Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.02.2015 21:26 - За свободата или за хатъра на Ротшилд и руското императорско семейство?/Откъде се е появил копривщенецът Гаврил Хлътев?
Автор: budha2 Категория: История   
Прочетен: 3564 Коментари: 2 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
imageИзправени пред непреодолимата бариера в лицето на Мурад V, Ротшилдови задействат своите масонски връзки. Някъде по това време се видели принудени да съблазнят руския император Александър ІІ, когото ненавиждали като „антисемит“. Царят посочил своите братя. По-големият, великият княз Михаил Николаевич, бил определен за главнокомандващ на действащата руска армия на Кавказкия фронт по време на Руско-турската война от 1877-1878 г. А Николай Николаевич оглавил действащата руска армия в кампанията на Балканския полуостров.

Косвено доказателство за опасенията на Ротшилдови даже зрънце от истината за техните делови връзки с руския императорски дом да не лъсне на светло, можем да дирим във факта, че семейството изкупи всички т. нар. любовни писма на Александър ІІ. Иде реч за „около 4500 писма, разкриващи продължилата 14 години романтична връзка между царя и княгиня Екатерина Долгорукова, завършила с морганистичен брак“.[16] Ротшилдови са влезли в далавера с него тъкмо по времето на тази негова слабост. Любовта им възникнала през 1866 година. През 1880-а двамата се венчали, след като вече имали… четири общи деца!

Какво толкова съдържат тези епистоларни творби, едва ли ще узнаем. Съобщенията за странната сделка между банковото семейство и Кремъл съдържаха странни намеци: „Те [писмата] били заграбени от Хитлер след окупацията на Австрия през 1938 г. Той планирал да ги използва, за да оправдае холокоста.“

Една от вероятностите е чрез тях да бъде разкрит интересът на Ротшилдови в експлоатацията на каспийския петрол. По-точно – как във връзка с това са подготвили Европа и по-специално Русия за война срещу омразната им Висока порта. Типично за тях и съвсем по възможностите им. Те еднакво ненавиждали и двете страни… Въпреки това или точно по тази причина били… техни банкери. Не малко източници хвърлят вината за убийството на Александър ІІ върху Ротшилд. Смята се, че заповядали ликвидирането му като назидание. Заради неговия отказ на тяхното предложение да основат централна банка в страната.[18] Разбира се, съгласно записаното в диктувания от тях „Манифест на комунистическата партия“.

Още от първата четвърт на ХІХ век те започнали да насъскват Руската и Отоманската империя една срещу друга. „В омразата между Русия и Турция търсеха облекчение. Портата стигна толкова далече, че обяви царя за върховен враг на турците.“

Последствие от цялата тази работа било Въстанието в Босна и Херцеговина от 1875 г. След него дошъл редът на нашето Априлско въстание. Все през 1876 г. в Солун били избити чуждестранните консули. Избухнала и Сръбско-турската война… Тайното Братство си знаело работата и действало. Доста по-късно се появило признанието: „Ние подтикнахме арабите да въстанат срещу Турция, като им обещахме от арабските провинции на Отоманската империя, включително Палестина, да създадем арабска монархия.“

По същия начин и все по това време барон Едмон дьо Ротшилд започва да отмъщава на султана и да превзема Палестина отвътре. През 1930 г. ционистът д-р Белла Додд разказал: „Открих, че ако не беше помощта от банката на барон Едмон Ротшилд, основаните само от руски ционисти [поселища] Ризон, Цикрон и Рош Пина щяха да пропаднат и въобще нямаше да има никакво еврейско присъствие в Палестина. Това беше ключовата част от стратегията на Ротшилдови – да направят така, че да изглежда сякаш евреи вече живеят в Палестина – една измама, която проработи.“

