Дори да знаем истината, понякога предпочитаме сладката илюзия; наясно сме, че тя ще разбие сърцето ни, но докато изобщо го имаме сме безсилни. 

Георги Ангелов и Мариета Калъпова в една реална приказка за себеотдаване, любов, надежда. 

Гледал съм го над десет пъти. Винаги с различно чувство и винаги в контекста на различен спомен. 

Често откривам дълбоко заровени в съзнанието ми случки; от които съм дирил утеха в забравата, но сега разбирам, че са особено важни за мен: за да бъда това, което съм.