американците лидер на Ислямска държава. На мен пък ми казаха, че прихваналият рак (най-сетне) масон Джими Картър правел фелацио на Льонята Брежнев. Джордж Буш водил войната в Ирак и видял сметката на Саддам Хюсеин поради несподелена любов. Може да е прочел „Илиада“ и да си е представил багдадския тиранин в образа на Елена… Също, че Хитлери Клинтън е жена, а банкянската пожарникар-премиерка с инициали като на Брижит Бардо всъщност е мъж. Какво ли не се говори…
Самият началник-щаб на сухопътните въоръжени сили на Съветските американски щати генерал Реймънд Одиерно предлага на Барак Обама да обсъди възможността за сухопътна война срещу отрочето им Ислямска държава.

Както е известно, в САЩ на бой отиват само бедните. В това не се съдържа ни най-малка доза социализъм. Защото, преди илюминатите и Ротшилдови да изведат на световната политическа сцена хазарите и тяхното най-мощно и тихо оръжие – парите, благородниците са водели войските. Не е романтика, а истинска история.

Интернационалът води човечеството към „единний комунистически ред на обществото, спасител на сички народи от вековни тегла и мъки чрез братски труд, свобода и равенство,… укрепляющ сърцата и душите на сички хора за сполуката и тържеството на комунизма чрез революция“, според веруюто на всеобщия любимец Христо Ботйов.

Нещо повече, изгаращият от мързел непрокопсаник изповядвал, че вярва не в Бог, а в следното:

„В единното и неделимо отечество на сички хора и обща собственост върху сички имоти. Изповядвам единний светъл комунизъм, поправител недъзите на обществото. Чакам събужданието на народите и бъдащий комунистически строй на целия свят.“

Сега ще покажа детайл от резултатата от онова, което нашенци – тачещи Ботйова повече от Исус, предпочетоха и държат да запазят.

Джонатан Джоунс бил „поканен да влезе в Комунистическата партия на Великобритания (CPGB), в организацията на квартала на Кембридж Сейнсбъри. Казах да. Това беше кулминацията ми на сериозен и убеден марксист през моите студентски години“.

През 1990 г., по време на посещение в Москва по линия на интернационалните младежки комунистически организации, изгубил вярата си. Прозрял, че е изповядвал илюзия, утопия, при това крайно жестока:

„Бях се абонирал за мироглед, чието реално съществуване, конкретна и противоестествена действителност, беше едно най-нечовечните и смъртоносни безумия, за които някога са мечтали трескавите умове на фанатични мислители.

Карл Маркс беше благороден човек.“

Чакайте, да направим пауза! Това е по-голямо безумие от самата съветска действителност. „Благородният човек“ Карл Маркс смучел пари отвсякъде и от всички. Но най-сигурен доход намерил при Ротшилд в Лондон. На практика Мордехай Леви се оказал трети братовчед с внуците на Нейтън Майер Ротшилд.

Съгласно официализираните и масово разпространени митове Маркс бил беден и икономически зависим от своя „приятел“ Енгелс. Докато истината е, че до голяма степен неговият чичо Нейтън Ротшилд го издържал. В тази връзка главатарят на анархокомунистите, руският дворянин Михаил Бакунин иронизирал в своята „Полемика срещу евреите“, че Маркс и Енгелс „с единия си крак са в банката, а с другия – в социалистическото движение“.

Даже съвременни последователи на идеите им като членовете на американската Интернационална социалистическа организация признават, че: „Маркс започна да пише за един вестник, който беше финансиран от някои капиталисти с реформистко мислене.“

На всичко отгоре „благородният главен апостол на комунизма“, чийто бог се явявал Ротшилд, бил лишен от всякаква нравственост. Той се надсмивал над „човешката глупост“, която кара хората да се подчиняват на някакви морални норми – Божи заповеди.

„Ако съществуването на Бога е отхвърлено, следователно няма и кой да дава заповеди. Маркс потвърждаваше това, заключавайки: „Комунистите не проповядват какъвто и да е морал.“

Това, за да сте напълно уверени: Няма добър или бивш комунист. Веднъж в тази мафия – завинаги в нея.