Царят и неговите алчни братя изобщо нямали хабер какво им гласят зад гърбовете. Още на 15 август 1871 г. Джузепе Мацини – главният революционер на Ордена на илюминатите в Европа, получил писмо от своя задокеански господар, вече споменавания генерал Албърт Пайк. В него масон № 1 на Америка постановявал, че предстои световна война. Тя щяла да бъде предизвикана, за да унищожи царска Русия и да постави нейната обширна територия под господството на агенти на илюминатите. „След това Русия щяла да бъде използвана като „непобедима армия“ за постигане на следващите илюминатски цели.“

Напомням: годината била… 1871-а! Пророчество за… световна война! А през 1875-1876-а се случило странно нещо. Изненадващо светът, който до тогава не обръщал внимание на мъките на християнските народи в Османската империя, подминавал ги или мълчал за тях, внезапно бил залян от вълна на възмущение.

Нашият сънародник Тончо Карабулков изясни, че „Виктор Юго“ никога и никъде „не споменава нито веднъж името на България, а говори винаги за… Сърбия!”И не крие своето разочарование от „българските историци“, които „знаели точното съдържание на споменатия текст, но предпочитали да не споменават тази „грешка“ на Юго. Понеже, смятат те, било по-добре да се остави легендата да следва своя ход.”

Така родиха цяла планина от митове – за „герои“, които всъщност са били нищожества. За „поборници“, на практика оказали се мързеливи мизерници и страхливци. За „борци за освобождение“, чиято мисъл и действия били ангажирани най-вече с пари и ограбване на банки… Всички те – платени агенти на Русия, респективно на интересите на Ротшилд.

Кому са необходими тези фалшиви митове и легенди? Нито един нормален народ не се кланя на идоли. Почтеният човек цени истината, а не преднамерено съчинените предания. Тези раздумки и раздувки не са история.                                                          image                   

Историята е онова, което се е случило – сиреч истината. За да се учим от нея, трябва да я познаваме. А не да се осланяме на полуграмотни идеолози, винаги готови да служат някому стига той да им осигури кариера, известност и сладък живот. Имам предвид онези производители на (не)знания, приносители на идеологически заблуди, разпространители на фалшиви доктрини, произведени за партийни заслуги в „историци”.

За какъв дявол ни е необходимо да дирим някакво фалшиво самочувствие в митовете и легендите? Или може би повечето от вас се плашат, че историята учи, как не се учим от нея?                                                                                                                       Всички бели народи са произлезли от нас. Това е известно на неколцината, които имаме достъп до някои от древните ни извори – най-старите книги на света. Искам да кажа, че евреи и гърци, арменци и руснаци, италианци и англичани, французи и испанци, скандинавци и иранци – всички до един са самозванци и носят български гени в кръвта си. Нямам никакво намерение да се старая да го доказвам. Сторил съм го в книги, които никой няма да издаде, понеже никой не желае да прочете. Пък и от страх пред столетните пластове от заблуди и доктринерство.

А стремежът на семейство Ротшилд към осигуряване на свободен достъп до пътя „Батуми-Варна” подготвил промените в Европа. И тук няма никакво място за съмнение. Забравете химерите за някакво избавление на забравените братя-славяни. Най-малкото, защото както вече посочих в предходна част на тази поредица, след всяка война с Турция същите „освободители” завличали огромни маси кадърно и работливо българско население в руските степи. И се отнасяло цинично към нашите предци.

Изваждането на европейските територии на Османската империя от състава на тази държава е добре подготвено. То било скрепено със споразумение за прекрояване на политическата карта на Балканите, сключено между руския цар Александър ІІ и австроунгарския император Франц Йосиф. Затова не по-късният Берлински договор, а именно Райхщадското споразумение до голяма степен тайно решило съдбата на балканските християни.

От средата на ХІХ век обеднялата британска аристокрация започнала да сключва бракове с богатите еврейски фамилии. Това посочва И. Си. Кнут съвременник на събитията. Наистина днес „огромна част от британските благородници са евреи”.

