Блогът на budha2 :: В тъги, неволи, олимпиади минуват

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

31.08.2016 21:13 - В тъги, неволи, олимпиади минуват

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 1249 Коментари: 0 Гласове:

Спортът е бил нормален, докато не го превърнали в държавна политика. Например бабата и дядото на моя приятел от детството и юношеството, комшията ми композитора Сашко Кипров, поели пътните разноски на българския отбор за неговото първо участие на шахматна олимпиада – в Буенос Айрес през 1939 г. Днес млади шахматисти се състезават в турнир, носещ името чичо Сашо.

Който е гледал и си спомня игралния филм „Огнени колесници“ – “Chariots of Fire”, от 1981 г., ще се сети как единият от героите – аристократ – се подготвяше сам за участие в Олимпиадата през 1924 г. Естествено, Холивуд беше изкривил историята, вкарвайки идеология – в случая – религия, което е все едно. В целулоидния опит за сблъсък между християнин и талмудист победи евреинът, разбирa се. Как иначе?…

Обаче комунистическото робство, обрекло стотици милиони люде на тотална несвобода, включително отнело им правото да пътуват зад граница, предизвика взрива на социалистическия спорт. Съчетано с немотията, това обяснява донякъде успеха на съветската система. Другото беше въвеждането на задължителни нормативи за набиране на деца от физкултурните дружества. Тъй като по един или друг начин всички те бяха военизирани, програмата се изпълняваше безпрекословно. Но също – формално. Споделям личния си опит на неуспял баскетболист…

Ако се върна в спомените си, не мога да се сетя за много деца на номенклатурата, превърнали се в спортни величия. Моят съсед, баскетболистът Атанас Голомеев – „чорбар“ от дете, юноша на „Спартак“ – София, но преминал през Канада, софийския „Академик“, за да стане… „левскар“. Футболистът от ЦСКА Пламен Янков – генералски син, набеден за… смъртта на Георги Аспарухов. Лекоатлетката Николина Щерева – дъщеря на полковник, ако не греша. Сега „американка“, както подобава на наследствените комунисти и офицери… Светла Оцетова, агентка на ДС, и май нямам повече спомени за други спортни „звезди“ от червената върхушка.

Не смятам автомобилизма, който за мен не е точно спорт. Там бяха Янчо Пеков Таков и Ричард Груев, чийто втори баща беше любимият художник на правешката „принцеса“ Дечко Узунов.

Иначе, Живковите дни в родния град на Тато, който се е пръкнал в село, се възгордяха като самото населено място, и прераснаха в Правешки Моцартови празници. Дали редом до двата паметника на „вожда“ няма да издигнат и един на рано отишлия си от този свят залцбургски масон? Може да го удостоят посмъртно със званията „народен артист“ и „герой на социалистическия труд“. „Герой на НРБ“ е резервирано само за непрежалимия Замфиркьов – чудото на чудесата, рожба на Христо и Маруца, „титанът от Правец“!

Каквото и да говорим, по-добре Моцартови, отколкото Живкови тържества. Не мога да кажа същото за thrash metal-а и чалгата. “Metalica” и Азис са еднакво отдалечени от личната ми „интонационна среда“. Въпреки че, съвсем в стила на архиневежеството, познат като „правешки каскет“, въпросните Моцартови тържества приключиха с операта на Гаетано Доницети „Лучия ди Ламермур“?! Мигар Волфганг Амадеус не е писал подобни музикално-сценични произведения?…

Иначе, по спортно-олимпийската тема, инцидентът с женската щафета на 4 по 100 метра на Съветските африкански щати, отстранил служебно четирите бразилски спринтьорки, е знаменателен. Писал съм: Когато една империя загива, прилича на смъртно ранен звяр. Върши всякакви дивотии. А мегаломанията на САЩ им „спечели“ поредните „приятели“ в страната-домакин…

Като капак – „Изобилието от медали на Team GB е блажено скъсване с тъгата на Brexit“.Заглавието съдържа двусмислица – “Brexit blues” може да се разбира и като „блуз за напускането на Евросъюза“, ако разбирате какво искам да кажа. Поначало музикалният стил “blues” е негърско творение, изникнало като мъка от дълбините на робските души. Когато го комерсиализираха – извинявам се за чуждицата – превърнаха го в стока, той взе да прераства и във веселба!

Ако се върнем към цитирания току-що наслов, навремето, когато хубавите преводни книги от западни автори бяха дефицитни, си бях купил две. Случайност, като печалбата от тотализатора. Срещна ме пишман хуморист от вестник „Стършел“, вече покойник. Като разбра причината, породила явно доволното изражение на лицето ми, заключи:

„Колко му трябва на човек? Да си купи две книги, и е щастлив!“

Беше прав. Така бе при милиционер-социализЪма. Натам са се запътили западняците. Жалко. Особено за младите.

На финала на игрите някои забелязаха „разфучала се буря, меланхолично трогване и чувство на гордост, събрани заедно в церемонията по закриването на Олимпиада-2016 в неделя. Докато Бразилия изпусна общо въздишка на облекчение с края на първите игри в Южна Америка.