Не вярвам Джонатан Джоунс да е прост и наивен. Изпълнява задача. Затова, след като е дал толкова висока оценка на Маркс, той продължава с това, че:

„Неговите идеи доведоха до човешки страдания, почти нямащи аналог в световната история. Съгласно най-добрите съвременни данни около 6 милиона руснаци бяха убити през епохата на Йосиф Сталин – а това е преди да ги умножите със страданията на Източна Европа от 1945 година нататък, или при другите революции от Китай до Куба…

Това е относно морала. То е за онова, в какво е правилно и точно да вярвате в светлината на всичко, което научихме за нещата, които крайната левица причини на човешките души, когато наистина имаше възможността да ги настройва…“

Пак се налага да спра. Първо, да бъдат приписани едва 6 милиона изтребени на съвестта на Джугашвили, е кощунство. Те са най-малко десет пъти повече. Останалото е подигравка с паметта на жертвите.

Вярно е, че жертвите не бива да тежат само като грехове на „бащицата“. Заради тях цялата еврейска върхушка на Всесъюзната работническа партия (болшевики), особено действителният държавен глава Лазар Мойсеевич Каганович, неговият братовчед Лаврентий Павлович Берия и останалите, навярно се пържат в геената, ако изобщо адът е другаде, а не на земята.

Но има още нещо. Другарят британски комунист изтрезнял и взел да разсъждава над доктрините на сатанинската религия комунизъм, едва „щом се нареждах на огромната опашка за овесена каша, когато излизах от огромното претъпкано московско метро, за да купя питие в магазин, където имаше отделни щандове за всеки вид стоки от прекалено оскъдния асортимент. Наблюдавах чистия социализъм – а всеки, когото срещах, избухваше от радост, ако можеше да избяга от него…
Аз съм лейбърист, но повече не съм социалист.

Марксисткият социализъм действително беше могъщ, привлекателен източник на надежда за работниците по света. Някога. Но той доведе до масови убийства и до бавно разпадащото се здание на баналната измама, което постоянно разбиваше идеята на една утопия…

Когато тръгнах от представата за класата на „кулаците“, определени така от марксистите в Русия от началото на ХХ век, разпознах в тях проспериращите жители на английската провинция през ХVІІ век – „селската буржоазия“. Обаче никога не е имало кулашка класа. Онези „теоретици“ са я изобретили, за да оправдаят дивашките зверства над селската общност, които са избили милиони не само чрез разстрели, но и с умишлено наложен глад. Бедата с марксисткото мислене е, че в преследването на една утопична логика, то намалява броя на човешките същества до абсурд. Лесно е да убивате абстракция.“

Да де, но докато тези „мили“ западни другари са се лутали като мравки, преместени от някакъв невидим Гъливър в друг мравуняк, ние полагахме неимоверни усилия, за да оцеляваме в условията на тази убийствена „утопична логика“.

Ние страдахме духовно, ментално и физически, та да могат те да преминат през целия омагьосан кръг на тамошната твърде перфидна пропаганда. Да затворя очи? Да се правя, че не знам? Да забравя?

Хайде, де! Тези дни една от онези западни социалистки, чиято представа за реализирането на доктрината е придобита единствено от медиите или най-много е теоретична, възкликна:

„Къде е социализмът, който включва споделянето и на радостите от живота?“

Фикцията й за социализма е илюстрирана красноречиво с бутилка шампанско и ягодка на ръба на чашата вместо черешка на върха на тортата. (Вижте илюстрацията.) Така изглежда тази фантасмагория за масовите глупаци. Онези, който никога не са опъвали каиша на робовладелците – комунистите, социалистите. Те нямат ни най-малко понятие за гъстотата на лепкавия мрак и за силата на болките при осъществяването на антихуманната идея „социализъм“.

Всички страни, въобразяващи си, че са „цивилизовани“, без да имат никакво право на това, безсрамно и безчувствено гледаха сеира на древните народи от Източна Европа под сърпа и чуха на юдейската комунистическа Хазария – СССР.

Затова, както казваше тате, този престъпен и разгулен Запад дано хаир да не види! Съветският строй, който той сътвори, сътрудничеше си с него, и призна издънките му за свои „демократични“ приятели и партньори, да го постигне и премаже със стократно по-голяма злоба и сила! Цинизмът и арогантността и на измисления, все по-фалшив и назначен тамошен „елит“, така и на преобладаващата част от населението, ояденото за чужда сметка, плачат за отплата.