Ето как постепенно тогавашната най-могъща империя на земята изпада под влиянието на равините. Не случайно, но напълно несправедливо се заговаря за англосаксонска конспирация. А тя всъщност е еврейска. Днес е по-точно да се каже: юдео-масонска.                               image             

Ротшилдови събирали легиони от зависими индивиди. Героизирали ги за постигане на целите си. През 1874-1875 г. изпадналата под финансовата им зависимост Русия вече почти нямало накъде да мърда. Банковата фамилия манипулирала самия връх на властта в нея. Те искали Батуми и Палестина. Града на Черно море – за да превозват бързо и евтино каспийския нефт до Европа. „Библейските земи“, за да изпълнят бащиния завет – да върнат евреите в родината им. Макар, както сега добре знаем, дори най-далечните предци на тези българо-хазари никога да не били стъпвали там. Султанът издигал „желязна стена“ пред мераците на банкерите.

Назрявала необходимостта от въстания, та да бъде предизвикана всеобща омраза спрямо Високата порта. Така и станало. Русия се постарала добре платените „луди глави“ да разбунят босненците, българите, сърбите. Някой има ли представа какво е търсел през зимата и пролетта на 1875-1876 година руският офицер капитан Николай Киряев във Видинския край? Ами шпионира. Вербувал е агенти – „войводи“, и им е плащал. Той бил секретар на Петербургския Славянски комитет… Загинал в сражение с аскера край село Раковица, Видинско, на… 6 юли 1876 г. Погребан е в близкия манастир.

Откъде се е появил копривщенецът Гаврил Хлътев? Малцина разпознават зад това име неизвестния истински образ на Георги Бенковски. Васил Балевски от Института по литература на БАН ни отваря очите: „Има три интересни момента в неговата дейност, които водят до подобни мисли. Те са описани в първия том на „Записки по българските въстания“ на Захари Стоянов в изданието му от 1884 година. Твърдението не е в прав текст, но е повече от очебийно. Там е описано как Бенковски, когато пожелава да му обковат сабята дава 40 екатеринки (руски златни рубли – б. а.). В България тогава, като част от Турската империя, хората са се разплащали с турски меджидиета, най-много с някоя и друга австроунгарска пара. Откъде, питам, Бенковски е имал тези руски пари? Че пък и да ги дава за обков само за да задоволи суетността си, с която е бил по-прочут, отколкото с революционната си дейност.

Вторият момент, който уличава Бенковски в по-деликатни взаимоотношения с Русия, е много интересен и още по-загадъчен. Когато в края на въстанието го викат село подир село и град подир град да помогне с т. нар. Хвърковата чета, той не се отзовава никъде. В края на Априлското въстание турците изгарят Клисура и Брацигово, Копривщица води преговори, да не я опожарят. Бенковски не се появява на нито едно от тези места. Дори си позволява да говори много срещу Копривщица – своя роден град. Той е ненавиждал това място, защото копривщенци са знаели какво всъщност представлява Гаврил Хлътов, както е кръщелното му име.

В края на Априлското въстание Захари Стоянов описва как Бенковски застанал в местността Лисец над горящото Панагюрище и пред цялата чета казва: „направих рана в тялото на Турската империя, сега Русия може да заповяда.“ Питам аз, а защо да не заповяда Австро-Унгария, например?“

Точните думи, така, както са предадени от Захарий Стоянов, гласят: „Моята цел е постигната вече! В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравей; а на Русия – нека тя заповяда!“

И за мен тези слова са едни от най-антибългарските, най-предателските в познатата ни история! Колкото и да ненавиждам квалификации като „предателски“. Тези думи се родеят с прословутите българофобски завети на комунистическите архипрестъпници Георги Димитров и Тодор Замфиркьов-Живков. Първият беше прокламирал, че „дружбата ни със Съветския съюз е като слънцето и въздуха за всяко живо същество“. Без да се допита до народа, вторият заяви готвността на комунистите да превърнат България в 16-а република на СССР. И даже на два пъти е предлагал това на стопаните на Кремъл.                                   image                              

На всичко отгоре Хлътевото „пророчество“ било лъжливо. Никаква рана не е отворил в сърцето на тиранина. Получил си е екатерининките и е помогнал на Ротшилд да вдигнат шум в умножаващите се контролирани от тях западни вестници и списания. Като по този начин развържат ръцете на Александър ІІ за пишман освободителна мисия.

