Блогът на budha2 :: Якобински клуб

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

21.02.2015 11:00 - Якобински клуб

Автор: budha2 Категория: История

Прочетен: 1958 Коментари: 0 Гласове:

Опаковката на най-големите трагедии в историята на човечеството беше декорирана с панделка, върху която неизменно се мъдри примамливият лозунг “Libertй, йgalitй, fraternitй” – „Свобода, братство, равенство“. Колцина са забелязали, че въпросната кордела е златна?

В нейно име са избити повече от 120 милиона души! Като започнете с Френската революция, преминете през „великите“ човекомелачки на Първата и Втората световна война, и стигнете до днешните войни в Азия и Африка.

Миналото не е мъртво. Фактически то даже не е минало.

Някак почти без внимание отминаха две събития не с американско, а със световно значение. Но за тях – след малко.

Когато на 17 септември 1793 година в Париж Първата френска република се сдобива с Loi des suspects – Закона за заподозрените, възниква „революционната параноя“, а тълпите започват да крещят: “Libertй, йgalitй, fraternitй”![3] Списъкът на онези, които подлежат на проверка и евентуално наказание, е прекалено дълъг. Той започва с Assemblйe de notables – Събранието на благородниците.

Неговото начало е поставено през 1200 година с подписването на Договора от Перон. С него опираме в нашата история. Защото става дума за поредица от споразумения, подписани между краля на Франция Филип II и графа на Фландрия Бодуен IX, у нас неправилно наричан Балдуин. Да, същият Бодуен или Балдуин, който безславно завършва земните си дни в затворническа килия в Търново.

С Договора от Перон Бодуен се признава за васал на краля на Франция. Названието на документите е останало в историята с името на средновековния замък Перон, построен от Каролингите в Пикардия, където е сключено примирието. Но когато Филип II и Бодуен IX подписват съглашенията, имението вече е в ръцете на Капетингите. То се намира в тогавашното графство Вермандоа. Не само това. Начело на областта стои жена – Елеанор Аквитанска (1191–1214), графиня на Вермандоа̀, Валоа̀ и Сен-Куентѝн.

Понастоящем това са два департамента в Северна Франция – Ена̀ (на френски Ен с дълго „Е“), и Сома̀ (на френски Сом), които са част от Пикардия и носят имената на съответните реки, минаващи през тях.

Именно Assemblйe de notables определя критериите, по които ще се раздават титлите в западната част на Европа. Постепенно те биват възприети навсякъде. Така се узаконява оформянето на европейската аристокрация, срещу която уж е насочена Френската революция.

И така, през есента на 1793 година революционните „народни маси“ вече са въоръжени със Закона за заподозрените. С него официално се възцарява la Terreur – властта на терора. Не че дотогава не е съществувало насилие в грамадни мащаби, особено над clergй rйfractaire – „реакционното духовенство“, обявено за роялистко и за “l’ennemi de la Rйvolution” – „враг на републиката“.

Определението на тези врагове е пространно: “… Ceux qui cherchent а anйantir la libertй par la force ou par la ruse” – „това са онези, които се стремят да унищожат свобода със сила или с лукавство“. Наказанието? Смърт.

Тогава се появило името на никому неизвестния 36-годишен парижки печатар Антоан-Франсоа Моморо̀. Изглежда именно той добавил към вече познатите призиви за “libertй” и “йgalitй”, този за “fraternitй” – за „братството“.

Моморо̀ бил сред водачите на ебертистите. Това се оказало едно от най-радикалните движения сред революционерите, по-крайно дори от тези на жирондистите и якобинците. Негов идеолог бил журналистът Жак Ебѐр.

Онова, което отличавало ебертистите от останалите терористи, бил техният стремеж за пълна дехристиянизация на Франция. Отличавали се и със своята безпримерна жестокост. Не познавали милост. В техни ръце от инструмент за изпълнение на смъртни присъди гилотината се превърнала в играчка, в предмет за развлечение!

