Блогът на budha2 :: Как Израел помогна за създаването на Хамас

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

28.09.2016 22:12 - Как Израел помогна за създаването на Хамас

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 1376 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 30.09.2016 18:34

Не живот за живот, а живот за 197 живота

Загинал 38-годишен ултраортодоксален равин. Той изобщо не бил цивилен. Разпределял храната на израелските войници близо до границата с Газа. Тоест – бил зачислен в обоза на военна част.

Този „свръхчовек“ с родови корени в СССР, е първата израелска жертва в настоящата агресия на ционистите срещу народа на Палестина – потомците на древните юдеи. Преди равинът да бъде поразен, евреите изтребиха 197 палестинци. По данни на ООН 80 на сто от тези убити са били цивилни. а една трета от тях – жени и деца!

Обаче това няма значение. Важното е, че в наши дни „смъртта на ционистки войник“ е най-великата трагедия! А Бенямин Нетаняху „няма друг избор“, освен да избива палестинци наред!

Израел създаде Хамас, за да избегне мира. „Баща“ на Хамас бе израелския генерал Ариел Шарон, тогава министър-председател на еврейската държава, първи братовчед на комунистическия терорист и масов убиец Ернесто „Че“ Гевара. И двамата бяха отявлени садисти, напълно лишени от съвест и съчувствие към чуждото страдание. Фанатично отдадени на кауза, те се оказаха способни на всичко, за да я преследват и постигнат.

Навремето Ариел Шарон, чийто баща е хазар от Русия се обърнал към своя тогавашен външен министър Шимон Перес – бъдещ президент, Шарон го успокоил: „Искам съвсем ясно да ти обясня нещо. Не се тревожи от американския натиск над Израел, защото ние, еврейският народ, управляваме Америка. И американците го знаят.”

„За мое най-голямо съжаление Хамас е израелско творение“ – завява г-н Коен, евреин, роден в Тунис, който в продължение на повече от две десетилетия работеше в Газа. Тъй като до 1994 г. е отговарял за религиозните дела в региона, г-н Коен е наблюдавал как е станало формирането на ислямисткото движение. То си е пробивало път рамо до рамо с неговите палестински нерелигиозни съперници. А след това се е видоизменило и се е превърнало в онова, което е днешният Хамас – въоръжена групировка, която се заклева, че ще унищожи Израел.“[hotair.com/archives/2011/12/27/paul-hamas-was-encouraged-and-really-started-by-israel/]

Защо Израел постъпва така, е въпрос, лишен от здрав смисъл. Как успява да го постигне, е друга работа. Генерал Йосеф Кастел, израелски военен управител на Газа по онова време, обяснява, че основен враг на еврейската държава е била организацията Фатах на Ясер Арафат. През онези години религиозният лидер шейх Ясин се е занимавал с изграждане на училища, болници, библиотеки и детски градини. Военният разказва:

„Криптоеврейчето Шейх Ясин сформира религиозната групировка Муджама ал-Исламия, която Израел официално призна като благотворителна организация. А сетне, през 1979 г., като свой съюзник. Освен това Израел приветства основаването на Ислямския университет в Газа, на който сега гледа като на развъдник на въоръжени бойци. Университетът беше една от първите мишени, които израелските военни самолети поразиха през настоящата война.“[От 2009 г. На практика война няма. Израел никога след 1967 г. не е напускал окупираните от него палестински територии. По правило неговата армия нахлува с допълнителни сили в тях. И се разправя безмилостно с населението. Това Израел и ционистите по целия свят, включително т. нар. юдеохристияни, определят като „война“. Обикновено израелските загуби възлизат на двама-трима войници, докато палестинските – на стотици и даже на хиляди предимно цивилни.]

---------------------------------------------------------------------

http://www.thetruthseeker.co.uk/wordpress/wp-content/uploads/2013/02/israel-killing-machine2_jpg.bmp

Материалния живот е кратък, след него енергоинформационната матрица на Шива насочва упадналите души към еврейският райХ - Адхо Лока.

