Блогът на budha2 :: Фемсъдилищата на Карл Велики

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

25.02.2017 23:54 - Фемсъдилищата на Карл Велики

Автор: budha2 Категория: Други

Прочетен: 1806 Коментари: 0 Гласове:

По време на управлението си Карл Велики предприема 53 военни похода, 27 от кампаниите ръководи лично. Най-продължителните войни, които води - Саксонските, се проточват цели 30 години. В резултат на тях обаче Саксония окончателно влиза в състава на империята на Карл Велики. През 788 година към империята е присъединена Бавария: Херцогът на Бавария Тасилон III се предава. Между 789 и 806 година Карл воюва със славяните по източните граници на империята; между 791-799 година – с аварите.

Със завоеванията си Карл създава Свещената Римска империя. На 25 декември 800 година (Рождество) папа Лъв III го провъзгласява за император на Свещената Римска империя и го коронова. Още приживе към името му е добавено нарицателното Велики. Става основател на династията на Каролингите.

Успешните му походи и завоевания значително увеличават територията на кралството на франките. Грижата за управлението на държавата винаги е стояла във фокуса на вниманието му. Винаги вниква до детайли в ситуацията; търси начини да подобри държавното устройства, да усилии армиите си и да гарантира сигурността по границите. Едновременно полага усилия за подобряване живота на поданиците си – както материално, така и духовно. В много от тези сфери Карл Велики успява да извърши смислени и ефикасни реформи.

Покровителства науките и учените хора. Строи много манастири и училища към тях. По негово разпореждане се заселват нови, некултивирани до момента територии. Строят се градове, дворци, манастири и църкви. С действията си оказва много силно влияние по разпространение на християнството в държавата. Покровителства духовенството и намалява данъка върху църковните имоти и служители на десятък. Въпреки че е в много добри отношения с папата, Карл запазва за себе си властта в управлението на църквата в империята – негово е правото да назначава епископи и абати, да свиква църковни събори и да отсъжда в споровете, касаещи църковните дела.

Периодът на управлението му е определян като Каролингски Ренесанс, заради разцвета в културната, духовната и научните области. Днес историците определят Карл Велики не само като създател на френските и германските монархии, но и като Pater Europae („Баща на Европа“). Неговата империя обединява по-голяма част от Западна Европа за пръв път след залеза на Римската империя. Приема се, че ранният Каролингски ренесанс е времето, по което се формира новата обща европейска идентичност.

Карл Велики почива на 28 януари 814 година в двореца, който построява в столицата си Аахен. Саркофагът му се намира в катедралата на Аахен.

Фемсъдилищата на Карл Велики

Тези страшни трибунали, за които се твърди, че били създадени от Карл Велики още през 772г. във Вестфалия, имали за своя открито призната цел установяването на закона и реда в бъркотията и анархията, която царувала по това време в Германия. Но постепенно властта, която те си приписали чрез ,,Свети Фем", станала толкова страшна, че следващите императори не били в състояние да контролират действията им и се оказали принудени да станат посветени, за да защитят самите себе си.

През XII век Фемсъдилищата чрез своите постоянни екзекуции провели истински ,,червен терор", така че източна Германия станала известна като Червената земя. През 1371г., твърди Льокуто дьо Кантльо, нов тласък бил даден на ,,Свети Фем" от мнозина рицари тамплиери, които, след разтурването на техния Орден, проникнали в Германия и търсели достъп до тайните трибунали. Не е възможно да узнаем как много от тамплиерските знания преминали в ръцете на фемсъдилищата, но сигурно има прилика между начините на посвещаване и сплашването, използвано от фемите и тези, описвани от някои тамплиери, а още по-голяма прилика има между церемонията на фемите и ритуала на свободното зидарство.

Така членовете на фемите, известни като ,,Wissende" (или просветени), се делели на три степени на посвещаване: свободни съдии, истински свободни съдии и свети съдии на тайния трибунал. Кандидатът, който искал да бъде посветен, бил довеждан с вързани очи пред страшния трибунал, председателстван от един ,,Stuhlherr" (или господар на стола) или от неговия заместник - някой ,,Freigraf", с меч и върбова клонка до него. След това посветеният бил обвързан от страшна клетва, че няма да разкрие тайните на ,,светите феми"; че няма да предупреждава никого за опасността, надвиснала над него чрез техните постановления; че ще издаде всеки, независимо дали му е баща, майка, брат, сестра, приятел или роднина, ако такъв близък бъде осъден от трибунала. След това му съобщавали парола и ръкостискане, чрез които съзаклятниците се разпознавали взаимно. В случай, че станел предател или разкриел споделените с него тайни, завързвали очите му, връзвали ръцете му зад гърба, а езикът му бил изтръгван през долната част на шията, след което го обесвали за краката и докато умирал, изричали тържествено проклятието, че тялото му трябва да бъде дадено за храна на птиците.

Трудно е да повярваме, че приликите със съвременния масонски ритуал, които могат да бъдат забелязани тук, са само съвпадение, обаче ще бъде еднакво неразумно пък да проследяваме евентуалната възможност за произхода на свободното зидарство от фемсъдилищата. Очевидно и двете произхождали от един общ източник, като това били или старите езически предания, на които се основавали ранните феми, или системата на тамплиерите. Последният източник изглежда по-вероятен по две причини: първо, поради приликата между методите на фемсъдилищата и асасините, което би намерило обяснение, ако тамплиерите са изграждали свързващите брънка; и второ, фактът, че в съвременните документи членовете на тайните трибунали често се споменавали под името розенкройцери. Обаче, тъй като, както видяхме, се твърди, че степента Розенкройцер била донесена в Европа от тамплиерите, това би обяснило запазването на името във фемсъдилищата, както и при розенкройцерите от XVII век, за които се твърди, че били продължители на тамплиерската традиция. Така тамплиерството и розенкройцерството изглежда винаги са били тясно свързани, факт, който не е учудващ, понеже и двете произхождат от един общ източник - преданията от близкия Изток.

Това ни довежда до една алтернативна теория за канала, по който източните учения и по-специално кабализмът са проникнали в свободното зидарство. Защото трябва да признаем, че съществува пречка пред пълното съгласяване с теорията за тамплиерската приемственост, а именно - въпреки че еврейският елемент не може да бъде проследен по-назад от кръстоносните походи, със сигурност не можем и да се произнесем, че той се е появил и през трите столетия след тях. Действително, преди публикуването на Андерсъновите ,,Конституции" през 1723г. няма категорично доказателство, че легендата за Соломон е била включена в ритуала на британското масонство. Така, въпреки че притежанието на легендата от средновековните ,,compagnonnages" като че ли би доказало нейната древност, винаги съществува възможността тя да е била внесена от някаква по-късна от тамплиерите организация на адепти. Според привържениците на една друга теория, тези адепти били розенкройцерите.

illuminatibg.blogspot.bg/2017/02/blog-post_25.html

Нагоре