“Украйна е англосаксонското бойно поле на битката за руския културен зародиш (т.е. за Шестата славянска културна епоха 3573 - 5733г.). Украйна е ни повече, ни по-малко актуалната арена на продължаващата от 1914 г. битка срещу Средна Европа.” 

Руският антропософ Генадий Бондарев още след събитията в Киев през 2014г. написа книгата “Събитията в Украйна и възможният сценарий за бъдещето”, която вече може са се прочете на български от всеки, който се интересува от историческата симптоматология. Ето линкове към трите й части (превод на Евгени Мангуров):

https://dox.abv.bg/download?id=1e0567938a

https://dox.abv.bg/download?id=9d7eecb3c1

https://dox.abv.bg/download?id=a73bb795c5

Ще цитирам откъс от първата част:

“Ако внимателно се чете световната преса, в нея доста явно може да се почувства наличието на някакъв заден план, да се почувства, че Западът и САЩ, въпреки заплахите за налагане на строги санкции, все пак се отнасят благосклонно към връщането на Украйна в Русия като цяло, но без територията, която е завладяна през 1939 г. Тук е необходимо само да не се допусне силният трясък на „барабаните“ на санкциите и заплахите да помрачи съзнанието. Те не могат да бъдат избегнати в този случай, но трябва да се чуе как звучат „барабаните“ сега и да се сравни този звук с това, как е било това, например, през 30-те години.

Разбираме, че това, което сега беше казано, със сигурност трябва да предизвиква недоумение. Всъщност: кой на Запад би могъл да се възползва от това и как? (Руската патриотична преса просто си скубе косата, опитвайки се да покаже колко алчно, непрекъснато и коварно Западът се стреми да унищожи Русия). За да проучим този въпрос, трябва да се обърнем към различен вид политическа наука – към конспирологията. Вече говорихме за нашето отношение към нея и разбирането ни за нея в първото есе, както и в другите ни произведения. За тези, които се интересуват, повече може да се намери, например, в третия том на „Микрокосмос и макрокосмос“.

В събитията, които се случват във връзка с Украйна, се появява някакъв, водещ към миналото план. Те със сигурност не са спонтанни, предизвикани са сякаш от недоволството на населението от корупцията, нарастващата бедност, доминацията на престъпността и т.н. Те бяха планирани и за това можеше лесно да разбере още в началото на 90-те, в началото на перестройката. Да се отговори на въпроса: къде и от кого са планирани? – не е никак просто, особено за неподготвения читател. Затова предварително ще кажем така: те бяха планирани в центъра на тази окултна политическа сила, която, действайки зад кулисите на външните събития, набра такава сила, че е способна да планира хода на самата история, да взема под свой контрол протичането ѝ. Ще наречем тази сила „Обществото на здрача“. Първоначално този план бе приведен в действие чрез предаването на Крим на Украйна от Хрушчов. Това беше истински „троянски кон“. И това беше едновременно приведено в действие с плана за перестройката, който престана да бъде конспирологичен през 1989-1991 гг. За да се ориентираме в това, трябва да разберем, така да се каже, големите сметки в хода на световната история, а също и това, че след приключването на Първата световна война не остана нито една суверенна държава света, включително и САЩ. Оттогава историята се движи от битката на наднационалните съюзи и от „Обществото на здрача“, вдъхновено от космическите сили на духовете на препятствията. А американецът, който каза, че историята свърши, беше прав.

Може ли битката на тези съюзи да се нарече заговор? – Може би, ако на първо място нямаме предвид кръгове от политици и финансисти, обединени в някакъв вид тайни съюзи, а по-скоро част от духовните, йерархични същества, които се противопоставят на нормалната еволюция. Да, те използват хора, тъй като техните интереси се простират до земното човешко същество, но да се говори тук само за жаждата на някои хора да управляват човечеството, би означавало да се олекоти понятието заговор. Могъщи свръхсетивни същества искат да управляват. А това означава, че става въпрос за намерение за трансформиране на цялата човешка раса в нейната същност. Тук, например, може да се каже, че съвременните джендър инициативи са проява на тези намерения – такава е политиката от този вид, ако изобщо е политика. По-голямата част от хората просто не са в състояние да знаят за това и така тези намерения остават окултни, т.е. тайни. Ако някой замисля нещо лошо срещу вас и вие не знаете за това, когато разберете, ще го наречете заговор. Концепцията за заговора трябва да се разглежда като технически термин. Тя съвсем не се вписва в мащаба на злото, на което човекът е способен, защото в последното е заложен инстинктът за самосъхранение. Тези кръгове от хора, които са се поставили в служба на силите на глобалната деградация, работят срещу собственото си съществуване. По този начин те не са заговорници, а самите те са жертвите на конспирацията на метафизичните сили.

Действията на добрите сили също се извършват в смисъла на споменатия по-горе заговор, само че с обратен знак. Защото те, просто казано, са се сговорили да спасят човека, без да чакат, кога той ще разбере какво е добро за него. Някой ден той ще разбере това, но е необходимо да не стане твърде късно.

Човешките велики посветени са служители на йерархиите на нормалното развитие. Те помагат на хората да вървят по пътя на нормалното развитие. Но посветени има и сред тези, които служат на много голямо, космическо зло. Световната политика затова е окултна, защото се ръководи от ариманични посветени. В 20. век, на прага на въплъщението на Ариман, те са набрали особено голяма сила, като са подчинили марионетните правителства на всички страни, подлагайки най-широките маси на населението на земята на колосална психологическа обработка и са поставили практически всички аспекти на културата и социалните отношения на свое разположение. На страниците на вестниците и по телевизията не виждаме лицата на тези, които принадлежат към „Обществото на здрача“. Да се показват на масата от психически модифицирани от тях хора, е просто унизително. Те са изцяло обърнати към по-висшия, който за тях е самият „патрон“, т.е. Ариман. На земята има слуги и на още по-страшни сили – азурическите същества, изостаналите Архаи, духовете на личността; естествено, има и служители на Луцифер. Истинският политолог трябва да се ориентира във всичко това.