Предавани от поколение на поколение лъжите на псевдо Бенковски започват да се възприемат като истина. На практика Априлското въстание е един мит. „То обхваща само събитията, станали в Южна България. От военна гледна точка те са най-неудачни, там няма организирано нищо сериозно. Докато в Северна България действително са се водили много сериозни сражения с военизирани части и военни ръководители. Това са четата на Цанко Дюстабанов, въстанията в Ново село (сега Априлци – б. а.) и Батошево. За тях никой не говори, те почти са изтрити от съзнанието на българския народ. Всичко е центрирано върху т. нар. Априлско въстание в Южна България...

За това принос има книгата на Димитър Страшимиров за Априлското въстание, чието име за съжаление не си спомням.Изданието е поръчано на автора от няколко пловдивски търговци, за да се прочуе районът им. Впоследствие Априлското въстание се асоциира в народната памет като единственото бунтовно място в България.“ Отново пари, материални интереси…

Догаждаме се каква е била целта на Хлътев или Хлътов – точното му име няма значение. При всички положения тя е била в чужда полза – руска, и за нейното изпълнения са му плащали с… екатеринники. Как реагирали хората – българите? „Пусто му останало и въстанието, и царството, и войводата – говореха тия последните [бунтовниците] и въздишаха, когато ги поканихме да се изкачат на Лисец. – Защо ни е нам вече свобода и живот? За кого ще ние да живеем, без жени, деца и майки?“

Кой е дал право на разбойници да предопределят трагичната участ на трудолюбивите мирни люде? Да ги обричат на смърт? По същия начин в Батак хвърлили българи срещу българи. Кои са били онези сили, които се възползвали от старите вражди за мера между жителите на селата Батак и Барутин, между християни и мюсюлмани. Но повтарям: всички те, и от двете страни – българи! Уж някак между другото Захарий Стоянов подсказва произхода на Ахмед ага, „убиеца на батачани“: „Барутанлията трябва да не е бил турчин; а доколкото ние знаем, ни той, ни неговите родители са били някога дьонмета (ренегати).“ С други думи – не сменили християнската си вяра.

Захарий доуточнява: „Повечето от башибозуците, които изклаха Батак, са помаци.“

Българите мохамедани от Барутин постъпили тъй нечовешки жестоко не от фанатизъм, а от меркантилност и дълго събирана жажда за мъст! Цялата трагедия на българите, подлъгали се по руските агенти и напълно неподготвени разбунтували се против държавата, лежи върху съвестта на разбойниците, платени от Русия. И пада връз техните наследници – най-малко до четвърто коляно.

Такава е истината. Как ще наречете онези, които не могат да я приемат, е ваш проблем. Но цялото това издайничество, българофобия и русофилия, се прехвърлят в социалистическата и комунистическата партия. За да продължат не само в техните борби против народа и българщината, а даже в наши дни. Но трансформирани като „политика“, „предприемачество“, псевдонаука и антикултура…

Например след „освобождението“ властта, представлявана все от „поборници“, отказва да отпусне жалка пенсийка на Райна Попгеоргиева Футекова. След време комунистическата власт се разправя по най-зверски начин с нейните синове. Първият син – Иван Дипчев, герой от войните, стига до чин генерал. Болшевиките го изпращат в концлагер, а на старини го изправят пред съд за въображаеми престъпления отпреди години. Не понесъл мъченията и унижението той умира в болница. Гробът му е неизвестен.                                            image                  

„Трагедия е погубването на третия син – Владимир Дипчев, както и съдбата на цялото му семейство. Офицер, герой от Балканската война с три ордена за храброст, напуска войската след съкращението й според Ньойския договор, става чиновник и директор на кинематографията. След идването на комунистическата власт през 1944 година изчезва, убит незнайно къде като бивш офицер. И гробът на този син на легендарната Райна Княгиня не се знае. Но пък потомците му са изпратени по време на комунизма в концлагер.