Арнон Милчън между приятеля си Шимон Перес (вляво) и Бенямин Нетаняху, промотора на "войната срещу тероризма" и настоящ премиер.
Ние трябва да разберем, че Арнон Милчън не е просто още един агент на Мосад в Холивуд; той е най-горната част на израелското държавно разузнаване/престъпната мрежа.

Милчън е замесен в шпионаж, скъпоструващи търговия с оръжия с, и получаване на чувствителни технологии и материали за програма на Израел ядрено оръжие.

В интервю за разузнавателни дейности Милчън е, израелският президент Шимон Перес заяви:

Арнон е специален човек. Беше ми, като брат ... Когато бях в Министерството на отбраната, Арнон участва в многобройни дейности по обществени поръчки, свързани с отбраната и разузнавателни операции. Силата му е в създаване на връзки в най-високите нива ... Дейността му ни даде огромно предимство, стратегически, дипломатично и технологично.

Авторите установили, че "най-малко през средата на 1980 [Милчън] е пълноправен сила за свръхсекретна разузнавателна агенция на Израел, Lakam. Дейността му включва "закупуване на компоненти за изграждане и поддържане на ядрения арсенал на Израел" и надзор ", гарантирани от правителството сметки и предните компании, които се финансират на специалните нужди на целостта на разузнавателните операции на Израел извън страната."

Човека на Мосад в Холивуд - Милчън "... е пълноправен член на Израелската свръхсекретна разузнавателна агенция, Lakam" и е участвал в престъпна контрабанда на компоненти за изграждане и поддържане на Израел незаконен ядрен арсенал, но той никога не е бил арестуван и обвинен.

Милчън ясно заема позиция на самия връх на израелското разузнаване. Въпреки, че той е бил в центъра на операция, която контрабандно стотици тригери за атомни бомби на Израел, той никога не е бил преследван, докато хората под него са били.

Тероризмът във филма Милчън на Бразилия направи през 1980 г. показва невероятна далновидност на нашия свят днес. Милчън показа подобна далновидност на събитията от 9-11 в първия си филм, The Medusa Touch (1978), в който Боинг 747 се разби в небостъргач. По-късно, през 2000 г., а от разстояние-отвлечен самолет е летял в Световния търговски център в пилотния епизод на "The Lone въоръжени мъже," телевизионен сериал продуциран от близък приятел и бизнес партньор Арнон Милчън е, Рупърт Мърдок.

Шимон Перес винаги е подкрепял използването на терор за принуждаване на Запада с цел да подкрепи стратегически цели на Израел. Като министър-председател на Израел Моше Шарет пише за Шимон Перес през 1955: "той иска да плаши Запада в подкрепа на целите на Израел."

www.jewworldorder.org/frighten-the-west-the-israeli-roots-of-terrorism/

---------------------------------------------------------------------

Израелската армия не е нищо друго, освен най-голямата терористична групировка на земята. Тя изпълнява секретни заповеди за масово изтребление на жените и децата на Палестина. В противен случай ционистката държава заплашена от постепенното претопяване на еврейските заселници на окупираните палестински земи. А след това – и в самия ционистки „рай“. „Израел няма как да издържи на палестинския фалос“ – не съвсем възпитано се беше изразил преди години западен коментатор.

Бригадният генерал Ицхак Сегев, който през 1979 г. е оглавил израелската администрация на окупираните палестински територии, твърди, че „никога не е изпитвал илюзии относно дългосрочните намерения на шейх Ясин, нито от заплахата от политическия ислям…

„Все пак нашият основен враг в Газа беше Фатах“ – казва г-н Сегев. – „А клерикът все още беше сто процента мирно настроен спрямо Израел и кротуваше. И други бивши високопоставени лица признават, че на Израел му било дотегнало да бъде разглеждан като враг на исляма.

Г-н Сегев разказва, че е провеждал редовни срещи с шейх Ясин, донякъде – за да го държи под око. Посещавал е неговата джамия и десетки пъти се е срещал с духовника. По онова време за израелците срещите с някого от ООП бяха незаконни. По-късно г-н Сегев е уредил клерикът да бъде приет за лечение в израелска болница. „Нямахме никакви проблеми с него“ – твърди той.