Но има още една характерна черта, която била типична предимно за последователите на Жак Ебѐр. Те на практика изповядвали и проповядвали комунизма. Ебертистите отстоявали пряката намеса на държавата в икономиката, за осигуряване на адекватно разпределение на продуктите – “йgalitй”. Подкрепяли реквизицията на всеки „излишък от вино и зърно“. Естествено, самите те следвало да определят последното…

На съвестта на ебертистите – въпрос е дали са притежавали това човешко качество – тежали десетки, ако не и стотици хиляди отнети живота! Те гонели и убивали не само християнските свещеници. Тъй като, макар и за кратко, успели да си извоюват или по-скоро им била отредена една от главните роли в la Terreur – господството на терора, често избивали наред, особено по-просветените. Било достатъчно някой да извика: „Този е написал книга!“, та нещастникът незабавно да бъде… обезглавен.

Но кои били основните участници в движението на ебертистите? Разбира се – sans-culottes! Буквално – „без кюлоти“. Но това бива неправилно свързвано с бельото. Culottes или кюлоти били панталоните до коленете, с които аристокрацията се обличала. За да се отличават от нея, преобладаващата част от революционерите нахлузила панталони, дълги до подметките. Оттогава “sans-culottes” се е превърнало в нарицателно за мързелив, но злобен бедняк, способен да извършва насилия, готов да властва чрез терор.

Да обобщим. Прословутият лозунг за “libertй, йgalitй, fraternitй” – за „свободата, равенството и братството“, който е държавният девиз на настоящата Република Франция, се е родил и е бил тиражиран от най-садистичните и комунистически настроени тълпи.

Кафене "Средец" (Якобински клуб в София) ,,Общество на приятелите на конституцията", което скоро след това приема името Якобински клуб. Сформиран е специално за дебати - обикновено на писатели, учени, техни симпатизанти чужденци и богати буржоа, които плащат висок членски внос. Членовете на Клуба са много внимателно препоръчвани и избирани. Претекстът за създаването на този клуб е страх от аристократическа конституция. Същият този претекст се използва от ултрабогатите много пъти след това и то днес за създаването на най-различни идеологии като социализъм, комунизъм, фашизъм, нацизъм и др.
Това е най-известният политически клуб от Френската революция, в който участват голяма част от френските депутати по това време, включително Робеспиер и Мирабо. Веднага след събитията на 5 -6 октовмри 1789г. се образува
Още от самото началото в клуба участват около 200 депутати, на които първоначалната цел е провеждане на социални дебати. Истинската цел обаче на този клуб е депутатите от Париж а контактуват с останалите депутати от френските провинции и да съгласуват действията си. Не е никак случайно, че още от самото начало те се събират в Доминиканския манастир, тъй като самият им зародиш е оттам.
Инквизицията е установена в Испания през XV столетие, доминиканците са натоварени с нейното изпълнение. Първият главен инквизитор в Испания е доминиканецът Томас де Торкмада - известен с приложението на зверства и терор. Пиер-Кошон, председателят на съда, който присъжда изгарянето на Жана д"Арк на кладата, е също доминиканец, както и другите членове на съда. Те построяват една мистична теология с много голямо влияние в Европа през XVI столетие. Дори и в момента в света са пръснати много доминикански училища, колежи и университети, известни със своето стриктно обучение.
Според речника на Уебстер името якобинци вероятно произхожда от името на улицата ,,Св.Якоб", на която се е помещавал Доминиканският манастир. Много по-вероятно е обаче то да произхожда от Якоб Исаак, един от последователите и учителите на юдейското движение хазидизъм, на което и старият Майер Ротшилд е бил горещ последовател.
Нека не се забравям че Ротшилд е основател и финансов поддръжник на тази организация, чийто духовен баща и ръководител е Адам Вайшоп. Известните републикански манифести и нарежданията за някои кланета произлизат от решенията на този клуб. Всички предложения за Законодателното събрание са излизали оттук. От края на 1791г. събранията на Клуба стават открити и публични. След като Конвентът обявява Републиката на 22 септември 1792г., Клубът си сменя името на ,,Общество" на якобинците, приятели на свободата и равенството. Целта е да се приобщят в Конвента депутатите от левицата и многобройните санкюлоти и да се изхвърлят жирондистите, и действително успяват да го направят.
След падането на монархията през 1792г. якобинците, без да се обявяват официално за републиканци, ръководят революцията и фактически управляват страната. Ръководената от тях революционна диктатура и всичките им действия по време на революцията, които довеждат по царството на терора, ясно говорят за плановете и машинациите на някаква задкулисна сила, която ги насочва.
Робеспиер започва чистка в Клуба и през 1793г. скъсва отношенията си с Корделиерите, Хебертистите и накрая с Дантонистите. Задачата на Робеспиер, който остава единствен водач на якобинците, е да ликвидира последователно другите фракции - цел, която в скоро време постига, след което поема пълния контрол на Конвента, Парижката комуна и местната администрация.
Революционната диктатура е творение на якобинците с помощта на санкюлотите .По-късно, когато санкюлотите правят предложение за увеличаване на заплатите и якобинците не ги удовлетворяват, същите заплащат много скъпо за тази своя грешка.
През юлските събития на 1794г. общественото мнение е, че якобинците са главните виновници за всички злини на Франция. Санкюлотите оттеглят поддръжката си, тъй като виждат голямата разлика между двете съвсем различни социални общества.
Якобинските клубове във Франция обединяват аристократичните терористи. Те са тези, които физически направиха Френската революция, но никой не казва кой в действителност е давал заповеди на Дантон, Марат и Робеспиер - официалните лидери на Клуба. Членовете на тези клубове са най-богатите и влиятелни хора на Франция. През 1793г. наброяват повече от 500 000 членове.
Истината е, че тези аристократи-терористи, наречени якобинци, са в действителност френските илюминати. С декрет от 11 ноември 1794г. Конвентът забранява Клуба.