Антропософията говори за противопоставянето на нашата мирова сфера, която се развива в съвкупността от седем еона, на друга мирова сфера, която ни е чужда. Тя се е отделила от нашия еволюционен цикъл и се стреми да го изпразни от съдържание и да започне свой собствен, различен цикъл, където не се предвижда съществуването на човека като творение на божественото. Очевидно такъв гигантски въпрос не може да бъде разгледан в рамките на една статия. Трябва да се каже, че писането на статии на базата на антропософското познание със сигурност не е лесна задача, тъй като почти всеки въпрос се простира в неизмеримите далечини на духовния свят и разкрива огромен брой връзки, и само при такова разглеждане той може да бъде разбран по същество.

Центровете на ариманизираната власт на земята не действат напълно произволно. Те са добре осведомени за законите и тенденциите на естественото развитие и не пречат на неговия път. Ако го направят, те просто ще бъдат отнесени от гигантската сила на еволюционния поток, в който действат неизмеримите сили на най-висшите същества от йерархиите. В тези центрове те се движат заедно с потока, но в същото време се стараят колкото могат да го извратят, да му дадат фалшива посока, опитват се да го забавят или ускорят. Те работят в особена степен с мотивацията на хората, която в епохата, в която човекът трябва да стигне до индивидуалната свобода, все повече се взема предвид в дейността на божествените същества. Ще приведем един пример как се прави това. Рудолф Щайнер убедително демонстрира, че се намираме в етап на развитие, където централизираната унитарна държава е надживяла своята епоха. Нейната социална структура вече не стимулира, а по-скоро възпрепятства индивидуалното развитие на човека. Затова съществува тенденцията за подхлъзването към диктатура. Дойде времето, в което е необходимо да се въведе в държавата тричленната социална структура и да се раздели единната власт на три автономни форми на управление, като например в Русия, управлението на държавата да се изгради по модела на конфедерацията, състояща се от три суверенни парламента или съвети, ако така по ви харесва, единият от които да се занимава само с икономическия живот, другият с държавно-правовия, политически живот и третият с духовния и културен живот. Общият живот на страната, отхвърляйки борбата за власт и печалба, трябва да се формира от функционалното и творческо взаимодействие на тези три съвета. И ако Русия наистина иска да си „събере земите“, а по силата на нейните културно-исторически задачи, тя има това право, именно при наличието на такава конфедеративна троична социална структура, тя ще може да представи на своите граждани условия за свободно развитие в духовния живот, да се трудят в асоциации на свободни производители, обединени от принципа на братството и да се наслаждават на истинско гражданско равенство. В такъв случай Русия ще стане изключително атрактивна и другите народи ще бъдат привлечени към нея, ще бъде обградена от приятелството и симпатия. 

Говорейки по същество, „оранжевите революции“ унищожават това, което във всички случаи е обречено да загине. И няма какво да се възрази на божествените йерархии в това, също както няма какво да им се възрази срещу правомерния принцип на смъртта в света, който присъства във всяко развитие. Без смърт не може да се роди нищо ново. И все пак хората трябва да мислят за това как този принцип трябва да бъде правилно реализиран в социалния живот, а именно – не разрушително, чрез революция , а по-скоро чрез еволюция, чрез трансформация и метаморфоза. Унитарната държава трябва да се трансформира в тричленна. И ако бяхме направили това през 90-те години, когато болшевишкият колос падна, Русия днес щеше да бъде модел за другите народи. Но какво всъщност се случва? Всъщност се осъществява глобалисткият проект. Унитарните държави се рушат, за да се интегрират в единна световна държава с една световна администрация, с диктаторски контрол, под който ще бъде поставено цялото човечество. По този начин ариманическите сили разрушават целите и самия курс на развитие.

***

Самите хора биха могли да окажат значителна съпротива на извращения и подмяна от такъв вид, ако разбират какво се случва с тях. Но точно там се опитват да ги възпрепятстват. А в края на краищата има много неща, които не е трудно да се разберат. Достатъчно е например да си припомним времето на управлението на Елцин, който каза: „Нека всеки вземе толкова суверенитет, колкото може да отнесе“. Тогава Западна Украйна можеше да го направи и никой не би казал нито дума. Русия си замълча когато от нея се отделиха гигантски територии. Но на посочените сили са нужни антагонизъм и омраза сред народите на Русия и омразата на други народи към Русия, за да могат да възпрепятстват голямата задача: подготовката за метаморфозата на 5-та културна епоха в 6- та . Предричайки тази омраза, Рудолф Щайнер каза: „... не просто хора ще мразят. Средна и Източна Европа ще бъдат мразени не от хора, а от определени демони, които ще живеят в хората. Идва времето, в което Източна Европа ще бъде още по-мразена дори от Средна Европа“ (СС 180 лекция от 12.01.1918 г.). 

И колко от тези демони сега могат да се видят в Киев! И дори в Москва!  Така се проявява обсебването от демоните на ненавистта от левия спектър, а обсебването вдясно ни призовава: вливайте се в „редовете на космически-атомното православие!”

Но ако Източна Европа не изпълни своето предназначение, други народи ще бъдат натоварени със задачата, например латиноамериканските народи, които обаче не са подготвени за това по еволюционен път.  След това цялото развитие на човечеството ще бъде отклонено още повече в посока на ариманическите намерения. И точно тези намерения стоят зад събитията в Украйна.”