С други думи, хората искат да вменят, че Израел е създал Хамас, понеже не се е противопоставил на неговата (по онова време) лишена от насилие благотворителна дейност. По-сетне, през 1987 г., от тези благотворителни организации вътре в Хамас Мюсюлманското братство сформира яростната jihad. А унищожението на Израел стана нейната крайна цел. Израел изобщо не я спираше и известно време продължи да поддържа своите контакти с групировката, докато тя не вдигна интифадата.“[Въстание, араб.]

Измама е да се твърди, че Израел не е участвал в раждането на Хамас, както и в неговото „възпитание“. Братството беше възложило на бившите соцстрани да обучават бойците от Организацията за освобождение на Палестина – ООП. Минавайки край Военна академия в София съм виждал, как комунистически генерал в униформа с лампази козирува на група брадяти цивилни араби!

By the holy writ[Буквално: по свещена заповед; като израз – идиом, означава: Съгласно светото писание – Стария завет, англ.]

В същото време Западът е изграждал, финансирал и тренирал други бойци – не само от Палестина, а събрани от целия арабски свят. Но също така – и мюсюлмански имигранти от всички кътчета на планетата. Много от тях – от кол и въже, както се казва. Затова те са тъй зли. Говорим за платени авантюристи, които не ценят особено собствения си живот, та какво остава за този на другите…

Андрю Хигинс, водещ журналист от “The Wall Street Journal”, разказва надълго и нашироко още от заглавието на своя анализ:

„Как Израел помогна за създаването на Хамас.“[www.wsj.com/news/articles/
SB123275572295011847]

Който ползва английски и има здрави нерви, нека прегледа този страховит обзор на жестокостта. Аз „ще пропусна ръката“, както казват картоиграчите. Обаче няма как да прескоча една от големите лъжи, които биват вменявани, за да оправдаят раждането на организации като Хамас. Хигинс твърди:

„Израелският опит повтаря този на САЩ, които по време на Студената война гледаха на ислямистите като на полезен съюзник срещу комунизма. Антисъветските сили, подкрепяни от Америка след инвазията на Москва в Афганистан през 1979 г., по-късно мутираха в Ал Кайда.“

Кой и защо изобрети комунизма като догматична идеология – направо като религия? Сетне кой го внедри в практиката и поради какви причини? Кои са истинските комунисти и дали изобщо е съществувала Студена война? Или тя беше изобретение на пропагандата, с цел Братството да ни редуцира, както се изразяват дейците му, и да ни владее по-лесно.

Когато през деветдесетте Организацията за освобождение на Палестина се отказа от своя целеви постулат за ликвидиране на еврейската държава, бяхме свидетели на бърз обрат. Тя изглеждаше все „по-добра“ в очите на елита. Докато взеха да нарочват Хамас за… „враг“. Ясер Арафат започна да се появява сред световни лидери на най-високо равнище. Съпругата му заживя в Париж. А образът на донеотдавна „милия благотворител“ шейх Ясин беше изобразяван като портрет на сатаната.

“Sic transit gloria mundi” – „така преминава световната слава“, са постановили древните…

Днес втълпяват, че корените на Хамас са заровени в… Мюсюлманско братство. Понеже създадената през 1928 г. в Египет организация е водена от девиза: „Ислямът е решението. Коранът е нашата Конституция.“

Но прекалено дълго палестинците не са имали нищо общо с Мюсюлманските братя. Не че имат кой знае колко допирни точки и сега. Докато след триумфа си в Шестдневната война от юни 1967 г. израелците провеждат на окупираните палестински територии операции за издирване на членове на ООП и за прочистването им от „терористи“, „в Газа шейх Ясин беше свободен да разпространява открито своите послания. В допълнение – да реализира различни благотворителни проекти…

Г-н Коен, който по оонова време работеше за Министерството по религиозните въпроси на израелското правителство в Газа, казва, че в средата на седемдесетте е започнал да дочува смущаващи известия за шейх Ясин от традиционни ислямски клерици. Той си спомня, как те го предупреждавали, че шейхът не притежавал формалното ислямско образование и със сигурност е по-заинтересуван от политиката, отколкото от вярата. Те ме съветваха: „Пази се от Ясин. Той е голяма заплаха“ – припомня си г-н Коен.“

Чак през 1988 г. Хамас за първи път включва в своята т. нар. Харта „антисемитски“ призиви, както ги описват израелските ченгета от политическата полиция Шин-Бет. Въпросният Коен постоянно уведомявал израелските военни и политически власти, че Хамас и шейх Ясин представляват опасност. Тези негови предупреждения били пренебрегвани – до едно, без изключение?!