Западът не ще разбере катастрофата, която причини на Изтока с илюминатите, масонството, Ротшилд и банкерския елит, с ционизма и неговите производни, подриващи човешките общества – комунизма, социализма, фашизма, нацизма, либерализма – фалшивите нови разклонения на талмудизма. Тамошното население не ще схване дълбочината на онази жестокост, която преживяваме от началото на трагедията, чието начало беше поставено през 1917 година в Русия, но обхвана цяла Европа, източно от линията, обозначена от чудовищния мерзавец, демона Уинстън Чърчил във Фултън през 1946 г.

Освен това този Запад ще трябва да отговаря за всички свои зверства през колониализма и неговото повторение – поробването чрез кредитите. Цялото това изумително зло, което нормалното човешко съзнание не побира, следва да се стовари в пълния си мащаб и мощ върху съвременните тартюфовци, изживяващи се като нещо повече от нас – най-древните народи на планетата.

Съвсем пресен е примерът с консерватора Кристофър Буукър. В деня, когато почтените люде по света свеждаха глава в памет на американската ядрена бомбардировка на японския град Нагасаки преди 70 лета, той отсъди:

„Независимо от ужасните жертви на първите атомни бомби, ако не бяха хвърлени, щеше да струва повече човешки живота…

Струваше си да бъде платена човешката цена на атомните бомбардировки на Хирошима и Нагасаки…

Обаче през 1945 г. също слушахме много за другата страна на историята. И как се наложи същата ужасна трагедия да спаси живота на стотици хиляди американски и британски военни, които биха могли да загинат при нахлуването в Япония. Тъй или иначе, то беше необходимо за слагане на край на войната. Само че по-бавно дойде просветлението, че атомните бомби са допринесли и за още нещо – за спасяването на един милион затворници в лагерите из цяла Югоизточна Азия, които фанатичният командващ маршал Тераучи възнамеряваше да избие, ако Съюзниците стъпеха на японска земя.“

Какъв цинизъм и долни лъжи! Измамата е разобличена отдавна от японски, американски и руски историци. Даже от кинодокументалистите. Тя оправдава жестокостта, типична за западния елит, изцяло попаднал под ционистка власт. Не атомните бомби, а гибелната заплаха на Сталиновите болшевишки орди, нахлуващи в Манджурия, стряскали японците. „Бащицата“ удържал на дадената дума по време на срещата на Съюзниците в Техеран през 1943 г. и в Ялта през януари 1945 г. И изпратил армиите на маршалите Василевски, Малиновски, Мерецков и на генерал Пуркаев срещу Квантунската армия, командвана от генерал Ямада.

В своите спомени генерал Дуайт Айзенхауер, по онова време главнокомандващ на американските сили в Европа, разказва, как се противопоставил на плановете на президента Хари Трумън за включване на Съветската армия във Войната срещу Япония. Защото още през пролетта на 1945 г. разузнаването докладвало за „неизбежното поражение на Япония“. Бъдещият стопанин на Белия дом предупреждавал, че американците и англичаните „сами ще се поставят в положение да молят и да просят помощ от Съветите“. Защо толкова години лъжат човечеството? Ще се постарая да обясня: Такъв е бил замисълът, част от световната революция. Идиотите го смятат за „конспиративна теория“. Ето малко факти и подробности:

„Г-н Труман тържествува. Президентът Труман – истински мъж. Какъв странен израз, като се замислиш. Възприемаме Исус Христос за истински Бог и истински мъж. Труман е истински мъж на своето време с това, че тържествува. Но японците не се предават.

Сталин, според уговорката с Рузвелт, придвижил 1,5 милиона души на източния фронт, атакува Япония на 9 август на три фронта в Манджурия. Боевете са кървави. Квантунската армия практически е заличена. Приблизително 700 хиляди японци са убити, ранени или заловени!

Сталин атакува и в Корея, Курилските острови и остров Сахалин. Тези мащабни операции са почти забравени за историята, защото малко по-късно, в същото утро на 9 август, преди Япония да успее да реагира на съветската инвазия, САЩ хвърлят втората си атомна бомба – имплозивна плутониева бомба с прякор „Дебелака“.