Мари-Изидор дьо Робеспиер

Максимилиян Мари-Изидор дьо Робеспиер е роден в Арас на 6 май 1758г. Произхожда от средно буржоазно семейство. Още от много ранна възраст посещава колежа на ораторите в Арас. Получава стипендия от едно абатство за известен парижки лицей, който завършва с блестящ упсех в 1780г., а малко по-късно право и бързо става известен. Става съдия и работи върху научни есета, за които получава награди от Академията на изкуствата.
Политическата му кариера започва на 31-годишна възраст с избирането му за член на Събранието. В 1790г. става председател на Якобинския клуб, чийто член е от самото му основаване. Той се обявява в защита на правата на човека и гражданите.
Суровият Робеспиер е с много морални устои и е против разгулния живо, воден от Дантон, Орлеанския херцог и много други революционери, с което си спечелва името ,,неподкупен" (непокварен). Парите не са негова цел. Единственото нещо, към което той се е стремял, е власт и то власт, дадена му от народа. Тъй като Робеспиер открива конспирацията на Капитала, насочена срещу краля, някои историци предполагат, че в душата си е монархист, което не е вярно. В един момент той се обявява в полза на несъществуващата монархия само защото мисли, че след детронирането на Людовик XVI във Франция ще последва едно управление, много по-малко демократично от стария режим. И в случая е прав, Самият той заявява:
Аз бях обвинен в Събранието, че съм бил републиканец, Те ми правят много голяма чест, но аз не съм такъв. Ако бях обвинен, че съм монархист, те биха ме опозорили. Аз не съм и такъв... какво е настоящата Френска конституция? Това е една република с един монарх. Това не е нито монархия, нито република, а и двете заедно.
Робеспиер е горещ последовател на моралиста Жан-Жак Русо, който не е нито монархист, нито републиканец. С горните изказвания и едно друго подобно той сам си подписа смъртната присъда.
Струва ми се, че ние сме тласкани от някаква СКРИТА РЪКА, въпреки нашето желание. Всеки ден Комитетът за национално спасение прави точно това, което предишният ден е решил да не прави.
Този, който го нае (Ротшилд), му заплати за изневярата.
Една събота през юли 1794г. в Деня на Шабат за пръв път Революционният трибунал е в почивка. Този ден е избран, за да се реши съдбата на Робеспиер. Тези добри французи, лидери на Френската революция, бяха в синагогата, за да решат и дадат заповед за екзекуцията му. Той е тежко ранен, а не убит от някакъв полицай Меда, по прякор Мерда, и същия ден на 28 юли 1794г. е гилотиниран.
Много френски и световни историци днес си задават въпроса защо непочтеният и ненормален Дантон, който се е продавал на всички, е увековечен с паметник и улица на неговото име в Париж, а Робеспиер не получава никакво морално възнаграждение или едно благодаря от Френската република. Естествено това е последица от неговата последна реч, в която той говори за Скритата ръка.
Силната Ротшилдова фамилия е имала интерес името на Робеспиер да потъне в забвение.
Френската общественост, която се е гордяла и днес дори се гордее с революцията, ако възвеличае Робеспиер, значи да приеме (признае) неговото последно твърдение, че Френската революция не е дело на французите, тъй като е била подготвена и ръководена от чужденци. На тази тема французите са много чувствителни.