Петилетка преди Андрю Хигинс същото твърдеше автор в уважаваната канадска медия „Глобално разследване“, препечатала още по-ранен анализ и то с… арабски автор! Хасан Зеруки заяви в заглавие, че:

„Хамас е рожба на Моссад.“[http://www.globalresearch.ca/articles/]

Няма да ви отегчавам с подробностите. Но тезата е същата: Ясер Арафат и ООП са били врагът с главна буква. Шейх Ясин и Хамас – умерените палестински мюсюлмани, с които ционистите можели да си сътрудничат. В интерес на истината, християните, които не са толкова малко сред палестинците, винаги са подкрепяли Фатах – организацията, предвождана от Арафат.

За да се измъкне от т. нар. Мирен процес от Осло, в началото на деветдесетте Израел използва Хамас.

„Хамас изгради своята сила чрез различни саботажни действия срещу мирния процес. По начин, който съвпадаше с интересите на израелското правителство. На свой ред, последното търсеше всякакви пътища за да осуети прилагането на Споразумението от Осло.
[ Наречено Oslo accords – Заключително споразумение от Осло.] С други думи, Хамас изпълняваше функциите, заради които първоначално беше създадена: да предотврати основаването на палестинска държава. И в това отношение Хамас и Ариел Шарон се гледаха в очите; те бяха на една и съща дължина на вълната.“

През 2012 г. роденият в Швейцария евреин от Канада, докторът по философия Хенри Макоу, публикува категоричното мнение на друг евреин – Дейвид Ливингстън:

„Израел създаде Хамас, за да избегне мира.“[henrymakow.com/
israelcreatedhamastoavoid.html]

Специалистът по тероризъм на огромната американска информационна агенция Юнайтед Прес Интернешънъл Ричард Сейл прави преглед на:

„Историята на Хамас, свързана с Израел.“[www.informationclearinghouse.
info/article10456.htm]

Авторът излага достатъчно данни, подкрепени с позоваване на документи и на признания на едни от най-запознатите с темата – част от самите участници в сътворяването на организацията. И Сейл посочва за „баща“ на Хамас израелския генерал Ариел Шарон, министър-председател на еврейската държава.

Нека напомним: Той е първи братовчед на комунистическия терорист и масов убиец Ернесто „Че“ Гевара. И двамата бяха отявлени садисти, напълно лишени от съвест и съчувствие към чуждото страдание. Фанатично отдадени на кауза, те се оказаха способни на всичко, за да я преследват и постигнат.

Ричард Сейл разказва:

„Но Шарон не взе нещо предвид.

Понастоящем Израел и Хамас може да са се хванали за гушите в смъртна хватка, но според не малко днешни и бивши високопоставени американски разузнавачи, като се започне от края на седемдесетте, Тел Авив предоставяше директна и непряка финансова помощ на Хамас и то в продължение на доста години.

Израел „помагаше пряко на Хамас – той искаше да я използва в противовес на ООП“ – заяви Тони Кордсман, анализатор на Близкия изток в Центъра за стратегически изследвания.

„Израелската помощ за Хамас „беше директен опит за разделяне и разводняване на подкрепата за една силна, светска ООП, чрез използването на конкурираща я религиозна алтернатива“ – рече бивш висш представител на ЦРУ.

Съгласно документи, с които United Press International [UPI] се сдоби от Института по контратероризъм [ИКТ – ICT] със седалище в Израел, Хамас възникна от клетките на Мюсюлманско братство, основано през 1928 г. в Египет. Ислямистките движения в Израел и Палестина бяха „слаби и заспали“. Така беше до Шестдневната война от 1967 г., в която Израел постигна зашеметяваща победа над своите арабски врагове.[ Да не забравяме, че основният – египетският президент Гамал Абдел Насър, май ще се окаже… евреин, както вече съм посочвал. Но в интерес на истината, тогава той буквално подари Синайския полуостров на своя приятел от детинство, израелския министър на отбраната, генерал Моше Даян. И за това се намеква в книгата „Шестдневната война“ на сина и внука на Уинстън Чърчил – Рандолф и Уинстън. (Вж. Randolph S. Churchill, Winston S. Churchill Jr. – “The Six-Day War Hardcover – June 1, 1967”, Houghton Mifflin Co., Boston, MA, 1967 г.)]