Пускат я върху Нагасаки. Експлодирайки над най-голямата католическа катедрала в Азия със сила от 22 килотона, тя мигновено убива 40 хиляди души! От тях войниците са 250.

Хенри Уолъс пише за Труман и Бърнс в дневника си на 10 август, един ден след Нагасаки:

„Очевидно е, че отношението на Труман, Бърнс, военния и военноморския отдел в крайна сметка ще доведе до война. Но нито новините от Нагасаки, нито лъжливото твърдение на Министерството на отбраната, че САЩ имат още сто атомни бомби, не приближават Токио към безусловната капитулация.

В крайна сметка японските градове са разрушавани през цялата 1945 г. Двеста самолета и хиляди бомби, или един самолет и една бомба – няма забележима разлика. За японските лидери ужасната новина от 9 август е съветската инвазия. Нагасаки е просто още един унищожен град. Но Червената армия, която лесно надделява над японските сили в най-богатата им колония – марионетната държава Манджоу-Го, е повод за притеснение.

Генерал Кавабе, заместник-началникът на генералния щаб, обяснява:

„– Въпрос на време е да се узнае за ужасните разрушения в Хирошима. В сравнение с тях, съветското влизане във войната беше голям шок, защото бяхме в постоянен страх от него. С ясното въображение за огромните войски на Червената армия в Европа, които сега се обръщат срещу нас.“

Министър-председателят Судзуки казва:

„– Япония трябва да се предаде незабавно! Или Съветският съюз ще вземе не само Манджурия, Корея и Карафуто, но и Хокайдо. Това ще разруши основите на Япония. Трябва да приключим войната, когато можем да се договорим със САЩ.“

Свръхсекретно изследване от януари 1946 г. на оперативния отдел на разузнаването заключава:

„Почти не се споменава [в японския кабинет] за употребата на атомната бомба от САЩ. Хвърлянето на бомбата беше претекст за… приключване на войната. Но е почти сигурно, че японците биха капитулирали при влизане на Русия във войната.“

Съветите не само че биха унищожили тяхната империя. Но без всякакви угризения щяха да унищожат самия император. В крайна сметка те убиват собствения си император през 1918 г.

На 14 август, пет дни след хвърлянето на втората бомба над Нагасаки и след отчаяните сражения срещу Съветите, император Хирохито решава да упражни личната си власт. Векове наред японските императори живеят без контакт с народа, възприемани като божествени създания. Но сега, говорейки директно на японския народ, Хирохито нарежда капитулация по радиото.

Мнозина чуват за пръв път божествения му глас.

Генерал Макартър:

„Да се молим мирът да се върне по света и Бог да го пази. Завинаги. Закривам процедурите.““

Фактически, в онзи исторически момент японците са избрали по-малкото зло. За тогава. Бързо подирили спасение в капитулацията, но… пред американците. Защото „Съветският съюз… ще разруши основите на Япония… Съветите, без всякакви угризения, щяха да унищожат самия император. В крайна сметка те убиват собствения си император през 1918 г.!“

Какво става със САЩ? Извън собствената им Гражданска война, тяхната територия никога не е била бойно поле. Те винаги воюват извън своите граници. Елитът им забогатява от трагидиите, които причинява на други народи.

Втората световна война остави света разкъсан, с десетки милиони загинали и ранени, претъпкан с гладуващи, изпълнен с ужасни спомени и омраза. Но Съединените щати – водеща ядрена и икономическа сила, с пращящи от препълване оръжейни складове, отдадени на насилствен експорт на тамошния начин на живот и раздаващи справедливост, както Интернационалът я разбира, навсякъде, където на Братството му хрумне, че би имало келепир. Най-вече – според юдейското право.

Заедно с това, в съглашение с Кремъл, Вашингтон и Лондон подеха война, която нарекоха Студена. Тя се водеше на пропагандно и производствено равнище. От една страна, оправдаваше комунистическите безчинства над народите, зарязани от западните „демократи“, и безразличието на Запада към катастрофата на източноевропейците. От друга, служеше за свръхпроизводство на все по-съвършени средства за убиване. За да може военнопромишленият комплекс, както го квалифицира американският президент Дуайт Дейвид Айзенхауер, да печели в обеми, непознати в историята.

