Блогът на budha2 :: „Булгартабак“ – контрабанда на цигари към терористични организации и пране на европейски пари

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

30.08.2015 15:31 - „Булгартабак“ – контрабанда на цигари към терористични организации и пране на европейски пари

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 1738 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 30.08.2015 19:25

Незаконите папироси идвали основно от Дубай и влизали у нас през Гръцките пристанища.

Имението в Дубай, където отсяда Пеевски

Българските производители са тези, които пълнят пазара за нелегални цигари. Освен че теглят ДДС с фиктивен износ на цигари, тъй като не се проверяват на митниците се занимават и с трафик на имигранти към Европа. Финансирането е било свързано с контрабанда на цигари към терористични организации и пра не на пари през европейски държави.

Изложение на 15 страници до американската посланичка Марси Рийс, получено в платформата Болканлийкс и разпространено в Интернет, разкрива същността на модела „приватизация на „Булгартабак“ и търговски операции на компанията, които се свързват с финансиране на дейности на терористични ислямски организации.

Копието е подписано от лица Л.Н., М.Е. и Д.К., от името на „Граждански комитет за Възраждане на България“.

От американското посолство не е отречен фактът на съществуването и получаването на писмото.

Като мотор на схемата е посочен депутатът Делян Пеевски, финансиран от Цветан Василев чрез КТБ. Цитирани са и имената на Бойко Борисов, Ахмед Доган, приближения до премиера бизнесмен Александър Сталийски, бизнесмените Атанас Щерев и Антон Петров. Подставени лица в схемите са адв. Александър Ангелов и представителят на „Булгартабак“ Венцислав Чолаков – посочени като доверени лица на Пеевски.

Писмото повтаря вече публикувана информация за участието чрез подставени фирми на Борисов, Сталийски и Доган в „Булгартабак“ след приватизацията, извършена с помощта на КТБ, Цветан Василев и руската VTB Capital.

Писмото до Марси Рийс твърди, че височайшата политическа благословия за приватизацията през 2011 г. има конкретно материално изражение: 8,5% от активите на фирмата. Ставало дума за комисионна, разпределена между Борисов – чрез Grand Investors Ltd., Ахмед Доган – чрез офшорката Vitality Invest Limited, и Александър Сталийски – посочен като топлата връзка на Пеевски с Борисов и Доган в бизнеса.

Чрез сложна плетеница от офшорки и фондации, регистрирани в Британските Вирджински Острови и в Лихтенщайн, активите са разпределени между основните играчи: Пеевски, „Пещаците“, и комисионерите: Борисов, Доган и Сталийски, които се крият зад адв. Ангелов като „прокси“ – твърди се в писмото. Процентът на комисионната за политическите лица не изглежда много голям, но трябва да се отбележи, че официално Булгартабак продължава да е „златна кокошка“, която генерира официални печалби за десетки милиони евро, а за неофициалните от контрабанда може само да се предполага.

Интернетното издание „Биволъ“ e успяло да намери данни за някои от тези фирми, регистрирани в Лихтенщайн и от наличните документи се потвърждава, че те използват едни и същи посредници от адвокатската кантора „Walch & Shurti“, посочена в писмото като основен „улеснител“ на схемите в Лихтенщайн. Данните дават сериозни основания да се счита, че цялата сделка около придобиването на активите на едно от най-големите български предприятия е свързана с колосална корупция, конфликт на интереси и криминално пране на пари.

В писмото е посочена ключовата роля на дубайската офшорка TGI Middle East FZE, която притежава Livero Establishment, регистрирана в Лихтенщайн. Зададени са въпроси за произхода на парите за сделката, с която в крайна сметка собствеността на „Булгартабак“ беше прехвърлена от VTB Capital на офшорните фирми.

Според авторите на писмото финансите за сделката „Булгартабак“ са с произход контрабанда на цигари и пране на пари от транзакции с терористични ислямски организации.

Голяма част от текста на писмото до Рийс е посветена на връзката с финансирането на радикални ислямски организации. Разработките обаче били покрити и това станало под влиянието на бившия шеф на ДАНС Владимир Писанчев.

Припомня се, че през 2013 г. „групата от Егмонт“ – неформална асоциация на финансовите разузнавания от различни страни предлага споразумение за споделяне на информация във връзка с финансирането на тероризма. Меморандумът е подписан от Германия, Италия, Холандия, Словения и САЩ и по-късно от други страни. България обаче отказва да се присъедини заради позицията на депутата Йордан Цонев (тогава шеф на бюджетната комисия). Така е било осуетено сътрудничеството в борбата с финансирането на тероризма.

Тези информации косвено се потвърждават от авторитетна пространна публикация в престижното германско издание „Ди Велт“, засягаща основно България и връзките на родни държавни служби с радикални ислямски терористи, вкл. ИДИЛ. Статията е със заглавие „Следващото бойно поле е Европа“. Немският вестник твърди в разследването си следното:

„Като най-бедна страна в Европа България е най-подходяща за нелегални дейности. Държавата има „сериозен проблем“ с корупцията, стигаща до най-високите етажи на властта, както тази година установи Европейската комисия. Към това трябва да се прибави и фактът, че българската мафия, действаща в международен мащаб, е властови фактор. Тя има добри връзки с криминални банди в Русия, Сърбия и в Италия. Наркотици, оръжия и търговия с хора са нейният специалитет.“

…“Ислямска държава“ се снабдява с паспорти от българската мафия. Сред висшето ръководство на ИД има бивши офицери от режима на Саддам Хюсеин, обучавани в бившите социалистически страни, а тайните служби на Източния блок бяха изключително професионални.“ – се казва също в публикацията на журналиста Алфред Хакенсбергер.

Авторите на българското писмо обясняват на посланик Марси Рийс, че основен аргумент срещу включването на България в „групата от Егмонт“ са съществуващите мрежи за контрабанда на цигари, възлизаща на десетки контейнери месечно, като всеки контейнер носи печалба от 1,1 млн. евро. Западните партньори засекли трафика и факта, че той преминава през България, където логистиката се осигурявала от малки, специално селекционирани за целта компании.