След 1967 г. значителна част от успеха на Хамас / Мюсюлманско братство се дължеше на техните действия сред бежанците в ивицата Газа. Крайъгълният камък на успеха на двете ислямистки движения беше впечатляващата социална, религиозна, образователна и културна инфраструктура, наречена Да’ава,[ دعوة‎ – Da’wah, което ще рече покана; в конкретния случай – за ислямска проповед.] която работеше за облекчаване на трудностите на голям брой палестински бежанци, натикани в лагери, много от които бяха на ръба на оцеляването.

„Общественото влияние прерасна в политическо“ – първо в ивицата Газа, сетне на Западния бряг, сподели служител от администрацията, който проговори при условие за запазване на неговата анонимност.

Според архива на ИКТ, Хамас е регистриран законно в Израел през 1978 г. от шейх Ахмед Ясин, духовния лидер на движението, като ислямска асоциация под названието Ал-Муджама ал Ислами. Тя разширява своята база от привърженици и симпатизанти посредством религиозна пропаганда и социални дейности.

Съгласно старши чиновници в правителството на САЩ, финансирането на движението е постъпвало от държавите, добиващи петрол, а също така пряко или непряко от Израел. ООП беше светска, левичарска организация и пропагандираше палестинския национализъм. Хамас искаше да установи преходна държава под ръководството на исляма, наподобяваща Иран при Хомейни…

Официален представител на израелското Министерство на отбраната беше запитан, дали Израел е предоставял помощи на Хамас. Той заяви: „Не съм в състояние да отговоря на този въпрос. По онова време бях в Ливан и командвах войскова част. Освен това то не е в сферата на моите интереси.“

Помолен да потвърди съобщението на американските официални власти, бригадният генерал Ицхак Сегев, военен управител на Газа, е споделил с представители на правителството на САЩ, че е помагал за финансирането „на ислямски движения в противовес на ООП и на комунистите“. Упълномощеното лице потвърди единствено: вярва, че през 1986 г. Сегев е заемал поста.

Когато беше помолена от UPI за коментар, пресслужбата на израелското посолство [във Вашингтон] насочи агенцията към своя Web site.“
[ “Hamas history tied to Israel” by Richard Sale, UPI Terrorism Correspondent, “Information Clearing House”]

Това достатъчно ли е?

Тук е мястото да се постави незадаван досега въпрос: От кого и по какъв начин синът и внукът на Уинстън Чърчил узнаха за Шестдневната война? И бяха готови с книгата си още преди тя да избухне – на 1 юни 1967 г.? (Вижте илюстрацията.) Кои бяха авторите на сценария за нея, описан предварително тъй подробно, все едно холивудски режисьори са заснемали филм! Все пак войната избухна на 5 юни 1967 г., понеделник. Нещо, което отлично помня. Но то е обяснено и в самата книга.

Освен това напоследък се твърди, че израелският министър на отбраната Моше Даян и египетският президент Гамал Абдел Насър са били приятели от детството. Други отдавна са на мнение, че държавният глава на Египет е бил израелски шпионин.[israelsdocuments.blogspot.bg/2012/12/conspiracy-theory-was-gamal-abdel.html]

Израел и САЩ създадоха Хамас, за да се противопостави на Организацията за освобождение на Палестина – ООП. Когато Ясер Арафат, основателят и пожизнен предводител на ООП, остаря и кротна пред циониста - Шимон Перес, Те решиха да прибягнат до смяна на местата. Като в популярния филм с продуцент покойния почтен евреин и разкаял се ционист, милионера Еърън Русо. Колко удобно, не мислите ли?