След 17 дни Рио Де Жанейро избута настрани първоначалния сблъсък с празните зали, опасността за сигурността и загадъчно позеленелия басейн за скокове във вода, за да се впусне в огромно веселие, наподобяващо Карнавала…

Бразилците идваха на заключителната церемония щастливи, много от тях носеха канарено жълти фланелки като на националните им спортни отбори, спечелили два закъснели златни медала в двата техни любими спорта – мъжкия футбол и волейбол.

Но неделята сервира трудни метеорологични условия за толкова голямо тържество. Силни ветрове блъскаха “Maracana”,електричеството спря за кратко в горните части на стадиона, а дъждът мокреше участниците и спортистите, когато те навлизаха за церемонията, мнозина – с медали на вратовете си.“

Обикновено на това място журналята са длъжни да споменават „младежта на света“. Никъде не прочетох и чух подобен израз. За първи път. И правилно. Понеже това вече не е младежта на света.

Истинската съвременна младеж на света не се интересува от спорт така, както нейните предци. Почти не гледа спортни състезания. Даже не практикува – няма къде. Пък и е заета с компютри, таблети, „умни“ телефони…

Младежта на света затлъстява и брои пари – ето с какво главно се занимава.

Тя не чете книги и не умее да пише – полуграмотна е. За нея граматиката е мътно понятие, в което не намира смисъл. Както и в добрите маниери, да речем.

Облича се като африканските негри, закарани от еврейските търговци на роби в Харлем или Бронкс – квартали на нявгашния Ню Амстердам, започнал с броените сребърници за остров Махтанън. За него холандецът Пиетер Стюйвезант – последният генерал-губернатор на колонията Нова Нидерландия, дал малко пари на вожд на местното население. (Сега на Запад ги наричат индийци, на съвременен нашенски, след освобождението от свободата на 9 септември 1944 г. – индианци.) За какво ли му е било среброто на гордия предводител?

Dйjа vu, нали… Това с вождовете и парите, имам предвид.

Сигурно е едно: Младежта на света не беше в Рио – нито тялом – стадионите и залите бяха празни откъм истинска публика. Пълнеха ги отборите от страните-участнички, нито духом – друг път имаше антивоенни демонстрации, сега масовото избиване на хора не спря нито за миг. Съветски африканци, наричани американци, „храбро“ унищожаваха от въздуха сирийци в рамките на поредната „миротворческа“ мисия на интернационалното Братство, възложена на Вашингтон. Така, в края на втория си мандат като наемател на Белия дом Обама, Барак Хюсеинович, потвърди, че е заслужил Нобеловото награда за мир.

Съветски руснаци вършеха същото – все в името на „мира и справедливостта“. Следва да признаем: тяхната мисия притежава формална законност.

Ала питайте роднините на техните жертви, дали им пука как са загинали близките им – с покана от легитимно избрания (назначения) президент Башар ал-Ассад или от неканени въздушни злодеи – агресори.

Кюрди нападаха турци и обратното. „Рицарите“ от съвременното продължение на Варшавския договор, командвани от генералния секретар на ЦК на НАТО, видния деец на интернационалното комунистическо движение и агент на съветското КГБ, товарищ Йенс Столтенберг, затриваха афганци. Норвежците да му берат греха – на kamerat Stoltenberg. И тях ще ги стигне…

Обаче най-много мюсюлмани от всякакви народностни разцветки избиваха… мюсюлмани – също с разнообразно етническо потекло: в Ирак, в Афганистан, в Пакистан, в Сирия, в Турция, в Нигерия в…

През това време Ердоган удари коляно пред „батушка“ Путин, но не кандиса за Крим. И обяви, че ще се сближава и с наместника на ония сили Порошенко. За всеки случай.

Срещу 20 милиона долара продаде достойнството на нацията си и оправи отношенията си с Израел. Това, докато негови поддръжници издигаха на протестните демонстрации по площадите изображението на „превратаджията“ Фетула Гюлен, придружен от осъдителния текст: „Ционистко куче!“ Как „прекрасно“ се съчетават двете неща! (Вижте илюстрацията.)

Как човек да не свали шапка на чифутите? Сега те ще вземат 20 милиона долара от „умните“ и „силни“ Съветски африкански щати, за да си купят приятелството на еврейския турски лидер Реджеп Тайип Ердоган.[46] И ще подклаждат напрежението, белким араби, кюрди, турци, персийци, палестинци, афганци, пакистанци, индийци, дори китайци и т.н. се избиват помежду си. За да се подготвят за гражданската война, която е неизбежна. И това е известно на онези израелци, които все още са с ума си.

Преди почти три лета ви запознах с пророчеството на родения в Киев израелски писател Марян Давидович Беленки. Той заяви:

„Проектът „Израел“ ще бъде приключен. Нямам никакви съмнения относно това. Въпросът е как да се подготвим за това. Защото аз се готвя вече десет години и практически съм подготвен…

Има умни и глупави хора. Глупавите казват: „Нищо няма да стане.“…

Говоря сериозно. Проектът „Израел“ ще бъде приключен… С идването на Обама това беше много ясно. Той искаше да завърши проекта веднага. Не му позволиха.“[www.youtube.com/watch]

http://diagnosa.net/

Кои „не му позволиха“?

diagnosa.net/

Нагоре