Жан-Пол Марат/"Ще бъде наистина човешки целесъобразно да се избият 260 000 души за един ден"
Жан-Пол Марат е роден в Швейцария от майка швейцарка и баща сардинец. Следва медицина в Бордо и Париж, получава докторат в областта на медицината в Лондон, където се установява като лекар. По-късно се завръща във Франция, започва да практикува медицина и публикува научно-философски и политически памфлети. Най-голямото му желание е било да стане член на Френската академия по науките, където за негово най-голямо разочарование не е могъл да влезе.
През 1789г. в началото на революцията започва дейност като политически журналист. След няколко памфлета в полза на революцията, той започва да издава ежедневен вестник ,,Приятел на народа". Заради нецензурните му статии и обиди е наредено да го арестуват, но той успява да избяга в Англия, откъдето само след три месеца се завръща отново в Париж. Той изоставя средната класа, която е поддържал до този момент и започва да защитава работниците и бедните. Със статиите си той спечелва доверието и поддръжката на бедните.
Повечето от неговите памфлети се стремят да подбудят масите към буйства и насилия. Така например памфлета си ,,C"en est fait de nous"" (юли 1790г.) той пише: ,,Пет де шестотин отрязани глави ще осигурят вашата почивка, свобода и щастие." Избягва отново в Англия и през 1792г. се завръща в Париж. През голямата част от времето до септември 1792г. той е нелегален, крие се от властта и често спи по мазетата, като същевременно издава своя вестник. Той е един от най-яростните подбудители за убийства и кръв. На 9 септември е избран от Конвента за депутат от Париж. Бори се от името на най-нисшата класа хора, в които сам не вярва, че са в състояние да управляват една република, поради което многократно ги подтиква да изберат диктатор, надявайки се, че този диктатор ще бъде самият той.
Когато Републиката е вече неоспорим факт, Марат предупреждава своите сънародници за бедствията, които могат да я постигнат. ,,Ще прекарате петдесет години в анархия и от това ще се избавите с един диктатор" По негово настояване и предложение Людовик XVI е съден от Конвента и екзекутиран. Той също е инициаторът на Революционния трибунал и на Комитета за обществено спасение, които стават инструмент за нечувания терор.
От 1788г. го напада страшно кожно заболяване, дробовете му също са възпалени. По-голяма част от времето се е налагало да прекарва във вана с топла вода, което единствено го е успокоявало.
На 13 юли 1793г. една млада французойка, Шарлота Корде успява да влезе в апартамента му и го убива с нож, както е лежал във ваната.
Комфортът, в който е живял Марат, съвсем не наподобява живота на тези, които е представлявал.