Речено, сторено. Така взеха да изобразяват лика на Ясер Арафат и на неговата ООП някак „по-мило“ и „приемливо“. Те станаха партньори на Тел Авив и Запада. В същото време надянаха на Хамас маската на новия „враг“. Нали помните? В Хегеловата доктрина, върху която се крепи Pax Judaica, има теза, антитеза и синтеза. Е, ООП и Израел се превърнаха в първото. Хамас пое ролята на второто. А синтезата изобщо не е мирът. Напротив – вечното противопоставяне и напрежение.

Докато на наивните европейци, залисани от равинската пропаганда, им дойде акълът, вече ще са изтлели. Чифутите са безмилостни. Не се спират преди нищо. Газят всички и всичко, което им се изпречи по пътя към тяхната крайна цел – единната световна комунистическа държава под властта на самозвания „елит“ от някакво „Давидово коляно“.

Излязоха и доказателства, че „евреите са убили Ясер Арафат“. Официален палестински представител заяви: „Израел беше първият, основният и единственият заподозрян!“[www.theguardian.com/world/2013/
nov/08/israel-killed-arafat-claims-palestinian-official-polonium]

Какво друго логично обяснение може да има, след като години наред бившият израелски премиер генерал Ариел Шарон гръмогласно тръбеше, че „е опитвал, но не е успял да убие Арафат. Израел много добре подготви своя опит през 1997 г. за отравянето на Халед Мешаа, политическия лидер на Хамас.“[www.theguardian.com/commentisfree/2013/nov/08/yasser-arafat-farce-ramallah-ducked-questions]

Ясер Арафат съобщи, че се чувства зле, на 12 октомври 2004 г., когато беше подложен на продължителна израелска обсада. Кой друг, освен израелците, може да е виновен за смъртта му?

Агенти на «израелската» диверсионно-терористична служба «Мосад» са убили лидера на Организацията за Освобождение на Палестина (ООП) Ясер Арафат с плутоний, който са добавяли в неговото кафе.

Както е съобщило вчера ливанското издание «Ад-Дияр», в началото на 2000-та година «израелските» диверсанти са изяснили, че палестинския лидер има навика да започва деня с чашка кафе с мляко.

Получавайки тази информация, «Мосад» е внедрил в екипа на телохранителите на Арафат свой шпионин, на който е било поръчано да долива в сутрешното кафе на палестинския ръководител доза от напитка, замърсена с плутоний.

Обемите на постъпилите в организма на Арафат радиоактивни вещества са били малки, за да осигурят постепенно влошаване на неговото здраве и да не вдигат тревога, с което да запазят в тайна ролята на «Мосад» в гибелта на лидера на ООП.

Ливанският вестник също така отбелязва, «израелския» агент се е съгласил да изпълни тази задача в обмен на значителна парична сума и получаване на убежище на Запад под ново име.

След като шпионинът е изпълнил указанията на «Мосад» и е извършил действията, които в крайна сметка са довели до смъртта на Арафат, «израелските» специални служби са му помогнали да претърпи няколко пластични операции на лицето.

По данни на «Ад-Дияр», убиецът отначало се е отправил в Канада, а след това в САЩ, където, най-вероятно, живее и до днес.

На 11 ноември палестинската комисия, занимаваща се с разследването на смъртта на Арафат, е обявила за установяването на личността на убиеца на палестинския лидер, но се отказа да разкрие името на заподозрения или да съобщи, каквито и да било детайли и е обвинила в убийството на Ясер Арафат «израелския» режим.

Ясер Арафат почина на 11 ноември 2004 година на възраст 75 години. Специалистите така и не стигнаха до еднозначен извод за причините на неговата смърт. Това е свързано с факта, че своевременно не е било проведено патологоанатомичното отваряне, за което е настоявала вдовицата на покойния – Суха Арафат.

http://palestine.bg

Те, интернационалното Братство на илюминатите, унищожават наред – САЩ, Европа, Африка, превземат Азия…

Проектът „Израел“ ще приключи, когато тази незаконно и изкуствено създадена държава, която не се базира на никакви исторически или генетични фундаменти, престане да бъде необходима. А израелците? Ще ги разселят – я в Украйна, откъдето произхождат повечето, я в България и околните страни с изчезващо население.