Четвъртият син на знаменоската – Асен Дипчев – също е офицер, полковник. Макар отдавна да е напуснал армията, по време на комунистическото управление е изпратен в концлагер.

Слава Богу, Райна Княгиня не е могла да види всичко това, защото заболява тежко, загубва представа за реалността (полудява) и умира през 1917 година, преди да се случат трагедиите с потомците й.“

Тези примери са фрапиращи с известността на жертвите. Има още стотици хиляди… Палачите на достойните българи пееха „Земята на Ботев и Левски отново е робска земя“… Те служеха на новата Русия – съветската, почти буквално притежание на Ротшилдови. Игор Бунич е формулирал това по следния блестящ начин: „Комунистите дойдоха в нашата страна през 1917 година като завоеватели и повече от седемдесет години се държаха като окупатори… Болшевиките изчезнаха също така внезапно, както се бяха появили някога. Разтвориха се в онези световни структури, които тогава ги изсипаха върху Русия.”

Впрочем Райна Футекова също възпитала децата си в русофилски дух. Господ отлага, но не забравя. Нима не били чели пламенните призиви на Георги Раковски за пагубната политика на Русия спрямо българите?

Що за същества били всички тези „революционери“, „войводи“, дето подлъгали незначителна част от българите да се вдигнат срещу султана? Ето няколко щрихи от психологическия портрет на Хлътев: „… Като се прибавят още неговите движения, пъргавината му, строгата му реч, разправянето с ръкомахание, обръщенията му с хората, които не оставаше да се почесват и да излагат своите мнения напространно да го учат на ум…

… Не е имало апостол, който да се държи като Бенковски, да се явява по селата, накичен с оръжие и заобиколен от 10 – 15 души адютанти…“

Така се държат днешните т. нар. мутри. „По-интелигентните депутати от Панагюрище и Пазарджик“ на Народното събрание в местността Оборище, като Иван Соколов, не понасяли грубостта и дебелащината на мнимия Бенковски. Соколов „описа твърде мрачно лошите следствия, които може да има едно подобно [прекомерно] пълномощие.

– Българският народ ламти да се освободи от един тиранин, а ще налети на други – каза той.

Соколов се поддържа от депутатите Нейчов и Мачев, които говориха в същия смисъл, викаха, доколкото им стига сила, че постъпката на апостолите е произвол и похищение на святите народни правдини. Около ораторите се събраха всичките селски представители…“

Но кой бил този „Бенковски“? Той криел самоличността си дори от най-близките. Дълбоко ненавиждал „учените“. Но също така мразел копривщенци и богатите. „Моето влизание в Копривщица трябва да се предшества с отсичанието на стотина глави“ – говореше той и се готвеше да прави списък кои чорбаджии именно трябва да се заколят; но това трябвало да стане тогава, когато види под байряка си 2000 души чакмаци. Според него тарторбашиите на чорбаджилъка се намирали в Копривщица.“

Колко „хуманно“, „благородно“ и „справедливо“! Чист комунизъм! Не, понастоящем ширещото се презрение и дори ненавист не е към богатите, натрупали състояние с акъл и труд. То е против онези болшевики, които половин век проповядваха омраза към богатството и към заможните. Натискаха главичките ни, за да не видим какво вършат през същото това време. Другарите не допускаха никаква лична инициатива и частна собственост. А накрая ни ограбиха и се провъзгласиха за… капиталисти и богаташи. Различно е, нали?