„… Оцелелите фигури в „Братството“ изплуваха отново, помагайки за формиране на технологията на следвоенното устройство. Осмелилите се да разкрият гадостите Им бяха ликвидирани. Водачите на „Братството“, които умряха, можеха да спят спокойно в своите гробове. Тъй като Техните тъмни намерения бяха доведени докрай.“

Върнете се в Европа. България, Полша, Румъния, Унгария, Чехословакия, Югославия, значителни дялове от Австрия и Германия вече са в лапите на Съветите. Същите, които „убиват собствения си император през 1918 г.!“ Такава съдба ни отредиха западните съюзници на болшевиките. Те са основните виновници за нашето загиване. Но също така безхаберието на туземните ни политици и нашето безразличие към собствената ни съдба.

Кой сътвори това гигантско зло – комунизма, болшевиките? Как стана така, че онези, които на книга целят да изкопаят гробовете на капиталистите, бяха избрани от самите капиталисти за техни съюзници. Коя евентуална и предупредена жертва сама ще влезе в зейнала паст на своя унищожител?

Нещо повече, западните финансисти, индустриалци и търговци, олицетворявани от политиците, превърнаха комунистите в свои приятели! Чърчил се обръщал към Йосиф Джугашвили с фамилиарното „Чичо Джо“!…

„Ужасите и кръвопролитията на войната са втвърдили душите на много хора спрямо страданията на други. Бъдещият прочут физик Фриймън Дайсън, който тогава бил готов да потегли към Окинава като член на военновъздушната част “Tiger Force”, съставена от триста британски бомбардировача, се опита да осветли процеса:

„Намирах продължаващото клане на беззащитни японци за даже по-отвратително от клането на добре защитените германци. Но въпреки това не напуснах. Толкова дълго бях във войната, че почти не помнех мира. Никой жив поет нямаше думи, за да опише празнотата в душата, която ми позволяваше да убивам без омраза и без милост. Но Шекспир го е разбирал и е вложил в Макбет словата:

„… Така дълбоко нагазил съм в реката от кръв, че обратният ми път е вече невъзможен. Завръщането е тъй безкрайно, колкото и пътят, който чака ме нататък.“

Разбирате ли защо твърдя: Не бива да има състрадание и снизхождение към този Запад, който се има за „солта на земята“, но ще се превърне в „горчива пепел“! Никой нормален човек, нито една друга религия, освен юдаизмът, не проповядва ненавист въобще. La haine pour des raisons de haine elle-mкme – омраза заради самата омраза. Единствено затова, че другият, когото ние, вярващите в истинския Исус Христос, приемаме като ближен, е различен от нас.

Разделението на хората по расов, верски, полов, здравословен, политически или някакъв друг признак, е запазена марка за юдаизма и съответно – за неговите филиали: комунизъм, социализъм, фашизъм, нацизъм. Естествено, не мога да допусна, че те трябва да бъдат оставени да съществуват свободно. Та все така да завладяват умовете и да промиват съзнанието на хората със злото, което е заложено в ядрото им.

Отдавна ни изтриха от сметките си. Но покварата тотално завладя и Запада. Затова, когато удари часът на неговото ликвидиране от новите варвари, нека се сетим, че той причини повече злини от всички други народи в миналото. Бидейки четник, Пейо Яворов писал:

„С враг врагувам, мера според мера. С благ благувам, вера зарад вера…

Бог богува – нека си богува, цар царува – века ли царува?“[ Пейо Яворов – „Хайдушки песни“, сп. „Мисълъ“, София, 1993 г.]

А Сам Бог ги е осъдил:

„Вие също запълнете мярата на бащите си.“[„Свето Евангелие от Матей“, гл. 23, ст. 32.]

Но смисълът е друг. По-скоро: Довършете, започнатото от вашите предци. Две хиляди години не са спирали да вършат злини: Да разделят, да насъскват и противопоставят, да убиват, да грабят и да хвърлят вината върху другите, неизменно заемайки позата на „жертви“! Те – идеолозите и проводниците на човешките злощастия, мъки и страдания, ли са вечните „жертви“? А ние – постоянните балами? Докога?