Жорж-Жак Дантон

Жорж-Жак Дантон, роден на 28 септември 1759г. в провинцията Шампан, Франция, е един от най-сложните, полемизиращи и противоречиви държавници от периода на Френската революция. Завършва право в Реймс и се установява на практика в Париж. Като млад адвокат започва революционната си кариера като уличен оратор под егидата на Орлеанския херцог. Много бързо изпъква със своите горещи и импулсиращи речи. Всеизвестно е, че той е поддържан и финансиран от херцога заради речите и агитациите му, които довеждат Франция до незапомнен деспотизъм.
През цялата революция никъде няма да срещнем Дантон да участва непосредствено в безредиците, които сам предизвиква и подготвя. Той не присъства на обсадата на Бастилията и я посещава едва на следващия ден.
Става министър на правосъдието и играе много важна роля по време на революцията, която - както многократно е подчертавал, не е негова политическа аспирация, а средство за удоволствие и облаги. В началото революцията е голямо разочарование за Дантон, тъй като още не е могъл да я използва за повече доходи и е трябвало да преживява от поддръжката, която получава от бащата на жена си. По-късно орлеанистите му подсигуряват порядъчно съществуване срещу неговата агитаторска дейност и писание.
Той получава от краля сто хиляди ливри в замяна на което обещава, че ще бъде по-умерен и няма да подклажда никакви анархистични прояви. Но както е присъщо на характера му, той не удържа обещанието си и се връща отново в шайката на орлеанистите.
Дантин, по-малко кръвожаден от Марат и по-малко язвителен от де Мулен, е най-користния от всички останали. Готов е всеки момент да се продаде на която и да е партия. Човек на удоволствията и разгулния живот. Парите никога не му стигат и постоянно живее със заеми.
Той е човек с необуздан ентусиазъм и буен темперамент, без всякаква интелектуална или морална дисциплина. Най-голямата му заслужа към Франция е тази, че действително е много привързан към страната си.

Осъден на смърт, той е приятелите му са гилотинирани на 5 април 1794г. Преди да бъде екзекутиран, се обръща към палача и му казва: ,,Покажи главата ми на народа, заслужава си труда", на което обаче тълпата не реагира и остава безмълвна.
Може да се спори дали неговото осъждане и ликвидиране е оправдано и необходимо.

Форд заключава: „Революцията е израз на еврейското желание за власт. Партиите са само инструменти в плана на евреите относно вземането на властта. Така наречената „диктатура на пролетариата“ е на практика диктатура на евреите.“

Всички войни от Френската революция насам се водят под тайната егида на Ротшилдови и техните приближени.

„Извън съмнение е фактът, че семейство Ротшилд направи парите си в големите исторически сблъсъци и от големите войни в историята в самия период, през който останалите губеха своите пари.“

„Към средата на ХІХ век“ – констатира Бенджамин Гинзбърг, – „цялата европейска държавна система стана зависима от интернационалните финансови мрежи, доминирани от Ротшилдови.“

Еврейската публицистка Хана Арендт се спира на методите на фамилията, особено на нейната „лоялност“:

„През 1848 г. на френските Ротшилдови им бяха необходими само двадесет и четири часа, за да прехвърлят услугите си от правителството на Луи Филип към новата, преживяла кратко Френска република и отново към Наполеон ІІІ.“

Същите помагат и в разгрома на император Наполеон.

„Случиха се събития, в които Ротшилдови демонстративно промениха посоката на международната политика.“

Роденият в Австрия евреин, американският журналист и политолог Фриц Манделбаум, чийто баща „антисемит“ приел фамилното име Мортън, се преименувал на Фредерик Мортън. Под това име той е познат като един от биографите на „светото“ банкерско семейство. Той сполучливо отбеляза в нашумяла своя книга, посветена на въпросните франкфуртски финансисти:

„Веднъж някой каза, че богатството на Ротшилдови е съставено от банкрутите на нации.“ А идеите на Френската революция, които основателят на Ордена на илюминатите Адам Вайсхаупт формулирал, като ползвал творбите на енциклопедистите, са били редактирани от „Чичко Паричко“ – от Ротшилдови. И така били пренесени в „новия свят“, където да оплодят техния държавен проект. Нещо, което дълго не им се отдавало. Чак до 1913 година, когато със Системата на Федералния резерв сложили ръка върху държавния апарат. Нататък било лесно.
diagnosa.net/

Нагоре