„Войводата“ явно бил преминал специална школовка. „Освен язиците турски, арабски, отчасти и персийски Бенковски говореше още: ромънски, гръцки, полски и малко италиански.“                                                   image                               

Ала къде е бил, как се е появил? „Името Георги Бенковски не е просто случайност. То принадлежи на полски патриот, заточен от руското правителство в остров Сахалин. Тоя поляк сполучил да избяга от каторгите и стъпил в Япония. Френският посланик в Едо го взел под своя защита, защото французите и до днес не са отказали още да дават своето покровителство на нещастните поляци. Той дал на поляка френски паспорт, в който се бележело и името му – Антон Бенковски, за да се върне с него в Европа. Антон Бенковски си избрал за местожителство Турция, така също гореща покровителка на неговите съотечественици, и тръгнал за Цариград. В паспорта му се говорело открито, че той е полски емигрантин. Като пристигнал в Диарбекир, срещнал се случайно със Стояна Заимова… Тоя, последният, така също заточеник от турското правителство, бил турил вече намерение да избяга. Като си разправил хала на А. Бенковски, предложил му, ако желае, да си отстъпи нему френския паспорт, а той да си извади турско тескере. А. Бенковски склонил и продал паспорта на Заимова за 5 лири. С тоя паспорт Заимов сполучил да избяга в Румъния през 1875 година.

Когато нашият Бенковски тръгнал за Цариград през същата година, за да го пали, както споменах вече по-горе, то Заимов му дал паспорта на А. Бенковски, и така нашият Гаврил Хлътев бил принуден да замести своята българска фамилия с поляшка.

По-преди Бенковски е продавал на букурещките улици дребни работи за по 1-2 бана. Той можел твърде слабо да прочита и да писва, но отпосле, между емигрантите, поотракал се.“

Хлътев бил тръгнал „да пали“ Цариград! Кой може да му е възложил тази задача и на каква цена? „Поотракал се“ и научил езици в съответното шпионско школо. И разполагал с екатерининки… Същото споделят и други изследователи.Всичко изложено дотук досущ напомня биография на комунистически функционер от сетнешните времена. Както нашенци не понасяли шумкарите, така предците им не подавали ръка на Бенковски и съпровождащите го разбойници. Захарий Стоянов описва как докато бродели из Балкана, оввчарите, от които искали хляб, все им обещавали, но никога не им давали. И даже ги издавали. В лицето на бунтовниците виждали агенти на враждебна чужда сила, които искали да им отнемат имота и добрия живот. Явно хората били съвсем наясно, че тези „революционери“ са били на заплата. Както сега нищо не остава скрито, така е било и тогава.

Всичко било решено в името на общия успех на Ротшилд и императорското семейство. Вече повече от две столетия все е така. Ще дам пресен пример.

Йехуд Олмерт беше „десен“ министър-председател на Израел – някогашната Палестина, провинция на Отоманската империя. Наследник на военнопрестъпника генерал Ариел Шарон, първи братовчед на комунистическия садист Ернесто „Че“ Гевара, както на държавния пост, така и в партията „Ликуд“, той беше смятан за „ястреб“. Наистина се проявяваше като „крайно десен“, управник на осъществения завет на Майер Амшел Бауер от франкфурската “Judengasse” – първия Ротшилд. Преди дни той призна пред върлата ционистка, иранката по рождение کریستین امان‌پور (Кристиан Аманпур), съпруга на евреина Джеймс Рубин, заместник-държавен секретар в администрацията на Бил Клинтън и настоящ неформален съветник на Хилъри Клинтън и Барак Обама:

„… Десни екстремисти от Съединените щати засипваха своето правителство с „много милиони долари“, за да спрат неговия опит за постигане на мирно споразумение с палестинците. Те попречиха на израело-палестинските мирни преговори. В интервю за CNN, което Олмерт даде на Кристиан Аманпур, и което беше показано в ефир в петък [4 май 2012 г.], той подчерта, че мирният план е бил подкрепян от мнозинството от израелците. Тази програма би могла и все още може да бъде въведена и изпълнявана, ако не бяха „супер силите“ в САЩ, които не смее да назове поименно…

Олмерт сподели с Аманпур, че през 2008 г. е работил над мирно споразумение, като е бил наясно – щяло да се наложи да върнат Източен Йерусалим на палестинците. „Но трябваше да се боря с превъзхождащи ме сили, включително срещу много милиони долари, които бяха превеждани от тази страна (САЩ) от фигури, които принадлежаха към крайната десница. Те имаха за цел да ме свалят от поста министър-председател на Израел. Няма съмнение или спор относно това.“

… Бившият министър-председател заяви, че времето за решение с две държави изтича.“

През 1876 година „суперсилата“ с „много милиони долари“, която налагала политиката на европейските владетели – в конкретния случай на руския император, се наричала Ротшилд. Месец преди Цариградската конференция, на 11 ноември 1876 г., потъналият във финансова зависимост от Ротшилдови Александър ІІ произнесъл реч пред московското дворянство. В нея обявил, че ако на предстоящата конференция на посланиците на великите сили в Цариград българският въпрос не намери разрешение, Русия с оръжие ще стори това. Не обелил и дума за… Грузия, Армения и т.н. Но тъкмо там водил най-тежките сражения от войната през 1877-1878 г.! Истинската причина непременно трябвало да остане скрита. На всяка цена!

Каква дипломация, каква Конституция на Отоманската империя? Какви „братя християни“! Санстефански договор ли?… Пари, печалби, власт и мъст – ето какво винаги води семейство Ротшилд и техните посредници. А ние сме си платили за… „освобождението“! Ротшилд и подопечните им правителства – силите на злото, никога не губят и не вършат благородни дела. Няма как, по дефиниция е така. Защото вярват в онзи, с когото Яков се борил през една нощ, както твърди Танахът…                                                                                   diagnosa.net/             
 



Гласувай:
4



1. marknatan - " Българите мохамедани от ...
21.02.2015 23:43
" Българите мохамедани от Барутин постъпили тъй нечовешки жестоко не от фанатизъм, а от меркантилност и дълго събирана жажда за мъст! Цялата трагедия на българите, подлъгали се по руските агенти и напълно неподготвени разбунтували се против държавата, лежи върху съвестта на разбойниците, платени от Русия. И пада връз техните наследници – най-малко до четвърто коляно.

Такава е истината"

Горките мохамедани, кво ли са изпатили само те си знаят Хак да им е на теа в Батак залужена мъст казваш е Истината ти

Истината е, че т нар "Гръцко въстание" от 1821 г довело до образуването на държавата
Гърция е извършено под ръководството на адютаната на батюшката императора на Россия на име Александър Константинович -Ипсилантиeвски и обхваща изконните гтръцки територии от Крим през Варна до Анхиало
За целта е създадено от руските тайни служби тайно общество Filiki Etaireia, което е особено активно в тогавашния гръцкиград Варна център на въстанието, чиито богати жители събират основните средства и вземат дейно участие в него, за което след потушванаето са жестоко наказани заедно с другите въстанали причерноморски райони след разбиването на въстаниците при р.Прут.
виж. " Представянето на Априлското въстание в европейското изкуство. Политическо начало, цели и реализация"
http://marknatan.blog.bg/history/2012/04/04/predstavianeto-na-aprilskoto-vystanie-v-evropeiskoto-izkustv.933935

Истината е, че днес има държава България, а няма държава Кюрдистан или държава Помакистан или република Башибозук, анадънму ?
цитирай
2. aboychev - ЖАЛЪК КОМЕНТАР
22.02.2015 09:21
НА РУСКА УТРЕПКА
СРЕЩУ ЕДИН ОТЛИЧЕН ПОСТИНГ
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: budha2
Категория: Други
Прочетен: 8687423
Постинги: 4190
Коментари: 1130
Гласове: 1577
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031